October 2017
« Sep   Nov »

Archive for October 23rd, 2017


(continues from the previous Friday)


In these days we face a new period. There are so many new expressions spreading among people concerned about the future of the world. Pole shift, end of the Mayan calendar or Kali Yuga – so many strange expressions that didn’t exist before. But what is this expectation in human beings? It’s very easy to motivate people by telling the future or giving some predictions, which will never be fulfilled. If the end of the world does not happen today, then we can postpone it for the next year. I have seen that people are very flexible in their faith. But if we expect any kind of change, what should be that? This should be a little transition from the head to the heart. Whatever benefits we enjoy in this material sphere now is practically a result of the human brain. The world today is dominated by human willpower. And definitely this world has got some benefits. It makes life easy and comfortable. But it’s got a price. Because by creating a comfortable life we also created a trap that we can hardly escape. So although we enjoy material facilities, on the internal side we face great challenges.

What happens in the head of a human being? Fortunately it is hidden from us. Because if we could read the mind of other people, that would be a difficult time. But basically there are three functions happening in the mind. One is the thinking capacity – intellectual or cognitive capacity. The second is the willpower. And the third one is the feeling. Mind is not equal with the brain, don’t misunderstand. It’s like an inner sense, the sixth sense. And the three functions once more: thinking, willing and feeling.

So, the present-day world is dominated by the willpower. And if we need any change, if we need any transition, this should be a little transition towards its third capacity – the feeling. Of course feeling without thinking might be problematic again. But if we can unite the positive fruits of both capacities, then we can grow better. I think we can all agree that the really important decisions can be taken in our hearts. In normal cases you can decide with your brain, no problem. But when you are in danger, for example, or when you are in an extreme situation, a very special capacity starts to work. And this is the intuition of human beings – very much connected to the feeling. We have to learn, we have to master this capacity – intuition. Because in this way we can come to some unexpected conclusions, which are sometimes much better options than any intellectually or theoretically constructed answers.

This change will happen in the world if we start to do it in ourselves. It is said as good advice in the spiritual practice, that you should be the change that you want to see outside. Although we expect that everybody else starts to change, then ‘maybe also I can say yes’. But in order to help this tendency to overcome the difficulties, we also have to contribute.

Let me mention one beautiful story from the Indian tradition supporting this point. This story is about God Krishna. He came as a simple cowherd boy. And somehow the lord of the heaven, Indra was upset, because the villagers where Krishna was living were not performing all the sacrifices that were necessary for the universal harmony. So, the lord of the heaven, the lord of the rains started to send heavy, heavy rain over this village. All the villagers were in utmost danger and finally they prayed to their God living with them: “Please, save us!” So, Krishna lifted a hill, because the hill is good to protect the citizens, they could come joined together under the protection of this hill. You know God can make some little miracles here and there, no problem, although He was playing like a small boy. And what happened? The father and the elderly members of the village who came together under this protection with their sticks – as they were also tending the cows – they were also holding the hill. Not thinking with their brain that ‘Wait a minute, this little boy can lift up a hill, why should I help Him? He can do it alone.’ No! Emotionally they wanted to help so much, that with their own sticks they were also holding the hill.

In the same way, the tendencies in this world will happen. The divine plan is there for this Earth and for this world. Yet we can also contribute. We should take our little sticks and hold up this hill. However small is our contribution, we should do this.


(продължава от предишния понеделник)


Тези дни сме изправени пред един нов период. Толкова много нови изрази се ширят сред хората касаещи бъдещето на света. Изместване на полюсите, краят на календара на маите, или пък Кали Юга – толкова много странни изрази, които не ги е имало преди. Но какво е това очакване в човешките същества? Много е лесно да се мотивират хората чрез предсказания за бъдещето или някакви пророчества, които никога няма да се сбъднат. Ако краят на света не се случи днес, можем да го отложим за следващата година. Виждал съм колко са гъвкави хората в своята вяра. Но ако очакваме някаква промяна, каква трябва да е тя? Това трябва да е един малък преход от главата към сърцето. Всички облаги, на които се наслаждаваме в тази материална сфера сега, на практика са резултат от човешкия мозък. Светът днес е доминиран от човешката воля. И определено този свят има своите ползи. Те правят живота лесен и удобен. Обаче това си има цена. Защото създавайки си комфортен живот сме създали и капан, от който трудно можем да се измъкнем. Така че макар да се радваме на материални удобства, вътре в себе си се изправяме пред големи изпитания.

Какво се случва в главата на едно човешко същество? Това за щастие е скрито от нас. Защото ако можехме да четем мислите на другите, щяхме да се окажем в небрано лозе. Но основно в ума се случват три функции. Едната е мисловната способност – интелектуалният, познавателният капацитет. Втората е силата на волята. И третата са чувствата. Ум не е равнозначно на мозък, недейте да ги обърквате. Умът е като вътрешно сетиво, шесто чувство. И още веднъж трите му функции: мислене, волево намерение и чувстване.

И така, днешният свят е доминиран от волята. И ако се нуждаем от някаква промяна, ако се нуждаем от някакъв преход, това трябва да е преминаване към третата способност на ума – чувстването. Разбира се, да се чувства без да се мисли също би могло да е проблематично. Но ако съумеем да обединим позитивните резултати и от двете способности, ще можем да израстваме по-добре. Мисля, всички можем да се съгласим, че истински важните решения взимаме в сърцата си. В нормални случаи можете да решавате с мозъка си, няма проблем. Но когато сте в опасност, например, или когато сте в екстремна ситуация се задейства една много специална способност. Това е човешката интуиция, която е силно свързвана с чувствата. Трябва да изучим, да овладеем тази способност – интуицията. Защото по този начин можем да стигнем до някои неочаквани заключения, които понякога са много по-добра опция от който и да било интелектуално или теоретично съставен отговор.

Тази промяна ще се случи в света ако започнем да я извършваме в себе си. Казано е, като добър съвет в духовната практика, че самите вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите отвън. Макар че ние очакваме всички други да започнат да се променят, „пък тогава може и аз да кажа „да”. Но за да подпомогнем тази тенденция на преодоляване на трудностите, ние също трябва да допринесем.

Позволете ми да спомена една красива история от индийската традиция, която ще подкрепи тази теза. Историята е за Бог Кришна. Той дошъл в облика на обикновено пастирче. По някакъв начин небесният цар Индра се разгневил, защото обитателите на селото, където живеел Кришна, не извършвали всички жертвоприношения, нужни за поддържането на вселенската хармония. И така, господарят на небесата, господарят на дъждовете започнал да изпраща проливни порои над това село. Всички жители се оказали в страшна опасност и накрая започнали да се молят на своя Бог, който живеел с тях: „Умоляваме Те, спаси ни!” Затова Кришна повдигнал един хълм, понеже под хълма обитателите на селото можели да бъдат защитени, като се съберат заедно отдолу като под чадър. Знаете, че за Бога не е проблем да направи по някое и друго малко чудо, въпреки че си играел като малко момче. И какво се случило? Баща му и старейшините на селото, които се били насъбрали да се прислонят там, вдигнали своите геги – понеже и те били кравари – и също започнали да поддържат хълма. Не си рекли с ума си: „Чакай малко, това дребно момченце може да повдигне цял хълм, едва ли му е нужна моята помощ. Той може да се справи и сам.” Не! Те искали да помогнат с толкова силно чувство, че с тоягите си също поддържали хълма.

По същия начин, каквото има да се случва на този свят, бездруго ще се случи. Има божествен план и за Земята, и за света. При все това, ние също можем да допринесем. Нека вземем своите мънички пръчки, за да поддържаме този хълм. Колкото и малък да е приносът ни, нека го дадем.


Ezekben a napokban egy új időszak veszi kezdetét. Megannyi új kifejezés terjed az emberek között a világ jövőjével kapcsolatban. A pólusváltás, a maja időszámítás vége, vagy a kali juga – oly sok ismeretlen kifejezés, ami nem létezett ezelőtt. De mi ez az emberekben létező várakozás? Nagyon könnyű az embereket jövendőmondással vagy jóslással motiválni – amelyek sosem fognak beteljesedni. Ha a világvége nem ma történik, akkor elhalaszthatjuk a következő évre. Úgy láttam, az emberek nagyon rugalmasak a hitüket illetően. Ám ha mégis valamiféle változásra számítunk, mi is legyen az? Legyen ez egy piciny eltolódás a fejből a szív felé. Bármi, amit ebben az anyagi világban élvezünk, az gyakorlatilag az emberi agy műve. A világot ma az emberi akaraterő uralja, és kétségtelenül ennek a világnak is megvannak a maga előnyei: megkönnyíti és kényelmesebbé teszi az életet, de ennek megvan az ára. Hiszen egy kényelmes élet megteremtésével egyben csapdát is létre hoztunk, amelyből mi magunk aligha tudunk kiszabadulni. Habár élvezzük az anyag adta lehetőségeket, belül hatalmas kihívásokkal nézünk szembe.

Mi történik az emberek fejében? Szerencsére ez előlünk el van rejtve, mert ha tudnánk olvasni az emberek gondolataiban, nagyon nehéz idők jönnének. Az elmében alapvetően három dolog történik: az egyik a gondolkodási képesség – intellektuális vagy kognitív kapacitás. A második az akaraterő. A harmadik pedig az érzelem. Az elme nem azonos az aggyal, ne értsétek félre! Az elme olyan, mint egy belső érzékelés, a hatodik érzék. A három funkció tehát még egyszer: gondolat, akarat és érzés.

Tehát a mai világot az akaraterő irányítja. Ha bármi változásra vagy átalakulásra van szükségünk, a harmadik számú képesség felé van szükség egy kicsi eltolódásra – az érzés felé. Természetesen az érzés a gondolkozás nélkül ismét problematikus lehet, de ha mindkét képesség pozitív gyümölcseit egyesítjük, akkor gyorsabban fejlődhetünk. Úgy vélem mindannyian egyetértünk abban, hogy az igazán fontos döntéseink a szívben születnek. Normál esetben az agyunkkal döntünk, minden probléma nélkül. Ám ha például veszélybe vagy extrém helyzetbe kerülünk, egy nagyon különleges képesség lép működésbe, ez pedig az intuíció, ami nagyon erősen az érzéshez kapcsolódik. Meg kell tanulnunk a mesterévé válni ennek a képességnek, az intuíciónak, hiszen ezen a módon váratlan következtetésekre juthatunk, amelyek néha sokkal jobb lehetőségek, mint bármely intellektuálisan vagy elméletben megalkotott válasz.

Ez a változás a világban is végbemegy majd, ha önmagunkon kezdjük el. A lelki gyakorlat során jó tanácsként szokták hangoztatni, hogy ’légy te magad a változás, amit kívül látni szeretnél’. Bár azt várjuk, hogy mindenki más kezdjen el megváltozni, és ’akkor talán majd én is igent mondhatok’, de abban, hogy segítsük ezt a tendenciát, és leküzdjük a nehézségeket, nekünk is kell működnünk.

Hadd említsek itt meg egy gyönyörű történetet az indiai hagyományból, amely ezt támasztja alá. A történet Krsnáról, az Istenről szól, aki egyszerű tehénpásztor-fiúként jelent meg a földön. Az ég urát, Indrát felbosszantotta, hogy abban a faluban ahol Krsna lakott, nem mutatták be az egyetemes harmóniához szükséges áldozatokat, ezért a menny és eső ura hatalmas felhőszakadást zúdított erre a falura. Az összes falulakó óriási veszélyben volt, és végül fohászkodni kezdtek a velük élő Istenhez: „Kérlek, ments meg bennünket!” Így Krsna felemelt egy hegyet, hiszen a hegy alkalmas rá, hogy megvédje a polgárokat, egymással társulva be tudtak húzódni a hegy oltalmába. Tudjátok, a Jóisten annyi kis csodára képes itt is – ott is, ez neki nem probléma, bár éppen egy kisfiú képében játszadozott. Mi történt? Az édesapa és a falu idősebb tagjai, akik összegyűltek, és a pásztorbotjukkal –amivel a tehenekre is vigyáztak – segítettek a hegyet tartani. Nem törték a fejüket azon, hogy „Várj egy percet, ez a kisfiú fel tudja emelni a hegyet, miért segítenék én Neki? Meg tudja Ő azt egyedül is csinálni.’ Nem! Érzelmileg annyira melléálltak, hogy a saját botjukkal ők is tartották a hegyet.

Ehhez hasonlóan alakulnak majd a tendenciák ebben a világban is. Megvan az isteni terv a Földre és erre a világra. De azért, mi is közreműködhetünk benne: ragadjuk meg kicsiny botunkat, és emeljük fel ezt a hegyet! Még ha aprócska is a segítségünk, akkor is ezt kell tennünk.