Calendar

May 2019
M T W T F S S
« Apr    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  



Archive for May, 2019

May

23

cocoon

(from a lecture of Swami Tirtha, May 2013, Sofia)

(continues from the previous Friday) 

Consciousness is the background. This is the basis here. Everything comes from there and all these different conceptions, and -isms, and philosophies and this and that, all comes from that source. Ishvarah paramah kriṣhnnah sac-cid-ananda-vigrahah anadir adir govindah sarva-karanna-karanam.[1] He is the ultimate cause of all causes! Vasudeva Krishna is the supreme consciousness and everything is born from His mind, so to say. So, I wish you could become a very nice thought of God.

Question: In relation with what you said that Krishna is the ultimate cause of all causes – last time when you were here we read from Bhagavad Gita that Krishna is not responsible either for the good or for the bad actions of humans.

Swami Tirtha: Yet, He is the source, He is the ultimate cause. But He is not responsible.

Comment: How to harmonize both statements?

Swami Tirtha: Because He is free. You are not free from the consequences of your actions, but He is. You are also a cause of so many consequences. And you are not free from them. Because action brings reaction – it’s very logical. So, actually we are just like the caterpillar. He is very busy. He is eating the leaves of the tree, eating, eating, eating and on the other side something comes out. So much that he cannot put it anywhere and therefore he starts to put it in a spiral. But it comes so much, that he puts all around, all around and finally he is inside the cocoon. Action brings reaction. We are all very busy, with our actions we create so much reaction. And then you end up in your own private cocoon. You think that you are free because you enjoy, you are active and you want to see the results. But finally you are inside the trap. Do you know how long is the thread around this caterpillar? It’s almost 1.5 kilometers. This little cocoon is big like this, yet the thread is 1.5 kilometers long. So, we are also very busy creating our action-reaction game, but we are inside this trap, inside this cocoon – we are not free from the reactions.

One of the divine qualities of Krishna is that He is autonomous, sovereign. He is independent. Sometimes devotees don’t really understand this – it’s called ‘renounced’. You cannot really understand how God is renounced, but it means this – He is sovereign, independent. Sometimes Krishna is active, other time He is passive. Because actually He doesn’t need to act. He is not forced to act. We are forced by the different impulses to act. What is the main impulse for humans? It’s passion. Other major influence over humans is tamas. But it doesn’t really make you active. It just blocks you and you are not so active. But the active principle is rajas, passion. Very few are activated by sattva. So, action-reaction is on the human platform. On the divine platform Krishna is not forced to act. Because things happen even without acting – enough to think of it and it happens. How is it called? It’s called satya-sankalpa. Sankalpa is decision, satya-sankalpa means His decision comes true. He doesn’t need to fulfill it or to act upon it – no. It’s enough to think of it, enough to desire it and it will come.

But just think, we all have this divine capacity. You all have satya-sankalpa. How – you think of the Universe and it is created? Then you are really powerful. Usually not yet. But in one respect you have this satya-sankalpa. If you think of your fears, if you think of your private demons – immediately you can create them. So, it’s a very powerful quality. We can create our mistakes. Enough to think of illusion and it will happen. To think of something divine you have to work so hard – blood, sweat and tears. But to think of illusion it’s so easy.

So some power is delegated to humans – therefore we have to be careful about it. Because we can use our intellect, we can use our capacities, we can use our talents in a proper and in an improper way. Life as I said is energy. You can use the energy for a proper purpose and you can misuse it. You as a spirit soul have a certain power. It is manifested in the temperature of your body. Until the soul is there it’s got this certain temperature. When the soul escapes from the body, it will cool down – the energy is gone. Therefore we should be careful about using our energy. Krishna is not responsible. He is free.

 

(to be continued)

[1] Brahma Samhita, Chapter 5.1

 



cocoon

(Szvámí Tírtha 2013. májusi tanítása)

(az előző pénteki tanítás folytatása) 

A tudatosság a háttér. Ez itt az alap. Minden onnan származik és valamennyi különböző koncepció és izmus és filozófia, és minden egyéb abból a forrásból származik. Ísvarah paramah krsnah szacs-csid-ánanda-vigrahah anádir ádir góvindam szarva-kárana-káranam.[1] Ő minden ok végső oka! Vászudév Krsna a legfelsőbb tudatosság s úgymond, minden az Ő elméjéből születik. Kívánom, hogy váljatok Isten csodálatos gondolatává!

Kérdés: Azzal kapcsolatban, amit mondtál, hogy ’Krsna minden ok végső oka’ kérdezném, hogy legutóbb, amikor itt voltál azt olvastuk a Bhagavad-gítában, hogy Krsna nem felelős az emberek sem jó, sem rossz cselekedeteiért.

Szvámí Tírtha: Mégis, Ő a forrás. Ő a végső ok. Azonban nem felelős.

Hozzászólás: Miként harmonizálható e két állítás?

Szvámí Tírtha: Mivel Ő szabad. Te nem vagy mentes a cselekedeteid következményeitől, azonban Ő igen. S te okozója is vagy rengeteg következménynek, melyektől nem vagy mentes. Mivel minden cselekedetnek van visszahatása – ez nagyon logikus. Valójában, olyanok vagyunk, mint a rendkívül szorgos hernyó. A fák leveleit eszi, eszik, eszik, s a másik végén, pedig távozik valami. Olyan sok minden távozik belőle, amit nem tud hová tenni, hogy elkezdi spirálisan elrendezni. De olyan sok minden jön, hogy addig tekeri körbe-körbe magát, míg végül ott lesz a selyemgubó közepén. A tettek visszahatást eredményeznek. Mindannyiónkat nagyon lefoglalnak a cselekedeteink, melyekkel rengeteg visszahatást idézünk elő. S aztán a saját személyes selyemgubójában végzi az ember. Azt gondolja, hogy szabad, mivel élvez, mivel aktív, s szeretné látni az eredményt. De végül a csapdában végzi. Tudjátok, hogy milyen hosszú a hernyó körül a selyemszál? Majdnem 1,5 kilométer. Ekkorka egy selyemgubó, míg a selyemszál 1,5 kilométer hosszú. Hasonlóképpen serénykedünk mi is saját tett-visszahatás játékunk megteremtésében, azonban benne vagyunk ebben a csapdában, ebben a selyemgubóban – nem vagyunk mentesek a visszahatásoktól.

Krsna egyik isteni tulajdonsága, hogy független, szuverén, hogy önálló. Néha nem igazán értik a bhakták azt, hogy “lemondottnak”nevezik. Nem igazán értitek, miként lehet Isten lemondott, azonban ez jelenti azt, hogy Krsna szuverén, független. Krsna néha aktív, néha pedig tétlen. Mert valójában Neki nem kell cselekvőnek lennie. Nem kényszerül cselekedetekre. Minket a különböző impulzusok cselekedetekre kényszerítenek. Mi a fő impulzus az ember számára? A szenvedély. A másik jelentős indíték, ami hatással van az emberekre a tamasz. Azonban, ez nem igazán tesz aktívvá. Csak gátol, s nem vagy valami aktív. Azonban az aktív alapelv a radzsasz, a szenvedély. Csak nagyon keveseket mozgat a szattva. Tehát emberi szinten a tettek-visszahatások léteznek. Isteni szinten Krsna nem kényszerül cselekedetekre. Mivel a dolgok megtörténnek, még cselekvésre sincs szükség – elég csak rájuk gondolni és megtörténnek. Mi ennek a neve? Ezt szatja-szankalpának nevezik. Szankalpa elhatározás, a szatja-szankalpa pedig azt jelenti, hogy Krsna elhatározása megvalósul. Neki nem szükséges megvalósítania vagy cselekednie – nem. Elég csak gondolni rá, elég csak vágyni rá, s teljesül.

De gondoljatok csak bele, hogy mi mindannyian rendelkezünk ezzel az isteni képességgel! Mindannyiótoknak van szatja-szankalpája. Miként – rágondolsz az Univerzumra és megteremtődik? Akkor igazán nagy hatalommal rendelkezel. Általában még nem így. Azonban egy tekintetben van szatja-szankalpád. Ha a félelmeidre, saját démonaidra gondolsz – azonnal megteremted őket. Tehát ez egy nagyon erős minőség. Létre tudjuk hozni saját hibáinkat. Elég csak rágondolni az illúzióra, és megtörténik. Valami istenire gondolni, azért viszont nagyon keményen kell dolgozni – vér, verejték és könnyek. Azonban az illúzióra gondolni, annyira könnyű.

Tehát az emberek kaptak egy bizonyos erőt, hatalmat – ezért óvatosnak kell lennünk. Mivel intellektusunkat, képességeinket, tehetségünket használhatjuk helyes és helytelen módon. Az élet, ahogy mondtam, energia. Használhatod ezt az energiát jó célra és rossz célra is. Mint lélek bizonyos erővel rendelkezel. Ez a testhőmérsékletedben nyilvánul meg. Amíg jelen van a lélek, addig van ez a bizonyos testhőmérséklet. Amikor a lélek elhagyja a testet, akkor az ki fog hűlni – az energiának nyoma sem marad. Ezért körültekintően kell az energiánkat használnunk. Krsna nem felelős. Ő szabad.

(folytatása következik)

 

[1] Brahma-szanhitá, 5.1.



May

23

cocoon

(Conferencia de Swami Tirtha, mayo 2013, Sofía,)

 

(continua la conferencia del pasado viernes)

 

La consciencia es el fondo. Es la base. Todo proviene de ella, todos los conceptos y los –ismos, filosofía y eso y aquello, todo se origina del mismo manantial: Ishvarah paramah kriṣhnnah saca-cid-andana-viracha añadir adir gavina sarva-karanna-karanam.[1]

 Es la causa de las causas! Vasudeva Krishna es la suprema consciencia y todo nace en Su providencia. Os deseo lleguéis a ser muy hermoso pensamiento de Dios.

Pregunta: Relacionado con lo que Usted ha dicho, sea que Krishna es la causa de las causas – la última vez hemos leído en la Bhagavad Gita la afirmación que Krishna no es responsable de las buenas ni de las malas acciones de los humanos.

Swami Tirtha: Si, Él es el manantial. Es la causa de las causas. Por lo tanto no es responsable.

Comentario: Como armonizar ambas afirmaciones?

Swami Tirtha: Puesto que Él es libre. Vosotros no sois vibres de las consecuencias de vuestras acciones. El lo es. Vosotros también sois la causa de numerosas consecuencias como es lógico. No sois libres de ellas, puesto que cada acción lleva sus consecuencias como es lógico. En realidad, nos parecemos a un gusano de seda. Muy ocupado en comer las hojas de los arboles por un lado y producir un hilo de seda por el otro. Como el hilo es larguísimo, el gusano no sabe dónde ponerlo y se pone a formar una espiral a su derredor. Y al final se encuentra dentro de un capullo. Asimismo, todos estamos ocupados en nuestras acciones y reacciones y nos vemos aprisionados en nuestro propio capullo. Pensáis que sois libres pues podéis gozar, sois activos y deseáis ver los resultados. Por lo tanto en fin de cuentas estáis en la trampa. Sabéis cuan largo es el hilo del gusano de seda? Mide casi kilometro y medio. Este pequeño capullo se ha formado de un hilo de casi kilómetro y medio. De igual modo, estando tan ocupados en nuestro juego de acciones y consecuencias, estamos en la trampa del capullo – no somos libres de las consecuencia.

Una de las divinas cualidades de Krishna es Su autonomía, Su. Soberanía. Es independente. A veces los devotos no lo entienden – se llama ‘renuncio.’. No podéis comprender como Dios es renunciado pero ello significa que es soberano, independiente. Unas veces Krishna es activo, otras veces es pasivo. En realidad El no necesita actuar, no está obligado de hacerlo. Mientras que nosotros estamos empujados por diferentes impulsos a actuar. Y cuál es el principal impulso para un humano? Es la pasión. Otra mayor influencia con impacto sobre los humanos es la ignorancia /el analfabetismo – tamas. En realidad no es un impulso que os hace actuar siendo activos. Simplemente estaréis bloqueados y dejareis de ser activos. El principio active es rajas, la pasión…Muy poco numerosos estarán activados por sattva. Acciones y consecuencias se encuentran en un nivel humano. En el nivel divino Krishna no está forzado a actuar. Puesto que con las cosas todo ocurre sin actuar – hace falta pensar en algo y ello ocurre. Como se llama esto? Se llama satya-sankalpa. Sankalpa es decisión, satya-sankalpa significa: Su decisión se realiza. No se ve obligado a actuar. Para realizar algo. Le hace falta pensar en algo, desearlo para hacerlo real.

Pensadlo, todos tenemos esta capacidad divina. Todos tenéis esta satya-sankalpa. Como – acaso solo en pensarlo se crea el Universo? Entonces podríais ser realmente poderosos. En realidad todavia no lo sois. Sin embargo en un aspecto ya tenéis la satya-sankalpa. Si pensáis en vuestras fobias y miedos, en vuestros demonios personales, podéis crearlos enseguida. Esta cualidad es realmente muy poderosa. Podemos crear asimismo nuestros errores. Hace falta pensar en una ilusión y ella va a imponerse. Por lo tanto, para pensar en algo divino, habrá que obrar y trabajar duramente – con sangre, sudor y lágrimas. Mientras que es tan fácil pensar en la ilusión.

            Cierto poder ha sido delegado a los humanos – debéis ser atentos cuando lo usáis. Podemos usar nuestro intelecto, de nuestras capacidades, talentos y aptitudes, podemos usar y abusar. Como ya lo he dicho, la vida es energía. Podéis usar la energía para buenas causas, pero también podéis abusar. Siendo alma espiritual, poseéis cierto poder. Este poder se manifiesta en la temperatura de vuestro cuerpo. Cuando el alma emprenda su vuelo, el cuerpo se enfría – la energía se ha ido. Debemos pues poner atención en el uso de nuestra energía. No es responsabilidad de Krishna. El es libre.

(sigue continuacion)

 

[1] Brahma Samhita, Chapter 5.1

 



cocoon

(из лекци Свами Тиртхи, май 2013, София)

(продолжение с  предыдущей пятницы) 

Сознание это первоисточник. Оно основа всего здесь. Все происходит из него, все различные концепции, -измы, философии и все подобное приходит из этого источника. Ишварах парамах кришнах сач-чид-анада-виграхах анадир адир говиндах сарва-карана-каранам.[1] Он окончательная причина всех причин! Васудева Кришна это верховное сознание и все порождено Его умом, так сказать. Поэтому я вам желаю чтоб вы превратились в очень красивую мысль Бога.

Вопрос: В связи с тем, что вы сказали, что Кришна это окончательная причина всех причин – в прошлый раз, когда мы были здесь, мы читали „Бхагавад Гиту”, что Кришна не ответствен ни за хорошие, ни за плохие поступки людей.

Свами Тиртха: Тем не менее, Он является источником, Он является конечной причиной. Но он не несет ответственности.

Вопрос: Как согласовать оба утверждения?

Свами Тиртха: Потому что Он свободен. Вы не свободны от последствий своих действий, но Он – да. Вы также причина многих последствий. И не свободны от них, так как действие несет за собой последствия – это совсем логично. Всущности мы такие же как гусеница. Она очень занята. Питается листьями деревьев – с одной стороны ест, а с другой производит нить. И этой нити так много, что гусенице негде ее девать, поэтому начинает ее закручивать по спирали. Но из-за того, что ее так много и она закручивает и закручивает ее вокруг себя, наконец-то она оказывается внутри кокона. Действие несет последствие. Мы все очень заняты и своими поступками создаем множество последствий. Так мы попадаем в своем личном коконе. Думаете, что вы свободны, так как наслаждаетесь, вы активны и хотите увидеть результаты. Но в конце концов вы оказываетесь в ловушке.

Вы знаете какова длина нити около гусеницы? Почти полтора километра. Кокон вот такой маленький, но нить полтора километра длиной. Так и мы вглублены в свою игру действий и последствий, но мы внутри в ловушке, внутри в коконе – мы не свободны от последствий.

Одно из божественных качеств Кришны это автономность, суверенность. Он независим. Иногда преданные не понимают это – называется „отречение”. Не можете понять как это так Бог отречен, но это означает – Он суверенен, независим. Иногда Кришна активен, в другой раз пасивен. Потому что Ему всущности не приходится действовать. Он не вынужден действовать. Мы вынуждены действовать разными импульсами. Какой главный импульс для людей? Страсть. Другое основное влияние на людей это тамас, невежество. Но оно всущности не принуждает вас действовать. Просто блокирует вас, вы не так деятельны. Но активный принцип это раджас, страсть. Очень немногие активируются саттвой.

Так что действия и последствия находятся на человеческом уровне. На божественном уровне Кришна не вынужден действовать. Потому что вещи происходят даже и без действия – достаточно подумать о чем то и оно происходит. Как это назывется? Называется сатя-санкалпа. Санкалпа означает „решение”; сатя-санкалпа означает, что все что Он решил сбывается. Ему не приходится его осуществлять, действовать для него – нет. Достаточно чтобы Он его подумал, пожелал его и оно происходит.

Но подумайте, мы все имеем эту божественную способность. Вы все имеете сатя-санкалпу. Как – неужели как только подумаете о вселенной и она создается? Тогда вы были бы действительно могущими. Обычно все еще не так. Но в одном отношении вы обладаете этой сатя-санкалпой. Если вы думаете о своих страхах, о своих личных демонах, немедленно можете их сотворить. Так что это очень могущественное качество. Мы можем создавать свои ошибки. Достаточно думать об  иллюзии и она происходит. Чтобы думать о чем-то божественном приходится трудиться крепко – с кровью, потом и слезами. Но думать об иллюзии так легко.

Таким образом, некоторая власть делегирована людям – поэтому мы должны быть осторожны с ней. Потому что можем использовать свой интелект, использовать наши способности, наши таланты правильным и неправильным путем. Жизнь, как я сказал, это энергия. Можете использовать энергию для хорошей цели, а можете и злоупотреблять ею. Вы, как духовная душа, имеете определенную силу. Она проявляется в температуре вашего тела. Пока душа там, тело имеет эту определенную температуру. Когда душа уходит из тела, оно остывает – энергия ушла. Поэтому мы должны быть осторожны в использовании нашей энергии. Кришна не несет ответственности. Он свободен.

 

(продолжение следует)

 

[1] „Брахма Самхита” 5.1

 



cocoon

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък) 

Съзнанието е фонът. То е основата тук. Всичко произтича от него, всички различни концепции, -изми, философии и какво ли не идва от този източник. Ишварах парамах кришнах сач-чид-анада-виграхах анадир адир говиндах сарва-карана-каранам.[1] Той е окончателната причина на всички причини! Васудева Кришна е върховното съзнание и всичко е породено от Неговия ум, така да се каже. Затова ви пожелавам да се превърнете в много красива мисъл на Бога.

Въпрос: Във връзка с това, което казахте, че Кришна е окончателната причина на всички причини – последния път, когато бяхме тук, четохме от „Бхагавад Гита”, че Кришна не е отговорен нито за добрите, нито за лошите постъпки на хората.

Свами Тиртха: При все това Той е източникът, Той е окончателната причина. Обаче не е отговорен.

Въпрос: Как се хармонизират двете становища?

Свами Тиртха: Защото Той е свободен. Вие не сте свободни от последиците на действията си, но Той е. Вие също сте причина за толкова много последици. И не сте свободни от тях, тъй като действието носи след себе си последствие – това е съвсем логично. Всъщност ние сме досущ като гъсеница. Тя е много заета. Храни се с листата на дърветата – от едната страна яде, от другата произвежда нишка. И тази нишка е толкова много, че гъсеницата няма къде да я сложи, затова започва да я завива в спирала. Но понеже е много и тя я увива около себе си, накрая се оказва вътре в пашкула. Действието носи последствие. Ние всички сме много заети и с постъпките си създаваме множество последици. Така се озоваваме в собствения си личен пашкул. Мислите си, че сте свободни, защото се наслаждавате, активни сте и искате да видите резултатите. Но в крайна сметка сте вътре в капана.

Знаете ли колко е дълга нишката около гъсеницата? Почти километър и половина. Пашкулът е ей толкова мъничък, но нишката е километър и половина дълга. Така и ние сме вглъбени в своята игра на действия и последици, но сме вътре в капана, вътре в пашкула – не сме свободни от последствията.

Едно от божествените качества на Кришна е автономност, суверенност. Той е независим. Понякога преданите не разбират това – нарича се „отречение”. Не можете да разберете как така Богът е отречен, но то означава това – Той е суверенен, независим. Понякога Кришна е активен, друг път е пасивен. Защото на Него всъщност не Му се налага да действа. Той не е принуден да действа. А ние сме тласкани да действаме от различни импулси. Кой е главният импулс за хората? Страстта. Друго основно влияние върху хората е тамас, невежеството. Но то всъщност не ви кара да действате. Просто ви блокира, не сте толкова дейни. Но активният принцип е раджас, страстта. Малцина са подтиквани от саттва.

Така че действията и последиците са на човешкото ниво. На божественото ниво Кришна не е принуден да действа. Защото нещата се случват дори и без да действа – достатъчно е да си помисли за нещо и то става. Как се нарича това? Нарича се сатя-санкалпа. Санкалпа означава „решение”; сатя-санкалпа значи, че каквото е решил се сбъдва. Не Му се налага да го осъществява, да действа за него – не. Достатъчно е да си го помисли, да го пожелае и то ще се случи.

Но замислете се, ние всички имаме тази божествена способност. Вие всички имате сатя-санкалпа. Как – нима като си помислите за вселена и тя се създава? Тогава бихте били наистина могъщи. Обикновено все още не е така. Но в едно отношение притежавате тази сатя-санкалпа. Ако мислите за страховете си, за личните си демони, незабавно можете да ги сътворите. Така че това е много могъщо качество. Ние можем да създаваме своите грешки. Достатъчно е да си помислим за илюзията и тя се въдворява. За да мислите за нещо божествено се налага да се трудите здраво – с кръв, пот и сълзи. Но да мислите за илюзията е толкова лесно.

Така че на хората е делегирана известна сила – затова трябва да сме внимателни по отношение на нея. Защото можем да използваме интелекта си, да използваме нашите способности, нашите таланти по правилен и по неправилен начин. Животът, както казах, е енергия. Можете да ползвате енергията за добра цел, а можете и да злоупотребявате с нея. Вие, като духовна душа, имате определена сила. Тя се проявява в температурата на тялото ви. Докато душата е вътре, тялото има тази определена температура. Когато душата отлети от тялото, то изстива – енергията си е отишла. Затова трябва да сме внимателни как използваме енергията си. Отговорността не е на Кришна, Той е свободен.

 

(следва продължение)

 

[1] „Брахма Самхита” 5.1



заедно

(from a lecture of Swami Tirtha, May 2013, evening, Sofia)

(continues from the previous Monday)

Question of Maha Vishnu: Maharaj, there is a verse Christians often cite – that in John’s gospel Jesus says: “Only through me you can approach God.” They use this to justify that no one else can reach God except the Christians who accept Him as their only savior. How could you comment this?

Swami Tirtha: Islam says: “Only through Muhammad!” Jews are still waiting for the Messiah, because only through Him they will achieve perfection. Somehow we have this mood of exclusive vision. While the oriental vision is inclusive: ‘This is good and that is also good.’ Bhakti Ballabh Tirtha Maharaj always says: “I pray to my elevated teachers that they bless me with exclusive devotion.” But his exclusive devotion doesn’t mean that he wants to exclude others. It means ‘one-pointed’.

I’m trying to avoid offending anybody’s feelings. The understanding of the words depends on our tradition, on our faith and vision. In other places Jesus said: “I’m the path, the truth and the life”. What does it mean? We have to understand it properly.

Anyway, it’s very nice if a Christian person is committed to his tradition. Because for him perfection is provided through Jesus, no doubt. But especially in the 21st Century if we are a little bit more open-minded, we should see that many other paths talk about God and lead people to proper behavior also.

This exclusive mentality – trying to exclude others – happens also in oriental spiritual circles. “We are the best and all others are mistaken.” This is like a children’s disease of humanity. We have to go through this, survive and then think in a more profound way.

I have a very good friend, fully dedicated Catholic Christian, really determined about his faith. He says, just like the Pravoslav Church: “Salvation is possible only through us.” But as he has a very good friend who is practicing yoga, he told me last time: “Some of my Christian brothers are very weak, they do very miserable practice. And my friend – although he is mistaken, yet he is very strong in his practice. And he is a very good person.” Do you see the contradiction?

Therefore really, without offending anybody’s conviction we should practice nicely our tradition, not to hurt the feelings of others, because faith is a very precious thing. Don’t crush the faith of others. Therefore Krishna says in the Gita “Don’t disturb the faith of others.” And if there is willingness, then we should try to help others to have a little broader vision, without giving up their commitment to their practice and faith.

You know, sometimes I’m invited to interfaith discussions. I always ask: what’s going to happen? “If this is an open-minded discussion, I’m ready to join. But if it is a debate and trying to convince each other, I will not come.” Why? Because I don’t want to convert anybody; and if somebody wants to convert me, he will have a hard time. So why waste each other’s time? But of course sometimes a very open-minded discussion happens.

So, without diminishing the position of Lord Jesus, I would say He is a way, a corridor to the Supreme; but in my humble understanding, He is not the only one.

Ramvijay: Gurudev, my sister, who you know is a sincere practicing Christian, after having conversations with devotees and thinking a lot, one day said: “Okay, I can’t understand why you need to burn in hell.” My respects to Christians, who are open-minded, although the dogmas are very heavy upon them.

Swami Tirtha: You see, therefore it is so nice to believe in eternal heaven, not in eternal hell. And the whole Hindu way of thinking is based on salvation. This is a tradition of salvation – everybody will reach, might reach his or her perfection. It’s also a dogmatic expression, but it’s very important – just think for yourself. The whole Hindu tradition is based on salvation. This is an invitation for eternal life, not a signal for eternal hell.

 

(to be continued)

 



заедно

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Маха Вишну: Махарадж, има един стих, често цитиран от християните – че в Евангелието на Йоан, Исус казва: „Само чрез мен можете да дойдете при Бога.”[1] Те използват това, за да докажат, че никой не може да достигне Бога, освен християните, които приемат Исус за свой единствен Спасител. Как бихте коментирали това?

Свами Тиртха: Ислямът казва: „Само чрез Мохамед!” Юдеите все още чакат своя Месия, защото единствено чрез него ще постигнат съвършенство. По някакъв начин ние имаме това настроение на изключваща визия. Докато източната визия е включваща: „Това е добро; и другото е също добро.” Бхакти Баллабх Тиртха Махарадж винаги казва: „Моля се на моите възвишени учители да ме благословят с изключителна преданост.” Но тази изключителна преданост не означава, че той иска да изключи останалите. „Изключителна” значи „целенасочена”.

Старая се да не засягам ничии чувства. Разбирането на дадени думи зависи от нашата традиция, от вярата и виждането ни. Исус казва: „Аз съм пътят, истината и животът”. Какво означава това? Трябва да го разбираме правилно.

Тъй или инак, много е хубаво един християнин да е посветен на своята традиция. Защото за него съвършенството се дава чрез Исус, в това няма съмнение. Но особено в 21ви век, ако сме с малко по-отворен ум, би трябвало да видим, че и множество други пътеки говорят за Бога и също водят хората към правилно поведение.

Изключващият начин на мислене, в който няма място за другите, се открива и в източните духовни среди. „Ние сме най-добрите, а всички останали са в грешка.” Това е като детска болест на човечеството. Трябва да я преболедуваме и да започнем да мислим по по-задълбочен начин.

Имам един много добър приятел, силно отдаден християнин католик, истински решителен в своята вяра. Той твърди, досущ като православната църква: „Спасението е възможно единствено чрез нас.” Но понеже има много добър приятел, който практикува йога, последният път ми каза: „Някои от моите братя християни са много слаби, извършват съвсем мизерна практика. А моят приятел, въпреки че е на грешен път, е много силен в своята практика. И освен това е много добър човек.” Виждате ли противоречието?

Затова наистина, без да оскърбяваме ничии вярвания, трябва да практикуваме по хубав начин своята традиция, без да нараняваме чувствата на другите, защото вярата е нещо много ценно. Не разгромявайте вярата на останалите. Затова Кришна казва в Гита: „Не притеснявайте вярата на другите.” А ако те имат желание, нека се стремим да им помагаме да добият малко по-широка визия, без да изоставят посветеността си към своята практика и вяра.

Знаете ли, понякога ме канят на междуверски дискусии. Аз винаги питам какво ще се случва? Ако ще е беседа между отворени умове, готов съм да се включа. Но ако ще е дебат и опит всеки да убеждава другия, няма да дойда. Защо? Защото не искам да обръщам вярата на никого; а ако някой иска да обърне моята вяра, ще удари на камък. Така че защо да си губим един другиму времето? Разбира се, понякога се получават много открити, непредубедени дискусии.

Така че без да омаловажавам позицията на Бог Исус, бих казал, че Той е път, коридор към Бога; но според моето смирено разбиране, не е единственият път.

Рамвиджай: Гурудев, сестра ми, която, както знаеш, е искрено практикуваща християнка, след като имаше разговори с бхактите и мисли дълго, един ден каза: „Добре, аз не разбирам защо вие трябва да горите в ада.” Моите уважения към християни, които са с отворен ум, макар догмите върху им да са доста тежки.

Свами Тиртха: Виждате ли, затова е толкова хубаво да се вярва във вечния рай, а не във вечния ад. И целият хинду начин на мислене се основава на спасението. Това е традиция на спасението – всеки ще постигне, би могъл да постигне своето съвършенство. Това също е догматичен израз, но е нещо много важно – помислете сами. Цялата хинду традиция се основава на идеята за спасението. Това е покана за вечен живот, а не знак за вечен ад.

 

(следва продължение)

[1] 14:6 Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.



огънят

(from a lecture of Swami Tirtha, May 2013, Sofia)

(continues from the previous Friday) 

Some devotees have preferences in the different objects that they offer. What is your preference? There are 64 elements of offerings. Just to mention a few types: When you enter the temple and you ring the bell – this is one service, one offering. Then when you enter and you bow down – this is another way to express our service mood to Him. Or to sing the prayers, the mantras, the bhajans – this is another service. Then to offer the 16 articles of worship – like foodstuffs, clothes, ornaments, aromatic elements and fire, water – this is also part of this service. If you put a few pennies into the donation box – this is another type of offering. Or if you bring flowers – all this is like a loving expression.

So, what is your preference among these 64 elements?

Answer: Dedication.

Manjari: Flowers.

Swami Tirtha: It’s so beautiful! Such a simple expression!

Giridhari: I can’t understand the question. If a parent has five kids, this is to ask him which one is the dearest to him.

Swami Tirtha: Good point! But I don’t ask the Supreme father: “What is your preference, my father?” I ask myself what is my preference. Because even the most insignificant offering given with heart and soul is very much appreciated by Him. And you are correct, we shouldn’t make any difference. Whatever He likes we should do it. Actually all this is His preference. Krishna very clearly explains in the Shrimad Bhagavatam, 12 Canto what His taste is. But beware, because He gives a long list! One is very beautiful: that generally every day, but at least on Ekadasi days we should organize theatre plays and music dramas for Him. It’s a long list, I tell you.

Yet some devotees say they have a preference. Some like the ghee lamps. Because you know, if you offer the ghee lamp and then this dance of the lights is there and Krishna is behind – it’s marvelous! This is a way to approach and to see the real reality.

But may I be personal with you? I also have a preference from this long list. There is one thing mentioned on this list; Krishna says: “Give Me this, give Me that . And you should offer Me also what you like most!” This is my preference, because this makes it so personal. If I like something, I should share it with my beloved friend. But unfortunately ‘I also have a long list. I like so many things! Therefore we have to have big temples and ashrams to preserve all the things that I like, so that I can be able to give them to Him. Life is so complicated!’

But apart from jokes, this is an essential thing. Give Him what you like! And usually what do we like? We like flowers – all right, we can give to Him. We like food – all right, we can give to Him also! We like our children – you can offer them to Him! You like your wives and husbands – but don’t offer your partners to God when you have a quarrel with them, when you don’t like them. “Go to your God! I don’t like you here, go to the temple!” Offer them when you like them. “Oh my dear, I like you so much! Please, satisfy your Lord”. And there is one more thing that we like more than honey! What is that?

Ramvijay: Money.

Swami Tirtha: Money is sweeter than honey! So, if you like it, the best use of your money is for Him. Because if you give today one coin, in this lifetime you will receive ten, what to speak of the next life? So, I tell you, this is the best investment. Give to the proper purpose, to the best purpose and then it multiplies.

And just like you mentioned, we cannot decide between the children which one we like most, because we like all of them. Once a person asked a mother with three sons – plus the fourth was the husband: “How can you divide your love between all these people?” And she said: “You know, it works in a different way – it’s not divided, it’s multiplied!” In the same way: if you divide your wealth between yourself and God, it doesn’t diminish, it will grow. Whatever kind of wealth you have.

But beyond our sons and daughters, beyond our partners, beyond our bank account, there is something that we like even more. What is that?

Ramvijay: Myself!

Swami Tirtha: Yes! We all like ourselves! So, if you like yourself – offer! Krishna says: “Give Me what you like!” And this is a way to approach the Supreme reality. This is not a speck of dust. It’s not a cloud of illusion. No, this is a way to reality.

(to be continued)

 



огънят

(Szvámí Tírtha 2013. májusi tanítása)

(az előző pénteki tanítás folytatása) 

Egyes bhaktáknak vannak kedvenc tárgyai, melyeket szívesen ajánlanak fel az Istenségnek. Neked mik a kedvenceid? A felajánlásnak 64 eleme létezik. Csakhogy párat említsünk: Amikor bemész a templomba és megszólaltatod a csengőt – ez is egyfajta szolgálat, egy felajánlás. Aztán amikor belépsz és leborulsz – ez is egyfajta módja, hogy szolgálatkészségünket kifejezzük Iránta. Vagy az imák zengése, a mantrák, a bhadzsanok – ezek is szolgálatok. Akkor a tizenhatféle imádati kellék felajánlása – úgymint étel, ruha, díszek, illatszerek, tűz és víz – ez is része a az imádatnak. Ha pár érmét helyezel az adományos dobozba – ez egy másfajta felajánlás. Vagy ha virágokat hozol – ezek mindegyike a szeretet kifejezése.

Tehát, mi az a 64 elemből, amit te kedvelsz?

Válasz: Odaadás.

Manydzsari: Virágok.

Szvámí Tírtha: Ez milyen gyönyörű! Milyen egyszerű kifejezési mód!

Giridhári: Nem értem a kérdést. Ha egy szülőnek van öt gyermeke, ez olyan mintha azt kérdeznék tőle, melyik a legkedvesebb.

Szvámí Tírtha: Jó meglátás! De én nem a Legfelsőbb Atyától kérdezem, hogy: „Mit kedvelsz a legjobban, Uram?” Magamtól kérdezem, hogy nekem mi kedves. Mert Ő nagyon nagyra értékeli még a legjelentéktelenebb felajánlást is, mely szívvel, lélekkel történik. S igazad van, nem kell különbséget tennünk. Ő bármit is kedvel, nekünk azt kell tennünk. Valójában ez mind az Ő kedvence. Krsna nagyon tisztán elmagyarázza a Srímad Bhágavatam 12. fejezetében, hogy mi a kedves a számára. De vigyázzatok, mert terjedelmes listát ad! Ezek közül az egyik nagyon szép: mégpedig az, hogy általában minden nap, de legalább ékádasi napján kellene színi előadást és zenés drámát szervezni a Számára. Ez egy hosszú lista, mondhatom.

Azonban léteznek bhakták, akiknek vannak kedvelt felajánlásaik. Néhányan a ghí lámpásokat szeretik. Mert tudjátok, hogy amikor felajánlod a ghí lámpást, s elkezdenek a lángok táncolni, Krsna pedig ott van mögötte – az csodálatos! Ez a valós valóság megközelítésének és megpillantásának a módja.

De megoszthatok valami személyeset veletek? Nekem is van egy kedvencem ebből a hosszú listából. Ezen a listán említésre kerül egy dolog; Krsna miután különféle dolgokat kér, így szól: „Ajánlj fel Nekem valami olyasmit is, amit te nagyon szeretsz!” Ez az én kedvencem, mert ezáltal nagyon személyessé válik a felajánlás. Ha én kedvelek valamit, akkor azt meg kell osztanom a legkedvesebb barátommal. De sajnos ‘Nekem is van egy hosszú listám. Nagyon sok mindent kedvelek! Ezért kellenek nekünk nagy templomok és ásramok, hogy eltegyük mindazokat a dolgokat, amiket kedvelek, hogy odaadhassam őket Neki. Az élet olyan bonyolult!’

De a viccet félretéve, ez egy lényeges dolog. Add Neki azt, amit szeretsz! S általában mit kedvelünk? Szeretjük a virágokat – jó, adjunk virágot Neki! Szeretjük az ételt – jó, azt is adhatunk Neki! Szeretjük a gyerekeinket – őket is felajánlhatjuk Neki! Szeretitek a feleségeteket és a férjeteket – de ne ajánljátok fel Istennek a párotokat akkor, amikor éppen veszekedtek velük, amikor éppen nem kedvelitek őket! “Menj az Istenedhez! Nem akarom, hogy itt legyél, menj a templomba!” Akkor ajánljátok fel őket, amikor odavagytok értük. “Ó drágám, annyira szeretlek! Kérlek, tedd elégedetté az Urad!”. S van még egy dolog, amit még a méznél is jobban szeretünk! Mi az?

Rámvidzsáj: A pénz.

Szvámí Tírtha: A méznél édesebb a pénz! Tehát, ha szereted a pénzt, akkor a legjobb módja a használatának, ha az Ő javára fordítod. Mert, ha ma adsz egy érmét, ebben az életben tízet fogsz visszakapni, mit sem szólva a következő életről! Tehát, elmondom, nektek, hogy ez a legjobb befektetés. Adjatok a megfelelő célra, a legjobb célra, s aztán amit adtatok, az megsokszorozódik.

S ahogy említettétek, nem tudunk dönteni, hogy melyik gyerekünket szeretjük a leginkább, mert mindegyiküket nagyon szeretjük. Egyszer valaki megkérdezett egy anyát, akinek három fia volt – plusz még negyedikként a férje: „Hogy tudod megosztani a szereteted ennyi ember között?” Az asszony erre így felelt: „Tudod, ez máshogy működik – ez nem osztódik, hanem szorzódik!” Hasonló módon: ha megosztod a vagyonod Istennel, akkor az nem csökken, hanem növekedni fog. Bármiféle gazdagságod is legyen.

De a fiainkon, lányainkon, párunkon, bankszámlánkon túl, van valami, amit még jobban szeretünk. Mi az?

Rámvidzsáj: Önmagunk!

Szvámí Tírtha: Igen! Mindannyian szeretjük saját magunkat! Tehát, ha szereted saját magad, akkor ajánld fel! Krsna azt mondja: “Add Nekem, amit szeretsz!” S ez a módja a Legfelsőbb valóság megközelítésének. S ez nem egy porszem. Nem egy illuzórikus felhő. Ez egy a valósághoz vezető út.

(folytatása következik)

 



огънят

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

(продължава от предишния петък) 

Някои предани имат предпочитания всред различните неща, които поднасят. А вашето предпочитание какво е? Има 64 елемента на приношение. Да споменем няколко: когато встъпвате в храма и звъните с камбанката – това е един вид служене, приношение. После когато влезете и се поклоните – това е друг начин да изразим настроението си на служене към Него. Или като пеем молитвите, мантрите, бхаджаните си – това е друг тип служене. Сетне, да се поднасят 16-те елемента на обожание – като храна, дрехи, накити, благоухания, огън, вода – това също е част от служенето. Ако пуснете няколко стотинки в кутията за дарения – това е още един вид приношение. Или пък ако донесете цветя в израз на любовта си.

И така, кое е вашето предпочитание сред тези 64 елемента?

Отговор: Посветеността.

Манджари: Цветята.

Свами Тиртха: Колко хубаво! Такова простичко изражение!

Гиридхари: Не мога да разбера въпроса. Ако един родител има пет деца, това е все едно да го питаш кое му е най-скъпо?

Свами Тиртха: Добре отбелязано. Но аз не питам върховния Отец: „Какво е предпочитанието ти, татко мой?”, а питам себе си какво аз предпочитам. Защото дори и най-незначителното приношение, дадено от сърце и душа, е много свидно за Него. И ти си прав, не бива да правим разграничения. Каквото Му се нрави, трябва да го правим. Всъщност всичко това са Негови предпочитания. Кришна съвсем ясно обяснява в „Шримад Бхагаватам”, Дванадесета Песен, какъв е вкусът Му. Но внимавайте, защото Той дава дълъг списък! Има едно много хубаво: че по принцип всеки ден, но ако не поне на дните Екадаши, трябва да организираме театрални пиеси и драматични мюзикъли за Него. Списъкът е дълъг.

Но някои бхакти казват, че самите те имат предпочитания. Някои харесват гхи лампите. Защото знаете, като поднасяш гхи лампата и Кришна стои зад танцуващите пламъци е прекрасно! Това е начин да се доближим, да зърнем истинската реалност.

Мога ли да ви споделя нещо лично? Аз също си имам предпочитание от този дълъг списък. Има едно нещо в списъка; Кришна казва: „Дай Ми това, дай Ми онова. И трябва да ми поднесеш също това, което ти самият най-много харесваш!” Това е моето предпочитание, защото именно то прави всичко толкова лично. Ако харесвам нещо, трябва да го споделя с моя скъп приятел. Но уви, „Аз също имам дълъг списък. Харесвам толкова много неща! Затова трябва да имаме големи храмове и ашрами, за да съхраняваме нещата, които харесвам, за да мога да Му ги поднасям. Животът е толкова сложен!”

Но встрани от шегата, това е нещо съществено. Дайте на Него това, което на вас ви харесва! А обикновено ние какво харесваме? Харесваме цветя – добре, можем да Му дадем. Харесваме храна – добре, можем да Му дадем и това! Харесваме децата си – можете да Му ги посветите! Харесвате съпругите и съпрузите си – обаче недейте да предлагате партньорите си на Бога когато се карате с тях, когато не ги харесвате. „Върви при Бога си! Не те искам тук, тръгвай за храма!” Предложете ги когато ги харесвате. „О, скъпа моя, скъпи мой, харесвам те толкова много! Моля те, удовлетвори нашия Бог”. А има и още едно нещо, което обичаме повече от мед – кое е то?

Рамвиджай: Парите.

Свами Тиртха: Парите са по-сладки от мед! Щом ги харесвате, най-добрата им употреба е за Него. Защото ако днес дадете една монетка, в този живот ще получите десет, какво да говорим за следващия живот? Казвам ви, това е най-добрата инвестиция. Когато давате за правилната цел, за най-добрата цел, те се увеличават.

Това е точно както ти спомена, че не можем да изберем между децата си кое обичаме най-много, защото обичаме всички. Веднъж един човек запитал майка с трима сина – плюс бащата, четвърти: „Как успяваш да разделиш любовта си между всички тях?” А тя отвърнала: „Знаеш ли, то е тъкмо обратното – не се дели, а се умножава!” По същия начин, ако разделите богатството си с Бога, то не намалява, а расте. Каквото и богатство да притежавате.

Но освен синовете и дъщерите си, освен партньорите си, освен банковата си сметка има още нещо, което харесваме дори още повече. Какво е то?

Рамвиджай: Самите себе си!

Свами Тиртха: Да! Всички ние харесваме себе си! Щом харесвате себе си – предложете се! Кришна казва: „Дай Ми това, което ти харесваш!” И това е начин да се доближим до върховната реалност. То не е прашинка. Не е облак илюзия. Не, това е път към реалността.

(следва продължение)