Sharanagati

Swami Tirtha: It is said: you cannot really understand yourself without parallelly understanding the Supreme Lord. May I ask you where is God?

Answer: Somewhere here.

Swami Tirtha: Somewhere here? Maybe closer than we expect. There is a beautiful verse in our tradition: naham vasami vaikunthe… – “I don’t live in My divine realm. I don’t live in the meditation of the yogis. But I live in the heart of My pure followers.”

Of course God is not only there on the inside, He is there on the outside also. If we have the eyes, we shall see His creation, we shall see the result of His beautiful actions everywhere. And also we shall be able to perceive His presence in our heart.

In our secret teachings it is described that the body is compared to a tree. And the main branch of this tree is the heart. And on this main branch two birds live. One is the individual soul – we ourselves – and the other is this divine presence, this divine soul. The first one is picking the fruits of this tree. And you know, the fruits are sometimes bitter, sometimes sweet, sometimes sour – different. So until we are engaged in trying to enjoy the fruits of our body, of our bodily actions and we don’t come to a spiritual platform, we have to reap the harvest, we have to take the consequences of our actions. But as soon as this bird who tastes the fruits turns its attention to the supreme presence, immediately all the suffering is finished.

Actually this is our only duty in this lifetime: from the external go to the internal, from material come to the spiritual. “From the unreal lead me to the real; from the darkness lead me to the light; and from death lead me to eternity.”[1] This is a beautiful general prayer, which will help all of us. And as soon as we get rid of the material contamination, we shall have a personal realization of the higher truths and the higher happiness.

Now you can say: ‘Ah, again empty words.’ Or ‘Now I am suffering; maybe in the heaven I will be happy. You say that now I am in limited consciousness; when my consciousness is purified, then I will be happy – but it’s so far away!” So, don’t believe in promises! Try it for yourself! It’s free, this process is free. And this is not a joke, although we sit here in the House of the Satire. So, if we try the spiritual process of self-realization, then we can come closer to our original identity of being an eternal, conscious and happy living being.

Our meditation or our prayer is focused on a very ancient mantra. Mantra means a kind of prayer for the liberation of your consciousness. There is unlimited number of mantras, but there is one special mantra, this is called the maha-mantra, or the great mantra of liberation. This mantra consists of the names of God. You see, in the Gita Krishna is speaking – so He is God Supreme. And the words in this mantra are: Hare – which is divine bliss or the love energy of God; then Krishna – Krishna is the Supreme Lord; and Rama – which is, let’s say, the happiness that you can feel if you are connected to the Lord. So, this is a very ancient mantra: Hare Krishna, Hare Krishna, Krishna Krishna, Hare Hare/ Hare Rama, Hare Rama, Rama Rama, Hare Hare – and you can find it in unlimited places in India also. There are some temples where they have sung this mantra for five hundred years permanently. And this is a very direct way of connection with God.

[1] Brihadaranyaka Upanishad 1.3.28

Свами Тиртха: Казва се, че не можете наистина да разберете себе си без паралелно с това да разберете и Върховния Бог. Мога ли да ви попитам къде е Бог?

Отговор: Някъде тук.

Свами Тиртха: Някъде тук. Може би по-близо отколкото очакваме. Има един красив стих в нашата традиция: нахам васами ваикунтхе… – „Аз не живея в Моето божествено царство. Не живея в медитацията на йогите. Но живея в сърцата на Моите чисти последователи”

Разбира се, Бог не е само отвътре, Той е и навън. Ако имаме очите, ще виждаме Неговото творение, ще виждаме резултатите от красивите Му дейности навсякъде. И също ще можем и да долавяме присъствието Му в сърцето си.

В нашите тайни учения има описание на тялото, сравнено с дърво. Главният клон на това дърво е сърцето. И на този главен клон живеят две птици. Едната е индивидуалната душа – ние самите – а другата е Божието присъствие, божествената душа. Първата птичка кълве плодовете от това дърво. А знаете, плодовете понякога са кисели, понякога са сладки, а понякога горчиви – различни. Докато сме заети с това да се стремим да се наслаждаваме на плодовете на своето тяло, на своите телесни дейности и не достигаме до духовното ниво, се налага да събираме реколтата, да приемаме последствията от своите постъпки. Но само щом тази птица, която вкусва плодовете, насочи вниманието си към Божието присъствие, начаса цялото страдание приключва.

Всъщност това е единственото ни задължение в този живот: от външното да стигнем до вътрешното, от материалното до духовното. „От неистинското води ме към истинското; от мрака води ме към светлината; и от смъртта води ме към вечността.”[1] Това е една красива обща молитва, която ще помогне на всички ни. А щом се избавим от материалното замърсяване, ще добием лично осъзнаване на по-висшите истини и по-висшето щастие.

Сега може да кажете: „О, поредните празни думи.” Или „Сега страдам; може би в рая ще бъда щастлив. Казваш, че сега съм в ограничено съзнание; а когато съзнанието ми се пречисти ще бъда щастлив – но това е толкова далече!” Затова недейте да вярвате на обещания! Опитайте сами! Безплатно е, този процес е безплатен. И това не е шега, макар да седим тук в Дома на Хумора и Сатирата. Ако опитаме да приложим този процес на духовно себеосъзнаване, ще можем да се доближим до своята изначална идентичност на вечни, съзнателни и щастливи живи същества.

Нашата медитация, нашата молитва се опира на една много древна мантра. Мантрата е вид молитва за освобождение на съзнанието. Съществуват безброй много мантри, но има една специална, наречена маха-мантра, или „великата мантра на освобождението”. Тази мантра се състои от имената на Бога. Виждате, в „Гита” говори Кришна – Той е Върховният Бог. И думите в тази мантра са: Харе – това е божественото блаженство или енергията на любовта на Бога; след това Кришна – Кришна е Върховният Бог; и Рама – което е, да речем, щастието, което можете да почувствате ако сте свързани с Бога. И така, това е много древна мантра: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе/ Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе можете да я откриете на безброй места из Индия. Има храмове, където тази мантра се пее от петстотин години без прекъсване. Тя е съвсем пряк път за връзка с Бога.

[1] „Брихадараняка Упанишад” 1.3.28

Szvámí Tírtha: Azt mondják, hogy nem igazán értheted meg saját magadat anélkül, hogy párhuzamosan a Legfelsőbb Urat is megértenéd. Megkérdezhetem Tőletek, hol van Isten?

Válasz: Valahol itt.

Szvámí Tírtha: Valahol itt? Talán közelebb, mint gondolnánk. Van egy nagyon szép vers a tradíciónkban: náham vaszámi vaikunthé – Nem az isteni birodalmamban, nem a jógik meditációjában, hanem tiszta bhaktáim szívében lakozom. [1]

Természetesen a Jóisten nem csupán belül van jelen, hanem kívül is. Ha van hozzá szemünk, látni fogjuk az Ő teremtését, mindenütt látni fogjuk az Ő gyönyörű cselekedeteit. Képesek leszünk arra, hogy érzékeljük a jelenlétét a szívünkben.

A titkos tanításainkban az áll, hogy a test egy fához hasonlatos, ahol a fő ág maga a szív, melyen két madár él. Az egyik az egyéni lélek – mi magunk – a másik pedig ez az isteni jelenlét, az isteni lélek. Az első csipegeti ennek a fának a gyümölcseit. Tudjátok, a gyümölcsök néha keserűek, máskor édesek, néha savanyúak – különbözőek. Tehát ameddig azzal foglalatoskodunk, hogy megpróbáljuk a test s cselekedeteink örömeit élvezni és nem jutunk el a lelki síkra, le kell aratnunk a termést, fel kell vállalnunk cselekedeteink következményeit. Ám amint ez a madár, aki megízleli a gyümölcsöt, a legfelsőbb jelenlét felé fordítja figyelmét, rögtön vége szakad valamennyi szenvedésnek.

Valójában ez az egyetlen kötelességünk ebben az életben: a külsőből a belső felé elmozdulni, az anyagitól a lelki felé. “A valótlanból vezess a valósba! A sötétségből vezess a világosságba! A halálból vezess a halhatatlanságba!”[2] Ez az a gyönyörű általános fohász, amely segíteni fog mindnyájunkat. Amint megszabadulunk az anyagi szennyeződéstől, személyesen is meg fogjuk valósítani a magasabb szintű igazságokat és a magasabb szintű boldogságot.

Most mondhatjátok: ’Ó, ismét üres szavak.’ vagy ‘Most szenvedek, talán a mennyben majd boldog leszek. Azt mondod, hogy most korlátozott tudatszinten vagyok, amikor megtisztul a tudatom, akkor boldog leszek – ám ez olyan messze van!’ Ne higgy hát az ígéreteknek! Próbáld meg magadért! Ingyenes, ez a folyamat nem kerül pénzbe. És ez nem vicc, még akkor sem, ha itt ülünk a Szatíra házában[3]. Tehát, ha megpróbáljuk az önmegvalósítás lelki folyamatát követni, közelebb juthatunk eredeti azonosságunkhoz: örök, tudatos és boldog élőlények vagyunk.

A meditációnk vagy fohászunk középpontjában az ősi mantra áll. A mantra egyfajta fohász a tudatotok felszabadulásáért. Megszámlálhatatlan mennyiségű mantra létezik, ám van egy nagyon különleges, a maha-mantra, vagy a felszabadulás nagy mantrája. Ez a mantra Isten neveiből áll. Látjátok, a Gítában Krsna beszél – tehát Ő a Legfelsőbb Isten. E mantra szavai: Haré – amely isteni áldás, vagy Isten szeretetenergiájának áldása, majd Krsna – Krsna a Legfelsőbb Úr, és Ráma – ami mondjuk a boldogság, amit akkor érzel, ha kapcsolódsz a Jóistenhez. Ez tehát egy nagyon ősi mantra: Haré Krsna, haré Krsna, Krsna Krsna, Haré haré / Haré Ráma, Haré Ráma, Ráma Ráma, Haré Haré. Indiában számtalan helyen megtalálható. Vannak olyan templomok, ahol ötszáz éve folyamatosan zengik ezt a mantrát – ez egy nagyon közvetlen módja az Istenhez való kapcsolódásnak.

[1] Padma-purána

[2] Brihadáranjaka-upanisad  1.3.28.

[3] Az előadás helyszíne a Humor és Szatíra Háza Gabrovóban