Calendar

April 2018
M T W T F S S
« Mar   May »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  



Archive for April 30th, 2018

bike-front-door

(continues from the previous Monday)

Question of Kripadham: A practical question. For example, somebody is close to us in some respect – in family or otherwise – and he does not respect enough our spiritual master, directly showing offensive attitude, and we see that without knowing the person he has an opinion. The question is: what is the result of such a meditation for this person? Is the fact that he is connecting his mind to a holy person enough that he will get good results, although he might be offensive towards this person – like Kamsa, who was offensive towards Krishna, still he got some good results, moksha?

Swami Tirtha: I would say ‘yes’ – in a very hopeful way I would say ‘yes’. Because if you ask that pure saintly person, whether he takes the offences or not – definitely he will not take the offence. But Krishna does not really like if somebody is offensive with His devotees. Yet it depends on us also how we represent our saints. Because you can represent the softest and the most elevated saint in such a way that everybody will be offended. While we can see that today’s media can represent the most insignificant person in such a way that everybody will be astonished. Right? So it depends on us also, how we represent.

Once when I was living in Gyor they stole my bicycle from in front of the house where I was living. When I saw it, somehow I was a little wondering there what to do. Some other people came from the same house and somehow we started a discussion that ‘This bicycle is missing from here. It was here, but now it’s not here…’ Then they said: “Ah, maybe it belonged to that Krishna-person”. And somehow they had not a very pleasant opinion about that person. “Did you meet him?” – I asked. “No, we did not meet him, but he is not nice.” Talking to me – who was that person they’ve never met – in a friendly way: “Well, to you we can tell that he is not very nice.” But I also had to add something, I told them: “I know that person, he is not that bad.” So, it depends on the representation also.

But there was another case in the same house. At that time we did not have any telephone connections, only one old couple had a telephone in the house. So once the devotees sent a message through them, involving them. And they were very-very nice gentle persons, rather elderly. Nothing special – just telling this message, saying ‘hello’ when meeting in the corridor. And then the old man had to be taken to the hospital and soon he died. Then the wife later told us that on his deathbed he was remembering the devotees. So, even if somebody transmits a message, in the last moment he is thinking of the devotees. Krishna’s ways are unlimited. He can help people in very incredible ways. Therefore we have to represent Him and our masters, and our brothers, our sisters in a nice way. So that anybody who comes in contact with you should remember in a positive way.

But we should try to defend the dignity of our mission, of our God, of our superiors, of our faith. Sometimes strongly, sometimes in a gentle way, yet we should show that this is important for us.

 

(to be continued)

 



bike-front-door

(Az előző hétfői lecke folytatása)

 

Kriphadhám kérdése: Volna egy gyakorlati kérdésem: például valaki bizonyos tekintetben közel áll hozzánk – családilag vagy másként – és nem tiszteli eléggé a tanítómesterünket, közvetlenül támadó hozzáállást mutat, és azt látjuk, hogy anélkül, hogy a személyt ismerné, ’megvan a véleménye’. A kérdésem az, hogy milyen következménnyel jár az ilyenfajta meditáció arra az emberre nézve? Vajon elegendő az a tény, hogy elméje egy szent emberrel kerül kapcsolatba ahhoz, hogy jó eredményeket érjen el; bár ő sértően viselkedik ezzel a személlyel kapcsolatosan – mint Kansza, aki támadóan viselkedett, mégis jó eredményre jutott, elérte az üdvösséget, a móksát?

Szvámí Tírtha: Azt mondanám, hogy ’igen’ – nagyon reményteljesen azt mondanám, hogy ’igen’. Hiszen ha megkérdeztek egy tiszta szentet, vajon ő megsértődik-e vagy nem, bizonyára azt feleli, hogy nem. Ám Krsna nem igazán szereti, ha valaki megsérti a bhaktáit. De azért rajtunk is múlik, hogy hogyan tudjuk képviselni a szentjeinket. Hiszen a leglágyabb, és legemelkedettebb szentet is be lehet úgy mutatni, hogy mindenki sértve érezze magát. Míg azt láthatjuk, hogy napjaink médiája a legjelentéktelenebb embert is tudja úgy feltüntetni, hogy mindenki elképed, igaz? Tehát rajtunk áll, hogy hogyan képviseljük.

Egyszer, amikor még Győrben laktam, ellopták a biciklimet a ház elől, ahol éltem. Amikor észrevettem, kissé elméláztam, hogy mit is tegyek. Néhány ember odajött a házból és valahogyan beszélgetésbe elegyedtünk: „Hiányzik innen a bicikli. Itt volt, de most nincs itt…”. Erre ők így szóltak: „Bizonyára azé a krsnás emberé.” Valamiért nem volt túl kedvező véleményük arról az emberről. „Találkoztatok vele?” – kérdeztem. „Nem, sosem találkoztunk vele, de nem egy rendes ember.” – mondták barátságosan nekem, annak az embernek, akit még sosem láttak: „Hát, magának elmondhatjuk, hogy nem túl kedves ember.”  Nekem is kellett mondanom valamit, így szóltam: „Én ismerem őt, nem annyira rossz ember.” Tehát azon is múlik, hogy hogyan képviseljük.

Még egy eset is előfordult ugyanabban a házban. Akkoriban nem volt telefonunk, csupán egy öreg házaspárnak volt telefonja a házban. Egyszer a bhakták rajtuk keresztül küldtek üzenetet. Nagyon-nagyon kedves, aranyos emberek voltak, már idősebbek. Semmi különös – csak ez az üzenet, meg, hogy köszöntünk egymásnak, amikor találkoztunk a folyosón. Aztán az öregembert kórházba kellett vinni, és hamarosan eltávozott. Később elmesélte a felesége, hogy a halálos ágyán a bácsi emlékezett a bhaktákra. Tehát még ha valaki csak egy üzenetet ad is át, az az utolsó pillanatban gondol a bhaktákra. Krsna útjai határtalanok. Hihetetlen módokon tud segíteni az embereknek. Éppen ezért nagyon szépen kell képviselnünk Őt és a mestereinket, testvéreinket. Azért, hogy ha bárki kapcsolatba kerül veletek, pozitívan emlékezzen.

Ám meg kell védenünk a missziónk, Jóistenünk, feljebbvalóink, hitünk méltóságát. Néha erősen, néha gyengéden, mégis meg kell mutatnunk, hogy ez fontos nekünk.

(folytatása következik)

 



bike-front-door

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Крипадхам: Един практически въпрос. Да речем, че някой ни е близък по някакъв начин – в семейството или иначе – и този човек не уважава достатъчно нашия духовен учител или директно се държи оскърбително, има си мнение, макар да не го познава дори. Въпросът ми е какъв е резултатът от медитацията на подобен човек? Фактът, че свързва ума си със свят човек достатъчен ли е да получи добри резултати, въпреки че се държи обидно – както Камса, който оскърбявал Кришна, ала при все това постигнал добър резултат – т.е. мокша, освобождение?

Свами Тиртха: Бих казал „да” – с голяма надежда бих казал „да”. Защото ако попитате този чист свят човек дали се е оскърбил или не – той определено няма да е приел оскърблението. Обаче на Кришна не Му се нрави някой да се държи обидно с Неговите предани. При все това зависи и от самите нас – по какъв начин ние представяме нашите светци. Защото можете да представите най-кроткия и възвишен светец по такъв начин, че всеки да се отвърне. Докато виждаме как днешната медия е способна да представи и най-нищожната мижитурка така, че всеки да остане впечатлен. Така че зависи и от нас, по какъв начин представяме.

Веднъж, докато живеех в Дьор, ми откраднаха колелото – пред самата къща, в която живеех. Когато видях това, известно време се щурах насам-натам, чудейки се какво да правя. От къщата излязоха някакви хора и се заговорихме, че „Това колело го няма. Беше тук, но сега не е…” Тогава те казаха: „А, то май е на оня кришнар”. И някак като че нямаха много приятно мнение за този човек. „Вие срещали ли сте го?” – попитах. „Не, не сме го срещали, обаче не е читав.” Говорейки на мен – който бях човека, когото никога не бяха срещали – много приятелски ми казаха: „На теб можем да кажем, че той ама хич не е читав.” Обаче аз също трябваше да добавя нещо; казах: „Аз го познавам. Не е чак толкова лош.” Така че зависи и от представянето.

Но имаше и друг случай в същата къща. По онова време нямахме никакви телефони връзки, само една двойка възрастни хора имаха телефон в къщата. Веднъж бхактите изпратиха съобщение чрез тях, въвлякоха ги по този начин. Те бяха много мили, благородни хора, доста възрастни. Нищо специално – просто предадоха това съобщение, поздравявахме се като се срещнем по коридора. След това стареца го откараха в болница и скоро почина. По-късно съпругата му разказа, че на смъртния си одър той си спомнял бхактите. Така че дори ако някой просто предаде едно съобщение, в сетния си миг той мисли за бхактите. Пътеките на Кришна са безпределни. Той може да помага на хората по най-невероятни начини. Затова трябва да представяме и Него, и нашите учители, и нашите братя и сестри по хубав начин. Така че всеки, който влезе в досег с вас, да запомни това с добро.

Но трябва да се стремим да защитаваме достойнството на нашата мисия, на нашия Бог, на нашите наставници, на нашата вяра. Понякога по категоричен, друг път по мек начин, ала трябва да показваме, че това е нещо важно за нас.

 

(следва продължение)