Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Заради нетърпимия огън от великото отречение, всички полубогове побягнаха от Сваргалока и поеха към Брахмалока, за да помолят Брахма за закрила. След като поднесоха молитви, те казаха: „О, господарю на вселената, защитнико на всички! Хиранякашипу, властелинът на демоните, извършва ужасяващо отречение. Силата на неговата тапася ни пропъди от Сваргалока, от нашите райски планети. Умоляваме те, помогни ни и ни защити, понеже сме твои слуги и поклонници. Ако желаеш да защитиш слугите си преди да бъдат погубени, молим те, накарай Хиранякашипу да прекрати аскезата си, която унищожава целия свят! Хиранякашипу се е заел с това отречение, защото иска да получи някаква благословия. За теб не е невъзможно да му дадеш каквото желае. Макар да знаеш всичко, искаме да те известим какво е желанието му, тъй като го разбрахме. Хиранякашипу мисли: „Чрез своята тапася искам да придобия позиция като тази на Брахма, който е творец на вселената и е почитан от всички. Позицията на Брахма е по-велика от на всеки цар, дори на Индра. Аз желая най-висшата позиция в Сатялока. Тъй като времето е вечно и душата също е вечна, не ме интересува колко животи в отречение ще трябва да поднеса, за да получа позицията, която желая. Когато се сдобия с достатъчна мощ, ще променя правилата на този свят. В края на деня на Брахма, тази калпа, цялата вселена ще бъде унищожена, включително и ваишнавите. Затова не ме интересува никаква позиция, по-ниска от тази на Брахма.” Хиранякашипу се е захванал с това велико отречение, за да получи твоя пост. Ти си господарят на трите свята, затова молим те, стори каквото е необходимо, за да разрешиш този проблем. Такава е молитвата ни, о, творецо и закрилнико на света. Твоето съществуване е източник на наслада, изобилие, благоденствие и щастие за кравите и брахманите. Ако Хиранякашипу се домогне до позицията ти, всички тези неща ще бъдат съсипани.”[1]

От тази част на историята не само получаваме информация за тревогите на полубоговете, но също и добър урок по ваишнава етикет. Видяхте ли какво стана? Полубоговете бяха в голяма неволя, затова се обърнаха към своя авторитет. И какво направиха? Нима незабавно минаха на проблема: „Това ни притеснява, онова ни притеснява”? Не. Най-напред те поднесоха молитви. „О, Брахма! Ти си толкова велик, толкова прекрасен!” А сетне започнаха: „Ние имаме и един малък проблем…” Това се нарича образование, етикет.

Как да го прилагаме? Срещате духовния си учител: „Дандават, Гурудев! Имам такъв и такъв проблем.” Не, моля ви! Кажете поне някоя добра дума. Например: „Кришна е толкова велик! Кришна е толкова прекрасен!” Пък сетне предайте посланието си. Бъдете осъзнати какво се случва. Всеки дребен детайл е толкова скъпоценен за нашето пречистване и за правилното ни разбиране как да се държим. След това те казаха: „Въпреки че ти знаеш всичко, бихме искали да привлечем вниманието ти към определени събития в тази вселена.” Понякога отивате при духовния си учител с мисълта, че му носите някакви новини – нещо, което не знае.

Но освен това разбираме и какво е намерението на Хиранякашипу – иска да постигне безсмъртие. От предишния прочит си спомняте колко добре познава той философията. Тук също се споменава, че макар тялото да загине, душата ще оцелее. Той иска да достигне най-висшата позиция в материалния свят.

„Полубоговете приключиха молитвите си и бог Брахма, придружаван от всички мъдреци като Бхригу, Дакша и останалите, пое към отшелническата обител на Хиранякашипу. Междувременно Хиранякашипу бе извършвал отречение много дълго време, стоейки в същата позиция без да мърда. Дотолкова, че цял мравуняк бе покрил тялото му, а върху него бе израсла трева и тръстика. Мравките бяха изяли тялото му да такава степен, че кожата, плътта и кръвта му бяха изчезнали, оставяйки единствено костите.”

При все това той бил жив. Това означава, че докато извършвал своята тапася, бил постигнал мистични сили. Бил способен да съхрани жизнената си сила в скелета си. Това е резултатът от мистичните практики – че можете да пренапишете своята лична история. Какво било намерението на Хиранякашипу? Да пренапише историята на вселената според собствената си версия. А какво става с вас ако постигнете мистичен резултат в бхакти? Ще можете да пренапишете историята на собствения си живот. От предопределения кармичен път можете да стъпите на пътя на свободата, на божественото робство.

И така, той още бил жив, макар и само в костите – нямал плът, нямал кожа, нямал нищо, само скелет. В нашата култура скелетът е символ на смъртта. Така че в един смисъл той успял да пренапише символиката. Дори мравуняк бил израснал върху тялото му. За това е нужно дълго време.

(следва продължение)

[1] Продължава четенето от книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”

(from a lecture of Swami Tirtha, May 2012, Sofia)

(continues from the previous Monday)

“Because of the intolerable fire of the great tapasya, all the demigods fled from Svargaloka and approached Brahmaloka to pray to Brahma for protection. After offering prayers, they said: “Ah master of the universe, ah protector of everyone! This Hiranyakashipu, the lord of the demons, is performing a terrible penance. The power of his tapasya is forcing us out of Svargaloka, our heavenly planets. Please, help and protect us, as we are your servants and worshipers. If you wish to protect your servants before they are destroyed, please, stop Hiranyakashipu from his tapas which is destroying the whole world! Hiranyakashipu is engaged in this penance, because he wants to obtain a boon. It is not impossible for you to grant him his wish. Although you know everything, we want to inform you about his desire, as we have understood it. Hiranyakashipu is thinking: ‘By my tapasya I wish to obtain position like that of Brahma, who became the creator of the universe and is worshiped by everyone. The position of Brahma is greater than that of any king, even Indra. I want the topmost position in Satyaloka. Since time is eternal and the soul is also eternal, I do not care how many lifetimes of penance I shall have to offer in order to attain this position according to my desire. When I obtain sufficient power, I shall change the rules of this world. At the end of the day of Brahma, this kalpa, the whole universe will be destroyed, including the vaishnavas. Therefore I’m not interested in any position lower than Brahma’s.” Now Hiranyakashipu has begun this great tapasya with the intention of obtaining your post. You are the lord of the three worlds, so please, do whatever is necessary to solve this problem. This is our prayer, o, creator and protector of the world. Your existence is the cause of pleasure, opulence, welfare and happiness for the cows and brahmanas. If Hiranyakashipu obtains your position, all these things will be destroyed.”[1]

From this part of the story we not only get information about the worries of the demigods, but also we take a very good lesson in vaishnava etiquette. Did you see how that was? The demigods were in great worries, so they approached their authority. And what did they do? Immediately jump into the problem: ‘Ah, we have this trouble, we have that problem’? No. First they offered prayers. “Ah Brahma, you are so great, you are so nice!” And then they started: “And we also have a little problem…” This is education, this is etiquette.

How to apply that? You meet your spiritual master: “Dandavat, Gurudev! I have this and this problem.” No, please! Say at least a few nice words. For example: “Krishna is so great, Krishna is so nice!” And then you come with your message. So, be aware what’s going on. Every little moment is very precious for our purification and our proper understanding how to behave. Then they said: “Although you know everything, still we would like to call your attention to certain events in this universe.” Sometimes you approach your spiritual master as if you bring some news, something that he doesn’t know.

But we are also informed about the intention of Hiranyakashipu – that he wanted to attain immortality. And you remember from the last time, that he knew very well the philosophy. Here again it is mentioned that although the body will perish, the soul will survive. He wants to come to the highest position in the material world.

“The demigods concluded their prayers and Lord Brahma, accompanied by all the sages, such as Bhrigu, Daksha and others, departed for the hermitage of Hiranyakashipu. Meanwhile Hiranyakashipu had been performing penance for a very long time in the same position without ever moving. So much so that an anthill, upon which grass and reeds were growing, covered his body. Ants had eaten his body to such an extent, that the skin, flesh and blood disappeared, leaving only the bones.”

Still he was considered alive. That means while performing his tapasya, he achieved mystic powers. He was able to circulate his life-force in the skeleton. This is the result of mystic practices – that you can rewrite your personal history. What was the intention of Hiranyakashipu? To rewrite the history of the universe, according to his own version. And what happens to you if you achieve your mystic and bhaktic results? That you can rewrite the story of your own life. From the predestined karmic path you can enter the path of freedom, of divine slavery.

So, he was still alive, although only in the bones – no flesh, no skin, nothing, only a skeleton. In our culture the skeleton is a symbol of death. So in one sense he could rewrite symbolism. Even an anthill started to grow over his body. It takes a long time.

(to be continued)

[1] The reading continues from B.B.Tirtha Maharaj’s book The holy life of Prahlada

(részlet Szvámí Tírtha Szófiában tartott 2012. májusi tanításából)

(az előző hétfői tanítás folytatása)

„A Hiranyakasipu nagyerejű vezeklése következtében kitört elviselhetetlen tűz miatt az összes félisten elmenekült Szvargalókáról és Brahmalókára indult, hogy Brahmához fohászkodjon védelemért.[1] Fohászaik felajánlása után így szóltak: „Ó, univerzum ura, mindenki oltalmazója! Ez a Hiranjakasipu, a démonok ura szörnyűséges lemondást gyakorol. E tapaszja ereje Szvargalóka, mennyei bolygóink elhagyására kényszerít bennünket. Kérlek, segíts nekünk, hiszen mi a szolgáid és híveid vagyunk! Ha szeretnéd megmenteni a szolgáidat, mielőtt még elpusztulnánk, akkor kérlek, akadályozd meg Hiranjakasiput vezeklése gyakorlásában, mely tönkreteszi az egész világot! Hiranjakasipu azért végzi ezt, mert el szeretné nyerni az áldásodat, s számodra nem lehetetlen kívánságának teljesítése. Bár te mindentudó vagy, szeretnénk téged tájékoztatni a vágyáról, ahogyan mi azt megértettük. Hiranjakasipu így gondolkozik: ’Aszkézisem segítségével egy Brahmáéhoz hasonló helyzetet szeretnék elérni, aki az univerzum teremtője, és mindenki imádja őt. Brahmá pozíciója magasabb bármely királyénál, még Indráénál is. A legmagasabb helyet szeretném magaménak Szatjalókán. Mivel az idő végtelen, és a lélek is örökkévaló, nem érdekel, hány életnyi lemondást kell felajánlanom azért, hogy a vágyaimnak megfelelő pozícióra tegyek szert. Amikor majd elegendő hatalmam lesz, meg fogom változtatni e világ szabályait. Brahmá egy napjának – ennek a kalpának – a végén az egész univerzum elpusztul beleértve az összes vaisnavát is. Ezért bármely Brahmáénál alacsonyabb pozíció érdektelen számomra.’ Most Hiranjakasipu belekezdett ebbe a nagy vezeklésbe, hogy megszerezze a posztodat. Te vagy mindhárom világ ura, ezért kérlek, tégy meg minden szükségeset, hogy megoldd ezt a problémát! Ez a mi fohászunk, ó, világ teremtője és oltalmazója! Léted öröm, bőség, jólét és boldogság forrása a tehenek és bráhmanák számára. Ha Hiranjakasipu megszerzi a te pozíciódat, valamennyi ilyen dolog megsemmisül.”

A történetnek ez a része nemcsak a félistenek aggodalmairól tájékoztat bennünket, hanem jó leckét kapunk a vaisnava etikettről is. Megfigyeltétek, mi történt? A félistenek nagyon aggódtak, ezért felkeresték a feljebbvalójukat. S mit tettek? Rögtön a problémával kezdték: ’Ez a bajunk, az a problémánk…’? Nem. Először hódolatukat ajánlották: „Ó, Brahmá, te olyan nagyszerű vagy, annyira jó!’ S aztán tértek csak rá: „Volna egy kis problémánk is….” Így kell viselkedni, ez az etikett.

Hogyan alkalmazzuk? Találkozol a lelki tanítómestereddel: „Dandavat, Gurudév! Ez és ez a problémám.” Ugyan, kérlek! Legalább néhány kedves szót szólj; mondjuk: „Krsna annyira hatalmas, Krsna olyan szép!’ És akkor jöhet a közlendőd. Tehát legyetek tudatosak arról, hogy mi zajlik! Minden apró pillanat nagyon becses a megtisztulásunk szempontjából, és hogy megértsük, hogyan kell helyesen viselkedni. Azután a félistenek így szóltak: „Bár te mindent tudsz, mi mégis szeretnénk felhívni a figyelmedet az univerzum bizonyos történéseire.” Néha úgy mész oda a lelki tanítómesteredhez, mintha híreket hoznál számára valamiről, amiről ő nem tud.

De mi is tudunk Hiranjakasipu szándékáról – halhatatlanná akar válni. És arra is emlékszünk a múltkorról, hogy nagyon jól ismeri a filozófiát. Itt ismét azt említik, hogy bár a test megsemmisül, a lélek tovább él. Hiranjakasipu az anyagi világ legmagasabb pozíciójára áhítozik.

„A félistenek befejezték fohászaikat és az Úr Brahmá valamennyi bölccsel együtt – úgy, mint Bhrgu, Daksa és mások – elindult Hiranjakasipu felkeresésére. Eközben Hiranjakasipu már oly hosszú ideje végezte vezeklését ugyanabban a helyzetben állva, mozdulatlanul, hogy egy hangyaboly fedte be a testét, melyen fű és nád burjánzott. A hangyák szinte majdnem teljesen felfalták, már nem volt bőre, húsa és vére sem, csupán a csontváza maradt meg.”

Mégis életben találták. Ez azt jelenti, hogy miközben vezeklését végezte, misztikus erőre tett szert – képes volt az életerejét a csontvázban keringetni. Ez a misztikus gyakorlatok eredménye – hogy az ember újra tudja írni a személyes történetét. Mi volt Hiranjakasipu szándéka? Hogy átírja az univerzum történetét az ő saját verziója szerint. És mi történik veletek, ha eléritek a misztikus és bhaktikus eredményeiteket? Akkor újra tudjátok írni a saját életetek történetét. Az eleve elrendelt karmikus ösvényről a szabadság, az isteni rabság ösvényére léptek.

Tehát Hiranjakasipu még mindig életben volt, bár csupán a csontokban – se hús, se vér, semmi, csak egy csontváz. A mi kultúránkban a csontváz a halál szimbóluma – tehát egy bizonyos értelemben át tudta írni a szimbolizmust. Még egy hangyaboly is elkezdett a testén nőni. Ez pedig hosszú időbe telik.

(folytatása következik)

[1]  A felolvasás folytatódik Bhakti Vallabh Tírtha Mahárádzs A szent életű Prahlád c. könyvéből