Archives

Calendar

October 2017
M T W T F S S
« Sep   Nov »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  



Archive for October 16th, 2017

everything

Thank you for coming, I greet everyone with a warm heart! And please excuse me for one of my big shortcomings – that I don’t speak your language. But I have learned something in Bulgarian: “Крушата не пада по-далече от дървото.”[1] This is a proverb, but it has got a deep spiritual meaning also.

We share the same experience – we all live. This is like a common experience for all human beings and for all other living beings. Some 25 years ago my spiritual master told me: “Don’t forget: everything is connected to everything!” Since that time I am wondering about this: “What does it mean? Where can I find the key, the answer to this connection?” And I hope we shall come to some points which will help us to understand this network.

Human beings are very difficult to identify by themselves. If we have to introduce ourselves, we say our names, our family status, our job, etc. But these might change any moment. Yet something is permanent beyond all these changing features. Actually the search for this eternal part, the search for this permanent side is very important in our life. We live in a very unique time. There are so many expectations and so many changes going on. It’s difficult to find the permanent points. Yet our identity is the same. Whatever changes – that is the superficial; what is permanent – that is the spiritual side. So, human beings are in an intermediate position. We all share the same common features. A little bit we are angels and a little bit we are like animals. One side of us is down to earth, and the other side of us is up to the sky. Human life generally is the experience of this middle position. What is a middle position you can understand or you can explain in two ways. One explanation is ‘neither here nor there’. The other explanation is ‘as here, there also’. So we have the chance either to alienate ourselves from both destinations – the material and the spiritual – and to have a vacuum which will not really satisfy you; or you can unite both spheres to have normal and reliable good standard in the material sphere and also achieve spiritual benefits.

The past, the spirit of the past is for separation. If we look back, all the different problems and conflicts usually separate people from each other. Concerning the family affairs or the national affairs, or religious affairs – so many differences are there. There are so many conflicts in the past. What about the future? I think a better future will come if we learn, if we find the way to unity.

This is not only a theoretical question, this is very practical. Just like here in this hall we are united, right? We are all here, in this room, we share the same atmosphere. So there is a unity principle manifesting in this room. At the same time there is the difference principle also, because you listen, I speak – that means an exchange. So we can speak of exchange only if there is the unity and diversity principle present. Both aspects are very important in order to have this communication.

 

(to be continued)

 

[1] “The fruit does not fall too far away from the tree.” – Bulgarian saying.



everything

Благодаря ви, че дойдохте, приветствам всички с топло сърце! И моля ви, извинете ме за един от големите ми недостатъци – че не говоря вашия език. Но съм научил нещо на български: “Крушата не пада по-далече от дървото.” Това е пословица, обаче има и дълбоко духовно значение.

Ние споделяме едно и също преживяване – всички живеем. Това е като всеобщ опит за всички човешки същества и въобще за всички живи същества. Преди 25 години моят духовен учител ми каза: „Не забравяй: всичко е свързано с всичко!” Оттогава насетне се чудя: „Какво означава това? Къде мога да намеря ключа, значението на тази свързаност?” И се надявам да стигнем до някои отговори, които да ни помогнат да разберем тази мрежа.

На човешките същества им е трудно да се идентифицират. Ако трябва да се представим, казваме имената си, семейното си положение, какво работим и т.н. Ала всичко това може да се промени във всеки един момент. Но нещо е постоянно, отвъд тези променящи се характеристики. Всъщност търсенето на тази вечна частица, на тази постоянна страна у нас е много важно в живота ни. Живеем в много необичайно време. Толкова големи очаквания има, толкова много промени се случват. Трудно е да се намерят неизменни опорни точки. Въпреки това нашата идентичност си е същата. Каквото и да се променя – то е повърхностно; което е постоянно – то е духовната страна.

Така че човешките същества са в междинна позиция. Ние всички споделяме еднакви общи черти. По малко сме като ангели и по малко сме като животни. Едната ни страна е долу на земята, а другата – високо в небесата. Човешкият живот като цяло е преживяване на тази междинна позиция. Една междинна позиция може да бъде разбрана и обяснена по два начина. Едното тълкувание е „ни тук, ни там”. А другото е „и тук, и там”. Така че имаме възможността или да се отвърнем и от двете посоки – и от материалната, и от духовната – и да сме в един вид вакуум, което няма да ни донесе истинско удовлетворение; или пък можете да обедините двете сфери, за да имате нормален, стабилен, добър стандарт в материалния живот, а също да достигнете и до духовната благодат.

Миналото, духът на миналото е за раздяла. Ако се вгледаме назад, всички разнообразни проблеми и конфликти обикновено разделят хората едни от други. По отношение на семейните дела, държавните дела, религиозните дела – толкова много различия съществуват. Има толкова много конфликти в миналото. А какво да кажем за бъдещето? Мисля, че едно по-добро бъдеще ще ни споходи ако се научим да намираме пътя към единството.

Това не е просто някакъв теоретичен въпрос, а нещо съвсем практично. Както ние тук, в тази зала, сме обединени, нали? Всички сме тук, всред това пространство, споделяме същата атмосфера. Така че в тази стая е проявен принципът на единството. Същевременно е проявен и принципът на разграничаването, тъй като вие слушате, а аз говоря – това означава обмен. Така че можем да говорим за обмен единствено ако присъстват принципите и на единството, и на различието. И двата аспекта са много важни, за да има общуване.

(следва продължение)



everything

Köszönöm, hogy eljöttetek, mindenkit meleg szeretettel üdvözlök! Kérlek, bocsássátok meg az egyik nagy hiányosságomat – nem beszélem a nyelveteket. Valamit azért mégiscsak megtanultam bolgárul: „Крушата не пада по-далече от дървото”1 Ez egy közmondás, de mély lelki értelemmel is bír.

Mindannyiunknak van egy közös tapasztalata – mindannyian élünk. Ez egy közös tapasztalat valamennyi ember és valamennyi élőlény számára. Körülbelül 25 évvel ezelőtt a lelki tanítómesterem így szólt: „Ne feledd: minden mindennel összefügg!” Azóta is ezen tűnődöm: „Vajon ez mit jelent? Hol találhatom meg ennek a nyitját, a választ erre az összefüggésre?” Azért remélem, eljutunk néhány olyan pontra, amely segít nekünk megérteni ezt az ’hálózatot’.

Az embereknek nagyon nehezére esik önmaguk meghatározása. Ha be kell mutatkozni, akkor elmondjuk a nevünket, a családi állapotunkat, a munkánkat, stb, ám ezek bármely pillanatban megváltozhatnak. Azonban valami mégis állandó ezeken a változó tulajdonságokon túl is. Valójában ennek az örökkévaló résznek, ennek a változatlan oldalunknak a keresése nagyon fontos az életünkben. Egy nagyon kivételes időszakot élünk, megannyi elvárás és változás közepette. Nehéz rálelni a lényegre, ami változatlan – pedig az identitásunk nem változik. Ami változik az a felszínes, ami állandó az pedig a lelki oldal. Tehát az emberek köztes helyzetben vannak. Mindannyian ugyanazon tulajdonságokkal rendelkezünk – egy picit angyaliak vagyunk, és egy picit állatiak. Egy részünk földhözragadt, másik részünk az égben szárnyal. Az emberi élet általában ennek a köztes helyzetnek a megtapasztalása. A középső helyzetet kétféleképpen lehet megérteni vagy elmagyarázni. Az egyik magyarázat szerint ’sem itt, sem ott ’. A másik magyarázat szerint ’ amint itt, úgy ott’. Tehát megvan az esélyünk arra, hogy vagy elidegenedünk mindkét célállomástól – az anyagitól és a lelkitől – és egyfajta légüres térbe (vákumba) kerülünk, amely nem igazán fog kielégíteni bennünket; vagy egyesítjük mindkét szférát azért, hogy normális és megbízhatóan jó szinten éljünk az anyagi szférában, és emellett lelki előnyökhöz is jussunk.

A múlt, a múlt szelleme az elkülönülésről szól. Ha visszatekintünk, valamennyi különféle probléma és konfliktus általában eltávolítja egymástól az embereket, elég csupán a családi, a nemzeti, vagy vallási ügyekre gondolnunk – megannyi különbség van jelen. Annyi konfliktus volt a múltban, de mi a helyzet a jövővel? Úgy vélem, egy jobb jövő vár majd ránk, ha tudakozódunk és megtaláljuk az egységhez vezető utat.

Ez nem csupán elméleti kérdés, nagyon is gyakorlati. Ebben a szobában mi is egységben vagyunk, ugye? Mindannyian itt vagyunk, ebben a teremben, ugyanabban a környezetben. Van tehát egy egységes elv, amely ebben a szobában megnyilvánul. Ugyanakkor ott van a különbözőség elve is, hiszen ti hallgattok, én beszélek – ez egy cserét jelent. Tehát csak akkor beszélhetünk cseréről, ha egyszerre jelen van az egység és a különbözőség elve is. Mindkét aspektus nagyon fontos ahhoz, hogy ez a kommunikáció létrejöjjön.

(folytatása következik)

1 Az alma nem esik messze a fájától – bolgár közmondás is.