Calendar

May 2019
M T W T F S S
« Apr    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  



Archive for May 5th, 2019

May

5

53287-jesus-garden-2-1200.1200w.tn

( from a lecture of Swami Tirtha, May 2013, evening, Sofia)

(continues from the previous Monday) 

The death and resurrection of Jesus are practically the greatest mystery of Christian faith. It’s a reality for those who believe, it’s a questionable fact for the historians, but it doesn’t really matter. This is a divine act of sacrifice to compensate for the sins of the world and for the benefit of humanity. This is like a way out – if you are saved, purified by a sacrifice, then you can find your way to perfection.

Where can we find this principle of sacrifice in our tradition? We can see many important examples for that. But there is one very important point here, described in the Rig Veda. It tells us the primordial, the original divine sacrifice. In the beginning of creation, in the time of very intensive meditation of the ancient saints and rishis, the Lord, who is beyond human conception, was ready to sacrifice Himself for the benefit of the upcoming, future creation. His divine body became an offering in the meditation of the rishis.

You can see – the sacrifice of Lord Jesus was at the end – to save the world, humanity. And the sacrifice of our Lord was at the beginning of creation – He was giving Himself in order that the creation functions properly. We can see the principle of sacrifice at the beginning and at the end. So we can say: it’s not only a divine act of salvation, but this is a divine act of beginning also.

‘All right, this is very nice, now we have expanded our knowledge – about the fall of Jesus on the cross, about the sacrifice at the end, the sacrifice at the beginning. Now we see the parallels between the different religious traditions. It’s very nice – sacrifice is for God, now we understood. The Christian son of God has sacrificed His life, the Hindu God sacrificed Himself – at the end, at the beginning – it’s their business; we can live nicely.’

What about our sacrifice? How to sacrifice ourselves? If our Lord is ready to give Himself, then what about us? Many are willing to enjoy the fruits of the labor, of the work, of the sacrifice of others, but very few are ready to make the sacrifice. We all want to enjoy resurrection, but don’t forget what happened two days before. Without death there is no birth. Without crucifixion there is no resurrection. And we can also say that without resurrection there is no crucifixion either. Do you feel the difference between the two expressions? We only exchanged the words. But we should be ready to make our individual sacrifice in the same mood in order to achieve the bliss of resurrection, the bliss of eternal life.

The cross is an invitation for eternal life, it says: ‘There is no death. Life has overcome death’. If you meditate on the divine sacrifice at the beginning, again it says: ‘Only existence exists. Non-existence doesn’t exist’. The same message is transmitted. And then if you are ready to make such an intensive sacrifice, if you are ready to dedicate your life for the benefit of the whole world or the next creation, or if you are ready to sacrifice your life as a sacrifice in exchange for the sins of others, then you can reach eternal life, or resurrection. So, if we want to enjoy the benefits of the eternal life, we have to make some little sacrifice. One little lifetime for eternity – it’s not a big deal.

And if you are ready to do that, then some transformation will come. The most important verse in this song[1] is: “In the hearts of the pure devotees Govinda always resides. And Govinda also declares: “The pure devotees are in My heart.”

You see, the heart chakra is pointed by the cross. This is your important ford, where you can cross the river. Here, the secrets are here! This is the way of breaktrough. God lives in the pure hearts. Krishna is there in the hearts of the pure devotees. And the greater mystery is that the pure devotees are also in Krishna’s heart. So, one embraces the other in the heart. Therefore it is said in the Gita: “I am there in everybody and they are in Me. And you see My great power of yoga? I’m independent, I’m not there. I am there and I am not there.”[2] So, in your heart Krishna is there, you are there in Krishna’s heart – this is a meeting of hearts! And how to cross this point of breakthrough, this channel? By chanting our sacred mantras of eternal life: Hare Krishna, Hare Krishna, Krishna Krishna, Hare Hare, Hare Rama, Hare Rama, Rama Rama, Hare, Hare.

 

(to be continued)

[1] Ei baro caruna koro

[2] Bhagavad Gita 9.4-5

 



May

5

53287-jesus-garden-2-1200.1200w.tn

(Szvámí Tírtha 2013 májusában, Szófiában elhangzott esti tanításából) 

(az előző hétfői tanítás folytatása) 

Jézus halála és feltámadása a keresztény hit gyakorlatilag legnagyobb misztériuma, valóság a hívők számára, és megkérdőjelezhető tény a történészek számára, de ez nem igazán számít. A világ bűneinek kompenzálásáért és az emberiség javára hozott isteni áldozat. Egy kijárathoz hasonlatos: ha áldozat által megváltanak, megtisztítanak bennünket, akkor rálelhetünk a tökéletesség felé vezető útra.

Hol találhatjuk meg az áldozatnak ezt az elvét a mi hagyományunkban? Sok fontos példára lelhetünk ezzel kapcsolatban, de van egy sarkalatos pont, amelyet a Rg-véda tartalmaz – az ősi, eredeti áldozatról beszél. A teremtés kezdetén az ősi szentek és rsik nagyon intenzív meditációjának közepette az Úr, aki minden emberi elképzelés fölött áll, kész volt rá, hogy feláldozza Magát a az eljövendő teremtésért. Isteni teste a rsik meditációjában áldozati felajánlássá vált.

Láthatjátok, Jézus áldozata volt a végső – a világ, az emberiség megmentésére. A mi Urunk áldozata pedig a teremtés kezdetén volt– azért adta oda Magát, hogy a teremtés megfelelően menjen végbe. Az áldozatnak ezt az elvét láthatjuk a kezdetekben és a végén. Azt mondhatjuk tehát, hogy nem csupán a megváltás isteni tett, hanem a kezdet is.

’Jó, ez mind nagyon szép, most bővítettük a tudásunk a keresztre feszített Jézusról, a végén és az elején meghozott áldozatról. Látjuk hát a párhuzamokat a különböző vallási hagyományok között – ez nagyon szép: az áldozat Istennek való, most már megértettük. A Jóisten keresztény fia az életét áldozta fel, a hindu Isten pedig Önnön Magát – az egyik a teremtés végén, a másik a kezdetén. Ez már az Ő dolguk; boldogan élhetünk.’

S mi van a mi áldozatunkkal? Hogyan áldozzuk fel önnön magunkat? Ha a mi Istenünk kész odaadni Önmagát, akkor mit tegyünk mi? Sokan akarják a munka gyümölcseit élvezni, vagy mások áldozatát, de nagyon kevesen készek arra, hogy áldozatot hozzanak. Mindannyian szeretnénk élvezni a feltámadást, de ne feledjétek el azt sem, mi történt két nappal előtte! Halál nélkül nincsen születés! Keresztre feszítés nélkül nincsen feltámadás, de azt is mondhatjuk, hogy feltámadás nélkül nincsen keresztre feszítés sem! Érzitek a két kifejezés közötti különbséget? Pedig csupán a szavak sorrendje változott. De késznek kell lennünk egyéni áldozatainkat hasonló mentalitásban meghozni, hogy elnyerjük a feltámadás boldogságát, az örök élet boldogságát.

A kereszt meghívás az örök életre, arról szól, hogy ’a halál nem létezik, az élet győzedelmeskedett a halálon.’ Ha a kezdetek isteni áldozatán meditáltok, az ismét arról szól, hogy ’csupán a létezés létezik, a nem-létezés nem létezik.’ Az üzenet ugyanaz, s ha készen állunk egy ilyen intenzív áldozatra, ha készen állunk életünket az egész világ vagy a következő teremtés javának szentelni, vagy ha készek vagyunk életünket mások bűneinek megváltásáért feláldozni, akkor elérhetjük az örök életet vagy a feltámadást. Tehát ha az örök életet szeretnénk élvezni, akkor egy kis áldozatot kell hoznunk. Egyetlen élet az örökkévalóságért- az nem nagy ügy.

S ha készen álltok erre, akkor fog eljönni az átalakulás, a transzformáció. Ebben a dalban[1] a legfontosabb versszak az, hogy „Szíved mindig az Úr Góvinda pihenőhelye, az Úr Góvinda pedig azt mondja: „A vaisnavák a szívemben laknak.”

Látjátok, a kereszt a szívcsakrára mutat, ez az a fontos gázló, amin átkelhettek a folyón. Itt vannak a titkok, itt van az áttörés módja! Az Úr a tiszta szívekben lakozik, Krsna ott van a vaisnavák szívében, s ami még nagyobb misztérium: a tiszta vaisnavák szintén ott vannak Krsna szívében. Tehát szívében mindegyikük magához öleli a másikat, ezért áll ez a Gítában: „Minden lény bennem van, de én nem vagyok Bennük. És mégsem nyugszik Bennem minden teremtett[2]. Tehát a szívetekben ott van Krsna, és Ti is ott vagytok az Ő szívében – ez tehát a szívek találkozása! Hogy jussunk át ezen a csatornán: Az örök élet szent mantrájának éneklésével: Haré Krisna, Haré Krisna, Krisna Krisna, Haré Haré, Haré Ráma, Haré Ráma, Ráma Ráma, Haré Haré

 

[1] éi-báró karuná kóró

[2] Bhagavad-gítá 9.4-5.



May

5

53287-jesus-garden-2-1200.1200w.tn

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Смъртта и възкръсването на Исус на практика са най-великата мистерия на християнската вяра. Реалност за тези, които вярват и съмнителен факт за историците, но всъщност няма значение. Това е божествен акт на жертва, за изкупление на греховете на света и за благото на човечеството. Като път навън – ако сте спасени, пречистени чрез жертвата, ще можете да намерите своя път към съвършенството.

Къде можем да открием този принцип на жертвата в нашата традиция? Виждаме множество значими примери за това. Но има един много важен момент, описан в „Риг Веда”. Той разказва за предвечната, изначална божествена жертва. В началото на сътворението, по време на интензивната медитация на древните светци и риши, Богът, който е отвъд човешкото разбиране, бил готов да се пожертва за благото на предстоящото, бъдно творение. Неговото божествено тяло станало приношение в медитацията на мъдреците.

Виждате, жертвата на Бог Исус накрая спасява света, човечеството. А жертвата на нашия Бог е в началото на сътворението – Той жертва себе си, за да може битието да функционира правилно. Виждаме принципа на жертвата и в началото, и в края. Затова можем да кажем, че не става дума само за божествен акт на спасение, но и за божествен акт на начало.

„Добре, много хубаво, разширихме знанията си – за пропадането на Исус надолу по кръста, за жертвата в края, за жертвата в началото. Вече виждаме паралелите между различните религиозни традиции. Много добре – сега разбрахме, че жертвата е работа на Бога. Християнският син Божи е пожертвал живота си, хиндуисткият Бог е пожертвал себе си – в края, в началото – това си е тяхна работа, а ние можем да си живеем добре.”

Ами нашата жертва? Как ние да се пожертваме? Щом нашият Бог е готов да отдаде себе си, какво да кажем за нас? Мнозина са готови да се наслаждават на плодовете на усилията и жертвите на другите, но малцина са готови да правят жертви. Всички искаме да се радваме на възкресението, но не забравяйте какво се е случило два дни преди това. Без смърт няма раждане. Без разпятие няма възкресение. Можем да кажем също и, че без възкресение няма разпятие. Усещате ли разликата между двата израза? Само разменихме думите. Но трябва да сме готови да направим своята индивидуална жертва в същото настроение, за да постигнем блаженството на възкресението, блаженството на вечния живот.

Кръстът е покана за вечен живот, той казва: „Няма смърт. Животът победи смъртта.” Ако медитирате върху божествената жертва в началото, тя отново казва: „Само съществуването съществува. Несъществуването не съществува”. Това е същото послание.  И тогава, ако сме готови да направим такава интензивна жертва, ако сме готови да посветим живота си за благото на целия свят или на бъдното творение, ако сме готови да пожертваме живота си, изкупвайки греховете на останалите, можем да постигнем вечен живот, възкресение. Така че ако искаме да се радваме на благодатта на вечния живот, трябва да правим някакви малки жертви. Един кратък живот в името на вечността – не е кой знае какво.

И ако сте готови да сторите това, ще настъпи промяна. Най-важният стих в тази песен[1] е „В сърцето на чистия предан винаги живее Говинда, а Говинда казва: „Чистите предани са в моето сърце.”

Виждате, сърдечната чакра се посочва от кръста. Тук е важният брод, където можете да прекосите реката. Тук, тайните са тук! Това е мястото на пробив. Бог живее в чистите сърца. Кришна присъства в сърцата на чистите предани. А още по-голямата мистерия е, че чистите предани също са в сърцето на Кришна. Така единият прегръща другия в сърцето. Затова в „Гита” е казано: „Аз съм във всички и всички са в Мен. И виждате ли великата ми йогийска мощ? Аз съм независим, не присъствам там. Там съм и не съм там.”[2] И така, Кришна е в сърцето ви, вие сте в сърцето на Кришна – това е среща на сърцата! И как да се прекоси тази точка на пробив, този канал? Повтаряйки нашите свещени мантри на вечния живот: Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе.

 

(следва продължение)

 

 

[1] Еи баро каруна коро

[2] „Бхагавад Гита” 9.4-5