Sharanagati

 

Point number nine: “One must circumambulate the temple building at least three times. In every temple there is an arrangement to go around the temple at lest three times. Some devotees go circumambulate the temple more than three times – ten or fifteen times, according to their vows. The Goswamis used to circumambulate Govardhana Hill. And one should also circumambulate the whole Vrindavana area.”[1] This is also like a procession. Practically every day you will see pilgrims and visitors in Vrindavana on the parikrama-marga[2], parikram road. I don’t know how long this path is, but it takes two – two and a half hours to cover the whole distance. There are different spots of lilas and temples to visit, places to remember Krishna’s pastimes and Mahaprabhu’s pastimes. And especially on Ekadashi days a lot of devotees take this walk around the city. Today this is Ekadashi. So you can have your meditation tour in Vrindavana. And usually when you go around the altar inside the temple, at the back of the altar you can touch your forehead to the wall and there you can tell your prayers. It’s the same in Padua in Italy, where the sarcophagus of Saint Anton is. At the back people go, touch, pray – it’s the same. 

And it was mentioned the parikram around Govardhana Hill also. The minimum trip is twenty – twenty some kilometers, but you can expand it to double, visiting other places also. To do it by walking – that’s demanding enough. Once we started on an Ekadashi day to do this – full Govardhana parikram. But Aditi, who is a dancer, had an appointment for a dance show in the afternoon. So we started, but you know, the distance didn’t diminish, it started to grow, while time started to run like anything. In holy places sometimes these dimensions are messed up. We could hardly cover one third of the distance when we realized: we shall not reach, it’s impossible! Then we were deliberating: whether we should turn back – but to turn back is not very nice; whether we should go on – but then we shall not reach. So what to do? Finally we decided to take a riksha. But then again this was another disaster. Because devotees around started to point finger on us: “What are you doing? On a riksha – what is this? You, lazy guys!” Ah, God!

So, if you start your Govardhana parikram, think twice. Therefore there is an escape: if you visit the Radha-Damodar temple and you go around the yard and the temple complex four times – that equals one Govardhana parikrama. So, it’s an escape. And that temple is very important, by the way. This was the place where Shrila Prabhupada was residing in his Vrindavana period. There is this little room and the kitchen that he used. On the altar many main deities of the goswamis are coming together, there is a footprint of Krishna on one slab of stone; and in the yard you will find the samadhi and the bhajana-kutir of Rupa Goswami. In the other yard there is the samadhi of Jiva Goswami. So it’s a very-very condensed place. If you happen to be in Vrindavana, this temple is a must! 

 

 

 

A kilencedik pont így szól: „Legalább háromszor körül kell járnunk a templom épületét. (Minden templomban lehetőség van rá, hogy körbejárjuk az épületet, legalább háromszor. Vannak bhakták, akik ezt többször is megteszik: tízszer, tizenötször, a fogadalmuknak megfelelően. A gószvámík a Góvardhan-hegyet járták körbe.) Körül kell járnunk Vrndávan területét is.”[1]  Ez is olyan, mint egy körmenet. Gyakorlatilag minden nap látni zarándokokat és látogatókat a parikrám-márgon[2] Vrndávanban. Nem tudom, milyen hosszú ez az út, de két- két és fél órába telik a teljes távolság megtétele. Olyan helyekre vezet el, melyek emlékeztetnek Krsna és Maháprabhu kedvteléseire; a lílák különböző helyszíneire és templomokba. Különösen ékádasíkor sok bhakta teszi meg ezt a sétát a város körül. Ma ékádasí van, tehát elmehettek egy meditációs körútra Vrndávanban. S általában amikor a templom belsejében körbejárjátok az oltárt, az oltár mögött megérinthetitek a falat a homlokotokkal és elmondhatjátok a fohászaitokat. Így van ez az olaszországi Padovában is, ahol Szent Antal szarkofágja található. Az emberek hátramennek, megérintik a falat és fohászkodnak – ugyanaz a rendszer.

Említették a Góvardhan-hegy körüli parikrámot is. A kirándulás minimális hossza húsz-huszonvalahány kilométer, de akár a duplája is lehet, ha meg szeretnétek látogatni egyéb helyeket is. Gyalog eléggé kimerítő. Egyszer ékádasi napján kezdtünk bele ebbe a túrába, de Aditinek, aki táncos, délután fellépése volt. Elindultunk hát, a távolság azonban ahelyett, hogy csökkent volna, inkább nőtt, az idő pedig elkezdett rohanni. A szent helyeken ezek a dimenziók kissé összekuszálódnak. A távolság alig egyharmadát tettük meg, amikor rájöttünk, hogy nem fogunk visszaérni, lehetetlenség. Akkor fontolóra vettük a dolgot: vajon visszaforduljunk-e – ám ez nem túl jó dolog, vagy továbbmenjünk – de akkor biztosra vehetjük, hogy nem érünk vissza. Mit tegyünk hát? Végül úgy döntöttünk, riksával utazunk. Ez megint katasztrófának bizonyult, mivel a körülöttünk lévő bhakták elkezdtek ujjal mutogatni ránk: „Mit csináltok? Riksával utaztok, mit jelentsen ez? Ti lustaságok!” Ó, Uram!

Tehát kétszer is gondoljátok meg, mielőtt elindultok egy Góvardhan-parikrámra! Ezért létezik egy alternatíva: ha meglátogatjátok a Rádhá-Dámódar templomot, és négyszer körbejárjátok az udvart és a templom-komplexumot, az kitesz egy Góvardhan-parikrámot – tehát felcserélhető vele. Egyébként ez a templom nagyon fontos – itt lakott Sríla Prabhupád a vrndávani időszaka alatt – van ott egy piciny szoba és egy konyha, amit használt. Az oltáron a gószvámík sok fő múrtija csoportosul; ott található Krsna lábnyoma is egy kődarabon, s az udvaron megtaláljátok Rúpa gószvámí szamádhiját és a bhadzsan-kutírját. A másik udvaron ott van Dzsíva gószvámí szamádhija is, tehát nagyon-nagyon sok minden sűrűsödik össze ezen a helyen. Ha netalántán Vrndávanban jártok, ezt a templomot ne hagyjátok ki!

 

 

Точка номер девет: „Човек трябва да обикаля сградата на храма поне три пъти. Всеки храм е направен така, че да може да се обиколи поне три пъти. Някои предани обикалят храма по повече пъти – десет или петнадесет, в съответствие с обетите си. Госвамите имали обичая да обикалят хълма Говардхана. Човек трябва да обикаля и цялата област Вриндавана.”[1] Това също е като шествие. На практика ежедневно можете да видите поклонници и посетители във Вриндавана на парикрама-марга, поклонническия път. Не знам колко е дълъг този път, но отнема около два – два и половина часа да се измине цялото разстояние. Има различни места, свързани с лила, както и храмове, които да бъдат посетени – места, на които да си припомним забавленията на Кришна и на Махапрабху. И особено в дните на Екадаши много предани правят тази обиколка около града. Днес също е Екадаши. Така че можете да медитирате как се разхождате из Вриндавана. И обикновено когато се обикаля олтара вътре в храма, на гърба на олтара можете да докоснете чело в стената и да промълвите молитвите си. Същото е в Падова, Италия, където е саркофагът на Свети Антоний. От задната страна хората отиват, докосват го и се молят – същото е. 

Бе споменат и парикрам около хълма Говардхана. Най-кратката обиколка е двадесет – двадесет и няколко километра, но може да я удвоите, посещавайки и други места. Да се измине пеша е доста трудно. Веднъж на едно Екадаши тръгнахме с намерението да направим пълен Говардхана парикрам. Обаче Адити, която е танцьорка, имаше уговорка за едно танцово представление следобеда. Тръгнахме, но разстоянието вместо да намалява, започна да расте, а пък времето се разбърза. На светите места измеренията понякога се объркват. Едва бяхме изминали една трета от обхода, когато осъзнахме, че няма как да успеем, невъзможно е! Започнахме да обмисляме: дали да се върнем обратно – но да се върнеш не е много хубаво; дали да продължим – обаче тогава няма да стигнем. Какво да сторим? В крайна сметка решихме да вземем рикша. Ала това беше нова беда, защото преданите наоколо започнаха да ни сочат с пръст: „Какви ги вършите? С рикша – на какво прилича това? Мързеливци!” О, Господи!

Така че ако поемете на Говардхана парикрам, премислете два пъти. Затова има изход: ако посетите храма Радха-Дамодар и обиколите двора и храмовия комплекс четири пъти – това се равнява на Говардхана парикрам. Така че това е изходът. А този храм е много важен, между впрочем. Това е мястото, където е живеел Шрила Прабхупада във вриндаванския си период. Там са малката стая и кухничката, които е ползвал. На олтара са се събрали много от главните мурти на госвамите, има отпечатък от стъпалото на Кришна върху една каменна плоча; а в двора ще откриете самадхи (гробницата) и бхаджана-кутир (колибата) на Рупа Госвами. В другия двор е самадхито на Джива Госвами. Така че това е много-много наситено място. Ако се окажете във Вриндавана, непременно идете в този храм! 

 

1.  „Нектара на предаността”, Глава 6