Sharanagati

Ако искаме да го кажем съвсем просто: ние сме вечни души. Не сме тези тленни тела, а сме вечни души. Това е много значим научен и теологичен факт – че съществуването съществува. Не сме дошли от нищото, проявеният свят не се проявява от небитието. Защото ако нещо идва от нищо, то ще се върне в нищото. Но след като идваме от нещо, след като цялото творение идва от нещо, то най-вероятно може да се върне към източника си. Отново да го кажем съвсем просто: ако човек е създаден от Бога, той може да се върне при Него. Защото сме вечни души, принадлежащи на божествената сфера. Това е първата характеристика на душата.

Коя е втората? Втората е съзнанието. Ние всички сме съзнателни живи същества. Понякога това не е особено видно при някои хора, но като цяло сме наречени хомо сапиенс, нали – съзнателни същества.

А каква е целта на съзнанието? Съществуването има някакъв смисъл ако е осъзнато. Ако нямахме съзнание, нямаше да се наричаме човешки същества, а краставици, вървящи на два крака. Така че съзнанието прави живота стойностен. То придава смисъл на битието. А щом сме съзнателни същества, какво следва да правим? Следва да търсим щастието. Интелигентност означава да станеш щастлив.

Усещате ли тези характеристики проявени в живота си – вечност, знание и щастие? Комси-комса, и да и не. Надяваме се, че е така, но винаги сме ограничени. Нашата вечност е обрамчена от раждане и смърт; в знанието си сме ограничени или от твърде малкото, или от твърде многото си години. А дефиницията за щастие, дадена от Зигмунд Фройд, великия психолог, е следната: той казва, че когато не страдаш прекалено много – това е щастието. Знаете, това е много близо до истината, но въпреки всичко за мен не е удовлетворяваща подобна дефиниция за щастие: когато не страдаш. Искам нещо позитивно. Дайте ми позитивно определение за щастие! След като сме живи създания, съществуващи на тази планета Земя, и след като притежаваме съзнание, ние трябва да търсим щастието. На практика всяко същество, всяко създание именно това и прави. Растенията израстват в търсене на слънчева светлина, птиците се опитват да си намерят храна, всеки търси щастие. Особено напролет хората са мотивирани да намерят партньори за романтични любовни афери. Но зимата скоро пак ще дойде.

Така и нашето щастие винаги идва и си отива. Трябва да сме достатъчно интелигентни да потърсим такова щастие, което никога няма да ни напусне. И методът за познание на вечното щастие е много лесен. Досега все сме търсели навън и сме си мислели, че притежаването на разни неща ще ни донесе удовлетворение. Това случи ли ви се? Мисля, че натрупването на притежания тече, но резултатът все още не е удовлетворителен. Така че решението е вместо да се стремите да търсите щастието навън, постарайте се да потърсите своето щастие отвътре – това е съкровен път. И ако издигаме съзнанието си на все по-висши и по-висши нива, дори да се намираме в същите условия, ще можем да ги възприемаме от друга гледна точка.

Да ви разкажа ли една история в тази връзка? Една и съща реалност – различни погледи. В древността се срещнали три велики личности – Бог Буда, Конфуций и Лао Дзъ. Събрали се и захванали да разглеждат една кана с оцет. Всички познаваме вкуса на оцета. Пръв бил Конфуций. Знаете, той е философ-реалист. Бръкнал в каната, облизал си пръста и казал: „Кисел е”. Добре, следващият бил Бог Буда. Знаете, някои считат Буда за песимист – той казва, че животът е страдание. Той също опитал оцета и рекъл: „Не е кисел, ами направо е горчив!” Трети бил Лао Дзъ. А знаете, той е съвсем умиротворен човек. Не е точно реалист, защото е толкова умиротворен, че е отвъд реалността. А определено не е и песимист, защото по някакъв начин неговата мъдрост му носи удовлетворение. И така, и той вкусил оцета и казал: „Не е нито кисел, нито горчив. Сладък е!”

И така, ето го нашият живот – една кана с оцет. Какво е вашето мнение за живота ви? Кисел, горчив или сладък? Ако сме реалисти, ще кажем: „Е, хайде, ясно е, че киселее.” Ако сме песимисти, ще речем: „Не, твърде горчив е!” Обаче ако сме оптимисти, тогава ще кажем: „Сладък е.”

Йога ни помага да намерим сладкия вкус дори в киселото и горчивото. Затова може да кажем, че това е мистичен процес, който способства да усъвършенстваме виждането си. Само трябва да разберем следното дълбоко в сърцата си – че сме вечни, знаещи и блажени души. Единственият проблем е, че тези наши изначални качества са малко покрити от тялото, малко покрити от невежество, малко покрити от илюзия. Така че ако премахнем илюзията – това лъжовно отъждествяване с тялото – ще можем да стигнем до духовното ниво.

If we want to put it very simply: we are eternal souls. We are not the perishable body, but we are eternal souls. And this is a very important scientific and theological fact that existence is there. So, we don’t come from nothing, the manifested world does not come from nothing. Because if something comes from nothing, then it will return to nothing. But as we come from something, the whole creation comes from something, most probably it can return to the source. Again to put it very simply: if man is created by God, then we can return to Him. Because we are eternal souls, belonging to that divine realm. This is the first feature of the soul.

What is the second? The second is consciousness. We are all conscious living beings. Sometimes it’s not so obvious with some fellow human beings, but basically we are called homo sapiens, right – knowledgeable beings.

And what is the goal of consciousness? Existence has any meaning only if it is conscious. If we did not have our consciousness, we would not be called human beings but cucumbers, walking on two legs. So, consciousness makes living worth. It gives a meaning to existence. And if we are conscious living beings, what shall we do? We shall search for happiness. Intelligence means that you become happy.

Do you feel these features manifested in your life – eternity, knowledge and happiness? Comsi-comsa[1], yes and no. We hope that it is like this, but we are always limited. Our eternity is limited by birth and death; our knowledge is limited either by young age or by old age. And the definition of happiness given by Sigmund Freud, the great psychologist, is as follows: he said that when you don’t suffer too much – this is happiness. You know, it’s very close to the truth, but nevertheless I was not satisfied by this definition of happiness: when you don’t suffer. I wanted something positive. Give me a positive definition of happiness! As we are living beings, existing here on this planet Earth and we have our consciousness, we should search for happiness. Practically every living being, every living entity is doing that. The plants are reaching out for sunshine, the birds are trying to find some foodstuffs for themselves, everybody is searching for happiness. Especially in springtime human beings are motivated by search for a partner for a romantic love affair, but soon winter will come.

So our happiness always comes and goes. We have to be intelligent enough to search for some happiness that will not leave us. And the know-how of eternal happiness is very easy. So far we were searching outside and we thought that by possessing certain things we shall be satisfied. Did it happen to you? I think the collecting period started, but the result is not fulfilling yet. So, the solution is, instead of trying to search for happiness outside, try to search your happiness inside – this is an internal path. And if we elevate our consciousness to higher and higher levels, even the same conditions we can perceive from a different point of view.

Shall I tell you a story about it? The same reality – different visions. In the ancient times three great personalities met – Lord Buddha, Kung Fu Tze and Lao Tze. They came together and they started to examine a jar with vinegar. We all know the taste of vinegar. First was Kung Fu Tze. You know, he was a very realistic philosopher. So he put his finger in the jar, licked his finger and said: “This is sour”. All right, the next person was Lord Buddha. And you know, some people consider Buddha a little pessimistic – he says that life is suffering. So, he was also tasting the vinegar and he said: “This is not sour, this is bitter!” The third was Lao Tze. And you know he is a very peaceful guy. He is not really realistic because he is so peaceful that is beyond reality. And definitely he is not a pessimist, because somehow his wisdom gives him some satisfaction. So, he also tasted the vinegar and he said: “No, this is not sour and this is not bitter. This is sweet!”

So, here is our life – a jar of vinegar. What is your opinion about your life? Sour, bitter or sweet? If we are realistic, we shall say: “Ah, come on, this is sour a little bit here and there.” If we are pessimistic, we shall say: “No, it’s very bitter!” But if we are optimists, we shall say: “It’s sweet.”

So, yoga will help us to find the sweet taste even in bitter or sour. Therefore we can say that this is a mystic process that will help you to improve your vision. Only this we should understand very deeply in our hearts – that we are eternal, knowledgeable and blissful souls. The only problem is that these original qualities of us are little covered by the body, little covered by ignorance, little covered by illusion. So, if we remove the illusion – this identification that we are the bodies – then we can come to the spiritual platform.

[1]  “Comme ci comme ca” (French) – means “Like this or like that”

Ha nagyon le szeretnénk egyszerűsíteni: örökkévaló lelkek vagyunk. Nem a romlandó test vagyunk, hanem örökkévaló lelkek. Ez egy nagyon fontos tudományos és teológiai tényállás, hogy a létezés létezik. Tehát nem a semmiből származunk, a megnyilvánult világ nem a semmiből származik. Hiszen ha valami a semmiből keletkezik, az majdan semmivé válik majd. Ám mivel nem a semmiből jöttünk, az egész teremtés valamiből ered, valószínűleg vissza is térhet a forrásához. Ismét leegyszerűsítve: ha az embert a Jóisten teremtette, akkor vissza is tudunk Hozzá térni. Hiszen örökkévaló lelkek vagyunk, az Isten országához tartozunk. Ez a lélek első vonása.

Mi a második? A második a tudatosság. Mindannyian tudatos élőlények vagyunk. Néha ez egyes embertársaink esetében nem oly nyilvánvaló, de alapvetően homo sapiensnek hívnak minket, ugye? Értelmes lényeknek.

Mi is a tudatosság célja? A létezésnek csak akkor van értelme, ha tudatos. Ha nem lenne tudatunk, nem emberi lényeknek, hanem két lábon járó uborkának hívnának bennünket. Tehát a tudatosság által nyer értelmet az élet, ez ad értelmet a létezésnek. És ha tudatos élőlények vagyunk, mit teszünk? A boldogságot fogjuk keresni. Az intelligencia azt jelenti, hogy boldog leszel.

Érzitek, hogy ezek a tulajdonságok – örökkévalóság, tudatosság és boldogság – megnyilvánulnak az életetekben? Comsi-comsa[1], részben igen, részben nem. Reménykedünk benne, hogy igen, de mindig vannak korlátaink. Örökkévalóságunkat a születés és a halál korlátozza, a tudásunkat pedig a fiatal vagy az idős kor. A boldogság meghatározása, amely a nagy pszichológustól, Sigmund Freudtól származik így szól: ő azt mondja, hogy amikor nem szenvedünk túl sokat, az a boldogság. Tudjátok, ez nagyon közel áll az igazsághoz, mindazonáltal én nem voltam elégedett a boldogságnak ezzel a meghatározásával, hogy amikor nem szenvedsz. Én valami pozitívra vágytam – a boldogság pozitív meghatározására! Mivel élőlények vagyunk, a Föld nevű bolygón élünk, tudattal rendelkezünk, kutatnunk kell a boldogság után. Gyakorlatilag valamennyi élőlény, valamennyi élő entitás ezt csinálja. A növények a napsütést szeretnék elérni, a madarak próbálnak ennivalót keresni a maguk számára, mindenki a boldogságot kutatja. Különösen tavasszal az emberek előszeretettel keresnek maguknak partnert egy romantikus szerelmi viszonyhoz, ám hamarosan eljön a tél.

Tehát a boldogságunk mindig jön és megy. Elég értelmesnek kell lennünk ahhoz, hogy olyan boldogság után kutassunk, ami velünk is marad majd. Az örökös boldogság know-how-ja nagyon könnyű. Eddig kívül kerestük, és úgy véltük, hogy bizonyos dolgok birtoklása ki kell, hogy elégítsen bennünket. Megtörtént ez veletek? Azt hiszem, hogy a gyűjtögető időszak elkezdődött, ám az eredmény még nem teljesedett be. Tehát a megoldás az, hogy ahelyett, hogy a boldogságot kívül keresnénk, próbáljuk meg belül megtalálni – ez a belső út. Ha pedig tudatunkat egyre magasabb szintekre emeljük, még ugyanazokat a körülményeket is képesek leszünk egy másik nézőpontból látni.

Elmeséljek erről egy történetet? Ugyanaz a valóság – különböző látásmódok. Az ókorban élő három nagy személyiség – Buddha, Konfuciusz és Lao-ce találkoztak. Összegyűltek, és elkezdtek megvizsgálni egy ecettel töltött üveget. Mindannyian ismeritek az ecet ízét. Elsőként Konfuciusz kóstolta meg – tudjátok, ő egy nagyon realista filozófus volt – először tehát belemártotta az ujját az üvegbe, megnyalta, majd így szólt: “Ez savanyú.” Ezután Buddha következett. Tudjátok, néhányan eléggé pesszimistának tartják Buddhát – úgy véli, hogy az élet szenvedés. Tehát ő is megkóstolta az ecetet, majd így szólt: “Ez nem savanyú, ez keserű.” Harmadikként Lao-ce következett, tudjátok, ő egy nagyon békés ember, távol áll tőle a realitás, és bizonyára nem is pesszimista, mivel valahogyan a bölcsesség megfelelő elégedettséget biztosít számára. Tehát ő is megízlelte az ecetet, és így szólt: “Nem, ez nem savanyú, még csak nem is keserű, ez édes!”

Itt van tehát az életünk – egy üvegnyi ecet. Mi a véleményetek az életetekről? Savanyú, keserű, vagy édes? Ha realisták vagyunk, azt fogjuk mondani: “Ugyan már, helyenként kissé savanyú.” Ha pesszimisták vagyunk, azt fogjuk mondani: “Nem, ez nagyon keserű!” Ám ha optimisták vagyunk, azt fogjuk mondani: “Édes.”

A jóga tehát segíteni fog nekünk rálelni az édes ízre még a keserűben vagy savanyúban is. Ezért mondhatjuk azt, hogy ez egy misztikus folyamat, amely segít nektek látásmódotok tökéletesítésében. Csak ezt az egyet kell nagyon mélyen a szívünkbe vésni – örökkévaló, tudással rendelkező, és áldott lelkek vagyunk. Az egyetlen probléma az, hogy ezeket az eredeti tulajdonságainkat kissé befedte a test, kissé a tudatlanság, és kissé az illúzió. Vagyis ha eltávolítjuk az illúziót – a testünkkel való azonosságot – akkor jutunk el a lelki síkra.

[1] Comsi-comsa – francia. Jelentése: igen is, meg nem is.