Archives

Calendar

August 2016
M T W T F S S
« Jul   Sep »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  



Archive for August, 2016

тайна

Човек трябва да държи тялото, шията и главата си вертикално в права линия и неотклонно да гледа във върха на носа. Така, с необезпокояван, овладян ум, избавен от страх, напълно свободен от сексуален живот, нека той медитира върху Мен вътре в сърцето си, превръщайки Ме в най-висшата цел на живота си.”[1]

Говорихме защо да седим в медитация – за да бъдем свързани с Върховния. А методът беше да се контролират умът и сетивата, и да се пречисти сърцето. Как да се осъществи това пречистване е описано тук, в този стих.

И така, човек най-напред трябва да се научи как да седи. Тялото трябва да оформя права линия. Йогите в древни времена не са имали ни мебели, ни удобства, ползвали са минимални улеснения в живота. Така че те са седели на земята. И как да си осигурят една стабилна поза? Именно затова е бил, така да се каже, измислен йогийският седеж. Разбира се, Шива го е описал и предал на хората, но нека пропуснем тази част. Защо? Защото ако седите по обичайния начин няма да можете да издържите много дълго – ще започнете да мърдате, да ви убива, понеже коленете ви не докосват земята. Онзи, на когото коленете стърчат във въздуха, не може да седи стабилно дълго време на едно място. Ето, сега всеки се опитва да си нагласи краката…

Какво се случва ако седите с кръстосани крака в полу-лотос или лотос? Каква е формата, която заема тогава тялото ви? Правилно, пирамида. А знаем, че пирамидите са доста стабилни, стоят си там през последните няколко хилядолетия. Така че ако умеете да седите с кръстосани крака правилно, и вашата система също ще бъде много стабилна. И коя е най-важната част от пирамидата? Там в златното сечение е скрита една мъничка стая. Някои казват, че това е място на смъртта, а други знаят, че то е място на живота, камера за посвещение. Но ако си представите тялото в триъгълна форма и потърсите златната стая – къде ще е тя? Тя е сърдечната чакра. Така че ако разгледате тялото си като пирамида, именно там се намира животът. Затова ако медитирате в много непоклатима поза, ще можете да насочите цялата си енергия там. Знаем, че тази сърдечна чакра свързва телесните и интелектуалните нива на системата от чакри, свързва дивото животно с хомо сапиенс. Така че центърът са нашите чувства, или емоционалното ни его. Затова един йоги трябва да седи в много стабилна поза – за да може да се концентрира в най-важния си център, а именно сърдечния център.

Защо нашето сърце е толкова важно? Там живеят не само нежните чувства, но има и една загадъчна кухина. Тази пещерка, това мъничко вътрешно пространство се сравнява с обширния, безграничен всемир там навън. И ако медитацията ви е каквато трябва, ще можете да свържете своя вътрешен свят с външния свят. Това означава, че каквото съществува отвън можете да го поканите в своята вътрешна структура. Разбира се трябва да използваме способността си да избираме. Инак всички глупости също ще навлязат в сърдечната ви система. И така, чрез правилен подбор можем да поканим същината на вселената в сърцата си. А коя е същината на вселената? Това е източникът. Затова се казва, че тази скрита пещера в сърцето е толкова просторна, колкото целия свят. По този начин можем да свържем своя микрокосмос с макрокосмоса.

И ако сте йоги, какво ще откриете в пещерата на сърцето си? Ще откриете там присъствието на Върховния. Защото точно както цялата тази вселена е оживотворена от присъствието на Върховния, който прониква цялата система, по същия начин и структурата, вселената на сърцето ви е проникната от Него, и този Негов аспект се нарича Параматма. Той живее във всички сърца – във вашето сърце и в сърцата на всички останали създания, не само на хората, но и на всички.

Така че един йоги може да получи даршан, визия за Върховния, обитаващ сърцето му. А каква е разликата между един йоги и един бхакта? И бхактата иска да види, да се срещне с Бога, и йоги среща Бога в сърцето си. Каква е разликата? Има ли някаква разлика? Нашите учители казват, че разлика има. Защото на йоги му стига да види. Да видиш нещо се нарича даршан; затова виждането ви за света, вашата парадигма, вашата философия в Индия също се наричат даршан. Окончателният даршан е даршанът на Бога – да Го срещнем, да Го съзрем. Та каква е разликата между йоги и бхактата? Йоги е удовлетворен с виждането; а един бхакта е готов да последва и съвета. Това е разликата; бхактата отчаяно очаква напътствията на божествения принцип, обитаващ сърцето.

А какво напътствие ще ни нашепне Върховният Бог, живеещ в сърцето ни? Това се нарича вътрешно водачество. Всички ние го имаме. Дочували ли сте го? Можете ли да му обърнете внимание? Търсим, понякога долавяме нещичко, ала много пъти не можем да го идентифицираме. Но духовният процес означава да се научим как правилно да чуваме това вътрешно напътствие. Именно затова трябва да умиротворим останалите функции на тялото. Защото в „Гхеранда Самхита” е споменато как ще дочуете този съкровен глас. Най-напред ще го доловите като шумоленето на листа – много тихо, много меко. Но по-късно ще го чувате като биещи камбани. А след това като буря. Когато най-накрая го почувствате и чуете, цялата ви структура просто резонира. Ала понеже започва с много нежен звук, за да сте способни да го доловите трябва да успокоите другите си функции. Както е споменато тук: С необезпокояван, овладян ум. Да се овладее умът не е лесна задача. Но Богът е много очарователен, много привлекателен, затова ако мислим за Него, Той ще увлече умовете ни по различен начин.

 

(следва продължение)

 

 

 

[1] Бхагавад Гита 6.13-14



Aug

19

leaving_n

Question of Yamuna: It’s a kind of provocative question, Maharaj, but still I would like to know the answer. Usually one of the aspects which attracted me for example to Hindu teachings was exactly the karma teaching, because it is a kind of giving explanation to many questions of “why”. Because one would like to know why certain things are as they are since they seem unjust. So, karma gives some feeling of justice.

Tirtha Maharaj: Yes.

Yamuna: But actually this explanation which gives inner peace is not real, exactly because karma is anadi. So, every time when we want to know something “why”, we turn back to the past, we say: something in the past happened. But the truth is that it is like a postponing the answer because there is not ultimate beginning.

Tirtha Maharaj: Correct, in one sense it is correct.

Yamuna: So, this means there is not ultimate answer if it is anadi. There is not ultimate reference where we can go back, so this feeling of “there is an explanation” is rather subjective, but not objective. So, it’s a kind of illusion.

Tirtha Maharaj: Yes, and what is the question?

Yamuna: Can you comment on these illusory explanations, which are not real explanations.

Tirtha Maharaj: Yes, sure. Very good question. You touched two very important things here. One was tracing back our present situation to the past. Something has happened yesterday, and something has happened in the previous lifetime, etc. You can go back to the past practically never-endingly. But why karma is called anadi, because, you know, the karmic patterns were existing before this period of the creation. It is said that Brahma creates again, and again, and again the Universes according to the Vedic mantras. It is just like the creative formulas, or the word of creation – by this song vibration again and again it manifests. Logos is an active principle; sound vibration is an active principle. And the code is preserved in the Vedic science. And the karmic patterns existed before, so they survived the previous cycle, they were preserved, and when the new cycle starts, from these preserved karmic patterns the jivas are supplied. But of course it applies only to the limited circles of creation, not the original. This is only for the secondary creations, the manvantaras. And the srishthi – great creation, first creation; and pralaya – the ultimate dissolution – it’s a little different.

Therefore we cannot trace karma, we cannot find the original cord. So, if you want to trace your present back to the past, it’s oblivion. Therefore if we want to understand our present situation, let’s not look back, let’s look forward. This is very important, because it’s not only the past that will determine us, this is our future that will bring us to the light. And if we identify ourselves according to this principle, it is much better. Because you cannot change your past, but you can decide your future.



leaving_n

Вопрос Ямуны: Это немного провокационный вопрос, Махарадж, но все таки хочу знать ответ. Обычно один из аспектов, которые привлекают меня к индусским учениям, это как раз учение о карме, из за того что дает объяснение многим вопросам „почему”. Так как человеку хочется знать почему некоторые вещи такие какие они есть, если это выглядит несправедливо. А карма несет некоторое ощущение справедливости.

Тиртха Махарадж: Да.

Ямуна: Но всущности это объяснение, которое несет успокоение, не настоящее, именно потому что карма анади, без начала. Так что каждый раз, когда хотим знать „почему”, мы обращаемся к прошлому и говорим: случилось что-то в прошлом. Но на самом деле, это значит отлагать ответ, так как всущности нет начала.

Тиртха Махарадж: Правильно, в каком-то смысле это так.

Ямуна: Это означает, что нет окончательного ответа, если это анади. Не существует окончательной ссылки, к которой вернуться, так что это ощущение, что „есть объяснение” скорее всего субъективно, а не объективно. Значит оно вид илюзии.

Тиртха Махарадж: Да, и каков твой вопрос?

Ямуна: Могли бы вы коментировать эти иллюзорные объяснения, которые не являются реальными объяснениями.

Тиртха Махарадж: Да, разумеется. Очень хороший вопрос. Здесь ты затрагиваешь два очень важных момента. Один из них это прослеживание нашей настоящей ситуации в прошлом. Что-то случилось вчера, что-то случилось в предыдущей жизни и т.д. Можете возвращаться в прошлое практически безконечно. Но почему карма называется анади, без начала? Потому что кармические шаблоны существовали до периода сотворения. Говорится, что Брахма создает снова, и снова, и снова Вселенную соответственно ведическим мантрам. Они как формулы сотворения или созидательное слово – через эту песенную вибрацию, оно проявляется снова и снова. Логос это активный принцип; звуковая вибрация это активный принцип. А код сохраняется в ведической науке. Кармичные шаблоны существовали до этого, тоест они уцелели с предыдущего цикла, сохранились и когда новый цикл начнется, дживы получают эти сохранившиеся кармические шаблоны. Конечно это относится к ограниченным циклам творения, не к первоначальному сотворению. Это относится только к вторичным сотворениям, манвантарам. А срищи – великое сотворение, первое сотворение – и пралая – окончательное разрушение – это нечто немного другое.

По этой причине не можем проследить карму, не можем найти изначальную нить. Так что если хотите проследить свое настоящее назад в прошлое, оно тонет в забвении. Поэтому, если хотим понять свою теперешнюю ситуацию, давайте не будем смотреть назад, давайте смотреть вперед. Это очень важно, так как не только прошлое нас  обуславливает, а наше будущее это то, что приведет нас к свету. И если отождествляемся с этим принципом, это гораздо лучше. Так как не можете изменить свое прошлое, однако можете решать свое будещее.



leaving_n

Въпрос на Ямуна: Това е малко провокиращ въпрос, Махарадж, но все пак искам да знам отговора. Обикновено един от аспектите, които привличат към хиндуистките учения, е точно учението за карма, понеже дава обяснение на много въпроси „защо”. Понеже човек иска да знае защо някои неща стоят по даден начин, ако това изглежда несправедливо. А кармата носи някакво усещане за възмездие.

Тиртха Махарадж: Да.

Ямуна: Но всъщност това обяснение, което носи успокоение, не е истинско, именно защото кармата е анади, без начало. Така че всеки път, когато искаме да знаем „защо”, ние се обръщаме към миналото и казваме: случило се е нещо в миналото. Но истината е, че това е отлагане на отговора, тъй като всъщност няма начало.

Тиртха Махарадж: Правилно, в един смисъл това е така.

Ямуна: Това означава, че няма окончателен отговор, щом е анади. Не съществува крайна референция, към която да се върнем, така че това усещане, че „има обяснение” е по-скоро субективно, а не обективно. Значи е един вид илюзия.

Тиртха Махарадж: Да, и какъв е въпросът?

Ямуна: Бихте ли коментирали тези илюзорни обяснения, които не са реални обяснения.

Тиртха Махарадж: Да, разбира се. Много добър въпрос. Засягаш два много важни момента тук. Единият е проследяването на настоящата ни ситуация в миналото. Нещо се е случило вчера, нещо се е случило в предишния живот и т.н. Можете да се връщате в миналото на практика до безкрай. Но защо кармата се нарича анади, без начало? Защото кармичните шаблони съществуват отпреди този период на сътворението. Казва се, че Брахма създава отново, и отново, и отново Вселената по ведическите мантри. Те са като формули на сътворението или съзидателното слово – посредством тази песенна вибрация, то се проявява пак и пак. Логос е активен принцип; звуковата вибрация е активен принцип. А кодът се пази във ведическата наука. Кармичните шаблони съществуват отпреди, тоест те са оцелели от предишния цикъл, съхранили са се и когато новият цикъл започне, дживите получават тези запазени кармични шаблони.  Разбира се, това се отнася до ограничените цикли на творението, не до първоначалното сътворение. Това касае само вторичните сътворения, манвантарите. А срищи – великото сътворение, първото сътворение – и пралая – окончателното разрушение – това е нещо малко по-различно.

По тази причина не можем да проследим карма, не можем да намерим изначалната нишка. Така че ако искате да проследите своето настояще назад в миналото, то потъва в забвението. Затова щом искаме да проумеем сегашната си ситуация, нека не гледаме назад, нека гледаме напред. Това е много важно, понеже не само миналото ни обуславя, а бъдещето ни ще ни отведе в светлината. И ако се отъждествяваме с този принцип, това е много по-добре. Тъй като не можете да промените миналото си, обаче можете да решавате своето бъдеще.



гуру-шишя

Kérdés: Ha egy vaisnavát nyíltan bántanak, és ezt meghalljuk, hogy reagáljunk erre, hol van az aparádh, a sértés határa? Hiszen valahogyan reagálni kell….

Tírtha Mahárádzs: Nem tudok általános érvényű tanácsot adni, mivel ez a helyzettől függ. Ám reakcióink alapvetően nézetünktől és meggyőződésünktől függőek. Tolvajnak nevezni egy tolvajt – ez nem aparádh. Ha valaki elkövet bármi értelmetlen hibát, és azt mondjátok: Várj már egy kicsit, ez ostobaság! – ez sem aparádh. Mindig mérlegelnünk kell a motivációt, hogy vajon miért kritizál valaki egy másik embert? Ha az a cél, hogy magunkat az előtérbe toljuk – természetesen ez ostobaság; azonban ha a cél a hiba kijavítása, akkor az szolgálat.

Vagyis hol van az aparádh határa? Azt tudom Nektek mondani, hogy az idők változnak, tehát ezek a határok rugalmasak. Egyszer Gurudév hazaérkezett az utazásáról, és néhány tanítvány elvitte őt Nandafalvára, a lakóhelyére. Közben úgy határozott, hogy ellátogat még néhány helyre, más ásramokba. Tanítványai azonban szóltak neki, hogy az a személy, az a bhakta, akit az ásram felügyeletével bíztak meg, már nem tartózkodik ott, mivel csatalakozott a nemsokára elkezdődő nandai ünnepséghez. Gurudév kissé meglepődött és így szólt: „A mi időnkben egy ilyen viselkedés elképzelhetetlen volt. Prabhupád azt mondta, maradjak itt és elmenni innen – éppenséggel lehetetlen lett volt!”

Ez ad némi támpontot Nektek az aparádh határaival kapcsolatban?

Kérdés: Igen, e tekintetben igen, de én nem egy olyan helyzetről beszélek, amikor te nyíltan beszélsz valakivel, hanem amikor valaki egy harmadik személyről beszél, és nem csupán a hibáira tesz megjegyzéseket, hanem még csúnya szavakkal is illeti.

Tírtha Mahárádzs: Az az ostoba, aki ezeket meghallgatja.

Kérdés: Akkor  te azonnal félbeszakítanád ezt a kommunikációt?

Tírtha Mahárádzs: Azonnal vagy később, az már mindegy, de a vég nélküli istenkáromló beszélgetés sehová nem vezet. Ha valaki ezt akarja csinálni, semmi gond, az az ő dolga, de miért vegyek ebben én is részt? Miért kellene meghallgatnod egy ilyen üzenetet? Védd magad! Szólj így magadban: Oh, nagyon szép, de sajnálom, néhány kör dzsapázás vár még rám ma. Ennyi az egész: miért is maradnál ott? Az nem a másik ember, az te vagy, ha meghallgatod.

Ám ezek a kis ostoba részletek véget nem érőek. Hosszú történet, ha túl sok figyelmet szentelünk ennek…hát, ezt én sokáig nem tudnám elviselni. A kutya ugat, a karaván halad.

Egyéb kérdés? Valami valós?

Manydzsari kérdése: Szeretnék elnézést kérni, amiért ismét felteszek egy olyan kérdést, amit már korábban feltettem. Annyira könnyű megítélni másokat, és látni a rossz tulajdonságaikat, de mi a módja annak, hogy a saját hibáinkat lássuk, és kijavítsuk magunkat? Gyakorlati tanácsra volna szükségem.

Tírtha Mahárádzs: Néha őszintén kérdezz meg másokat. De őszintén. Egyszer valaki nyugodtan, intellektuális módon azt kérdezte tőlem: „Mondd csak, mik az én hibáim, hiányosságaim? Tudjátok, ha valaki nyugodtan, intellektuálisan tesz fel egy kérdést nektek, akkor arra ti is így magyarázzátok el a hibáit. Ezután egy nagyon heves érzelmi reakciót kaptam: ’Oh, te ismét kínzol engem’-  vagy valami ilyesmit. „Te megkérdeztél, én pedig csak válaszoltam. Ez volt a kérdésed. Én nem akartam megmondani neked, én tudom, hogy te hol tartasz, megvan a véleményem és kész vagyok arra, hogy megtartsam magamnak. De te kérdeztél. És most megmondom, mert erre kértél, te pedig magad alatt vagy emiatt – ugyan már!”

Ezért mondják azt, hogy csak akkor kérdezz meg egy szádhut, ha képes vagy elfogadni a válaszát – első pont. Második pont: Nem kötelező kérdezni! Ha nem vagy azon a síkon, nem kell kérdezned, mert kapni fogsz egy választ.

Ám mindig hozzá vagyunk kötve másokhoz, ezért visszajelzést kérni nagyon előnyös, megkérdezni, hogy: Mi a véleményed? Hogy látod? Kérlek, segíts megérteni a helyzetemet!

A mi fő feladatunk nem az, hogy a saját hibáinkra összpontosítsunk. A mi fő feladatunk az, hogy Krsna lótuszlábaira koncentráljunk. Hiszen ha a mindent megtisztítóhoz való kapcsolódással az egész létezésünk meg fog tisztulni. Ha a saját hibáinkra összpontosítunk, a saját májánkra, akkor májá-tudatúak leszünk. Mint megannyi keresztény, azok, akik sátán-tudattal rendelkeznek. Mindig a sátánról beszélnek, és hogy a sátán bizonyos esetekben mosolyog – megszállottjai ennek az eszmének, ugye? A tanítványoknak is lehet aparádh-tudata, vagy májá-tudata. Ám nekünk nem a májára, vagy a hibáinkra kell összpontosítanunk, hanem a Legfelsőbbre. Éppen ezért a te kérdésedre a megfelelő válasz: dzsapázz többet! Mert az fogja megtisztítani a szívünket, és segít mindent megfelelően látni.



гуру-шишя

Question: If you hear open offences towards vaishnavas, how should you react and where is the limit, the borderline of aparadh, offence? Because anyway you should react somehow…

Tirtha Maharaj: I cannot give a general advice, because it depends on the situation. But basically our reactions depend on our vision and conviction. And to say “thief” on a thief is not an aparadh. If somebody commits a mistake, some nonsense, and you say: ‘Hey, wait a minute, this is nonsense!’ – this is not an aparadh. We should always consider the motivation, why somebody criticizes for example another person? If ‘to push myself in the front”, of course this is stupid; if to correct the other’s mistake, then this is service.

So, where is the limit of aparadh? I can tell you times are changing. So these limits are flexible. Once Gurudev returned from his trip and some devotees were taking him finally to Nandafalva, his place. And meanwhile he decided to visit some other places, other ashrams. While the devotees informed him that that person, that bhakta who is taking care of that ashram was already not there, but joined the upcoming celebration in Nandafalva. Gurudev was little surprised. He said: “In our times it was just unbelievable such behavior. Prabhupad told me to stay here and to go from that place – it was just impossible!”

This gives you some idea about the limits of aparadh?

Question: Yes. In this respect yes, but I am asking about a situation not when you openly talk with the person, but when somebody is talking about a third person, and not only commenting his mistakes, but calling him ill names?

Tirtha Maharaj: The stupid guy is who gives an ear.

Question: So you should immediately break this communication?

Tirtha Maharaj: Immediately or later on, it does not matter, but an endless blasphemous conversation leads to nowhere. If somebody wants to do that, no problem, it’s his or her business, but why should you enter that? Why should you give an ear to such a message? Defend yourself! Say: “Ah, very nice, but sorry, I have a few rounds to chant,” and that’s it! So, why should you stay there? It’s not the other person, it’s you if you listen.

But these small little stupid details are never ending. It’s a long story and if we should pay too much attention to this… well, I could not tolerate that job for a long time. The dogs bark, the caravan goes on.

Other questions? Something real?

Question of Manjari: I apologize for asking again a question I have already asked. It’s very easy to judge others and to see their bad characteristics, but what is the way to see our own mistakes and to correct ourselves? I need a practical advice.

Tirtha Maharaj: Sometimes honestly ask others. But honestly. Once somebody asked me in a very peaceful, intellectual way: “Tell me, what are my mistakes, my shortcomings?” And, you know, if there is a peaceful intellectual question, then you start peacefully and intellectually explain what are the mistakes. Then I received a very heavy emotional reaction: “Ah! Again you are torturing me!” or something like this. “You asked, I only tell! That was your question. I did not want to tell it to you, I know where you are, I have my opinion and I am ready to keep it for myself. But you asked! And then I tell and you are upset – come on!”

Therefore it is said: “Ask a sadhu only if you are ready to accept the answer.” – paragraph number one. Paragraph number two: “It’s not obligatory to ask.” If you are not on that platform, you should not ask, because you will get the answer.

But as we are always related to other people, therefore to have a feedback, to ask: “What is your opinion? How do you see? Please, help me to understand my position!” – it’s beneficial.

But our main duty is not to focus on our own mistakes. Our main duty is to focus on the lotus feet of Krishna. Because by connecting with the all-purifying, our whole existence will be purified. If we focus on our mistakes, on our mayas, then we shall have maya consciousness. Just like many Christians, they have devil consciousness. They always speak of the devil and how the devil is smiling in certain cases – they are obsessed with this idea. Isn’t it? Devotees also might have aparadh consciousness or maya consciousness. But we should not focus on maya or the mistakes; we should focus on the Supreme. Therefore the relevant answer to your question is: chant more. Because that will purify our heart and help us to see everything properly.

 



гуру-шишя

Въпрос: Ако човек чуе открити обиди срещу ваишнавите, как трябва да реагира и къде е пределът, къде е границата на апарадх, оскърблението? Защото тъй или инак трябва да се реагира по някакъв начин…

Тиртха Махарадж: Не мога да дам общ съвет, понеже зависи от ситуацията. Но като цяло нашите реакции зависят от виждането и от убежденията ни. И да наречеш крадеца „крадец” не е апарадх. Ако някой допуска грешка, ако върши някаква глупост и ти кажеш: „Ей, чакай малко, това е глупост!” – това не е апарадх. Винаги трябва да взимаме предвид мотивацията защо някой критикува друг човек? Ако е за да изтъкне себе си, това, разбира се, е тъпо; ако е за да поправи грешката на другия, тогава е служене.

И така, къде е границата на апарадх? Мога да ви кажа, времената се променят. Така че тези граници са подвижни. Веднъж Гурудев се завръщаше от пътуване и някои предани го откарваха към Нандафалва, мястото, където живееше. А междувременно той реши да посети някои други места и ашрами. Обаче преданите му съобщиха, че този бхакта, който се грижи за онзи ашрам, вече не е там, а е отишъл за предстоящото празненство в Нандафалва. Гурудев остана леко изненадан. Той каза: “По наше време подобно поведение просто би било невероятно. Прабхупад да ми каже да стоя там, а аз да напусна това място – това беше просто невъзможно!”

Това дава ли ти някаква идея за границите на апарадх?

Въпрос: Да. В това отношение да, но аз питам за ситуация когато не говориш открито с човека, а някой говори за трети човек, и не само коментира грешките му, но го и нарича с обидни имена?

Тиртха Махарадж: Глупец е онзи, който слуша.

Въпрос: Значи веднага трябва да се прекрати такова общуване?

Тиртха Махарадж: Дали веднага или по-късно, няма значение, но един безкраен разговор, изпълнен с хули, не води до никъде. Ако някой иска да се занимава с това, няма проблем, негова си работа, но защо ти трябва да участваш? Защо трябва да надаваш ухо за подобно послание? Предпази се! Кажи: “О, много хубаво, но извинявай, имам още няколко кръга да мантрувам,” и това е! Защо трябва да стоиш там? Проблемът не е в другия, а в теб, ако слушаш.

Но тези дребнави глупави подробности край нямат. Историята е дълга и ако трябва да ѝ отделяме прекалено много внимание… аз лично не бих изтърпял това дълго време. Кучетата си лаят, керванът си върви.

Други въпроси? Нещо истинско?

Въпрос на Манджари: Аз се извинявам, че отново задавам въпрос, който вече съм поставяла. Много е лесно да съдим другите и да виждаме лошите им качества, но какъв е начинът да виждаме собствените си грешки и да поправяме себе си? Нуждая се от практичен съвет.

Тиртха Махарадж: Понякога искрено питай другите. Обаче искрено. Веднъж някой ме запита много спокойно и интелектуално: “Кажи ми, какви са грешките и недостатъците ми?” И, разбирате, когато чуеш спокоен, интелектуален въпрос, започваш спокойно и интелектуално да обясняваш какви са грешките. След което получих много тежка емоционална реакция: “О, отново ме изтезаваш!” или нещо от сорта. Но ти попита, аз само отвърнах! Въпросът дойде от теб. Аз не съм искал да ти го казвам, знам докъде си, имам си мнение и съм готов да го пазя за себе си. Но ти попита! И когато ти казвам, ти си разстроен – хайде стига!

Затова е казано: “Питай садху само ако си готов да приемеш отговора му.” Параграф номер едно. Параграф номер две: “Не е задължително да питаш.” Ако не си на това ниво, не бива да питаш, защото ще получиш отговор.

Но тъй като винаги сме свързани с другите хора, да имаме обратна връзка, да питаме: “Какво е твоето мнение? Как виждаш нещата? Моля те, помогни ми да разбера своята позиция!” – това е благотворно.

Обаче основното ни задължение не е да се фокусираме върху собствените си грешки. Основното ни задължение е да се фокусираме върху лотосовите нозе на Кришна. Защото свързвайки се с Онзи, който пречиства всичко, цялото ни съществуване ще бъде пречистено. Ако се съсредоточаваме върху грешките си, върху своята мая, ще имаме мая съзнание. Точно както много християни имат дяволско съзнание. Те винаги говорят за дявола, за това как дяволът се усмихва в определени случаи – обсебени са от тази идея. Не е ли така? Преданите също може да имат апарадх съзнание или мая съзнание. Но не бива да се фокусираме върху мая или върху грешките; нека се фокусираме върху Всевишния. Затова практичният отговор на твоя въпрос е: мантрувай повече. Защото това ни помага да пречистим сърцата си и да виждаме всичко по верния начин.

 

 

 

 



parchment

Question of Dragi: Is it possible to change one’s karma and if it is possible, in what cases Krishna is ready to do this?

Tirtha Maharaj: Very good question. What is your opinion?

Rukmini: Karma is the law of action and consequences and Krishna may change the situation. I am sure if it was only karma, we could not escape. So, yes.

Yadunath: He does change it.

Somebody else: My simple logic is that Krishna is merciful and there is mercy for everyone. Taking one’s karma is mercy, so naturally He can do it.

Paramananda: He does change this condition when He wants to. This is, I think, very important.

Neli: He can, but He respects the laws of the material nature and doesn’t interfere.

Tirtha Maharaj: Not too much. Any other opinion? Damodar?

Damodar: Krishna principally can do everything.

Manjari: I agree with everything said.

Tirtha Maharaj: I think this is a unison. Yes, karma can be changed. Why? What are the five main topics of the Bhagavad Gita? The five main topics of the Gita are: ishvara, jiva, prakriti, kala and karma. These are the five topics – God; human being; nature, material world; time, as an activating factor; and karma, as the law of action-reaction.

The first three are the triangle of existence. Here you are, here is the nature, and here is God. That is very simple. You should start from yourself because this is the first mystic experience. You understand your existence like an internal experience. Then you look around – you will see the world around you. And then you understand – somebody is guiding this whole structure. So, this is the triangle of existence. And then you see that there is that activity principle – kala, the time factor. Here in the second angle, this is the space, like nature, like the world, but space doesn’t exist without the time factor. So, in the ancient yoga scriptures they had a vision about this time and space continuum. And the Supreme Lord guides the whole system. From this we can also understand this whole universe is based on three principles, the world is determined by three principles: space, time and action-reaction, and this is the law of karma. In this way we have a complete picture, the Gita describes all these five factors.

The first four: ishvara, jiva, prakriti and kala are eternal factors, while the fifth one is not eternal, it has an end. So, that means karma can be changed, karma can be stopped. You cannot stop kala. You cannot stop nature. From time to time it will return, hopefully there will be springtime again. So, from time to time it returns, you cannot stop it. You cannot stop even yourself from existence. Sometimes people suffer so much that they are ready to jump out of the window due to some reasons that: “She was not talking to me”, or “He left me”. That are very strange reasons, but they feel like suffering and they think: “Oh, if I die, I will not suffer anymore”. Yet, sorry, you cannot renounce existence. Your position as an eternally existing living being is there, you cannot change that. Karma is the limited factor and can be changed.

How to change the karma? I think we have discussed that sometime – the palimpsest effect. In the ancient times when they were using the parchment for writing, you know what is that? It’s a skin of a sheep. That’s quite precious and quite rare, it’s a limited stock. So when they wanted to recycle it, to reuse it, first they were scratching off the old writing and then putting the new writing on it. This is called the palimpsest effect – to erase the old and rewrite with new. So, this was a CD-RW or parchment-RW. But with certain chemical methods they can bring back the original writing also.

What is the parchment? The parchment is our fate, our karmic loop. You can overwrite your parchment first by erasing and then writing a new story. So it is possible, but we have to apply the proper method. And what is the proper method? Somebody said that we by ourselves, by our own force we cannot overwrite it and that is true. But by inviting a higher force, it is possible to change it. That higher force for us is the power of dedication, surrender. Therefore Bhaktivinod Thakur says: koro he uttama – “Make me the best of living entities”. And it doesn’t mean that he wants to be like a star or something, no. He wants to be purified – this is the best living entity.

So, to change karma by divine mercy it is possible. But every living entity has double karma. One is like the material karma, and the other is like the spiritual karma. Because in the spiritual sphere action-reaction is also there. If you do something spiritual, you will have spiritual results.

And the second part of your question was in which circumstances Krishna is ready to do this? Well, you can read the 22nd verse from the Ninth Chapter of the Gita. There you will find the answer.

So, karma is not eternal, fortunately. Do you remember the timescale of karma? Karma is called anadi – no beginning. It comes from eternity, beyond this period of creation, from before. But it’s got an end. Therefore it is called anadi no beginning. And for example, if you reach perfection from now, this is called ananta, no end. It’s got a beginning, because today I achieved full perfection, but has no end – ananta, no end.



parchment

Dragi kérdése: Lehetséges valaki karmáját megváltoztatni, és ha igen, milyen esetekben teszi ezt meg Krsna?

Tírtha Mahárádzs: Nagyon jó kérdés. Mi a ti véleményetek?

Rukminí: A karma a cselekvés és következményei törvénye, Krsna pedig talán megváltoztathatja a szituációt. Biztos vagyok benne, hogy ha csak a karma lenne, nem menekülnénk. Szóval igen.

Jadhunáth: Megváltoztatja.

Valaki más: Az én egyszerű logikám szerint Krsna kegyes, és mindenkinek jut kegy. Elvenni valaki karmáját, az kegy, természetes tehát, hogy megteheti.

Paramánanda: Megváltoztatja ezt a helyzetet, amikor akarja. Ez, azt gondolom, nagyon fontos.

Neli: Meg tudja változtatni, de tiszteletben tartja az anyagi természet törvényeit, és nem avatkozik bele.

Tírtha Mahárádzs: Nem nagyon. Más vélemény? Dámódar?
Dámódar: Krsna mindent megtehet.

Mandzsári: Egyetértek az elhangzottakkal.

Tírtha Mahárádzs: Azt gondolom ez egy összhang. Igen, a karma megváltoztatható. Miért? Mi a Bhagavad-gítá öt fő témája? A Gíta öt fő témája: isvara, dzsíva, prakriti, kála és karma. Ez az öt téma – Isten, emberek, természet, anyagi világ, az idő, mint az aktiváló tényező, és a karma, mint a hatás-visszahatás törvénye.

Az első három a létezés háromszöge. Itt vagy, itt van a természet, és itt van Isten. Ez nagyon egyszerű. Magadtól kell kezdened, mert ez az első misztikus tapasztalás. Mint egy belső tapasztalás érted meg létezésed. Majd körbe nézel – és látod a világot magad körül. És aztán megérted – valaki irányítja ezt az egész struktúrát. Ez a létezés háromszöge. És aztán látod, hogy van a cselekvés elve – kála, az idő faktor. Itt a második szempont, a tér, mint természet, a világ, de a tér nem létezik az idő faktor nélkül. Az ősi jóga írásokban megvolt ez a személet a tér idő folytonosságról. És a Legfelsőbb Úr irányítja az egész rendszert. Ebből azt is megérthetjük, hogy az egész univerzum három elven alapul, a világot három elv határozza meg: tér, idő és hatás-visszahatás, és ez a karma törvénye. Ily módon teljes képet kapunk. A Gítá leírja mind az öt faktort.

Az első négy: isvara, dzsíva, prakriti és karma örök tényezők, míg az ötödik nem, van egy vége. Ez azt jelenti tehát, hogy a karma megváltoztatható, megállítható. A kálát nem tudod megállítani. A természetet sem. Időről időre visszatér, remélhetőleg ismét eljön a tavasz. Időről időre visszatér tehát, nem tudod megállítani. Saját magadat sem tudod nem létezővé tenni. Néha az emberek annyit szenvednek, hogy bizonyos okokból készen állnak kiugrani az ablakon: „Nem szólt hozzám” vagy „Elhagyott”. Ezek nagyon furcsa okok, de szenvednek tőle és azt gondolják: „Ha meghalok, nem szenvedek majd tovább.” Mégis, elnézést, de nem tudsz lemondani a létezésről. A helyzeted az, hogy örökké létező élőlény vagy, ezt nem tudod megváltoztatni. A karma a korlátozott tényező, és megváltoztatható.

Hogyan változtassuk meg a karmát? Azt hiszem erről már beszéltünk – a pergamen effektus. A régi időkben pergament használtak írásra, tudjátok mi az? Báránybőr. Igen értékes és ritka, limitált kiadás. Amikor újra akarták hasznosítani, ismét használni, először lekaparták a régi írást, majd ismét ráírtak. Ezt hívják pergamen effektusnak – a régi kitörlése és az új felülírása. Ez tehát egy CD-RW, vagy pergamen-RW volt. De bizonyos kémiai módszerekkel képesek visszahozni az eredeti írást is.

Mi a pergamen? A pergamen a sorsunk, a karmikus hurok. Felülírhatod a pergamened, először kitörölve, majd új történetet írva. Lehetséges tehát, de a megfelelő módszert kell használnunk. És mi a helyes módszer? Valaki azt mondta, hogy saját magunk, a saját erőnkből, nem tudjuk felülírni, és ez igaz. De egy magasabb erőt meginvitálva, lehetséges megváltoztatni. Ez a magasabb erő számunkra az odaadás, a meghódolás ereje. Ezért Bhaktivinód Thákur azt mondja: kóró hé uttama – „Tégy engem az élőlények legkiválóbbjává”. És ez nem azt jelenti, hogy sztár szeretne lenni, vagy valami hasonló, nem. Meg szeretne tisztulni – ezt jelenti a legkiválóbb élőlény.

A karma megváltoztatása tehát, az isteni kegy által, lehetséges. De minden élőlénynek dupla karmája van. Az egyik az anyagi karma, a másik pedig a lelki. Mert a lelki világban is ott van a hatás-visszahatás. Ha valami lelkit teszel, lelki eredményei lesznek.

A kérdésed második része pedig az volt, hogy milyen körülmények között kész Krsna ezt megtenni? Nos, olvasd el a Gítá kilencedik fejezetének 22. versét. Akkor megtalálod a választ.

A karma tehát szerencsére nem örök. Emlékeztek a karma időmértékére? A karmát anádi-nak hívják – kezdet nélküli. Az örökkévalóságból jön, túl a teremtés ezen periódusán, megelőzve azt. De véges. Ezért anádi-nak hívják, kezdet nélküli. És például ha eléred a tökéletességet mostantól, azt anantá-nak hívják, vég nélküli. Van kezdete, mert ma elértem a teljes tökéletességet, de nincs vége – ananta, vég nélküli.

 

 



parchment

Въпрос на Драги: Възможно ли е кармата на някого да бъде променена и ако е възможно, в какви случаи Кришна е готов да го стори?

Тиртха Махарадж: Много добър въпрос. Какво е вашето мнение?

Рукмини: Карма е законът за действията и последиците, а Кришна може да променя ситуацията. Сигурна съм, че ако беше само кармата, нямаше да можем да се измъкнем. Така че, да.

Ядунатх: Той го прави.

Друг: Моята проста логика е, че Кришна е милостив и че има милост за всеки. Да се отнеме кармата на някого е милост, така че естествено, Той може да го направи.

Парамананда: Той променя условията когато сам пожелае. Мисля, че това е много важно.

Нели: Той може, обаче уважава законите на материалната природа и не се намесва.

Тиртха Махарадж: Поне не прекалено. Други мнения? Дамодар?

Дамодар: Кришна принципно може да направи всичко.

Манджари: Съгласна съм с всичко, което се каза.

Тиртха Махарадж: Мисля, че това е унисон. Да, кармата може да бъде променена. Защо? Кои са петте основни теми в „Бхагавад Гита“? Петте основни теми на „Гита“ са: ишвара, джива, пракрити, кала и карма. Това са петте теми – Бог; човешкото същество; природата, материалният свят; времето, като активиращ фактор; и карма, като закона за действие-последица.

Първите три са триъгълникът на битието. Тук сте вие, тук е природата и тук е Богът. Това е съвсем просто. Трябва да започнете от себе си, защото това е първото мистично преживяване. Вие разбирате съществуването си като вътрешно преживяване. След това се оглеждате и виждате света около вас. И тогава разбирате – някой ръководи цялата тази структура. Така че това е триъгълникът на битието. Сетне виждате, че съществува активиращият принцип – кала, времевият фактор. Тук, във вторият ъгъл, е пространството, природата, светът, но пространството не съществува без фактора време. Така че в древните йогийски писания са имали визия за този пространствено-времеви континуум. А Върховният Бог направлява цялата тази система. От това също можем да разберем, че цялата тази вселена се основава на три принципа, светът е предопределен от три принципа: пространство, време и действие-последица, тоест закона за карма. По този начин имаме пълната картина, „Гита“ описва всички тези пет фактора.

Първите четири: ишвара, джива, пракрити и кала са вечни фактори, докато петият не е вечен, има предел. Това означава, че кармата може да бъде променена, кармата може да бъде спряна. Не можете да спрете кала. Не можете да спрете природата. От време на време тя се завръща – отново ще бъде пролет, да се надяваме. Така че от време на време тя се завръща, не можете да я спрете. Не можете да спрете дори собственото си съществуване. Понякога хората страдат толкова много, че са готови да скочат от прозореца заради някакви причини като: “Тя не ми говори”, или “Той ме напусна”. Това са много странни причини, но те усещат страдание и си мислят: “О, ако умра, няма да страдам повече”. Съжалявам, обаче не можете да прекратите съществуването. Позицията ви като вечно съществуващи живи създания си остава, не можете да я промените. Карма е ограниченият фактор и може да бъде променена.

Как да променим кармата? Мисля, че някога сме говорили за това – за ефекта палимпсест. В стари времена са използвали за писане пергамент – знаете ли какво е това? Това е овча кожа. Тя е доста скъпа и рядка, тъй като запасът е ограничен. Така че когато искали да я рециклират, да я използват отново, най-напред изчегъртвали старото писмо, а след това нанасяли новото. Това се нарича ефектът палимпсест – да изтриеш старото и да пренапишеш наново. Така че това бил презаписваем CD или презаписваем пергамент. Но с някакви химически методи може да се възстанови и старият надпис.

Какво е пергаментът? Пергаментът е нашата съдба, нашата кармична примка. Можете да пренапишете своя пергамент като най-напред изтриете историята, а след това напишете нова. Това е възможно, но трябва да приложим правилния метод. А кой е правилният метод? Някой каза, че със собствени сили ние не можем да го пренапишем и това е вярно. Но призовавайки по-висша сила е възможно да го променим. Тази по-висша сила за нас е силата на посветеността, на отдадеността. Затова Бхактивинода Тхакура казва: коро хе уттамаНаправи ме най-добрият сред човешките същества”. Това не означава, че той иска да е звезда или нещо подобно, не. Той иска да бъде пречистен – това е най-доброто човешко същество.

Така че да се промени кармата чрез божествена милост е възможно. Но всяко живо същество има двойна карма. Едната е материална карма, а другата духовна карма. Защото и в духовната сфера съществуват действия и последици. Ако направите нещо духовно, ще имате духовни резултати.

А втората част на въпроса ти беше при какви обстоятелства Кришна е готов да направи това? Можеш да прочетеш 22 стих от Девета Глава на „Гита“. Там ще намериш отговора.

Така че кармата не е вечна, за щастие. Помните ли времевата скала на кармата? Кармата се нарича анади – без начало. Тя идва от вечността, отпреди периода на сътворението. Обаче си има край. Затова се нарича анади, без начало. А ако например постигнете съвършенство отсега нататък, това се нарича ананта, без край. То има начало, защото днес съм постигнал пълно съвършенство, но няма край, ананта, без край.