Sharanagati

Вярата, какво е вярата? Тя е най-могъщата сила, която притежава едно човешко същество. Шрила Шридхара Махарадж казва, че тя е единствената сила, която може да прехвърли мост над пропастта между сегашното ни положение и съвършенството. И така, той казва, че вярата е най-голямата ви мощ. Дори тези, които казват: “Аз не вярвам,” те също имат някаква вяра. Но ако съсредоточим вниманието си повече върху духовния път, да, в началото нашата вяра е много мъглява и много слаба. Стремим се да намерим теми, които са лесно приемливи за нас. Ала можем да кажем, че вярата в началото е фокусирана върху вярвания или суеверия. И понякога правим грешката да отъждествяваме методите или инструментите с целта. Това е каништха, начинаещо ниво. Имате някакво търсене, някакъв импулс, божествен подтик, но не можете да го насочите правилно. И тъй като този свят е пълен с измамници и измамени, големи късметлии сте ако успеете да избегнете капаните по духовния път.

Обаче как да избегнем тези капани? Трябва да имаме мъничко начална, чиста вяра. Затова от началото трябва да посветим живота си на Всевишния, трябва да изразим желанието си – искам да дойда при Теб! И ако това е достатъчно искрено желание, то ще ви остане за цял живот.

И след това, по-късно, започвате да развивате вярата си. Започвате да вярвате в определени формалности, после започвате да вярвате в определени хора, готови сте да отдадете живота си на другите, следвате дадени правила и практики, влагате вярата си в тези практики. А понякога допускате и грешки. Включете грешките в своите практики. Но ако тази първоначална вяра е чиста, ако дарът ви за Върховния е бил искрен, тогава Той ще ви помогне да премахнете лъжливите си „духовни” илюзии.

Защото нашият ум е така зает с толкова много различни дейности и теми. Понякога даже и в духовната сфера. Но Кришна иска от вас да се съсредоточите изцяло. Затова Той премахва всички други обекти – дори на вярата и вниманието ви – за да можете накрая да се концентрирате напълно върху Него.

Умът е сравнен с лебед. Лебедите са много красиви по природа, имат дълги шии и потапят главите си под водата. Имат много грациозни движения и когато плуват в някое лотосово езеро, гмуркат главите си до лотосовите стъбла. Това е най-доброто обкръжение за ума. Нека лебедът на вашия ум положи главата си в стъблото на лотоса в езерото на Кришна. Това е съвършенството. “Винаги мисли за Мен.”

И така, от началната степен на вяра трябва да стигнем до посветеното, пълно, цялостно ниво на вяра. Така че можем да кажем, че да се мисли винаги за Кришна е възможно по този начин – като научим лебеда на своя ум да поставя главата си в стъблата на лотосовите цветове.

Има една красива молитва: “Не знам кой ще е сетният миг на живота ми, когато ще съм неспособен да владея действията и мислите си. Затова по-добре моят ум да започне да скланя главата си в стъблото на Твоя лотос.” “Винаги мисли за Мен” – това е възможно така. И можем да сме сигурни, че всички лъжовни концепции ще бъдат отстранени ако тази изначална, първа вяра или посветеност са били чисти и искрени.

Faith, what is faith? This is the most powerful force that a human being has. Shrila Shridhara Maharaj says that this is the only power that can bridge the gap between our present position and perfection. So he says that this is your greatest power, faith. And even those who say: “I don’t believe”, they also have some faith. But if we focus our attention more on the spiritual path, yes, in the beginning our faith is very hazy and very weak. And we try to find some topics that are easily accessible to us. But we can say that faith in the beginning is focused on beliefs or superstitions. And sometimes we make mistake, we identify the methods or the instruments with the goal. This is a kanishtha stage. You have some search, some urge, a driving force, but you cannot focus it properly. And as this world is full of cheaters and cheated, you are very fortunate if you can avoid traps on the spiritual path.

But how to avoid these traps? A little initial faith, pure faith we must have. Therefore at the beginning we have to dedicate our life to the Supreme, we have to express our desire – I want to come to You! And if this is a sincere enough desire, then it will stay with you for a lifetime.

And then, later on, you start to develop your faith. You start to believe in certain formalities, then you start to believe in certain people, you are ready to give your life to others, you follow certain rules and practices, you give your faith to these practices. And sometimes you make mistakes also, include mistakes in your practices. But if this initial faith is pure, if this was sincere offering to the Supreme, then He will help you by removing your false “spiritual” illusions.

Because our mind is so much engaged with so many different activities and topics. Sometimes even in the spiritual sphere. But Krishna likes you to focus completely. Therefore He removes any other objects – even of your faith or your attention, so that you finally could concentrate fully on Him.

The mind is compared to the swan. The swans have very nice nature, they have long neck and they are ready to put their heads under the water. And very nice movements they have and when they swim in a lotus pond, they are ready to dive their heads to the stems of the lotuses. So this is the best environment to your mind. Let the swan of your mind dedicate its head to the stem of the lotus of Krishna’s pond. This is perfection. “Always think of Me.”

So, from the initial stage of faith, we have to come to dedicated, full, complete stage of faith. So, we can say that to think always of Krishna is possible in this way – that we teach the swan of our mind how to put its head to the stems of these lotus flowers.

There is a beautiful prayer: “I don’t know what is the last moment of my life, when I will not be able to control my activities and my thoughts. So better my mind starts to put its head to the stem of Your lotus.” “Always think of Me” – it is possible like this. And we can be sure that all the false conceptions will be removed if this original, initial faith or dedication was pure and honest.

Here Krishna describes the demoniac nature and in order to avoid it we have to understand this.

“Those who are demoniac do not know what is to be done and what is not to be done. Neither cleanliness nor proper behavior nor truth is found in them.”[1]

Hm. How to decide what to do and what to avoid? There are so many duties. How shall we know what is proper and what is improper? How many different factors are there to influence us! For example our culture. Right, it’s got a great influence over people. You are educated to follow certain patterns and to avoid other patterns. Let’s take a very simple bodily function – belching. Belching in our societies looks like a malfunction of the body. And it is definitely not very polite if you are invited to guests and after the prasadam you give a big sound. But for example in India this is a signal that: “Ah, very nice! It was nice! Thank you!” This is like a glorification of the cook. Different cultures – different meaning of the same action. Here we understand that this should not be done, there it is a normal bodily function and they don’t try to stop it.

And there are so many other factors, like your mentality that will determine your actions and functions. There are some urges, some instincts that work over you and then you do, you act. Then there is your karma that determines your possibilities – this lifetime, previous lifetime, so many accumulated actions and reaction. Sometimes we create new karma. So it’s a big network of connections and troubles.

And also there is some inner inspiration – if we go to finer levels, there is some inner inspiration. The urge to act. And finally there is the divine principle, guiding us.

So, this is the scale: your body, bodily functions, instincts; your culture; your egotism; your prana or urge to live; and the divine principle that guides you. So many factors to determine our activities! And it depends also on our spiritual elevation, on which platform we identify ourselves. Whether we act according to the body or according to the soul. And the higher level we reach, the more harmonious our activities will be.

And because this is a very complicated system, it’s difficult to determine what to do and what not to do. The ancient saints say that humans are such a strange living beings who know what is correct, nevertheless purposefully do what is incorrect. And they also know what to avoid, but seem to be unable to avoid the bad action. So don’t be such simple human beings who, although they know, they cannot perform. Don’t be a victim of your own karma. But try to come under a higher influence.

In order to act more correctly, we have to learn. Because we have understood previously that belching is not a very nice social activity, or for example to pass air in a community. So, certain activities should be controlled a little bit. It’s nothing special; if you eat, there will be some gas, it’s no problem. We all know this. And not only gas, some excrement will also appear. And the excrement is not faulty. Because if you eat, eating has got some results. So it’s a natural function! And sometimes we are so happy about this natural function. For example a newborn baby. When they first produce these fruits, how was that? You were very happy: “Ah! Healthy!” No malfunction of the body. And for a considerable time this is a daily function of a mother and a father to take care of this necessity of the children. Or, for example, if you have a malfunction of digestion, finally if you can empty your bowels, again you are very happy. So sometimes these very basic bodily functions get some more importance. And as you get older and older, these simple activities too become more difficult.

So, we have to take care of time nicely. Not to waist our time in the toilet, but to do something more important also. Because human life is precious. It’s a great chance for perfection. But in order to know what is to be done to achieve perfection and what is to be avoided, we have to learn, somebody has to teach us. So, if we want to learn the spiritual science, we have to go to a spiritual authority.

[1] Bhagavad Gita 16.7

Krsna itt leírja a démonikus természetet, és annak érdekében, hogy elkerüljük, meg kell értenünk ezt.

„A démoni emberek nem tudják, mi a helyes és mi a helytelen cselekvés. Sem tisztaság, sem helyes viselkedés, sem pedig igazlelkűség nem található bennük.” [1]

Hm. Hogyan döntsük el, hogy mit tegyünk, és mitől tartózkodjunk? Annyi kötelességünk van. Hogyan tudhatjuk, hogy mi a helyes és mi a helytelen? Oly sok különböző tényező befolyásol minket! Például a kultúránk. Igaz? Nagy hatása van az emberekre. Úgy tanítottak, hogy bizonyos példákat kövess, másokat pedig elkerülj. Vegyünk például egy nagyon egyszerű testi funkciót: böfögés. A mi társadalmunkban a böfögés úgy néz ki, mintha a test egy hibás működése lenne. És semmi kétség afelől, hogy nem igazán udvarias, hogy ha meghívnak valahová, és a praszádam után egy jó hangosat böffentesz. De például Indiában ez egy jel, hogy: „Ah, csodálatos! Nagyon finom volt! Köszönöm!” Olyan ez, mint a szakács dicsőítése. Különböző kultúrák – ugyanazon cselekedet különböző jelentései. Itt úgy gondoljuk, hogy ezt nem illik, ott a testnek ez egy természetes működése, és nem próbálják meg visszafogni.

És még annyi sok más tényező van, mint például a mentalitásod, mely meghatározza cselekedeteidet és szerepeidet. Vannak bizonyos késztetések, bizonyos ösztönök, melyek hatással vannak rád, és cselekszel. Aztán ott van a karmád, mely meghatározza a lehetőségeidet – jelen élet, előző élet, oly sok összegyűjtött tett és visszahatás. Néha új karmát hozunk létre. Ezt tehát az összefüggések és nehézségek nagy hálózata.

És van némi belső inspiráció is – ha finomabb szintekre lépünk, van valami belső inspiráció. A cselekvés kényszere. És végül az isteni elv vezet minket.

Ezt tehát a skála: a tested, a testi funkciók, ösztönök, a kultúrád, az egoizmusod, a pránád, vagy az életre való késztetés, és az isteni elv, ami vezet téged. Oly sok faktor, mely meghatározza cselekedeteinket! És lelki emelkedettségünktől is függ, milyen szinten azonosítjuk magunkat. Vajon a test vagy a lélek szerint cselekszünk-e? És minél magasabb szintre jutunk, annál harmonikusabbak lesznek cselekedeteink.

És mivel ez egy nagyon bonyolult rendszer, nehéz eldönteni, hogy mit tegyünk, és mit ne. Az ősi bölcsek azt mondják, hogy az emberek olyan furcsa élőlények, akik tudják, hogy mi a helyes, mégis, szándékosan azt teszik, ami nem helyes. És azt is tudják, hogy mit kerüljenek el, de úgy tűnik képtelenek elkerülni a rossz cselekedeteket. Ne legyetek tehát ennyire egyszerű emberi lények, akik, habár tudják, nem tudják megtenni. Ne légy saját karmád áldozata. Hanem próbálj meg egy magasabb befolyás alá kerülni.

Annak érdekében, hogy helyesebben tudjunk cselekedni, tanulnunk kell. Mert korábban már megértettük, hogy a böfögés, nem egy túlságosan szép társadalmi tevékenység, vagy például társaságban eregetni. Bizonyos cselekedeteket tehát kontrollálnunk kell. Semmi különös, ha eszel, lesznek bizonyos gázok, nem probléma. Ezt mindannyian tudjuk. És nem csak gázok, hanem ürülék is lesz. És ez nem hiba. Mert ha eszel, annak vannak bizonyos eredményei. Ez tehát egy természetes funkció! És néha nagyon boldogok vagyunk ezért a természetes funkcióért. Például egy újszülött esetében. Mikor először produkálják ezeket a gyümölcsöket, mi történik? Boldogok vagytok: „Ah! Egészséges!” Jól működik a teste. És számottevő ideig ez az apa és anya mindennapi funkciója, hogy gondoskodik a gyermek e szükségletéről. Vagy például, ha nem működik rendesen az emésztésed, végre kiürítheted a beleidet, szintén nagyon boldog vagy. Néha tehát ezek az alap testi funkciók nagyobb fontosságot kapnak. És ahogy öregszel, ezek az egyszerű testi funkciók is nehezebbé válnak.

Szépen kell tehát kezelnünk az időt. Ne vesztegessük az időnket az illemhelyen, hanem csináljunk valami ennél fontosabbat is. Mert az emberi élet értékes. Nagyon jó lehetőség a tökéletességre. De annak érdekében, hogy tudjuk, mit tegyünk a tökéletesség érdekében, és mi az amit elkerüljünk, valakinek tanítania kell minket. Ha tehát a lelki tudományt szeretnék megtanulni, egy lelki tekintélyhez kell fordulnunk.

[1] Bhagavad-gítá 16.7.

Тук Кришна описва демоничната природа и, за да я избягваме, трябва да я разберем.

“Онези, които са демонични, не знаят какво трябва да се прави и какво не. Нито чистота, нито правилно поведение, нито истина се открива у тях.”[1]

Хм. Как да преценим какво да правим и какво да избягваме? Има толкова много задължения. Как да знаем кое е подобаващо и кое – не? Колко много различни фактори ни въздействат! Например, културата ни. Тя има огромно влияние върху хората. Научени сте да следвате определени модели и да избягвате други. Да вземем една съвсем проста телесна функция – оригването. Оригването в нашето общество изглежда като някакъв телесен дефект. И определено не е много любезно ако си поканен на гости, след прасадам да издадеш силен звук. Обаче, да речем, в Индия, това е знак, че: “О, много хубаво! Хубаво беше! Благодаря!” Това е като похвала за готвача. Различни култури – различни значения на едно и също действие. Тук ние разбираме, че това не бива да се прави, там то е нормална телесна функция и те не се опитват да я възпират.

Има и толкова много други фактори, като например начина ви на мислене, които предопределят постъпките и действията ви. Съществуват някои импулси, някои инстинкти, които ви въздействат и ви карат да действате. Съществува и вашата карма, която определя възможностите ви – този живот, предишния живот, толкова много натрупани действия и последици. Понякога създаваме и нова карма. Така че това е огромна мрежа от взаимовръзки и проблеми.

А освен това съществува и вътрешно вдъхновение – ако стигнем до по-фините нива, съществува и вътрешно вдъхновение. Импулсът за действие. И накрая го има и божественият принцип, който ни ръководи.

И така, скалата е следната: вашето тяло, телесните функции и инстинкти; вашата култура; вашият егоизъм; вашата прана или поривът за живот; и божественият принцип, който ви напътства. Толкова много фактори, предопределящи дейностите ни! Зависи също и от духовния ни напредък с кое от нивата се отъждествяваме. Дали постъпваме според тялото или според душата. И колкото по-високо ниво достигаме, толкова по-хармонични ще са действията ни.

И тъй като това е много сложна система, трудно е да се определи какво да се прави и какво да не се прави. Древните мъдреци казват, че хората са такива странни същества, които знаят какво е правилно и въпреки това преднамерено вършат неправилното. И също така знаят какво да избягват, ала изглежда са неспособни да избeгнат лошото действие. Затова, недейте да бъдете такива прости човешки същества, които, макар да знаят правилното, не могат да го направят. Не ставайте жертви на собствената си карма. Стремете се да се поставите под влиянието на по-висши сили.

За да постъпваме по-правилно, трябва да се учим. Защото вече разбрахме, че оригването не е много мило действие в общество, или например да изпускаш въздух пред другите. Така че някои дейности трябва малко да се овладяват. Не е кой знае какво, щом ядеш, ще има и газове, не е проблем. Всички знаем това. Не само газове, ами и екскременти ще се появят. И екскрементите не са виновни. Понеже щом ядеш, яденето си има последствия. Това е естествена функция! И понякога ние толкова много се радваме на тази естествена функция. Да речем, едно новородено бебе. Когато те за пръв път произведат тези резултати, вие сте много щастливи: “О! Здраво е!” няма дефект в тялото. И за значително дълго време майката и бащата ежедневно се грижат за нуждите на децата. Или, ако например имате проблеми с храносмилането, когато накрая успеете да изпразните червата си, отново сте много щастливи. Така че понякога тези съвсем основни телесни функции добиват по-голяма значимост. И колкото повече остарявате, тези простички дейности стават все по-трудни.

Затова трябва внимателно да се грижим за времето. Не да го пропиляваме в тоалетната, но да свършим и нещо по-важно. Защото човешкият живот е безценен. Той е велик шанс за усъвършенстване. Но за да узнаем какво следва да се прави, за да се постигне съвършенство, и какво следва да се избягва, трябва да учим, някой трябва да ни научи. Така че, ако искаме да изучим духовната наука, трябва да отидем при духовен авторитет.

[1] Бхагавад Гита 16.7

Aquí mismo Krishna describe la naturaleza demoniaca ya que para poder evitarla debemos llegar a comprenderla.

“Los que son demoniacos, no saben qué es lo que deben o no deben hacer. Ni saben de pureza, de comportamiento adecuado, ni siquiera se les revelará la Verdad…”[1]

Hum … ¿Cómo decidir de lo que debemos hacer o evitar? Hay tantas tareas, ¿cómo podemos comprender cuál es o no es adecuado? ¡Tantos factores diferentes nos están impactando! Como un ejemplo, nuestra cultura. Elle tiene enorme impacto sobre la gente. Nos han aprendido de ir siguiendo ciertos modelos y de evitar otros. Veamos una función simple de nuestro cuerpo – el eructar. En nuestra sociedad el eructo aparece como defecto del cuerpo. Decididamente no parecerá muy amable emitir un sonido fuerte después del prasadam cuando estés convidado. Por lo tanto, en India ello será señal que: “¡Qué bueno está, que bueno ha estado¡!Gracias!” Es una alabanza para el cocinero. Las culturas son diferentes – serán diferentes los sentidos de actos y acciones diferentes. Aquí ya entendemos que el eructo debe evitarse pero allí se le considera como función normal del cuerpo y no intentan de detenerla.

Hay tantos otros factores más, como por ejemplo, el modo de pensar e idear que determinará comportamiento y acciones de vuestra parte. Existen ciertos impulsos, ciertos instintos que impactarán y guiarán vuestras acciones. Existe también vuestra karma que determina vuestras posibilidades – esta vida, la vida anterior, tantas accione, reacciones y consecuencias acumuladas. A veces nosotros llegamos a crear nueva karma. Una red enmarañada de conexiones y molestias.

Además existe cierta inspiración interior – con tal que lleguemos a alcanzar niveles más finos, allá existirá cierta inspiración interior. El impulso para actuar. Y por fin existe el principio divino, nuestro guía.

Así que esta es la escala: el cuerpo vuestro, las funciones del cuerpo y los instintos; siguen vuestra cultura, vuestro egoísmo, vuestra prana o el impulso para vivir y también el principio divino, vuestro guía. ¡Hay tantos factores que determinan vuestros actos! También depende de nuestra elevación espiritual para saber con qué nivel podemos identificarnos. Saber si nos comportamos en acuerdo con el cuerpo o con el alma. Cuanto más alto sea el nivel alcanzado, tanto más armoniosas serán nuestras actividades.

Puesto que el sistema es muy complicado, es difícil determinar qué es lo que debemos o no debemos hacer. Los sabios de antaño dicen que los humanos son seres extraños que no saben lo que es correcto y sin embargo obran incorrectamente y lo hacen adrede. También saben qué es lo que deben evitar pero parecen ser incapaces de evitar el acto inoportuno. Por todo ello, no debéis obrar como simples seres humanos que, a pesar de que saben qué acto es correcto, no pueden realizarlo. No debéis ser víctimas de vuestra propia karma. Debéis aspirar el impacto de fuerzas superiores.

Para actuar más correctamente, debemos aprender de hacerlo. Puesto que ya tenemos por comprendido que el eructo no es un acto muy amable en la sociedad, ni siquiera el acto de dejar escapar aires en medio de una comunidad. Debemos cuidar y controlar ciertos actos. No es algo especial, ya que cuando uno come, se forman gases, no hay problema, Todos sabemos esto. Y no sólo gases, habrá también excrementos. Los excrementos no tienen culpa de ello. Cuando estés comiendo, la comida tendrá sus consecuencias. ¡Es una función natural! A veces esta función natural nos alegra tanto. Veamos el caso de un neonato. Cuando realice sus primeros resultados, seremos muy felices: “¡О, este nene está sano!” No tiene defectos en su cuerpo. Y durante largo período de tiempo los padres cuidan a sus hijos a diario. O el caso cuando tengáis problemas digestivos, cuando por fin lleguéis a vaciar los intestinos, de nuevo os sentiréis muy felices. A veces estas funciones fundamentales del cuerpo adquieren mayor importancia. Con el envejecimiento estas sencillas funciones llegan a ser más difíciles.

Por todo ello debemos poner atención en el tiempo. No debemos perderlo en el retrete sino emplearlo en algo más importante. Ya que la vida humana no tiene precio. Es una gran oportunidad que se nos da para perfeccionarnos. Sin embargo, para llegar a saber lo que debemos o no debemos hacer, para llegar a alcanzar la perfección, debemos estudiar, alguien debe aleccionarnos. Si queremos aprender la ciencia espiritual, debemos ir a buscar una autoridad espiritual.

[1] Bhagavad Gita 16.7

Здесь Кришна описывает демоническую природу и с целью того, чтобы ее избегать, нам нужно ее понять.

“Те, которые демоничны, не знают что надо делать и что нет. Ни чистоту, ни правильное поведение, ни истину можно обнаружить у них.”[1]

Гм. Как понять что делать и что избегать? Есть столько обязанностей. Как знать что подобающее и что – нет? Сколько разных факторов воздействует на нас! Например, наша культура. Она имеет огромное влияние на людей. Вы воспитаны следовать определенные модели и избегать других. Взять к примеру одну совсем простую телесную функцию – отрыжка. Отрыжка в нашем обществе выглядит как какой-то дефект тела. И определенно не очень любезно если тебя пригласили в гости, и после прасадама ты издаеш сильные звуки. Однако, скажем в Индии, это знак того что: “О, очень хорошо! Хорошо было! Благодарю!” Это вроде бы восхваление повара. Разные культуры – разные значения одного и того же действия. Здесь мы понимаем, что это не надо делать, там это нормальная телесная функция и они не пытаются ее препятствовать.

Есть столько других факторов, как например ваш склад ума, который предопределяет ваши поступки и действия. Существуют некоторые импульсы, някоторые инстинкты, которые воздействуют на вас и заставляют действовать. Существует и ваша карма, которая определяет ваши возможности – в этой жизни, в предыдущей жизни, столько накопленых действий и результатов. Иногда создаем новую карму. Так что это огромная сеть взаимосвязей и проблем.

А кроме того существует и внутреннее вдохновление – если дойдем до более тонких уровней, существует и внутренее вдохновление. Импульс к действию. И в конце концов есть и божественный принцип, который руководит нами.

И так, шкала следующая: ваше тело, телесные функции и инстинкты; ваша культура; ваш эгоизм; ваша прана или порыв к жизни; и божественный принцип, который вас направляет. Столько факторов, предопределяющих наши деятельности! Зависит также и от нашего духовного роста с каким из уровней мы отождествляемся. Поступаем ли мы согласно с телом или согласно с душой. И чем выше уровень мы достигаем, тем гармоничнее будут наши действия.

И так как это очень сложная система, трудно определить что делать и что не делать. Древние мудрецы говорят, что люди такие странные существа, которые знают что правильно и тем не менее преднамеренно делают неправильное. И также знают что следует избегать, однако похоже что неспособны избeгнуть плохое действие. Поэтому, не будьте такими простыми человеческими существами, которые, хотя и знают правильного, не могут его сделать. Не становитесь жертвами собственной кармы. Стремитесь поставить себя под влияние более высших сил.

Для того чтобы поступать более правильно, нужно учиться. Потому что мы уже ранее пришли к пониманию, что отрыжка не очень милое действие в обществе, или например испускать воздух перед другими. Так что некоторыми деятельностями необходимо немного овладевать. В этом нет ничего особенного, если кушаешь, то будут и газы, не проблема. Все знаем это. Не только газы, но и экскременты появятся. И экскременты не виноваты. Так как если ешь, то еда имеет свои последствия. Это естественная функция! И иногда мы так чересчур рады этой естественной функции. Скажем, новорожденный ребенок. Когда они в первый раз произведут эти результаты, вы очень счастливы: “О! Здоровый он!” нет дефектов в его теле. И на значительно долгое время матери и отцы ежедневно заботятся об потребностях ребенка. Или, если например у вас есть проблемы с пищеварением, когда наконец успеете очистить кишечник, вы снова очень счастливы. Так что иногда эти совсем основные телесные функции становятся более значимыми. И когда вы все более и более стареете, то эти простые деятельности становятся все более трудными.

Поэтому необходимо хорошенько заботится о времени. Не растрачивать его в туалете, но также делать что-то более важное. Потому что человеческая жизнь бесценна. Это большой шанс для совершенствования. Но чтобы узнать, что надо делать чтобы постичь совершенство и что следует избегать, нам надо научится, необходимо чтоб кто-то научил нас. Так что, если хотим изучить духовную науку, нам нужно пойти к духовному авторитету.

[1] Бхагавад Гита 16.7

English: Opposition of disharmony makes harmony even more precious. Following a path of positive cultivation.

Български: Противопоставянето от страна на дисхармонията прави хармонията още по-ценна. Да следваме път на положително отглеждане.

“Ман-мана бхава мад-бхакто мад-яджи мам намаскуру мам евайшяси сатям те пратиджане прийо ‘си ме – Винаги мисли за Мен, стани Мой преданоотдаден, обожавай Ме и Ми отдавай почитта си. Така несъмнено ще дойдеш при Мен. Обещавам ти това защото си Ми много скъп приятел.”[1]

Ако искаме да открием същината на всички учения, на многото стотици стихове и напътствия, включени в „Гита”, трябва да търсим в последните глави. А есенцията, смисълът на този стих, се повтаря на доста места в „Гита”, показвайки, че съществува емоционален подход към Върховния. Защото много пъти се опитваме да търсим по най-различни начини – чрез анализ, чрез действие, чрез знание или отречение, чрез сила или чрез други методи, ала всъщност най-прекият досег с Върховния е любящият подход.

И какво казва Кришна в началото? “Винаги мисли за Мен.” Колко пъти сте чували този стих? Стотици, хиляди пъти, нали? Колко пъти учителите ни са казвали: “Мислете за Кришна”? Няколко думи, но е нужен цял живот да ги осъзнаем. Ман мана – умът ти да е в Мен. И така, ето го това ваше толкова специално качество – умът. Той трябва да бъде свързан с Върховния. Можете ли да сторите това насила: “Сега ще седна тук и ще мисля за Кришна”? Може и да е възможно за няколко минути, обаче после ще си спомните онова, за което не бива да си спомняте. “Трябва да забравя за всичките си материални занимания. Трябва да забравя за илюзията. Илюзия?” Незабавно умът наостря уши и илюзията става по-очарователна. Илюзията върши голяма работа. Тя добре си изпълнява служенето. Ако вие си изпълнявахте служенето по същия начин, тази мисия би процъфтяла. Защото илюзията проповядва много мощно – обещава много и дава много! На пръв поглед, тя задоволява желанията ви. Казват, че следващата кола ще е по-бърза – и тя наистина е по-бърза. Или че новият ви компютър ще е два пъти по-мощен – и той е. При все това, нещо липсва от всички оферти на илюзията и това е истинската заетост за ума.

Така че не е достатъчно, а и на практика е невъзможно, насила да се съсредоточи умът върху нещо. По-добре да открием естествената заетост на нашия ум. За щастие, казват, че Кришна е привлекателен. Така че Той е най-добрата тема за ума. Той улавя вниманието. И тогава това качество, тази функция на нашия ум по естествен начин се втурва към Него.

Чували сме също много пъти за различните функции на ума – мислене, изразяване на воля и чувстване. Това означава, че трябва да свържем всички тези функции с Върховния – да мислим за Него, да посветим волевите си усилия на Него и в крайна сметка да Му посветим и чувствата си.

“Винаги мисли за Мен”. Тази способност на ума е много полезна за човешките същества, защото знаем, че овладеният ум е най-добрият приятел. Но неовладеният ум е най-лошият враг. Затова по-добре да се сприятелим с ума си. А най-добрият начин да успокоим ума е да мислим за нещо удовлетворяващо. Нашият ум има силата да подбира – приема каквото харесва и отхвърля каквото не харесва. Но Шрила Прабхупада винаги казва, че трябва да бъдем интелигентни и да търсим най-висшата цел. Това означава – използвайте ума си да избере най-добрата опция. Санкалпа-викалпа, приемане и отхвърляне – това е функцията на ума. Ала на по-висше, на духовно ниво, умът започва да действа по различен начин. Нашата сила на волята, нашата санкалпа, желанието, решимостта ни са слаби. Силата на волята на Кришна е могъща – до такава степен, че Неговата воля се нарича сатя-санкалпа. Това означава, че желанията Му се сбъдват без никакви специални усилия. За Него е достатъчно да си помисли нещо и то просто се случва. Ами вие? Като си помислите нещо, то случва ли се? Понякога да. Например, когато си мислим за проблеми, те ни сполитат. Или ако започнем да си създаваме демони, вътрешни тъмни сили, те ще ни уловят. Но по същия начин, ако мислим за Върховния, ако мислим за нещо много чисто, ако вземем решение: „Аз ще посветя живота си на божественото,” това също ще се случи. Нима това означава, че вярата ни е умствена измислица? Тази вяра лъжлива ли е или истинска? Надяваме се, че е истинска.

[1] Бхагавад Гита 18.65

“Man-mana bhava mad-bhakto mad-yaji mam namaskuru mam evaisyasi satyam te pratijane priyo ’si me – Always think of Me, become My devotee, worship Me and offer your homage unto Me. Thus you will come to Me without fail. I promise you this because you are My very dear friend.”[1]

If we want to find the essence of all the teachings, of all the many hundreds of verses and instructions included in the “Gita”, then we have to search the end chapters. And the essence, the meaning of this verse is repeated quite few times in the “Gita”, showing that there is an emotional approach to the Supreme. Because many times we try to search in different ways – by analysis, by action, by knowledge or renunciation, by force or by other methods, but actually the most direct contact with the Supreme is this loving approach.

And what Krishna says in the beginning? “Always think of Me.” How many times you have heard this verse? Hundreds, thousands of times, right? How many times our teachers have declared: “Think of Krishna”? Few words, but it takes a lifetime to realize them. Man mana – your mind on Me. So, here is this very special faculty of yours – the mind. This should be connected to the Supreme. Can you do that by force: “Now I will sit here and I will think of Krishna”? Maybe it’s possible for few minutes, but then you will remember what should not be remembered. “I should forget about all my material engagements. I should forget about illusion. Illusion?” Immediately your mind is focused more and then illusion is so charming. Illusion does a great job. She is doing her service properly. If you would do your service in the same manner, this mission would flourish like anything. Because illusion is preaching in a very powerful manner – promising much and giving much! At first glance it satisfies your desires. They say that the next car will be faster – and it is faster. Or your new computer will be two times more powerful – and it is. Still, something is missing from all the offers of illusion and this is the real engagement of the mind.

So it is not enough and is practically impossible to forcefully focus the mind on something. Better we find the natural engagement to our mind. And fortunately Krishna is – they say – He is attractive. So He is the best topic of thinking. He captures the attention. And then this faculty, this function of our mind will be naturally running to Him.

We have heard the different functions of the mind also many times – thinking, willing and feeling. That means we have to connect all these functions with the Supreme – we should think of Him, we should dedicate our willpower to Him and ultimately we should dedicate our feelings.

“Always think of Me”. This capacity of the mind is very useful for the human being, because we know that the controlled mind is the best friend. But the uncontrolled mind is the worst enemy. So better we make friends with our mind. And the best way to pacify the mind is to think of something satisfying. Our mind has a selective power – accepts what he likes and rejects what he dislikes. But Shrila Prabhupada always says that we should be intelligent, search for the highest objective. That means, use your mind to select – what is the best option. Sankalpa-vikalpa, acceptance and rejection – this is the function of the mind. But on the higher platform, on the spiritual platform the mind starts to function in a different way. Our willpower, like our sankalpa, our desire or decision is weak. Krishna’s willpower is strong – so much so that His willpower is called satya-sankalpa. That means His desires come true without any special efforts. For Him it’s enough to think and it just happens. What about you? You think of something and it happens? Sometimes yes. For example when we think of troubles, they will come to us. Or if we start to create our demons, inner dark forces, they will capture us. But in the same way, if we think of the Supreme, if we think of something very pure, if we decide that “I will dedicate my life to divinity,” it will also happen. So what does it mean – your faith is a mental concoction? Is it? Is this faith false or true? We hope that it’s real.

[1] Bhagavad Gita 18.65