Calendar

April 2019
M T W T F S S
« Mar    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  



Archive for April 15th, 2019

21.9.2018

(Szvámí Tírtha 2012. májusi szófiai tanításából) 

(az előző hétfői tanítás folytatása)

„Az Úr Nrszinhadév buzogányának utolsó csapásával megállította Hiranjakasiput. Az összes félisten, akit HIranjakasipu kiűzött Szvargából (a mennyből)) összesereglett és egy rejtekhelyről kezdte el figyelni a harcot. Akárcsak Garuda, aki néha eljátszadozik egy kígyóval, mielőtt megöli, hagyva hogy elmeneküljön a szájából, majd újra megragadja – az Úr Nrszinha is hagyta, hogy a démon megszökjön kezei közül, s ez félelemmel töltötte el a félisteneket. A hatalmas aszura, azt gondolván, hogy az Úr Nrszinha fél tőle, szusszanásnyi szünetet tartott a harc közepette, majd újult energiával karddal és lándzsával támadt Rá. Senki sem képes Srí Harinak ellenállni. Nárájan Nrszinha alakjában Hiranjakasipu felé fordult, aki hangosan felnevetett. Ennek a démonnak hatalmában állt az égen úgy mozogni, mintha csak a földön lenne, ám az Úr megkaparintotta, akárcsak egy kígyó kap el egy egeret. Pusztán a körmei segítségével, vagyis fegyver használata nélkül Az Úr szétmarcangolta Hiranjakasipu testét. Mindez alkonyatkor történt, napnyugtakor – sem nem nappal, sem nem éjszaka. A gyülekezési csarnok közepén történt, sem nem kint, sem nem bent; az ölében tartotta őt, amely pedig sem nem az ég, sem nem a föld.”[1] Ezen áldásokat kérte Hiranjakasipu – „hogy senki se tudjon megölni engem sem bent, sem kint, sem az égen, sem a földön, sem állat, sem semmi…” Ám elfeledkezett Krsnáról, Visnuról, és arról hogy Ő bármely formában megjelenhet, kijátszva a démonok összes trükkjét.

Most pedig egy nagyon eleven leírás következik: “Ezután hozzálátott kibelezni a démont, majd beleivel körbetekerte Magát úgy, hogy hófehér szőrét teljesen vér áztatta. Nrszinha eme sokkarú és rémes tekintetű formája különösen ijesztőnek tűnt. Végül az Úr kitépte Hiranjakasipu szívét a mellkasából, majd odafordult a démonok ezreihez, akik sok-sok fegyverrel azért siettek oda, hogy harcoljanak Vele, és csupán a körmeit használva megölte őket.” A küldetés tehát teljesítve.

„Hogy kifejezésre juttassa egy a legyőzött ellenség trónjára lépő király győzedelmes viselkedését, az Úr elfoglalta Hiranjakasipu trónját. Nrszinhadév mély szeretetet érzett szolgája, Vaikuntha kapuőre iránt, aki egy átok miatt démoni testet öltött. Az Úr felszabadította Hiranjakasiput azáltal, hogy megölte őt, hiszen mindenki, aki az Úr saját keze által vész el, eléri az üdvösséget. Az Úr a gyűlésteremben ült trónján, arca még mindig ijesztő és haragos volt. Senkinek sem volt bátorsága hozzá, hogy szolgálatait felajánlva megközelítse Őt. Hiranjakasipu mindhárom világnak terhére volt. Most, hogy Nrszinha véget vetett démoni életének, a félistenek feleségei személyesen hullattak virágesőt Szvargából Nriszinhadévre. Az Úr haragját enyhítendő, anélkül, hogy túl közel kerültek volna Hozzá, valamennyi szolgája és bhaktája (mint Brahmá, Indra, Mahádév, a rsik, stb) fohászok felajánlásába kezdett.

Ez volt tehát Visnu ellenlábasának szomorú története. Jobb hát, ha Isten szerető szolgái leszünk. Tudjuk, hogy ez a forma nagyon ijesztő az Úr ellenségei számára, és nagyon kedves a bhaktái számára. Ezért ajánlatos a Legfelsőbb Úr kegyéért és védelméért fohászkodni bármily módon, bármely formájához, amely inspirál benneteket. Tudjátok, hogy Krsnának két jellegzetessége van: Dínabandhu (az elesettek barátja), tehát mindenki meghívott, ám ha megértjük, hogy Krsna Bhaktavatszala „a bhakták védelmezője” is, akkor az bennünket is inspirál rá, hogy előlépjünk. Változtassuk meg a helyzetünket, s elesett lelkek helyett legyünk a Legfelsőbb bhaktái! Ez ennek a történetnek az egyszerű tanulsága: legyetek jó bhakták, és védelemben részesültök! A történet legeslegvége pedig mindig pozitív.

 

[1] B.B. Tírtha Mahárádzs Prahlád szent élete c. könyvéből



21.9.2018

(continues from the previous Monday) 

“Lord Nrisimhadev stopped Hiranyakashipu with the last blow of His mace. All the demigods who had been driven out from Svarga, (heaven) by Hiranyakashipu gathered and started to watch the fight from a hidden place. Just as Garuda sometimes plays with a snake before killing it, allowing it to escape his mouth and then seizing it again, Lord Nrisimha let the demon escape from His hands and the demigods became overwhelmed by fear. The great asura, thinking that Lord Nrisimha was afraid of him, took a brief rest from the fight and then with renewed energy again attacked Him with sword and spear. No one is able to oppose Shri Hari. Narayana in the form of Nrisimha turned towards Hiranyakashipu who was laughing loudly. This demon had the power to move in the sky as though he was on the ground, but the Lord caught him in the same way as a snake catches a mouse. The Lord tore apart the body of Hiranyakashipu using only His own nails – that means without the use of any weapon. It happened at dusk, at sunset – which is neither day nor night. It happened on the threshold of the assembly hall – which is neither indoors nor outdoors; by holding him on His lap – which is neither in the sky nor on the ground.”[1] These were the boons that Hiranyakashipu asked – “so that nobody can kill me inside, outside, neither in the sky, no animal, no nothing…”. But he forgot Krishna, Vishnu; that He can come in any form, He can override all the tricks of the demons.

And now here comes a very vivid description: “Then He proceeded to rip out the demon’s entrails and garland Himself with them, so that His white hair was completely drenched with blood. That form of Nrisimha with many arms and a terrible countenance appeared extremely frightening. Finally the Lord plucked out the heart of Hiranyakashipu from his chest and turned to the many thousands of demons, who had rushed to fight Him with so many weapons and killed them with His nails only.” So, mission accomplished.

“Exhibiting the triumphal behaviour of a king, who ascends to the throne of a defeated enemy, the Lord sat on the throne of Hiranyakashipu. Nrisimhadev had feelings of deep affection for His own servant, the gate-keeper of Vaikuntha, who had taken a demon’s body because of a curse. The Lord had liberated Hiranyakashipu by slaying him, for everyone who is personally killed by the Lord attains salvation. The Lord sat on the throne in the assembly hall, His face still frightening and angry in appearance. No one had the courage to approach Him to offer service. Hiranyakashipu had been a burden for all the three worlds. Now that he had been killed the wives of the demigods personally showered flowers from Svarga onto Nrisimhadev. Trying to pacify the anger of the Lord, without getting too close to Him, all His servants and devotees – such as Brahma, Indra, Mahadev, the rishis, etc. – began to offer prayers.”

So, this was the sad story of an opponent of Vishnu. Better we try to be lovers of God. We know that this form is very frightening for the enemies of the Lord and very dear to the devotees. Therefore it is recommended to pray for the protection and mercy of the Supreme Lord – in any way, in any form that you are inspired to get this protection. You know that Krishna has two features: He is Dina-bandhu – that means “friend of the fallen”, so everybody is invited; but when we understand that He is also Bhakta-vatsala, “protector of the devotees”, then we are also inspired to come forward. And instead of a fallen soul change our position to a devotee of the Supreme. This is the simple conclusion of this story; be a good bhakta, you will be protected. And the final-final end of the story is always positive.

 

(to be continued)

[1] From B.B.Tirtha Maharaj’s book The holy life of Prahlada



21.9.2018

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София) 

(продължава от предишния понеделник) 

„Бог Нрисимхадев спря Хиранякашипу с един удар на Своя боздуган. Всички полубогове, които бяха изхвърлени от Сварга (Рая) от Хиранякашипу се насъбраха и започнаха да гледат битката от скришно място. Точно както Гаруда понякога си играе с някоя змия преди да я убие, позволявайки ѝ да се измъкне от устата му, а сетне улавяйки я отново, Бог Нрисимха пусна демона да избяга от ръцете му и полубоговете бяха завладени от страх. Великият асура, мислейки си, че Бог Нрисимха се бои от него, отдъхна за кратко от боя, а после с подновена енергия отново Го атакува с меч и копие. Никой не е способен да се противопостави на Шри Хари. Нараяна в облика на Нрисимха се обърна към Хиранякашипу, който силно се смееше. Този демон имаше силата да се носи из небето сякаш беше на земята, ала Богът го улови по същия начин, по който змия улавя мишка. Богът разкъса тялото на Хиранякашипу единствено с ноктите си – тоест без да използва никакво оръжие. Това стана на здрачаване, по залез – което е нито ден, нито нощ. Случи се на прага на залата – което е нито вътре, нито вън; държейки го на скута си – което е нито в небето, нито на земята.”[1] Това били благословиите, които Хиранякашипу поискал – „никой да не може да ме убие нито вътре, нито навън, нито във въздуха, никакво животно, нищичко…”. Но той забравил Кришна, Вишну; Той може да дойде във всякакъв облик, може да преодолее всички трикове на демоните.

И сега следва много картинно описание: „След това Той продължи да разпаря вътрешностите на демона и се окичи с червата му като с гирлянд, а бялата Му грива напълно подгизна от кръв. Този образ на Нрисимха с множество ръце и ужасяващо изражение изглеждаше изключително плашеща. Накрая Богът извади сърцето на Хиранякашипу от гръдния му кош и се обърна към хилядите демони, които се бяха втурнали да се бият с Него с многото си оръжия, и ги уби само с ноктите си.” И така, мисията е изпълнена.

„С триумфалното поведение на цар, който се възкачва на трона на сразен враг, Богът седна на трона на Хиранякашипу. Нрисимхадев изпитваше дълбока обич към Своя слуга, пазачът на дверите на Ваикунтха, който бе приел тялото на демон заради едно проклятие. Убивайки го, Богът бе освободил Хиранякашипу, защото всеки, който е убит лично от Бога постига спасение. Богът седна на трона насред залата с все още страховито и гневно лице. Никой нямаше смелост да се приближи и да Му предложи служене. Хиранякашипу бе бреме за целите три свята. Сега, след като бе погубен, съпругите на полубоговете лично поръсиха цветя от Сварга върху Нрисимхадев. Опитвайки се да успокоят гнева на Бога, без твърде много да се приближават към Него, всичките Му слуги и предани – като Брахма, Индра, Махадев, ришите и т.н. – започнаха да Му поднасят молитви.”

И така, това беше тъжната история на един противник на Вишну. По-добре да се стремим да обичаме Бога. Знаем, че тази форма е много страховита за враговете на Бога и много скъпа на преданите. Затова се препоръчва да се молим за закрилата и милостта на Бога – по какъвто и да било начин, в какъвто и да облик да сте вдъхновени да потърсите тази закрила. Знаете, че Кришна има две характеристики: Той е Дина Бандху – това означава „приятел на падналите”, така че всеки е приобщен; но когато научим, че Той е също и Бхакта Ватсала, „защитник на преданите”, тогава също сме насърчени да дойдем и от паднали души да променим позицията си в предани на Бога. Това е простичкото заключение на тази история; бъди добър бхакта и ще бъдеш защитен. Окончателният край на историята винаги е позитивен.

 

(следва продължение)

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”