Archives

Calendar

November 2018
M T W T F S S
« Oct   Dec »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  



Archive for November 12th, 2018

Hiranyakashipu-Threatens-Prahlada

(from a lecture of Swami Tirtha, May 2012, Sofia)

(continues from the previous Monday) 

“Prahlada had the good fortune to meet the great devotee sage Narada Muni, who is completely detached from all material enjoyment. Due to his rare association Prahlada obtained pure devotion to the Supreme Lord, who is known as Uttama Shloka – One who is praised with elevated poetry. Thus Prahlada always experienced the greatest pleasure in serving the Lord. After meeting holy Prahlada even non-devotees and those unfortunate people who were leading irreligious lives began to feel some attraction to God, bringing them peace and happiness.”[1]

Our ambition should be that we turn to be the instruments of divine mercy. Don’t be satisfied to be an instrument of karma – that you fulfill the karmic reactions of others, either good or bad. But try to become an instrument of divine mercy. That is the best choice in life.

“Shukracharya was the family priest of the daityas, the demons. He had two sons named Shanda and Amarka, who lived near the palace of Hiranyakashipu. At that time, as it was the custom of their society, Hiranyakashipu sent Prahlada to be educated at the school where the two sons of his guru Shukracharya taught politics to the children of the asuras.”

You see, Hiranyakashipu is a good father. He is a very powerful demon and he wants his son also to become a very powerful demon, even greater than himself – as this is the ambition of all fathers: ‘My son should be better than me. But to learn how to become a good demon, he needs a little education. So, let’s give him a little training’.

“Prahlada cleverly maintained a good profile at school, listening to the teachers just like other students, reading and repeating their lessons as requested, yet in his mind he viewed the science of politics as nonsensical illusory knowledge and did not like it at all.”

I think this is the best politics. In opposing circumstances just… ‘In Rome do as the Romans do’. Sometimes we have to tolerate negative environment. Keep this peaceful profile, but internally never corrupt yourself and your ideals. Sometimes we have to protect and maintain what we have secretly. And as Lord Vishnu said: “Wait for the moment, wait for the proper moment when you can show your devotional and spiritual talents.”

“One day upon returning to his home, his father took Prahlada very affectionately on his lap and inquired from him: “My dear child, Prahlada, please tell me what is the best thing according to your understanding?” You know, a good father always checks the education of his son. ‘I have sent you to this very prestigious demon school – so, now, what did you learn, my dear son?’ “Hiranyakashipu did not ask specific questions about Prahlada’s subjects, because he thought that the child might not know the answers from the textbooks and the small boy would feel embarrassed and ashamed. He preferred to ask a general question, which the child could answer easily according to his liking. Hiranyakashipu hoped that Prahlada will tell him something about the subjects he was learning at school. And although Prahlada could understand his father’s intention very well, he considered that it was his duty to say something truthful, because he was in the presence of many people. Thus Prahlada spoke as follows: “Ah best of the demons, I shall now tell you what is the best knowledge according to my opinion. When an embodied living entity obtains temporary objects, his intelligence is inevitably disturbed. Living in the association of such persons is like staying in a dark well. Therefore, after leaving their house and going to the forest, one should take shelter at the lotus feet of Shri Hari.”

You see? The father was well-aware of the philosophy; we have learned how he was 99% nicely preaching. And now the son is also a philosopher. And he can add that missing 1% in the theory. That one little percent is: surrender to Hari, Vishnu, Krishna.

 

(to be continued)

[1] The reading continues from B.B.Tirtha Maharaj’s book The holy life of Prahlada

 



Hiranyakashipu-Threatens-Prahlada

(Szvámí Tírtha 2012. májusi, szófiai tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása)

„Prahládnak jó szerencséje úgy hozta, hogy találkozott a nagy szenttel, Nárada Munival, aki teljességgel visszavonult az anyagi élvezetektől. Ennek az igazán páratlan társulásnak köszönhetően Prahlád tiszta odaadással fordult a Legfelsőbb Úr felé, aki Uttamaslókaként ismert, s akit emelkedett költészettel dicsőítenek. Így Prahlád mindig magasztos örömöt érzett, amikor az Urat szolgálta, és vele találkozva még azok is, akik nem voltak bhakták, illetve a nem vallásos életet folytató szerencsétlenek is elkezdtek vonzódni a Jóistenhez, aki békét és boldogságot hozott számukra.” [1]

Nekünk arra kell törekednünk, hogy az isteni kegyelem eszközévé váljunk. Ne elégedjetek meg azzal, hogy a karma eszközévé váltok – hogy beteljesítitek mások karmáját, függetlenül attól, hogy azok jók, vagy rosszak, hanem próbáljatok meg az isteni kegyelem eszközévé válni! Ez a legjobb választás az életben!

Sukrácsárja volt a daitják, a démonok papja. Két fia: Sanda és Amarka Hiranjakasipu palotája mellett élt. Az akkori társadalmi szokásnak megfelelően Hiranjakasipu elküldte Prahládot abba az iskolába, ahol gurujának, Sukrácsárjának két fia politikára oktatta az aszurák gyerekeit.”

Látjátok, Hiranjakasipu jó apa. Nagy démon, aki azt szeretné, hogy a fia is nagy démonná váljon, még nálánál is hatalmasabbá – hiszen ez valamennyi apa törekvése: ’Az én fiam legyen jobb nálam. Ám megtanulni, hogyan váljunk jó démonná, az némi képzést igényel. Küldjük el hát iskolába!’

„Prahlád igyekezett az iskolában, a többiekhez hasonlóan odafigyelt a tanárokra, olvasott és a leckéket ismételte, ahogy elvárták tőle, bár közben azon járt az esze, hogy a politika tudománya értelmetlen, illuzórikus tudás, és egyáltalán nem tetszett neki.”

Úgy vélem, ez a legjobb politika ellenséges körülmények között. „Ha Rómában vagy, tégy úgy, mint a rómaiak!’ Néha a negatív környezetet is el kell viselnünk. Tartsátok fent ezt a békés hozzáállást, de belsőleg sose adjátok fel önmagatokat és eszményeiteket! Néha titokban kell megóvnunk és megőriznünk, amink van. És ahogy az Úr Visnu mondta: „Várjatok a pillanatra, a megfelelő pillanatra, amikor meg tudjátok mutatni az odaadásotokat és spirituális hajlamaitokat!”

„Egy napon, amikor a kisfiú hazaért, édesapja nagyon szeretetteljesen ölébe vette Prahládot, és érdeklődött tőle: „Kedves gyermekem, Prahlád, kérlek, mondd meg, mi a megértésed szerinti legjobb dolog?” Tudjátok, egy jó apa mindig ellenőrzi a fia iskolai előmenetelét: ’Elküldtelek téged ebbe a nagyon jó hírű démoniskolába – tehát, mit tanultál, kedves fiam?’ „Hiranjakasipu nem tett fel specifikus kérdéseket Prahlád tantárgyait illetően, mert azt gondolta, hogy a gyerek nem biztos, hogy tudja a tankönyvekből a választ, és a kisfiú zavarban érezné és szégyellné magát. Inkább egy általános kérdést tett fel, amire a gyerek könnyedén, tetszése szerint tud válaszolni. Hiranjakasipu azt remélte, hogy Prahlád majd az iskolai tantárgyakkal kapcsolatban fog válaszolni neki. Bár Prahlád nagyon jól értette apja szándékát, de mivel olyan sok ember volt jelen, kötelességének érezte, hogy igazat szóljon. Ezért hát ezt mondta: „Ó démonok legjobbika, most elmondom neked, hogy véleményem szerint mi a legjobb tudás! Amikor egy megtestesült élőlény mulandó tárgyakra tesz szert, ez értelmét óhatatlanul megzavarja. Ilyen emberek társaságában élni olyan, mint egy sötét kútban lenni. Ezért otthonának elhagyása és az erdőbe vonulás után az embernek Srí Hari lótuszlábainál kell oltalomra lelnie.”

Látjátok, az apa is nagyon jól ismerte a filozófiát, olvastuk, hogy 99%-ban mennyire szépen prédikált. Most pedig a fiából is filozófus lett, és ő képes hozzátenni azt a hiányzó 1%-ot az elmélethez. Azt az egy kicsinyke százalékot: a meghódolást Hari, Visnu és Krsna előtt.

[1] A felolvasás folytatódik Bhakti Vallabh Tírtha Mahárádzs A szent életű Prahlád c. könyvéből

 



Hiranyakashipu-Threatens-Prahlada

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник) 

„Прахлада имаше добрата съдба да срещне великия предан мъдрец Нарада Муни, който е напълно непривързан към всички светски наслади. Благодарение на рядко срещаното ценно общуване с него, Прахлада доби чиста преданост към Върховния Бог, който е познат като Уттамашлока – Онзи, когото славят с възвишена поезия. Прахлада винаги изпитваше огромна радост в служенето си към Бога. Когато срещаха светия Прахлада, дори неотдадените или онези нещастни хора, които водеха безбожен живот, започваха да чувстват някакво привличане към Бога, което им донасяше спокойствие и щастие.”[1]

Нашият стремеж трябва да е да се превърнем в инструменти на божествената милост. Не се удовлетворявайте просто да бъдете инструмент на карма – да осъществявате кармичните последици на другите, били те добри или лоши. Опитайте се да се превърнете в инструмент на божествената милост. Това е най-добрият избор в живота.

„Шукрачария беше семейният свещенослужител на дайтите, демоните. Той имаше двама сина на име Шанда и Амарка, които живееха недалеч от двореца на Хиранякашипу. По онова време, какъвто бе обичаят в тяхното общество, Хиранякашипу изпрати Прахлада да се обучава в училището, където двамата синове на неговия гуру Шукрачария преподаваха политика на децата на асурите.”

Виждате, Хиранякашипу е добър баща. Той е много могъщ демон и иска синът му също да стане много могъщ демон, по-велик дори от самия него – понеже такава е амбицията на всички бащи: „Синът ми трябва да ме надмине. Но за да се научи как да бъде добър демон му е нужно малко образование. Затова нека го пратя на обучение.”

„Прахлада мъдро се държеше добре в училище, слушаше учителите досущ като останалите ученици, четеше и повтаряше уроците, както се изискваше, ала вътре в ума си гледаше на политическата наука като на безсмислено илюзорно знание, което въобще не му се нравеше.”

Мисля, че това е най-добрата линия на поведение. При противостоящи обстоятелства просто… „в Рим правете като римляните”. Понякога се налага да търпим негативна среда. Оставайте спокойни, но вътрешно никога не оставяйте на поквара нито себе си, нито идеалите си. Понякога се налага да съхраняваме и поддържаме онова, което имаме тайно. И както каза Бог Вишну, изчакайте момента, изчакайте подходящия момент, когато можете да разкриете духовните си и божествени таланти.

„Един ден, когато се прибра у дома, баща му вдигна Прахлада много обичливо в скута си и го запита: „Мое скъпо дете, моля те, кажи ми кое е най-доброто нещо според както го разбираш ти?” Знаете, добрият баща винаги проверява докъде е стигнал с ученето синът му. „Изпратил съм те в това толкова престижно училище за демончета – да видим какво си научил, мой скъпи синко. „Хиранякашипу не зададе специфични въпроси по учебните предмети на Прахлада, понеже си помисли, че детето може да не знае отговора от учебниците, с което би объркал и засрамил малкото момченце. Той предпочете да му зададе общ въпрос, на който детето би могло да отвърне с лекота както му харесва. Хиранякашипу се надяваше, че Прахлада ще му разкаже нещо за предметите, които изучава в училище. И макар Прахлада много добре да разбираше намерението на баща си, той сметна, че е негов дълг да каже нещо истинно, тъй като се намираха в присъствието на много хора. Затова Прахлада рече следното: „О, най-добър сред демоните, сега ще ти кажа кое е най-доброто знание според моето мнение. Когато въплътеното същество придобива временни обекти, интелигентността му неизбежно се уврежда. Да живееш в обществото на подобни хора е като да стоиш в тъмен кладенец. Затова, като изостави дома си и отиде в гората, човек трябва да приеме подслон в лотосовите нозе на Шри Хари.”

Виждате ли? Бащата много добре познавал философията; ние четохме как той говори 99% верни неща. Сега синът също се оказва философ. И той може да добави този липсващ един процент в теорията. Този мъничък един процент е отдадеността към Хари, Вишну, Кришна.

 

(следва продължение)

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”