Archives

Calendar

July 2015
M T W T F S S
« Jun   Aug »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  



Archive for July 19th, 2015

committment

“Винаги мисли за Мен, стани Мой преданоотдаден, обожавай Ме и Ми отдавай почитта си. Така със сигурност ще дойдеш при Мен. Обещавам ти това, защото си Ми много скъп приятел.”[1]

Въпрос на Крипадхам: Възможно ли е да погледнем на този стих по различен начин? Във Втора Глава на „Бхагавад Гита” Арджуна казва на Кришна, че Го приема за свой духовен учител. И в крайна сметка този разговор е между Арджуна и Кришна, всъщност Кришна говори на Арджуна. Ако гледаме на този разговор като на разговор между гуру и ученик, може би тази инструкция се отнася до ученика спрямо учителя? Защото, в края на краищата, ние не вярваме в Кришна, ние не знаем кой е Той. Единствената вяра, която имаме, е в нашия учител. Накъдето ни води, там отиваме.

Тиртха Махарадж: В ада?

Крипадхам: Наскоро си мислех, че ако моят Гурудев ми беше проповядвал не за Кришна, а – да речем – за ярката светлина, обаче по същия начин, в същото настроение, дали щях да следвам ярката светлина? И отговорът бе: да, щях да я следвам.

Тиртха Махарадж: Но как може влюбеният в черната светлина да проповядва за бялата светлина? Невъзможно е! Невъзможно е да е по същия начин!

Но това е много хубава гледна точка, което спомена. Мисля, че твоят духовен учител е много удовлетворен. Защото Арджуна има многообразие от раса, от отношения с Кришна. На първо място те са роднини. Второ – те са приятели. И са, така да се каже, съратници. А тук, в началото, Арджуна казва: “О, аз съм Твой отдаден ученик. Моля Те, напътствай ме кое е най-добро за мен! Малко съм объркан.”

Добрият ученик всъщност е като теленце. В какъв смисъл? Не в смисъла, че се измъква и тича нагоре-надолу. Но в смисъл, че ако кравата види теленцето, тя ще дава повече мляко. Така че Арджуна се държи като добро теленце. А понякога теленцата притискат вимето толкова силно: “Дай ми още мляко! Дай ми още мляко!” По същия начин и Арджуна притиска Кришна: “Покажи ми и божествената си форма! Аз съм Твой отдаден ученик, обаче покажи ми нещо по-вълнуващо!” ала после му идва малко в повече: “О, да, това е много хубаво, но върни се в изначалния си облик, прекалено много е за мен!”

Така че виждате, в това има многообразие от отношения. Но Кришна, по много великодушен начин, винаги признава приятелството си с Арджуна. Кришна нарича Арджуна: “О, Мой скъпи приятелю!” И това показва този толкова щедър и благороден подход на висшестоящия.

Но както и да е, Арджуна казва: “Ти си моят гуру,” а сетне казва: “Ти си моят Бог!”, нали?

Крипадхам: В песента „Самсара” е същото, Гурудев.

Тиртха Махарадж: Да. Препоръчва се да виждаме Бога в нашия духовен учител. Затова този извод, че трябва да вложим вярата си в своя духовен учител, е правилен.

Обаче кой е окончателният духовен учител? Ади-гуру е Кришна. Това никога не се променя. Самаста-гуру, или множеството от гуру, може да се променя. Защото едното слънце се отразява в много малки водоеми. Така че самаста-гуру, многото гуру, са отражение на оригиналното слънце. И в определен смисъл едно водохранилище може да бъде заменено за друго. Но таттва не се губи. Може личният гуру да бъде изгубен – поради раздяла, смърт или по някаква друга причина – ала същината, таттва, никога не се губи. Гуру като принцип никога не е изгубен. Защото това е божествена милост, а тя никога не се губи!

Но веднъж един мой приятел ме запита в много съкровен разговор: “Може ли да ми кажеш нещо?” “Да, разбира се!” “Ако твоят гуру беше проповядвал будизъм, щеше ли да станеш будист?” И аз казах: “Най-вероятно да.”

Защото в началната фаза тази връзка с Шри Гуру е като любовна история. Не можеш да обясниш защо, но просто си привлечен. Защо? Защо ме обичаш? Не знам! Нима можете да дадете обяснение за любовта, за чувствата? Смятам, че е невъзможно. Чувствам се щастлив, че той проповядваше кришна-бхакти.

Ямуна: Щеше да се чувстваш щастлив и ако беше проповядвал будизъм.

Тиртха Махарадж: Но то се случи по този начин, така че няма какво да направя.

Затова можем да заключим, че взаимоотношенията между гуру и шишя не е просто да се следват някакви инструкции, не е просто официално встъпване в някаква духовна школа. Но това е връзка на обич. Много същностен, много мощен досег на любяща връзка между душа и душа. Това е и божествен шанс. Изучавайки предмета ние се научаваме как да правим нещата както трябва. `

И така, тази първоначална вяра във Върховния трябва да е много чиста. Тогава Той ще ви насочи по верния път, ще ви отведе при точния учител, ще премахне всички ненужни препятствия – вътрешни анартхи и външни капани. Тази есенциална, съкровена, изначална вяра трябва да бъде подхранвана и поддържана по време на целия път. Толкова много неща могат да се променят в живота ни. Но това трябва да е неизменно. Тази посветеност трябва да е неизменна.

[1] Бхагавад Гита 18.65



committment

“Always think of Me, become My devotee, worship Me and offer your homage unto Me. Thus you will come to Me without fail. I promise you this because you are My very dear friend.”[1]

Question of Kripadham: Is it possible to look at this verse in a different way? In the Second Chapter of “Bhagavad Gita” Arjuna tells to Krishna that he accepts Him as his master. And after all, this conversation is between Arjuna and Krishna, actually Krishna is talking to Arjuna. If we see this conversation like between guru and disciple, maybe this instruction concerns the disciple towards his master? Because in the ultimate sense we don’t have faith in Krishna, we don’t know who He is. The only faith we have is in our master. Where he leads us, there we go.

Tirtha Maharaj: To hell?

Kripadham: Recently I was thinking that if my Gurudev was preaching to me not for Krishna, but – for example – for the bright light – yet in the same manner, in the same mood, would I follow the bright light? And the answer was: yes, I would follow.

Tirtha Maharaj: But how can a lover of the black light preach about the white light? It’s impossible. It’s impossible in the same way!

But this is a very nice point that you’ve mentioned. I think your spiritual master is very satisfied. Because Arjuna has a multiplicity of rasa, of approaches to Krishna. First of all they are relatives. Second – they are friends. And they are like co-fighters. And here in the beginning Arjuna says: “Ah! I am your surrendered disciple. Please, instruct me what is best for me! I am a little perplexed.”

A good disciple is actually like a calf. In what sense? Not in the sense that he is escaping all around, running here and there. But in the sense that if the cow sees the calf, she will give more milk. So, Arjuna acts like a good calf. And sometimes the calves push the udder so much: “Give me more milk! Give me more milk!” In the same way, Arjuna pushes Krishna: “Show me Your divine form also! I’m Your surrendered disciple, but show me something more exciting!” but then it’s a little too much for him: “Ah, yeah, it’s very nice, but come back to Your original form, it’s a little too much for me!”

So, you see, there is a multiplicity of approaches here. But Krishna in a very generous way always acknowledges the friendship of Arjuna. Krishna calls Arjuna: “Ah, My dear friend!” And this shows a very generous, very gentle approach of the superior.

But anyway, first Arjuna says: “You are my guru,” then he says: “You are my God!”, right?

Kripadham: In the song “Samsara” is the same, Gurudev.

Tirtha Maharaj: Yes. Well, it is suggested that we should see God in our spiritual master. Therefore this conclusion, that we should put our faith into our spiritual master, is correct.

But who is the ultimate spiritual master? The adi-guru is Krishna. That is never changed. The samasta-guru or the multiplicity of gurus can be changed. Because the one sun is represented in the many reflections, like little waters. So the samasta-guru, the many gurus are the reflections of the original sun. And in certain cases one receptacle of water can be substituted for the other. But the tattva is not lost. So maybe the personal guru is lost – due to separation, death, whatever – but the essence, the tattva is never lost. Guru as a principle is never lost. Because this is a divine mercy – it’s never lost!

But once my friend asked me in a very intimate discussion: “Could you tell me something?” “Yes, of course!” “If your guru would have preached Buddhism, you would be a Buddhist?” And I said: “Most probably, yes.”

Because in the initial phase this connection to Shri Guru is like a love affair. You cannot really explain why, it’s just there, you are attracted. Why? Why you love me? I don’t know! Can you give an explanation to love, emotions? I think it’s impossible. I feel fortunate that he was preaching krishna-bhakti.

Yamuna: You would have felt fortunate if he was preaching Buddhism.

Tirtha Maharaj: But it happened like this, so I cannot help this.

Therefore we can conclude that guru-shishya relationship is not simply to follow some instructions, it’s not only an official entrance to some line of spiritual school. But this is a contact of love. A very essential, very powerful contact of affectionate connection between soul and soul. And this is a divine chance. We study this object; we learn how to do it properly. `

So, this initial faith in the Supreme must be very pure. Then He will guide you to the proper path, then He will guide you to the proper teacher, and then He will remove all the unnecessary obstacles – inner anarthas and the outer traps. This essential, inner, original faith should be nurtured and should be maintained all the way long. So many things can change in our life. But this should be permanent. This commitment should be permanent.

[1] Bhagavad Gita 18.65