Sharanagati

(excerpts from a seminar of Swami Tirtha on the holy name, Ludashto, July 2013) 

(continues from the previous Monday) 

Question: What about the different modes of chanting – the loud, the soft and the mental? I perceive the loud, I perceive the soft, but how to realize more and more the mental?

Swami Tirtha: What feeling is more intensive – when your tears are falling or when your throat is chocked up?

Answer: Throat.

Swami Tirtha: Yes. Because there is no external sign. So if we say it loud and we perceive some feelings – that’s good. But when we chant internally and we have more intensified internal feelings – that is better. Actually in classical yoga if you do your meditation properly, then all the bodily discomforts are removed – your saliva doesn’t collect, you don’t yawn, your legs are not tired – because you are in a perfect state. And they speak a lot about chakra experience and kundalini experience. But if you chant properly, you can easily perceive the same things – your energy raising, opening of the heart, etc.

And we have a special method which raises on the square what we have generally – this is the kirtan, bhajan and kirtan. For example yogis have to practice a lot for perceiving the siddhis – like becoming small, becoming big… But have you had the feeling in a real bhajan or a big kirtan that you start to evaporate, you become very small, or suddenly the whole world opens up, expands up? The power of our thoughts is greater than we expect. So if in one way or another we can connect our mental capacity with divinity, with Krishna, that will have unlimited results. This internal sound is not really mental, like mind faculty, no; but it is internal, like your inner self vibrates. If you catch a glimpse of that, if you start to catch something of that, then by this cultivation internal life starts to expand. So try!

Question: Where is this sound born? Where is the sound coming from when we say the maha-mantra in mind, when there is no vocal sound? It sounds inside – where does it come from?

Swami Tirtha: Four aspects of the sound are there. One is the resonant sound, the second is the intellectual meaning, the third is the feeling transferred and finally the fourth is the spiritual essence of the sound. Another interpretation of that gradation is: the sound wave, the sound vibration; the second is again the meaning; the third one is the internal sound, the unstruck sound; and the fourth is the para-sound, the higher, superior, spiritual sound.

So, where is the sound generated during our meditation? According to what we have read from Shivananda, we should empty our mind from the egotism and then He can play on the flute of our body, of our structure. Flute is made from the bamboo stick, because that is hollow inside. But in order to become a real flute it has to be bored. And that is painful. But it is worth tolerating this pain, because then a nice sounding melody can come from that flute.

And we know that the holy name is shabda-brahman, that’s not material vibration, that should come from above, that’s a divine vibration.

(to be continued)

(Idézetek a Szent Névről – Szvámí Tírtha 2013 júliusában Ludastón elhangzott tanításából) 

(az előző hétfői tanítás folytatása) 

Kérdés: Mi a helyzet a mantrázás különböző módjaival – amikor hangosan, halkan és mentálisan mondjuk a mantrát? Ha hangosan mondom, hallom, ha halkan, azt is hallom, de hogyan lehet egyre jobb megvalósításra jutni az elmebéli mantrázásban?

Szvámí Tírtha: Melyik érzés az intenzívebb – amikor hullik a könnyed, vagy amikor elszorul a torkod?

Válasz: Amikor elszorul a torkunk.

Szvámí Tírtha: Igen, mert ennek nincs külső jele. Tehát ha hangosan mantrázunk, s feljönnek érzések – az jó. Ám amikor magunkban mantrázunk, s még intenzívebb belső érzéseket élünk át – az még jobb. Éppenséggel a klasszikus jógában, ha helyesen meditálsz, akkor az összes testi kényelmetlenség elmúlik – nem gyűlik össze a nyálad, nem ásítozol, nem fáradnak el a lábaid – mivel tökéletes állapotban vagy. Sokat beszélnek a csakrák, a kundalini megtapasztalásáról, de ha helyesen mantrázol, könnyűszerrel átélheted ugyanazokat a dolgokat – az energia szinted megemelkedése, a szív kinyílása, stb.

S nekünk van egy speciális módszerünk, ami négyzetre emeli mindazt, amink általában van – ez a kírtan, a bhadzsan és a kírtan. A jógiknak sokat kell gyakorolniuk ahhoz, hogy misztikus képességekre, sziddhikre tegyenek szert – például hogy parányivá váljanak vagy, hogy óriásivá növekedjenek. De volt olyan érzésed egy igazi bhadzsan vagy egy fergeteges kírtan során, hogy kezdesz eltűnni, nagyon kicsi leszel vagy, hogy hirtelen az egész világ megnyílik, kitágul? A gondolataink ereje sokkal nagyobb, mint hisszük. Tehát ha vagy így, vagy úgy össze tudjuk kötni szellemi kapacitásunkat az istenivel, Krsnával, annak beláthatatlan eredményei lesznek. Ez a belső hang nem igazán mentális, nem elmebéli képesség, nem; hanem belső, amikor a belső lényed rezonál. Ha ebből elcsípsz valamit, ha elkezdesz felfogni valamit ebből, akkor őszinte gyakorlással a belső élet elkezd kitágulni. Próbáld ki!

Kérdés: Hol születik meg ez a hang? Honnan származik a hang, amikor a mahá-mantrát elmében mondjuk, amikor nem képezzük a hangot? Belül szólal meg – de honnan jön?

Szvámí Tírtha: A hangnak négy aspektusa ismeretes. Egyik a hangrezonancia, a második az intellektuális jelentés, a harmadik az érzés, amit közvetít, és végül a negyedik a hang spirituális esszenciája. Ez az osztályozás egy másik értelmezés szerint: van a hanghullám, a hangrezgés; a második itt is a jelentés; a harmadik a belső hang, a meg nem ütött hang; s a negyedik pedig a param-hang, a magasabb, felsőbb, lelki hang.

Tehát hol képződik a hang a meditációnk során? Sivánandától azt olvastunk, hogy ki kell üresítenünk az elménket az önzéstől, s akkor Krsna tud játszani a testünk fuvoláján. A fuvola bambusznádból készül, mert az belül üreges; ám ahhoz hogy igazi fuvola váljon belőle, meg kell fúrni. S ez fájdalmas. De megéri elviselni ezt a fájdalmat, mert akkor egy szépséges dallam kelhet szárnyra ebből a fuvolából.

S tudjuk, hogy a Szent Név sabda- brahman, ami nem anyagi rezgés, ami fentről kell, hogy származzon, ami isteni rezgés.

(folytatjuk)

(откъс от семинар на Свами Тиртха за святото име, Лудащо, юли 2013) 

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос: Как да разбираме различните начини на мантруване – на висок глас, тихо и наум? Възприемам силното, възприемам тихото, но как да осъзнавам все повече и повече умственото?

Свами Тиртха: Кое чувство е по-интензивно – когато сълзите ти текат или когато ти е сподавено гърлото?

Отговор: Гърлото.

Свами Тиртха: Да. Защото отвън нищо не личи. Така че ако го казваме на висок глас и изпитваме някакви чувства – това е добре. Но когато мантруваме вътрешно и имаме по-наситени, съкровени чувства – е по-добре. Всъщност в класическата йога ако извършваш медитацията си правилно, всички телесни неудобства секват – не се събира слюнка, не се прозяваш, краката ти не се уморяват – защото си в съвършено състояние. И йогите говорят много за преживявания с чакрите, преживявания с кундалини. Но ако мантрувате правилно, с лекота можете да усетите същите неща – енергията се вдига, сърцето се отваря и т.н.

А ние имаме и специален метод, който повдига на квадрат онова, с което разполагаме обичайно – това е киртанът, бхаджан и киртан. Например, йогите трябва да практикуват много, за да почувстват сиддхите – да речен да стават по-малки, да стават по-големи… Но изпитвали ли сте усещането по време на истински бхаджан или на голям киртан как започвате да изчезвате, ставате съвсем мънички, или как внезапно целият свят се разтваря, разширява се? Силата на мислите ни е много по-голяма, отколкото очакваме. Ако по един или друг начин съумеем да свържем мисловния си капацитет с божественото, с Кришна, това ще има безмерни резултати. Този вътрешен звук не е точно в ума, не е умствена способност, не; това е нещо съкровено, като че най-вътрешния ви аз вибрира. Ако доловите и капчица от това, ако започнете да усещате нещичко от това, тогава чрез култивирането му вътрешният живот започва да разцъфва. Така че опитайте!

Въпрос: Откъде се поражда този звук? Откъде идва звукът, когато казваме маха-мантрата наум, когато няма гласов звук? Тя звучи вътрешно – откъде идва този звук?

Свами Тиртха: Съществуват четири аспекта на звука. Единият е отекващият звук, вторият е интелектуалното значение, третият е предаденото чувство и накрая четвъртият е духовната същина на звука. Друга интерпретация на тази градация е: звуковата вълна, звуковата вибрация; второто отново е значението; третото е вътрешният, не-ударен звук; и четвъртото е пара-звукът – висшият, върховен, духовен звук.

И така, къде се образува звукът по време на нашата медитация? Според това, което прочетохме от Шивананда, трябва да изпразним ума си от егоизъм и тогава Бог може да свири на флейтата на нашето тяло. Флейтата се прави от бамбукова пръчка, понеже е куха отвътре. Но за да стане истинска флейта, тя трябва да бъде пробита. А това е болезнено. Но си заслужава да се понесе болката, защото мелодията, излизаща от подобна флейта, ще бъде прекрасна.

И знаем, че святото име е шабда-брахман, нематериална вибрация, която трябва да дойде свише – божествена вибрация.

(следва продължение)