Archives

Calendar

April 2017
M T W T F S S
« Mar   May »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930



Archive for April, 2017

dandavats

Question: How can we fight tamas with humility and where is the line between humility and humiliation? I want something like a practical advice.

Swami Tirtha: I will give you. If you meet somebody who is really superior to you, what is your attitude?

Answer: I am humble.

Swami Tirtha: Correct. And if somebody wants to prove you his so called superiority, what is your attitude?

Answer: I am not, but should I be?

Swami Tirtha: Humbly you can leave, for instance. Or humbly you can tell that: “Sorry, you are not an authority for me. You are not that big as you think you are”. Therefore we should always meet authorities. And intelligence means that we immediately recognize and understand the difference in competence. So, humility means you have a proper understanding of your competence and the competence of others.

But this is only a theoretical advice. You wanted something practical. May I mention a practical story from the devotees’ life? Once there was a newcomer visiting our farm in the old times. And you know, during the day two devotees had a conflict, they were quarreling – which is not very nice. Especially it is not very nice when there is a newcomer around. That was a little embarrassing for our newcomer friend. ‘Wait a minute, these guys are talking about spiritual humility and devotional life and they are fighting like this? What is this?!’ But then, after few hours what did he see? He started to see a spiritual competition between the two. Because one was approaching the other and said: “Oh, Prabhuji, I made a mistake, I am sorry! I think I have committed an offence against you.” While the other said: “No, no, no! I committed a mistake!” And the first one could not tolerate and he started to offer dandavats: “No, please, excuse me!” Then the other one also offered full dandavats: “The mistake is not yours, it’s mine!” Then our newcomer friend understood: “Oh-oh, these are real guys!” By this example he was convinced so much, that he also started to be a devotee.

So, what does that mean? Sometimes we have this competition spirit in the material sense – who is more clever, who is more senior, who is more this or that. But immediately as soon as you come to your spiritual consciousness, you will have a spiritual competition – who is more humble? So, this is a glorious competition of vaishnavas.

You are not required to be perfect right now, so that you don’t commit any mistake, anytime. But you are all required to practice humility. Because that is a solution. And you have to decide whether you want to be part of the problem, or the solution. Are you satisfied with this?

Answer: Yes. The other question is how can we keep our power, our determination to practice humility when there are certain situations when we loose control?

Swami Tirtha: You have to remember what we read: “Whenever you raise your voice, you have lost your humility”.

Comment: It is difficult, even with our parents.

Swami Tirtha: Impossible! How come? It’s not nice. Violence will bring violence, while humility will bring humility, at least in you. Maybe not in the other party at the first time, but later on it will also happen. Violent victory is a loss. You have the right for self defense, no problem, but even then it should be done in a polite and nice way. We should always think what the reality of the problem that we face is. Where is this problem? Is that real? Is it on the mind platform, is it a trick of illusion, or the “smile of the Satan”?

But you are right. Sometimes we lose control. Sadhu Maharaj said a very good advice concerning this. I think you all know it, but still it’s good to repeat. When you are angry, before you answer you should count: 1,2,3 ….only to ten, but slowly. So, it’s not too long, not 64, not 108. If you are still on your nerves, then you should go into the kitchen and drink a glass of water. And if you are still on your nerves, you should go to a different place of your home, this is the bathroom, and look into the mirror. And you will see: ”Hey, this guy has lost control!” Then you can go back.

 



пътят, истината и животът

(az előző hétfő folytatása)

 

 

A szolgálat egyik fajtája a hivatalos, a másik pedig a természetes. Mik a szádhana-bhakti típusai? Ki tudja megmondani? A bhakti odaadó szolgálatot jelent; mi a szádhana?

Válasz: Lelki gyakorlat.

Szvámí Tírtha: Lelki gyakorlat – ez a módja céljaid elérésének. A szádhana azt is jelenti, hogy az igazság szerint kell élned, mivel a szat és a szádhu szavakból származik. Mik is tehát a szádhana-bakti elemei?

Válasz: Bölcsesség, önkontroll és szeretet.

Szvámí Tírtha: Nem rossz. De talán helytelenül tettem fel a kérdést – valójában arra vagyok kíváncsi, hogy mik a szádhana-bhakti különböző fajtáinak fokozatai? Az elemei olyasmik, hogy ’Ezt teszem, azt teszem’, de milyen típusai, milyen fő gyakorlatai vannak?

Hajagríva: Vaidhí és rágánuga.

Szvámí Tírtha: Rendben, köszönöm! Tehát a szádhana-bhaktinak két szintje van: az egyik a vaidhí, a másik a rágánuga. Mi a vaidhí? A vidhi birtokos esete. A vidhi szabályt jelent. Ez a szabályozott odaadó szolgálat, a szabályok és előírások, vidhi, követése. Így kell felkelni, így kell tisztálkodni, így kell a mantrát zengeni, ennyiszer kell meghajolni és csengetni, és elvégezni a különféle dolgokat, ekkor meg akkor… Nehéz! Azért van valamiféle megértésünk erről, igaz? És mi a rágánuga?

Válasz: Spontaneitás, amikor nincs szükséged szabályokra, egyszerűen csak így élsz.

Szvámí Tírtha: Hát, ez az anyagi élet – egyáltalán nincsenek előírások, csak így élsz. Ez a gombák élete. Nincsenek szabályok, nincsenek előírások – csak így élsz.

Válasz: De ez az Isten iránti spontán szeretettel függ össze.

Szvámí Tírtha: Mi, a rágánuga?

Válasz: Valójában nem – azok követése, akik rendelkeznek ezzel a szeretettel.

Szvámí Tírtha: Köszönöm! Ez tehát nem azt jelenti, hogy úgy élsz, ahogy vagy, hanem azt, hogy követsz valamit. Éppen ezért a rágánugát alapvető gyakorlatnak tartják. Ez a szádhana-bhakti eleme. A rágánuga egy picit más gyakorlat, mint a vaidhí. Az anuga jelentése: „lábnyomok követése”, és a rága jelenti ’azokat, akiket spontán szeretet fűz Krsnához’. Tehát a rágánuga-bhakti azt jelenti, hogy „kövesd azokat, akiket spontán szeretet fűz Krsnához!”. Valójában mi is ezt tesszük, a vaidhí síkján. Hiszen ha a mesterünk így szól: ’Csináld ezt, kövesd azt, ez a te szolgálatod, azok az elveid’ – akkor követjük. Ám a rágánuga egy kicsit több – a lényeg megragadása; ez nemcsak szokás, hivatalos szabály, hanem valami több annál. Ha nagyon neofiták vagyunk a szádhana síkján, az azt jelenti, hogy még nem értük el a szádhana eredményeit sem. Ha nagyon neofiták vagytok a rágánuga szintjén, az azt jelenti, hogy még nem értétek el a rágát, még próbáltok gyakorolni, hogy oda eljussatok. A ráganuga-bhakti valami nagyon emelkedett. Nagyon ritka és nagyon emelkedett. Tehát úgy gondolhatnátok, hogy „ó, ez a vége”, de létezik valami ennél magasabb is?

Valaki: Préma-bhakti.

Szvámí Tírtha: Préma-bhakti! Vagy, ha még pontosabbak akarunk lenni, a rágátmiká-bhakti – ez a Legfelsőbb iránti szerető szolgálat spontán szintje, ahol az átmá, vagyis az odaadásunk lényege, a rága. Rága-átmika – az átman, a központi mag, a lényeg: a rága. Ez nem a vidhjátmika, vagyis nem a rutin a lényeg, nem a szabályok a lényeg, ez a rágátmika. Valójában azt mondhatjuk, hogy az odaadó szolgálat felsőbb szintje a rágátmiká-bhakti. De ezt vajon kik gyakorolják? A parisadok – Krsna örök társai, a nitja-sziddhák. Tehát ez rendkívül ritka.

De… Azt hiszem, rosszul mondtam – ez nem is túlzottan ritka, ez a többség. Hiszen, ha a másik oldalról nézzük, ez a természetes kifejeződés. Talán itt ritkán találjátok meg, de ott… Csak képzeljétek el, hogy beléptek Gólóka Vrndávanba, és filozófiai vitát akartok kezdeményezni – aligha találtok majd ehhez partnert. Ám még ha rá is találtok egy finom lélekre, aki kész filozófiai eszmecserét folytatni egy újonnan érkezővel, és előadjátok neki az elképzeléseiteket: „Hé, mi is a véleményetek a vaidhí-bhaktiról?’ A gópí így szól majd: „Vaidhí-bhakti?’ Az nagyon érdekes, még sosem hallottam róla. Ez valami újdonság számomra.” Hiszen, tudjátok, ha isteni környezetben laktok, nagyon nehéz elképzelni, hogy valaki nem ott lakik.

Tehát Gólóka Vrndávanban nincsenek filozófiai viták. Csupán a dicsőítésért és a szolgálatért folyik verseny. Ám amíg el nem érjük azt a síkot, addig azt kell követnünk, ami megadatott számunkra. És hozzá kell tennünk egy nagyon különleges hozzávalót – a szeretetünket. Nem elég hivatalosan feltörölni a templom padlóját, hiszen ezt egy fizetett szolga is elvégzi. Mi a különbség? Ha valami többet adunk, tényleg úgy végezzük, mint egy szeretetteljes felajánlást Urunknak – ez a különbség. Tehát mindig nagyon gondosnak kell lennünk, nagyon figyelmesnek erre a nagyon finom minőségre. Azt hiszem, mindannyian megértjük – ugyanazt a szolgálatot lehet hanyagul és teljes figyelemmel is végezni, teljes elköteleződéssel. És ez hatalmas különbség.

 

 

 



пътят, истината и животът

(продължава от предишния понеделник)

 

Единият вид служене е официалният, а другият – естественият. Кои са разновидностите на садхана-бхакти? Кой може да каже? Бхакти означава предано служене; а какво е садхана?

Отговор: Духовна практика.

Свами Тиртха: Духовната практика – това е начинът да постигнете целите си. Садхана означава също така, че трябва да живеете според истината. И така, кои са елементите на садхана-бхакти?

Отговор: Мъдрост, себеконтрол и любов.

Свами Тиртха: Не е зле. Но може би аз зададох въпроса неправилно. Всъщност питам за степените, за различните видове садхана-бхакти. Елементите са „правя това, правя онова”, но какви типове, какви основни практики има?

Хаягрива: Вайдхи и рагануга.

Свами Тиртха: Правилно! Благодаря ти. И така, садхана-бхакти има две нива: едното е вайдхи, а другото – рагануга. Какво е вайдхи? Вайдхи идва от видхи. Видхи означава „правило”. Това е предано служене, регулирано от правила и предписания, видхи. Трябва да се събуждаш в такъв и такъв час, да се миеш по такъв и такъв начин, да матруваш по еди какъв си начин, да се покланяш еди колко си пъти, да звъниш с камбанката, да правиш това или онова, по това време или по онова време… Сложно е! Познато ни е, нали? А какво е рагануга?

Отговор: Спонтанността, когато не се нуждаеш от правила и предписания, а просто си живееш така./

Свами Тиртха: Ами, това е материалният живот. Не следваш никакви предписания и просто си живееш така. Така живеят гъбите. Без правила, без предписания – просто така.

Отговор: Но това касае спонтанната любов към Бога.

Свами Тиртха: Кое – рагануга?

Отговор: Всъщност не – рагануга е да следваш онези, които имат такава любов.

Свами Тиртха: Благодаря ти! Значи не става дума да живееш както си искаш, но ти следваш нещо. Затова дори рагануга се счита за начална практика. Тя е елемент от садхана-бхакти. Рагануга е малко по-различна практика от вайдхи. Ануга значи „да следваш стъпките”, а рага означава „тези, които са привързани към Кришна”. Така че рагануга-бхакти значи „следвай тези, които са привързани към Кришна”. Всъщност ние правим това дори на нивото на вайдхи. Защото ако нашият учител ни казва: „Прави това, следвай онова, това е твоето служене, тези са твоите принципи”, ние следваме. Но рагануга е по-скоро улавяне на същината; не са просто рутинните, официални правила, а нещо повече. Ако сме съвсем начинаещи на нивото садхана, това означава, че още не сме постигнали плодовете на садхана. Ако сте съвсем начинаещи в рагануга, това значи, че все още нямате рага, но все пак се опитвате да практикувате така, че да я достигнете. Рагануга-бхакти е нещо много висше. Много рядко и много висше. Затова можем да си помислим, че това е краят. Ала има ли нещо още по-висше?

Някой: Према-бхакти.

Свами Тиртха: Према-бхакти! Или, ако искаме да го кажем по-точно, рагатмика-бхакти. Рагатмика-бхакти е спонтанното ниво на любящо служене към Върховния, където атма, или същината на нашата отдаденост, е рага. Рага-атмикаатман, съкровената сърцевина, есенцията е рага. Не е вайдхиятмика, рутинната есенция, есенцията на правилата – не, то е рагатмика. Така всъщност можем да кажем, че по-висшето ниво на предано служене е рагатмика-бхакти. Обаче то се практикува от кого? От паришадите – вечните спътници на Кришна, или нитя-сиддхите. Така че е изключително рядко.

Но… мисля, че допуснах грешка; не е изключително рядко, то е поголовно. Защото от оттатъшната страна е естествено изражение. Може би отсам се среща рядко, обаче оттатък… Представете си, влизате в Голока Вриндавана и искате да започнете философски дебат. Едва ли ще си намерите партньори за това. Но дори да се натъкнете на някоя достатъчно любезна гопи да поговори с новодошлия, и излезете със своите идеи: „Хей, какво е твоето мнение за вайдхи-бхакти?” тя ще отвърне: „Вайдхи-бхакти? Много интересно! Никога не съм го чувала. Това е нещо ново за мен.” Защото ако живееш всред божественото обкръжение ти е много трудно дори да си представиш, че някой не живее там.

Така че философски дискусии в Голока Вриндавана няма. Там има само съревнование във възхвала и служене. Ала докато стигнем до онова ниво, трябва да следваме това, което ни е дадено. И трябва да добавим една много специална съставка – нашата обич. Не е достатъчно официално да избършеш пода на храма. Една платена чистачка може да направи същото. Коя е разликата? Ако вложим нещо повече, ако наистина го сторим като любящо приношение към Бога – в това е разликата. Затова нека винаги сме много внимателни и чувствителни за това фино качество. Мисля, че всички разбираме – можем да извършваме дадено служене с пренебрежение или с пълно внимание, с пълна посветеност. И разликата е огромна.



пътят, истината и животът

(continues from the previous Monday)

 

One type of service is the official and the other service is the natural. What are the types of sadhana-bhakti? Who can tell? Bhakti means devotional service; what is sadhana?

Answer: Spiritual practice.

Swami Tirtha: Spiritual practice – this is the way to achieve your goals. Sadhana means that you have to live according to the truth also. So, what are the elements of sadhana-bhakti?

Answer: Wisdom, self-control and love.

Swami Tirtha: It’s not bad. But maybe I put the question improperly. Actually I inquire about the stages or the different kinds of sadhana-bhakti. The elements are like ‘I do this, I do that’, but what types, what major practices are there?

Hayagriva: Vaidhi and raganuga.

Swami Tirtha: Correct! Thank you. So, sadhana-bhakti has two platforms: one is vaidhi and the other is raganuga. What is vaidhi? Vaidhi is derived from vidhi. Vidhi is “rule”. This is the regulative devotional service, according to rules and regulations, vidhi. You should wake up like this, you should cleanse like that, you should chant like this, so many times bow down, and ring the bell, and do the different things, this time, that time… Complicated! We have some understanding about it, right? And what is raganuga?

Answer: Spontaneity, when you don’t need rules and regulations, you just live like this.

Swami Tirtha: Well, this is material life. You don’t have any regulations and you live like this. This is the mushroom life. No rules, no regulations – you live like this.

Answer: But this concerns spontaneous love towards God.

Swami Tirtha: What – raganuga?

Answer: Actually not – following those, who have such love.

Swami Tirtha: Thank you! So that does not mean that you live like you are, but you follow something. Therefore even raganuga is considered to be a basic practice. This is an element of sadhana-bhakti. Raganuga is a little different practice than vaidhi. Anuga means “follow the footsteps” and raga means “those, who are attached to Krishna”. So raganuga-bhakti means “follow those, who are attached to Krishna”. Actually we do this even on the platform of vaidhi. Because if our master tells us: “Do like this, follow like that, this is your service, those are your principles”, we follow. But raganuga is a little bit more like catching the essence; it’s not only the routine, official rules, but something more. If we are very neophyte on the sadhana platform, that means we don’t have even the results of the sadhana yet. If you are very neophyte on the raganuga platform, that means you don’t have the raga yet, still you try to practice in order to achieve that. Raganuga-bhakti is something very high. Very rare and very high. So we might think that ‘ah, this is the end’. But is there something higher?

Somebody: Prema-bhakti.

Swami Tirtha: Prema-bhakti! Or, if we want to be more precise, ragatmika-bhakti. Ragatmika-bhakti is the spontaneous level of the loving service to the Supreme, where the atma, or the essence of our dedication, is raga. Raga-atmika – the atman, the central core, the essence is raga. It’s not vidhyatmika, or routine essence, rule essence – no, it’s ragatmika. So actually we can say that the higher level of devotional service is ragatmika-bhakti. But that is practiced by whom? By the parishads – eternal partners of Krishna, or the nitya-siddhas. So, it’s extremely rare.

But… I think I made a mistake; this is not extremely rare, this is the majority. Because on the other side this is the natural expression. Maybe here you find it very rarely, but over there… Just imagine, you enter Goloka Vrindavana and you want to start a philosophical debate. You will hardly find any partners for that. But even if you find someone very gentle to discuss with a newcomer, and you will come up with some ideas: “Hey, what is your opinion about vaidhi-bhakti?” That gopi will say: “Vaidhi-bhakti? That’s very interesting, I’ve never heard about that. It’s something new for me.” Because, you know, if you live in your divine environment, it’s very difficult to imagine that somebody is not living there.

So, there is no philosophical discussion in Goloka Vrindavana. There is only a competition of glorification and service. But until we come to that platform, we should follow what is given to us. And we should add some very special ingredient – our affection. It’s not enough to officially wipe the floor of the temple. A paid servant can also do that. What’s the difference? If we add something more, if we do it really like a loving offering to our Lord – that is the difference. So we should always be very careful, very attentive about this very subtle quality. I think we all understand – we can do the same service with negligence and with full attention, full dedication. And there is a big difference.

 

 



BANarayan

(Continua la conferencia del pasado viernes)

 

Podría citar lo que decía de la humildad mi gurú espiritual. Una vez alguien le había planteado una pregunta que abordaba nuestro tema: „Que es humildad?” „Que es verdadera humildad? La verdadera humildad es conformarse siempre con las instrucciones dadas por el gurú espiritual, seguir sus palabras y doctrinas y de este modo servir los waishnawas y a toda la humanidad. Siempre que no lo hagamos por motivos egotistas pero estamos listos a hacer todo por la felicidad de los otros sin esperar gloria ni agrado y ningún beneficio material.

. Jesús, Mohamed, Haridas y otros grandes santos sabían que sus obras e instrucciones no llegarían a estar apreciadas y al contrario – ellos deberían sufrir por sus obras. A pesar de ello, estaban listos a aliviar las penas y los sufrimientos de los humanos predicando vida espiritual. Asimismo, un devoto debe saber que vendrán muchos problemas y dificultades; y sin embargo debe seguir predicando. Con tal que lleguéis a ayudar a la gente para que vaya siguiendo el camino espiritual, siempre habrá unos otros fulanos, incluso entre los devotos bhakta, que amonestaran sin razón alguna en contra a los brahmanes que están ensenando y algunas veces irán criticando hasta al maestro espiritual o irán luchando contra el propio gurú. Lo sabemos de sobra y de antemano y sin embargo, semejantes problemas personales no deben detener al devoto dedicado. El verdadero devoto debe brindar respeto a todos y debe ver el orden de Krishna en todo lo que pueda pasar. Debe continuar pues el servicio con aun mayor decisión.” Bueno, esto es lo que he aprendido de la humildad.

Yamuna: Maharaj, me alegra mucho el tema de hoy, la humildad puesto que la semana pasada he pasado un serio test de humildad. Una alumna en mi curso de yoga que visitaba el curso desde hace año y medio, en una de las clases dijo: “En realidad, si no estamos morando en los Himalayas y si seguimos respirando el aire contaminado comiendo los asquerosos vegetales repletos de nitratos, no podremos afirmar que lo que estamos practicando es el yoga. No es yoga en ningún caso, ni plantear la cuestión de ello.” Dijo todo esto en una clase de yoga. Solemos hablar de humildad siempre que uno o una no alce la voz o cuando se retire en situación conflictiva o algo por el estilo. De momento he sentido que no puedo reaccionar adecuadamente. Al igual que Arjuna que debía luchar por la verdad, yo también pensaba que debía hacer algo, debía reaccionar.

Swami Tirtha: Matar al enemigo, no es cierto, ah?!

Yamuna: Por lo menos he preguntado a la dama: „Si Usted afirma que yoga no puede practicarse aquí y ahora, por qué razón sigue visitando las clases durante año y medio?” Tal vez no fue una pregunta humilde pero tenía que hacerla. Aquí viene la verdadera humillación porque la alumna respondió diciendo: “Vengo para la gimnasia”. Entonces yo dije: “Lamento mucho, pero yo no estoy ensenando gimnasias.” En las escrituras hay situaciones semejantes. Por supuesto todas las escrituras recomiendan verdadera humildad, pero como ya hemos señalado, a veces ser humilde significa luchar por la buena causa. Recuerdo que Jesús también debía luchar y alzar la voz en ciertas ocasiones, era inevitable. Por favor, podría Usted hablarnos de estos diferentes aspectos de la humildad, cuando se nos impone y es preciso llevar a cabo un combate por la buena causa y en efecto esta es la expresión real de nuestra humildad?

Swami Tirtha: La humildad es también cuestión de inteligencia y cultura. Depende también del nivel de nuestra conciencia. La humildad de una persona en ánimo de tamegua es diferente de la humildad de otra persona en ánimo de sattva-guna. Existen distintas variedades; ya hemos discutido de las principales líneas de conducta. Sin embargo, la validez de una teoría aparece en su aplicación práctica. Se ha dicho: cuando hay una batalla, no hay gopi-bhaava. Por lo tanto a veces debemos dar un paso hacia atrás – para combatir, para defender nuestro ashram. No debemos por lo tanto abandonar el proceso de cultivación interior. La definición misma de la humildad es mana-shunyata, una página en blanco de nuestra conciencia – en este sentido, no se trata aquí de que no existen sentimientos o emociones antagonistas, que no existen miedo ni ira. Siempre que lleguéis a preservar vuestra estabilidad interna, ya podréis seguir luchando y discutiendo – ello no os causara ningún daño, no vais a perder la paz interna. El buque debe tener su capitán.

Chaitanya Mahaprabhu ha dicho: “En estado humilde de la mente, siempre que lleguemos a sentirnos más humildes que un tallo de hierba, mas temblorosos que las hojas de los árboles, y con tal que estemos listos a brindar pleno respeto a los demás sin esperar en cambio algún respeto para nosotros, podremos seguir cantando en permanencia los nombres santos..”[1]

 

[1] Shikshashtaka 3

 



BANarayan

(продолжение с предыдущей пятницы)

Я хотел бы процитировать моего духовного учителя относительно смирения. Потому что однажды кто-то ему задал вопрос, который был очень близок к нашей теме: „Что такое смирение?” „Что такое настоящее смирение? Настоящее смирение это всегда принимать во внимание указания духовного учителя, всегда следовать всем его словам и учениям, и таким образом служить ваишнавам и вообще всему человечеству. Когда не делаем ничего корыстно, а с готовностью сделать все для счастья других без ожидания славы или вознаграждения или какой-либо материальной выгоды. Исус, Могамед, Харидас и другие великие святые знали, что их дела и учения не будут оцененными, скорее они будут вынуждены страдать из-за них. Тем не менее они были готовы сделать все, чтобы облегчить бремя и страдание человеческих существ, проповедуя о духовной жизни. Точно также и преданный должен знать, что будет много трудностей, много проблем; несмотря на все он должен продолжать проповедовать. Если вы помагаете людям в духовном плане, всегда найдутся такие, даже и среди бхакт, которые без никакого основания будут жаловаться на брамина, который их учит; иногда бывает, что они критикуют духовного учителя или даже идут против него. Мы знаем об этом предварительно, но подобные индивидуальные проблемы не должны останавливать преданного. Он должен отдавать уважение всем и видеть аранжировку Кришны во всем, что происходит с ним. С большой решительностью он должен продолжать свое служение.” Так, это то, чему я научился о смирении.

Ямуна: Махарадж, я очень рада, что сегодня тема о смирении, потому что на прошлой неделе у меня был очень серьезный экзамен по смирению. Одна моя йога ученица, которая посещала мои уроки полтора года, неожиданно во время урока йоги сказала: „Всущности, если не живем в Гималаях, если не питаемся кореньями, если дышим воздухом, которым дышим здесь и едим овощи с нитратами, которые едим, не можем вообще говорить, что делаем какую-то йогу. Об этом и речи не может быть.” И сказала это во время урока йоги! Обычно смирение связано с тем, чтоб просто не повышать голос, уступать или что-то подобное, но я ощутила, что не могу сделать этого в тот момент. Потому что как Арджуне надо было бороться за правду и я думала, что что-то надо сделать.

Свами Тиртха: Что, убить врага, да?!      

Ямуна: Хотя бы задала вопрос даме: „Раз говоришь, что йогу нельзя практиковать здесь и сейчас, почему полтора года приходишь на уроки ко мне?” Может быть это не звучит смиренно, но надо было спросить. И тогда последовало настоящее унижение, потому что она сказала: „Хожу из-за гимнастики”. Я ей ответила: „Сожалею, я не преподаю гимнастику.” Есть такие ситуации в писаниях. Конечно, все писания рекомендуют настоящее смирение, но как вы упоменули, иногда смирение означает  сражаться за правоту. И я всегда вспоминаю, что Исусу тоже приходилось бороться и повышать голос иногда, потому что это неизбежно. Можете ли вы рассказать об этих различных аспектах смирения, когда нам проходится вести битву за правое дело и это настоящее выражение нашего смирения?

Свами Тиртха: Смирение это также вопрос интеллигентности и культуры. Так что зависит и от вашего уровня сознания. Смирение человека в тама-гуне отличается от смирения человека в саттва-гуне. Так что есть множество, множество разновидностей; мы обсуждали основные положения, существенные принципы. Но обоснованность любой теории видна в ее практическом приложении. Сказано: пока есть битва, нет гопи-бхавы. Несмотря на это, иногда  надо сделать шаг назад –сражаться во философии, сражаться за правду, сражаться, чтобы защитить наш ашрам. Но никогда не надо отказываться от своего внутреннего совершенствования. Потому что одно из определений смирения было мана-шунята, белый лист нашего сознания – в смысле, что нет антагонистических чувств, нет страха, нет гнева. Так что если всегда сохраняете свою внутреннюю стабильность, можете продолжать бороться и дискутировать – это вам не причинит вреда, не потеряете свой внутренний покой. На корабле должен быть капитан.

Чайтанья Махапрабху сказал: „В смиренном состоянии ума, когда чувствуем себя смиреннее травинки, терпеливее деревьев, когда мы готовы отдавать все свое почитание другим без ожидания какого-либо почитания к себе, можем воспевать светых имен постоянно.”[1]

[1] „Шикшащака” 3



BANarayan

(continues from the previous Friday)

I would like to quote to you my spiritual master on humility. Because once somebody asked him a question and this question was very close to our topic: “What is humility?” “What is real humility? Real humility is to always take into consideration the instructions of the spiritual master, always to follow all his words and teachings and in this way to serve the vaishnavas and rather the whole humanity. When we do not act by selfish motivation, but when we are ready to do anything for the happiness of others without expecting any fame or remuneration, or any material benefit. Jesus, Mohamed, Haridas and other great saints knew that their activities and their teachings will not reach too much appreciation; rather they will have to suffer for that. Nevertheless they were ready to do anything to relieve the burden and the suffering of human beings by preaching about spiritual life. In the same way a devotee should know that many difficulties, many problems will come; nevertheless he should continue, go on with preaching. If you help people in a spiritual way, always there will be some, even among the devotees, who without any good reason will complain against the brahmin teaching them and sometimes it also happens that they will criticize the spiritual master, or even they will go against him. We know it beforehand, but such individual problems should not stop a devotee, he should pay respects to all and see Krishna’s arrangement in anything that happens to him. With great determination he should go on with his service.” So, this is what I have learned about humility.

Yamuna: Maharaj, I am very happy that somehow today the topic is humility, because the previous week I had a very serious test about humility. A yoga student of mine who’s been visiting my courses for one and a half years all of a sudden during the yoga class said: “Actually if we don’t live in the Himalayas and we don’t eat roots and we are breathing the air here, and we eat the vegetables with nitrates, we cannot at all say that we are doing any yoga. It’s out of the question.” And she was saying this during the yoga class. So, usually humility is connected when somebody is just like not raising voice, stepping back, or something, but I felt that I cannot do that in that moment. Because as Arjuna had to fight for the truth I was also thinking that something should be done.

Swami Tirtha: So, kill the enemy, ah?!        

Yamuna: At least I asked the lady: “If you are saying that yoga cannot be practiced here and now, why are you coming for one and a half years to my yoga classes?” Maybe this does not sound humble but I had to ask. And here came the real humiliation because she said: “I am coming to gymnastics”. And I said: “Sorry, I am not teaching gymnastics.” There are such situations in the scriptures. Of course all the scriptures recommend real humility, but as you mentioned, sometimes humility is to fight for the right cause. And I always remember that Jesus also had to fight and raise voice sometimes because it’s inevitable. So, can you speak about these different aspects of humility when we have to fight for the right cause and this is really our humility?

Swami Tirtha: Humility is also a question of intelligence and culture. So, humility also depends on your level of consciousness. The humility of a person in tama-guna is different from the humility of a person in sattva-guna. So, there are many, many varieties; we discussed the main points or the essential guidelines. But the validity of any theory is the practical application. It is said: until there is a fight, there is no gopi-bhaava. And still, sometimes we have to step back – fight in philosophy, fight for the truth, fight for protecting our ashram. But we should never give up our internal cultivation. Because one definition of humility was mana-shunyata, a blank page of our consciousness – in such a sense that there are no antagonistic feelings, no fear, no anger. So, if you always preserve your inner stability, you can go on fighting, you can go on discussing – it will not hurt you, you will not lose your inner peace. There should be a captain on the ship.

Chaitanya Mahaprabhu said: “In a humble state of mind, when we feel more humble than a blade of grass, more tolerant than the trees, being ready to give all respect to others without expecting any respect to ourselves, we can chant the holy names permanently.”[1]

[1] Shikshashtaka 3

 



BANarayan

(продължава от предишния петък)

 

 

Бих искал да ви цитирам моя духовен учител относно смирението. Защото веднъж някой му зададе въпрос, който беше много близо до нашата тема: „Какво е смирение?” „Какво е истинско смирение? Истинско смирение е винаги да се съобразяваш с напътствията на духовния учител, винаги да следваш всичките му думи и учения, като по този начин служиш на ваишнавите и въобще на цялото човечество. Когато не вършим нищо от себичен мотив, но сме готови да направим всичко за щастието на другите без да очакваме слава или награда, нито каквато и да било материална облага. Исус, Мохамед, Харидас и други велики светци са знаели, че техните дела и поучения няма да бъдат оценени, дори напротив – ще трябва да страдат заради тях. При все това те са били готови да сторят всичко, за да облекчат бремето и страданието на човешките същества, проповядвайки за духовния живот. По същия начин и преданият трябва да знае, че ще дойдат много трудности, много проблеми; въпреки всичко той трябва да продължава да проповядва. Ако помагате на хората по духовен начин, винаги ще се намерят такива, дори и сред бхактите, които без никакво основание ще се оплакват от брамина, който ги учи; понякога се случва те да критикуват духовния учител, или даже да тръгнат срещу него. Знаем за това предварително, но подобни индивидуални проблеми не бива да възпират предания. Той трябва да отдава уважение на всички и да вижда подредбата на Кришна във всичко, което му се случва. С голяма решителност трябва да продължава със служенето си.” И така, това е което съм научил за смирението.

Ямуна: Махарадж, много се радвам, че днес темата е смирението, защото миналата седмица имах много сериозен изпит по смирение. Една моя ученичка по йога, която посещава уроците ми от година и половина, не щеш ли в самия час по йога каза: „Всъщност, ако не живеем в Хималаите, ако не се храним с корени, ако дишаме въздуха, който дишаме тук и ядем зеленчуците с нитрати, които ядем, не можем въобще да говорим, че правим някаква йога. И въпрос не може да става за това.” И каза това по време на урок по йога! Обикновено смирението се свързва с това човек да не повишава глас, все да отстъпва или нещо такова, но аз усетих, че не мога да сторя това в онзи момент. Защото както Арджуна е трябвало да се бори за истината и аз мислех, че нещо трябва да се направи.

Свами Тиртха: Да убиеш врага, а?!         

Ямуна: Поне зададох въпрос на дамата: „Щом казваш, че йога не може да се практикува тук и сега, защо от година и половина идваш на уроци при мен?” Може би това не звучи смирено, но се налагаше да попитам. И тогава последва истинското унижение, защото тя каза: „Идвам заради гимнастиката”. Отвърнах ѝ: „Съжалявам, аз не преподавам гимнастика.” Има такива ситуации в писанията. Разбира се, всички писания препоръчват истинско смирение, но както споменахте, понякога смирение означава да се сражаваш за правилната кауза. И аз винаги си спомням, че Исус също е трябвало да се бори и да повишава глас понякога, защото е неизбежно. Бихте ли поговорили моля за тези различни аспекти на смирението, когато ни се налага да водим битка за правилната кауза и това е истинският израз на нашето смирение?

Свами Тиртха: Смирението е въпрос също на интелигентност и култура. Така че то зависи и от нивото ви на съзнание. Смирението на човека в тама-гуна се различава от смирението на човека в саттва-гуна. Така че има множество, множество вариации; ние обсъждахме основните точки, съществените контури. Но валидността на всяка една теория си личи в практическото ѝ приложение. Казано е: докато има битка, няма гопи-бхава. Въпреки това понякога трябва да направим стъпка назад – да се сражаваме във философията, да се сражаваме за истината, да се сражаваме, за да защитим нашия ашрам. Но никога не бива да изоставяме вътрешното си култивиране. Защото едно от определенията за смирение беше мана-шунята, белият лист на съзнанието ни – в смисъл, че няма антагонистични чувства, няма страх, няма гняв. Така че ако винаги съхранявате своята вътрешна стабилност, можете да продължавате да се борите и да дискутирате – това няма да ви причини вреда, няма да изгубите вътрешния си покой. Корабът трябва да има капитан.

Чайтаня Махапрабху е казал: „В смирено състояние на ума, когато се чувстваме по-смирени от стрък трева, по-търпеливи от дървета, когато сме готови да отдаваме цялата почит на другите без да очакваме някаква почит към себе си, можем да възпяваме светите имена постоянно.”[1]

[1] „Шикшащака” 3

 



listening

(продължава от предишния понеделник)

 

Тези две желания – материалната амбиция и стремежът към освобождение – са наречени „две вещици”. И те живеят в сърцето ви. Обземат сърцето на човека, а ако сърцето е напълно завзето, там няма място за нещо по-висше, за нещо друго. Макар че трябва да поканим или Кришна да заеме лотосовия трон на нашето сърце, или още по-добре – трябва да поканим Шримати Радхарани. Деви трябва да обитава нашето сърце, Върховната Деви.

Какво е вашето предпочитание, кого бихте искали да имате в сърцето си – вещиците на материалните амбиции, Кришна или Радха?

Някой: Кришна.

Свами Тиртха: Кришна! Искате Кришна, добре. Можете да Го имате. А вие какво предпочитате?

Друг: Радха.

Свами Тиртха: Радха? О… Ще разберем дали можете да Я имате. Някой да иска някакви материални желания? Или освобождение? Бъдете честни, понякога ни се иска да приключим с всичко това…

Хри Шакти: Аз искам.

Свами Тиртха: Аз също. Обаче знаете, шанти не е окончателното местоназначение. И така, едни искат Кришна, други искат Радха… Ако имаме Кришна в сърцето си, не е хиляда процента сигурно, че и Радхарани ще бъде там. Но ако имате Шримати Радхарани в сърцето си, е хиляда сто и осем пъти сигурно, че и Шри Кришна ще бъде там.

Парамананда: А ако Гоуранга е в сърцето ни?

Свами Тиртха: Това се нарича прабху-милан – срещата на Божествената Двойка във вашето сърце. Така че това е за високо езотеричните мистици на тайната любов. И защо ако имате Радха, или Бхакти Деви, в сърцето си, тогава несъмнено ще срещнете и Кришна там? Защото Тя е Кралицата на предаността, Тя е всъщност онази, която знае нещичко за служенето към Кришна. Тя може да подготви много добро място за Кришна. Но тъй като е дама, знаете, дамите са много нежни и чувствителни. Така че ако има и най-малкото замърсяване в сърцето ви, Тя не може да го заеме: „Не, не, не! Това място е прекалено мръсно за Мен!” Затова трябва да внимаваме какво е качеството на сърцето ни – дали е достатъчно чисто, та да го обитава Богинята на предаността. Затова се казва, че по някакъв начин трябва да пречистваме сърцето си от инфекцията на тези вещици. А всички знаем, че най-добрият метод за пречистване на сърцето е възпяването на святото име с дълбоки чувства и посветеност от душа.

Но в този стих[1] бе казано, че можете да извършвате преданото си служене на две нива: едното е чистото любящо служене, а другото е повърхностно, рутинно служене в съответствие с предписаните принципи. Така че има разлика в качеството на преданото служене. Едното е, да го наречем, официално; другото, можем да кажем, е истинско. Защото в преданото служене става дума за обич, нали? А нима можеш да обичаш някого официално? Да вземем един пример. Ако поданиците обичат царя, това е съвсем според правилата и предписанията – плащат си данъците, дават синовете си в армията и т.н. Правят всичко, което се изисква от тях, следват закона – обичат своя цар. Но това е по-скоро официално. Обаче какво е отношението на царския син към баща му? Нима и неговата любов е просто официална? Дали само отдава на баща си дължимото уважение или може би нещо повече? Какво пък да говорим за харема на царя! Тяхната любов и нежност не са официални. Те не плащат данъци, дори напротив, имат изисквания към царя: „О моля те, дай ми това, дай ми онова!” Виждате – любовта, израженията на обичта и верността могат да бъдат на съвсем различни нива.

Веднъж посетих един християнски храм. Беше интересно – много пъти бях ходил там, но винаги беше затворено. Най-сетне заварих вратата отворена. Беше много  хубав мъничък храм и аз се почувствах много у дома. Бях удивен, но там имаше мънички статуйки на пастирчета. Казах си: „О, много хубаво, много хубаво! Това е наш храм.” Имаше също и статуйки на млади девойки. Рекох си: „Ами че това е Вриндавана!” А на олтара имаше двама предани ангели. От едната страна единият много смирено бе коленичил и отдаваше молитви. Помислих си: „О, много хубаво, садхана-бхакти е тук! Според правилата и предписанията човек трябва да изразява почитта си така – това е начинът да се молиш.” А от другата страна имаше друг ангел, който не беше толкова официален. И неговата мудра[2] беше съвсем различна – не с допрени длани, а с разтворени обятия: „Отдавам Ти сърцето си!” Казах си: „О! Още по-добре! Рагануга-бхакти също е тук.’

Така че виждате, елементите на различните настроения присъстват и в другите религии. Разбира се, те не разпознават този език. Но ако познавате речника на божествената любов, ще можете да разчетете всичко това.

(следва продължение) 

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя Лила 19.175

[2] Жест с дланите, носещ свещен смисъл



listening

(az előző hétfői gondolatmenet folytatása)

 

Ez a két vágy – az anyagi törekvés és a felszabadulás utáni vágy – a két boszorkány, és a szívünkben lakoznak. Rabul ejtik az ember szívét, és ha a szívedet teljesen rabul ejtették, már nem marad hely valamiféle magasabb rendű vagy másféle dolog számára. Bár vagy Krsnát kellene meghívnunk, hogy elfogadja szívünk lótusz trónját, vagy még jobb, ha Srímatí Rádháránít hívjuk meg – a Dévinek, a Legfelsőbb Dévinek kell a szívünkben lakoznia.

 

Mi a ti választásotok, kit szeretnétek a szívetekbe fogadni – az anyagi törekvés két boszorkányát, Krsnát vagy Rádhát?

Valaki: Krsnát.

Szvámí Tírtha: Krsna! Krsnát akarjátok, helyes. Megkaphatjátok! És mi a ti választásotok?

Valaki: Rádhá.

Szvámí Tírtha: Rádhá? Ah… Tudni fogom, ha megkaphatjátok. Szeretne valaki anyagi vágyakat? Felszabadulást? De legyetek őszinték, néha ezt az egészet be akarjuk fejezni…

Hri-sakti: Én be akarom.

Szvámí Tírtha: Én is. Ám tudjátok, hogy a sánti nem a végső állomás. Tehát ti Krsnát óhajtjátok, mások Rádhát szeretnék… Ha Krsna ott lakozik a szívünkben, nem ezer százalékig bizonyos, hogy Rádhárání is ott van. Ám ha Srímatí Rádhárání van a szívetekben, ezer és még száznyolc százalék bizonyosak lehettek abban, hogy Krsna is a szívetekben lakozik.

Paramánanda: Mi van akkor, ha Góranga van a szívünkben?

Szvámí Tírtha: Azt hívják prabhu-milanának  – az Isteni Pár találkozásának a szívetekben. Ez csupán a nagyon ezoterikus, a titkos szeretetmisztikában járatos személyeknek való. Miért van az, hogy ha Rádhá vagy Bhakti Dévi a szívetekben lakozik, akkor bizonyos, hogy ott találkoztok Krisnával is? Mivel Rádhá az odaadás királynője, és az a végső személy, aki tud valamit Krsna szolgálatáról. Ő az, aki egy nagyon szép helyet tud előkészíteni Krsna számára. Ám mivel Ő egy hölgy, tudjátok, hogy a hölgyek nagyon finomak és érzékenyek. Tehát ha bármi kis szennyeződés van a szívetekben, Rádhá nem tudja elfogadni: „Nem, nem nem! Ez a hely túlzottan piszkos nekem!” Körültekintőnek kell tehát lennünk szívünk minőségével kapcsolatban – vajon eléggé tiszta-e ahhoz, hogy az odaadás Istennője lakozhasson benne. Éppen ezért azt mondják, valahogyan meg kell tisztítanunk a szívünket ezeknek a különféle boszorkányoknak a káros befolyásától. Azt pedig mindannyian tudjuk, hogy a legjobb módszer a szív megtisztítására a szent nevek zengése telve mély érzelmekkel, és az önvaló odaadásával.

Ám ebben a versben[1] az áll, hogy az odaadó szolgálatot két síkon végezhetitek: az egyik a tiszta szerető szolgálat, a másik pedig a szabályozó elvek szerinti felszínes, rutinszerű szolgálat. Tehát eltérés van az odaadó szolgálat különböző minőségei között. Az egyik hivatalos, mondhatni, a másik pedig, nevezzük így, valódi. Hiszen az odaadó szolgálatnak a szeretethez van köze, igaz? És szerethetsz valakit hivatalosan? Vegyünk egy példát. Ha a lakosok szeretik a királyt, az nagyon is a szabályozások szerinti – fizetik az adót, beadják a fiaikat a hadseregbe, stb. Mindent megtesznek, amit tőlük elvárnak – követik a törvényt. Szeretik a királyukat, de ez a szeretet mégis inkább hivatalos. Mert milyen is a viszonya a király fiának az apjával? Az ő szeretete is hivatalos? Csupán lerója kötelező tiszteletét az apjának, vagy talán valami több? Nem is szólva a király háreméről! Az ő szerelmük és szeretetük nem hivatalos. A királyi feleségek nem fizetnek adót, inkább igényeik vannak a királlyal szemben: „Ó, kérlek, add nekem ezt, add nekem azt!” Láthatjátok – a szeretetnek, a szeretet kifejezésének, a hűségnek – különböző szintjei vannak.

Egyszer meglátogattam egy keresztény templomot. Nagyon érdekes – már sokszor jártam ott, de mindig zárva volt. Végül nyitva találtam az ajtót. Egy nagyon szép, kicsiny templom volt, nagyon otthon éreztem magam. Nagy meglepetésemre pásztorfiúk kicsiny szobraira leltem. Azt mondtam magamnak: ’Ó, nagyon szép, nagyon szép! Ez a mi templomunk!’ És volt néhány fiatal hölgy is a szobrok között. Így szóltam: ’Ó, ez itt Vrndávan!’ Az oltáron pedig két angyali hívő kapott helyet. A jobb oldali nagyon alázatosan térdelve imádkozott. Így szóltam: ’Ó, nagyon szép, ez itt a szádhana-bhakti!’ A szabályok szerint így kell hódolatot ajánlani, ez a módja az imádkozásnak.’ A másik oldalon pedig egy kevésbé hivatalos angyal volt, és a mudrá[2] is kissé különbözött – nem zárt tenyérrel, hanem nyitott karokkal mutatta: ’A szívemet ajánlom Neked!’ Így szóltam: ’Ó, még jobb! a Raganuga-bhakti szintén itt van!’

Más vallásokban is rálelhetünk hát a különböző hangulatokra. Természetesen ők nem tudják olvasni ezt a nyelvet. Ám ha ismeritek az istenszeretet teljes szókincsét, akkor tudni fogjátok, hogy mi micsoda.

(folytatása következik) 

[1] Csaitanja-csaritámrta, Madhja-lílá 19.175.

[2] Szimbolikus vagy szertartásos kézmozdulat vagy kéztartás