Archives

Calendar

September 2019
M T W T F S S
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  



Archive for September 1st, 2019

guru

(from a lecture of Swami Tirtha, 09.01.2014, evening, Sofia)

(continues from the previous Monday) 

Shrila Rupa Goswami gives a list of 64 principles of devotional service:

“The first is accepting the shelter of the lotus feet of a bona fide spiritual master. Second: becoming initiated by the spiritual master and learning from him how to discharge devotional service. Third one: obeying the orders of the spiritual master with faith and devotion. Fourth: following in the footsteps of the great acharyas (teachers) under the direction of the spiritual master. And the fifth: inquire from the spiritual master how to advance in Krishna consciousness.”[1]

So, the first five of these 64 elements of bhakti are focused on guru. And these first five principles are very positive: do this, do this, do this. They don’t say ‘don’t do that, don’t do that’. Let’s analyze a little bit these suggestions.

What does it mean to accept the shelter of the lotus feet of a spiritual master? You might think that this means to be fully connected to him. But then why is there the second principle that you should be initiated by him? There must be a difference between the two levels. First level is that ‘I accept him’. And the second level is that ‘he accepts me’. Do you see the difference? That means to establish your contact more and more. To take the shelter of a saintly personality is open for all. There are not so much requirements to do that. But to be initiated – that’s a different case. There are some requirements.

So, what happens if we take the shelter of a saintly teacher? That act will open the door for us. And what does it mean to be initiated? That means you are empowered to practice fully in this school. This is the meaning of being initiated. You become a full member, so to say. Of course it doesn’t mean that before you were not a full member. Because it doesn’t depend on the formal ritual, but it depends on the level of acceptance and surrender. Just to give you one example. In the times of Shrila Prabhupad there was one lady candidate who waited to being initiated by Shrila Prabhupad. But meanwhile she died in an accident. So, the devotees were very upset, disturbed: “Now what happened to her! She didn’t receive her initiation, what is her future?” And then Shrila Prabhupad said: “She returned home, back home, back to Godhead.”

Nevertheless initiation is like an official agreement, an official stamp on our connection. Therefore it is suggested: find a spiritual leader, take his shelter and try to receive initiation. So, do you see the difference between the two levels? At the same time, as it was mentioned before in the text, initiation is not the end of the story. That means that you were accepted in this school of thought, you are a fully recognized member of these spiritual studies and practices, but your diploma will come later.

And how to obtain our diploma? For that we have to follow the third – to obey the orders of the spiritual master – with faith and devotion. This is the real requirement. Therefore initiation means commitment. What can you say if the guru says: “The moon is made of ice.”? You have to say: “Yes, Gurudev!” All right – once we exercised our surrender. But the next time the spiritual master sees the full moon, he will declare: “Ah, this full moon looks like made of cheese.” Then what can you say? “Yes, Gurudev, it looks like!”

But apart from jokes, what do I want to say? Sometimes the teachings and the instructions of the master are just beyond our capacity to grasp. Because we are so stubborn in our own perspective. If somebody comes with a completely different conception of the same thing, it’s very difficult to say ‘yes’. But this third level is not blind following. Because there were the previous levels – to accept the shelter and to receive initiation. And what does it mean to accept the shelter – I have examined. I have examined myself – this is the best. Usually we examine the guru – this is also necessary. But let’s examine ourselves. This is the main point – ‘If I fit into this picture?’ To take the shelter means ‘Yes, I’m happy in this shelter. I like it, I can take it, this is for me.’ And then by entering this initiated relationship, both sides declare very strongly: “Yes, I belong to you and you belong to me.” So initiation is like a sacrament. Sacraments are very important in life. This is like an official license. And would you like to take a taxi with a driver with a new license? He has just changed the sign on the top of the car from L to T. Would you enter happily, with peaceful heart such a taxi? No, we need the expertise. Official license is there, now you can drive, but my opinion is: until you crash your car the first time you are not experienced in driving.

What will make our official license – initiation – valid? If we also take the experience – in faithfully discharging instructions of the spiritual master. You can see how these different steps are necessarily following one another.

(to be continued)

[1] Nectar of Devotion, Chapter 6

 



guru

(Szvámí Tírtha 2014. január 9-ei szófiai tanításából) 

(az előző hétfői tanítás folytatása) 

Sríla Rúpa gószvámí az odaadó szolgálat 64 alapelvét írja le: „Az első egy hiteles tanítómester lótuszlábainak oltalma. A második: egy lelki tanítómester általi felavatás, és megtanulni tőle, hogyan teljesítsünk odaadó szolgálatot. A harmadik: egy lelki tanítómester utasításainak engedelmeskedni hittel és odaadással. Negyedik: a nagy ácsárják lábnyomainak követése egy lelki tanítómester irányítása alatt. Az ötödik: tudakozódj egy lelki tanítómestertől, hogy hogyan haladj előre a Krsna-tudatban.”

A bhakti eme 64 elemének középpontjában tehát a guru áll, és az első öt elv nagyon is pozitív: tedd ezt, tedd ezt, tedd ezt. Nem mondják, hogy ’ne tedd ezt, hogy ne tedd azt’.

Nézzük meg kicsit részletesen ezeket az ajánlásokat!

Mit jelent elfogadni egy lelki tanítómester lótuszlábainak oltalmát? Azt gondolhatnátok, ez azt jelenti, hogy teljesen hozzá kapcsolódtok, ám akkor miért van ott a második alapelv, a felavatás? Lennie kell különbségnek a két szint között. Az első szint az, hogy ’én elfogadom őt’. A második szint az, hogy ’ő elfogad engem.’ Látjátok a különbséget? Ez azt jelenti, hogy egyre több kapcsolatod van vele. Egy szent személyiség oltalmában élni mindenki számára nyitva áll, ennek nincsenek feltételei. Ám avatottnak lenni – az egy másik eset, annak sok a kritériuma.

Mi történik hát akkor, ha egy szent tanítónál keresünk oltalmat? Ez a cselekedet fogja kinyitni számunkra az ajtót. És mit jelent avatottnak lenni? Azt jelenti, hogy fel vagytok hatalmazva arra, hogy teljes jogúan gyakoroljatok ebben az iskolában, ez a felavatás jelentése. Teljes jogú tag leszel, úgymond. Ez persze nem jelenti azt, hogy azelőtt nem voltál teljes jogú tag. Mert ez nem a formális szertartástól függ, hanem az elfogadás és meghódolás szintjétől. Sríla Prabhupád idejében volt egy hölgy, aki szeretett volna felavatást kapni, de időközben balesetben eltávozott. A tanítványok ezért nagyon szomorúak és zavartak voltak, mondván: ’Most mi történt vele? Nem kapott avatást, mi lesz vele a jövőben?’ Akkor Sríla Prabhupád így szólt: ’Hazatért, vissza a Jóistenhez.’

Mindazonáltal az avatás olyan, mint egy hivatalos egyezség, egy hivatalos bélyeg a kapcsolatunkon. Ezért ajánlják, hogy találj egy lelki vezetőt, keress nála oltalmat és kérj avatást. Érzitek a két szint közötti különbséget? Ugyanakkor, ahogyan arról már korábban beszéltünk, az avatás nem a történet vége. Ez azt jelenti, hogy befogadtak ebbe a szellemi iskolába, e lelki tanulmányok és gyakorlatok teljes mértékben elismert tagja vagy – ám a diploma később jön majd.

És hogyan szerezzük meg a diplománkat? Ehhez a harmadik pontot kell követnünk – ez a lelki tanítómester utasításainak való engedelmeskedés – hittel és odaadással. Ez az igazi követelmény, ezért az avatás elkötelezettséget jelent. Mit tudtok mondani, ha a guru azt mondja: „A hold jégből van.”? Azt kell mondanotok: „Igen, Gurudév!” Rendben – egyszer meghódolást gyakoroltunk, de a következő alkalommal, amikor a tanítómester a teliholdat látja, ki fogja jelenteni, hogy „ez a telihold ügy tűnik, sajtból van.” Akkor mit tudtok ehhez szólni? „Igen, Gurudév, úgy tűnik.”

 

De a viccen kívül, mi az, amit mondani akarok? Néha a mester tanításai meghaladják a megértési képességeinket, mivel annyira önfejűen látjuk a dolgokat. Ha valaki ugyanarról a dologról egy teljesen más felfogással áll elő, nagyon nehéz ’igent’ mondani. Ám ez a harmadik szint nem a vak követést jelenti, hiszen ott voltak az előző szintek – elfogadni az oltalmat és avatást kapni. Mit jelent elfogadni az oltalmat? Vizsgálódtam, megvizsgáltam magamat – ez a legjobb. Általában megvizsgáljuk a gurut – ez is szükséges. De vizsgáljuk meg önmagunkat is – ez a fő lényeg – ’vajon beleillek-e ebbe a képbe?’ Az oltalom azt jelenti: ’Igen, boldog vagyok ebben az oltalomban, szeretem, el tudom fogadni, nekem való.’ És akkor belépve ebbe az avatott viszonyba, mindkét fél nagyon erősen kijelenti: „Igen, én hozzád tartozom, és te hozzám tartozol.” Az avatás tehát egy szentség. A szentségek nagyon fontosak az életben, olyanok, mint egy hivatalos engedély. S szeretnétek taxival menni egy olyan sofőrrel, akinek friss a jogosítványa? Épp most cserélte ki az autója tetején lévő jelet Tanulóról Taxira. Boldogan, nyugodt szívvel ülnétek be abba a taxiba? Nem, szakértelemre van szükségünk. A hivatalos engedély megvan, most már vezethetsz, ám az a véleményem, hogy amíg első alakommal össze nem töröd az autódat, addig nem vagy tapasztalt sofőr.

Mi fogja a hivatalos engedélyünket – az avatást érvényesíteni? Ha mi is tapasztalatot szerzünk – hűségesen végrehajtjuk a lelki tanítómester utasításait. Láthatjátok, hogy ezek a különböző lépések hogyan követik egymást szükségszerűen.

(folytatása következik)

 



guru

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2014, вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Шрила Рупа Госвами дава списък с 64 принципа на преданото служене:

„Първият е да приемеш подслон в лотосовите нозе на автентичен духовен учител. Второ: да получиш посвещение от духовния учител и да се учиш от него как да отдаваш предано служене. Трето: да се покоряваш на заръките на духовния учител с вяра и преданост. Четвърто: да следваш стъпките на великите ачарии (учители) под насоката на духовния учител. И пето: да запитваш духовния учител как да напредваш в Кришна съзнание.”[1]

И така, първите пет от 64-те елемента на бхакти са фокусирани върху гуру. И тези първи пет принципа са много позитивни: направи това, и това, и това. Те не гласят  „не прави това, не прави онова”. Нека анализираме мъничко тези препоръки.

Какво означава да приемеш подслон в лотосовите нозе на духовен учител? Може да си речете, че означава да си напълно свързан с него. Но защо тогава е вторият принцип – да получиш посвещение от него? Би следвало да има разлика между двете нива. Първото ниво е, че „аз го приемам”. А второто ниво е, че „той ме приема”. Виждате ли разликата? Това означава да задълбочавате връзката все повече и повече. Да се приеме подслона на един свят човек – това е достъпно за всички. Няма кой знае какви изисквания. Но да получиш посвещение вече е друго. Има някои изисквания.

И така, какво става, ако приемем подслон у свят учител? Тази постъпка ще отвори вратата за нас. А какво означава да получиш посвещение? Означава, че си изцяло упълномощен да практикуваш в тази школа. Това е значението на посвещението. Ставаш пълноправен член, така да се каже. Разбира се, не означава, че преди не си бил пълноправен член. Защото това не зависи от формалния ритуал, а от степента на приемане и отдаденост. Ще ви дам един пример. По времето на Шрила Прабхупад имало една жена, която очаквала да бъде посветена от него. Но междувременно загинала в катастрофа. Бхактите били много разстроени и притеснени: „Какво ще стане сега с нея! Тя не успя да получи посвещение, какво ли бъдеще я чака?” Ала Шрила Прабхупад казал: „Тя се върна у дома, при Бога.”

При все това, посвещението е като официален договор, официален печат върху връзката. Затова препоръката е: намери духовен водач, приеми подслон у него и се стреми да получиш посвещение. Така че разбирате ли разликата между двете нива? В същото време, както бе споменато преди това в текста, посвещението не е краят на историята. То означава, че сте приети в тази школа на мисълта, напълно признат член сте на това духовно учение и практики, но дипломата ви ще дойде по-късно.

А как да получим своята диплома? За тази цел трябва да следваме третия принцип – да се покоряваме на заръките на духовния учител с вяра и преданост. Това е истинското изискване. Затова посвещението означава посветеност. Какво може да отвърнете, ако гуру каже: „Луната е направена от лед.”? Трябва да отвърнете: „Да, Гурудев!” Ето – упражнили сме своята отдаденост. Но следващия път, когато духовният учител види пълната луна, той казва: „О, тази пълна луна е като пита кашкавал.” Тогава какво можете да речете? „Да, Гурудев, така изглежда!”

Но встрани от шегата, какво искам да кажа? Понякога ученията и напътствията на учителя са отвъд възможностите на разбирането ни. Защото сме толкова вкопани в собствената си гледна точка. Ако някой дойде с напълно различно разбиране за същото нещо ни е много трудно да кажем „да”. Но това трето ниво не е сляпо следване, тъй като съществуват предишните нива – да приемеш подслон и да получиш посвещение. А какво означава да приемеш подслон? „Проверил съм. Проверил съм себе си” – това е най-доброто. Обикновено ние проверяваме гуру – което също е необходимо. Но нека проверим себе си. Това е основният въпрос – „Пасвам ли в тази картина? Тук ли ми е мястото?” Да приемеш подслон означава „Да, харесва ми този подслон. Мога да го приема, това е за мен.” И след това, встъпвайки във връзка на посвещение, и двете страни заявяват много сериозно: „Аз ти принадлежа и ти ми принадлежиш.” Така че посвещението е като свещенодействие, тайнство. Тайнствата са много важни в живота ни. Това е като официално разрешително. Но бихте ли се качили на такси, чийто шофьор току-що е изкарал книжка? Тъкмо е сменил знака на покрива на колата от У на Т. Спокойно ли ще ви е да се возите на такова такси? Не, нуждаем се от експертност. Официалното разрешително го има, можете да шофирате, но моето мнение е, че докато не ударите за пръв път колата, не сте опитен шофьор.

Кое ще направи официалното разрешително – посвещението – валидно? Ако имаме и преживяването – с вяра да изпълняваме напътствията на духовния учител. Виждате как тези различни стъпки неизбежно следват една подир друга.

 

(следва продължение)

 

[1] „Нектара на предаността”, Глава Шеста