Archives

Calendar

December 2016
M T W T F S S
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  



Archive for December 5th, 2016

%d0%bc%d0%b0%d0%b9%d1%87%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b3%d1%80%d1%8a%d0%b4%d0%ba%d0%b0

“De mi is történt a gyümölcsárussal? Ott ült, és gondolkozott, szívét rabul ejtette Krishna. A szíve nélkül csupán elmerült a Róla való elmélkedésben. Kis idő elteltével valaki arra járt és megkérdezte tőle: Te meg mit keresel itt? Mit csinálsz? Akkor visszanyerte érzékeit, és eszébe jutottak a kötelességei. Fogta a kosarát, és készülődött vissza, Mathura-i otthonába. A Yamuna felé közeledve félúton, fején a kosárral elcsodálkozott: „Várjunk csak egy percet! Valamennyi gyümölcsöt odaadtam Krishnának. Miért olyan nehéz ez a kosár?”Amikor levette a kosarat a fejéről, látta, hogy tele volt gyémánttal, és sok más ékszerrel. Meghökkent. De ismét visszatette a kosarat a fejére, és bedobta a Yamunába, mert nem volt szüksége az ékszerekre. Mi történt vele? Senki nem tudja. A világ szemében teljesen megőrült. Tudjátok, mivé lett? Nagyobbá vált, mint Devahuti. Nem érdekelte, hogy a fátyla fent van, avagy nincs. Nem érdekelte, hogy milyen állapotban van. Mindig transzban volt, sőt még egy annál nagyszerűbb állapotba is került. Lehetséges, hogy Krishna azonnal elvette az ő testi formáját, a külső vázát, és egy magasabb helyet adott neki, mint Putana, rögtön Goloka Vrndávanba küldte, hogy Őt ott szolgálhassa. Krishna annyira kedves. Neki ugyan semmilyen kapcsolata nem volt Krishnával, az ő bhaktija passzív volt, mint a shanta-rasza. Mégis, mivel néha anyaként gondolt Rá, Krishna úgy szólította: anya, ezért egy nagyon is kivételes pozíciót adott neki. Ő annyira kegyes! Tehát próbáljátok meg gyorsan realizálni ezeket az igazságokat. Ha a ti bhaktitok is nagyon magas, akkor egyetlen születés alatt elérhettek egy ilyen állomást. A gyümölcsárus hölgy elment Vrindávanba, amely egyéb vívmányokhoz képest nagyon is felsőbbrendű.

Mi is hát e történet lényege? Az első, aminek meg kell lennie, az a vágy. Ő nagyon vágyakozott arra, hog  találkozzon szeretett kisbaba-Istenével, Krishnával. Ezért felállította a célt, és nagyon keményen kezdett dolgozni azért, hogy azt elérje. Ezért volt egy trükkje is, vagyis ’a gyümölcsök árulásával találkozok az én Urammal.’ Van itt egy gyümölcsárus? Talán mi nem vagyunk gyümölcsárusok, mégis létezik olyan eszköz, amivel elérhetjük Őt. De tudjátok, az Istennel való találkozás iránti intenzív vágy nagyon hatalmas., azért néha csak összekeverjük ezeket az intenzív érzéseket. Így tett ő is, ahelyett, hogy azt mondta volna:’ Vegyetek a gyümölcseimből, gyümölcsöt vegyetek!’ – azt kezdte mondani: Vigyél az én Govindámhoz! Vigyél Madhava-hoz!’ Ezért ő elfeledkezett a  gyümölcsökről, a módról, de nem feledkezett meg Krishnáról és a végről. És tudjátok, ha üzletemberek vagytok, ésszerű üzletet kell kötnötök. Mi az üzlet? Kevesebbet adsz és többet kapsz. Ez egy ésszerű üzlet. Ha mindig úgy kötsz üzletet, hogy többet adsz, mint amennyit kapsz, az nem üzlet, az kudarc. Nagyon hamar be fogod fejezni az ilyen vállalkozást. Ám amikor végül Krishnához jutott, nagyon rossz üzletet kötött. Néhány magért odaadta az összes gyümölcsét.

Indiában néha látni, hogy koldusok várnak a templomok előtt, és néha valóban megtörténik, hogy jönnek emberek és például rizst osztanak. Úgy értem, ezek nemcsak koldusok, hanem néha zarándokok, az isteni gondviseléstől függően. Akkor jönnek emberek, és rizsmagvakat osztanak szét közöttük – néha tényleg nagyon keveset.

Ám ez a kicsiny fiúcska csupán egyet vagy kettőt vásárolt. és Ő többet szeretett volna. „Amelyik gyümölcsöt csak szeretnéd”- kérdezte a hölgy. Hogyan is van ez egy kisgyerekkel? Először azt gondolod, hogy eggyel megelégszenek, ám utána egy másikra kezdenek mutogatni: ”Add nekem ezt, és még azt…”- gyűjtögetnek. Végül tehát a hölgy odaadta valamennyi gyümölcsét néhány magért cserébe. Rossz üzlet volt? Nem hinném. Ám őt ez nem érdekelte, nem számolt, kész volt arra, hogy adjon. ’Ha kapok valamit – szp; ha nem kapok semmit – nem baj,  mert a célom teljesült, találkoztam Vele.”

Ezután Krishna elvitte a gyümölcsöket az Ő édesanyjához. Tudjátok, a gyerekek nagyon aranyosak, készek megosztani. Tegnap meglátogattam egy családot, és az ottani kisfiú kivett egy krékert…. Nagyon édes volt, először beleharapott egy kicsit, majd odaadta nekem. Én is kicsit beleharaptam, akkor ő visszavette – ez volt a mi kis cserénk. Annyira édes! Ő kész arra, hogy megossza. Látjátok: ’Elveszem, mert szép. Te is elveszed, mert szép.’

Krishna tehát elvitte az összes gyümölcsöt az Ő édesanyjához. Ezután pedig csoda történt, hiszen valamennyi szomszéd, és valamennyi barát eljött az anyukájához. Elkezdték szétosztani a gyümölcsöket – véget nem érően! E mi lelki gyakorlatainkból tudjuk, hogy az isteni személyiségek megsokszorozzák az ételt – mint Jézus. Volt itt tehát egy korlátlan gyümölcsözön. Szimbolikusan a gyümölcsök a cselekedeteitek gyümölcseit jelentik. Tehát ha készen álltok arra, hogy cselekedeteitek gyümölcseit Istennek szenteljétek, akkor végül találkozni fogtok Vele.

 

(folytatása következik)

 



%d0%bc%d0%b0%d0%b9%d1%87%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b3%d1%80%d1%8a%d0%b4%d0%ba%d0%b0

(продължава от предишния понеделник) 

“Но тогава какво се случило с продавачката на плодове? Тя седяла там и размисляла. Сърцето ѝ било откраднато от Кришна. А останала без сърцето си, можела единствено да тъне в спомени за Него. След известно време някой дошъл и я попитал: “Защо си тук? Какво правиш тук?” Тогава тя дошла на себе си и си спомнила задълженията си.  Взела кошницата си и се отправила към дома си в Матхура. По пътя, минавайки покрай Ямуна с кошницата на глава, тя започнала да се чуди: “Чакай, та нали дадох всичките плодове на Кришна. Защо кошницата е толкова тежка?” И когато свалила кошницата от главата си видяла, че била пълна с диаманти и други скъпоценни камъни. Останала смаяна. Ала отново вдигнала кошницата на главата си, а сетне я хвърлила в Ямуна. Тя въобще не се нуждаела от скъпоценни камъни. Какво станало после с нея? Никой не знае. Тя напълно полудяла в очите на света. Ала знаете ли какво се случило всъщност с нея? Станала по-велика от Девахути. Не се интересувала дали булото закрива лицето ѝ или се е свлякло. Не се интересувала въобще какво става с нея. Постоянно била в транс и навлязла в състояние дори по-висше от транс. Възможно е Кришна незабавно да е взел телесната ѝ форма, външната ѝ обвивка, и бързо да ѝ е дарил позиция по-велика от тази на Путана, изпращайки я начаса в Голока Вриндавана, за да Му отдава служене там. Кришна е толкова милостив. Тя нямала някаква специална връзка с Кришна, нейната бхакти била пасивна, шанти-раса. При все това, мислейки понякога за нея като за майка, Кришна я нарекъл „Мамо”. Затова Той ѝ дал много извисена позиция. Той е толкова милостив! Така че опитайте се бързо да осъзнаете тези висши истини. Ако вашата бхакти е много възвишена, в рамките на един живот ще можете да постигнете местоназначение като това. Тази продавачка на плодове отишла във Вриндавана, което превъзхожда всички останали постижения.”

И така, каква е есенцията на тази история? Първото е, че трябва да имаме желание. Тя имала желанието да срещне своя възлюбен мъничък Бог-бебе, Кришна. Затова си поставила цел и сетне започнала да работи много усърдно за постигането ѝ. Имала си хитрина: „Като продавам плодовете си, ще срещна моя Бог.” Има ли продавачи на плодове сред вас? Може да не сме продавачи на плодове, но все пак имаме някакви начини да Го срещнем. Но знаете ли, силното желание да видиш Бога е много могъщо. Така че понякога, при толкова интензивни чувства човек обърква нещата. И тя, вместо да каже: „Вземете от моите плодове! Вземете от моите плодове!”, започнала да вика: „Вземете моя Говинда! Вземете моя Мадхава!” Значи забравила за плодовете си, за средството, но не забравила за Кришна – целта. И знаете, ако се занимавате с бизнес, трябва да правите разумни сделки. Какво означава бизнес – даваш по-малко и получаваш повече. Това е разумен бизнес. Ако търговията ви винаги се заключава в това, че давате повече, а получавате по-малко, това не е бизнес, а провал. Много скоро ще завършите с фалит. Но когато най-накрая стигнала до Кришна, тя направила много лоша сделка. В замяна на няколко зрънца дала всичките си плодове.

В Индия виждате просяци да чакат пред храмовете и понякога наистина става така, че хората идват и им раздават, да речем, ориз. Това не са само просяци, понякога са и поклонници, осланящи се изцяло на Божието благоволение. Те приемат тази зависимост като духовна практика. И тогава хората идват и им дават по няколко зрънца ориз – наистина, някой път са съвсем мъничко.

Но това малко момче донесло само едно или две. А искало много повече. “Кой плод си избираш?” – попитала Го жената. И знаете как става с малките деца – първо си мислите, че им стига един, но после те посочват още един, и още един: “Дай ми този, и онзи…” – и така ги трупат. Така накрая жената дала всичките си плодове, а получила в замяна само няколко зрънца. Това лоша сделка ли било? Не мисля. Но тя не се замисляла за това, не пресмятала, била готова да дава. „Ако получа нещо – добре; ако не получа – няма значение, защото целта ми бе изпълнена, аз Го срещнах.”

А след това Кришна занесъл плодовете на майка си. Знаете, децата са много добри, готови са да споделят. Вчера бях на гости при едно семейство и мъничкото им момче ядеше солетка… Беше много сладко: най-напред то си гризваше мъничко, а после подаваше на мен. Аз също трябваше да гризна малко и то отново си я взимаше – това беше нашият обмен. Толкова сладко! Той е готов да сподели. Виждате ли: „Аз си взимам, хубаво е. Сега и ти си вземи, защото е хубаво.”

И така, Кришна занесъл всички плодове на майка си. И тогава чудото започнало да се случва, защото всички съседки и приятелки дошли при майката. И започнали да раздават плодовете – а те не свършвали! От духовното си обучение знаем, че обикновено божествените личности преумножават храната – като Исус. Тук отново плодовете нямали край. Плодовете символизират резултатите от дейностите ви. Така че ако сте готови да посветите плодовете от дейностите си на Бога, тогава в крайна сметка ще Го срещнете.

 

(следва продължение)

 

 



%d0%bc%d0%b0%d0%b9%d1%87%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b3%d1%80%d1%8a%d0%b4%d0%ba%d0%b0

(continues from the previous Monday)

 

“But then what happened to the fruit seller? She was sitting there and thinking. Her heart had been stolen by Krishna. And without her heart she could only be absorbed in remembering Him. After some time someone came and asked: “Why are you here? What are you doing here?” And then she came to her senses and remembered her duties. So she took her basket and started back home to Mathura. Midway, when close to the Yamuna, she began to wonder with the basket on her head: ‘Wait a minute; I have given all the fruits to this Krishna. Why this basket is so heavy?’ And when she removed the basket from her head she saw that it was full of diamonds and many other jewels. She became astonished. But again she put the basket back on her head and then threw it into the Yamuna. She had no need of the jewels at all. What became of her? Nobody knows. She became totally mad in the eyes of the world. Do you know what became of her? She became greater than Devahuti. She was not concerned whether her veil was on or off. In what condition she was, she was not concerned. She was always in trance and she entered a state even greater than trance. It may be that Krishna immediately took her bodily form, her outer shell, and quickly gave her a greater position than Putana, sending her at once to Goloka Vrindavana to serve Him there. Krishna is so kind. She had no special relationship with Krishna, her bhakti was passive, like shanta-rasa. Still, thinking her sometimes like a mother, Krishna had called her ‘mother’. Therefore Krishna gave her a very superior position. He is so merciful! So, try to quickly realize all these truths. If your bhakti is very high, then in one birth you can achieve destination like this. This fruit seller lady went to Vrindavana, which is superior to any other achievements.”

So, what is the essence of this story? The first is that we should have a desire. She had the desire to meet her beloved small baby-God, Krishna. Therefore she set the target and then she started to work very hard to achieve that target. So, she had this trick, that ‘by selling my fruits I will meet my Lord’. Any fruit sellers here? Maybe we are not fruit sellers, yet we have some means to meet Him. But you know, the intense desire for meeting God is very powerful. So, sometimes you just mix up things in these intensive feelings. And she did it; instead of ‘Take my fruits, take my fruits’, she started to say: ‘Take my Govinda! Take my Madhava!’ So, she forgot about her fruits, the means, but she did not forget about Krishna, the end. And, you know, if you are a businessman or a businesswoman, you must make reasonable businesses. What is business – you give less and you receive more. This is a reasonable business. If you always make business like this that you give more and you receive less, it’s not a business, it’s a failure. Very soon you will end up that enterprise. But when she finally came to Krishna, she made a very bad deal. For a few pieces of grains she gave all her fruits.

In India sometimes you see that the beggars are waiting in front of the temples and sometimes really it happens that people come and distribute for example rice. I mean, these are not only beggars, but sometimes they are like pilgrims, totally depending on divine providence. They take this dependence as a divine practice. And then people come and distribute few grains of rice to them – really very few sometimes.

But this little boy brought only one or two. And He desired more. “Which fruit do You like?” – the lady asked. How it happens with small children? First you think that they are satisfied with one, but then they will start to point to the next one: “Give me this one, give me that one…” – they collect. So, finally the lady had given all her fruits, receiving only few grains in exchange. Was it a bad bargain? I don’t think so. But she was not concerned with that, she did not calculate, she was ready to give. ‘If I receive something – nice; if I don’t receive – it does not matter, because my goal is fulfilled, I have met Him.’

And then Krishna took the fruits to His mother. You know, kids are very nice, they are ready to share. Yesterday I visited a family and the small boy there was picking one cracker… It was very sweet: first he was biting a little bit and then giving to me. I also had to bite a little bit and then he was again taking – this was our exchange. So sweet! He is ready to share. You see: ‘I take, it’s nice. You also take, because this is nice.’

So, Krishna took all the fruits to His mother. And then the miracle started to happen, because all the neighbors and all the friends came to the mother. And they started to distribute the fruits – never-ending! From our spiritual trainings we know that usually divine personalities multiply the food – like Jesus. So again this was an unlimited stock of fruits here. Symbolically fruits mean fruits of your actions. So if you are ready to dedicate the fruits of your actions to God, then finally you will meet Him.

 

(to be continued)