Sharanagati

Question of Neli: What is the reflection of ‘I, me, mine’ and ‘You, you, yours’ in the spiritual world?

Swami Tirtha: Very nice question! In short, because we can elaborate on that for another week, this is the conflict or the harmony – depends on the point of view – of philosophy and dedication. Because for a very long time philosophy concerns these three topics – ‘I, me, mine’. Many different aspects and schools of philosophy, like ontology and aesthetics, concern these topics – what about the human being, what is the goal, what is the reason to exist, what are the dimensions, what is the use. So ‘I, me, mine’ is focused on the personality. And if we apply this to spiritual life, or religious life generally, then ‘I, me, mine’ means that I know myself and I dedicate myself.

So, this is the philosophy part of devotional service: ‘I am Yours’. It is very nice if people understand that they belong to God. It’s a first step. But this is not the ultimate step. Because beyond philosophy, beyond tattva there is rasa. Beyond theory there is happiness and feeling. So beyond philosophy, beyond conclusion, beyond tattva there is the rasa answer of this, and that is “You are mine”. So ‘I’m Yours’ as a first level – this is only philosophy, you submit yourself. But later on you can come with your demands: ‘But You are mine!’ Do you feel the difference between the two?

Of course again, we should not mix. First we have to say ‘yes’ to Krishna. Then maybe on some higher stages of your spiritual development you can have some demands, some requirements. So philosophy means ‘I am Yours’ and divine religion, or prema, means ‘You are mine’.

And from another point of view we can examine this – that the subject (ashraya) and the object (vishaya) are searching for each-other. Who is the subject? The subject is the devotee; and the object is Krishna. So the subject tries to search and serve God, while a little later we should understand that the object starts to behave like a subject – Krishna as a merciful God is also searching for His beloved servants. So, this is the ashraya-tattva and vishaya-tattva searching for each-other. If we hear only this – ashraya and vishaya – it does not say anything to us. But if we understand that we search, we have some emotions, we try to give it to Krishna – so we are like subjects and He is like an object of worship – this is nice, this s like ‘I am Yours’. While the higher stage is when we understand that He is also inviting, attracting and searching for us. In this way He will say: “But you are Mine.” So the counterpart of ‘I am Yours’ is ‘You are Mine’. What is the answer to this expression: “I am Yours’? The only answer is that ‘You are Mine’. This is just like one offering starting from the devotee: ‘I am Yours’ and then Krishna says: “Yes, you are Mine’. Maybe these expressions meet halfway. But what happens if they don’t meet? Then they fall in the opposite party. And then you will say: “You are mine!” and Krishna will say: “I am yours.” This is the chase after each-other.

Neli kérdése: Mi az ‘én, engem, enyém’  és a ‘Te, téged, tiéd’ megnyilvánulása a lelki világban?

Szvámí  Tírtha: Nagyon szép kérdés! Röviden, mivel erről még legalább egy hétig tudnánk beszélni, ez a filozófia és az odaadás konfliktusa avagy harmóniája – nézőponttól függően. Hiszen hosszú időn keresztül a filozófia e három területet érinti: ‘én, engem, enyém.’. Nagyon sok különféle filozófiai nézőpont és iskola foglalkozik ezekkel a témákkal, mint például az ontológia, az esztétika  – mi a helyzet az emberi lénnyel, mi a cél, mi a létezés értelme, mik a dimenziók, és mi a hasznuk. Tehát az ‘én, engem, enyém’ középpontjában a személyiség áll. És ha ezt a lelki életre, vagy általában a vallásos életre vonatkoztatjuk, akkor az ‘én, engem, enyém’ azt jelenti, hogy én ismerem magamat és odaadom magam.

Tehát ez az odaadó szolgálat filozófiai része: ‘Én, a Tiéd.’ Nagyon szép, ha az emberek megértik, hogy ők Istenhez tartoznak. Ez az első lépcső. Ám nem az utolsó. Hiszen a filozófia mögött, a tattva mögött ott van a rasza is. Az elmélet mellett ott van a boldogság és az érzés. Tehát a filozófián túl, a következtetésen túl, a tattván túl ott van erre a rasza-típusú válasz is, ez pedig a következő: ‘Te az enyém.’ Tehát ‘Én a Tiéd’ – az első lépcső – ez csupán filozófia, meghódolni. Ám később előhozakodhatsz a te igényeiddel: ‘De Te az enyém!’ Érzitek a kettő közötti különbséget?

Természetesen itt sem szabad ezeket összekevernetek. Először igent kell mondanunk Krsnára. Talán a lelki fejlődésetek magasabb szintjén lehetnek nektek is igényeitek, elvárásaitok. Tehát a filozófia azt jelenti, hogy “én a Tiéd”, és az isteni vallás, avagy préma azt jelenti, hogy “Te az enyém.”

És egy másik nézőpontból megvizsgálhatjuk ezt – hogy az alany (ashraya) és a tárgy (vishaya) egymást keresik. Ki az alany? Az alany a tanítvány, és a tárgy Krsna. Tehát a tárgy megpróbálja megtalálni és szolgálni az Istent, míg kicsit később meg kellene értenünk, hogy a tárgy megpróbál alanyként viselkedni – Krisna könyörületes Istenként szintén keresi az Ő szeretett szolgáit. Tehát az ashraya-tattva és a vishaya-tattva egymást keresik. Ha csak ezt halljuk, az nem mond nekünk semmit. Ám ha megértük hogy keresünk, vannak érzelmeink, megpróbáljuk azt Krsnának adni – tehát olyanok vagyunk, mint  az imádat alanyai, Ő pedig imádatunk tárgya – ez nagyon szép, ez olyasmi, mint hogy “Én a Tiéd”. A magasabb szint az, amikor megértjük, hogy Ő is invitál, vonz és kutat utánunk. E módon Ő így fog szólni: “De Te az Enyém.” Tehát az Én a tiéd ellenpontja a Te az Enyém. Mi a válasz erre a kifejezésre? Én a Tiéd? Az egyetlen válasz, hogy Te az Enyém. Ez olyasmi, mint egy tanítványból fakadó felajánlás: “Én a Tiéd”, és utána Krsna így szól: “Igen, Te az Enyém”. Talán ezek a kifejezések félúton találkoznak. Ám mi történik akkor, ha ezek mégsem találkoznak? Akkor felcserélődnek a szerepek, és utána így fogtok szólni: “Te az enyém”, és Krsna pedig így válaszol majd: ” Én a tiéd.”  Örökösen egymás nyomában.

Въпрос на Нели: Какво е отражението на „аз, мен, моето” и „ти, теб, твоето” в духовния свят?

Свами Тиртха: Много добър въпрос! Ще отвърна накратко, защото можем да говорим за това цяла седмица: това е конфликтът или хармонията – зависи от гледната точка – между философията и посветеността. Защото за много дълго време философията се занимава с тези три теми – „аз, мен, моето”. Много различни аспекти и школи на философията, например онтологията и естетиката, боравят с тези теми – какво е човекът, каква е целта, каква е причината на съществуването, какви са измеренията, каква е ползата. Така че „аз и моето” се фокусира върху личността. И ако приложим това спрямо духовния живот, или спрямо религиозния живот като цяло, тогава „аз, мен, моето” означава аз познавам себе си и посвещавам себе си.

Това е философската страна на преданото служене: „Аз съм Твой”. Много е добре ако хората разберат, че принадлежат на Бога. Това е първата стъпка. Но не е и последната. Защото отвъд философията, отвъд таттва съществува раса. Оттатък теорията са щастието и чувствата. Така че отвъд философията, отвъд заключенията, отвъд таттва, съществува и раса отговор на това и той е: „Ти си мой”. И така, „аз съм Твой” е едва първото ниво, то е само философия, ти се покоряваш. Ала сетне можеш да проявиш и изискванията си: „Но и Ти си мой.” Долавяте ли разликата между двете?

Разбира се, трябва да внимаваме да не смесваме нещата. Първо трябва да кажем „да” на Кришна. После, на някои от по-висшите етапи в духовното си развитие може да имате някои изисквания. И така, философия означава „Аз съм Твой”, а божествена религия, или према, означава „Ти си мой”.

А от друга гледна точка можем да разгледаме това – че субектът (ашрая) и обектът (вишая) се търсят един друг. Кой е субектът? Субектът е преданият, а обектът е Кришна. И така, субектът се стреми да търси и да служи на Бога, ала по-нататък трябва да започнем да разбираме, че обектът започва да се държи като субект. Кришна, като милостив Бог, също търси Своите изгубени слуги. Това са ашрая-таттва и вишая-таттва, които се търсят един-друг. Ако чуваме само това – ашрая и вишая – то не ни говори нищо. Но ако разберем, че ние търсим, изпитваме някакви емоции, стремим се да ги отдадем на Кришна – т.е. ние сме като субекти, а Той е обектът на нашето обожание – това е хубаво, то е като „Аз съм Твой”. Ала по-висшето ниво е когато доловим, че Той също ни зове, привлича и търси. Така Той ще каже: „Но ти си Мой”. Така че съответстващата половина на „Аз съм Твой” е „Ти си Мой”. Какъв е откликът на този израз: „Аз съм твой”? Единственият отклик е „Ти си Мой”. Това е като приношение, което започва от предания: „Аз съм Твой” и тогава Кришна отвръща: „Да, ти си Мой”. Може би тези две изречения се срещат насред път. Но какво става ако не се срещнат? Тогава ще попаднат в противоположната страна. И тогава вие ще кажете: „Ти си мой!” а Кришна ще отвърне: „Твой съм”. Това е гонитбата един след друг.