Archives

Calendar

February 2018
M T W T F S S
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728  



Archive for February, 2018

гуру-шишя

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Махадев: Много хора се страхуват, че ако имат водач в духовния си живот, ще изгубят свободата си или ще бъдат ограничавани. Как бихте коментирали подобен род чувства от страна на учениците, които търсят нещо, но нямат смелостта да направят решителната крачка?

Свами Тиртха: Веднъж някой зададе същия въпрос на един мой по-старши приятел и неговият простичък отговор беше: „Не се колебайте!” Така че понякога трябва да скочим в тъмното. Понякога трябва да се хвърлим в преживяването на уязвимостта – с целия риск да пострадаме, но и с целия шанс за пълен успех. Без риск няма успех. Така че скачайте в тъмното! Но по разумен начин.

Махадев: Това може да е малко опасно, защото в наши дни има много фалшиви гуру, както и много фалшиви ученици. Какво трябва да направим, за да разпознаем истинския гуру в живота си?

Свами Тиртха: Веднъж срещнах един учител от друга школа, който каза нещо много интересно: „Натъкнеш ли се на фалшификат, бъди много внимателен, защото това означава, че има и оригинал.” И той се изрази по много забавен начин, каза: „Виждали ли сте някога фалшива 25 доларова банкнота? Не, няма такава. Защото не съществува и оригинална банкнота от 25 долара. Но можете да се натъкнете на фалшива 100 доларова банкнота, защото съществува оригинална такава.” Така че ако срещнем фалшив учител, това би следвало да ни помогне да имаме вяра, че има и истински. Затова се казва, че дори от лъжовния гуру можем да научим много – за самите себе си. Това също е един вид помощ в духовното ни просветление.

Но не бива да сме обсебени от мисълта имаме ли учител, нямаме ли, защото отвъд всички тези формалности и традиции съществува жива връзка между вашата вътрешна същност, вашата душа, и Бога като Свръхдуша. Това е действащ принцип, жив принцип. Винаги, когато се нуждаете от това вътрешно водачество, то ще ви помогне да намерите външното водачество. А всеки път, когато откривате вярна насока отвън, тя ще подпомага и вътрешния ви живот да израства. Така че в идеалния случай тези две страни определено би трябвало да си помагат една на друга.

Махадев: Казахте, че когато ученикът е готов, учителят ще дойде. Ако си мислим, че сме готови, какви качества трябва да търсим у някого, за да заключим, че той е нашият учител?

Свами Тиртха: Има официални правила, официални признаци или изисквания, а има и лични такива. Добре е между двете да съществува баланс. Препоръката е да намерим някой, който принадлежи към дадена традиция, който е изоставил материалните амбиции и е напълно отдаден на духовните си практики, който притежава теоретично знание, а също и практически реализации на ученията. Но трябва също да се вгледаме и в себе си – дали самите ние сме читави ученици или не. Така че нека усъвършенстваме собственото си виждане, за да долавяме качествата на учителя у другите. И тъй като целият този процес се намира под божествена закрила, аз съм сигурен, че искреният търсач никога няма да срещне разочарование.

Махадев: И ако накрая срещнем своя истински духовен водач, как трябва да се отнасяме с него – като с човек, като с пратеник на Бога, като със самия Бог?

Свами Тиртха: Казва се, че обожанието е за Бога, а уважението – за учителя. По този начин няма да допускаме грешки. Но определено трябва да отдаваме дължимото уважение на всекиго – бил той учител, събрат ученик или пък външен човек. Това е много полезно отношение от наша страна и така можем да следваме и практикуваме традицията по един красив начин. Духовна традиция означава да уважаваме всички. И ако искаме да осъзнаем за самите себе си, че сме духовни същества, би следвало да сме способни да виждаме това и в другите човешки същества, и в останалите живи същества – независимо дали са наши учители или последователи, това е без значение. Така че трябва да развием един вид духовно виждане, пък в съответствие с него ще сме способни да отсъждаме как да постъпваме правилно в дадена ситуация.

 

(следва продължение)

 

 

 



Trimurti-Brahma-Vishnu-Shiva

(продолжение с предыдущей пятницы) 

Чтобы разрушить что-то необходима специальная энергия. Называется тамас. Эти три личности – Брахма, Вишну и Шива – господствуют над этими тремья типами энергий: созидательная сила раджаса, или страсть; разрушительная сила тамас; и умиротворенная, позитивная энергия саттва, поддержание. Которая из этих задач самая трудная: уничтожить что-то, создать что-то, или его поддерживать? Очевидно, что поддержание требует больше всего работы. Разрушить что-то совсем легко, верно? Совсем легко! И вам не нужны большие усилия. Несколько брошенных слов здесь и там, и все разрушено. Чтобы начать что-то – нужны усилия, без сомнения. Однако поддерживать нечто длительное время – это требует постоянную, неизменную поддержку. Нужен ты, не просто твоя энергия – нужен сам ты.

И это не теория, дорогие мои. Посмотрите на свои семьи. Расторгнуть семейные связи очень легко! Очень легко! Одна ссора, и вы расстались. Создать семью – это тоже легко. Романтично и получается легко, потому что вы отдаете все свою страсть: „Я хочу это!” Но если вы действуете под этим настроением, очень скоро вы спросите себя: „Неужели я действительно этого хочу?” Однако сохранить свою семью – столько усилий нужно! Сколько времени, сколько терпения, сколько толерантности! Когда надо отступать, когда надо говорить: „Да”, хотя чувствуешь „Нет!” Так что это одна из лучших школ духовного роста, потому что надо научиться оставлять свое эго на заднем плане. Это одна из лучших школ, приспосабливаться друг к другу и долго поддерживать свои идеалы. Видите, что эти энергии G-O-D проникают в вашей жизни. Бог проникает в вашу жизнь, G-O-D.

А что сказать о духовной жизни? Разрушить ее очень легко. Одна грубая ошибка и с ней кончено. Начать духовную жизнь – это нужно приложить больше усилий, труднее, но все таки легко. Но поддерживать ее длительное время – это трудно. Почему? Потому что не можем осуществить эту поддержку через какие-то внешные вещи. Надо посвятить себя, надо себя отдать. Подобно тому, как Вишну готов разделить Себя, поделить себя с живыми существами. Он присуствует в сердце каждого. Таким же образом, если вы хотите поддержать какую либо созданную вами структуру, надо посвятить себя.

Может быть теперь можете понять хотя бы немного почему Кришна занят другими делами. И все эти личности осознают свою относительную позицию. Шива знает: „О, я всего лишь медитирую!” так как он йоги. Брахма жалуется: „Ой, я занимаюсь творческими функциями вселенной, я так занят!” В то время как Вишну знает: „Хотя я и самая близкая связь, все таки у меня нет дополнительных качеств Кришны. Я достаточно прекрасен, без сомнения. Но Он еще прекраснее. Все Мои оружия в Моих четырех руках, а у Него только две руки. Но что у Меня в моих четырех руках?” Что имеет Вишну в Своих четырех руках? Раковину, лотос, чакру и булаву.

(продолжение следует)



Trimurti-Brahma-Vishnu-Shiva

(continues from the previous Friday) 

To break something down needs a special energy. This is called tamas. These three personalities – Brahma, Vishnu and Shiva – master these three types of energies: the creative power of rajas, or passion; the destructive power of tamas; and the peaceful and positive energy of sattva, or maintenance. What is the most difficult service: to break down something, to create something, or to maintain it? It’s obvious that maintenance is the greatest job. To destroy something is very easy, right. It’s very easy! And you don’t really have to make big efforts. Few words here and there, a little manipulation here and there and everything is destructed. To start something – it needs your efforts, no doubt. But to maintain something for a long time – it’s a permanent, constant support. It needs you, it doesn’t need your energy – it needs you.

And this is not a theory, my dear ones. Let’s check your families. To destroy your family connections is very easy! Very easy! One quarrel, and you break up. To start a family – well that’s also easy. It’s romantic and it goes very easily because you give all your passion: “I want this!” Yet if you act under this mood, very soon you will ask yourself: “Do I really want this?” But to maintain your family – how much effort it needs! How much time, how much patience, how much tolerance! When you have to submit, when you have to say: “Yes” although you feel: “No!” So, this is one of the best schools of spiritual elevation, because you have to learn to put your ego at the back. This is one of the best schools of adjusting to each other and maintaining you ideals for a long time. So, you see these energies of G-O-D pervade your life. God pervades your life, G-O-D.

And what about your spiritual life? To destroy – it is very easy. One great mistake and you can finish it. To start it – well, little more efforts have to be given, it’s a little more difficult, yet still it’s easy. But to maintain it for a long time – that’s difficult. Why? Because we cannot make that preservation by some external things. We have to dedicate ourselves, we have to give ourselves. Just like Vishnu is ready to divide Himself, to share Himself with the living beings. He is there in everybody’s heart, right. In the same way, if you want to maintain any structure that you create, you have to dedicate yourself.

Maybe now you can understand a little why Krishna is engaged in different activities than these. And all these personalities are aware of their relative position. Shiva knows that: ”Oh, I am only meditating!” because he is a yogi. Brahma laments that: “Oh, I am engaged in the creative functions of the universe and I am so busy!” While Vishnu knows that: “Although I am the closest channel, still I don’t have the extra qualities of Krishna. I am beautiful enough, no doubt. But He is more beautiful. I have all My weapons in My hands. I have four hands, He’s got only two. But what do I have in my four hands?” What does Vishnu have in His four hands? A conch shell, a lotus, a chakra and a club.

 

(to be continued)



Trimurti-Brahma-Vishnu-Shiva

(az előző pénteki lecke folytatása) 

Bizonyos dolgok lebontásához külön energia szükséges, melyet úgy hívunk, hogy tamasz. A következő három személyiség – Brahmá, Visnu és Siva – mesterei e három különböző energiának: a szenvedély kötőereje a radzsasz, az alkotó erő; a tudatlanság kötőereje a tamasz, mely pusztításra képes; és a szattva békés, pozitív energiája, a fenntartó erő. Melyik a legnehezebb szolgálat: lebontani, létrehozni vagy fenntartani valamit? Nyilvánvaló, hogy a fenntartás igényli a legnagyobb erőfeszítést. Lerombolni valamit az nagyon könnyű, ugye. Nagyon könnyű! Nem igazán kell nagy erőfeszítéseket tenni. Néhány szó, egy kis manipuláció emitt-amott és mindennek vége. Valaminek az elindításához, kétség kívül, erőfeszítés szükséges. Azonban valaminek a tartós fenntartása – állandó, folyamatos odafigyelést igényel. Rád van szükség, nem pedig az energiádra – Te kellesz hozzá.

S kedveseim, ez nem csupán elmélet. Vizsgáljuk meg a családokat! A családi kapcsolatokat tönkretenni nagyon könnyű! Rendkívül könnyű! Egy kis veszekedés, és már szakítotok is. A család alapítása – nos, ez is nagyon könnyű. Roppant romantikus és könnyűszerrel megy, mivel teljes szenvedéllyel teszed: “Ezt akarom!” Még ha e lelkiállapot hatása alatt is cselekszel, hamarosan meg fogod kérdezni magadtól, hogy: “Valóban ezt akarom?” Azonban a család fenntartásához – mennyi erőfeszítés szükséges! Mennyi idő, türelem, megértés szükséges! Amikor engedned kell, és azt kell, hogy feleld “Igen” bár úgy érzed: “Nem!” Tehát, ez az egyik legjobb iskola a lelki felemelkedéshez, mivel meg kell tanulnod az egódat mindenek mögé helyezni. Az egymáshoz való alkalmazkodás, ill. eszményeink hosszú távú megtartásának egyik legjobb iskolája ez. Tehát láthatjátok, hogy Isten (G-O-D): teremtő (generátor), fenntartó (operátor), pusztító (destruktor) energiái miként hatják át az életünket. Isten (G-O-D) járja át az életünket.

S mi a helyzet a lelki életetekkel? Lerombolni – rendkívül könnyű. Egy nagy hiba, és már abba is hagytad. Elkezdeni – nos, némileg több erőfeszítés szükséges hozzá, kissé nehezebb, de még mindig könnyű. Azonban, hosszú ideig kitartó lenni – az nehéz. Miért? Mert a folytonosság megtartásához külső dolgok nem elégségesek. Oda kell szentelnünk, oda kell adnunk magunkat. Éppúgy, mint ahogy Visnu kész megosztani Önmagát az élőlényekkel. Ő jelen van minden élőlény szívében, így van? Hasonló módon, ha bármilyen rendszert, amit létrehoztál szeretnél megtartani, akkor oda kell szentelned magad.

Talán, most már kicsit megértitek azt, hogy Krsna miért más tevékenységekkel foglalja le magát, mint ezek. S a különböző Istenségek teljesen tisztában vannak a viszonylagos helyzetükkel. Siva tudja azt, hogy: ”Óh, én csupán meditálok!” – mivel Ő egy jógi. Brahmá ezért kesereg: “Óh, engem teljesen lefoglal az univerzum teremtése, és nagyon elfoglalt vagyok!” Míg Visnu tisztában van azzal, hogy: “Bár én vagyok a legközelebbi csatorna, mégsem rendelkezem Krsna különleges képességeivel. Nem kétséges, hogy elég szép vagyok, de Ő még szebb. Valamennyi fegyverem a kezemben tartom. Nekem négy kezem van, Neki csupán kettő. De mik is vannak az én négy kezemben?” Mi is található Visnu négy kezében? Kagylókürt, lótuszvirág, chakra és buzogány.

 

(folytatása következik)

 



Trimurti-Brahma-Vishnu-Shiva

(продължава от предишния петък) 

Да се разруши нещо е необходима специфична енергия. Нарича се тамас. Тези три личности – Брахма, Вишну и Шива – господстват над тези три типа енергии: съзидателната сила на раджас, или страстта; разрушителната сила на тамас; и умиротворената, позитивна енергия на саттва, поддържането. Коя от тези задачи е най-трудната: да унищожиш нещо, да създадеш нещо, или да го поддържаш? Очевидно е, че поддържането изисква най-голяма работа. Да разрушиш нещо е съвсем лесно, нали? Съвсем лесно е! Не се налага да полагаш кой знае какви усилия. Няколко подхвърлени думи тук и там, някоя и друга манипулация – и всичко е съсипано. Да се захванеш с нещо – за това са нужни усилия, без съмнение. Обаче да поддържаш нещо дълго време – това изисква постоянна, неизменна подкрепа. Нужен си ти, не просто твоята енергия – нужен си самият ти.

И това не е теория, скъпи мои. Погледнете семействата си. Да разтрогнете семейните връзки е много лесно! Много лесно! Една кавга и скъсвате. Да се създаде семейство – това също е лесно. Романтично е и става с лекота, понеже влагате цялата си страст: „Аз искам това!” Ала ако действате с подобна настройка, много скоро ще се запитате: „Наистина ли това искам?” Обаче да съхраните семейството си – колко усилия са нужни! Колко време, колко търпение, колко толерантност! Когато трябва да отстъпваш, когато трябва да казваш: „Да”, въпреки че чувстваш „Не!” Така че това е едно от най-добрите училища за духовно израстване, защото трябва да се научите да оставяте егото си назад. Това е една от най-добрите школовки, за да се настроите хармонично един спрямо друг и да поддържате идеалите си дълго време. Виждате, че тези енергии на G-O-D проникват живота ви. Бог прониква живота ви, G-O-D.

А какво да кажем за духовния живот? Да го съсипете е много лесно. Една груба грешка и с него е свършено. Да започнете духовен живот – това изисква малко усилие, по-трудно е, обаче пак е лесно. Ала да го поддържате дълго време – това е трудното. Защо? Защото няма как това поддържане да се осъществи чрез някакви външни неща. Трябва да посветим себе си, трябва да дадем себе си. Точно както Вишну е готов да се раздаде, да сподели себе си с живите същества. Той присъства в сърцето на всеки. По същия начин, ако вие искате да поддържате която и да било създадена от вас структура, трябва да вложите себе си.

Може би сега можете да разберете поне мъничко защо Кришна се занимава с други дела. И всички тези личности осъзнават своята относителна позиция. Шива знае: „О, аз само медитирам!” тъй като той е йоги. Брахма се оплаква: „Ох, занимавам се с толкова много творчески функции в тази вселена, толкова съм зает!” Докато Вишну знае: „Макар да съм най-пряката връзка, все пак не притежавам допълнителните качества на Кришна. Прекрасен съм, в това няма съмнение. Но Той е още по-прекрасен. Нося всичките си оръжия в Моите четири ръце, а Той има само две ръце. Но какво имам Аз в Своите четири ръце?” Какво има Вишну в четирите си ръце? Раковина, лотос, чакра и боздуган.

(следва продължение)



Trimurti-Brahma-Vishnu-Shiva

(Continuación de la conferencia del pasado viernes) 

Para destruir algo se necesita energía específica. Se llama tamas. Las tres personalidades – Brahma, Visnú y Shiva – rigen los tres tipos de energía: poder creativo o rajas, Pasión o poder destructivo tamas; y poder o energía para apaciguar y mantener sattva. Que terea o servicio es más difícil –destruir, crear o mantener? Es evidente que es muy fácil destruir algo, no? Muy fácil! No se necesitan grandes esfuerzos. Unas pocas palabras por aquí, otras pocas de manipulación por allá y ya está destruido todo!. Por lo tanto, ponerse a hacer algo – sin duda los esfuerzos serán necesarios. Para mantener algo durante mucho tiempo – un respaldo infalible y permanente será necesario. Tu eres necesario, y no simplemente tu energia .

No es mera teoría, queridos míos. Tenéis que mirar vuestras familias. Resulta fácil destruir una conexión familiar. Muy fácil! Basta con una riña para romper la conexion. Crear una familia – también resulta ser fácil. .Aparentemente es algo romántico y fácil ya que en esto se pone mucha pasión. “Quiero hacer esto!” Por lo tanto, obrando de este modo muy pronto vais a preguntaros: “Acaso realmente lo quiero?” Por otra parte, para mantener los lazos familiares – cuantos esfuerzos se necesitan! Cuanto tiempo, cuanta paciencia y tolerancia! Cuando se necesite retroceder, cuando se necesite decir: “Si” a pesar de que se sienta un “No!” Es la mejor escuela de elevación espiritual que exista puesto que en ella se requiere renunciar del ego. Es el mejor modo de aprender a ajustarse con otra gente para adquirir la armonía con otras personas y para llegar a mantener los ideales a largo término. Ya veis que las energías G-O-D van penetrando en vuestras vidas. God/ Dios va penetrando en vuestra vida.
Y qué decir de la vida spiritual? Sera muy fácil destruirla. Con un solo error brutal ya va acabarse. Comenzar una vida espiritual – para ello se necesita menudo esfuerzo; es un poco más duro, pero también va a ser fácil hacerlo. Sin embargo, llegar a mantener la vida espiritual – será muy difícil. Por que? No hay modo de mantenerla con respaldo exterior. Debemos dedicarnos, debemos hacer ofrenda de nosotros mismos. Del mismo modo que Vishnu quien esta listo compartir con todos los seres vivos. Él está presente en el corazón de cualquiera. De igual modo si queréis mantener cualquier estructura que habéis creado, debéis dedicaros en ello.

Tal vez ahora ya podéis daros cuenta porque Krisna se dedica a tantas actividades diferentes. Todas estas personalidades son conscientes de su posición relativa. Shiva sabe: ”Oh, yo solamente me dedico a meditación!” puesto que Él es yogi. Brahma se lamenta: “Oh, estoy ocupado en tantas funciones creadoras en el Universo, .estoy muy atareado!” Mientras que Vishnu sabe: “Soy la conexión directa, pero no poseo por lo tanto las cualidades en extra que tiene Krishna. Es verdad que Soy hermoso sin duda, pero Él es aún más hermoso que yo. En Mis cuatro manos llevo todas Mis armas y Él tiene tan sol9o dos manos. Pero que es lo que Yo tengo en Mis manos?” Que es lo que Vishnu lleva en Sus cuatro manos? Una concha, una flor de loto, una chakra y una porra,

(Sigue continuacion)



St Valentine's day greeting card with candle and hearts

Въпрос на Махадев: По същество всеки би искал да чуе каква е целта на живота. Защо живеем? Защо ни има? Каква е връзката ни с вечността?

Свами Тиртха: За да се намери добър отговор на тези основни въпроси: „Кой съм аз? Защо съм тук? Каква е съдбата ми? Каква е целта на моя живот?” мисля, че е много полезно като център на структурата на човешкото тяло да се приеме сърцето. В йога съществува системата на чакрите. В средата на тази система се намира сърцето, сърдечната чакра. Там можем да си представим сърцето си като центъра на нашето битие. А кое е есенцията, кое е абсолютният център в лотосовия цвят на сърцето? Това е саморефлексията. Така че ето я първата стъпка. Саморефлексия означава „Стремя се да открия смисъла на своя живот. Стремя се да намеря мисията на живота си.” Това е един по-активен принцип.

Така че най-напред трябва да изследвате кои сте. След това да откриете мисията, правилното приложение, програмата на своя живот. Тогава ще бъде много по-лесно да намерите верен отговор на тези въпроси. И това е първата стъпка. Разбира се, не е последната, но всяко дълго пътуване започва с първата крачка.

Махадев: Тогава коя е втората стъпка?

Свами Тиртха: Втората стъпка е: постарайте се да намерите някой, който да ви води. Защото ако имате желание да станете студенти в която и да било сфера на изкуството или науката, трябва да намерите учител, който да ви помогне, който да ви обучи, да ви образова в тази специфична наука или изкуство. По същия начин, щом искаме да изучим изкуството на живота, мистерията на живота, трябва да намерим оногова, който ще ни напътства в този процес на изучаване. Затова са ни нужни наставници, нужни са ни учители, нужни са ни гуру, нужни са ни автентични личности, които да ни помагат.

Това е следващата стъпка. А след нея в съответствие с традицията има много, много други стъпки. Но в крайна сметка това пътуване следва една основна нишка – от началото, от настоящото състояние на съзнание, откъдето сте тръгнали, трябва да достигнете по-високо ниво на съществуване, по-високо ниво на съзнание, където да долавяте повече красота, повече умиротворение, повече хармония, повече блаженство. По това можете да заключите дали пътя, който сте изминали, е автентичен и добър за вас.

Махадев: До каква степен човек сам, без ръководство, може да достигне по-високи нива на съзнание? И кога трябва да осъзнае, че не може да продължи нататък самичък и трябва да потърси помощ от някой учител или по-старши наставник по духовния път?

Свами Тиртха: Дълго време можем да вървим сами и можем да достигнем доста високи нива на реалност. Макар че е донякъде рисковано дали това, което възприемаме, е реалност или е прочит на собствените ни мечти. Затова е много полезно да имаме сверка с определена традиция в това отношение. Ала в по-висшите сфери е много подобно на едно добро парти. А обикновено на добро парти не може да се влезе без покана. Обаче имаш ли поканата, влизаш без проблем. В по-висшите нива на реалност се встъпва с покана. Затова там се нуждаем от водач, който да ни предаде поканата. И под негова насока, с негова помощ можем да влезем в тези по-висши сфери на реалност.

Махадев: В наше време е нещо като мода всеки да си търси гуру насам и натам, хората пътуват по цял свят в търсене на духовен съвет и насока. Какво би следвало да е истинското общуване и взаимодействие между учител и ученик в нашата епоха?

Свами Тиртха: Мисля, да осъзнаем, че се нуждаем от напътствие – това само по себе си е едно високо ниво, когато проумяваме ограниченията си. То е добър знак, верен признак за истинско духовно търсене. В Индия има поговорка: „Ако ученикът е готов, гуру ще дойде.” И ние си мислим, че има недостиг на учители, но учителите казват, че има недостиг на ученици. Защото истинските – било то от едната страна или от другата – са малцина. Ала това не означава, че ние не можем да стане истински, било като ученици, било като учители.

А що се отнася до общуването – считам, че то е като обвързване. То е като взаимно съгласие между тези двама души, че „Да, ние ще споделяме живота си заедно. Да, ние ще вървим заедно.” Затова една много благородна покана от страна на учителя е: „Ако дойдеш с мен и аз ще вървя с тебе.”

 

(следва продължение)

 

 



St Valentine's day greeting card with candle and hearts

Mahádév kérdése: Alapvetően mindenki szeretné hallani, hogy: mi az élet célja, miért élünk, miért is létezünk. Milyen kapcsolatunk van az örökkévalósággal?

Szvámí Tírtha: Ahhoz, hogy a helyes választ megtaláljuk az ilyen alapvető kérdésekre, mint hogy: ’Ki vagyok én? Miért vagyok én itt? Mi az én sorsom? Mi az életem célja?’ azt hiszem, nagyon hasznos figyelembe venni, hogy az emberi szervezet központja a szív. A jógában említettük a csakra-rendszerünket, és ott a középső csakra neve szív, szív-csakra. A jógában úgy képzelhetjük el a szívünket, mint létezésünk középpontját. Vajon mi az esszencia a szívünkben, mi lehet szívünk lótuszvirágának az abszolút közepe? Ez az önvizsgálat. Ez tehát az első lépés. Azt jelenti, hogy ’Megpróbálom megtalálni életem értelmét, próbálom feltárni életem küldetését.’ Ez egy inkább egy cselekvésre ösztönző elv.

Mahádév: Mi a második lépés akkor?

Szvámí Tírtha: A második lépés: próbáljatok meg találni valakit, aki tud vezetni benneteket! Hiszen ha az ember bármely tudományt el szeretne sajátítani, tanonccá kell válnia, találnia kell egy mestert, aki segíteni fog neki, tanítja és okítja abban a bizonyos tudományban vagy művészetben. Hasonlóképp, ha az élet művészetét, az élet misztériumát szeretnénk megtanulni, találnunk kell egy embert, aki vezet bennünket ebben a tanulási folyamatban. Ezért van szükségünk oktatókra, mesterekre, gurukra, hiteles személyiségekre, akik segíteni fognak nekünk.

Ez a következő lépés. És ezután, a hagyomány szerint sok-sok másik lépés következik, ám utazásunknak csupán egyetlen fő fonala létezik: a kezdettől, ahonnét elindultunk – a jelenlegi tudatállapotból el kell érni a létezés egy magasabb szintjét, egy magasabb tudatosságot, ahol több szépséget, több békét, több harmóniát és több áldást vesztek észre. Ebből arra következtethettek, hogy az út, amelyen elindultatok, az ’bona fide’ (valódi, igazi), tehát helyes a számotokra.

Mahádév: Útmutatás nélkül vajon milyen mértékben érhet el az ember önmaga erejéből egy magasabb tudatszintet? És mikor kell észrevennie, hogy saját erőfeszítésből nem tud továbbjutni és segítséget kellene kérnie egy mestertől vagy egy magasabb lelki szinten lévő személytől?

Szvámí Tírtha: Hosszú ideig haladhatunk egyedül, és a valóság egészen magas szintjeire juthatunk el, bár kissé kockázatos eldönteni, vajon a valóságot érzékeljük vagy a saját álmainkat. Éppen ezért egyfajta kontroll, egyfajta tradíció nagyon hasznos e tekintetben. Általában meghívás nélkül nem léphetsz be egy jó társaságba. De amint megkapod a meghívást, könnyedén bejuthatsz a partira. A realitás magasabb szintjei meghívás alapján működnek, ezért szükségünk van egy vezetőre, aki közvetíti számunkra a meghívást. Az ő iránymutatása mellett, az ő segítségével léphetünk be ezekbe a magasabb valóságokba.

Mahádév: Napjainkban divatossá vált gurut keresni mindenfelé, mindenki ezt teszi, az emberek körbeutazzák az egész világot lelki tanácsért vagy iránymutatásért. Milyennek kell lennie a valódi kommunikációnak és kapcsolatnak a tanár és a diák között a mi korunkban?

Szvámí Tírtha: Úgy vélem, felismerni azt, hogy útmutatásra van szükségünk – ez egy magas szint, amikor megértjük a korlátainkat. Ez egy jó jel, az igazi lelki keresés jellegzetes ismertetőjele. Ahogy a mondás tartja Indiában: ’Ha a tanítvány kész, megjön a guru.’ S azt hiszem, szűkölködünk gurukban, de a guruk azt mondják, ínséges idők járnak, mert kevés a tanítvány. Mivel az igazán valódiak – akár egyik akár másik oldalról – kevesen vannak. De ez nem jelenti azt, hogy nem válhatunk valódivá akár a tanítványok, akár a mester oldalán.

A kommunikációról pedig – szerintem ez olyan, mint egy kötelék. E két ember kölcsönös egyezsége, hogy ’Igen, meg fogjuk osztani életünk tapasztalatát. Igen, együtt fogunk menni.’ Éppen ezért egy nagyon nagylelkű meghívás a mestertől: ’Ha jössz velem, én megyek veled.’

 

(folytatása következik)

 



St Valentine's day greeting card with candle and hearts

Question of Mahadev: Basically everyone would like to listen what the goal of life is. Why do we live? Why do we exist? What is our connection with eternity?

Swami Tirtha: To find a good answer for this basic questions: ‘Who am I? Why am I here? What is my destiny? What is the goal of my life?’ I think it’s very useful to consider that the centre of the structure of a human body is the heart. And in yoga we had the chakra-system. The middle chakra level is the heart, heart-chakra. There we can imagine our heart as the centre of our existence. And what is the essence, what is in the absolute center of this lotus flower of the heart? This is self-reflection. So, this is the first step. Self-reflection means ‘I try to find the meaning of my life. I try to find the mission of my life.’ This is a more active principle.

So, first you have to investigate who you are. And then you have to find the mission, the proper application, the program for your life. Then it will be much easier to find a proper answer to these questions. And this is the first step. Of course, this is not the last step, but every long journey starts with the first step.

Mahadev: What is the second step then?

Swami Tirtha: Second step: try to find somebody who can guide you. Because if you have a desire to become a student of any art or any science, you have to find a master who will help you, who will teach you, who’ll educate you in that specific science or art. In the same way, if we want to learn the art of life, the mystery of life, we need to find a person who will guide us in this learning and studying process. Therefore we need instructors, we need masters, we need gurus, we need authentic personalities who will help us.

This is the next step. And after that according to the tradition there are many-many other steps. But ultimately there is one main thread of this journey – that from the beginning, where you have started from your present state of consciousness, you have to reach a higher state of existence, a higher level of consciousness, where you perceive more beauty, more peace, more harmony, more bliss. From this you can conclude that the path that you have taken is bona fide, is good for you.

Mahadev: To which extent a single person without any guidance can reach levels of higher consciousness? And when should he realize that he cannot go by his own and should ask for assistance from a master or a superior person on the spiritual path?

Swami Tirtha: For a long time we can go and we can reach quite high levels of reality. Although it’s a little risky whether we perceive reality or we read our own dreams. Therefore a kind of control, a kind of tradition is very useful in that respect. But in the higher realms it is very similar to a good party. And usually you cannot enter a good party without an invitation. But as soon as you have the invitation, then you can easily enter the party. The higher levels of reality work according to invitation. Therefore we need a guide there who will transmit the invitation to us. And with his guidance, with his help we can enter these higher realities.

Mahadev: In our time it’s like a fashion that everybody is looking for guru here and there, people travel all over the world to seek for spiritual advice or guidance. What should be the real communication and relation between teacher and student in our age?

Swami Tirtha: Well, I think that to realize that we need guidance – this is a high level, when we understand our limitations. This is a good sign, this is a proper sign of a real spiritual quest. There is a proverb in India: ‘If the disciple is ready, the guru will come.’ And we think that there is a shortage of gurus, but the gurus say that there is a shortage of disciples. Because the real ones – either on this side or on that side – are few. But it doesn’t mean that we couldn’t become real either as a disciple, either as a master.

And about the communication – I think this is like a bond. This is like a mutual agreement of these two persons that ‘Yes, we shall share the experience of our lives. Yes, we shall go together.’ And therefore a very generous invitation from a master is: “If you come with me, I will go with you.”

 

(to be continued)



time 3

Има една поговорка: „Хората се боят от времето, а времето се бои от пирамидите”. Понякога съграденото от хората е доста дълговечно – на шест хиляди години или нещо подобно. Колко? Добре – пет. След хиляда години можем да се върнем на този въпрос. Между другото, само да вметна: синът на един от воините от арабска страна, който бил много активен по време на кръстоносните походи, заповядал да разрушат една от малките пирамиди. Работили упорито в продължение на половин година – успели да нанесат само една малка драскотина по повърхността ѝ. След това се отказали. Мисля, че след хиляда години наистина можем да се върнем към този въпрос – пирамидите ще са си там.

Но има и друга поговорка: „Хората казват: „Времето отминава”; а времето просто се смее и казва: „Хората отминават”. Така че ние имаме такова много специално, двояко взаимоотношение с времето. Макар да живеем във времето – така че то е естествена повтаряемост за нас – понякога то има и своя болезнен, плашещ аспект. У хората има естествена склонност да се съхранят. Рано или късно разбираме, че няма как да се съхраним телесно. Затова искаме да пребъдем в нещо друго – може би в синовете или дъщерите си. Или „в моето творение; каквото съм сътворил, трябва да пребъде”. В нещо, чрез нещо искаме да отложим този поставящ край аспект на времето.

Кришна казва в „Бхагавад Гита”: „Аз съм времето, унищожителят на световете”[1]. О, това е плашещо! Бог – посредством тази енергия, посредством тази сила на времето – ще сложи край на всичко в материалната равнина. Затова думата Бог (God на английски) е като код за трите аспекта на Всевишния: G-O-D – творец (generator), поддръжник (operator) и унищожител (destructor). Творец означава изворът, от който всичко произтича. Поддръжник означава този, на когото се опира и се крепи цялата система. И унищожител означава който ѝ слага край.

Тези три аспекта са представени от гуна-аватарите. Кришна е изначалният източник, Божията любов. Така че естествено Той не се занимава да твори света и т.н – за Него това е нещо много незначително. Той свири на флейтата си, това е много по-добро занимание. Да се създават светове, да се поддържат всичките, да се поеме цялата грижа по това – Той делегира тези задължения на други.

Творецът е Брахма – представителят на мъжката енергия, на съзидателната сила. И не забравяйте, той започнал сътворението с медитация. Обичайно нашите задължения в живота са по-дребни от това да сътворим цяла вселена, нали? Да, ние имаме задължения и понякога те ни изглеждат много сложни, ала в сравнение със задачата на Брахма са съвсем незначителни. При все това, той започнал с медитация. А след това завършил с молитви. Нека следваме неговия пример. Първото същество във вселената започва с медитация и завършва с молитви. Това означава, че каквото и да трябва да започнете, най-напред, моля ви, медитирайте над него. А разберете ли, че задачата е много по-голяма от вас, молете се! Молете се на божествената сила да ви помогне и да ви даде сили да я изпълните. И така, това е аспектът на сътворяването, съзидателната сила, енергията на страстта.

Вторият аспект е Вишну, който е поддръжникът на вселената. Името на Брахма значи „преливащ отвъд пределите”. Така че Брахма означава тази рукваща сила. Това е сътворението: проявяващата се, разкриващата се енергия – Брахма. Вишну е различен. Той е поддръжникът и Неговото име означава „проникващ”. Той присъства навсякъде. Неговото задължение е да поддържа съзидателния ред, да осигурява всичко на живите същества, неизменно да подкрепя и защитава живота. Затова във вселенската структура Той е сравнен със Сурия, Сурия-Нараян. Както слънцето подпомага, закриля и подхранва живота на Земята, по същия начин Богът – като трансцендентално слънце – поддържа всички живи същества. И знаем, че Вишну има много специфично състояние на ума. Чрез всеприсъствието си Той се грижи за вселенските дела. Все пак, от време на време има нужда нещата да бъдат малко преустроени; тогава Той навлиза в дрямка. Казва се, че този свят е сън на Вишну. Той е Божи сън. Ние го възприемаме като горчива илюзия, но той е божествен сън за Него. И така, това е функцията на Вишну – да поддържа.

И третият аспект на G-O-D е разрушителната сила – нарича се Шива. Какво е значението на името „Шива”? „Благословия”. О, какво разбиране! Нима краят на света е благословия?! Това е интересно. Как така? Така е, защото Шива има двустранен характер. Шива е конструктивно деструктивен. Това означава, че той разтрогва вселенския порядък – за да осигури възможност за ново сътворение. По тази причина това е благословено дело – след края на света ще започне нова глава. Всичко, което е лошо, всичко, което се е объркало просто ще бъде изтрито и ще се започне наново. Така че това е благословия за света и живите същества, макар да е свързана с известно страдание.

А какъв е нашият характер? Съжалявам да го кажа, но често ние сме деструктивно конструктивни. Създаваме толкова много неща, а след това виждате ефекта – те са унищожителни. Шива е различен – той унищожава, но за добро; ние сме съзидателни, ала за лошо.

 

(следва продължение)

[1] „Бхагавад Гита” 11.32