Sharanagati

(részlet Szvámí Tírtha Szófiában tartott 2012. májusi leckéjéből)

(az előző hétfői lecke folytatása)

Most következik a történet egyik fontos pillanata, ennek címe pedig Hiranjakasipu
vezeklése.[1]

„A daitják ura, a rémséges Hiranjakasipu halhatatlanná akart válni, szabadulni akart az öregkortól és legyőzhetetlenné szeretett volna válni mindhárom világban. E cél elérésének érdekében a Mandara-hegység egyik barlangjába vonult el és nagy vezeklést gyakorolt úgy, hogy a két nagylábujján állt mozdulatlanul, kezeit az ég felé tartva; teste olyan egyenes volt akár egy szálfa. Vezeklése erejének köszönhetően ragyogó fény áradt ki Hiranjakasipu testéből. Mivel az összes félisten tartott tőle, ezért elrejtőztek előle. Amikor látták, hogy Hiranjakaspipu egy félreeső helyen vezeklést gyakorol, megkönnyebbültek, és visszatértek a saját helyükre, mivel meg voltak győződve arról, hogy többé nincs mitől tartaniuk. Azonban Hiranjakasipu szörnyűséges lemondásainak eredményeként tűz és füst kezdett előtörni a fejéből, mely az összes élőlényt megperzselte, mind az alsóbb, mind a felsőbb bolygórendszerekben. Valamennyi óceán és tenger felkavarodott. A hegyek, szigetek és kontinensek rázkódni kezdtek. A bolygók és csillagok meginogtak, és valamennyi irányban érezni lehetett Hiranjakasipu vezeklésének égő kisugárzását.”

Itt egy módszer leírását hallottuk, ezt hívják tapaszjának, tapasznak. Mi is a szó jelentése?

Válasz: Lemondás.

Szvámí Tírtha: Igen, tapasz, tapaszja, tapah jelentése ’vezeklés’. A Srímad Bhágavatam egyértelműen leírja, hogy a vezeklés, vagy egyfajta önkontroll, a hatalom, az erő egy forrása. Vajon szükségünk van erőre ahhoz, hogy a lelki gyakorlatainkat végezzük? Ha reálisak akarunk lenni: sok erőre van szükségünk. Hogyan tegyünk erre szert? Nekünk is lemondást kellene gyakorolnunk, mint Hiranjakasipunak? Talán kimenni a Vitosa-hegységbe és lábujjhegyre állni, az ég felé nyútózva? Szerencsére Csaitanja Maháprabhu egy teljesen más módszert, ami mégis nagyon hasonló ehhez, vezetett be a spirituális energia gerjesztésére. Állnotok kell, néha meg lábujjhegyen ugrálni, az ég felé nyújtózva. Azt nem tudom megígérni, hogy ha így ugráltok, füst fog felszállni a fejetekből az áratin. De azt meg tudom ígérni, hogy a bennetek lévő összes negatív energia távozni fog a szervezetetekből, és egy nagyon különleges erő fog megjelenni az arcotokon. Ezt hívják mosolynak. Látjátok – ez lesz látható az arcotokon.

Az eredmény mégis ugyanaz – az önfegyelem gyakorlásával több lelki energiát nyerhettek. Ha valakinek több energiára van szüksége – mert az életünkben néha extra erőre van szükség ahhoz, hogy elhárítsunk néhány nehézséget vagy elérjünk valamely célt – akkor végezhettek egy kis tapaszját, egy kicsi lemondást, mert ez fog erőt adni.

A szanszkritban a tapasz jelentése valójában ’hő’. A hő pedig energia, igaz? Tehát a testi elfoglaltságaitok megzabolázásával, visszafogásával lelki energiát nyerhettek. Ezért kell követnünk a számunkra megadott alapelveket, mert ez az önfegyelem. A lemondásaitok által nyert hőenergia fog segíteni benneteket abban, hogy megvalósítsátok a lelki céljaitokat.

Tehát mi a különbség a lábujjhegyen álló, kezeit az ég felé emelő Hiranjakasipu illetve a kírtan közben magasba ugráló tanítvány között – mi a különbség? Ugyanaz, mint a teve és a hangya esetében. Hiranjakasipu csak magáért fáradozik, nekünk pedig a Jóistenért kell ugrálnunk. Tehát ne veszítsétek el a kedveteket, türelmeteket és elkötelezettségeteket!

[1]  A felolvasás folytatódik Bhakti Vallabh Tírtha Mahárádzs A szent életű Prahlád c. könyvéből

(from a lecture of Swami Tirtha, May 2012, Sofia)

(continues from the previous Monday)

Now comes a very important moment of the story and this is ‘The tapasya of Hiranyakashipu’[1].

“The lord of the daityas, the terrible Hiranyakashipu, wanted to become immortal, free from old age and invincible in all the three worlds. To attain his goal he went to a cave in Mandara Mountain and performed great penance by standing still on his two big toes while keeping his hands stretched towards the sky, his whole body straight like a stick. Due to the force of his penance, a bright light emanated from Hiranyakashipu’s body. All the demigods were afraid of Hiranyakashipu and consequently they’ve been hiding here and there. When they saw that Hiranyakashipu was engaged in penance in a secluded place, they felt relieved and went back to their own palaces, convinced that there was no more cause for fear. However, as a result of the terrible austerities of Hiranyakashipu, fire and smoke started to emanate from his head, which scorched all the living entities in the lower and higher planetary systems. All the rivers and oceans became disturbed. The mountains, islands and continents started to shake. The planets and stars became unsteady and all the directions were filled with the burning radiance of Hiranyakashipu’s penance.”

Here is a method described. This is called tapasya, tapas. What is the meaning of tapas, tapaha?

Answer: Renunciation.

Swami Tirtha: Yes, tapas, tapasya, tapah is ‘penance’. And in the Shrimad Bhagavatam it is clearly described that penance, or a kind of self-control, is a source of power. Do we need power to perform our spiritual activities? If we are realistic: we need much power. How to achieve that? Shall we start a penance like Hiranyakashipu? Maybe go out in Vitosha Mountain to stand on the tips of our toes, stretched to the sky? Well, fortunately Chaitanya Mahaprabhu brought a different method of generating spiritual energy. But it is very much similar to this, yes. You have to stand, sometimes jump on the tips of your toes and you have to stretch to the sky. I cannot promise that smoke will emanate from your heads if you jump like that on the arati. But I can promise you that all the negative forces will be removed from your system and a very special power will manifest on your faces. It’s called smile. You see – this will manifest on your faces.

But the result is the same – you can generate more spiritual power by following self-control. So in case somebody needs more power – because sometimes in our life we need extra power to resolve some difficulties or to attain some goals – then you can make a little tapasya, a little penance. Because this will generate power.

Actually tapas in Sanskrit means ‘heat’. And heat is energy, right? So, by curbing, by holding back your bodily activities, you can generate spiritual energy, Therefore we have to follow the principles that are given to us, because that is self-control. And the heat energy that you generate by your austerities will help you to accomplish your spiritual goals.

Then what is the difference between Hiranyakashipu, standing on the tips of his toes, stretched to the sky and a devotee jumping high on the kirtan – what is the difference? The same as with the camel and the ant. Hiranyakashipu is working for himself, and we should jump for God. So, don’t lose your temper, patience and commitment.

(to be continued)

[1] The reading continues from B.B.Tirtha Maharaj’s book The holy life of Prahlada

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София)

(продължава от предишния понеделник)

Сега идва много важен момент от историята и това е „Тапася, отречението на Хиранякашипу”[1].

„Властелинът на даитите, ужасяващият Хиранякашипу, искаше да стане безсмъртен, да се избави от старост и да бъде непобедим във всичките три свята. За да постигне тази цел, той отиде в една пещера в планината Мандара и започна да извършва велико отречение, застанал неподвижно на двата палеца на нозете си, с протегнати към небето ръце и с тяло, изпънато като пръчка. Заради силата на неговото отречение, ярка светлина се излъчваше от тялото на Хиранякашипу. Всички полубогове се бояха от него и затова се бяха изпокрили тук и там. Като видяха, че Хиранякашипу се е заел с отречение на усамотено място, те изпитаха облекчение и се завърнаха в палатите си, убедени, че вече няма причина да се боят. Ала в резултат на ужасяващата аскеза на Хиранякашипу, от главата му започнаха да излизат огън и пушек, които опърлиха всички живи същества в по-низшите и по-висшите планетарни системи. Всички реки и океани се развълнуваха. Планините, островите и континентите започнаха да треперят. Планетите и звездите станаха нестабилни и всички хоризонти се изпълниха с пламтящата радиация от отречението на Хиранякашипу.”

Тук е описан един метод. Нарича се тапася, тапас. Какво означава тапас, тапаха?

Отговор: Отречение.

Свами Тиртха: Да, тапас, тапаха, тапася е „отречение”. И в „Шримад Бхагаватам” ясно се казва, че отречението, или въздържанието, е източник на сила. Нужна ли ни е сила, за да извършваме духовните си дейности? Ако сме реалисти, нуждаем се от много сила. Как да я добием? Да се захванем ли с отречение, като Хиранякашипу? Дали да идем на Витоша и да застанем на пръстите на краката си, протегнати към небето? За щастие, Чайтаня Махапрабху е донесъл друг метод за генериране на духовна енергия. Но той е много подобен на този. Трябва да се изправите, понякога да подскачате на пръстите на краката си и да се протегнете към небето. Не мога да обещая, че от главата ви ще излиза пушек, ако скачате така по време на арати. Обаче мога да обещая, че всички негативни енергии ще напуснат тялото ви, а на лицето ви ще изгрее една много специална сила. Нарича се усмивка. Виждате ли – именно тя ще се появи на лицата ви.

Но резултатът е същият – ще можете да генерирате повече духовна сила чрез себеконтрол. Затова в случай, че някой се нуждае от повече енергия – понеже понякога в живота ни е необходима допълнителна сила, за да разрешим някакви трудности или да постигнем дадени цели – тогава можете да направите малко тапася, малко отречение. Защото то ще генерира сила.

Всъщност тап на санскрит означава „топлина”. А топлината е енергия, нали? Така че възпирайки, удържайки телесните си дейности, можете да генерирате духовна енергия. Затова трябва да следваме принципите, които са ни дадени, тъй като това е себеконтрол. А горещата енергия, която генерирате чрез своите отречения, ще ви помогне да постигнете духовните си цели.

Тогава каква е разликата между Хиранякашипу, застанал на върховете на пръстите си, протегнат към небето, и един бхакта, който скача високо по време на киртан – каква е разликата? Същата, каквато между камилата и мравката. Хиранякашипу работи за себе си, а ние трябва да скачаме за Бога. Затова не губете духа, търпението и посветеността си.

(следва продължение)

[1] Продължава четенето от книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”