Archives

Calendar

December 2019
M T W T F S S
« Nov   Jan »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  



Archive for December, 2019

зима

(from a lecture of Swami Tirtha, 10.01.2014 evening, Sofia)
 
(continues from the previous Monday)
 
The ninth principle in this set is: “One should carefully avoid the various offences in chanting the holy name of the Lord or in worshiping the deity in the temple.” 1] There are many offences; 33 basic mistakes during worship; shall I tell you a few? One offence to be avoided in temple worship is: “don’t arrive on a palanquin into the temple room”. So, some slaves carry you on a nice palanquin into the temple – don’t do that. Easy, we can acomplish that, nice! Second offence to avoid: “don’t sit on top of the altar”. Well, it sounds a little weird, no doubt. But you know, once we had a new friend, first visiting the ashram in Nanda Falva. We were singing standing and after the arati everybody took place to listen to the lecture. We had a vyasasan for Gurudev, permanently staying there, even if Gurudev was not present. So our friend immediately thought: ‘Ah, it’s a nice place’ and took it. In a very humble way we tried to tell him: “Please, rather you sit here.” But that shows only that the soul has the tendency immediately to understand which the best point of the temple is. 
What to speak of human beings, once we had a rabbit. She was a part of the ashram. White, beautiful white rabbit. She was very happy to live with the devotees and she also had some very nice pastimes. Her favorite place in the temple room was the vyasasan of Gurudev, of course! There was only one more precious place for her – this was the bookstand (поставката за книги), on the Bhagavatam. It was very funny! So, after the evening program we had our supper in the temple. The plates were distributed, 5-10 plates, the devotees were sitting there and some little prasadam is placed on each plate. Our friend was visiting each plate and would take a little from each. So the respect of prasadam, this prasad principle she knew it very well. And you know, when devotees come together in a very relaxed mood after their evening worship and after their evening prasadam, first you sit in front of your plate, then you start to feel more relaxed. After half an hour talking and discussing very important points of spiritual life, you half-lie on the floor. And then our friend came with a very special service to the devotees. She approached close and started to bite the earlobes of a devotee. So, even the animals can choose the best place inside the temple room – the vyasasan.
And there are many other details, of course: behave like this, don’t do like that during worship or while chanting the holy names. The ten offences should be avoided as much as possible, like: not paying full attention, or blasphemy to the holy name, or disrespect to the instruction of the spiritual master – there are many different offences to be avoided. But if we try sincerely to cultivate this devotional life, there is less chance to commit offences. Of course, following the footsteps and the good example of our seniors – again this helps us to avoid mistakes. 
While the tenth principle here is: “One should be very intolerant (не трябва да търпи да слуша) towards the blasphemy of the Supreme Personality of Godhead, Krishna, or His devotees.” So, the general rule is that we should be very tolerant; one thing you can reject and this is offences against your beloved God and your beloved vaishnavas. 
So far we have heard twenty important principles. “Without following the above-mentioned last ten principles, one cannot properly elevate himself to the platform of sadhana-bhakti or devotional service in practice. Altogether Shrila Rupa Goswami mentions twenty items and all of them are very important. Out of the twenty, the first three – namely accepting the shelter of a bona fide spiritual master, taking initiation from him and serving him with respect and reverence – are the most important.”
So, the second ten principles that were mentioned: Give up the company of non-devotees; instruct a person, who is inquisitive; don’t be very enthusiastic about constructing costly temples and monasteries; don’t read many books or make a profession from spiritual lectures; don’t be neglectful (небрежни) in ordinary dealings; be balanced in loss and gain; respect the demigods; don’t give troubles to others; avoid the offences; but don’t tolerate blasphemy. Reasonable advice, right? As it is said, if we follow this we can come to the level of sadhana-bhakti. Sadhana-bhakti has two levels: vaidhi and raganuga. Vaidhi means ‘according to vidhi’; vidhi is the rules and regulations, prescriptions. While raganuga means: anuga – ‘to follow’, to follow someone who has raga, who has attachment to Krishna. So, in vaidhi-sadhana there are many rules; in raganuga-sadhana there is one rule – follow. And the other type, the ripe type, the higher type of bhakti practices is ragatmika-bhakti – when the nature of our practice is the free flow of divine attachment. Vaidhi, raganuga and ragatmika. By following these principles we can come to the elementary stages of the bhakti process and we can start our spiritual elevation proper. 
 
1.  Nectar of Devotion, Chapter 6


зима

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014 вечер, София)
 
(продължава от предишния понеделник)
 
Деветият принцип в този подбор е: „Човек трябва внимателно да избягва различните оскърбления при възпяването на светите имена на Бога или при обожанието на муртите в храма.”[1] Има множество оскърбления; 33 са основните грешки по време на обожанието; да ви кажа ли няколко? Едно оскърбление, което да се избягва в храмовото обожание е: „недейте да идвате на паланкин в храмовата стая”. Няколко роба ви внасят на паланкин в храмовата стая – не правете това. Лесно е, можем да го направим! Второ оскърбление, което да се избягва: „недейте да сядате върху олтара”. Това звучи малко странно, без съмнение. Но знаете ли, веднъж имаше един нов посетител, дошъл за пръв път в ашрама в Нанда Фалва. Пеехме прави и след аратито всички насядаха да слушат лекцията. Имахме вясасан за Гурудев, който постоянно си беше там, дори когато Гурудев го нямаше. Нашият човек незабавно си рече: „О, това е хубаво място” и го зае. Ние много смирено се опитахме да му кажем: „Моля те, по-добре седни другаде.” Но това единствено показва, че душата има склонността незабавно да разбира кое е най-доброто място в храма. 
Какво да говорим за хората, веднъж имахме една зайкиня. Тя беше част от ашрама. Бяла, прекрасна зайкиня. Беше много щастлива да живее с бхактите и си имаше хубави забавления. Любимото ѝ място в храмовата стая беше вясасанът на Гурудев, разбира се! Имаше само едно още по-любимо място – на поставката за книги, върху „Бхагаватам”. Беше много забавна! След вечерната програма, вечеряхме в храма. Раздаваха се чиниите, 5-10 чинии, бхактите сядаха и в чиниите се сипваше прасад. Нашата приятелка отиваше при всяка чиния и си хапваше по мъничко. Така че тя много добре познаваше принципа на прасадама, как се почита прасадам. А когато бхактите се събираха в безгрижно настроение след вечерното обожание и прасадам, знаете, в началото си седнал пред чинията, след това се поотпускаш и след половин час разговори и дискусии по важните теми на духовния живот, вече си наполовина излегнат на пода. Тогава нашата приятелка идваше с едно много специално служене към бхактите. Приближаваше се и започваше да гризе меката част на ушите им. Така че дори животните могат да изберат най-доброто място вътре в храма – вясасана.
И, разбира се, има много други подробности: прави така, не прави иначе по време на обожанието или докато възпяваш светите имена. Десетте оскърбления трябва да се избягват, доколкото ни е по силите, като например: да не се влага пълно внимание, да се хули святото име или да не се зачитат напътствията на духовния учител – има множество оскърбления, които да се избягват. Но ако искрено се стремим да култивираме живота в преданост, съществува по-малък шанс да извършим оскърбления. Разбира се, да следваме стъпките и добрия пример на по-старшите – това отново ни помага да избягваме грешки. 
Десетият принцип, даден тук е: „Човек не трябва да търпи да слуша оскърбления към Върховния Бог Кришна или към Неговите предани.” И така, общото правило е, че трябва да сме много търпеливи; едно нещо можете да не търпите и това са оскърбленията срещу обичния ви Бог и обичните ви ваишнави. 
Дотук чухме двадесет важни принципа. „Без да се следват гореспоменатите десет принципа, човек не може да се издигне до нивото на садхана бхакти, или преданото служене на практика. Сред двадесетте, първите три – а именно, приемането на подслон у автентичен духовен учите, получаването на посвещение от него и служенето му с почит и благоговение  – са най-важните.”
И така, вторите десет принципа, които бяха изредени: откажете се от компанията на не-отдадените; давайте напътствия само на онзи, който е любознателен; не се вдъхновявайте да строите твърде скъпи храмове и манастири; не четете твърде много книги или не превръщайте в професия изнасянето на духовни лекции; не бъдете небрежни в обичайните дела; бъдете уравновесени в загуба и печалба; почитайте полубоговете; не създавайте притеснения на другите; избягвайте оскърбленията; но не търпете богохулството. Разумен съвет, нали? Както се каза, ако следваме това, можем да стигнем до нивото на садхана-бхакти. Садхана-бхакти има две степени: вайдхи и рагануга. Вайдхи означава „според видхи”; видхи са правилата и предписанията, препоръките. Докато рагануга означава: ануга – „да следваш”, да следваш някой, който има рага, който има привързаност към Кришна. И така, във вайдхи-садхана има множество правила; в рагануга-садхана има само едно правило – следвай. А другият, зрелият, по-висш тип бхакти практика е рагатмика-бхакти – когато естеството на нашата практика е волният поток на божествената привързаност. Вайдхи, рагануга и рагатмика. Така че следвайки тези принципи, можем да стигнем до елементарните нива на процеса бхакти и можем да започнем същинския си духовен напредък. 
 
1.  „Нектарът на предаността”, Глава 6


Dec

27

67815504_1100041087050994_5332540173903200256_n

(Szvámí Tírtha 2013. májusi szófiai reggeli tanításából)

(az előző pénteki tanítás folytatása)

Az átman egy másik szanszkrt szó, mely valaminek a lényegét jelenti. A lélek az esszencia, a test pedig a burok. Tehát, azt mondhatjuk, hogy a lélek az átman, a lényeg. A legfontosabb részünk a lelkünk. Jobban mondva, mi ez a lényegi rész vagyunk. Mi a lélek vagyunk. Az átman az egyéni létünk lételméleti magyarázata vagy meghatározása. Ez a mi esszenciális részünk, az alapvető lényünk. Örökkévaló részünk másik meghatározása a dzsíva. Dzsíva az élet-princípium. Tehát mondhatjuk, hogy az élőlény a dzsíva. Erre úgy tekinthetsz, mint önmagunk funkcionális meghatározására.

Az egyik volt az eredeti, elméleti meghatározás – vagyis átman, ez valami esszenciális dolog. A második, a funkcionális meghatározás – dzsíva, azaz élünk. Nem holt anyag vagyunk, hanem élő lélek. S önmagunk harmadik meghatározása a brahman – a szellem, nem anyag. Ez egyfajta minőségi meghatározás. S ha van brahman vagy spirituális szubsztancia, akkor létezik a Legfelsőbb Brahman, a Legfelsőbb lény, a spirituális entitás. Ezt hívják Para-Brahmannak – a Legfelsőbb Brahmannak, a Legfelsőbb lelki szubsztanciának. Ha van átman, az alapvető részünk az átman, akkor létezik a Param-Átman, a Legfelsőbb esszenciális lény. 

De ne vesszetek el a szanszkrt kifejezések dzsungelében! Ha nagyon egyszerűen akarjuk megfogalmazni, akkor: van az ember és van Isten. Te és Ő. S az igazi vallás a kapcsolat e kettő között. Ugye, nagyon egyszerű. 

Tehát, ha te egy emelkedett lelki személy vagy, még ha valaki egy meglehetősen semleges megjegyzést is tesz az időjárásra – ami egy általános beszédtéma, ha nincs semmi mondanivalód, ugye– akkor is valami nagyon emelkedett válasszal állsz elő. S kérlek, legközelebb, amikor egy barátod vagy kollégád azt mondja, hogy: „Hú, nagyon meleg van ma!”, mondd neki azt, hogy: „Ne is törődj vele, ez jön s megy!” Csak figyeld meg az arcukat! S akkor elkezdheted magyarázni, amit tanultál. 

Ha lelki megértésre jutunk a saját létezésünkkel kapcsolatban, akkor ez egy forradalmi változás lesz önmagunk s a világ megértésében, az élő és szerető kapcsolat megteremtésében a Legfelsőbbel. Ahhoz a tökéletes, örök szinthez viszonyítva, bármi, amit itt érzékelünk, nagyon jelentéktelenné válik. Mi nem utasítjuk el, vagy hagyjuk figyelmen kívül a világi dolgokat és elemeket, de megfelelő perspektívából kell látnunk őket. Azok jönnek és mennek, ezért nem a legfontosabbak. 

„Jelenleg a lelket nagyon sok olyan dolog nyűgözi le, melyek átlagos tudatosságot eredményeznek, de a megoldást a Bhagavad-gítá kínálja fel, hogyan érhetjük el az érzékszerveink fölötti kontrollt és az elménket érő behatások feletti uralmat.” Ezek nem csupán külső hatások, melyek bennünket érnek, hanem belső impulzusok is. „Ott javaslatként az áll, hogy lépésről lépésre próbáljunk a lélek szintjére emelkedni, kiküszöbölve az alsó síkokat: először az érzéki tapasztalatok mezejét; majd a mentális mezőt, az érzékeken keresztül működő impulzusokat; aztán az értelmet – mely az anyag labirintusából kivezető út meglelésére és követésére ösztönöz – és átlépve azokat, próbáljuk meg megtalálni azt a fénypontot, amely a lélek”. [1]

Tehát ez az ember felépítésének alapszintjeiről szól. Az egyik a testi, a fizikális oldal. A másik a mentális, érzelmi oldal. A harmadik az intellektuális, amely nagyon közel áll a mentálishoz. S végül ott van a spirituális önazonosítás. Tudatosságunk szintje szerint ezeken a különféle szinteken azonosítjuk magunkat. Sokszor azt gondoljuk, hogy mi a test vagyunk. Ha valaki megrúg téged, akkor azonnal úgy érzed, hogy te a test vagy. Nagyon elemi behatás – nagyon elemi reakció. Ha valaki kedves szavakkal hízeleg neked, akkor mentális szinten fogsz reagálni, nagyon elégedett leszel: ‘Igen, igen!’. Míg, ha találkozol egy lelki emberrel, akkor ő lelkileg fog bánni veled. Ezt néha kényelmetlennek érezzük: ‘Hűha, ez nagyon szokatlan!’ De, ha elég türelmesek vagyunk, akkor képesek leszünk eljutni arra a szintre. S onnan bármi, ami kevesebb, az jelentéktelenné válik, mert az csak jön és megy. Míg a lelki, az el fog menni?

Válaszok: Nem.    

Szvámí Tírtha: S el fog jönni? 

Válaszok: Igen!

Szvámí Tírtha: Ez a mi reményünk és erre várakozunk. Tudjátok, a gópik az örökkévalóság várakozásában élnek. Tehát, lehet, hogy eljön, lehet, hogy nem jön el; de ez már egy másik történet. 

(folytatása következik)

 1. Sríla Srídhar Mahárádzs: Az arany lajtorja. 1. fejezet „Az érzéki észlelés határán túli látás “



Dec

26

67815504_1100041087050994_5332540173903200256_n

(from a lecture of Swami Tirtha, May 2013, morning, Sofia)
 
(continues from the previous Friday)
 
Atman, another Sanskrit word, means the essence of something. Like the soul is the essence and the body is the cover. So, we can say that the soul is atman, the essence. Our most important part is our soul. Better we say, we are this important part. We are the soul. Atman is like an ontological explanation or definition of our individual existence. This is our essential part, this is our essential being. Another definition of our eternal part is jiva. Jiva is the life principle. So, we can say that the living entity is the jiva. It is this you can see as the functional definition of ourselves. 
One was the original, theoretical definition – that is atman, it is something essential. The second is the functional definition – jiva, we are living. We are not dead matter but living spirit. And the third definition of ourselves is brahman – spirit, not matter. This is like a qualitative definition. And if there is brahman, or spiritual substance, then there is a Supreme Brahman, Supreme entity, spiritual entity. That is called Para-Brahman – the Supreme Brahman, the Supreme spiritual substance. If there is atman, our essential part is atman, there is Param-Atman, the Supreme essential being. 
But don’t lose your way in the jungle of Sanskrit expressions. If we want to put it very simply: there is human being, and there is God. You and Him. And real religion is the connection between these two. Right, it’s very simple. 
So, if you are an elevated spiritual personality, even if somebody makes a very neutral remark about the weather – which is a general discussion when you have nothing to discuss, right – then you can come with some very high answer. And please, try next time when your friend or your colleague says: “Hey, today it looks like very hot!” tell them: “Don’t pay too much attention to this, it will come and go!” Just look at their face! And then you can go on explaining what you have learned. 
If we come to the spiritual understanding of our own existence, then this is a revolutionary change of understanding ourselves, understanding the world and catching the living and loving connection with the Supreme. Compared to that perfect, eternal platform anything that we can perceive here becomes very insignificant. We are not rejecting or neglecting the objects and the elements of the world, but we have to see them from a proper perspective. They will come and go. Therefore they are not of the most importance. 
“Presently the soul is captivated by a great many things which produce mean (basic) consciousness, but the solution is given in Bhagavad-gita, how we can achieve control of our senses and gain control over the impulses of our mind.” This is not only external impulses that come to us, but internal impulses also. “It is recommended there that step by step we try to rise up to the soul’s plane, eliminating the lower planes: first the field of experience of the senses; then the mental field, the impulses which work through the senses; then the intellect – that which drives the mental tendency – and crossing those, that we try to find that point of light which is the soul”.[1]
So, this tells about the basic levels of the human constitution. One is the bodily, the physical side. The other is the mental, emotional side. The third one is the intellectual, which is very close to the mental. And ultimately there is the spiritual identity. According to our level of consciousness we identify ourselves on these different platforms. Many times we think that we are the bodies. If somebody kicks you, you will immediately feel that you are the body. Very basic impulse – very basic reaction. If somebody flatters you with nice words, then you will react on your mental platform, you will feel very satisfied: ‘Yes, Yes!’. While if you meet a spiritual person, he will treat you spiritually. Sometimes we feel uneasy: ‘Wow, it’s very unusual!’ But if we are patient enough, we shall be able to come to that platform. And from that platform anything less is insignificant. Because it will come and go. While the spiritual, will it go?
Answers: No. 
Swami Tirtha: And will it come? 
Answers: Yes!
Swami Tirtha: This is our hope and expectation. You know the gopis live in expectation for eternity. So it might come, it might not come; but that’s a different topic. 
 
(to be continued)
 
1. The Golden Staircase, Ch.1 Seeing Beyond The Perception Of The Senses, by Shrila Shridhar Maharaj

 



67815504_1100041087050994_5332540173903200256_n

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, сутрин, София)
 
(продължава от предишния петък)
 
Атман, още една санскритска дума, означава същината на нещо. Както душата е същината, а тялото е покривало. Така можем да кажем, че душата е атман, същината. Нашата най-важна страна е душата. По-добре да кажем: ние сме тази важна страна. Ние сме душата. Атман е като онтологично обяснение или дефиниция за нашето индивидуално съществуване. Това е нашата съществена страна, нашата есенциална същност. Друга дефиниция за вечната ни страна е джива. Джива е принципът на живота. Така можем да кажем, че живото същество е джива. Това можем да разглеждаме като функционална дефиниция за себе си. 
Едната беше оригиналната, теоретична дефиниция – това е атман, това е нещо същностно. Втората е функционалната дефиниция – джива, ние сме живи. Не сме мъртва материя, а жив дух. И третата дефиниция за нас самите е брахман – дух, не материя. Това е като окачествяваща дефиниция. А щом има брахман, или духовна субстанция, тогава съществува и Върховен Брахман, Върховно същество, духовна същност. Нарича се Пара-Брахман – Върховният Брахман, Върховната духовна субстанция. И щом има атман, нашата есенциална страна, има и Парам-Атман, Върховното есенциално същество. 
Но недейте да се изгубвате в джунглата от санскритски изрази. Ако искаме да го кажем съвсем простичко: има човешко същество и има Бог. Вие и Той. И истинската религия е връзката между двете. Съвсем просто е, нали? 
И така, ако сте възвишен духовен човек, дори някой да направи съвсем неутрална бележка за времето – което е обичайната тема за разговор, когато няма какво да се обсъжда – дори тогава можете да дадете много висш отговор. Моля ви, пробвайте следващия път, когато някой приятел или колега ви каже: „Ей, днес е много горещо!” да отвърнете: „Не обръщай внимание на това, то идва и си отива!” Само им вижте физиономията! А след това можете да продължите да обяснявате каквото сте научили. 
Ако стигнем до духовното разбиране за собственото си съществуване, това е революционна промяна в разбирането ни за себе си, в разбирането ни за света, и в долавянето на живата и любяща свързаност с Върховния. В сравнение с такава съвършена, вечна визия, всичко, което възприемаме тук, става съвсем незначително. Ние не отхвърляме, не пренебрегваме обектите и елементите на този свят, ала трябва да гледаме на тях от вярната перспектива. Те идват и си отиват. Затова не са от най-голямата значимост. 
„Понастоящем душата е запленена от толкова много неща, които пораждат посредствено съзнание, но в „Бхагавад Гита” е дадено решението как да постигнем контрол над сетивата си и над импулсите на ума си.” Не само външни импулси ни атакуват, но също и вътрешни. „Там се препоръчва стъпка по стъпка да се опитаме да се извисим до равнината на душата, елиминирайки по-нисшите нива: най-напред полето на опитността на сетивата; след това менталното поле – импулсът който действа чрез сетивата; после интелекта – онова което насочва умствените наклонности; прекосявайки всички тях, ние се стремим да намерим онази светла точица, която е душата.”[1]
Тук се описват основните нива, изграждащи човека. Едното е телесната, физическата страна. Другото е умствената, емоционалната страна. Третата е интелектуалната, която е много близо до умствената. И накрая е духовната идентичност. Съобразно нивото ни съзнание, ние разпознаваме себе си на някое от тези различни нива. Много пъти си мислим, че сме телата. Ако някой ви ритне, незабавно ще усетите, че сте тялото. Съвсем елементарен импулс – съвсем елементарна реакция. Ако някой ви поласкае с хубави думи, ще реагирате на умственото ниво, ще се почувствате много удовлетворени: „Да, да!” Ала ако срещнете духовен човек, той ще се отнася с вас по духовен начин. Понякога се чувстваме неловко: „Толкова е необичайно!” Но ако сме достатъчно търпеливи, трябва да сме способни да достигнем това ниво. А от това ниво, всичко по-малко е незначително, понеже то идва и си отива. Духовното ще си отиде ли?
Отговор: Не. 
Свами Тиртха: А ще дойде ли? 
Отговор: Да!
Свами Тиртха: Това е нашата надежда и очакване. Знаете, че гопите живеят в очакване цяла вечност. Така че може да дойде, може и да не дойде; но това е друга тема. 
 
(следва продължение)
 
1. „Златната стълба”, Гл.2 “Виждане отвъд възприятието на сетивата” от Шрила Шридхара Махарадж

 



Dec

26

67815504_1100041087050994_5332540173903200256_n

(Conferencia matutina de Swami Tirtha, mayo 2013, Sofía )
 
(Continuación de la conferencia del pasado viernes)
 
Atman, otro vocablo Sanscrito, indica la esencia, lo esencial. Al igual que el alma es la esencia y el cuerpo es la cobertura. Podemos decir pues que el alma es atman, la esencia. La más importante parte de nosotros es el alma. Es mejor decir: Nosotros somos el alma. Atman es como explicacion ontologica o definición de nuestra existencia individual. Es nuestra parte esencial, la esencia de nuestro ser. Otra definicion de nuestra parte esencial es la jiva. Jiva ies el principio de la vida. Podemos asimismo decir que un ser vivo es jiva. Podemos considerarlo como definición funcional de nosotros.
Una definición original, teórica – atman, es algo esencial. La segunda definición es funcional – jiva, somos seres vivos., estamos en vida. No somos materia muerta, sino espíritu en vida. Y la tercera definición nuestra es brahman – espíritu, no material. Es definición cualitativa . Y si hay brahman, sea sustancia spiritual, entonces existe un Supremo Brahman, Suprema entidad, entidad espiritual. Se llama Para-Brahman – el Supremo Brahman, la Suprema sustancia espiritual. Si hay atman, también hay Param-Atman, el Supremo ser esencial. 
Por lo tanto, no hay que perder el camino en la selva de las expresiones en Sanscrito. Si queremos expresarnos sencillamente: hay ser humano y también hay Dios. Vosotros y El. La religión real es la conexión entre los dos. Es muy simple, no?
Con que, si sois persona еspiritual y elevada , incluso una observación corriente sobre el tiempo que hace – tema habitual de conversación cuando no hay objeto de discusión – incluso en tal caso podéis dar repuesta elevada. Por favor, probad hacerlo cuando un amigo o colega diga: “Hey, hoy hace un bochorno!” probad respondiendo: “No pongas demasiada atención en ello, viene y se va!” Mirad la cara que hace! Luego podéis seguir explicando lo que ya habéis aprendido.
Si llegamos a adquirir comprensión spiritual de nuestra propia existencia, sería un cambio revolucionario en la comprensión de nosotros, del mundo y llegaríamos a percibir la conexión viva y afectuosa con el Supremo .En comparación con tal visiosion perfecta y eterna, todo lo que estamos percibiendo aquí viene a ser insignificante. No rechazamos ni ignoramos los objetivos y los elementos de este mundo, pero debemos mirarlos desde una perspectiva real. Vienen y se van. Por lo tanto no tienen mayor importancia.
“En el presente el alma se encuentra cautivada por un sinnúmero de cosas que van generando conciencia básica, pero en la Bhagavad-gita se da la solución de cómo llegar a adquirir control de los sentidos y sobre los impulsos de la mente.” No son solo impulsos exteriores sino interiores también. “Se recomienda que tratemos paso a paso ir elevándonos hasta el plano del alma, eliminando los niveles inferiores; primero el nivel de la experiencia sensorial, luego el intelecto – lo que rige las tendencias mentales –cruzando por todo ello aspiramos a llegar al puntito luminoso del alma”.[1]
Aquí se describen los niveles básicos de la constitución humana. Por una parte, el aspecto físico, el cuerpo. Luego el aspecto mental y emocional. Tercero, el intelecto, muy cercano al aspecto mental. Y por fin la identidad espiritual. En acuerdo con nuestro nivel de consciencia, llegamos a reconocernos en alguno de estos niveles. Muchas veces creemos que somos cuerpos. Al recibir una patada enseguida sentimos que somos un cuerpo. Un impulso muy elemental – reacción elemental. Si alguien nos lisonjea adulándonos con palabras agradables, vamos a reaccionar en el nivel mental, sintiéndonos satisfechos. ‘Si, sí!!’. Mientras que, habiendo encontrado a una persona spiritual, este se comportaría espiritualmente. A veces nos sentiriamos molestados: ‘Wow, ess muy inhabitual!’ Por lo tanto, con dosis suficiente de paciencia, debemos llegar a ser capaces a adquirir este nivel. Desde este nivel todo lo que sea menor es insignificante puesto que viene y se va. Acaso lo espiritual se iria?
Respuestas: No. 
Swami Tirtha: Y vendría?
Respuestas: Si!
Swami Tirtha: Es lo que eperamos, es nuestra eperanza. Ya sabéis que los gopis viven en espera eternal. Puede ser que venga, puede ser que no, pero es un tópico diferente.
 
(Sigue continuation)
 
1. La escalera de oro, Capitolo 1 Ver más allá de la percepción de los sentidos, por Shrila Shridhar Maharaj


GveVARz (1)

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014 вечер, София)
 
(продължава от предишния понеделник)
 
Осмият принцип, даден тук, е: „Човек не бива да причинява ненужни притеснения на никое живо същество.”[1] Така че ахимса е нещо важно. Наричат я „най-великата дхарма” – ахимса. И тя не се изразява само в избягване на насилието, защото това отново е негативната страна. Но истинска ахимса означава да подпомагаш духовния напредък на другите. Знаете ли кой е международният ден на ахимса? 
Отговор: Всеки ден.
Свами Тиртха: О, би било много хубаво да е така. Но това е рожденият ден на Махатма Ганди, 2 октомври. ООН в крайна сметка в унисон прие този ден за международен празник на ахимса. 
Веднъж в Южна Индия намерихме един будистки храм. Много хубав храм, много добре обгрижен, посрещнаха ни много добре, незабавно получихме някои публикации и бяхме поканени на неделната лекция. Беше много хубаво! Тринадесетина монаси седяха отпред на сцената; водачът на ашрама беше около 40-50 годишен уважаван джентълмен, най-възрастният беше на около 80, а най-младият – на около 8. От най-малкия до най-стария седяха пред публиката. Те медитираха, като канеха всички да се включат в безмълвната им медитация – беше много хубаво. След това игуменът започна своята лекция. И можеш да усетиш, че той познава всичките си хора. Имаше и един западняк сред слушателите, който очевидно бе част от групата. Игуменът оглеждаше публиката и изведнъж ни видя: двама непознати от запада. Веднага започна много внимателно, но много поучително да говори за ахимса – за да предаде практическо послание. И аз бях щастлив, че получихме вниманието му, защото беше много мило. Сигурен съм, че всички участници бяха слушали стотици и хиляди пъти за ахимса. Ала той си бе помислил: „Ето едни туристи, дошли от Запада. Нека им помогна, нека ги науча на нещо хубаво: не бъдете агресивни към другите.”
А казвам ви, не е лесно да се живее без насилие. Обикновено не избиваме своите братя, човешките същества – в най-общия случай. Обаче често ги измъчваме – с действия, с думи, с мисли, с пренебрежение. Ако правим нещо, това може да е много язвително. Но ако пропуснем да направим нещо, това може да донася дори още повече болка. Същото е и с нашия Кришна. Ако сторите нещо глупаво, това може да е болезнено за Него. Ала ако пропуснете да направите нещо хубаво, може да е дори още по-болезнено. Затова в служенето трябва да се избягва пренебрежителното отношение. 
И така, не бива да причиняваме ненужни притеснения на никое живо същество – това означава ли, че можем да причиняваме нужните притеснения? Има един много красив пример от Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур. Той е казал на една много известна Вясапуджа церемония, когато преданите се събрали да празнуват рождения му ден: „Знам, че съм ви създавал много проблеми. Моля ви, простете ми! Защото единствената причина да ви създавам тези проблеми бе да ви помогна да помните нашия Бог.” Така че щом дори на великите учители понякога им се налага да прилагат известно насилие – за да помогнат на нас, да ни спасят от по-голяма опасност – можем да видим, че да се живее без насилие е много, много трудно. Не можем да го направим просто като го избягваме. Но служейки на духовното благо на останалите е възможно да намалите това лошо влияние. Съгласни ли сте? Така че отново, чрез позитивно култивиране можем да постигнем по-добри резултати, отколкото просто чрез избягване. Затова нека се стремим да дадем нещо на Кришна, да се стараем да Го удовлетворим; а не само да избягваме нещо, което е лошо или ограничено. 
 
(следва продължение)
 
1. „Нектарът на предаността”, Глава 6


GveVARz (1)

(from a lecture of Swami Tirtha, 10.01.2014 evening, Sofia)
 
(continues from the previous Monday)
 
The eighth principle given here is: “One should not give unnecessary trouble to any living entity.”[1] So, ahimsa is important. It is called ‘the greatest dharma’ – ahimsa. And this is not only to avoid violence, because again that is a negative description. But real ahimsa means to help the spiritual progress of others. Do you know when the international day of ahimsa is? 
Answer: Every day.
Swami Tirtha: Ah, it would be very nice to be like that. But this is the birthday of Mahatma Gandhi, October 2nd. So, the United Nations finally in unison accepted this day as the international celebration of ahimsa. 
Once in South India we found a Buddhist temple. Very nice temple, very nice care; they received us very nicely, immediately we got some publications and we were invited to the Sunday lecture. It was very nice! Some thirteen monks were sitting on the stage in the front; the leader of the ashram was like a 40-50 year old respectable gentleman, the most senior was like 80, the youngest was like 8. So, from the smallest to the greatest they were sitting in front of the audience. They had their meditation, inviting everyone for silent meditation – it was very nice. Then the abbot started his lecture. And you could feel that he knows all his people. There was one western person also in the audience, obviously part of the group. The leader just scanned the audience and he saw us there: two newcomers, westerners. Immediately he started in a very gentle, but very instructive way to talk about ahimsa – to give a practical message. And I was very happy to receive the attention, because this was something very gentle. I’m sure that all the members have heard hundreds and thousands of times about ahimsa. But our friend thought: ‘Ah, here are some tourists coming from the West. Let’s help them, serve them by some ideas: don’t be aggressive with others.’
And I tell you, it is not easy to live without violence. Usually we don’t kill our fellow human beings – usually. Yet we torture others many times – by acts, by words, by thoughts, by neglect. If we do something, it might be very hurting. But if you miss doing something, that may be even more painful. It’s the same with our Krishna. If you do something stupid, that might be painful for Him. But if you miss to do something nice, maybe that is even more painful. Therefore negligence should be avoided in service. 
So, we shouldn’t give unnecessary trouble to any living being – does that mean you can give necessary trouble to others? There is a very nice example from Bhaktisiddhanta Saraswati Thakur. He said on one very famous Vyasapuja celebration, when devotees came together to celebrate his birthday: “I know that I had given so much trouble to you. Please, forgive me! Because the only reason I was ready to give you this trouble is to help you to remember our Lord.” So even if the great teachers sometimes have to commit some violence in order to help us or save us from a bigger danger, then we can see that to live without violence is very-very difficult. And simply by avoidance we cannot accomplish that. But by serving the spiritual benefit of others it is possible that you can diminish this bad influence. Do you agree? So again, by positive cultivation we can achieve better results than simply by avoiding. Therefore we should try to give something to Krishna, try to satisfy Him; not simply to avoid something that is bad or limited. 
 
(to be continued)
 
1.  Nectar of Devotion, Chapter 6 


69713259_2378518075535949_3669389649886838784_n

(from a lecture of Swami Tirtha, May 2013, morning, Sofia)
 
We are ultimately searching for the feelings, for the divine presence. Therefore in order to understand the process better, we have to study the teachings of the great ones. We shall read from this very beautiful book The Golden Staircase from Shrila Bhakti Rakshak Shridhar Dev Goswami Maharaj. The Chapter is entitled “Seeing beyond the Perception of the Senses”. 
Because actually we perceive everything with our senses. Yet we know that we are searching for something beyond the senses. It is very beautiful what we are able to see, but it is more beautiful what we cannot see. It is very important what we can hear, but it is more important what we cannot hear physically. It is very important what we can think, but it is much more important what is beyond our thinking capacity. Therefore we have to go beyond the perception of the senses. 
This is a discussion, questions and answers, by this very much respected teacher and some devotees around him. One devotee says: “Now the weather is starting to become hot!”[1] So, imagine yourself: you are sitting in front of a great saint and this is all what you can say: “Oh, it’s getting hot!” But the level of the question doesn’t limit the capacities of the person to answer. Shridhar Maharaj says: “We should not pay too much attention to that. It will come and go, it will come and go.” 
And even if he wouldn’t add anything more, from this we should understand a very important teaching. Because actually whatever question, whatever problem you might share with the higher authority, he will give the same answer: “Don’t pay too much attention to this! It will come and go.” 
And then there is a quotation from Shrimad Bhagavad Gita: matra-sparsas tu kaunteya/ sitosna-sukha-duhkha-dah/ agamapayino ‘nityas/ tams titiksasva bharata – “O son of Kunti, only the engagement of the senses with their objects gives rise to the sensations of cold, heat, pleasure, and pain. But these effects are temporary; they come and go. Therefore, O Bharata, you are to endure them.”.[2]
Regarding this verse of the Bhagavad-gita, one scholar, a Mr. Chatterjee, has explained this Sanskrit word matra to mean “what is measured by our senses, the result of our senses’ measurement.” In this way, the word matra comes near to the word ‘matter,’ it comes to mean matter or the world of material comfort. There are so many different views of the world. An ordinary man’s estimation of the world and a scientist’s estimation are different. An astronomer’s estimation of the world is of another type, the politician’s view is something else, the socialist’s, the humanist’s, the humanitarian’s views – they are all different. But if we can come to the plane of the soul – even the lowest conception of what is the real inner self – that will help us, and there will be a revolutionary change in our lives. All the things of this world will then seem to be trash, of no value, empty.”
So, beware! So far we are happy because we are engaged by the matter and then we feel more or less happy. At least engaged. But once you get a higher taste, you will not find your happiness on the lower platforms. Sorry to disillusion you! At first you might think that this is a loss. But I tell you, this is a gain. Because that higher taste will help us to adjust our vision properly. 
And why Shridhar Maharaj says that “Everything that you perceive will become meaningless.”? Because actually this world is very impermanent, very temporary. Whatever achievements, whatever security we have in this world, we shall lose it. Although we are searching for stability and protection, sooner or later we shall lose it. Because as we’ve discussed recently, material things have a beginning and have an end. Therefore if we want to find real treasures, we have to apply a proper method. Instead of material things we should search for spiritual things. It is said: if we come to the atman platform, then it will help us to adjust properly. 
 
(to be continued)
 
1. The Golden Staircase, Ch.1 Seeing Beyond The Perception Of The Senses, by Shrila Shridhar Maharaj
2. Bhagavad Gita, 2.14

 



Dec

19

69713259_2378518075535949_3669389649886838784_n

(Szvámí Tírtha 2013. májusi szófiai reggeli tanításából)
 
Végső soron az isteni jelenlét érzését kutatjuk. S annak érdekében, hogy jobban megértsük a folyamatot, tanulmányoznunk kell a nagyok tanításait. Erről ebben a nagyon szép könyvben olvashatunk Sríla Bhakti Raksak Srídhar Dév Gószvámí Mahárádzstól. A címe: Az arany lajtorja. Az 1. fejezet: „Az érzéki észlelés határán túli látás”.
Mert valójában mindent az érzékeinken keresztül fogunk fel. Mégis tudjuk, hogy valami érzékeken túli dolgot keresünk. Nagyon gyönyörű mindaz, amit képesek vagyunk látni, de amit nem láthatunk az még csodálatosabb. Nagyon fontos, amit hallunk, de még fontosabb az, amit fizikálisan nem vagyunk képesek meghallani. Nagyon fontos, amit gondolunk, de sokkal fontosabb, ami túlmutat gondolkodási képességünkön. Ezért túl kell lépnünk az érzéki észlelésén.
Ez egy kérdésekből és a rájuk adott válaszokból álló beszélgetés ettől a nagyra becsült tanítótól s a körülötte lévő bhaktáktól. Az egyik bhakta így szól: „Most már kezd melegedni az időjárás!”[1] Tehát képzeljétek el magatokat: egy nagy szent előtt ültök, s mindössze ennyit tudtok mondani, hogy: „Melegszik az idő!” De a kérdés szintje nem korlátozza a válaszadó személy képességeit. Srídhar Mahárádzs így válaszol: „Nem szabad túl sok figyelmet fordítanunk erre. Ez jön s megy, jön s megy.” 
S még ha nem is teszünk ehhez semmi mást, ebből meg kell értenünk egy nagyon fontos tanítást. Mert valójában bármilyen kérdésre, bármilyen problémára, melyet megosztasz egy feljebbvalóval, ő ugyanazt a választ fogja adni: „Ne fordíts túl nagy figyelmet erre! Ez jön és megy.” 
S aztán a Srímad Bhagavad-gítából az idézet: mátrá-szparsász tu kauntéja sítósna-szukha-duhkha-dáh, ágamápájinó’nitjász tánsz titiksaszva. “Óh, Kuntī fia! A boldogság és a boldogtalanság ideiglenes megjelenése és eltűnése olyan, mint a tél és a nyár kezdete és elmúlása. Óh, Bharata sarja, ezek csak érzékfelfogásból erednek, s az embernek meg kell tanulnia eltűrni őket, anélkül, hogy zavarnák őt”.[2]
A Bhagavad-gítá versével kapcsolatban az egyik tudós, Mr. Chatterjee, elmagyarázza ennek a szanszkrit szónak a ’mátrának’ a jelentését, “amit az érzékeink érzékelnek, az az érzékek felfogásának az eredménye.” Ily módon, a mátrá szó közel áll az ’anyag’ szóhoz, az anyagra vagy az anyagi világ kényelmére utal. Olyan sok különböző nézet van a világról. Egy hétköznapi ember és egy tudós eltérően értékeli a világot. Egy csillagász máshogy méri fel a világot, máshogy látja a politikus, a szocialisták, a humanisták, a humanitáriusok nézetei mind különbözőek. De ha a lélek szintjéről nézzük – még, a legelemibb elképzelés is, hogy mi az igazi önvalónk – is segíteni fog bennünket, és forradalmi változást fog előidézni az életünkben. A világ valamennyi dolga szemétnek, értéktelennek, üresnek fog tűnni.”
Tehát, legyetek óvatosak! Mostanáig boldogok voltunk, mert az anyag lefoglalt bennünket, s többé-kevésbé boldogságot érzünk. Legalább is el vagyunk foglalva. De amint megízleltek egy magasabb ízt, már nem találtok boldogságot az alacsonyabb szintű dolgokban. Sajnálom, ha kiábrándítalak benneteket! Először talán ezt veszteségként élitek meg, de azt mondom, hogy ez nyereség. Mert a magasabb íz fog segíteni bennünket a helyes látásmód elsajátításában. 
S miért mondja azt Srídhar Mahárádzs, hogy „Minden, amit érzékelsz, jelentéktelenné válik”? Mivel valójában ez a világ nagyon átmeneti, igencsak ideiglenes. Bármilyen eredményeink legyenek, bármiféle biztonságot is érzünk ebben a világban, el fogjuk veszíteni. Bár a stabilitást és védelmet keressük, előbb vagy utóbb elveszítjük. Mert, amint a közelmúltban megvitattuk, az anyagi dolgoknak van kezdete és vége. Ezért, ha valódi kincsre szeretnénk lelni, akkor egy megfelelő módszert kell alkalmaznunk. Anyagi dolgok helyett spirituális dolgokat kell keresnünk. Azt mondják: ha az átman szintjére jutunk, akkor az segíteni fog bennünket a helyes alkalmazkodásban. 
 
(folytatása következik)
 
1. Sríla Srídhar Mahárádzs: Az arany lajtorja. 1. fejezet „Az érzéki észlelés határán túli látás”
2. Bhagavad-gítá, 2.14.