Archives

Calendar

August 2016
M T W T F S S
« Jul   Sep »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  



Archive for August 22nd, 2016

тайна

One should hold one’s body, neck and head erect in a straight line and stare steadily at the tip of the nose. Thus, with an unagitated, subdued mind, devoid of fear, completely free from sex life, one should meditate upon Me within the heart and make Me the ultimate goal of life.”[1]

We discussed why to sit in meditation – in order to be connected to the Supreme. And the method of this sitting was to control the mind and the senses and to purify the heart. How to do this purification is described here in these verses.

So, a person should first of all learn how to sit. The body should form a straight line. Yogis in the ancient times they had no furniture and no comforts, they used the minimum facilities of life. So they were sitting on the ground. And how to provide a firm posture? Therefore this yoga sitting was invented, so to say. Of course, Shiva is describing it and transmitting to humans, but let’s skip it. Why? Because if you sit as usual you cannot sit too long in this way – you start to move and feel uneasy, because your knees don’t touch the ground. A person whose knees are in the air cannot sit steady for a long time. So, now everybody tries to fix their legs…

What happens if you sit cross-legged in a half-lotus or a lotus? Then what is the form that your body is shaped like? Correct, like a pyramid. And we know that pyramids are quite stable, standing there for the last few millennia. So, if you have that posture of sitting cross-legged properly, then your system will be also very stable. And what is the most important part of the pyramids? A little room is hidden there inside the golden section. Some say that this is a place for death, others know that this is a place for life, a chamber of initiation. But if you imagine the body in a triangle form and you find the golden room – where is this? It’s the heart chakra. So, if you consider your body as a pyramid, life is situated here. Therefore if you meditate in a very unshaken posture, then you can concentrate all your energies here. And we know that this heart chakra connects the bodily platforms and the intellectual platforms of the chakra system, connects the wild animal and the homo sapiens. So, our feelings or our emotional ego is the centre. Therefore a yogi should sit in a very firm posture – in order to be able to concentrate on his most important center and this is the heart center.

Why our heart is so important? It is not only the gentle feelings residing there, but there is a mystic cavity in the heart. This cavity, this small inner space is compared to the vast, unlimited universe outside. And if your meditation is proper, then you can connect your inner world to the external world. That means, whatever exists outside, you can invite it into your inner structure. Of course, we have to use our selective power. Otherwise all the nonsense will also enter your heart system. So, by proper selection we can invite the essence of the universe into our hearts. And what is the essence of the universe? This is the source. Therefore it is said that this hidden cavity of the heart is the same in space just like the external world. In this way we can connect our microcosm with the macrocosm.

And if you are a yogi, what you will find in the cavity of your heart? You will find the presence of the Supreme there. Because as this whole universe is enlivened by the presence of the Supreme who pervades the system, in the same way the structure, the universe of your heart is also pervaded by the Supreme, and this feature of the Supreme is called Paramatma. He is residing in all hearts – in your heart and in the hearts of all other beings, not only the humans, but all.

So, a yogi can achieve darshan, vision of the Supreme, residing in his heart. And what is the difference between a yogi and a bhakta? A bhakta also wants to see God, he wants to meet God; the yogi also meets God in his heart. What’s the difference? Is there any difference? Our teachers say that there is a difference. Because the yogi is satisfied with the vision. To see something is called darshan; therefore your vision of the world, your paradigm, your philosophy is also called in India darshan. So, the ultimate darshan is the darshan of God – to meet, to see Him. And what is the difference between the yogi and the bhakta? A yogi is satisfied with the vision; a bhakta is ready to follow the advice. This is the difference: a bhakta is desperately waiting for the advice of the divine feature, residing in his heart.

And what guidance the Supreme Lord residing in your heart will tell you? This is called the inner guidance. We all have that. Do you hear that? Can you pay attention to that? We are searching, sometimes we feel something, yet many times we cannot identify it. But spiritual process means you learn how to listen to this inner guidance properly. Therefore we have to pacify the other functions in the body. Because in the Gheranda Samhita it is mentioned how you will hear this inner voice. First you will hear it like the rustling of the leaves – very softly, very mildly. But then later on you will hear like bells ringing. Then on – like a tempest. So finally you feel and you hear it, your whole structure is just resonating. But as it starts with a very tender sound, in order to be able to listen to that sound you have to pacify your other functions. As it is mentioned here: “With an unagitated and subdued mind.” To control the mind is not an easy job. But God is very charming, very attractive, therefore if we think of Him, He will engage our minds in different ways.

 

(to be continued)

[1] Bhagavad Gita 6.13-14



тайна

„Testét, nyakát és fejét egyenes vonalban tartsa, szemét orrhegyére szögezze rendületlenül! Ily módon – nyugodt és szabályozott elmével, félelemtől felszabadultan, a nemi élettől teljesen mentesen – szívében Rajtam meditáljon, s engem tegyen élete végső céljának!”

Megvitattuk, miért is meditáljunk – azért, hogy kapcsolódni tudjunk a Legfelsőbbhöz. Az ülés módszere pedig az elme és az érzékek megfegyelmezése volt azért, hogy megtisztítsuk a szívünket. A megtisztítás módjáról ezekben a versekben olvashatunk.

Először tehát az embernek meg kell tanulnia, hogyan is üljön. A test legyen egyenes vonalban. Az ókori jógiknak nem volt bútoruk vagy egyéb kényelmi felszerelésük, az élet nyújtotta minimális komforttal érték be. A földön ültek. Hogyan is legyen szilárd a testhelyzet? Éppen ezért találták ki a jóga-ülést. Természetesen Siva írja le pontosan és közvetíti az embereknek, de ettől most tekintsünk el! Miért? Mert ha úgy ültök, ahogy általában, nem ülhettek túl sokáig úgy – mozogni kezdtek, és kényelmetlenül érzitek magatokat, mert a térdeitek nem érintik a talajt. Az az ember, akinek a lábai a levegőben vannak, nem ülhet szilárdan hosszú ideig. Látom, most mindenki megpróbálja rögzíteni a lábait…

Mi történik, ha keresztbe vetett lábakkal ülsz fél-lótusz vagy lótuszülésben? Akkor milyen formát vesz fel a tested? Egy piramisét – helyes. Mi pedig tudjuk, hogy a piramisok elég stabilak, az elmúlt néhány évszázadban már ott álltak. Tehát ha fel tudjátok venni a keresztbe vetett lábak pozitúráját, akkor a ti rendszeretek is nagyon stabil lesz. És mi a piramisok legfontosabb része? Egy kis tér van elrejtve ott az aranymetszés belsejében. Néhányan azt mondják, hogy az a halál helye, mások úgy tudják, hogy az élet helye, a beavatás kamrája. Ám ha elképzeltek egy háromszög-formájú testet, és megtaláljátok az aranyszobát – hol van ez? Ez a szívcsakra. Tehát ha piramisként képzelitek el a testeteket, itt van az élet. Ezért ha egy nagyon rendíthetetlen pózban meditáltok, valamennyi energiátokat ide tudjátok összpontosítani. Tudjuk, hogy ez a szívcsakra köti össze a testi síkokat az intellektuális síkokkal, a vadállatot a homo sapiensz-szel. Vagyis az érzéseink, vagy az érzelmi egónk a középpont. Ezért egy jóginak nagyon szilárdan kell ülnie – éppen azért, hogy képes legyen a legfontosabb középpontjára összpontosítani, ez pedig a szívközéppont.

Miért annyira fontos a szívünk? Nem csupán a lágy érzelmek lakoznak benne, hanem egy titokzatos üreg van a szívben. Ez az üreg, ez a kicsiny belső tér felér a hatalmas külső univerzummal. Ha a meditációtok helyes, össze tudjátok kapcsolni a belső világotokat a külső világgal. Ezt azt jelenti, hogy ami kívül megjelenik, azt képesek vagytok beinvitálni a saját belső világotokba. És mi az univerzum lényege? A forrás. Ezért mondják azt, hogy a szívnek e rejtett ürege ugyanaz, mint az űr a külső világban. E módon kapcsolhatjuk össze a mi mikrokozmoszunkat a makrokozmosszal.

Ha te egy jógi vagy, mit fogsz találni a szíved üregében? Ott fogod találni a Legfelsőbb jelenlétét. Mivel az egész univerzumot a Legfelsőbb jelenléte élteti, aki áthatja az egész rendszert. Ehhez hasonló módon a szívetek világát éppúgy átjárja a Legfelsőbb, akinek ezt a tulajdonságát Paramátmának hívjuk. Ő lakozik valamennyiünk szívében – a ti szívetekben, és valamennyi más élőlény szívében, nemcsak az emberek, hanem mindenki szívében.

Ezért a jógi elérheti a darsant, a Legfelsőbb képzetét, aki a szívében lakik. Mi a különbség a jógi és a bhakta között? A bhakta is látni akarja Istent, találkozni akar Istennel; a jógi szintén találkozik Istennel, a szívében. Mi a különbség? Van különbség? Tanáraink azt mondják, hogy van különbség. Hiszen a jógi elégedett a látással, a bhakta pedig kész arra, hogy kövesse a tanácsot. Ez a különbség: a bhakta elszántan vár az isteni minőség szívében lakozó tanácsára.

És vajon milyen útmutatást fog adni a szívünkben lakozó Legfelsőbb Úr?  Ezt hívják belső vezetésnek. Mi mindannyian rendelkezünk ezzel. Halljátok azt? Oda tudtok rá figyelni? Keressük, néha érzünk valamit, ám sokszor nem tudjuk beazonosítani. Ám a lelki folyamat azt jelenti, hogy megtanuljuk, hogyan hallgassunk helyesen erre a belső vezetésre. Éppen ezért le kell csendesíteni testünk egyéb funkcióit. A Ghéranda Szanhitában említik, hogyan fogod meghallani a belső hangodat. Először úgy fogod meghallani, mint a falevelek susogását – nagyon lágyan, nagyon halkan. Utána úgy fogod hallani, mintha harangok szólalnának meg. Ezután pedig viharhoz hasonlóan. Végül megérzed és meghallod, és az egész tested rezonál. Ám mivel ez egy nagyon lágy hangként kezdődik, ahhoz hogy képes legyél meghallani azt a hangot, le kell csendesíteni az egyéb érzékeidet. Ezért is írják így: „nem háborgó, és fegyelmezett elmével”. Az elme megfegyelmezése nem könnyű feladat. Ám Isten nagyon is elragadó, nagyon vonzó, ezért ha Rá gondolunk, különböző módokon ejti rabul elménket.

 

 



тайна

Човек трябва да държи тялото, шията и главата си вертикално в права линия и неотклонно да гледа във върха на носа. Така, с необезпокояван, овладян ум, избавен от страх, напълно свободен от сексуален живот, нека той медитира върху Мен вътре в сърцето си, превръщайки Ме в най-висшата цел на живота си.”[1]

Говорихме защо да седим в медитация – за да бъдем свързани с Върховния. А методът беше да се контролират умът и сетивата, и да се пречисти сърцето. Как да се осъществи това пречистване е описано тук, в този стих.

И така, човек най-напред трябва да се научи как да седи. Тялото трябва да оформя права линия. Йогите в древни времена не са имали ни мебели, ни удобства, ползвали са минимални улеснения в живота. Така че те са седели на земята. И как да си осигурят една стабилна поза? Именно затова е бил, така да се каже, измислен йогийският седеж. Разбира се, Шива го е описал и предал на хората, но нека пропуснем тази част. Защо? Защото ако седите по обичайния начин няма да можете да издържите много дълго – ще започнете да мърдате, да ви убива, понеже коленете ви не докосват земята. Онзи, на когото коленете стърчат във въздуха, не може да седи стабилно дълго време на едно място. Ето, сега всеки се опитва да си нагласи краката…

Какво се случва ако седите с кръстосани крака в полу-лотос или лотос? Каква е формата, която заема тогава тялото ви? Правилно, пирамида. А знаем, че пирамидите са доста стабилни, стоят си там през последните няколко хилядолетия. Така че ако умеете да седите с кръстосани крака правилно, и вашата система също ще бъде много стабилна. И коя е най-важната част от пирамидата? Там в златното сечение е скрита една мъничка стая. Някои казват, че това е място на смъртта, а други знаят, че то е място на живота, камера за посвещение. Но ако си представите тялото в триъгълна форма и потърсите златната стая – къде ще е тя? Тя е сърдечната чакра. Така че ако разгледате тялото си като пирамида, именно там се намира животът. Затова ако медитирате в много непоклатима поза, ще можете да насочите цялата си енергия там. Знаем, че тази сърдечна чакра свързва телесните и интелектуалните нива на системата от чакри, свързва дивото животно с хомо сапиенс. Така че центърът са нашите чувства, или емоционалното ни его. Затова един йоги трябва да седи в много стабилна поза – за да може да се концентрира в най-важния си център, а именно сърдечния център.

Защо нашето сърце е толкова важно? Там живеят не само нежните чувства, но има и една загадъчна кухина. Тази пещерка, това мъничко вътрешно пространство се сравнява с обширния, безграничен всемир там навън. И ако медитацията ви е каквато трябва, ще можете да свържете своя вътрешен свят с външния свят. Това означава, че каквото съществува отвън можете да го поканите в своята вътрешна структура. Разбира се трябва да използваме способността си да избираме. Инак всички глупости също ще навлязат в сърдечната ви система. И така, чрез правилен подбор можем да поканим същината на вселената в сърцата си. А коя е същината на вселената? Това е източникът. Затова се казва, че тази скрита пещера в сърцето е толкова просторна, колкото целия свят. По този начин можем да свържем своя микрокосмос с макрокосмоса.

И ако сте йоги, какво ще откриете в пещерата на сърцето си? Ще откриете там присъствието на Върховния. Защото точно както цялата тази вселена е оживотворена от присъствието на Върховния, който прониква цялата система, по същия начин и структурата, вселената на сърцето ви е проникната от Него, и този Негов аспект се нарича Параматма. Той живее във всички сърца – във вашето сърце и в сърцата на всички останали създания, не само на хората, но и на всички.

Така че един йоги може да получи даршан, визия за Върховния, обитаващ сърцето му. А каква е разликата между един йоги и един бхакта? И бхактата иска да види, да се срещне с Бога, и йоги среща Бога в сърцето си. Каква е разликата? Има ли някаква разлика? Нашите учители казват, че разлика има. Защото на йоги му стига да види. Да видиш нещо се нарича даршан; затова виждането ви за света, вашата парадигма, вашата философия в Индия също се наричат даршан. Окончателният даршан е даршанът на Бога – да Го срещнем, да Го съзрем. Та каква е разликата между йоги и бхактата? Йоги е удовлетворен с виждането; а един бхакта е готов да последва и съвета. Това е разликата; бхактата отчаяно очаква напътствията на божествения принцип, обитаващ сърцето.

А какво напътствие ще ни нашепне Върховният Бог, живеещ в сърцето ни? Това се нарича вътрешно водачество. Всички ние го имаме. Дочували ли сте го? Можете ли да му обърнете внимание? Търсим, понякога долавяме нещичко, ала много пъти не можем да го идентифицираме. Но духовният процес означава да се научим как правилно да чуваме това вътрешно напътствие. Именно затова трябва да умиротворим останалите функции на тялото. Защото в „Гхеранда Самхита” е споменато как ще дочуете този съкровен глас. Най-напред ще го доловите като шумоленето на листа – много тихо, много меко. Но по-късно ще го чувате като биещи камбани. А след това като буря. Когато най-накрая го почувствате и чуете, цялата ви структура просто резонира. Ала понеже започва с много нежен звук, за да сте способни да го доловите трябва да успокоите другите си функции. Както е споменато тук: С необезпокояван, овладян ум. Да се овладее умът не е лесна задача. Но Богът е много очарователен, много привлекателен, затова ако мислим за Него, Той ще увлече умовете ни по различен начин.

 

(следва продължение)

 

 

 

[1] Бхагавад Гита 6.13-14