Calendar

June 2019
M T W T F S S
« May    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930



Archive for June, 2019

Blessings

(excerpts from a seminar of Swami Tirtha on the holy name, Ludashto, July 2013)

(continues from the previous Monday)

May I read from Dante? To see in other traditions how the glory of God is described, why is chanting important. I’d like to read from non-vaishnava sources, not to prove that they are not devotees, on the contrary – to see that they are also followers of this idea, no matter that they belong to a different religion.

Dante says: “Now I have no doubt that it is obvious to a man of a sound mind that the first thing, the voice of the first speaker (Adam) uttered was the equivalent of God, namely El (the name of God from the Old Testament), whether in the way of a question or in the way of an answer. It seems absurd and repugnant to think that anything should have been named by man before God, since man had been made by Him and for Him. Since the transgression of the human race everyone begins his first attempt at speech with a cry of woe, it is reasonable that he, who existed before that transgression, should begin with joy. And since there is no joy without God, but all joy is in Him and God Himself is holy joy, it follows that the first speaker says before anything else ‘God’.” That means that the essence of God is joy. (Around year 1200.)

What does Mohammad say? “It is in pronouncing Thy name that I must die and live.”

Now a very famous yogi, Shivananda: “What does Lord Krishna teach in holding a flute in His hand? What is the symbolic meaning of the flute? It is the symbol of om. It says: “Empty thyself of all egoism and I will play on the flute of thy body. Let thy will become one with My will. Taking refuge in om, thou will enter into My being, listen to the moving interior music of the soul and rest in eternal peace.”

The next author is Angelus Silesius. He was living in the 17th century in Germany, a follower of Boehme, a Christian mystic. “The name of Jesus is an ointment poured forth. It nourishes and illuminates and steals the anguish of the soul.”

Saint-Augustin – what did he say? “Our meditation in this present life should be in the praise of God. For the eternal exaltation of our life hereafter will be the praise of God. And none can become fit for the future life who has not practiced himself for it now.” Correct! According to your sadhana you will reach your goal; if you don’t practice now, you will not reach.

Now we are jumping back few centuries to Pythagoras – 5th or 6th century before Christ. “Despise all those things, which when liberated from the body you will not want; and exercising yourself in those things of which when liberated from the body you will be in want, invoke the gods to become your helpers.”

The 54th psalm in the Old Testaments says: “Save me, O God, by Thy name!”

Let’s read a story about Mohammad. “Ali once asked the Prophet: “Ah, messenger of God, show me the shortest road which leads to paradise – the one most pleasing to the Lord and the one best suited to His worshipers.” The Prophet said: “Ah, Ali, this way is to repeat without cease the name of God in seclusion. So meritorious is this practice that the world will not come to an end until at least one person performs this.”

Again Boehme, the German mystic, says: “In the sweet name Jesus Christ the whole process is contained.” It’s a real mystic vision – that nama, rupa, guna, lila[1], everything is there.

 

(to be continued)

[1] Name, form, qualities and pastimes

 

 



Blessings

(откъс от семинар на Свами Тиртха за святото име, Лудащо, юли 2013) 

(продължава от предишния понеделник) 

Може ли да ви прочета от Данте? За да видим как в други традиции се описва славата на Бога, защо е важно възпяването. Бих искал да прочета от не-ваишнавски източници, не за да докажа, че те не са предани, а тъкмо обратното – да видим, че те също са последователи на тази идея, независимо, че принадлежат към различна религия.

Данте казва: „Сега за мен без съмнение е очевидно за здравомислещия човек, че първото нещо, което е произнесъл гласът на първия, който е заговорил (Адам) е било еквивалентът на Бог, а именно Ел (името на Бога според Стария Завет), било то под формата на въпрос или под формата на отговор. Изглежда абсурдно и неуместно да се мисли, че нещо друго е било назовано от човека преди Бог, понеже човекът е направен от Него и за Него. От грехопадението на човешкия род насам, всеки започва опита си да заговори със скръбен плач, затова е логично този, който е съществувал преди грехопадението, да е заговорил първо с радост. И тъй като няма радост без Бога, но цялата радост е в Него и самия Бог е свята радост, следва, че първият заговорил е казал преди всичко и преди всички: „Бог”.” Това означава, че същината на Бог е радост. Около 1200 година.

Какво казва Мохамед? „Произнасяйки Твоето име трябва да умирам и живея.”

Сега един много известен йоги, Шивананда: „На какво учи Бог Кришна, държейки флейта в ръката си? Какво е символичното значение на флейтата? Тя е символ на ом. Тя казва: „Изпразни се от целия егоизъм и Аз ще засвиря на флейтата на твоето тяло. Нека твоята воля стане едно с Моята воля. Приемайки убежище в ом, ти ще встъпиш в Моето съществуване, ще слушаш вълнуващата вътрешна музика на душата и ще отдъхваш във вечен покой.”

Следващият автор е Ангелус Силезиус. Той е живял през Седемнадесети век в Германия, последовател на Бьоме, християнски мистик. „Името на Исус е леещ се елей. То подхранва, озарява и отнема тревогата на душата.”

Какво е казал Свети Августин? „Медитацията ни в този настоящ живот трябва да е във възхвала на Бога. Защото вечното извисяване на нашия живот оттук насетне ще бъде славата на Бога. И никой няма да е подходящ за бъдния живот, ако не се е упражнявал сега.” Правилно! В съответствие със своята садхана, ще постигнете целта си; ако не практикувате сега, няма и да постигнете.

Сега прескачаме няколко века назад, до Питагор – Пети-Шести век преди Христа. „Презирайки всички онези неща, които след като се освободиш от тялото си няма да желаеш и упражнявайки се в онези неща, от които след като се освободиш от тялото си ще се нуждаеш, призови боговете да ти станат помощници.”

54-ти псалм от Стария Завет гласи: „Спаси ме, о Господи, чрез Своето Име!”

Да прочетем една история за Мохамед. „Али веднъж запитал Пророка: „О, пратенико Божи, посочи ми най-пряката пътека, която води към рая – онази, който най-много радва Бога и е най-подходяща за Неговите поклонници.” Пророкът казал: „О, Али, тази пътека е да повтаряш безспир името на Бога в уединение. Толкова добродетелна е тази практика, че светът няма да свърши докато дори само един човек прави това.”

Отново Бьоме, немският мистик, казва: „В сладкото име на Исус Христос се съдържа целият процес.” Това е истинско мистично виждане – че нама, рупа, гуна, лила[1], всичко е там.

 

(следва продължение)

[1] Името, формата, качествата и забавленията

 



Blessings

(idézetek a Szent Névről – Szvámí Tírtha 2013 júliusában elhangzott ludastói tanításából) 

(az előző hétfői tanítás folytatása) 

Olvashatok Dantétól? Hogy lássuk, más tradíciókban hogyan írják le a Jóisten dicsőségét, hogy vajon miért fontos a mantrazengés. Szeretnék most nem vaisnava forrásokból idézni – nem azért, hogy bebizonyítsam, hogy ők nem bhakták – épp ellenkezőleg: hogy lássátok, vannak követői ennek az eszménynek, függetlenül attól, hogy egy másik valláshoz tartoznak.

Dante ezt írja: „Afelől semmi kétségem most, hogy a józan elme számára tökéletesen világos, hogy az első dolog, az első beszélő által kiejtett hang (Ádámé) a Jóisten neve volt, még pedig Él (az Ótestamentumban szereplő neve) – akár kérdés, akár válasz formájában. Egyenesen abszurd és ellenszenves az a gondolat, hogy bármit is meg kellett volna neveznie az embernek a Jóisten megnevezése előtt, hiszen az ember Általa és Számára teremtetett. Az emberi faj bűnbeesése óta a beszédre tett első kísérletét mindenki jajkiáltással kezdi, ezért logikus, hogy aki még a bűnbeesés előtt létezett, annak örömmel kellett kezdenie az életet. S mivel nincsen igazi öröm a Jóisten nélkül, de minden öröm Benne van, és a Jóisten maga is szent öröm, az első beszélő mindenekelőtt és mindenekfölött legelőször azt mondja ki, hogy Isten”.” Ez azt jelenti, hogy a Jóisten lényege az öröm. (1200 körül)

Mit mond Mohamed? „A Te nevedet kiejtve kell élnem és halnom.”

Most egy híres jógi, Sivánanda következik: „Mit tanít az Úr Krsna azzal, hogy fuvolát tart a kezében? Mi a fuvola szimbolikus jelentése? Az óm. Így szól: „Tisztulj meg minden egoizmustól, s Én majd játszom tested fuvoláján. Hadd váljon akaratod eggyé az Enyémmel. Az ómban menedéket lelve belépsz majd a Létezésbe, meghallod a lélek megindító belső zenéjét, és megpihensz az örök békében.”

A következő szerző Angelus Silesius. A 17. századi Németországban élt keresztény misztikus, Böhme követője volt: „Jézus neve kiáradó gyógyír. Táplál, megvilágít, és megszünteti a lélek aggodalmát.”

Mit is mondott Szent Ágoston? „Jelen életünk fő meditációja a Jóisten dicsőítése kell, hogy legyen; mert életünk örök rajongása a túlvilági életben a Jóisten dicsőítése lesz. Senki sem lehet alkalmas jövendőbeli életére, aki arra nem gyakorol most.” Helyes! Amilyen a szádhanátok, a szerint fogtok célba érni; de ha nem gyakoroltok most, nem fogtok célba érni.

Most visszaugrunk néhány évszázadot az időben Pitagoraszra, a Krisztus előtti 5. vagy 6. századra: „Szabaduljatok meg mindentől, melyre testeteket elhagyva nem lesz szükségetek, és gyakoroljátok azokat a dolgokat, melyekre szükségetek lesz testetek elhagyása után, invitáljátok meg az isteneket, hogy legyenek segítségetekre!”

Az Ótestamentum 54. zsoltárában ez hangzik el: „Istenem, segíts meg neveddel!”

Olvassunk most Mohamedről egy történetet: „Ali egyszer megkérdezte a Prófétát: „Ó, Isten hírnöke, kérlek, mutasd meg a paradicsomhoz vezető legrövidebb utat, amely leginkább az Úr kedvére való, s ami a legalkalmasabb imádói számára!” A próféta így felelt: „Ó, Ali, ez az út Isten nevének szakadatlan ismétlése elvonultságban. Ez a gyakorlat annyira dicséretre méltó, hogy a világ mindaddig nem fog elpusztulni, amíg akár csak egyetlen ember is ezt  teszi.”

S ismét Böhme, a német misztikus: „Jézus Krisztus szent nevében az egész folyamat benne foglaltatik.” Ez egy igazán misztikus szemlélet – náma, rúpa, guna, lílá[1] minden benne van.

(folytatása következik)

[1] Név, forma, minőségek és kedvtelések

 



Ganga

(from a lecture of Swami Tirtha, May 2013, Sofia)

(continues from the previous Friday) 

Question: At the beginning of your lecture you spoke about life and you mentioned this is an energy. If we can say that the soul is also an energy, an immortal energy, can we say it’s all the same – the soul and the life? Both are energies, but are they the same energy? Can we say that there is an energy that enlivens the dead matter, like plants? And can we say the same for the rocks and the crystals?

Swami Tirtha: Yes. Even the human body is dead matter. But it is enlivened by the presence of the soul, atma. In the same way if we have the spiritual vision, we shall see the presence of the spiritual spark, life energy, the soul. This is the difference between the scientific world view and the spiritual world view. The scientific explanation will see dead matter even in the presence of life energy. Because they will come with some biochemical explanation about life. But it’s not biochemistry. While the spiritual paradigm will see the presence of life even in so called dead matter. Therefore they say “Mother Ganga”. They don’t see the water of a river, they see the goddess behind. And there are unlimited examples.

So, we should purify our vision and then we can see this life energy even in rocks. This whole Universe is pervaded by God or His emanated energy. So, there is a divine presence in everything. And in one sense life energy and soul energy are very close to each other. Yet, we have to identify that the soul is the primary factor. Life belongs to this soul. It’s like a natural element of the soul. Jiva – it’s a living principle. And consciousness is another symptom of the soul. Don’t forget, we started with this beautiful explanation that consciousness is in the background. And as humans we have limited small little consciousness, expanded only to a limited sphere. Supreme Lord Krishna has unlimited consciousness, His consciousness is unlimited.

 

 



Ganga

(Szvámí Tírtha 2013. májusi tanítása)

(az előző pénteki tanítás folytatása) 

Kérdés: A tanítás kezdetekor beszéltél az életről és említetted, hogy az egy energia. Ha mondhatjuk azt, hogy a lélek is energia, egy örökkévaló energia, mondhatjuk azt, hogy ez a kettő egy és ugyanaz – a lélek és az élet? Mindkettő energia, de ugyanaz az energia? Mondhatjuk-e azt, hogy létezik egy olyan energia, mely élettel tölti meg a holt anyagot, mint például a növényeket? S elmondhatjuk-e ugyanezt a kövekről és kristályokról?

Szvámí Tírtha: Igen. Még az emberi test is holt anyag. Azonban a lélek, az átmá jelenléte által élettel töltődik meg. Ugyanígy, ha rendelkezünk lelki látásmóddal, akkor látni fogjuk a lélekszikra, az életenergia, a lélek jelenlétét. Ez a különbség a tudományos és a spirituális világszemlélet között. A tudományos magyarázat még ott is holt anyagot fog látni, ahol jelen van az életenergia; mert ők az életet biokémiai alapokon magyarázzák. De ez nem biokémia. Míg a spirituális paradigma még ott is az élet jelenlétét látja, ahol úgymond holt anyag van. Ezért mondják azt, hogy “Gangesz anyácska”. Ők nem egy folyó vizét látják, hanem látják mögötte az Istennőt. S számtalan példa van erre.

Ezért meg kell tisztítanunk a látásmódunkat, s aztán megláthatjuk ezt az életenergiát még a sziklákban is. Isten vagy a Belőle kiáradó energia áthatja ezt az egész Univerzumot. Tehát az isteni jelenlét mindenben ott van. S egyfajta értelemben az életenergia és a lélek nagyon közel állnak egymáshoz. Mégis meg kell állapítanunk, hogy a lélek az elsődleges tényező. Az élet mint természetes eleme tartozik hozzá ehhez a lélekhez. Dzsíva, lélek – ez egy élő alapelv. A tudatosság pedig egy másik ismérve a léleknek. Ne felejtsétek, hogy azzal a csodálatos magyarázattal kezdtük a tanítást, hogy a tudatosság a háttér. S emberként korlátozott, csekélyke tudatossággal rendelkezünk, mely csupán egy behatárolt szférára terjed ki. Krsna a Legfelsőbb Úr rendelkezik korlátlan tudatossággal, az Ő tudatossága határtalan.

 

 



Ganga

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък) 

Въпрос: В началото на лекцията си говорихте за живота и споменахте, че той е енергия. Щом казваме, че душата също е енергия, безсмъртна енергия, бихме ли могли да кажем, че те са едно и също – душата и животът? И двете са енергия, но една и съща енергия ли са? Можем ли да кажем, че има енергия, която съживява мъртвата материя, да речем растенията? И бихме ли могли да кажем същото и за камъните и кристалите?

Свами Тиртха: Да. Дори човешкото тяло е мъртва материя. Но то оживява от присъствието на душата, атма. По същия начин, ако имаме духовно виждане, ще съзираме присъствието на духовната искра, на жизнената енергия, душата. В това е разликата между научния светоглед и духовния светоглед. Научното тълкувание ще вижда мъртва материя дори където присъства жизнената енергия. Те изтъкват разни биохимични обяснения за живота. Но той не е биохимия. Докато духовната парадигма ще прозре присъствието на живота дори в тъй наречената мъртва материя. Затова казват „Майка Ганг”. Те не виждат водата на реката, виждат богинята. Примерите са безброй.

Така че трябва да пречистваме виждането си; тогава ще можем да съзираме жизнената енергия даже в скалите. Цялата тази вселена е пропита с Бог, с Неговите излъчени енергии. Има божествено присъствие навред. И в един смисъл енергията на живота и енергията на душата са много близо една до друга. При все това трябва да посочим, че душата е първоначалният фактор. Животът принадлежи на душата. Той е като естествен елемент за душата. Джива – това означава принцип на живота. А съзнанието е друг признак на душата. Не забравяйте, започнахме с това красиво обяснение, че съзнанието е в основата. Като хора ние имаме ограничено и малко съзнание, простиращо се само до известен предел. Върховният Бог Кришна притежава неограничено съзнание, Неговото съзнание е безмерно.

 



Ganga

 (Conferencia de Swami Tirtha, mayo 2013, Sofía)

(Continua la conferencia del pasado viernes)

Pregunta: Al comienzo de la conferencia Usted ha hablado de la vida mencionando que es un tipo de energía. Ya hemos dicho que el alma también es energía, energía inmortal, podríamos afirmar que son igualmente una misma cosa – el alma y la vida? Ambas son energías, pero es el mismo tipo de energía? Podríamos afirmar que existe energía que hace vivir la materia muerta, digamos las plantas? Lo podríamos afirmar en lo que se refiere a piedras y cristales?

Swami Tirtha: Si. Incluso el cuerpo humano es materia muerta. Sin embargo, se pone en vida en presencia del alma, atma. De igual modo, con tal que tengamos visión espiritual, ya veríamos la presencia de la chispa espiritual, de la energía vital, del alma. Esta es la diferencia entre el punto de vista cientifico y el spiritual. La interpretación científica vería materia muerta incluso en presencia de energía vital. Vienen a exponer explicaciones bioquimicas de la vida. Por lo tanto la vida no es bioquimica. Mientras que el paradigma spiritual llegaría a percibir presencia de vida hasta en lo que llaman material muerta. Por esta razón dicen: “Madre Ganga”. No están viendo el agua del rio sino la Diosa. Hay un sin número de ejemplos.

Así que debemos purificar nuestra visión y entonces podremos percibir energía vital incluso en las rocas. El universo entero esta empapado por Dios, por la emanación de Sus energías.

La divina Presencia está en todas partes. En un sentido la energía de la vida y la del alma están muy cercanas. Sin embargo, debemos indicar que el alma es el factor primario. La vida pertenece al alma. Es elemento natural del alma. Jiva – es el principio de la vida. La conciencia es otro síntoma del alma. No hay que olvidarlo, hemos comenzado con la bellísima explicación que la conciencia está en la base. Siendo humanos, tenemos poca y limitada conciencia., limitada a cierto confín. Krishna, el Supremo posee conciencia sin límites. Su conciencia es desmesurada.

 

 



Ganga

(из лекции Свами Тиртхи, май 2013, София)

(продолжение с предыдущей пятницы)

 

Вопрос: В начале лекции вы говорили о жизни и упомянули, что она есть энергия. Если говорим, что душа это тоже энергия, бессмертная энергия, могли бы мы сказать, что это одно и то же – душа и жизнь? И обе они энергии, но одна и та же энергия ли они? Можем ли сказать, что есть энергия, которая оживляет мертвую материю, скажем растений? И могли бы мы сказать то же самое и о камнях и кристаллах?

Свами Тиртха: Да. Даже человеческое тело это мертвая материя. Но оно оживляется присутствием души, атма. Таким же образом, если у нас духовное понимание, мы видим присутствие духовной искры, жизненной энергии, души. В этом разница между научным мировоззрением и духовным мировоззрением. Научное объяснение видит мертвую материю даже в присутствии жизненной энергии. Они выдвигают разные биохимические объяснения жизни. Но она не биохимия. А вот духовная парадигма увидит присутствие жизни даже в так называемой мертвой материи. Поэтому говорят „Мать Ганга”. Они не видят воду реки, видят богиню. Примеров бесконечно много.

Так что нужно очистить свое видение и тогда мы сможем видеть жизненную энергию даже в скалах. Вся эта вселенная пропитана Богом, Его излученной энергией. Есть божественное присутствие во всем. И в каком-то смысле жизненная энергия и энергия души очень близки друг к другу. Все таки надо идентифицировать, что душа это первоначальный фактор. Жизнь принадлежит душе. Она как естественный элемент души. Джива – это живой принцип. А сознание это другой признак души. Не забывайте, мы начали с этого красивого объяснения, что сознание в основе. И, как люди, мы имеем ограниченное маленькое сознание, достигающее только до известного предела. Верховный Бог Кришна обладает неограниченным сознанием, Его сознание безгранично.



8708_209078505906172_535752531_n

(excerpts from a seminar of Swami Tirtha on the holy name, Ludashto, July 2013)

What are the different understandings of the holy name outside bhakti tradition? I’d like to read from non-vaishnava sources of the Indian tradition, just to see that all are vaishnavas.

First from Mantra-yoga-samhita. This part is about japa. In the Gita Krishna says: “I am japa[1]; it doesn’t mean He is the rosary, but japa-meditation.

“That which from thinking (manana) gives liberation from the material world (trana) is called man-tra. That by which with the japa, (the repeated utterance or recitation of the mantra according to certain rules) the sadhaka is protected or liberated is called mantra. With persistent japa, a sadhaka undoubtedly attains siddhis. Withdrawing his mind from the worldly objects, one perfectly following the meaning of the mantra, should perform japa, neither with fast nor with slow, but with medium speed. Repeated utterance or recitation of a mantra is called japa. Japa is of three kinds: manasa, upamshu and vachika. Manasa-japa is that which is inaudible even for the person performing japa. Upamshu-japa is that which is audible only for the person performing the japa. And vachika-japa is that in which the mantra is audibly recited. The upamshu-japa is ten times and the manasa-japa is thousand times more fruitful than the vachika-japa.

“Japa with a very low speed produces disease. And japa with a very fast speed produces destruction of wealth. A mantra which has been infused with life or vitality becomes decidedly fruitful.” Means if you chant properly, with heart and soul, then it definitely will bring the fruit. “Without giving life to the mantra, japa only in the combination of a few alphabets never gives any siddhi, even though japa is performed millions of times. When japa of a mantra is performed a 100 000 times strictly with accordance with that form which is natural and real characteristic, then the fruit of that japa is equal to 10 million japas.” What does it mean? If you perform it properly, it is hundred times more effective. “This opens the knot of the heart, all the organs become strengthened, tears of joy and feeling of thrill of the hairs come to the sadhaka, he receives the orders of the deity and his voice becomes overwhelmed with joy – there is no doubt about all this.”

Manu-samhita says: “All the Vedic rites, oblations and sacrifices pass away. But through this imperishable syllable om is to be known Brahman and also Prajapati. The sacrifice of invocation – that means japa – is said to be better by tenfold than the regular sacrifice, if inaudible it is hundredfold better and thousand fold if mental. The four household sacrifices, accompanied by regular sacrifices are not worth the 16th part of invocation by japa. By that invocation even a brahmin becomes no doubt perfect, whether he performs anything or not and then a brahmin is called maytra, or well-disposed.”

Now in more friendly waters: “Nitay would employ any means to make people chant Lord Hari’s name. Chaitanya said: “The name of God has very great sanctity. It may not produce an immediate result, but one day it must bear fruit. It is like a seed that has been left in a building; after many days the house crumbles and the seed that falls in the earth germinates and at last bears fruit.” This is from Ramakrishna.

About the holy names and the best chanting Ramakrishna says: “By repeating the name of Krishna or Rama a man transforms his physical body into a spiritual body.”

 

(to be continued)

[1] Bhagavad Gita 10.25

 



8708_209078505906172_535752531_n

(откъс от семинар на Свами Тиртха за святото име, Лудащо, юли 2013)

Какви са различните разбирания за святото име извън бхакти традицията? Бих искал да прочета от не-ваишнавски източници в хинду традицията, само за да видим, че всички са ваишнави.

Най-напред от „Мантра-йога Самхита”. Този откъс е за джапа. В „Гита” Кришна казва: „Аз съм джапа[1]; това не значи, че Той е броеницата, а джапа-медитацията.

„Онова, което чрез мисленето (манана) дарява освобождение от материалния свят (трана) се нарича ман-тра. Онова, посредством което чрез джапа, (повтарящото се мълвене или рецитация на мантрата според определени правила) садхака (практикуващият) е защитен или освободен, се нарича мантра. Чрез постоянство в джапа, садхака несъмнено постига сиддхи (съвършенство). Като отдръпва ума си от светските обекти, следвайки съвършено смисъла на мантрата, човек трябва да изпълнява джапа нито бързо, нито бавно, а със средна скорост. Повтарящото се произнасяне или рецитиране на дадена мантра се нарича джапа. Джапа бива три вида: манаса, упамшу и вачика. Манаса-джапа е недоловима дори за слуха на мантруващия. Упамшу-джапа достига до слуха само на мантруващия. А при вачика-джапа мантрата се произнася ясно и високо. Упамшу-джапа е десет пъти, а манаса-джапа е хиляда пъти по-плодотворна от вачика-джапа.

Джапа с прекалено бавна скорост води до болест. А джапа с прекалено бърза скорост води до унищожение на богатството. Мантра, в която е вдъхнат живот или виталност, несъмнено е плодотворна.” Значи ако мантрувате правилно, от сърце и душа, това определено ще даде плод. „Без да се вложи живот в мантрата, джапа единствено като комбинация от няколко срички никога няма да доведе до никакви сиддхи, дори и да се изпълнява милиони пъти. Когато една мантра се повтори 100 000 стриктно в съответствие с тази форма  –  естествено и истински – плодът от такава джапа се равнява на 10 милиона джапи.” Какво означава това? Че ако я изпълнявате правилно, тя е сто пъти по-ефективна. „Това развързва възела в сърцето, всички органи се подсилват, садхака е споходен от щастливи сълзи и усещане за настръхване, той получава заръките на муртите и гласът му се изпълва с радост – няма съмнение във всичко това.”

„Ману Самхита” казва: „Всички ведически ритуали, възлияния и жертви отминават. Но чрез тази нетленна сричка ом може да бъде познат Брахман, а също Праджапати. Казва се, че жертвоприношението на призоваването – тоест джапа – е десет пъти по-добро от обикновеното жертвоприношение, ако е едва доловимо е стократно по-добро, и хилядократно ако е наум. Четирите домашни жертвоприношения, наред с обичайните възлияния не струват и една шестнадесета част колкото призоваването чрез джапа. Чрез това призоваване дори браминът става без съмнение съвършен, независимо дали прави нещо или не, и тогава такъв брамин се нарича майтра, или стабилно установен.”

А сега в по-приятелски води: „Нитай би прибягнал до всякакви средства, за да накара хората да повтарят името на Бог Хари. Чайтаня казва: „Името на Бога притежава огромна святост. То може и да не дава непосредствен резултат, но някой ден неминуемо ще принесе плод. То е като семе, оставено в къща; след много дни къщата рухва, а семето, попадайки в пръстта, покълва и в крайна сметка дава плод.” Това е от Рамакришна.

За святото име и най-доброто мантруване, Рамакришна казва: „Повтаряйки името на Кришна или Рама, човек превръща физическото си тяло в духовно.”

(следва продължение)

 

[1] „Бхагавад Гита” 10.25