Calendar

April 2019
M T W T F S S
« Mar   May »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  



Archive for April 7th, 2019

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

(from a lecture of Swami Tirtha, May 2012, Sofia) 

(continues from the previous Monday) 

“Lord Shri Hari heard the words of His own servant Prahlada. Since He is present everywhere, He appeared in the pillar in His own wonderful form of Nrisimha to support the truth of His devotee’s statement. This frightening form – neither animal nor human – immediately started to kill all the demons. The Lord did not wish to compromise the words of Brahma, who is also a servant of Him, because Brahma promised that Hiranyakashipu will not be killed by any human being or animal, or by any other creature made by him, Brahma, not indoors, nor outdoors, nor by any weapon. The Lord also wanted to keep His own promise “Declare it boldly: My devotee is never lost!”[1] as well as to support the truth in Narada Muni’s words, who said that Prahlada was a devotee of Ananta and therefore could not be killed. For all these reasons Lord Nrisimha appeared.

Although He appeared from within the pillar, God is not any sort of a creature. Hiranyakashipu saw this very wonderful form, but he could not see God. For Him this was not God, but a fantastic type of living entity – half-man (nri) and half-lion (simha). To see something in its true light one has to possess the necessary qualities. Otherwise one will not be able to see, even if the object is right in front of his eyes. The Lord is fully perfect in Himself and is self-manifested. Just as it is possible to see the sun only through the power of the sun itself, seeing God is possible only by His mercy, and not otherwise. Only a devoted surrendered soul is able to see God, while non-surrendered foolish people will forever be unable to understand Him.

Shri Hari is the greatest and most powerful magician, He can assume any form. If He decides to kill someone, no one can oppose His unlimited power. However, despite seeing this amazing form of Nrisimha, Hiranyakashipu still believed himself to have some chance of defeating Him and brandishing his mace he rushed towards the Lord, roaring and thundering. Like a fly that falls into the fire, Hiranyakashipu disappeared into the glaring light emanating from the body of Lord Nrisimha. We should not doubt the validity of this description of the Bhagavatam, because the Supreme Lord is supremely powerful and can perform anything. At the beginning of creation God destroys the deep darkness by His own power. Therefore it is not surprising that the dark demon can easily disappear into the pure sattvic light of Shri Hari.

With great anger and violence Hiranyakashipu attacked Lord Nrisimha with his club, but the Lord responded with His own mace as easily as Garuda devours a large snake. A club or mace is a kind of heavy weapon usually made of iron. Fighting with clubs is indeed a dangerous duel. Among all the demigods Vishnu is the best fighter with a mace.

Vayu Purana explains the origin of the Lord’s club. Once there was a very fierce and dangerous demon named Gada, whose bones were harder and stronger than any weapon. He created a great disturbance for the demigods, so Brahma went to him and asked his bones from him in charity. Later on a mace was fashioned by Gada’s bones and offered to Vishnu. From this the Lord has got His name Gadadhara.”[2]

(to be continued)


[1] Bhagavad Gita 9.31

[2] From B.B.Tirtha Maharaj’s book The holy life of Prahlada



OLYMPUS DIGITAL CAMERA

(Szvámí Tírtha 2012. májusi, szófiai tanításából) 

(az előző hétfői tanítás folytatása) 

 „Az Úr Srí Hari hallotta szolgájának, Prahládnak a szavait. Mivel Ő mindenütt ott van, saját csodálatos formájában, Nrszinha képében jelent meg az oszlopban, hogy nyomatékot adjon szolgája állításának. Ez az ijesztő forma – sem nem állati, sem nem emberi – azonnal nekiállt valamennyi démon elpusztításának. Az Úr nem kívánta kompromittálni Brahmá szavait, aki szintén az Ő szolgája, hiszen Brahmá megígérte, hogy Hiranjakasiput sem ember sem állat, sem egyéb, Brahmá által teremtett lény nem ölheti meg sem kint, sem bent, semmilyen fegyver által. Az Úr egyben a saját ígéretéhez is tartani akarta magát „Hirdesd bátran, az én hívem nem vész el soha!”[1], valamint Nárada Muni szavait is támogatta ezzel, aki azt mondta, hogy Prahlád Ananta bhaktája, ezért nem lehet őt meggyilkolni. Mindezen okokra tekintettel jelent meg az Úr Nrszinha.

Bár az oszlop belsejéből jelent meg, a Jóisten nem egy teremtmény.

Hiranjakasipu látta ezt a bámulatos formát, ám nem látta meg a Jóistent. Számára ez nem a Jóisten volt, hanem egy fantasztikus élőlény – félig ember (nri) és félig oroszlán (sinha). Ahhoz, hogy valamit a valódi fényében lássunk, szükséges a megfelelő tulajdonságok birtoklása is, máskülönben az ember nem lesz képes látni, még akkor sem, ha egy adott tárgy pontosan a szeme előtt van. Az Úr önmagában is tökéletes és önmegvalósult. Amint a napot is csupán a fényén keresztül lehetséges meglátnunk, úgy az Urat magát is csupán az Ő kegyéből lehet megpillantani, nem másként. Kizárólag egy odaadó, meghódolt lélek képes meglátni a Jóistent, míg a nem meghódolt ostoba emberek örökké képtelenek lesznek megérteni Őt.

Srí Hari a legnagyobb és leghatalmasabb varázsló, Ő bármely formát felvehet. Ha eldönti, hogy meggyilkol valakit, senki sem tud ellenállni határtalan erejének. Azonban Nrsinha bámulatos formáját látva Hiranjakasipu még mindig úgy vélte, van némi esélye legyőzni Őt, és buzogányát suhogtatva, üvöltve és mennydörögve nekirontott az Úrnak. Mint egy légy, mely beleesik a tűzbe, Hiranjakasipu eltűnt a vakító fényben, majd az Úr Nrsmha testéből áradt. Semmi kétségünk nem lehet a Bhágavatam e leírásával kapcsolatban, mivel a Legfelsőbb Úr legfelsőbb hatalma révén bármit képes megtenni. A teremtés kezdetén a mélységes sötétséget is a saját hatalma által pusztítja el a Jóisten, ezért nem meglepő, hogy a sötét démon könnyen el tud tűnni Srí Hari tiszta szattvikus fényében.

Óriási dühvel és erővel Hiranjakasipu bunkósbotjával támadt az Úr Nrsinhára, ám az Úr a saját buzogányával oly könnyedén válaszolt, ahogyan Garuda elnyel egy hatalmas kígyót. A bunkósbot vagy a buzogány egyfajta nehéz fegyver, általában vasból készítik, és a bottal való harc tényleg veszélyes párbaj. A félistenek közül Visnu a legnagyobb buzogányharcos.

A Váju-purána elmagyarázza az Úr botjának eredetét. Élt egyszer egy Gada nevű nagyon tüzes és veszélyes démon, akinek csontjai keményebbek és erősebbek voltak bármely fegyvernél. Nagy zavart okozott a félistenek körében, így Brahmá elment hozzá, és elkérte csontjait adományként. Később egy buzogányt készítettek Gada csontjaiból, melyet Visnunak ajánlottak fel. Erről kapta az Úr a Gadádhara nevet. [2]

 

(folytatása következik)

[1] Bhagavad-gítá 9.31.

[2] B.B. Tírtha Mahárádzs Prahlád szent élete c. könyvéből



OLYMPUS DIGITAL CAMERA

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София) 

(продължава от предишния понеделник) 

„Бог Шри Хари чу словата на своя слуга Прахлада. Тъй като присъства навсякъде, Той се появи от колоната в Своя чуден облик на Нрисимха, за да подкрепи истината в думите на предания си. Тази ужасяваща форма – нито животно, нито човек – веднага започна да избива всички демони. Богът не искаше да компрометира думите на Брахма, който също е Негов слуга, тъй като Брахма бе обещал, че Хиранякашипу няма да бъде убит нито от човек, нито от животно, нито от някое друго създание, сътворено от него, Брахма, нито вътре, нито навън, нито с каквото и да било оръжие. Същевременно Той искаше да спази собственото си обещание „Можеш смело да заявиш, че Мой предан никога не е изгубен!”[1] също както и да потвърди истината в словата на Нарада Муни, който бе казал, че Прахлада е предан на Ананта и затова не може да бъде убит. Заради всички тези причини се появи Бог Нрисимха.

Макар да излезе от колоната, Богът не е някакво създание. Хиранякашипу видя този толкова удивителен облик, ала не видя в него Бога. За него това не беше Бог, а някакво фантастично същество – полу-човек (нри) и  полу-лъв (симха). За да види нещо в истинската му светлина, човек трябва да притежава нужните качества. Инак не би могъл да го съзре, дори обектът да е пред самите му очи. Богът е напълно съвършен сам по себе си и е себепроявен. Точно както слънцето може да бъде видяно единствено по силата на самото слънце, да бъде съзрян Богът е възможно само по Неговата милост, а не по друг начин. Единствено предана, отдадена душа е способна да види Бога, докато неотдадените глупци все не могат да Го проумеят.

Шри Хари е най-великият и най-могъщ магьосник, Той може да приеме всякакъв облик. Реши ли да погуби някого, никой не може да противостои на безграничната Му мощ. При все това, виждайки тази поразителна форма на Нрисимха, Хиранякашипу въпреки всичко вярваше, че има шансове да Го победи и, размахвайки боздугана си, се втурна към Бога с гръмовен рев. Като мушица, която пада в огъня, Хиранякашипу изчезна в сияйната светлина, излъчваща се от тялото на Бог Нрисимха. Не бива да се съмняваме във валидността на това описание от „Бхагаватам”, защото Върховният Бог е всемогъщ и може да направи всичко. В началото на сътворението Богът унищожава дълбокия мрак чрез Своята мощ. Затова не е изненадващо, че тъмният демон може лесно да изчезне в чистата саттвична светлина на Бог Хари.

С огромен гняв и устрем Хиранякашипу атакува Бог Нрисимха със своя боздуган, но богът му отвърна със собствения си боздуган с лекотата, с която Гаруда поглъща грамадна змия. Боздуганът е тежко оръжие, обичайно изработено от стомана. Битката с боздугани действително е опасен дуел. Сред всички полубогове Вишну е най-добрият боец с боздуган.

„Ваю Пурана” описва произхода на боздугана на Бога. Някога имало много страшен и опасен демон на име Гада, чиито кости били по-твърди и по-здрави от всяко оръжие. Той създавал големи притеснения на полубоговете, затова Брахма отишъл при него и поискал костите му като милостиня. По-късно от костите на Гада бил направен боздуган и предложен на Вишну. Оттам Богът получил името си Гададхара.”[2]

 

(следва продължение)

 

[1] „Бхагавад Гита” 9.31

[2] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”