Archives

Calendar

August 2016
M T W T F S S
« Jul   Sep »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  



Archive for August 15th, 2016

гуру-шишя

Kérdés: Ha egy vaisnavát nyíltan bántanak, és ezt meghalljuk, hogy reagáljunk erre, hol van az aparádh, a sértés határa? Hiszen valahogyan reagálni kell….

Tírtha Mahárádzs: Nem tudok általános érvényű tanácsot adni, mivel ez a helyzettől függ. Ám reakcióink alapvetően nézetünktől és meggyőződésünktől függőek. Tolvajnak nevezni egy tolvajt – ez nem aparádh. Ha valaki elkövet bármi értelmetlen hibát, és azt mondjátok: Várj már egy kicsit, ez ostobaság! – ez sem aparádh. Mindig mérlegelnünk kell a motivációt, hogy vajon miért kritizál valaki egy másik embert? Ha az a cél, hogy magunkat az előtérbe toljuk – természetesen ez ostobaság; azonban ha a cél a hiba kijavítása, akkor az szolgálat.

Vagyis hol van az aparádh határa? Azt tudom Nektek mondani, hogy az idők változnak, tehát ezek a határok rugalmasak. Egyszer Gurudév hazaérkezett az utazásáról, és néhány tanítvány elvitte őt Nandafalvára, a lakóhelyére. Közben úgy határozott, hogy ellátogat még néhány helyre, más ásramokba. Tanítványai azonban szóltak neki, hogy az a személy, az a bhakta, akit az ásram felügyeletével bíztak meg, már nem tartózkodik ott, mivel csatalakozott a nemsokára elkezdődő nandai ünnepséghez. Gurudév kissé meglepődött és így szólt: „A mi időnkben egy ilyen viselkedés elképzelhetetlen volt. Prabhupád azt mondta, maradjak itt és elmenni innen – éppenséggel lehetetlen lett volt!”

Ez ad némi támpontot Nektek az aparádh határaival kapcsolatban?

Kérdés: Igen, e tekintetben igen, de én nem egy olyan helyzetről beszélek, amikor te nyíltan beszélsz valakivel, hanem amikor valaki egy harmadik személyről beszél, és nem csupán a hibáira tesz megjegyzéseket, hanem még csúnya szavakkal is illeti.

Tírtha Mahárádzs: Az az ostoba, aki ezeket meghallgatja.

Kérdés: Akkor  te azonnal félbeszakítanád ezt a kommunikációt?

Tírtha Mahárádzs: Azonnal vagy később, az már mindegy, de a vég nélküli istenkáromló beszélgetés sehová nem vezet. Ha valaki ezt akarja csinálni, semmi gond, az az ő dolga, de miért vegyek ebben én is részt? Miért kellene meghallgatnod egy ilyen üzenetet? Védd magad! Szólj így magadban: Oh, nagyon szép, de sajnálom, néhány kör dzsapázás vár még rám ma. Ennyi az egész: miért is maradnál ott? Az nem a másik ember, az te vagy, ha meghallgatod.

Ám ezek a kis ostoba részletek véget nem érőek. Hosszú történet, ha túl sok figyelmet szentelünk ennek…hát, ezt én sokáig nem tudnám elviselni. A kutya ugat, a karaván halad.

Egyéb kérdés? Valami valós?

Manydzsari kérdése: Szeretnék elnézést kérni, amiért ismét felteszek egy olyan kérdést, amit már korábban feltettem. Annyira könnyű megítélni másokat, és látni a rossz tulajdonságaikat, de mi a módja annak, hogy a saját hibáinkat lássuk, és kijavítsuk magunkat? Gyakorlati tanácsra volna szükségem.

Tírtha Mahárádzs: Néha őszintén kérdezz meg másokat. De őszintén. Egyszer valaki nyugodtan, intellektuális módon azt kérdezte tőlem: „Mondd csak, mik az én hibáim, hiányosságaim? Tudjátok, ha valaki nyugodtan, intellektuálisan tesz fel egy kérdést nektek, akkor arra ti is így magyarázzátok el a hibáit. Ezután egy nagyon heves érzelmi reakciót kaptam: ’Oh, te ismét kínzol engem’-  vagy valami ilyesmit. „Te megkérdeztél, én pedig csak válaszoltam. Ez volt a kérdésed. Én nem akartam megmondani neked, én tudom, hogy te hol tartasz, megvan a véleményem és kész vagyok arra, hogy megtartsam magamnak. De te kérdeztél. És most megmondom, mert erre kértél, te pedig magad alatt vagy emiatt – ugyan már!”

Ezért mondják azt, hogy csak akkor kérdezz meg egy szádhut, ha képes vagy elfogadni a válaszát – első pont. Második pont: Nem kötelező kérdezni! Ha nem vagy azon a síkon, nem kell kérdezned, mert kapni fogsz egy választ.

Ám mindig hozzá vagyunk kötve másokhoz, ezért visszajelzést kérni nagyon előnyös, megkérdezni, hogy: Mi a véleményed? Hogy látod? Kérlek, segíts megérteni a helyzetemet!

A mi fő feladatunk nem az, hogy a saját hibáinkra összpontosítsunk. A mi fő feladatunk az, hogy Krsna lótuszlábaira koncentráljunk. Hiszen ha a mindent megtisztítóhoz való kapcsolódással az egész létezésünk meg fog tisztulni. Ha a saját hibáinkra összpontosítunk, a saját májánkra, akkor májá-tudatúak leszünk. Mint megannyi keresztény, azok, akik sátán-tudattal rendelkeznek. Mindig a sátánról beszélnek, és hogy a sátán bizonyos esetekben mosolyog – megszállottjai ennek az eszmének, ugye? A tanítványoknak is lehet aparádh-tudata, vagy májá-tudata. Ám nekünk nem a májára, vagy a hibáinkra kell összpontosítanunk, hanem a Legfelsőbbre. Éppen ezért a te kérdésedre a megfelelő válasz: dzsapázz többet! Mert az fogja megtisztítani a szívünket, és segít mindent megfelelően látni.



гуру-шишя

Question: If you hear open offences towards vaishnavas, how should you react and where is the limit, the borderline of aparadh, offence? Because anyway you should react somehow…

Tirtha Maharaj: I cannot give a general advice, because it depends on the situation. But basically our reactions depend on our vision and conviction. And to say “thief” on a thief is not an aparadh. If somebody commits a mistake, some nonsense, and you say: ‘Hey, wait a minute, this is nonsense!’ – this is not an aparadh. We should always consider the motivation, why somebody criticizes for example another person? If ‘to push myself in the front”, of course this is stupid; if to correct the other’s mistake, then this is service.

So, where is the limit of aparadh? I can tell you times are changing. So these limits are flexible. Once Gurudev returned from his trip and some devotees were taking him finally to Nandafalva, his place. And meanwhile he decided to visit some other places, other ashrams. While the devotees informed him that that person, that bhakta who is taking care of that ashram was already not there, but joined the upcoming celebration in Nandafalva. Gurudev was little surprised. He said: “In our times it was just unbelievable such behavior. Prabhupad told me to stay here and to go from that place – it was just impossible!”

This gives you some idea about the limits of aparadh?

Question: Yes. In this respect yes, but I am asking about a situation not when you openly talk with the person, but when somebody is talking about a third person, and not only commenting his mistakes, but calling him ill names?

Tirtha Maharaj: The stupid guy is who gives an ear.

Question: So you should immediately break this communication?

Tirtha Maharaj: Immediately or later on, it does not matter, but an endless blasphemous conversation leads to nowhere. If somebody wants to do that, no problem, it’s his or her business, but why should you enter that? Why should you give an ear to such a message? Defend yourself! Say: “Ah, very nice, but sorry, I have a few rounds to chant,” and that’s it! So, why should you stay there? It’s not the other person, it’s you if you listen.

But these small little stupid details are never ending. It’s a long story and if we should pay too much attention to this… well, I could not tolerate that job for a long time. The dogs bark, the caravan goes on.

Other questions? Something real?

Question of Manjari: I apologize for asking again a question I have already asked. It’s very easy to judge others and to see their bad characteristics, but what is the way to see our own mistakes and to correct ourselves? I need a practical advice.

Tirtha Maharaj: Sometimes honestly ask others. But honestly. Once somebody asked me in a very peaceful, intellectual way: “Tell me, what are my mistakes, my shortcomings?” And, you know, if there is a peaceful intellectual question, then you start peacefully and intellectually explain what are the mistakes. Then I received a very heavy emotional reaction: “Ah! Again you are torturing me!” or something like this. “You asked, I only tell! That was your question. I did not want to tell it to you, I know where you are, I have my opinion and I am ready to keep it for myself. But you asked! And then I tell and you are upset – come on!”

Therefore it is said: “Ask a sadhu only if you are ready to accept the answer.” – paragraph number one. Paragraph number two: “It’s not obligatory to ask.” If you are not on that platform, you should not ask, because you will get the answer.

But as we are always related to other people, therefore to have a feedback, to ask: “What is your opinion? How do you see? Please, help me to understand my position!” – it’s beneficial.

But our main duty is not to focus on our own mistakes. Our main duty is to focus on the lotus feet of Krishna. Because by connecting with the all-purifying, our whole existence will be purified. If we focus on our mistakes, on our mayas, then we shall have maya consciousness. Just like many Christians, they have devil consciousness. They always speak of the devil and how the devil is smiling in certain cases – they are obsessed with this idea. Isn’t it? Devotees also might have aparadh consciousness or maya consciousness. But we should not focus on maya or the mistakes; we should focus on the Supreme. Therefore the relevant answer to your question is: chant more. Because that will purify our heart and help us to see everything properly.

 



гуру-шишя

Въпрос: Ако човек чуе открити обиди срещу ваишнавите, как трябва да реагира и къде е пределът, къде е границата на апарадх, оскърблението? Защото тъй или инак трябва да се реагира по някакъв начин…

Тиртха Махарадж: Не мога да дам общ съвет, понеже зависи от ситуацията. Но като цяло нашите реакции зависят от виждането и от убежденията ни. И да наречеш крадеца „крадец” не е апарадх. Ако някой допуска грешка, ако върши някаква глупост и ти кажеш: „Ей, чакай малко, това е глупост!” – това не е апарадх. Винаги трябва да взимаме предвид мотивацията защо някой критикува друг човек? Ако е за да изтъкне себе си, това, разбира се, е тъпо; ако е за да поправи грешката на другия, тогава е служене.

И така, къде е границата на апарадх? Мога да ви кажа, времената се променят. Така че тези граници са подвижни. Веднъж Гурудев се завръщаше от пътуване и някои предани го откарваха към Нандафалва, мястото, където живееше. А междувременно той реши да посети някои други места и ашрами. Обаче преданите му съобщиха, че този бхакта, който се грижи за онзи ашрам, вече не е там, а е отишъл за предстоящото празненство в Нандафалва. Гурудев остана леко изненадан. Той каза: “По наше време подобно поведение просто би било невероятно. Прабхупад да ми каже да стоя там, а аз да напусна това място – това беше просто невъзможно!”

Това дава ли ти някаква идея за границите на апарадх?

Въпрос: Да. В това отношение да, но аз питам за ситуация когато не говориш открито с човека, а някой говори за трети човек, и не само коментира грешките му, но го и нарича с обидни имена?

Тиртха Махарадж: Глупец е онзи, който слуша.

Въпрос: Значи веднага трябва да се прекрати такова общуване?

Тиртха Махарадж: Дали веднага или по-късно, няма значение, но един безкраен разговор, изпълнен с хули, не води до никъде. Ако някой иска да се занимава с това, няма проблем, негова си работа, но защо ти трябва да участваш? Защо трябва да надаваш ухо за подобно послание? Предпази се! Кажи: “О, много хубаво, но извинявай, имам още няколко кръга да мантрувам,” и това е! Защо трябва да стоиш там? Проблемът не е в другия, а в теб, ако слушаш.

Но тези дребнави глупави подробности край нямат. Историята е дълга и ако трябва да ѝ отделяме прекалено много внимание… аз лично не бих изтърпял това дълго време. Кучетата си лаят, керванът си върви.

Други въпроси? Нещо истинско?

Въпрос на Манджари: Аз се извинявам, че отново задавам въпрос, който вече съм поставяла. Много е лесно да съдим другите и да виждаме лошите им качества, но какъв е начинът да виждаме собствените си грешки и да поправяме себе си? Нуждая се от практичен съвет.

Тиртха Махарадж: Понякога искрено питай другите. Обаче искрено. Веднъж някой ме запита много спокойно и интелектуално: “Кажи ми, какви са грешките и недостатъците ми?” И, разбирате, когато чуеш спокоен, интелектуален въпрос, започваш спокойно и интелектуално да обясняваш какви са грешките. След което получих много тежка емоционална реакция: “О, отново ме изтезаваш!” или нещо от сорта. Но ти попита, аз само отвърнах! Въпросът дойде от теб. Аз не съм искал да ти го казвам, знам докъде си, имам си мнение и съм готов да го пазя за себе си. Но ти попита! И когато ти казвам, ти си разстроен – хайде стига!

Затова е казано: “Питай садху само ако си готов да приемеш отговора му.” Параграф номер едно. Параграф номер две: “Не е задължително да питаш.” Ако не си на това ниво, не бива да питаш, защото ще получиш отговор.

Но тъй като винаги сме свързани с другите хора, да имаме обратна връзка, да питаме: “Какво е твоето мнение? Как виждаш нещата? Моля те, помогни ми да разбера своята позиция!” – това е благотворно.

Обаче основното ни задължение не е да се фокусираме върху собствените си грешки. Основното ни задължение е да се фокусираме върху лотосовите нозе на Кришна. Защото свързвайки се с Онзи, който пречиства всичко, цялото ни съществуване ще бъде пречистено. Ако се съсредоточаваме върху грешките си, върху своята мая, ще имаме мая съзнание. Точно както много християни имат дяволско съзнание. Те винаги говорят за дявола, за това как дяволът се усмихва в определени случаи – обсебени са от тази идея. Не е ли така? Преданите също може да имат апарадх съзнание или мая съзнание. Но не бива да се фокусираме върху мая или върху грешките; нека се фокусираме върху Всевишния. Затова практичният отговор на твоя въпрос е: мантрувай повече. Защото това ни помага да пречистим сърцата си и да виждаме всичко по верния начин.