Archives

Calendar

May 2018
M T W T F S S
« Apr   Jun »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  



Archive for May, 2018

May

21

кравички-ангели

(from a lecture of Swami Tirtha, May 2012, Sofia)

(continues from the previous Monday) 

“In their first birth Jay and Viyay became the sons of Diti, the matriarch of demoniac race. The elder son was named Hiranyakashipu and the younger son was named Hiranyaksha. Both commanded the respect of all the demons.”[1]

We know that Hiranyaksha invited Vishnu as an enemy. And also Hiranyakashipu invited Vishnu to fight. Varaha, the incarnation of Vishnu, killed Hiranyaksha. And when Hiranyakashipu saw that his brother was dead, he made a vow to retaliate.

“Fuming with anger, Hiranyakashipu stopped for a while, then continued addressing the demons: “When a tree is cut at the root, all the branches and leafs will naturally dry out. In the same way, if my enemy Vishnu is killed, all the demigods will perish, because Vishnu is their life and soul. Until I succeed in killing Vishnu, you should persist in killing all those who perform acts of spiritual virtue, such as austerities, worship, sacrifices, study of the Vedas, making vows and giving in charity.” You see – everybody according to his capacity. “I will kill God, you kill the servants of God. You are my servants, so you do your job, I will do my job.” So this is their ways. “You should also kill those, such as brahmins, kshatriyas and other human beings, who sincerely follow the religious duty in accordance with the principles of dharma. Vishnu is the beneficiary of the sacrifices performed by the brahmins. Vishnu is well-known as the supreme shelter of dharma and the Lord of sacrifice. The demigods take their share of the sacrifice only after He has. If you kill the brahmins, all sacrifices and the other religious activities will be stopped. As a result Vishnu will become weak and finally will be destroyed. The cows survive by eating grass and they supply ghee from their milk. The brahmanas perform their sacrificial offerings to Vishnu by using ghee and Vedic mantras. Hereby the strength and power of the Lord is nourished. Therefore you should destroy all the trees and plants that can be eaten by the cows and torch all the places where you see cows, brahmins and the Vedas, or people following the system of varnashrama as recommended by the Vedas.”

So, this is the difference between the worship of Vishnu and the worship of Krishna. Vishnu can be worshiped with ghee and Vedic mantras. And how to worship Krishna?

Answers: With service. With love. With the fire of the eyes.

Swami Tirtha: You have learned something. Yeah, simple ghee is not satisfying for Krishna. Because ghee is a product of the milk of the cows; and He wants the ghee of your milk. Don’t forget, your milk is your life; and what is your ghee? It’s your love. So, churn your ocean of milk to get the nectar, to get the ghee – and we should offer this to Krishna.

And what is our Vedic mantra? Hare Krishna, Hare Krishna, Krishna Krishna, Hare Hare, Hare Rama, Hare Rama, Rama Rama, Hare Hare. Vedic mantras are very complicated. This age is very fallen. So, if only these three little words are the ones you remember, you can perform all Vedic sacrifices.

 

(to be continued)

[1] Continues the reading from B.B.Tirtha Maharaj’s book The Holy Life of Prahlada

 



B.A.Narayan Maharaj

(Szvámí Tírtha, 2013.01.04-ei szófiai reggeli előadása)

 

 

Óh, erőskarú Ardzsuna, mindig szannjászíként él az, aki nem vágyakozik munkája gyümölcseire, és nem is gyűlöli őket. Az ilyen ember mentes az ellentétpároktól, könnyen legyőzi az anyagi kötelékeket, és teljesen felszabadul.[1]

Nagyon fontos tanácsot kapunk itt – légy független! A lemondott életrend nem az anyagi dolgok megsemmisítését, hanem egy semleges, független pozíció elérését jelenti. Az ilyen lemondott tudatállapot nem azt jelenti, hogy megváltoztatod a ruhád színét és belépsz egy szerzetesrendbe. Sokkal inkább jelenti azt, hogy egy olyan belső szemléletet fejlesztesz ki, mely a világ kettősségeihez való hozzáállást segíti. Legyenek akár kedvezőek vagy kedvezőtlenek a külső körülmények – te ugyanúgy egyensúlyban vagy. Könnyű ezt elérni? Azt hiszem, mindannyiunknak van némi tapasztalata ezzel kapcsolatban. De ez a teljes lemondás.

Szeretnék elmesélni egy gyakorlati történetet, mivel néha azt gondolhatjuk, hogy: “Ó, ez túlságosan elméleti”. Egyszer, még a hőskorban Gurudév meglátogatott bennünket. Ez azokban az időkben volt, amikor még rendőri megfigyelés alatt álltak a bhakták. Ezek meglehetősen kockázatos idők voltak. Általában álruhában utazott, és a legváratlanabb pillanatokban bukkant fel – tudta, hogyan kell átjutni az ellenőrző rendszeren. Nagyon hasznos és hosszútávra szóló tanulságokat osztott meg velünk. Például: “Ne parkolj az előtt a ház előtt, ahol az előadást tartod!” Ez egy nagyon hasznos tanács illegális tevékenység esetén. Mivel, ha betoppan a rendőrség, s neked az ablakon keresztül kell menekülnöd, akkor nagyon nehezen tudod a bejáratnál lévő kocsidat megközelíteni. Ugye, ez egy nagyon gyakorlati jótanács. Látjátok, hogy a guruk egyszerre elméleti és gyakorlati jótanácsokkal is ellátnak. Még mindig emlékszem rá, nem parkolok itt a ház előtt. Természetesen itt kissé bonyolult kiugrani az ablakon, de ha hiszitek, ha nem, ez valóban megtörtént a tanyánkon – amikor jött a rendőrség, a bhakták az ablakon keresztül menekültek.

No, mindegy is, ez egy másik történet. De egyszer Gurudév épp távozóban volt egy bhaktával, és amikor az autójához közeledtek, látták, hogy a következő sarkon, a kocsiját egy nagyobb tömeg veszi körül. Mellettük állt két rendőrautó, mivel feltörték a kocsiját. Valaki betörte az ablakot és megpróbálta kirabolni. S Gurudév táskákkal a kezében az autó felé tartott – apropó épp ide, Szófiába indult Budapestről. Tehát haladtak tovább, s Gurudév így szólt a bhaktához: ”Hé! Van itt egy kis probléma!”, majd befordultak egy mellékutcába és elváltak, hogy ne keverje bajba a bhaktát. Ő pedig továbbra is teljesen nyugodt és semleges volt. Csak képzeljétek el, hogy disszidensként, a veszélyt vállalva jött be az országba; s teljesen rezdületlen maradt.

Tehát, ez az odaadás: teljesen Istentől, Krsna kegyétől és oltalmától függeni. Ez a gyakorlati definíciója a semlegességnek, a lemondásnak. De ő nagyon céltudatos és egyhegyű volt a küldetésének szentelődve, mert két-három óra formaság után, elindulhatott ide, s meg is érkezett Szófiába. Az ilyen személy, mentes az ellentétpároktól, könnyen legyőzi az anyagi kötelékeket.”

[1] Bhagavad-gítá 5.3.

 



B.A.Narayan Maharaj

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2013, сутрин, София ) 

„Онзи, който нито ненавижда, нито пожелава плодовете на действията си е познат като винаги отречен. Такъв човек, избавен от всяка двойственост, лесно преодолява робството на материята и е напълно освободен, о, силноръки Арджуна.”[1]

Много важен съвет е даден тук – бъдете независими! Отричане не означава унищожаване на обекта. Но означава постигане на неутрална, непривързана позиция. Да си в такова отречено състояние на ума не означава да смениш цвета на дрехата си и да влезеш в монашески орден. Означава да развиеш специфично вътрешно отношение спрямо двойственостите в живота. Без значение дали външните обстоятелства са благоприятни или неблагоприятни – ти си еднакъв, уравновесен. Това лесно ли е да се постигне? Мисля, че всички имаме някакъв опит по въпроса. Обаче именно то означава пълна отреченост.

Ще спомена една практическа история, защото понякога можем да си мислим: „О, това е твърде теоретично”. Веднъж в стари времена Гурудев ни посети. А „в стари времена” означава под полицейски надзор. Бяха си малко рискови времена. Обикновено той пътуваше дегизиран, появяваше се в съвсем неочаквани моменти – имаше си начини да прониква в системата. И ни остави някои много добри, дългосрочни уроци. Например: „Не спирай колата си пред сградата, където ще даваш лекция!” Това е много практичен съвет по конспирация. Защото ако полицията дойде и се наложи да бягаш през прозореца, ще ти бъде много трудно да вземеш колата си, ако тя е отпред. Съвсем практично, нали? Виждате, гуру ни дава едновременно теоретично и практическо знание. И аз все още спазвам това. Не паркирам пред тази сграда. Разбира се, малко е трудно да се скочи от прозореца тук, но вярвате или не, това се е случвало в нашата ферма – когато полицията идваше, бхактите бягаха през прозореца.

Както и да е, това е друга история. Но веднъж Гурудев си тръгваше и заедно с един друг бхакта вървяха към колата му. И що да види той на съседния ъгъл, където бе паркирана колата? Голяма тълпа и две полицейски коли, защото колата му беше разбита. Някой беше счупил прозореца и се беше опитал да я открадне. Гурудев вървеше натам с няколко чанти – всъщност той трябваше да дойде тук, в София, от Будапеща. И така, двамата вървяха натам и Гурудев каза на другия предан: „Хей! Има някакъв проблем!” и завиха встрани. За да не изложи предания на опасност. Но самият той бе напълно уравновесен. Само си представете – влизаше в държавата като дисидент, излагайки се на опасност; при все това бе съвсем хладнокръвен.

Това е посветеност, пълна зависимост от Бога, от милостта и закрилата на Кришна. Това е практическата дефиниция да си неутрален, отречен. Обаче той беше много решителен и много фокусиран върху мисията. Защото след два-три часа формалности, успя да тръгне и да стигне тук, в София. „Такъв човек, избавен от всяка двойственост, лесно преодолява робството на материята”.

[1] „Бхагавад Гита” 5.3

 



B.A.Narayan Maharaj

(Conferencia matutina de Swami Tirtha, el 04.01.2013, Sofía) 

“El que ni odie, ni desee los frutos de sus actividades se le conocerá siempre como renunciado. Tal persona, libre de dualidad cualquiera, fácilmente va a ir superando la esclavitud de lo material y va a quedar plenamente liberado, oh, Arjuna de los brazos fuertes.”.”[1]

Aquí viene un consejo muy importante – hay que ser independiente! Renunciación no significa aniquilación del objeto/ del objetivo. Por lo tanto significa adquirir una posición neutra, sin apego. Permanecer en estado de renunciación no significa cambiar tan solo el color de tu traje, juntándote a un orden monástico. Significa que debes desarrollar por dentro actitud específica frente a las dualidades de la vida. Y hacerlo no obstante favorables o desfavorables las circunstancias exteriores – permanecerás, igual, equilibrado. Es fácil adquirirlo? Creo que todos aquí tenemos alguna experiencia en el dominio. Por lo tanto, esta es la renunciacion real.

Hace falta mencionar una historia de la práctica, puesto que a veces podemos pensar que: ‘Oh, todo esto es demasiado teórico’. Una vez, en tiempos de antaño Gurudev nos había visitado. Y cuando digo: ‘en tiempos de antaño’ significa en tiempos de vigilancia policiaca. Eran tiempos un poco arriesgados. El solía viajar desaguisado, apareciendo en momentos inesperados – tenía sus modales pera penetrar en el sistema. Nos ha dado unas lecciones muy buenas y a largo termino. Por ejemplo: “No parar ni aparcar tu coche frente a la casa en la que vas a presentar tu conferencia!!” Es un consejo muy practico en la conspiración. Puesto que si viene la policía y tienes que escaparte por las ventanas será muy difícil recoger tu coche aparcado en frente. Es algo muy práctico, verdad? Ya veis, Guru nos da aquí saber que es a la vez teórico y práctico. Todavía continúo siguiendo este consejo suyo. No voy a aparcar frente a este edificio. Por supuesto, resulta un poco difícil escaparme por esta ventana, pero debéis creerme, había ocurrido ya en nuestra finca – cuando venía la policía, los devotos bhactas se escapaban por la ventana.

Bueno, es otra historia. Una vez Gurudev salía con un devoto acercándose a su carro. Y que es lo que vio en el rincón de enfrente? Vio una muchedumbre alrededor del carro y dos automóviles de la policía ya que su carro estaba roto y lastimado. Alguien había roto la ventanilla tratando de robar el carro. Gurudev se había encaminado acercándose a su carro con varios bolsos – en realidad, se suponía que debía venir aquí a Sofía desde Budapest. Acercandose a su carro, Gurudev dijo al devoto:”Hey! Hay algun problema! Y ambos torcieron al lado. Para no exponer a peligro al devoto. Gurudev permanecía plenamente neutro, renunciado. Imaginad pues – .El entraba en el país como disidente, estaba en peligro pero seguía guardando sangre fría imperturbable.

A esto se le llama dedicación, dependencia total de Dios, plena fe en la merced y la protección de Krishna. Esta es la definición en práctica de la persona neutra, renunciada. El Gurudev era muy decidido y muy enfocado en la misión. Después de dos o tres horas, habiendo cumplido las formalidades, pudo llegar aquí, en Sofía.

“Una persona así, libre de dualidad cualquiera, supera fácilmente la esclavitud de la materia”.

[1] „Bhagavad Gita ” 5.3

 



B.A.Narayan Maharaj

(from a lecture of Swami Tirtha, 04.01.2013, morning, Sofia ) 

“One who neither hates nor desires the fruits of his activities is known to be always renounced. Such a person, free from all dualities, easily overcomes material bondage and is completely liberated, O mighty-armed Arjuna.”[1]

Very important advice is given here – be independent! Renunciation doesn’t mean destruction of the objects. But it means to achieve a neutral, an unattached position. To be in such a renounced state of mind doesn’t mean that you change the color of your dress and you enter a monastic order. But it means that you develop an inner attitude to the dualities of life. Whether the external circumstances are favorable or unfavorable – you are equal, you’re in the state of equipoise. Is it easy to achieve? I think we all have some experience concerning this. But this is full renunciation.

Just to mention one practical story, because sometimes we might think that: ‘Oh this is too much theoretical’. Once in the old times Gurudev visited us. And ‘the old times’ means under police surveillance. Those were little risky times. Usually he was travelling in disguise, appearing in very unexpected moments – he knew his ways how to penetrate the system. And he gave us some very good, longstanding lessons. For example: “Don’t stop your car in front of the house where you give the lecture!” This is a very practical advice in conspiracy. Because if the police comes and you have to escape through the windows, it’s very difficult to reach your car if it is in front. Right, it’s very practical. You see, gurus give theoretical and practical knowledge at the same time. It’s still with me. I don’t park in front of this house. Of course it’s little difficult to jump from the window here, but believe or not, it happened on our farm – that when the police came devotees were escaping through the window.

Anyway, that’s another story. But once Gurudev was leaving and with one devotee he was approaching his car. And what did he see on the next corner where his car was parked? A big crowd around the car, two police cars standing beside, because his car was broken. Somebody broke the window and tried to rob it. And Gurudev with some bags was approaching – actually he was supposed to come here, to Sofia from Budapest. So they were approaching, approaching and he said to this devotee: ”Hey! There is a little trouble!” and they went aside and parted. Not to put the devotee into danger. But he was absolutely neutral. Just imagine, like a dissident, entering the country under danger; and he was totally undisturbed.

So, this is dedication, total dependence on God, on Krishna’s mercy and protection. This is the practical definition to be neutral, renounced. But he was very intent and very focused on the mission. Because after two-three hours of formalities, he could start and reach here in Sofia. “Such a person, free from all dualities, easily overcomes material bondage”.

[1] Bhagavad Gita 5.3



B.A.Narayan Maharaj

(из лекции Свами Тиртхи, 04.01.2013, утром, София ) 

„Тот, кто равно не стремится к плодам своей деятельности и не презирает их, считается всегда пребывающим в отречении. Такой человек, свободный от всякой двойственности, с легкостью сбрасывает материальные оковы и полностью освобождается, о сильнорукий Арджуна.[1]

Очень важный совет дан здесь – будьте независимыми! Отречение не означает уничтожение объекта. Но означает достичь нейтральную, непривязанную позицию. Быть в таком отреченном состоянии ума не означает сменить цвет своей одежды и вступить в монашеский орден. Означает развить специфическое внутреннее отношение к двойственностям в жизни. Без значения благоприятны или неблагоприятны внешние обстоятельства – ты одинаков, уравновешен. Легко ли это достичь? Я думаю, у всех нас есть некоторый опыт в этом отношении. Однако именно это означает полное отречение.

Можно упомянуть одну практическую историю, потому что иногда нам может показаться, что: „О, это слишком теоретически”. Однажды в прежние времена Гурудев посетил нас. А „в былые времена” означает под полицейским надзором. Это были несколько рискованные времена. Обычно он ехал замаскированным, появлялся совсем неожиданно – у него были свои способы проникать в систему. И оставил нам некоторые очень хорошие, долгосрочные уроки. Например: „Не останавливай свою машину перед домом, где ты читаешь лекцию!!” Это очень практический совет конспирации. Потому что если полиция придет и надо будет бежать через окно, будет очень трудно достать свою машину, если она спереди. Совсем практично, верно? Видите, гуру давал нам одновременно теоретическое и практическое знание. И я все еще соблюдаю это. Не паркую перед этим зданием. Конечно, немного трудновато будет спрыгнуть здесь через окно, но верите или нет, это случалось в нашей ферме – когда  полиция приходила, бхакты убегали через окно.

Как бы то ни было, это другая история. Но однажды Гурудев уходил и вместе с другим бхактой шли к его машине. И что он увидел на следующем углу, где стояла его машина? Большая толпа и две полицейские машины, потому что его машина была разбита. Кто-то сломал окно и попытался ее украсть. Гурудев шел туда с несколькими сумками – всущности он должен был ехать сюда, в Софию, от Будапешты. И так, двое шли туда и Гурудев сказал другому преданному: „Ей! Есть какая-то проблема!” и повернул всторону. Чтобы не подвергать преданного опасности. Но сам он был вполне уравновешен. Только представьте себе – входил в государство как диссидент, подвергался опасности; и все таки был совсем спокойным.

Итак, это есть преданность, полная зависимость от Бога, милость и защита Кришны. Это есть практическое определение быть нейтральным, отреченным. Однако он был очень решительным и очень фокусированным на мисии. Потому что через два-три часа формальностей, успел поехать и прибыть здесь, в Софии. „Такой человек, свободный от всякой двойственности, легко переодолевает рабство материи”.

[1] „Бхагавад Гита” 5.3



traditional-indian-motif-jaipur

(из лекция от Свами Тиртха, май 2012, София)

Започваме да четем за светия живот на Прахлада. Това е една книга на Бхакти Валлабх Тиртха Махарадж, ученик на Бхакти Дайита Мадхава Махарадж, който е ученик на Бхактисиддханта Сарасвати. Днес той е един от най-старшите ваишнави на тази планета – старши не само по възраст, но и по уважение. Затова нека с голямо внимание четем думите му.

„Светият живот на Прахлада”. Повечето от вас като цяло знаят историята. При все това трябва винаги да намираме нови начини да навлизаме в една и съща история и да извличаме нови изводи от старите разкази, които сме слушали стотици пъти. Това се нарича напредък. Повтаряте едно и също нещо, а то ви носи нов вкус – това се нарича развитие. То е напълно противоположно на материалните неща, където непрестанно се налага да намирате нещо ново, за да добиете все същия стар вкус; в духовния живот ние правим старите неща, ала те ни донасят все нов и нов, жив вкус. Така че това е много уникален процес. Не се налага да измисляме нови мантри, за да удовлетворяваме желанието си. Както е казал Шрила Прабхупад, след като е приел три или пет хиляди ученици: „Сега имаме достатъчно мляко. Време е да го кондензираме.”

И така, светият живот на Прахлад започва с раждането на Хиранякашипу. „Веднъж, докато пътешествали из трите свята, четиримата мъдреци, родени от ума на Брахма – Кумарите – пристигнали ненадейно пред Ваикунтха, обителта на Върховния Бог. Макар четиримата Кумари всъщност да са много стари, на вид те изглеждат като малки деца и се движат навред голи. Станало така, че двамата вратари на Ваикунтха – Джай и Виджай – видели четиримата Кумари да приближават. Мислейки ги за обикновени деца, те не им позволили да влязат във Ваикунтха, обръщайки се към тях със следните думи: „Откъде се взехте? Не знаете ли, че никой не може да влиза тук без предварително разрешение?” Макар четиримата Кумари отново и отново да се опитвали да влязат във Ваикунтха, Джай и Виджай продължавали да ги пропъждат. Накрая, разгневени, четиримата Кумари прокълнали вратарите, възклицавайки: „Негодници! Вие ни забранявате да влезем без да сте способни на правилно разграничаване и единствено от гордост! В обителта на Бога качествата невежество и страст не могат да съществуват. Така че вие не сте достойни да живеете в лотосовите нозе на Бог Мадхусудхан. Затова ви проклинаме да паднете от това място и да се родите като демони в материални тела.” И отвеяни от могъщото проклятие на мъдреците, Джай и Виджай незабавно пропаднали от своята извисена позиция. Виждайки злочестата им участ, четиримата Кумари се смилили над тях и им обещали, че след три живота ще се избавят от ефекта на проклятието им.”

Виждате ли, ако има дисхармония, ще дойдат последствия. Това е голям въпрос – дали във Ваикунтха е възможно да съществува някаква дисхармония или не? Но не забравяйте, Джай и Виджай били само вратари, те стояли отвън. Веднъж имаше въпрос: „Къде е пределът на илюзията? Как да намерим границата между илюзията и истинското духовно битие?” Може да си помислите, че това е философски въпрос. Но всъщност е топографски въпрос. Защото сетната граница на илюзията е входната врата на храма. До този момент, до този праг властва илюзията, но оттатък господства божествената енергия.

 

(следва продължение)

 



traditional-indian-motif-jaipur

(from a lecture of Swami Tirtha, May 2012, Sofia)

We shall start our readings about the holy life of Prahlada. This is a book of Bhakti Vallabh Tirtha Maharaj, a disciple of Bhakti Dayita Madhava Maharaj, who is a disciple of Bhaktisiddhanta Saraswati. Today he is one of the most senior vaishnavas on this planet – senior not only by age, but by respect. Therefore we should pay great attention to his words.

The holy life of Prahlada. Most of you basically know the story. Yet we should always try to find some new ways to enter into the same story and to extract new conclusions from the old stories that we have heard hundreds of times. This is called progress. You repeat the same thing and it will give you a new taste – it’s called progress. This is completely the opposite of the material stuff where you have to find something new to get the same old taste; but in spiritual life we do the same things and yet it will bring new and new alive taste. So this is a very unique process. We don’t have to invent new mantras in order to satisfy our eagerness. Like Shrila Prabhupad said after he had three or five thousand disciples: “Now we have enough milk. It’s time to condense it.”

So, the holy life of Prahlada begins with the birth of Hiranyakashipu. “Once in the course of their travels around the three worlds, the four sages born from the mind of Brahma – the Kumaras – arrived unannounced at Vaikuntha, the residence of the Supreme Lord. Although the four Kumaras are actually very old, their appearance is like that of small children, and they also travel around naked. It so happened that the two doorkeepers of Vaikuntha – Jay and Vijay – saw the four Kumaras approaching. Thinking them to be ordinary children, they prevented them from entering Vaikuntha, addressing them thus: “Where have you come from? Are you unaware that no one can enter here without prior permission?” Although the four Kumaras repeatedly tried to enter Vaikuntha, Jay and Vijay kept turning them away. Finally, becoming angry, the four Kumaras cursed the gatekeepers exclaiming: “You, rascals! You are prohibiting us from entering without exercising proper discrimination and out of pride only! In the abode of the Lord the qualities of ignorance and passion cannot exist. Thus you are not qualified to reside at the lotus feet of the Lord Madhusudhan. We therefore curse you to fall down from this place and be born as demons with material bodies.” And from the blow of the sages’ powerful curse Jay and Vijay immediately felled from their exalted position. Seeing their miserable plight, the four Kumaras took pity on them and promised them that after three lifetimes they will be relieved from the effect of their curse.”

You see, if there is disharmony, then consequents will come. This is a big question – whether in Vaikuntha there might be any disharmony or not? But don’t forget, Jay and Vijay are only gatekeepers, they are outside. Once there was a question: “Where is the limit of illusion? How to find the limit between illusion and real spiritual existence?” You might think that this is a philosophical question. But no, this is a topographical question. Because the last limit of illusion is the entrance door of the temple. Until that moment, until that threshold it’s illusion dominating, but beyond that it’s divine energy dominating.

 

(to be continued)

 



traditional-indian-motif-jaipur

(részlet Szvámí Tírtha 2012. májusi szófiai előadásából)

Kezdjünk el a szent életű Prahládról olvasni! Ez Bhakti Vallabh Tírtha Mahárádzs könyve, aki Bhakti Dajita Mádhava Mahárádzs tanítványa volt, ő pedig Bhaktisziddhánta Szaraszvatí tanítványa. Napjainkban ő a rangidős vaisnava e bolygón – nem csupán a korát tekintve, hanem ő az, aki a legnagyobb tiszteletnek örvend, ezért nagy figyelmet kell szentelnünk a szavainak.

Prahlád szent élete. A legtöbben alapvetően ismeritek a történetet, mégis új utakra érdemes rálelnünk ugyanannak a történetnek az elmesélése közben azért, hogy új következtetéseket szűrhessünk le a régi történetekből, amelyeket már több százszor hallottunk. Ezt hívják fejlődésnek – ugyanazt a dolgot ismételitek, mégis új ízt ad – ez a fejlődés. Ez tökéletes ellenkezője az anyagi világnak, ahol mindig valami újabbat kell megtapasztalni ahhoz, hogy ugyanazt a régi ízt érezzük, ám a lelki életben ugyanazt a dolgot csináljuk, és mégis új és élő ízt fog hozni. Ez tehát egy nagyon egyedi folyamat. Nincs szükség új mantrák kitalálására ahhoz, hogy a vágyakozásunkat kielégítsük. Ahogy Shríla Prahbupád is elmondta, miután három vagy ötezer tanítványa lett: „Most már elég tej áll rendelkezésünkre, ideje összesűríteni.”

Tehát Prahlád szent élete Hiranjakasipu megszületésével kezdődik. „Valamikor a három világ körüli utazásaik során a Brahmá fejéből kipattant négy bölcs – a Kumárák – bejelentés nélkül érkeztek Vaikunthára, a Legfelsőbb Úr hajlékára. Habár a négy Kumára valójában nagyon idős, kinézetük egy kis gyermekéhez hasonlatos, és mezítelenül utaznak. Úgy történt, hogy Vaikuntha két ajtónállója, Dzsaj és Vidzsaj meglátta, hogy a négy Kumára közeledik. Mivel azt hitték, közönséges gyermekek, megakadályozták, hogy belépjenek Vaikunthára, és így szóltak hozzájuk: „Honnét érkeztetek? Nem vagytok tudatában annak, hogy ide senki emberfia be nem teheti a lábát előzetes engedély nélkül?” Bár a négy Kumára egymás után többször is megkísérelt belépni Vaikunthára, Dzsaj és Vidzsaj mindannyiszor visszafordította őket. Végül feldühödve a négy Kumára megátkozta a kapuőröket ezt kiabálván: „Ti csirkefogók! Megtiltottátok, hogy belépjünk anélkül, hogy a megfelelő ítélőképességet gyakorolnátok és csupán büszkeségből tettétek ezt! Az Úr lakhelyén a tudatlanság és a szenvedély nem létezhet, éppen ezért nem vagytok alkalmasak arra, hogy az Úr Madhuszúdan lótuszlábainál lakozzatok. Emiatt megátkozunk titeket azzal, hogy lezuhanjatok erről a helyről és démonként szülessetek meg anyagi testben!”És a bölcsek erőteljes átka lesújtott Dzsajra és Vidzsajra, akik azonnal letaszíttattak emelkedett helyzetükből. Látva rémes állapotukat a négy Kumára megsajnálta őket és ígéretet tett, hogy három emberöltő után fel fognak szabadulni az átkuk hatása alól.”

Látjátok, ha diszharmónia van, jönnek a következmények! Ez egy nagy kérdés: vajon Vaikunthán létezik-e diszharmónia, avagy nem? Ám ne feledjétek, Dzsaj és Vidzsaj csupán kapuőrök, kint vannak. Egyszer elhangzott egy ilyen kérdés: „Hol van az illúzió határa? Hogyan leljünk rá az illúzió és a valódi lelki létezés közötti határra?” Úgy gondolhatjátok, hogy ez egy filozófiai kérdés, pedig nem, ez topográfiai kérdés, hiszen az illúzió végső határa a templom bejárata. Addig a pillanatig, addig a küszöbig az illúzió uralkodik, de azon túl az isteni energia az úr.

 

(folytatása következik)

 

 



spiritual-development

Ние на запад сме родени в карма-деш. Карма-деш означава място на действието. Хората в Индия са родени в дхарма-деш. Дхарма-деш е място за дхарма не става въпрос просто за религиозни задължения, а за осъществяване на човешките перспективи и стремежи. Те познават тайната на дхарма, а ние трябва да научим тайната на действието. Учителите индийци казват, че им е много трудно със западните ученици. Защото ако заръчаш нещо на някой индийски ученик, той ще го изпълни. Ако му кажеш: „Седни в този ъгъл и мантрувай две години,” той ще го направи. Но ако кажеш на ученик от запада: „Просто поседи тук за десетина минути и се опитай да медитираш,” той ще попита: „Защо?” Защо? Защото ние сме толкова активни, дейността ни вълнува. Мотивацията ни винаги ни тласка да вършим нещо. Уви, много от дейностите ни са безсмислени. Затова трябва да изучим изкуството на действието, тъй като непрекъснато действаме.

„Бхагавад Гита” е досущ като енциклопедия на божественото познание. Днес ще четем от Пета Глава. „Арджуна каза: „О, Кришна, най-напред искаш от мен да се отрека от дейността, пък след това ми препоръчваш дейност в преданост. Би ли ми казал ясно кое от двете е по-благоприятно?”[1]

Да получаваш противоречиви напътствия си е предизвикателство. Защото в Трета Глава Кришна говори за карма-йога – действие, йога на дейността. А след това (в Четвърта Глава) говори за трансценденталното знание – един вид медитация. Тоест: „действай и мисли”. За Арджуна това било предизвикателство – дали да действа или не. Затова той пита кое е по-благоприятно. Тогава Богът отвръща: „И отричането от дейността, и дейността в преданост са добри за освобождение. Ала сред двете, да действаш в предано служене е по-добре от отричането от действие”. [2]

Разбрали сме, че действието винаги носи последствие. Обичайно именно това не вземаме в предвид – че нашите постъпки ще имат последици. Звучи логично, ала при все това все го забравяме. Действаме безсъзнателно, безотговорно, а после сме изненадани, че ни сполитат някакви реакции. Например, вършите всички възможни глупости в живота си, а сетне обвинявате Господ: „О, защо ме наказваш?” Затова най-напред трябва да разберете: пречистете съществуването си, пък след това се надявайте на нещо по-добро. Но следва един по-деликатен въпрос: при все че се стремите да посвещавате живота си, въпреки това ви спохождат някакви наказания. Престъпление и наказание. Щом има наказание, значи е имало и престъпление. Нищо не се случва без добра причина. Ние виждаме половината от историята – наказанието. Обаче трябва да сме достатъчно умни да прозрем причината, поради която то ни спохожда.

Ала без значение дали ви спохождат или не някакви последици, не хвърляйте вината върху другите. Шрила Шридхара Махарадж казва: „Недейте да обвинявате обкръжението.” Какъвто и да е резултатът, той е за вас. Трябва да оберем плодовете на действията си.

От това можем да разберем, че действията винаги носят някакви последици. Затова с основание можете да речете: „Ами да спрем да действаме тогава. Ако няма действие, няма да има и последствие.” Звучи логично, но е много непрактично. Та западните ученици не могат да седят и за десет минути в медитация! Така че за нас не-действието – като компенсация на действията и последствията – не е алтернатива. Нуждаем се от друг лек. И този лек е даден тук от Кришна – действие в преданост. Изглежда съвсем същото, но е напълно различно. И преди копаех градинката си, и днес копая градинката си, обаче нещо се е променило. Ако мисловността ни се е променила междувременно, действието ще донесе други плодове. Тогава уравнението няма да е „действието поражда последица”, а „преданото действие поражда любов”. Обикновеното действие ще ви отведе в паяжината на кармичните реакции. Но преданите дейности, духовните дейности са много могъщи. Те ще ви донесат пречистване, ще ви донесат избавление.

Някои хора имат проблем с усвояването на млякото; понякога децата също имат такъв проблем. Кое е най-доброто решение ако имате стомашни проблеми при приема на мляко? Имате ли представа?

Отговор: Извара.

Свами Тиртха: Правилно, откъде знаете?

Отговор: От книгите на Прабхупад.

Свами Тиртха: Добре! Макар че изварата е просто друга форма на млякото, тя си е просто мляко! Обаче може да излекува проблема, причинен от млякото. По същия начин, дейността – само че трансформираната дейност, преданата, одухотворената дейност – може да излекува проблемите, причинени от обикновените действия. Веднъж споменах това на лекция и присъстваше една лекарка, която се грижеше за деца в един детски лагер, и тя каза: „Точно така е, и при нас се случи същото последния път”. Това беше много добра обратна връзка, че нашите писания казват истината. Затова истинският лек за изцеление на проблемите, причинени от дейността, е дейността в преданост, духовната дейност.

[1] „Бхагавад Гита” 5.1

[2] „Бхагавад Гита” 5.2