Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Брахма пристигна на мястото, носен от своя лебед, но не можа да види Хиранякашипу. Като слънце покрито от облаци, тялото на Хиранякашипу бе скрито и Брахма трябваше да се вгледа много внимателно. Когато най-сетне го видя, той бе поразен и се обърна към Хиранякашипу с усмивка: „О, сине на Кашяпа, моля те, стани! Бъди благословен! Отречението ти бе успешно и аз съм дошъл да ти предложа благословия. Моля те, поискай каквото си пожелаеш. Наистина съм удивен от великата ти отреченост. Мравките са изяли тялото ти, а ти си съумял да съхраниш живота си единствено в костите. В миналото нито Бхригу, нито някой от останалите риши е успял да извърши такова жестоко отречение. И в бъдеще никой няма да успее да стори същото. Та кой би оцелял като теб, без да пие дори вода в продължение на сто години на полубоговете?!” Една година на планетата Земя е равна на един ден за полубоговете, в по-висшите сфери. „О, сине на Дити! Онова, което бе невъзможно за ришите, ти го осъществи успешно и аз бях привлечен от твоята тапася. О, най-велик сред асурите, по тази причина съм готов да ти предложа благословията, която желаеш. Срещата с безсмъртен няма как да е безплодна, така че можеш да си поискаш каквото желаеш от мен.”[1]

Хиранякашипу не само стоял на един крак, но и не приемал нито храна, нито вода, нищо. Въпреки това бил жив. Виждате как в случая на Хиранякашипу неговата санкалпа била успешна. В големи лишения, за дълго време и много трудна била аскезата му. И накрая постигнал успех, получил желаното. Накрая възлюбеният му бог Брахма дошъл и му предложил: „Каквото ти се ще, можеш да си поискаш от мен.”

Трябва да сме достатъчно умни какъв вид тапася да правим. Ако искате да постигнете нещо, има различни начини. Най-добрият е да удовлетворите висшестоящите. И те с нежност ще ви обсипят с благословиите си. Ако не сте толкова деликатни, тогава можете да си поискате нещо. А ако сте глупави, можете да плачете за нещо. Защо казвам това? Защото нашите наставници знаят всичко. Те много добре знаят кое е благотворно за нас на настоящия етап от развитието ни. Връзката помежду ни се основава на доверие, пълно доверие! Затова всъщност не се налага да си искате каквото и да било; достатъчно е ако чрез служенето си удовлетворявате своя духовен учител. Ако не сте на това ниво, можете да си искате. „Гурудев, моля те, можеш ли да ми дадеш това, можеш ли да ми дадеш онова?” И като добър баща, той го осигурява: „Добре, скъпи ми синко. Все още си във фазата да желаеш и копнееш толкова много неща – мога да ти ги дам.” Ако не сте достигнали дори това ниво да си искате любезно, тогава може да плачете и на инат да желаете нещо. Например – започвате някакво отречение, за да привлечете вниманието на духовния си учител. И както Брахма бил доволен от своя слуга и поклонник Хиранякашипу, ако удовлетворите своя възлюбен Господ или учител, те ще дойдат и ще попитат: „Какво желаеш, скъпи синко, скъпа дъще?”

„Като каза това, Брахма поля от своята божествена кана костите на Хиранякашипу, превръщайки ги начаса в ново тяло, съвършено силно и пригодно, могъщо като мълния, с красив златист оттенък. Хиранякашипу излезе от мравуняка и тръстиките, както огънят излиза от дървата. Право пред себе си видя Брахма на неговия лебедов звездолет и радостни сълзи се затъркаляха от очите му. Той се просна на земята да отдаде почитанията си и с настръхнали коси и пресекващ глас започна да говори.”

Джай! Може би имате някои коментари относно отречението на Хиранякашипу?

Въпрос на Хаягрива: Интересно е, че Хиранякашипу е започнал със себичен мотив, но от историята виждаме, че е проявил преданост към бог Брахма. Бихте ли казали повече за това моля?

Свами Тиртха: Всъщност той винаги е бил много посветен на бог Брахма, той бил поклонник на Брахма. Това отново разкрива разликата между общото обожание на различни авторитети в тази вселенска структура и прякото обожание на Върховния Бог, най-висшият в йерархията. Защото полубоговете обожават Кришна. Дефиницията за полубог е тат-прияртхам – те живеят само за щастието на Кришна, на Всевишния. Така че ако и вие живеете единствено заради щастието на Шри Кришна, значи сте полубогове. А демоните обожават полубоговете, не Върховния Бог. Това е разликата – полубоговете обожават Бога; а тези, които не са полубогове, обожават полубоговете. Ала без посветеност, пък била тя и по демоничен начин, не може да се постигне нищо. А санкалпата на Хиранякашипу, неговата решимост, била много силна, той бил много непоколебим. Бил готов да стои сто години на полубоговете – много дълго време! И много трудно било това, което бил решил. Но единствено със себичен мотив.

Искате ли да извършите още по-велика тапася от Хиранякашипу? Да? Тогава изпълнявайте духовното си служене. Това е дори още по-голямо отречение – да удовлетвориш желанието на духовния си учител. Защото Хиранякашипу осъществявал собственото си желание, той служел на собствените си цели. До такава степен, че неговото обожаемо божество се наложило да дойде, за да сбъдне желанията му. Нашата линия на поведение би следвали да е различна. Ние трябва да питаме Кришна: „Как мога да Ти служа?” А не да извършвате тапася и да не приемате прасадам дълго време, та да принудите Кришна да дойде и да ви попита: „Как мога да ти служа?” Нали, не към това се стремим.

Парамананда: Всъщност Мадхавендра Пури е направил нещо подобно.

Свами Тиртха: Той е бил вглъбен в своя екстаз, не че е искал да принуди Кришна да се появи. В това е дребната разлика. Демоничният подход е: „Искам да принудя другите да дойдат и да ми служат”; подходът на предания е „Аз се отдавам и питам: „Как мога да ти служа?” Това е главната разлика. Служенето присъства и в двата случая, но мотивацията е различна.

[1] Продължава четенето от книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”

(részlet Szvámí Tírtha Szófiában tartott 2012. májusi tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása)

“Az Úr Brahmá, hattyúján repülve érkezett a helyszínre, ám sehol nem látta Hiranjakasiput. Mint amikor felhők borítják a napot, Hiranjakasipu testét egy hangyaboly fedte, teljesen eltakarta. Brahmának nagyon figyelmesen kellett körülnéznie, s amikor végül észrevette őt, döbbenetében elmosolyodott majd így szólt hozzá: „ Óh, Kasjapa fia, kérlek, kelj fel! Légy áldott! Tökéletességet értél el lemondásod végzésében, ezért megáldalak. Most kérhetsz tőlem bármit, amit csak akarsz. Nagyon megdöbbentem lemondásod láttán! Noha hangyák rágnak és falnak fel, életlevegődet a csontjaidban tartod. Még az olyan hajdani szentek, mint Bhrgu és mások sem tudtak ilyen szigorú lemondásokat végezni, s a jövőben sem lesz képes rá senki. Ki volna az, aki száz félisteni évig fenn tudná tartani az életét úgy, hogy még vizet sem iszik?! Egyetlen földi év egy napnak felel meg a félisteni szinteken. „Óh, Diti fia! Olyan vezeklést vittél sikerre, melyre még a nagy szentek sem képesek, így lemondásoddal felhívtad magadra a figyelmemet. Óh, legkiválóbb aszura! Kész vagyok hát minden áldást megadni neked, amit csak kívánsz! A találkozás egy halhatatlannal termékeny kell, hogy legyen, így hát kérhetsz tőlem bármit, amit csak akarsz!” [1]

Hiranjakasipu nemcsak hogy egy lábon állt, de semmit sem vett magához – sem ételt, sem vizet, semmit. Mégis életben volt. Most láthatjátok szankalpáját hogyan vitte sikerre. Fáradhatatlanul, hosszú időn keresztül nagyon kemény vezeklést végzett, és végül sikerült elnyernie az áldást. Végül imádott istene, Brahmá eljött, és felajánlotta neki, hogy: „Kérhetsz tőlem bármit, amit csak akarsz.”

Vezekléseteket okosan kell megválasztanotok. Ha valamit el akartok érni, azt sokféle módon tehetitek, a legjobb módszer a feljebbvalók elégedetté tétele. S akkor finoman elhalmoznak majd benneteket az áldásaikkal. Ha még nem vagytok ennyire finomak, akkor kérhettek is valamit. Ha pedig ostobák vagytok, rimánkodhattok valamiért. Miért mondom ezt? Mert a feljebbvalóink mindent tudnak. Pontosan tudják, hogy mi előnyös számunkra a fejlődésünk jelen szakaszában. Ez a kapcsolat bizalmon alapszik, teljes bizalmon! Ezért igazán nem is kell semmit sem kérnetek, elegendő, ha szolgálataitokkal elégedetté teszitek a tanítómestereteket. Ha nem vagytok azon a szinten, kérhettek ezt-azt.  Ő pedig egy kedves édesapa módjára így fog válaszolni: „Rendben, kedves fiam. Még mindig a kérés és a vágyak szintjén vagy – megadom neked, amit kérsz.” Ha még a szépen kérés szintjére sem érkeztetek el, akkor sírhattok is és erősen vágyhattok valamire, például vezeklésbe kezdhettek, hogy elnyerjétek a lelki tanítómesteretek figyelmét. Ahogy Brahmát is elégedetté tette szolgája és imádója, Hiranjakasipu, ha ti is elégedetté teszitek szeretett Uratokat és mestereteket, akkor így szól majd mikor odaléptek hozzá: „Mit szeretnél, kedves fiam, kedves lányom?”

„Miután Brahmá e szavakkal szólt Hiranjakasipuhoz, vizesedényéből lelki vizet szórt Hiranjakasipu csontjaira, életre keltve őt egy új testben, melynek tagjai olyan erősek voltak, hogy ellenálltak volna még a villámcsapásnak is; s melynek ereje és ragyogása olvadt aranyhoz hasonlított. Hiranjakasipu úgy emelkedett ki ifjú férfiként a hangyabolyból, ahogyan a tűz tör ki a tűzifából. Amikor Hiranjakasipu megpillantotta maga előtt az Úr Brahmát hattyúján,  szemei örömkönnyekben úsztak. A földre borult, hogy hódolatát ajánlja, s megborzongva, elcsukló hangon beszélni kezdett.”

Dzsáj! Van valami hozzáfűznivalótok Hiranjakasipu vezekléséhez?

Hajagríva kérdése: Érdekes, hogy az elején Hiranjakasipu önös szándékkal cselekedett, de utána láthatjuk a történetből, hogy mutatott némi odaadást az Úr Brahmá iránt. Ki tudnád ezt bővebben fejteni?

Szvámí Tírtha: Valójában ő mindig is nagyon elkötelezett volt Brahmá iránt, Brahmát imádta. Ez ismét rámutat arra, mekkora különbséget rejt az univerzális rend különféle hatalmasságainak általános imádata, illetve a Legfelsőbb Úr, mint a hierarchia urának közvetlen imádata. Hiszen a félistenek meghatározása ez: tat-prijártham – vagyis ők Krsnát imádják, csupán a Legfelsőbb, Krsna boldogságáért élnek. Tehát, ha te csupán Srí Krsnáért, Srí Krsna boldogságáért élsz, akkor félisten vagy. A démonok a félisteneket imádják, nem a Legfelsőbb Istent. Tehát ez a különbség – a félistenek a Legfelsőbbet imádják, azok, akik nem félistenek, ők pedig a félisteneket. Ám odaadás nélkül még démoni módon sem tudtok semmit sem elérni. Hiranjakasipu szankalpája, elhatározása pedig nagyon erős volt, ő maga pedig rendkívül elszánt.  Kész volt arra, hogy a több száz félisteni  évig ott álljon – ez végtelenül hosszú idő, végtelenül nehéz dolgot határozott el –  ám csakis öncélúan, önző szándékból.

Szeretnétek még nagyobb vezeklést vállalni, mint Hiranjakasipu? Igen? Akkor végezzétek a lelki szolgálatotokat, az egy még sokkal nagyobb tapaszja – a lelki tanítómester elégedetté tétele. Hiszen Hiranjakasipu a saját vágyát valósította meg, a saját célját szolgálta. Olyannyira, hogy imádott Istene eljött, hogy teljesítse a vágyát. A mi elvünk azonban teljesen más kell, hogy legyen. Nekünk kell megkérdeznünk Krsnától: „Hogyan szolgálhatlak Téged?” De ez nem azt jelenti, hogy vezeklésként nem vesztek magatokhoz praszádot, rákényszerítve Krsnát, hogy eljöjjön hozzátok és megkérdezze: „Hogyan szolgálhatlak téged?”  Ez nem a mi elvünk.

Paramánanda: Mádhavéndra puri valami ehhez hasonlót cselekedett.

Szvámí Tírtha: Őt elborította az extatikus szeretet, de nem azért, hogy kikényszerítse Krsna megjelenését. Ez egy ’apró’ különbség. A démoni hozzáállás a következő: ’Azt akarom, hogy mások jöjjenek és szolgáljanak engem.’; az odaadás útja pedig ez: ’Meghódolok és megkérdezem: ’Hogyan szolgálhatlak Téged?’. Ez a fő különbség. A szolgálat mindkét esetben ott van, ám a motiváció nagyon is különböző.

[1] A felolvasás folytatódik Bhakti Vallabh Tírtha Mahárádzs A szent életű Prahlád c. könyvéből

(from a lecture of Swami Tirtha, May 2012, Sofia)

(continues from the previous Monday)

“Riding on his swan carrier, Brahma arrived on the spot, but he could not see Hiranyakashipu. Like the sun covered by clouds, Hiranyakashipu’s body was hidden and Brahma had to look very carefully. When finally spotted him, he was amazed and addressed Hiranyakashipu with a smile: “Ah, son of Kashyapa, please arise! May you be blessed! Your tapasya has been successful and I have come to offer you a boon. Please ask for whatever you may desire. I’m truly astounded to see your great penance. Ants have eaten up your body and you’ve been able to retain your life in your bones only. In the past not even Bhrigu and the other rishis were ever able to perform such a severe penance. And in the future no one else will be able to do the same. Who could survive like you without taking even water for one hundred years of demigods?!” One year on the planet Earth equals one day of the demigods, on the higher platforms. “Ah, son of Diti! Whatever was impossible for the rishis, you have successfully performed and I had been attracted by your tapasya. Ah greatest amongst the asuras, for this reason I am ready to offer you the boon that you desire. Meeting with an immortal cannot be fruitless, so you may ask whatever you like from me.”[1]

Hiranyakashipu was not only standing on one leg, but he did not take anything – no food, no water, nothing. Still he was alive. Now you can see how in Hiranyakashipu’s case his sankalpa was successful. With great trouble, for a long time he was doing a very difficult penance, and finally he came to success, he achieved his boon. Finally his beloved god Brahma came and offered him: “Whatever you like. you can ask from me”

We should be clever enough what kind of tapasya to make. If you want to achieve something, there are different ways. The best way is to satisfy the superiors. And in a gentle way they will shower their blessings upon us. If you are not so gentle, then you can ask for something. And if you are stupid, you can cry for something. Why do I say this? Because our superiors know everything. They know exactly well what is beneficial for us at the present stage of our development. This connection is based on trust, full trust! Therefore you don’t really have to ask anything; it’s enough if by your service you satisfy your spiritual master. If you are not on that platform, you can ask. “Gurudev, please, can you give me this, can you give me that?” Like a kind father, he will supply: “All right, my dear son. You are still in this phase of wanting and desiring so many things – I can give you.” If you didn’t reach even that platform of asking nicely, then you can cry and forcefully desire for something. Like you will start a penance to achieve some attention of your spiritual master. And as Brahma was satisfied by his servant and worshiper Hiranyakashipu, if you satisfy your beloved Lord and master, they will come to you and they will ask: “What do you want, my dear son, my dear daughter?”

“After saying this, Brahma poured water from his divine water pot onto the bones of Hiranyakashipu, immediately transforming them into a new body, perfectly strong and useful, powerful like lightening, with a beautiful golden complexion. Hiranyakashipu emerged from the anthill and the cluster of reeds in the same way as fire rises from woods. Directly before him he could see Brahma on his swan airplane and tears of joy began to roll down his eyes. He prostrated himself on the ground to offer his obeisances and with hair standing on end and faltering voice he started to speak.”

Jay! Maybe you have some remarks concerning Hiranyakashipu’s penance?

Question of Hayagriva: It is interesting that Hiranyakashipu began with selfish motive, but we can see from the story that he showed some devotion to Lord Brahma. Can you, please, elaborate on this?

Swami Tirtha: Actually he was always very dedicated to Brahma, he was worshiping Brahma. This again shows the difference between general worship of different authorities in this universal structure and the direct worship of the Supreme Lord, the head of the hierarchy. Because the demigods worship Krishna. The definition of demigod is tat-priyartham – they live only for the happiness of Krishna, Supreme. So if you live only for the sake, for the happiness of Shri Krishna, then you are a demigod. And the demons worship the demigods, not God Supreme. So this is the difference – the demigods worship the Supreme; and those who are not demigods, they worship the demigods. But without dedication, even in a demoniac way, you cannot achieve anything. And Hiranyakashipu’s sankalpa, his decision, was very strong, he was very determined. He was ready to stand hundred years of the demigods – it was a very long time, and a very difficult thing that he decided. But only for a selfish motive.

Do you want to perform greater tapasya than Hiranyakashipu? Yes? Then do your spiritual service. That is even greater tapasya – to accomplish the desire of your spiritual master. Because Hiranyakashipu accomplished his own desire, he was serving his own purpose. So much so that his worshipable god had to come to fulfill his desire. Our policy should be different. We have to ask Krishna: “How can I serve You?” It’s not that you make your tapasya of not taking prasadam for a long time – to force Krishna to come to you and ask you: “How can I serve you?” Right, this is not our policy.

Paramananda: Madhavendra Puri was doing something similar actually.

Swami Tirtha: He was absorbed in his ecstasy. It’s not that he wanted to force Krishna to appear. This is the ‘little’ difference. The demoniac approach is: ‘I want to force others to come to me and serve me’; the devotional way is ‘I submit myself and ask: ‘How can I serve you?’ This is the main difference. Service is there in both cases, but the motivation is different.

[1] The reading continues  from B.B.Tirtha Maharaj’s book The holy life of Prahlada