Sharanagati

“Dios había dejado la compañía de Nityānanda y había ido solo al templo pero más tarde de Nityānanda, Jagadānanda, Dāmodara y Mukunda vinieron a verLe y El se alegró mucho. Después de lo ocurrido Dios Caitanya Mahāprabhu vertió su gracia y bendición sobre y se Le reveló en Su aspecto original de Dios. Luego de ofrecer Su gracia a Sārvabhauma Bhattacarya Dios se encaminó a India meridional. Llegó a Kūrma-ksetra salvó allí a un hombre que se llamaba Vāsudeva. Luego de haber visitado Kūrma-ksestra

Dios visitó en India meridional el templo del Dios Jiyada – nrsimha y allí dedicó Sus plegarias a Dios Nrsimhadeva. A lo largo de Su camino El inició a los cantos de maha- mantras a los habitantes de cada aldea. Una vez se equivocó del bosque que se encontraba en la ribera del río Godavari creyendo que era el de Vrndāvana.” En efecto, Godavari está en India del Sur mientras que Vrindavana está en la parte superior de la región céntrica. ”En este sitió El llegó a encontrar a Rāmānanda Rāya.”[1]

Este encuentro con Rāmānanda Rāya es un evento muy célebre ya que en este mismo sitio ambos se pusieron a discutir sobre el objetivo de la vida. Considero que esta discusión es muy oportuna siempre y aún ahora – ¿cuál es el objetivo de nuestra vida? Ambos comenzaron con dedicación a actividades sociales y alcanzaron algo que era imposible describir con palabras. ¿Tenemos traducido al búlgaro este libro? Se trata de “Buscando el supremo objetivo de la vida”[2] . Sí, lo tenemos. Entonces leedlo, por favor.

“El visitó sitios conocidos tales como Tirumala y Tirupati donde estuvo predicando explícitamente y en extensión el encanto y el éxtasis del Nombre Santo. Luego de haber visitado los templos de Tirumala y Tirupati, Śrī Caitanya Mahāprabhu tuvo que enfrentarse y vencer a unos ateístas. Después visitó el templo de Ahovala-nrsimha.”[3]

Naturalmente resulta muy fácil visitar en el Sur de India un templo Nrisimha. En cualquier poblado encontraréis allí varios sitos de romería, santuarios y templos dedicados a Nrisimha.

“ Cuando Śrī Caitanya Mahāprabhu hubo llegado a las tierras de Śrī Rańga-ksetra situadas en la ribera del río Kāverī, El visitó el templo de Śrī Rańganātha allí se rindió al poderoso éxtasis del Amor Divino.”[4]

Ranga Kshetra es un templo enorme. Tiene el mayor portal gopuram en Asia entera.

La Torre del Portal está decorada con ornamentos y estatuas de distintos dioses e historias del

Mahabharata. Es un complejo de santuarios y enfrente se halla una pequeña capilla edificada por Gaudiya Math para comprobar que Chaitanya Mahaprabhu también había visitado este sitio y que allí mismo se hallaba Su murti.

¡Nuestra visita de aquel sitio ha sido algo maravilloso! La ciudad es bastante grande, habrá que viajar para alcanzar sus límites. El complejo de santuarios es en realidad toda una pequeña villa en la ciudad. Es un centro de romería muy célebre e importante para los Shri vaishnavas, Ramanuja sampradaya Allí se están adorando y glorificando grandes cantidades de murti – formas divinas de Vishnu. En este templo el devoto dedicado tiene que pasar por siete círculos. Alrededor del templo, en el primer círculo está la vida diaria, la habitual algarabía de India. Luego entráis en el primer templo y resulta que ya no hay comida. Afuera podéis hallar prácticamente cualquier tipo de la mejor parata que haya en toda India pero al entrar en el templo, ya no hay comida. Podéis hallar otras tiendas, por ejemplo tiendas en las que podéis comprar un sari o cualquier otra prenda pero no hay comida. Cuando os adelantéis de un paso más adentro – todavía menos negocios y más espiritualidad. En el siguiente círculo habrá accesorios para puja. Y en el siguiente círculo habrá sólo flores y ofrendas para las divinas formas murti. Y al final, entrando en el círculo interior del templo, en el patio que es como un campo, allí veréis a decenas de romeros y brahmines sentados que siguen cantando sus mantras en un ambiente muy divino. En el medio está una enorme marti de Vishnu. Y al final, en un patio lateral descubriréis la Samadhi de Ramunja. Es un sitio asombroso y cuando a su vez Mahaprabhu lo había visitado, sin duda cayó en éxtasis.

.

“The Lord had left Nityānanda’s company and had gone alone to the Jagannātha temple, but later Nityānanda, Jagadānanda, Dāmodara and Mukunda came to see Him, and after seeing Him they were very pleased. After this incident, Lord Caitanya Mahāprabhu bestowed His mercy upon Sārvabhauma Bhattācārya by showing him His original form as the Lord. After bestowing mercy upon Sārvabhauma Bhattācārya, the Lord started for southern India. When He came to Kūrma-ksetra, He delivered a person named Vāsudeva. After visiting Kūrma-ksetra, the Lord visited the South Indian temple of Jiyada-nrsimha and offered His prayers to Lord Nrsimhadeva. On His way, He introduced the chanting of the Hare Krishna mahā-mantra in every village. Once the Lord mistook the forest on the bank of the river Godāvarī to be Vrindavana.” Godavari is in South India and Vrindavana is in the upper center.”In that place He happened to meet Rāmānanda Rāya.”[1]

This meeting with Ramananda Raya is a very famous event, because here they started a discussion, concerning the goal of life. And I think this discussion is very appropriate even now – what is the goal of our life. They started with some social activities and finished with something impossible to express. We have that book in Bulgarian? “Ultimate goal of life”[2]? Yes. So you please, study that.

“He visited the places known as Tirumala and Tirupati, where He extensively preached the chanting of the Lord’s holy name. After visiting the temples of Tirumala and Tirupati, Śrī Caitanya Mahāprabhu had to subdue some atheists. He then visited the temple of Ahovala-nrisimha .”[3] And of course it is very easy to visit a Nrisimha temple in South India. In every village you find at least few Nrisimha shrines or temples.

“When Śrī Caitanya Mahāprabhu came to the land of Śrī Rańga-ksetra, on the bank of the Kāverī, He visited the temple of Śrī Rańganātha and was there overwhelmed in the ecstasy of love of Godhead.”[4]

Ranga Kshetra is a huge temple. It has got the tallest entrance, gopuram, in the whole Asia. And this entrance tower is fully decorated with ornaments and statues of different gods and stories from Mahabharata. This is a huge complex and in front of that there is a small chapel, erected by Gaudiya Math, stating that Chaitanya Mahaprabhu also visited this place and there is His form.

When we visited this place, it was fascinating! This is rather a big city and from one end to another you have to travel. This temple complex is just like a separate small little city inside the town. This is a very famous and important center for the Shri vaishnavas, Ramanuja sampradaya. And a huge and gorgeous Vishnu deity is worshipped there. This temple has got some seven circles that you have to go through. Around the temple, around the first circle is normal life of Indian hustle. Then you enter the first – there is no more eating. Outside you can find practically the best parata in India, but when you enter, there is no more food. Other shops you can find, like saris and this and that, but food – no. If you go one more step inside – even less business and more spirituality. Later on there is only puja articles in the next circle. Then in the next circle only flowers and offerings to the deities. And finally when you enter the inner circle of the temple, the inner yard, it is like a field, there are pilgrims and brahmins sitting by dozens and chanting their mantras and it is a very divine atmosphere. And in the centre there is this huge Vishnu deity. And somewhere in one side courtyard you find the samadhi of Ramanuja. This is a very impressive place and no doubt Mahaprabhu visited it and also felt like in ecstasy.

“Богът бе изоставил компанията на Нитянанда и бе отишъл сам в храма на Джаганнатх, но по-късно Нитянанда, Джагадананда, Дамодара и Мукунда дойдоха да Го видят, което много ги зарадва. След тази случка Бог Чайтаня Махапрабху изля милостта си над Сарвабхаума Бхаттачария, показвайки му изначалния си облик на Господ. След като дари с милостта си Сарвабхаума Бхаттачария, Богът замина за Южна Индия. Стигайки до Курма Кшетра, той дари спасение на човек на име Васудева. След като посети Курма Кшетра, Богът посети южно-индийския храм Джияда Нрисимха и поднесе молитвите си на Бог Нрисимхадева. По пътя си Той представяше възпяването на Харе Кришна маха-мантра във всяко село. Веднъж Богът обърка гората на брега на река Годавари за Вриндавана.” Годавари е в Южна Индия, а Вриндавана е в горната централна част.”На това място Той се срещна с Рамананда Рая.”[1]

Тази среща с Рамананда Рая е много известна случка, защото на това място те започнали дискусия, касаеща целта на живота. Смятам, че тази дискусия е много на място дори сега – каква е целта на нашия живот. Те започнали с някакви обществени дейности и стигнали до нещо, невъзможно за описване с думи. Имаме ли тази книга на български? “Търсейки съвършената цел на живота”[2]? Да. Тогава, моля ви, четете я.

“Той посети местата известни като Тирумала и Тирупати, където надлъж и шир проповядваше възпяването на Божието свято име. След като посети храмовете в Тирумала и Тирупати, Шри Чайтаня Махапрабху трябваше да обуздае някои атеисти. След това Той посети храма Аховала Нрисимха.”[3] Разбира се, много е лесно да се посети храм на Нрисимха в Южна Индия. Във всяко село ще намерите поне по няколко светилища или храмове на Нрисимха.

“Когато Шри Чайтаня Махапрабху стигна до земите Ранга Кшетра на брега на Кавери, Той посети храма на Шри Ранганатха, където бе надмогнат от екстатична любов към Бога.”[4]

Ранга Кшетра е огромен храм. Той има най-големия портал, гопурам, в цяла Азия. Порталната кула е цялата украсена с орнаменти и статуи на различни богове и истории от Махабхарата. Това е огромен комплекс, а пред него има малък параклис, издигнат от Гаудия Матх, удостоверяващ, че Чайтаня Махапрабху също е посетил това място и там има Негово мурти.

Когато посетихме това място, беше вълшебно! Градът е доста голям, има да се пътува от единия до другия край. Храмовият комплекс е като отделен малък град в града. Това е много известен и важен център за Шри ваишнавите, Рамануджа сампрадая. Там се обожава огромно и величествено мурти на Вишну. Този храм има седем кръга, през които трябва да се премине. Около храма, около първия кръг е обичайният живот, индийската шумотевица. После влизате в първия – и няма повече храна. Отвън можете да намерите на практика най-добрата парата в Индия, но като влезете, вече няма храна. Други магазини можете да намерите, например за сари, за това и онова, обаче храна – не. Ако влезете още една стъпка навътре – още по-малко бизнес и повече духовност. После в следващия кръг има само пособия за пуджа. В следващия – само цветя и приношения за муртите. И накрая когато влезете във вътрешния кръг на храма, във вътрешния двор, който е като поле, там седят десетки поклонници и брамини, напяващи своите мантри, и атмосферата е много божествена. И в средата е това грамадно мурти на Вишну. А в един страничен двор откривате самадхито на Рамануджа Това е много поразително място и без съмнение когато Махапрабху го е посетил, също е изпаднал в екстаз.

„Az Úr elhagyta Nitjánanda társaságát, és egyedül ment a Dzsagannáth templomba, később azonban Nitjánanda, Dzsagadánanda, Dámódar és Mukunda eljöttek, hogy láthassák Őt, és miután látták, nagyon elégedettek voltak. Ez után az eset után az Úr Csaitanja Maháprabhu kegyében részesítette Szárvabhauma Bhattácsárját azáltal, hogy megmutatta neki eredeti formáját, mint az Úr. Miután kegyében részesítette Szárvabhauma Bhattácsárját, az Úr elindult dél-Indiába. Amikor Kúrma-ksétrára érkezett, felszabadított egy személyt, akit Vászudévának hívtak. Miután meglátogatta Kúrma-ksétrát, az Úr elment Dzsijada-nrszinha dél-indiai templomába és fohászait ajánlott az Úr Nrszinhadévának. Útja során, minden faluban bevezette a Haré Krsna mahá-mantra zengését. Az úr egyszer Vrndávanának gondolta a Gódávarí folyó partján lévő erdőt.” A Gódávari Dél-Indiában található, Vrndávan pedig a fenti közép részen. „Azon a helyen úgy esett, hogy találkozott Rámánanda Rájjal.” [1]

Ez a találkozás Rámánanda Rájjal nagyon híres esemény, mert itt kezdték megvitatni az élet célját. És azt gondolom, hogy ez a beszélgetés még most is nagyon aktuális – mi az életünk célja. Társadalmi tevékenységekkel kezdték, és valami olyasmivel fejezték be, amit lehetetlen kifejezni. Megvan ez a könyv bolgárul? „Az élet végső célja” [2] ? Igen. Kérlek, tanulmányozzátok hát.

„Meglátogatta a helyeket, melyeket Tirumalaként és Tirupatikén ismernek, ahol nyilvánosan prédikált az Úr szent nevének zengéséről. Miután meglátogatta Tirumula és Tirupati templomait, Srí Csaitanja Maháprabhunak le kellett győznie néhány ateistát. Majd ellátogatott Ahóvala-nrszinha templomába.” [3] És persze nagyon könnyű meglátogatni egy Nrszinha templomot Dél Indiában. Minden faluban találsz legalább egy néhány szentélyt vagy templomot.

„Amikor Srí Csaitanja Maháprabhu Srí Ranga-ksétra földjére érkezett, a Kávérí partján, meglátogatta Srí Ranganáth templomát és ott elárasztotta az istenszeretet extázisa.” [4]

A Ranga-ksétra egy óriási templom. Egész Ázsiában a legmagasabb bejárattal, gópurammal rendelkezik. És ezt a bejárati tornyot mindenhol díszek, különböző istenségek szobrai és Mahábhárata történetek dekorálják. Egy óriási létesítmény, előtte pedig egy kis kápolna található, melyet a Gaudíja Math emelt, kifejezvén, hogy Csaitanja Maháprabhu is meglátogatta ezt a helyet, és ott van egy alakja.

Lenyűgöző volt, amikor meglátogattuk ezt a helyet! Inkább olyan, mint egy nagy város, melynek egyik végéből a másikig utaznod kell. Ez a templomkomplexum olyan, mint egy különálló kis város a városban. A Srí vaisnavák, a Rámánudzsa szampradája fontos és híres központja ez. És egy óriási, káprázatos Visnu múrtit imádnak itt. Ez a templom mintegy hét körrel rendelkezik, melyeken keresztül kell menned. A templom körül, az első kör körül ott a szokásos Indiai tülekedés. Majd belépsz az első körbe – nincs több evés. Kívül gyakorlatilag India legjobb paratáját találhatod, de mikor belépsz, nincs több étel. Másfajta boltokat találsz, mint például szárik, egy kis ez-meg-az, de ételt nem. Ha még egy lépéssel beljebb mész – még kevesebb üzlet, és több lelkiség. Később már csak a púdzsáról szóló cikkek találhatók a következő körben. Majd a következőben csak virágok és felajánlások a múrtiknak. És végül, mikor belépsz a templom belső körébe, a belső udvarra, olyan, mint egy mező, tucatjával ülnek ott a zarándokok és bráhminok, zengik a mantráikat, nagyon isteni a légkör. Középen pedig ott ez az óriási Visnu múrti. És valahol egy oldal-udvarban ott van Rámánudzsa szamádhija. Lenyűgöző hely, és kétségtelen, hogy Maháprabhu is ellátogatott ide, és szintén extázisban érezte magát.

Bhajan

Podcast: Download

Въпрос на Бхагаха: Разговаряхме на няколко пъти с бхактите за свободната воля на дживите и дали Кришна знае какво ще се случи в бъдеще с всяка една джива… Защото от една страна се казва, че всяка душа има възможността да избира: Кришна или мая. А от друга страна, ако Кришна знае какво ще се случи в бъдеще с всяко живо същество…

Тиртха Махарадж: …тогава къде е свободната воля? Ти имаш ли деца? Не. Значи ще е малко по-трудно да обясня. Но както и да е, представи си, че имаш деца. Какво впечатление трябва да оставя бащата у детето? Трябва да го оставиш да си мисли: “О, сине мой, ти имаш пълна свобода!” Тогава синът ще се чувства много удовлетворен, макар да няма никаква свобода и ти да плащаш цената за всички глупости, които върши. Основните тенденции си ги има, той няма как да ги избегне. Ще тича по жени, ще полудява пролетно време и т.н. Ще направи всички грешки, които и ти си правил. А ти вече знаеш как действат тези грешки. И знаеш как той ще използва свободата си. Нима той има някаква свобода? Не, има някакво усещане за свобода, не истинска свобода.

Нещо много подобно е. Ние всички имаме впечатлението: “О, аз имам свободен избор. Имам своята свобода.” Когато бях млад, и аз споделях това мнение: “Да, свобода!” Сега бих казал, че въобще нямаме никаква свобода. Защо? Защото или сме под властта на мая, илюзорната енергия, или сме под властта на Кришна. Нито в единия, нито в другия случай сме господари. Ние сме слуги, а слуга означава – без свобода. Ако слугата има свобода, той не е слуга. Но слугуването в сферата на мая е горчиво, винаги искате да избягате. А служенето в божествената сфера е сладко, искате да навлизате все повече и повече: “Искам още! Искам да се отърва от глупавата си свобода. Не искам да съм просто слуга, искам да стана роб! Искам вечно заробване! Искам да посветя изцяло живота си, да се откажа от свободата си, от моята независимост.” В една любовна връзка, във връзка на обич, това се случва естествено. Ако обичате някого, не мислите за свободата си. По естествен начин я забравяте: “Аз съм Твой! Вече не съм свободен, Твой съм. Кажи ми какво да направя? Аз Ти принадлежа, нямам отделно съществуване.”

Но това е по-скоро емоционалната страна на въпроса. Иначе не смятам, че абсолютното знание на Кришна – това, че Той познава миналото, настоящето и бъдещето –  ограничава твоето усещане за свобода. Той дърпа конците.

Question of Bhagaha: We were discussing few times with the devotees about the free will of the jivas. And if Krishna knows what will happen in the future with each and every jiva… Because from one point of view it is said that every jiva has the possibility to choose: Krishna or maya. And from other side if Krishna knows what will happen in the future with each and every living entity…

Tirtha Maharaj: …then where is the free will? Do you have some children? No. Then it will be a little more difficult to explain. But anyway, just imagine, you have some children. What impression a father should give to the children? You should give the impression: “Ah my son, you have full freedom!” Then the son will feel very satisfied, although he has no freedom at all and you will pay the price for all the nonsense that he is doing. And the basic tendencies are there, he cannot escape from these basic tendencies. He will run after ladies, he will be mad in springtime, etc. He will make all the mistakes that you have made. And you know already how these mistakes work. And you know how he will use his freedom. He has some freedom? No he has some feeling of freedom, not real freedom.

So something very similar. We all have the impression: “Ah I have free choice. I have my freedom.” When I was young I also shared this opinion: “Yes, freedom!” Now I would say we have no freedom at all. Why? Because either we are controlled by maya, illusory energy, or we are controlled by Krishna. Neither in this case nor in the other are we bosses. We are servants and servant means no freedom. If a servant has freedom, that is not a servant. But the servitorship in realm of maya is bitter, you always want to escape. Servitorship in divine realm is sweet, you want to enter more and more: “Give me more! I want to get rid of my stupid freedom. I don’t want to become a simple servant, I want to become a slave! I want eternal slavery! I want to fully dedicate my life, give up my freedom, give up my independence.” And in a loving connection, affectionate connection, it just automatically comes. You don’t think of your freedom if you love somebody. Naturally you forget: “Ah, I am Yours! I am not free anymore, I am Yours. You just tell me what to do. I belong to You, I have no separate existence.”

But this is rather more emotional side of the question. I don’t think that Krishna’s absolute knowledge – that He knows past, present and future –  curbs your feeling of freedom. He is pulling the strings.

We try to follow a personal philosophy. On the first hand it means we have a personal conception of Godhead. On the other hand it also means that we must have a personal experience of God. And thirdly it should mean that we are very personal in our activities. And from this song, “Shri Shri Shad Goswami Ashtakam”, you can feel that personal gratitude from the vaishnavas towards the higher ones. We can describe theoretically the greatness of the goswamis in scientific treatises – or we can sing this song, fully surcharged with the feelings of the subordinates.

Bhakti means personal touch. And in some cases devotees practice as a routine. I see that this is very surprising and astonishing to you, yet sometimes it happens. But sometimes you can touch that personal attitude, deeply surcharged with emotions, gratitude, etc. This is what we are searching for, because if you are connected to that plane there is no any obstacle in your spiritual path. Because by this transmission of powers the insignificant becomes glorious, the small becomes great, the servant becomes a master and the master becomes a servant. Just like in the case of the goswamis, although they were highly respected by all, they felt themselves like humble servants of all. At the same time they were stalwarts of devotional science and also like the heroes of renunciation, best chanters and many more.

If you achieve mercy, this is just like an investment in your life. You can lose it on the stock exchange of material dealings, or you can deposit it in the treasure house of the bank of the holy name. Are you a good investor? Or you need some financial advisor? We all need financial advisors in devotional dealings. And if you follow the example of the goswamis, then your assets will grow.

So preserve the mood of the goswamis in your heart.

Egy személyes filozófiát próbálunk meg követni. Ez először is azt jelenti, hogy személyes felfogásunk van Istenről. Másodszor azt is jelenti, hogy személyes megtapasztalásunknak is kell lennie Istenről. Harmadszor pedig, hogy cselekedeteinkben is nagyon személyesek vagyunk. És ebből a dalból „Srí Srí Sad-gószvámí-astakam”, érezhetjük ezt a személyes hálát a vaisnavák részéről a magasabb szinten állók felé. Elméletileg leírhatjuk a gószvámík nagyságát tudományos értekezésekben – vagy elénekelhetjük ezt a dalt, megtöltve az alárendeltek érzelmeivel.

A bhakti személyes kapcsolatot jelent. És néha a bhakták rutinból gyakorolják. Látom, hogy ez nagyon meglepő és megdöbbentő a számotokra, mégis néha megtörténik. Máskor azonban megérezheted azt a személyes viszonyulást, mély érzésekkel, hálával, stb. töltve. Ez az, ami után kutatunk, mert ha kapcsolatban állsz azzal a síkkal, nincsenek akadályok lelki utadon. Mert az energiák ezen átadásában a jelentéktelen dicsővé válik, a kicsi, kiemelkedővé, a szolga mesterré, a mester pedig szolgává. Ahogyan a gószvámík esetében is, habár mindenki tisztelte őket, magukat a többiek alázatos szolgáinak érezték. Ugyanakkor az odaadás tudományának elszánt harcosai, a lemondás hősei, a legnagyszerűbb mantrázók, és még sok minden más voltak.

Ha eléred a kegyet, olyan, mint egy befektetés az életedben. Elveszítheted az anyagi ügyletek tőzsdéjén, vagy letétbe helyezheted a szent név bankjának kincstárában. Jó befektető vagy? Vagy szükséged van pénzügyi tanácsadóra? Mindannyiunknak szüksége van pénzügyi tanácsadóra az odaadás viszonylataiban. És ha követed a gószvámík példáját, vagyonod növekedni fog.

Őrizzétek hát a gószvámík hangulatát a szívetekben.

Стремим се да следваме личностна философия. На първо място това означава, че имаме личностно разбиране за Бога. От друга страна означава също, че би следвало да имаме лично преживяване на Бога. И трето, би трябвало да значи, че сме много персонални в своите действия. От тази песен, “Шри Шри Шад Госвами-ащака”, можем да почувстваме личната благодарност на ваишнавите към техните висшестоящи. Можем да описваме теоретично величието на госвамите в научни трактати – или можем да изпеем тази песен, толкова пренаситена с чувствата на поклонниците.

Бхакти означава лично докосване. В някои случаи бхактите практикуват рутинно. Виждам, че за вас това е много изненадващо и смайващо, но понякога се случва. Ала понякога можете да се докоснете до личното отношение, дълбоко пренаситено с емоции и благодарност. Именно това е, което търсим, защото ако сте свързани с онази равнина, не съществуват препятствия по духовния ви път. Защото посредством това предаване на сили незначителното става славно, дребното става велико, слугата става господар, а господарят става слуга. Точно както в случая с госвамите, които макар да били високо уважавани от всички, се чувствали като смирени слуги на всички. Същевременно били стожери на науката за предаността, а също и герои на отречението, най-добрите мантруващи, и много повече.

Ако получите милост, това е като инвестиция в живота ви. Можете да я пропилеете на пазарището на материалните взаимоотношения, а можете и да я вложите в хазната на святото име. Добри инвеститори ли сте? Или ви е нужен финансов съветник? Всички се нуждаем от съветник в делата на предаността. И ако следвате примера на госвамите, активите ви ще растат.

Затова пазете настроението на госвамите в сърцата си.