Archive for July 25th, 2016

ecstasy

(az előző hétfő folytatása)

A jóga gyakorlásához szükséges, hogy az ember szent és elvont környezetet keressen magának. Terítsen kusa-szénát a földre, amit előbb őzbőrrel, majd ruhadarabbal fedjen le. Az ülés ne legyen sem túl magas, sem túl alacsony. Ezután a jógi vegyen fel egy stabil, mozdulatlan ülőhelyzetet, s gyakorolja a jógát elméje, valamint érzékei szabályozásával – tisztítva szívét, s egy pontra rögzítve elméjét.”[1]

Mivel ezeknek a klasszikus követelményeknek nehéz eleget tenni egy nagyvárosban, ezért létezik néhány másik módszer az érzékek, az elme, és a gondolatok megfegyelmezésére. Éppen ezért a Brhan-náradíja-purána szerint a jelenkori Kali-yugában, amikor az emberek általában rövid életűek, lassúak a lelki önmegvalósítás terén, és egyfolytában különféle aggodalmak zavarják meg őket, a lelki önmegvalósítás legjobb eszköze Isten szent neveinek zengése. „Harér náma harér náma harér námaiva kévalam kalau násztva násztva násztva gatir anjatháA nézeteltérések és a képmutatás e korszakában az Úr Szent Nevének vibrálásán kívül nincs más út, nincs más út, nincs más út a felszabadulásra.” – Miért ismétlik háromszor? Mivel ez fontos. Ha csak egyszer halljátok, elfelejtitek. Ha kétszer halljátok, elfelejtitek. Ha háromszor halljátok, elfelejtitek az üzenetet, ám emlékezni fogtok rá: „Oh! Volt valami fontos, de mi is….?” Ugye így működünk? Ostobák vagyunk. Ezért mondják azt, hogy a Kali-yugában az emberek kissé nehézkesek a megértésben, lassúak az önmegvalósításban. Képzeljétek csak el, mennyire türelmes a mi Istenünk! Elnézi valamennyi idétlen gyarlóságunkat! Legalább egy cseppnyi türelmet, toleranciát mi is mutassunk – néha magunk felé, több alkalommal mások felé. Ez mind-mind nagyon fontos.

Isten e megközelítési módja – az Ő neveinek zengése – éppen ezért annyira közvetlen. Mahaprabhu így szólt: a dalok zengésének nincsenek szigorú és nehéz szabályai. Ha lent vagytok, akkor azt is tudni fogjátok, melyik út vezet felfelé. Ha valójában bajban vagytok, tudjátok, hogyan imádkozzatok. Ameddig életünk szépen folyik, könnyen felejtünk. Ám amikor bajban vagyunk, tudjuk: „Oh, Istenem, kérlek, segíts nekem!” – ez egy természetes felkiáltás.

Egyszer egy fiatalokból álló csoport eszmecserét folytatott. Néhányan közülük Istennek kapcsolatos témákról beszélgettek – Istenről, hitről, vallásról. Eközben egy másik barátjuk, hallva beszélgetésüket, felkiáltott: „Te jó Isten, ti hisztek Istenben?!” Mi volt tehát a természetes reakció – „Oh, Istenem!” Mi volt az intellektuális kérdés: „Ti hisztek Istenben?” Ebből megérthetjük, hogy a szíve mélyén még az ateisták is hívők. Helyes, hiszen mi egy ateista fő szlogenje? „Isten nem létezik.”  Először azt mondják:”Isten..”, majd „..nem létezik.”. Ez azt jelenti, hogy ahhoz, hogy ki tudják magukat fejezni, ki kell nyilatkoztatniuk azt, amit aztán le akarnak tagadni.

Tehát a szíve legmélyén minden emberi lény – és minden élőlény – Istenhez tartozik. Ez azt jelenti, hogy mindenki potenciális vaisnava, Visnuhoz tartozik, aki az élet, a gondoskodás, a védelem Ura. Ezért szükséges ezzel a látásmóddal rendelkeznünk: „Oh, egy potenciális vaisnava!”.

Kérdés: Egyszer beszélgettünk arról, hogy a meditációval még intellektuálisabb képességekre vagy erőre tehetünk szert. Mondanál erről valamit bővebben?

Tírtha Mahárádzs: Mit jelent a meditáció? Tartózkodni a negatív cselekedetektől, és kapcsolódni a Legfelsőbbhöz. Ezért kell kusa-szénán ülnünk – az elme, az érzékek és a tevékenység fegyelmezésére, és a szív megtisztítására. Ha a szív tiszta, ha a cselekedet tiszta, akkor az agy és az értelem is megtisztul, a tudat is meg fog tisztulni.

Krsna azt mondja: Azok, akik nem összpontosítanak, akiknek a figyelme elkalandozik, nem tudják elérni a célt. Ha eltávolítjátok az akadályokat, a torzulásokat vagy az illúziót a tudatotokból, jobban fog működni. A negatív kiszűrésével automatikusan a pozitív fog megerősödni.

Nem leszünk tehát értelmesebbek, ám lecsökkentjük a rossz cselekedetek arányát, ezáltal növeljük a pozitívat. Azt nem mondanám, hogy nem lesztek értelmesebbek – akár az is előfordulhat.

1. Bhagavad-gítá, 6.11-12.



ecstasy

(continues from the previous Monday) 

“To practice yoga, one should go to a secluded place and should lay kusha grass on the ground and then cover it with a deerskin and a soft cloth. The seat should be neither too high nor too low and should be situated in a sacred place. The yogī should then sit on it very firmly and practice yoga to purify the heart by controlling his mind, senses and activities and fixing the mind on one point.”[1]

As these classic requirements are quite difficult to perform and to achieve in a big city, therefore there are some other methods to control the senses, the mind, the thoughts. And therefore in the Brihan Naradiya Purana it is said that in Kali-yuga, the present age, when people in general are short-lived, slow in spiritual realization and always disturbed by various anxieties, the best means of spiritual realization is chanting of the holy names of the Lord. Harer nama harer nama harer namaiva kevalam kalau nasty eva nasty eva nasty eva gatir anyatha “In this age of quarrel and hypocrisy the only means of deliverance is chanting the holy name of the Lord. There is no other way. There is no other way. There is no other way.” Why three times it is repeated? Because this is important. If you hear only once, you forget. If you hear twice, you forget. If you hear three times, you will forget the message, but you will remember: “Ah! There was something important, but what…?” isn’t it? We work like this! We are so stupid. Therefore it is said that the Kali-yuga people are a little dull in understanding, slow in realization. Just imagine how patient our God is! He tolerates all the nonsense that we provide. At least a little patience, a little tolerance we should also reflect. Sometimes to ourselves, more times to others. It’s all-important.

Therefore this way to come closer to God by calling out His names is so direct. And Mahaprabhu says: there are no hard and fast rules concerning chanting. If you are down, then you will know which way is up. If you are really in trouble, you know how to pray. Until our life is going nicely, we easily forget. But when we are in trouble, we know: “Ah my God, please, help me!” – this is a natural exclamation.

Once a group of young people were talking. And few of them were discussing some divine topics – about God, faith, religion. While another friend, listening to their talk, exclaimed: “My God, you believe in God?!” So, what was the natural reaction – “O, my God!” And what was the intellectual question – “Do you believe in God?!” From this we can understand that in the heart even the atheist is a worshiper. Right, because what is the main slogan of an atheist? “God doesn’t exist.” First they say: “God…”, then “…doesn’t exist.” That means, in order to express themselves they have to announce what they want to denounce.

So, in the core of the heart every human being – and every living being – belongs to God. That means potentially everybody is a vaishnava, belonging to Vishnu, who is the Lord of life, maintenance, protection. Therefore we should have this vision: “Ah, here is a potential vaishnava!”

Question: Once we heard that by meditation we can gain more intellectual capacities or powers. Can you comment on that?

Tirtha Maharaj: What does it mean meditation? Refrain from negative activities and be connected to the Supreme. Therefore we should sit on the asan – to control the mind, senses and activities and purify the heart. If the heart is pure, if the activity is pure, then the brain and the intellect will also be pure, consciousness will be pure.

Krishna says: Those, who are not focused, whose attention is widespread, they cannot reach the goal. If you remove impediments, distortions or illusions from your consciousness, then it will function better. Simply by eliminating the negative, automatically the positive will gain more power.

So we don’t gain more intellect, but we decrease the proportion dedicated to wrong and in this way we increase the positive. Well, I would not say that you will not be more clever. That is possible.

[1] Bhagavad Gita 6.11-12



ecstasy

(продължава от предишния понеделник) 

“За да практикува йога, човек трябва да иде на уединено място, да постели на земята трева куша, а след това да я покрие с еленова кожа и мек плат. Седалката не трябва да е нито твърде висока, нито твърде ниска и трябва да се намира на свято място. Сетне йоги трябва много стабилно да седне на нея и да практикува йога, за да пречисти сърцето си, овладявайки ума, сетивата и дейностите си и съсредоточавайки ума в една точка.”[1]

Тъй като тези класически изисквания са доста трудни за изпълнение и постигане в един голям град, затова има някои други методи за овладяване на сетивата, на ума и мислите. Именно по тази причина в „Брихан Нарадия Пурана” се казва, че в Кали Юга, настоящата епоха, когато хората като цяло са с кратък живот, тромави са в духовното осъзнаване и винаги са притеснявани от разни тревоги, най-добрият метод за духовна реализация е възпяването на святото име на Бога. Харер нама харер нама харер намаива кевалам калау настй ева настй ева хастй ева гатир анятха “В тази епоха на кавги и лицемерие единственото средство за избавление е възпяването на святото име на Бога. Няма друг начин. Няма друг начин. Няма друг начин.” Защо е повторено три пъти? Защото е важно. Ако чуете само веднъж, забравяте. Ако чуете два пъти, забравяте. Ако чуете три пъти, ще забравите посланието, но ще помните: “Ох! Имаше нещо, но какво беше …?” Не е ли така? Такива сме, толкова сме глупави. Затова се казва, че в Кали Юга хората са малко тъповати в разбирането, бавни в реализацията. Само си представете колко търпелив е нашият Бог! Изтърпява всичките ни глупости. Поне мъничко търпение, мъничко толерантност трябва и ние да отразим. Понякога спрямо себе си, по-често към другите. Това е много важно.

Затова този начин да се доближим до Бога като извикваме имената му е толкова директен. И Махапрабху казва: няма строги и задължителни правила по отношение на мантруването. Ако си паднал, знаеш кой е пътят нагоре. Ако наистина си в беда, знаеш как да се молиш. Докато животът ни върви добре, ние лесно забравяме. Ала когато сме в неволя, знаем: “О, мой Господи, моля те, помогни ми!” – това е естествено възклицание.

Веднъж група младежи разговаряли. Някои от тях обсъждали някакви божествени теми – за Бог, вяра, религия – а един друг приятел, слушайки разговора им, възкликнал: “Боже мой, вие вярвате в Господ?!” Така че каква била естествената реакция – “О, Боже мой!” А какъв бил интелектуалният въпрос – “Нима вярвате в Господ?!” От това можем да разберем, че в сърцето си дори атеистът е предан поклонник. Защото какъв е основният лозунг на атеиста? “Бог не съществува.” Първо те казват: „Бог…”, и чак след това „…не съществува”. Значи, за да се изразят им се налага да провъзгласят онова, което искат да изобличат.

В сърцето си всяко човешко същество – и всяко живо същество – принадлежи на Бог. Това означава, че потенциално всеки е ваишнава, принадлежащ на Вишну, който е Богът на живота, на поддържането, на закрилата. Затова ние трябва да имаме такова виждане: “О, ето един потенциален ваишнава!”

Въпрос: Веднъж чухме, че чрез медитация можем да придобием повече интелектуални способности или сили. Бихте ли коментирали това?

Тиртха Махарадж: Какво означава медитация? Да се въздържаме от негативни дейности и да сме свързани с Върховния. Затова трябва да седим на асан – за да контролираме ума, сетивата и дейностите и да пречистим сърцето. Ако сърцето е чисто, ако дейностите са чисти, тогава мозъкът и интелектът също ще бъдат чисти, съзнанието ще бъде чисто.

Кришна казва: Тези, които не са съсредоточени, чието внимание е разпиляно, не могат да постигнат целта. Ако премахнете пречките, изкривяванията и заблудите от своето съзнание, то ще функционира по-добре. Просто като елиминирате негативното, по автоматичен начин позитивното ще набере повече мощ.

Така че не че добиваме повече интелект, а намаляваме пропорцията, посветена на погрешното и по такъв начин увеличаваме положителното. Е, не казвам, че няма да станете по-умни. Това е възможно.

[1]  „Бхагавад Гита” 6.11-12