Archives

Calendar

July 2015
M T W T F S S
« Jun   Aug »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  



Archive for July 6th, 2015

Gurudeva reading

Nem kétséges, hogy sok embernek van szüksége segítségre, különböző szinteken. És mivel a cselekvés egy nagyon bonyolult téma, ezért még a bölcseknek is nagyon nehéz megállapítani, hogy mi a helyes, és mi a helytelen. Kim karma, kim akarméti kavajó’pjatra móhitáh[1] – Még a kavi, bölcs is összezavarodhat, hogy mit tegyen, és mit ne tegyen. És ha van egy bizonyos célod, van egy bizonyos út; ha más a célod, az út is más lesz. Ha Plovdivba szeretnél menni, de Montána felé indulsz, nem fogsz oda érni. Vagy nagyon sokat kell utaznod, ameddig visszaérsz. Ha tehát isteni életet szeretnénk élni, akkor az isteni folyamatot kell követnünk. És ott megtanítanak: tedd ezt, ne tedd azt.

Ez azt tehát, amit egy lelki feljebbvalótól meg kell tanulnunk, hogy segítsen bennünket. Hogy hívják ezt?

Válasz: Guru

Tírtha Mahárádzs: A guru tehát azt mondja: „Ne böfögj!”, igaz? Vagy talán más instrukciók egy másik témáról? Néha erre az alap instrukciókra is szükségünk van. Nincs köpködés. Különösképp nem felfelé. Mert mi történik, ha felfelé köpsz? Visszatér hozzád. Nincs tehát felfelé köpködés. És még sok más instrukciót oszt meg velünk lelki feljebbvalónk. Alap, középfokú, magasabb szintű, rövid távú és hosszú távú, anyagi, szellemi, lelki.

Mostanában hallottam egy nagy találkozóról, több ezer tanítvány gyűlt össze a tanítómesternél. A mester pedig személyes darsant tartott. Jöttek tehát a tanítványok, elmondták szomorú történetüket a mester lótuszlábánál. „Nincs munkám.” Így válaszolt: „Mit tehetnék? Következő.” „Nincs férjem.” „Mit tehetnék? Következő.” „Van férjem. Mit tegyek?” „Nem tudom. Következő.”

Milyen kérdéseket teszel fel tehát, amikor megadatik a lehetőség? Okosan kell kérdeznünk, s akkor a lelki tanítómester mindent meg fog tenni, hogy oktasson minket a lelki tudományról. Ha pedig magasabb szintre szeretnénk lépni a lelki tanulmányokban, keményen és eltökélten kell keresnünk. És különböző lelki eszközöket kell összegyűjtenünk, mint a tudás, a lemondás, a lelki érdemek. Aztán ezzel a kosárnyi szépséges lelki drágakővel a mestered, vagy az igazság egy látnoka elé kell járulnod, és ő aktiválja mindezen eszközöket. Ez egy különleges, varázslatos isteni érintés mindazon lelki érdemek felett, amiket összegyűjtöttél.

Az egyik oldalon ott van tehát a te igyekezeted, a másik oldal pedig az isteni érintés, mely aktiválja, amit eddig összegyűjtöttél. Ez ismét megmutatja, hogy kell az egyéni törekvés, de az isteni kegy is.

Ez a módja, hogy megértsük mit tegyünk, és mit ne tegyünk. Ameddig az illúzió hatása alatt állunk, nagyon el vagyunk foglalva azzal, ami tilos és lusták vagyunk megtenni, ami javasolt. A legtöbb ember nem saját javára dolgozik; nagyon elfoglaltak, de csak a saját sírjukat ássák. Ha tudnánk cselekedeteink eredményét, azt hiszem meggondoltabbak, ésszerűbbek lennénk mindkét szélsőségben. Ha tudnád milyen rossz gyümölcsöket hoznak a cselekedeteink, tartózkodnál ezektől a cselekedetektől; és ha tudnád milyen áldásokat, milyen csodálatos eredményeket érhetsz el, lelki cselekedeteiddel, azzal lennél nagyon elfoglalva.

Egyszerűen aktívnak lenni, nem elég. Lelki intelligenciát kell hozzá adnunk cselekedeteinkhez. Az aktivitás a rakéta. Az intelligencia a célzó rendszer a cél eléréséhez. Tudakozódnunk kell tehát a felől, hogy mi a jó és mi a rossz, mi helyes és mi helytelen.

[1] Bhagavad Gita 4.16.



Krishna-Flute

“Винаги мисли за Мен”[1] включва два аспекта – когато сме заедно и когато сме разделени. Ако някоя омъжена жена си има любовник, макар да има съпруг и да служи на съпруга, тя през цялото време си мисли за любовника. Заедно сте с някого и търпите присъствието му. А с друг сте разделени и не можете да изтърпите раздялата, винаги мислите за него. Но това е един вид измама, нали? А когато мамите, трябва много добре да владеете ума си. Защото… кажете ми две често срещани мъжки имена.

Ямуна: Тодор и Петър.

Тиртха Махарадж: Добре! Ако съпругът ви е Тодор, а любовникът Петър, и ако искате да сервирате вечерята у дома, не казвайте: “О, мой скъпи Петър, заповядай да се нахраниш.” Защото той ще се сепне: каква е тази промяна в имената?! Така че ако сте в подобна ситуация, трябва да сте много овладени. Затова такава жена трябва да служи на съпруга си дори по-интензивно, за да бъде той напълно удовлетворен и да не се досеща, че нещо става. И така, скъпи съпрузи, бъдете внимателни! Когато получите допълнително халва за вечеря, премислете два пъти какво се случва.

Разбира се, бихме могли да измислим историята и в обратния вариант – че съпругът си има любовница. Ала тъй като нашата главна фигура е Кришна, а ние сме заети тук в толкова много различни връзки и взаимоотношения между хората, но искаме да мислим за Него, това е много подобно. “Мисли за Мен.” Ако сме разделени, умът ни повече тече към Кришна. Затова се казва: всички срещи започват с раздяла. Без раздяла няма среща, няма единение. Затова ние почитаме раздялата, защото тя ще доведе единението.

И така, „мисли за Мен” – когато имам постоянната компания на някого, започвам да го пренебрегвам, да не го уважавам, да го приемам лековато, да го приемам за даденост. Нали, много пъти става така.

Например, само си представете, че Кришна влиза в храмовата стая. Леле! Всеки е изненадан и е в екстаз: “Ето Го нашият Кришна! Да, Той е син! Дхотито Му е жълто, камъкът каустубха си е там, пауновото перо също, флейтата е в ръката Му – значи това трябва да е нашият Кришна!” О, и ние започваме да танцуваме. Толкова е екстатично! Добре – първи ден. Втори ден: “О, ето Го нашият любим Кришна!” и т.н., и т.н., но вечерта сте уморени от толкова много танци. Обаче владеете ума си и казвате: “Това е божествен екстаз. Може да съм малко уморен и да се нуждая от почивка, но това е илюзия, не, не, не!” Трети ден: “О, ето Го нашият Кришна. Добре, Той иска да танцуваме…” Четвърти ден: бягате в съседната стая. Такава е човешката природа: което имате, не го цените; което нямате – него искате.

Затова „мисли за Мен, винаги мисли за Мен” включва тези два аспекта. “Независимо дали си с Мен или сме разделени, ние сме свързани.” Същото е и с духовния учител. “О, Гурудев ще дойде след половин година! Късметлии сме, имаме още време да свършим онова, което ни е дадено като служене”. После, с наближаването на момента, желанието ви да спрете времето става все по- и по-силно. Обаче не можете да спрете времето. И така, щастливият миг на срещата с духовния учител идва. Първата сутрин той се усмихва, ала след лекцията ще попита: “Хей, мой скъпи синко или дъще, какво научи през изминалата половин година? Как вървят служенията ти, какво изпълни?” Тогава копнеете за друго измерение на времето – да лети. За да може някак да преживеете тези мигове.

И така, единението и раздялата са за наше добро, за да донесат повече интензивност.

[1] Бхагавад Гита 18.65



Krishna-Flute

“Always think of Me”[1] includes two aspects – when we are together and when we are separated. If a married person has a lover, although she’s got a husband and she serves the husband, all the time she thinks of the lover. You are together with someone and you tolerate the presence. And you are separated from someone and you cannot tolerate the separation, you always think of him. But this is a little cheating, correct? And when you cheat, you have to control your mind very much. Because… tell me a man’s name, two names, general.

Yamuna: Todor and Petar.

Tirtha Maharaj: All right! If your husband is Todor and your lover is Petar, and if you want to serve the supper at home, don’t say: “Ah, my dear Petar, here is your lunch.” Because he will be surprised: what is this shift of the names?! So when you are in such a situation, you have to be very controlled. Therefore such a wife should serve the husband even in a more intensive way, so that he is fully satisfied and does not recognize that something is happening. So, dear husbands, take care! When you get an extra halava in the evening, think twice what is happening.

Of course, we could make the story in the opposite way – that the husband’s got a lover. But as our main figure is this Krishna and we are engaged here with so many other contacts and connections between humans, but we want to think of Him, this is very similar. “Think of Me.” If we are separated, our mind is running more to Krishna. Therefore it is said: all meetings start with separation. Without separation there is no meeting, there is no unity. Therefore we worship separation, because it will bring unity.

So, “think of Me” – when I have the permanent company of someone, I start to neglect, disrespect, take it easy, take it for granted. Right, it happens many times.

For example, just imagine, Krishna is walking in, entering this temple room. Wow! Everybody is surprised and in ecstasy: “Here is our Krishna! Yes, He is blue! The dhoti is yellow, kaustubha is there and the peacock feather is also there and His flute is in the hand – so this must be our Krishna!” Ah, and we start to dance. It’s so ecstatic! All right – first day. Second day: “Ah, here is our beloved Krishna!” etc., etc., but in the evening you are tired of dancing too much. But you control your mind and say: “This is divine ecstasy. Maybe I am a little tired and I need a break, but this is illusion, no, no, no!” Third day: “Ah, here is our Krishna. All right, He wants us to dance…” Fourth day: you escape in the next room. This is human nature: what you have, you cannot appreciate, what you don’t have, you want that.

Therefore “Think of Me, always think of Me” includes these two aspects. “Whether you are with Me or we are separated, we are connected.” The same way with the spiritual master. “Ah, Gurudev will come after half a year! We are fortunate; we have some more time to accomplish what we have given as service.” Then, as the moment approaches, your desire to stop time becomes stronger and stronger. But you cannot stop the time. So the very happy moment of meeting our spiritual master is approaching. First morning he is smiling, then, after the lecture he will ask: “Hey, my dear son or daughter, what have you learned during the last half year? How are your services, what have you accomplished?” Then you want another dimension of time – flying. So that you survive somehow these moments.

So, unity or separation work for our benefit, to make it more intensive.

[1] Bhagavad Gita 18.65