Archive for July 11th, 2016

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

(продължава от предишния понеделник)

 “Казва се, че човек е установен в себереализацията и се нарича йоги (или мистик) когато е напълно удовлетворен по силата на придобитото познание и реализация. Такъв човек се намира в трансцендентността и е себеовладян. Той гледа на всичко – на чакъл, камъни или злато – по еднакъв начин.”[1]

Въпрос на Камен: Когато говорехте за двата вида виждане да гледаме на камъка като на злато и на златото като на камък – си мислех, че нашата визия е такава, понеже понастоящем се намираме в мая. Ако човек мине отвъд мая, има ли друга визия и каква би била тя?

Тиртха Махарадж: Да, златно и златно. Понякога виждаме Черно и Бяло. Друг път виждаме само Златно. А най-голямата мистерия е когато и трите са смесени.

Но философски погледнато, съществуват пет нива на реалност според ваишнавския начин на мислене. Едното е онова, което долавяте посредством сетивата си – това е пратякша, каквото виждате с очите. Второто е колективното съзнание на всички останали, придобито чрез същите инструменти, сетивата, но по събирателен начин. Третото е някакъв мъгляв образ – впечатления, интуиция, чувства – нещо идващо отвъд материята. Четвъртото е трансценденталната реализация или визия – това е адхокшаджа, отвъд способностите на сетивата. Там не виждате никаква разлика – няма златно, няма черно, няма бяло, няма нищо; само този уеднаквен пласт на битието. На практика това е нивото сат, съществуване, брахман. А отвъд него, казват, има и пето ниво, което много наподобява обстановката тук, на планетата Земя, обаче е напълно трансцендентално, и там отново има пъстрота, многообразие.

Може би това не говори нищо на някои от вас днес. Но ако видите нещо необичайно и ако познавате тази градация, ще знаете къде да съвместите тези впечатления.

Така че черно, бяло, златно… Това са в крайна сметка цветовете.
[1] „Бхагавад Гита”, 6.8



 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

 

Csak akkor szilárd valaki az önmegvalósításban, és csak akkor hívják jóginak, ha teljesen elégedett elért tudásával és annak megvalósításával. Az ilyen ember transzcendenciában van, és önfegyelmezett. Mindent egyenlőnek lát, legyen az kő, kristály vagy arany.” 1

Kamen kérdése: amikor a kétfajta látásmódról beszélgettetek – a követ aranynak, vagy az aranyat kőnek látni – azon elmélkedtem, hogy ez a mi látásmódunk, hiszen jelenleg a májá-ban vagyunk. Ha a májá mögé nézünk, létezik-e más látásmód, és az vajon milyen?

Tírtha Mahárádzs: Igen, az arany és arany. Néha Feketét és Fehéret látunk. Máskor csak Aranyat látunk. Az pedig a legnagyobb misztérium, amikor ezek hárman keverve vannak.

Ám filozofikusan: a mi vaisnava gondolkodásmódunk szerint a valóságnak öt szintje létezik. Az első az, amit az érzékszerveinkkel képesek vagyunk érzékelni – ez a pratjaksa2, amit a szemünkkel látunk. A második a többiek kollektív tudata, amit az érzékekhez hasonló eszközökkel nyerünk, de kollektív módon3. A harmadik olyasmi, mint egy homályos kép – benyomások vagy intuíció, vagy érzelmek – valami az anyagon túlról származó4. A negyedik a transzcendentális megvalósítás vagy személetmód – ez az adhóksadzsa, túl az érzékszervek képességein. Ott nem láttok különbséget – nem arany, fekete vagy fehér, semmi, csupán a létezés egyesített rétege. Gyakorlatilag ez a szat síkja, a létezés, Brahman. Azt mondják, ezen kívül létezik még az ötödik sík, amely nagyon is hasonló az itteni Földi berendezkedésünkhöz, ám teljesen transzcendentális, ismét változatos, sokszínű5.

Talán ez nem jelent túl sokat néhányatoknak, akik itt ma összegyűltetek. Ám ha észleltek valami szokatlant, és ismeritek ezeket a fokozatokat, akkor tudni fogjátok, hova illesszétek azokat a benyomásokat.

Tehát fekete, fehér, arany…Ezek a végső színek.

 

­­­­­­­­­­­­­­1 Bhagavad-gítá, 6.8­.

2 prati-aksa, azaz a szem előtt

3 paróksa = parah aksa, a szemen – mint elsődleges érzékelésen – túl

4 aparóksa, a nem-paróksa

5 aprákrta, nem anyagi

 



OLYMPUS DIGITAL CAMERA

(continues from the previous Monday)

 “A person is said to be established in self-realization and is called a yogī [or mystic] when he is fully satisfied by virtue of acquired knowledge and realization. Such a person is situated in transcendence and is self-controlled. He sees everything—whether it be pebbles, stones or gold—as the same.”[1]

Question of Kamen: When you were discussing the two types of vision – to see the stone as gold, the gold as stone – I was thinking that this is our vision as we are currently in maya. Now, if we go beyond maya, is there another vision and how it would look like?

Tirtha Maharaj: Yes, it’s gold and gold. Sometimes we see Black and White. Other times we see only Gold. And the greatest mystery is when all three are mixed.

But philosophically, there are five levels of reality according to our vaishnava thinking. One is what you perceive by your senses – this is the pratyaksha, what you see with the eyes. The second is the collective consciousness of all others, gained through the same instruments like senses, but in a collective way. The third one is like a hazy picture – impressions or intuition, or feelings – something coming from beyond matter. The fourth one is the transcendental realization or vision – this is adhokshaja, just beyond the ability of the senses. There you see no difference – there is no gold, no black, no white, nothing; just this unified layer of existence. Practically this is the sat platform, existence, Brahman. And then they say that on the fifth platform, which resembles very much the arrangement here on the planet Earth, but is fully transcendental, again that is variegated, diverse.

Maybe it does not mean too much for some of you today. But if you will perceive something unusual and if you know this gradation, you will know where to fit those impressions.

So black, white, golden… These are the ultimate colors.

 

[1] Bhagavad Gita, 6.8