Archives

Calendar

August 2016
M T W T F S S
« Jul   Sep »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  



Archive for August 19th, 2016

Aug

19

leaving_n

Question of Yamuna: It’s a kind of provocative question, Maharaj, but still I would like to know the answer. Usually one of the aspects which attracted me for example to Hindu teachings was exactly the karma teaching, because it is a kind of giving explanation to many questions of “why”. Because one would like to know why certain things are as they are since they seem unjust. So, karma gives some feeling of justice.

Tirtha Maharaj: Yes.

Yamuna: But actually this explanation which gives inner peace is not real, exactly because karma is anadi. So, every time when we want to know something “why”, we turn back to the past, we say: something in the past happened. But the truth is that it is like a postponing the answer because there is not ultimate beginning.

Tirtha Maharaj: Correct, in one sense it is correct.

Yamuna: So, this means there is not ultimate answer if it is anadi. There is not ultimate reference where we can go back, so this feeling of “there is an explanation” is rather subjective, but not objective. So, it’s a kind of illusion.

Tirtha Maharaj: Yes, and what is the question?

Yamuna: Can you comment on these illusory explanations, which are not real explanations.

Tirtha Maharaj: Yes, sure. Very good question. You touched two very important things here. One was tracing back our present situation to the past. Something has happened yesterday, and something has happened in the previous lifetime, etc. You can go back to the past practically never-endingly. But why karma is called anadi, because, you know, the karmic patterns were existing before this period of the creation. It is said that Brahma creates again, and again, and again the Universes according to the Vedic mantras. It is just like the creative formulas, or the word of creation – by this song vibration again and again it manifests. Logos is an active principle; sound vibration is an active principle. And the code is preserved in the Vedic science. And the karmic patterns existed before, so they survived the previous cycle, they were preserved, and when the new cycle starts, from these preserved karmic patterns the jivas are supplied. But of course it applies only to the limited circles of creation, not the original. This is only for the secondary creations, the manvantaras. And the srishthi – great creation, first creation; and pralaya – the ultimate dissolution – it’s a little different.

Therefore we cannot trace karma, we cannot find the original cord. So, if you want to trace your present back to the past, it’s oblivion. Therefore if we want to understand our present situation, let’s not look back, let’s look forward. This is very important, because it’s not only the past that will determine us, this is our future that will bring us to the light. And if we identify ourselves according to this principle, it is much better. Because you cannot change your past, but you can decide your future.



leaving_n

Вопрос Ямуны: Это немного провокационный вопрос, Махарадж, но все таки хочу знать ответ. Обычно один из аспектов, которые привлекают меня к индусским учениям, это как раз учение о карме, из за того что дает объяснение многим вопросам „почему”. Так как человеку хочется знать почему некоторые вещи такие какие они есть, если это выглядит несправедливо. А карма несет некоторое ощущение справедливости.

Тиртха Махарадж: Да.

Ямуна: Но всущности это объяснение, которое несет успокоение, не настоящее, именно потому что карма анади, без начала. Так что каждый раз, когда хотим знать „почему”, мы обращаемся к прошлому и говорим: случилось что-то в прошлом. Но на самом деле, это значит отлагать ответ, так как всущности нет начала.

Тиртха Махарадж: Правильно, в каком-то смысле это так.

Ямуна: Это означает, что нет окончательного ответа, если это анади. Не существует окончательной ссылки, к которой вернуться, так что это ощущение, что „есть объяснение” скорее всего субъективно, а не объективно. Значит оно вид илюзии.

Тиртха Махарадж: Да, и каков твой вопрос?

Ямуна: Могли бы вы коментировать эти иллюзорные объяснения, которые не являются реальными объяснениями.

Тиртха Махарадж: Да, разумеется. Очень хороший вопрос. Здесь ты затрагиваешь два очень важных момента. Один из них это прослеживание нашей настоящей ситуации в прошлом. Что-то случилось вчера, что-то случилось в предыдущей жизни и т.д. Можете возвращаться в прошлое практически безконечно. Но почему карма называется анади, без начала? Потому что кармические шаблоны существовали до периода сотворения. Говорится, что Брахма создает снова, и снова, и снова Вселенную соответственно ведическим мантрам. Они как формулы сотворения или созидательное слово – через эту песенную вибрацию, оно проявляется снова и снова. Логос это активный принцип; звуковая вибрация это активный принцип. А код сохраняется в ведической науке. Кармичные шаблоны существовали до этого, тоест они уцелели с предыдущего цикла, сохранились и когда новый цикл начнется, дживы получают эти сохранившиеся кармические шаблоны. Конечно это относится к ограниченным циклам творения, не к первоначальному сотворению. Это относится только к вторичным сотворениям, манвантарам. А срищи – великое сотворение, первое сотворение – и пралая – окончательное разрушение – это нечто немного другое.

По этой причине не можем проследить карму, не можем найти изначальную нить. Так что если хотите проследить свое настоящее назад в прошлое, оно тонет в забвении. Поэтому, если хотим понять свою теперешнюю ситуацию, давайте не будем смотреть назад, давайте смотреть вперед. Это очень важно, так как не только прошлое нас  обуславливает, а наше будущее это то, что приведет нас к свету. И если отождествляемся с этим принципом, это гораздо лучше. Так как не можете изменить свое прошлое, однако можете решать свое будещее.



leaving_n

Въпрос на Ямуна: Това е малко провокиращ въпрос, Махарадж, но все пак искам да знам отговора. Обикновено един от аспектите, които привличат към хиндуистките учения, е точно учението за карма, понеже дава обяснение на много въпроси „защо”. Понеже човек иска да знае защо някои неща стоят по даден начин, ако това изглежда несправедливо. А кармата носи някакво усещане за възмездие.

Тиртха Махарадж: Да.

Ямуна: Но всъщност това обяснение, което носи успокоение, не е истинско, именно защото кармата е анади, без начало. Така че всеки път, когато искаме да знаем „защо”, ние се обръщаме към миналото и казваме: случило се е нещо в миналото. Но истината е, че това е отлагане на отговора, тъй като всъщност няма начало.

Тиртха Махарадж: Правилно, в един смисъл това е така.

Ямуна: Това означава, че няма окончателен отговор, щом е анади. Не съществува крайна референция, към която да се върнем, така че това усещане, че „има обяснение” е по-скоро субективно, а не обективно. Значи е един вид илюзия.

Тиртха Махарадж: Да, и какъв е въпросът?

Ямуна: Бихте ли коментирали тези илюзорни обяснения, които не са реални обяснения.

Тиртха Махарадж: Да, разбира се. Много добър въпрос. Засягаш два много важни момента тук. Единият е проследяването на настоящата ни ситуация в миналото. Нещо се е случило вчера, нещо се е случило в предишния живот и т.н. Можете да се връщате в миналото на практика до безкрай. Но защо кармата се нарича анади, без начало? Защото кармичните шаблони съществуват отпреди този период на сътворението. Казва се, че Брахма създава отново, и отново, и отново Вселената по ведическите мантри. Те са като формули на сътворението или съзидателното слово – посредством тази песенна вибрация, то се проявява пак и пак. Логос е активен принцип; звуковата вибрация е активен принцип. А кодът се пази във ведическата наука. Кармичните шаблони съществуват отпреди, тоест те са оцелели от предишния цикъл, съхранили са се и когато новият цикъл започне, дживите получават тези запазени кармични шаблони.  Разбира се, това се отнася до ограничените цикли на творението, не до първоначалното сътворение. Това касае само вторичните сътворения, манвантарите. А срищи – великото сътворение, първото сътворение – и пралая – окончателното разрушение – това е нещо малко по-различно.

По тази причина не можем да проследим карма, не можем да намерим изначалната нишка. Така че ако искате да проследите своето настояще назад в миналото, то потъва в забвението. Затова щом искаме да проумеем сегашната си ситуация, нека не гледаме назад, нека гледаме напред. Това е много важно, понеже не само миналото ни обуславя, а бъдещето ни ще ни отведе в светлината. И ако се отъждествяваме с този принцип, това е много по-добре. Тъй като не можете да промените миналото си, обаче можете да решавате своето бъдеще.