Archives

Calendar

September 2019
M T W T F S S
« Aug   Oct »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  



Archive for September 7th, 2019

following the footsteps of Prabhupad

(from a lecture of Swami Tirtha, 09.01.2014, evening, Sofia)

 

(continues from the previous Monday)

 

So, with faith and devotion we have to follow the orders of the spiritual master. This is very easy until the master asks something according to our taste. “Yes, Gurudev, I also wanted to do the same!” But if he asks something that is not according to our taste? Nevertheless we have to apply the same principle – with faith and devotion to execute.

I mentioned that here Rupa Goswami will give a list of 64 principles; but actually there are only two rules in devotional life. Paragraph number one: the guru is always right. Paragraph number two: in case the guru is not right, automatically the first paragraph applies. If you remember these two principles, you are safe – after examining, accepting and discharging. Don’t accept stupidity! Don’t accept nonsense. After due consideration if you can fully dedicate yourself, then first examine, then obey. Why? Because guru’s vision is quite different from our vision. If an ant and an elephant climb the same mountain, their vision will be different. Their perspective is different also. Therefore if we have this commitment, if we have this admiration for the broad and penetrating vision of our master, then we shall try to follow as much as we can.

Then the fourth principle is to follow in the footsteps of the great acharyas (teachers) under the direction of the spiritual master. That means, a real master will always glorify his previous masters. He also follows the previous masters, therefore he invites others, the newcomers, to follow in the same way. Why? Because this is a descending process. We might think that we know something in spiritual science. But spiritual progress means that you understand: ‘My masters, my superiors – they know.’ Therefore it is stated in the Vedanta Sutra that first you should become knowledgeable – that is the part of our process when we gain and collect information, experience, etc.; but then you should become like a child – innocent, pure, fully depending, with full trust in Krishna. So until we are in the knowledgeable part of our progress, you should know, you should examine, you should collect all the experience. This is more like the phase of achieving. But later on this is the phase of applying. ‘I have learned, and I try to apply the theory in my practice.’

A descending process is like picking the mangos from the tree. The best mangos, of course, are on the top. This is a very tender fruit, very precious fruit, so you have to take nice care. And the tree is high. So what to do? Therefore many people climb the same tree; one picks the top fruits and hands them down to the next one. In this way the same fruit is transferred down to the earth. In the same way we have to follow the previous teachers, because they hand the principles of devotional service to us.

(to be continued)

 

 



following the footsteps of Prabhupad

(részlet Szvámí Tírtha 2014.január 9-én Ludastón tartott tanításából) 

(az előző hétfő folytatása) 

Tehát hűséges odaadással kell követnünk tanítómesterünk utasításait. Ez nagyon könnyű, ameddig a tanítómester a mi ízlésünk/kívánságainknak megfelelő dolgot kér tőlünk: ’Igen, Gurudév, én is ugyanezt szerettem volna csinálni.’ Ám mi van akkor, ha az ízlésünknek nem megfelelő dolgot kér tőlünk? Akkor is ugyanazt az elvet kell alkalmaznunk – hűséggel, odaadással kell végrehajtani. 

Említettem, hogy Rupa Goswami 64 elvet határoz meg; de valójában két szabály van a lelki életben. Az egyes számú szabály: a gurunak mindig igaza van. A kettes számú szabály: ha a gurunak nincs igaza, automatikusan az első szabály lép életbe. Ha erre a két alapelvre emlékszel, biztonságban vagy az elvek vizsgálata, elfogadása és ?? után. Ne fogadd el az ostobaságot! Ne fogadd el a hülyeséget! Ha alapos megfontolás után teljesen oda tudod magad adni, akkor először vizsgáld meg, utána engedelmeskedj! Miért? Mert a guru látásmódja nagyon is különbözik a mienktől. Ha egy hangya és egy elefánt ugyanazt a hegyet másszák meg, látásmódjuk különböző, perpektívájuk is teljesen más. Ezért ha megvan az elkötelezettségünk, ha csodáljuk a széles perspektívát és mesterünk mindenbe behatoló látásmódját, akkor meg kell próbálnunk követni amennyire csak tudjuk. 

A negyedik alapelv a nagy ácsárják lábnyomának követése (tanítók) egy lelki tanítómester irányítása mellett. Ez azt jelenti, hogy egy igazi mester mindig dicsőíteni fogja előző mestereit. Szintén követni fogja az előző mestereket, ezért meghív másokat az újonnan érkezőket hogy ugyanúgy kövessék. Miért? Mert ez egy alászálló folyamat. Gondolhatnánk, hogy tudunk valamit a lelki tudományról, de a lelki fejlődés azt jelenti, hogy megérted: ’Az én mestereim, az én feljebbvalóim – ők tudják.’ Éppen ezért az áll a Védanta Szútrákban, hogy először válj tudóvá! – ez része a mi folyamatunknak, amikor mi információt és tapasztalatot nyerünk és gyűjtünk, de utána olyanná kell válnotok, mint a gyerekek – ártatlan, tiszta, teljesen függő, teljes bizalmát Krsnába vetve. Amíg tehát nem jutunk el haladásunk tudatos részéhez, tudakozódnotok kell, vizsgálódnotok kell, gyűjtenetek kell a tapasztalatot! Ez olyasmi, mint az alkotás, ám később az alkalmazás fázisa. ’Megtanultam, megpróbálom alkalmazni elméletben és gyakorlatban.” 

Az alászálló folyamat olyasmi, mint mangót szedni a fáról. A legjobb mangók természetesen a fa tetején vannak. Ez egy nagyon lágy, nagyon becses gyümölcs, szépen kell gondozni, és a fája magasra nő. Mit teygünk hát vele? Ezért sok ember megmássza ugyanazt a fát, az egyik a tetején lévő gyümölcsöket szedi le, és átadja a másiknak, ily módon ugyanaz a gyümölcs lekerül a földre. Hasonlóképpen kell követnünk előző tanítóinkat, mivel ők átnyújtják számunkra az odaadó szolgálat lehetőségét nekünk. 

(folytatása következik)

 

 



following the footsteps of Prabhupad

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2014, вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

И така, с вяра и преданост трябва да следваме заръките на духовния учител. Това е много лесно, докато учителят иска нещо, което ни е по вкуса. „Да, Гурудев, и аз исках да направя същото!” Но ако той поиска нещо, което не ни е по вкуса? Въпреки всичко трябва да приложим същия принцип – с вяра и преданост да го изпълним.

Споменах, че тук Рупа Госвами дава списък с 64 принципа; но всъщност има само две правила в живота в преданост. Параграф номер едно: гуру винаги е прав. Параграф номер две: в случай, че гуру не е прав, автоматично параграф едно влиза в сила. Ако помните тези два принципа сте в безопасност – но след като сте проверили и приели. Не приемайте някаква глупост. Не приемайте безсмислие. След нужното обмисляне, ако можете напълно да посветите себе си, тогава първо проверявайте, а след това се покорявайте. Защо? Защото визията на гуру е доста различна от нашата визия. Ако мравка и слон се катерят по една и съща планина, тяхното виждане ще бъде различно. Перспективата им също ще е различна. Затова ако ценим и се възхищаваме на широката и проникновена визия на нашия учител, тогава трябва да се стремим да го следваме доколкото ни е по силите.

След това четвъртият принцип е да следваме стъпките на великите ачарии (учители) под насоката на духовния си наставник. Това означава, че един истински наставник винаги ще възхвалява предходните учители. Самият той също следва предходните учители, затова приканва и новодошлите да следват по същия начин. Защо? Защото това е процес, който се спуска. Ние може да си мислим, че знаем нещо в духовната наука. Но духовен напредък означава да разбереш: „Моите учители, моите наставници – те знаят.” Затова във „Веданта Сутра” се казва, че най-напред трябва да станеш мъдър – това е онази част от процеса, когато събираме и натрупваме информация, опит и т.н.; но след това трябва да станеш като дете – невинен, чист, изцяло зависим, с пълно доверие в Кришна. Докато се намираме в познавателната фаза на развитието си, трябва да научаваме, да изследваме, да насъбираме цялата опитност. Това е по-скоро фаза на постигане. Но по-късно идва фазата на прилагане. „Научил съм и се стремя да прилагам теорията в своята практика.”

Спускащият се процес е като бране на манго от дърво. Най-добрите плодове, разбира се, са на върха. Мангото е много деликатен, много ценен плод, затова трябва да сте много внимателни. А дървото е високо. Какво трябва да се направи в такъв случай? Много хора се качват на дървото; един бере най-високите плодове и ги предава надолу на следващия. По този начин плодът стига до земята. По същия начин и ние трябва да следваме предходните учители, защото те ни предават принципите на преданото служене.

 

(следва продължение)