Sharanagati

“Нигама-калпа-тарор галитам пхалам-шука мукхад амрита-драва-самютам пибата бхагаватам расам алаям мухур ахо расика бхуви бхвуках – О, дълбокомислени люде, знайте, че този „Шримад Бхагаватам” е зрелият плод на дървото на желанията на ведическата литература. Той извира от устните на Шри Шукадева Госвами. Затова този нектарен плод е още по-сладостен за освободените души.”[1]

Пояснение от Шрила Прабхупада: “В предходните две шлоки ясно бе доказано, че „Шримад Бхагаватам” е най-висшата литературна творба, надминаваща всички останали ведически писания с трансценденталните си качества. Тя е трансцендентална спрямо всички светски дейности и всяко светско знание. В тази шлока се казва, че „Шримад Бхагаватам” е не само възвишена литература, но е зрелият плод на всички ведически писания. С други думи, той е каймакът на цялото ведическо знание. Предвид всичко това, търпеливото и смирено слушане определено е от съществено значение. С голяма почит и внимание човек трябва да приема посланието и ученията, предавани от „Шримад Бхагаватам”. Ведите са сравнени с дърво на желанията, защото съдържат всичко, познато на хората. Те обсъждат както светските нужди, така и духовната реализация. Ведите съдържат предписаните принципи на знанието, касаещи обществени, политически, религиозни, икономически, военни, медицински, химически, физически и метафизически теми, както и всичко, което е необходимо, за да се запазят тялото и душата заедно. По-висши и отвъд всичко това са специфичните насоки за духовна реализация.”

Кое животно е есенцията на животинското царство? Кравата. А каква е есенцията на кравата? Това е млякото. А каква е есенцията на млякото? Това е маслото. А каква е есенцията на маслото? Това е гхи. Така можем да заключим, че есенцията на животинското царство е гхи. Гхи е най-добрата храна и най-доброто приношение. По същия начин можем да разберем колко есенциален е „Шримад Бхагаватам”. Има толкова много знание, толкова много различни науки по целия свят. Но есенцията на цялата тази информация се съдържа във Ведите. Ала ведическото знание също е твърде многообразно. Според индийското пресмятане, има десет-дванадесет основни главни теми, или сфери на познание, като санкхя, логика и толкова много други науки. Но каква е есенцията на цялото това знание? Това са двете основни напътствия на ведическата литература: “Винаги помни Кришна и никога не Го забравяй.”

А как да направим това – да помним и никога да не забравяме? Можете да направите това единствено ако имате по-висшия вкус. Ако имате само по-нисшия вкус, не можете да получите това по-висше преживяване.

Затова ние го считаме за плода на цялата ведическа литература в частта на Пураните. А сред Пураните, за онези, които търсят истинска раса, “Бхагавата Пурана” е най-добрата. Има някои Пурани, които са по-подробни по различни теми, има някои Пурани, които са по-дълги от “Бхагавата Пурана”, но същината на раса се съдържа там. Затова тя е считана за зрелия плод на дървото на желанията на Ведите.

А днешният стих е много практичен. Когато имате едно огромно дърво, пълно с добре изглеждащи плодове, как можете да прецените кой наистина е добър и вкусен. “Бхагаватам” е даден от Шука, Шукадев. Шука означава “папагал”. Когато неговите устни докоснали тази тема, тя е станала много сладка, кондензирана. Затова опитайте се да вкусите “Шримад Бхагаватам”, защото той е сладък благодарение на досега на Шукадева Госвами. И също така е лесно да бъде разбран от чистосърдечните. “Ведешу дурлабхам адурлабхам атма-бхактау”[2] казва Брахма. Ведешу дурлабхам – във Ведите е много трудно Той да бъде намерен и уловен. Но адурлабхам, не е трудно да бъде уловен от атма-бхакта; атма-бхакта е онзи, който се е посветил на Кришна. Така че Кришна е скрит на тайно място в сърцата на чистите предани. Затова трябва да търсим там.

Въпрос на Бхакти Шакти: Обикновено в другите духовни пътища също съветват да се изучават Ведите и т.н., но не приемат “Шримад Бхагаватам”. Как можем да обясним, че “Шримад Бхагаватам” е авторитет, естествен авторитет в тълкуването на Ведите?

Тиртха Махарадж: Можеш да разгледаш творбите на Джива Госвами. В “Таттва Сандарбха” той посвещава цяла глава, всъщност половината книга, на това да докаже, че “Шримад Бхагаватам” е окончателният авторитет. Но това там е един доста теоретичен дебат. Как можем да докажем? Дарявайки омайна опитност на хората. И не става дума да правим магии. Но ако изразиш своето пълно удовлетворение и сияйната си преданост пред хората, те ще попитат: “Каква е тайната ти?” Тогава можеш да кажеш: “Това е моята тайна.”

По-добре да събудим интереса на хората, отколкото да променяме мнението им. А това е едно много добро поле за събуждане на интереса.

“Nigama-kalpa-taror galitam phalamshuka-mukhad amrita-drava-samyutam pibata bhagavatam rasam alayam muhur aho rasika bhuvi bhvukaḥ – O thoughtful men, you should know, that “Shrīmad-Bhagavatam” is the mature fruit of the desire tree of Vedic literatures. It emanated from the lips of Shri Shukadeva Goswami. Therefore this nectarean fruit is all the more relishable by liberated souls.”[1]

Purport by Shrila Prabhupada: “In the two previous shlokas it has been definitely proved that the Śrīmad-Bhāgavatam is the sublime literature which surpasses all other Vedic scriptures due to its transcendental qualities. It is transcendental to all mundane activities and mundane knowledge. In this shloka it is stated that “Shrimad Bhagavatam” is not only a superior literature but is the ripened fruit of all Vedic literatures. In other words, it is the cream of all Vedic knowledge. Considering all this, patient and submissive hearing is definitely essential. With great respect and attention, one should receive the message and lessons imparted by the “Shrimad Bhagavatam”. The Vedas are compared to the desire tree because they contain all things knowable by man. They deal with mundane necessities as well as spiritual realization. The Vedas contain regulated principles of knowledge covering social, political, religious, economic, military, medicinal, chemical, physical and metaphysical subject matter and all that may be necessary to keep the body and soul together. Above and beyond all this are specific directions for spiritual realization.”

What kind of animal is the essence of the animal kingdom? Cow. And what is the essence of the cow? It is the milk. And what is the essence of the milk? This is the butter. And what is the essence of the butter? This is the ghee. So we can conclude that the essence of the animal kingdom is ghee. And ghee is the topmost foodstuff and the topmost offering. In the same way we can understand that “Shrimad Bhagavatam” is also essential like this. There are so many knowledge and so many different sciences all over the world. But the essence of all this information is contained in the Veda. But Vedic knowledge is also very diverse. According to the Indian calculation there are 10-12 different main topics or fields of knowledge like sankhya and logic and so many different sciences. But what is the essence of all this knowledge? These are the two basic instructions of the Vedas, from all the Vedic literature: “Always remember Krishna and never forget Him.”

And how to do this? To remember and not to forget? Only you can do this if you get the higher taste. If you take only the lower taste you cannot get this higher experience.

Therefore we consider that the fruit of all the Vedic literature is the Purana section. And from the Puranas those, who are searching for real rasa, “Bhagavata Purana” is the topmost. There are some Puranas which are more elaborate on different topics, there are some Puranas which are longer than the “Bhagavata Purana”, but the rasic essence is contained here. Therefore this is considered the ripened fruit of the desire tree of the Vedas.

And today’s verse is very practical. When you have a big tree, full of nice looking fruits, how you can judge which is good for sure, which is tasty for sure? If there is one fruit which was pricked by a parrot, then you can be sure that this is really tasty. And this “Bhagavatam” was given by Shuka, Shukadev. Shuka means “parrot”. So when his mouth, his lips are touching this topic, it becomes very sweet, condensed. So, try to taste the “Shrimad Bhagavatam”, because it is tasty according to the touch of Shukadeva Goswami. And also it is easy to be understood from pure-hearted. “Vedeshu durlabham adurlabham atma-bhaktau”[2] says Brahma. Vedeshu durlabham – in the Vedas it is very difficult to find Him, to catch Him. But adurlabham, not difficult to catch Him for the atma-bhakta; atma-bhakta – who has dedicated himself to Krishna. So Krishna is hiding in a secret place in the hearts of the pure devotees. Therefore we have to search there.

Question of Bhakti Shakti: Usually from some other spiritual paths they also say to study the Vedas and so on, but they do not accept “Shrimad Bhagavatam”. How we can explain that “Shrimad Bhagavatam” is authority, natural authority in explanation of the Vedas?

Tirtha Maharaj: Well, you can study the works of Jiva Goswami. In the “Tattva Sandarbha” he devotes one whole chapter, half of the book actually, to prove that “Shrimad Bhagavatam” is the final authority. But that is quite a theoretical debate there. How can we prove? By giving a charming experience to people. And this is not a magic that we perform. But if you show your complete satisfaction and your shining devotion to people, then they will ask: “What is your secret?” And then you can say: “This is my secret.”

Better to raise the interest of people then to change their opinion. And this is very good field to raise the interest.

“On the way toward Jagannātha Purī, Caitanya Mahāprabhu performed many other pastimes. He visited various temples and heard the story about Mādhavendra Purī and the installation of Gopāla. From Nityānanda Prabhu, Lord Caitanya Mahāprabhu heard the story of Kṣīra-curī Gopīnātha and of the witness Gopāla. Then Nityānanda Prabhu broke the sannyāsa rod belonging to Lord Caitanya Mahāprabhu.”[1]

So we enter the last section of the life story described by Krishna das Кaviraj, the life story of Chaitanya Mahaprabhu. And our Chaitanya is standing here and now we understand and investigate His last pastimes on this planet Earth. He started to become a monk in a secret place that is called Jagannatha Puri. He accepted sannyas in Bengal, and then He wanted to go to Vrindavana, but finally he went in Jagannatha Puri – that was a famous pilgrimage place. And here His journey starts. While going to Jagannatha Puri He visited many different temples. And you know, if you visit the temples in India, you will hear many stories. Just like here, if you visit the monasteries, in each and every monastery – who was this freedom fighter? – Levski was hiding in each and every monastery and had some caves and hidden places to hide… So you have the stories. In the same way in India all the temples they do have stories also.

And two very famous stories are mentioned here. One is Kshira Chora Gopinath and the other is Gopal the Witness. If next time we shall have some more energy, we shall dedicate more attention to these stories. Actually these are stories of two temple Deities in India – Gopinath and Gopal – these are names of Krishna. And Kshira Chora means person who steals khir. Khir is a very nice sweet made of milk. How it happens? But I don’t want to start the story, because then we have to analyze it deeply, but to put it very, very short: you know, as we offer food to our Lord on the altar, in this temple – it is in Remuna – they always offer these very sweet preparations. And this Gopinath understood that one very good devotee arrived, so He preserved some of the sweets to him. Again we came to the previous topic when God serves His devotees, the servants. Then there is a very nice, elaborate story, describing how it happened. This is one miracle – when God saves food for His devotees. But the other is an even greater miracle – this is the story of Gopala. When two pilgrims made a vow, like contract in front of the Gopala deity (Krishna), and later on the elder person did not want to keep his word. It happens sometimes, right – you agree on certain points and then somebody changes his mind. But as they had Gopal, or God Himself, as a witness, the younger one invited Him. So this making vow happened in a very far, distant place from their living village, in Vrindavana. And the younger one went back to Vrindavana, to pray to Gopal again: “Something is happened, please come and testify for me.” So he was praying very sincerely so much so that Gopal started to answer. He said: “I am a statue, how can I walk such a big distance?” And the boy said: “If You can speak, then You can walk also. Please, come!” And then God agreed: “All right, I will come with you on two conditions. What are the two conditions? The first is that every day you offer one kg. rice cooked for Me, because when I walk I am hungry, I have to take something.” “All right – said the young man, I will keep this promise. What is the second?” “The second is never look back if I am following you or not.” “Yes, I will do that.” And God made a little excuse for the young man, He said: “But you will hear always My ankle-bells.“ So they were walking the long distance, every day one kg. rice plus never turning back. But when they approached the village then the boy did not hear the ankle-bells, so he was frightened: “Maybe my Lord is not following me! Where are You?!” and he turned. And Gopal said: “Sorry, I will not move anymore. I will stay here.” So on that spot He testified later on for the young man.

Actually to listen to these stories gave much happiness to Mahaprabhu.

„A Dzsagannáth Puríba vezető út során Csaitanja Maháprabhu sok más kedvtelést is bemutatott. Különböző templomokba látogatott el, és hallotta a Mádhavendra Puríról és Gópál beiktatásáról szóló történetet. Az Úr Csaitanja Maháprabhu Nitjánanda Prabhutól hallotta Ksíra-csurí Gópínáth és a tanú Gópál történetét. Majd Nitjánanda Prabhu eltörte az Úr Csaitanja Maháprabhu szannjász botját.” [1]

Most tehát az utolsó szakaszába lépünk Csaitanja Maháprabhu élettörténetének Krsnadász Kavirádzs általi leírásának. És a mi Csaitanjánk itt áll, most megértjük és vizsgáljuk utolsó Földi kedvteléseit. Egy rejtelmes helyen kezdett szerzetessé válni, melyet Dzsagannáth Purínak hívnak. Bengálban fogadta el a szannjász rendet, majd Vrndávanba akart menni, de végül Dzsagannáth Puríba ment – mely híres zarándokhely volt. És itt kezdődik az utazása. Miközben Dzsagannáth Puríba igyekezett, sok különböző templomot meglátogatott. És tudjátok, ha Indiában templomokat látogattok, sok történetet hallotok. Csakúgy, mint itt, ha ellátogattok a kolostorokba, minden egyes kolostorban – ki volt ez a szabadságharcos? – ott bujdokolt Levszki, és mindegyiknek volt valamilyen barlangja vagy titkos helye, ahol el lehetett bújni… Megvannak tehát a történetek. Ugyan így Indiában is minden templomnak megvan a maga története.

És itt két nagyon híreset említenek. Az egyik Ksíra-csaura Gópináth, a másik pedig tanú Gópál. Legközelebb, ha több energiánk lesz, több figyelmet fordíthatunk ezekre a történetekre. Igazából két templomi múrti történetéről van szó Indiában – Gópínáth és Gópál – ezek Krsna nevei. Ksíra-csaóra pedig azt a személyt jelöli, aki khírt lop. A khír egy nagyon finom tejből készült édesség. Hogyan is történik? De most nem akarok belekezdeni a történetbe, mert akkor mélyen meg kell vizsgálnunk, de hogy nagyon-nagyon rövidre fogjuk: tudjátok, ahogy mi itt az Urunknak ételt ajánlunk fel az oltáron, ebben a templomban – ez Rémunában található – mindig ezeket az édességeket ajánlják fel. És ez a Gópínáth megértette, hogy egy kiemelkedő bhakta érkezett, ezért megőrzött számára egy kis édességet. Ismét elérkeztünk előző témánkhoz, amikor Isten szolgálja saját bhaktáit, saját szolgáit. Aztán következik egy nagyon szép, részletes történet, hogy mindez hogyan is történt. Ez az egyik csoda – amikor az Úr elrejt egy kis ételt bhaktái számára. De a másik még egy ennél is nagyobb csoda – ez Gópál története. Amikor két zarándok fogadalmat tett, mint egy szerződés Gópál múrtija (Krsna) előtt, és később az idősebb nem akarta tartani a szavát. Néha megesik, igaz? – megegyeztek bizonyos dolgokban, aztán valaki meggondolja magát. De mivel ott volt Gópál, vagyis maga Isten, mint tanú, a fiatalabb meginvitálta Őt. Ez a fogadalom tétel Vrndávanban történt, nagyon messze attól a falutól, ahol éltek. És a fiatalabb vissza ment Vrndavanba, hogy ismét Gópálhoz fohászkodjon: „Történt valami, kérlek gyere, és tanúskodj mellettem.” Nagyon őszintén fohászkodott tehát, olyannyira, hogy Gópál válaszolni kezdett. Így szólt: „Én egy szobor vagyok, hogyan sétálhatnék olyan messzire?” A fiú így válaszolt: „Ha beszélni tudsz, akkor sétálni is. Kérlek gyere!” És akkor az Úr beleegyezett: „Rendben, veled megyek, két feltétellel. Mik a feltételek? Az első, hogy minden nap egy kiló főtt rizst ajánlasz fel nekem, mert amikor sétálok, megéhezem, valamit ennem kell.” „Rendben – mondta a fiatalember, megígérem, hogy betartom. Mi a második?” „A második, hogy sose nézz hátra, hogy követlek-e vagy sem.” „Rendben, úgy lesz.” Aztán az Úr egy könnyítést adott a fiatalembernek, így szólt: „De mindig hallani fogod a bokacsengettyűimet.” Sokat gyalogoltak hát, minden nap egy kiló rizs, és soha hátra nem fordulni. De amikor elérkeztek a faluhoz, akkor a fiú nem hallotta a bokacsengettyűket, megijedt hát: „Lehet, hogy az Úr nem követ többé! Hová lettél?!” és megfordult. Gópál így szólt: „Sajnálom, nem megyek tovább. Itt maradok.” Azon a helyen tanúskodott tehát később a fiatalember mellett.

Maháprabhunak nagy örömet okozott ezen történetek hallgatása.

“На път за Джаганнатха Пури, Чайтаня Махапрабху извърши множество други забавления. Той посети различни храмове и чу историята за Мадхавендра Пури и поставянето на Гопала. От Нитянанда Прабху Бог Чайтаня Махапрабху научи историята за Кшира-чури Гопинатха и за Гопала Свидетелят. После Нитянанда Прабху счупи санняския жезъл на Бог Чайтаня Махапрабху.”[1]

И така, навлизаме в последната част на историята на живота на Чайтаня Махапрабху, описана от Кришнадас Кавирадж. Нашият Чайтаня стои тук и сега ние научаваме за Неговите сетни забавления на тази планета Земя. Той бил монах в едно свято място, наречено Джаганнатха Пури. Приел санняс в Бенгал и след това искал да тръгне за Вриндавана, но в крайна сметка отишъл в Джаганнатха Пури, който бил известно поклонническо място. Тук се разказва за началото на Неговото пътуване. На път за Джаганнатха Пури, Той посетил много различни храмове. И знаете, ако посетите храм в Индия, ще чуете множество истории. Точно както тук, ако отидете в манастирите, във всеки един манастир – как се наричаше онзи борец за свобода? – Левски се е криел във всеки един манастир, имал е някоя пещера или скривалище… И вие имате истории. По същия начин и в Индия храмовете си имат истории.

Тук са споменати две много известни истории. Едната е за Кшира Чора Гопинатх, а другата за Гопал Свидетеля. Следващият път ако имаме повече енергия, ще посветим повече внимание на тези две истории. Всъщност това са истории за две храмови мурти в Индия – Гопинатх и Гопал – това са имена на Кришна. Кшира Чора означава Онзи, който краде кхир. Кхир е много вкусен сладкиш, направен от мляко. Как се случило това? Не искам да започвам историята, защото тогава ще трябва да я анализираме дълбоко, но да я разкажем съвсем, съвсем накратко: знаете, както ние предлагаме храна на нашия Бог на олтара, в този храм – той се намира в Ремуна – винаги предлагат този толкова вкусен сладкиш. И Гопинатх разбрал, че е пристигнал един много добър бхакта, затова запазил малко от сладкиша за него. Отново стигаме до предишната тема, когато Богът служи на Своите предани, на слугите си. Има много красива, подробна история, описваща как се е случило. Това е едно чудо – Богът да скрива храна за Своите предани. Но другото е още по-голямо чудо – историята за Гопал. В нея двама поклонници дали обет, сключили един вид договор пред муртито на Гопал, Кришна, ала по-късно по-възрастният не пожелал да спази думата си. Случва се понякога, нали – договаряте се по даден въпрос, но след това някой си сменя мнението. Но тъй като имали Гопал, самият Бог, за свидетел, по-младият Го призовал. Даването на обета се случило много далеч от селцето където живеели, чак във Вриндавана. По-младият се върнал във Вриндавана, за да се помоли отново на Гопал: “Нещо се случи, моля Те, ела и свидетелствай за мен.” Той се молел много искрено, толкова искрено, че Гопал му отговорил. Той казал: “Та Аз съм статуя, как бих могъл да измина такова дълго разстояние?” А момъкът отвърнал: “Щом можеш да говориш, значи можеш и да вървиш. Моля Те, ела!” И тогава Богът се съгласил: “Добре, ще дойда с теб при две условия. Какви са тези две условия? Първото е всеки ден да Ми поднасяш един килограм сготвен ориз, защото докато вървя огладнявам и трябва да ям нещо.” “Добре, – казал младежът – ще спазя това обещание. Какво е второто?” “Второто е никога да не се обръщаш да видиш дали идвам след теб или не.” “Да, ще го сторя.” Богът облекчил момъка като му казал: “Обаче винаги ще чуваш звъна на камбанките на глезените Ми.“ И така, те изминавали дългото разстояние, всеки ден по един килограм ориз плюс никога да не се обръща. Но когато наближили селото, младежът спрял да чува звънчетата и се уплашил: “Може би моят Бог не идва след мен. Къде си?!” и се обърнал. А Гопал казал: “Съжалявам, повече няма да помръдна. Ще остана тук.” И по-късно на това място Той свидетелствал на страната на младия човек.

Да слуша тези истории донесло голямо щастие на Махапрабху.

“Yendo por el camino a Jagannātha Purī, Caitanya Mahāprabhu realizó varios otros pasatiempos. Visitó distintos templos y escucho historias y cuentos relacionados con Mādhavendra Purī y la clocación de Gopāla. El Dios Caitanya Mahāprabhu aprendió escuchando a Nityānanda Prabhu la historia Kṣīra-curī Gopīnāth y de Gopāla el Testigo. Luego Nityānanda Prabhu rompió el cetro sannyāsa que pertenecía al Dios Caitanya Mahāprabhu.”[1]

Así pues comenzamos la última parte de la historia de vida y obras de Caitanya Mahāprabhu, tal como fue descrita por Krishna das Кaviraj. Nuestro Caitanya se queda aquí con nosotros y ahora podemos comprender y aprender de Sus últimos pasatiempos en este planeta, la Tierra. Profesaba de monje en un sitio santo y oculto llamado Jagannatha Puri. Había aceptado sannyas en Bengal y después quería encaminarse hacia Vrindavana pero en fin de cuentas fue a Jagannatha Puri – famosos sitio de romería. Se cuenta por aquí del comienzo de Su periplo de romero. Yendo por el camino a Jagannatha Puri visitó varios y distintos templos. Ya sabéis que cuando visitéis los templos en India, escucharéis una multitud de cuentos e historias. Es igual que aquí, cuando estéis visitando los monasterios en cada uno de ellos os dirán que allí se escondía el conocido y famosos libertador que ¿cómo se llamaba? – Sí, era Levski que tenía su escondrijo en alguna cueva o subsuelo por allí… Vosotros también tenéis y conocéis tantas historias semejantes. De igual modo los templos de India tienen y guardan sus historias y cuentos.

Ya mencionaremos dos historias muy conocidas. Una de ellas trata de Kshira Chora Gopinath y la otra se refiere a Gopal el Testigo. La próxima vez cuando dispongamos de mayor energía dedicaremos mayor atención a estas dos historias. En realidad son las historias de dos murti – deidades de los templos en India – se llamaban Gopinath y Gopal – éstos eran nombres de Krishna. Kshira Chora significa El que está robando el khir. Y el khir es un delicioso pastel preparado de leche. ¿Cómo ocurrió todo esto?

No quiero comenzar a contar la historia pues entonces deberíamos analizarla profundamente pero voy a hacer un brevísimo resumen: ya sabéis cómo ofrecemos comida a nuestro Dios en el altar y así pues en este templo – que se ubica en Remuna – siempre se ofrece este delicioso pastel. Gopinath se había enterado de que en el templo había venido un bhakta muy bueno y devoto y por esta razón guardó un poquito del pastel para él. De nuevo estamos tratando del tema anterior, cuando el mismo Dios llega a ser servidor para Sus devotos dedicados. Hay una bella historia semejante que describe cómo ocurrió aquello. Es un milagro – el Dios esconde comida para Sus fieles devotos dedicados. Pero hay un milagro que es todavía mayor – es la historia de Gopala.

En esta historia dos romeros dieron un voto, una especie de contrato concluido delante d la l murti ,la deidad de Gopala (Krishna) pero más tarde el que era mayor de edad no quiso respetar sus propias palabras. Esto ocurre a veces, ¿no es cierto?, después de acordar algo sobre un asunto, alguien cambia de opinión. Por lo tanto como tenían por testigo a Gopala, el Dios mismo, el más joven Lo llamó invitándolo a atestiguar. El voto fue dado en las cercanías de la aldea donde ambos vivían en Vrindavana. Volvió pues el joven a Vrindavana para pedirle de nuevo a Gopala: “Ocurrió algo y te ruego a que vengas para atestiguarlo para mí…”

. Estaba rogando con sinceridad, con tanta sinceridad que Gopala respondió diciendo: “Pero si yo soy una estatua, ¿como podría recorrer una distancia tan larga?” El joven respondió: “Si puedes hablar, podrás también andar. ¡Ven, Te lo ruego!” Entonces el Dios se puso de acuerdo: “Bueno, vendré contigo pero a dos condiciones. ¿Cuáles son? La primera es que cada día me traigas de ofrenda un kilo de arroz cocido ya que cuando estoy caminando llego a tener mucha hambre y tengo que comer algo.” “Está bien – dijo el joven – cumpliré con esta promesa. ¿Y cuál es la segunda condición? ” “Pues la segunda es de no volverte hacia atrás para ver si vengo o no vengo contigo.” “Bueno, así lo haré…” Para facilitar la tarea del joven el Dios le dijo “Por lo tanto siempre oirás el sonido de las campanillas en Mis tobillos. “ De este modo recorrieron el largo trayecto, el joven cada día hacía ofrenda de un kilo de arroz y además sin volverse nunca hacia atrás. Cuando se acercaron a la aldea, el joven dejó de escuchar el sonido de las campanillas y se asustó: “Quizás mi Dios no viene siguiéndome. ¡¿Dónde estás?!” Y se volvió hacia atrás. Entonces Copala dijo: “Lamento mucho, ya no voy a moverme más. Me quedaré aquí.” Y más tarde El atestiguó en favor del joven desde aquel mismo lugar.

Para Marabrabhú fue grande la felicidad de estar escuchando estas historias. .

Bhajan from Srila Bhaktivinoda Thakura’s Gitavali / Бхаджан от Гитавали на Шрила Бхактивинода Тхакура

Podcast: Download

Въпрос: Чудех се каква е ползата от материалната природа, от всички емоции и чувства, които поражда? Защото през цялото време говорим, че всички проблеми идват от материалната природа, но щом тя съществува, трябва да има някакъв смисъл в това? Материалната любов – каква е ползата от нея?

Тиртха Махарадж: Всичко – интелектуално и емоционално – е проявление на изначалната раса, на изначалната връзка с Кришна – любовта. Но това е само отражение. То не е цялостната, пълната картина. Но докато не вкусите любовта в идеален смисъл – не физическия контакт на телата, а онова специално чувство, знаете – дотогава е много трудно да разберете какво означава да се влюбиш в Кришна. И можем да научим много от илюзията. Защото тук на земята веднага разбирате, че не съществува любов без страдание. Нали, те винаги са заедно! А вие искате нещо, което е само любов? Не! Дори животът в преданост, дори любовта в преданост ще донесат болка в сърцето ви. Но разбира се, онази болка е различна от тази болка. При все това, всеки търси удовлетворение. Единственият проблем е, че тези видове удовлетворение, които се опитваме да намерим в материята, са ограничени. Затова това вечно разочарование, произтичащо от илюзията, ви кара да търсите нещо друго.

Тогава тя започва да действа по различен начин. Веднага щом разберете, че принадлежите към божествения свят, вашата връзка, вашето отношение към илюзията ще се промени. Ще чувствате, че илюзията ви помага. Не само ви пречи, но и ви помага да израствате. Защото илюзията основно действа по два начина – или ви създава проблеми, или ви помага. “Не по този начин, не по този начин”- това е помощ! Колкото и горчиво да е такова едно разбиране. Да разбереш, че не този е пътят, не този е пътят – това е горчиво преживяване. И все пак помага. Не да търсите щастието в калта, а да вдигнете очи.

Има и още едно обяснение на ползите от материалната природа. Без да паднете от позицията татастха – това е междинната позиция, изначалната позиция на душата, идваща от граничната линия между материята и духа – без да паднете от тази позиция, не можете да откриете пътя обратно. Ако сте в непроявено състояние, в каквото сте в татастха-шакти, не можете да усетите екстаза на живота в преданост. Така че от тази гледна точка навлизането в мая ни помага да вкусим по-висша раса. Затова се казва, че изначалният баланс на душата е нарушен от ритника на Радхика. Защото Тя иска да се завърнете. Разбирате ли?

Коментар: Изглежда, че материалният свят е даден от Бога като съвършен път към Него.

Тиртха Махарадж: Бих казал, че е даден от Него, но е несъвършен път. От това несъвършенство трябва да разберем какво представлява съвършенството.

Но в крайна сметка не съществува материален свят. Ако имате този поглед, навред е единствено духът. Настъпи ли тази промяна във виждането, адът става рай. Ала нямаме ли тази визия, и раят се превръща в ад.

Това е сложен въпрос. Но все пак, трябва някак да уважаваме божието творение. Защото материалната сфера е мястото, където Кришна проявява Своите, така да се каже, ограничени забавления. Духовното небе е за безграничните забавления, то е малко по-различно. Така че дори материалното небе е за Него, не за нас.

Question: I was wondering what is the use, what is the benefit of material nature, of all emotions and feelings that it generates? Because all the time we speak that all the problems come from the material nature, but if it exists there must be some purpose in it? Material love – what is the use of it?

Tirtha Maharaj: Well, everything – intellectual and emotional – is a manifestation of the primary rasa, the primary connection to Krishna – love. But this is a reflection only. This is not full, not the complete picture. Yet until you have not tasted love in ideal sense – not the physical contact of the bodies, but the special feeling, you know – until then it is very difficult to understand what it means to fall in love with Krishna. And we can learn a lot from illusion. Because here on earth immediately you can understand that there is no love without suffering. Right, they always go together! And you want something that is only love? No! Even devotional life, even devotional love will create pain in your heart. But of course that pain is different from this pain. Yet everybody is searching for fulfillment. The only problem is that those types of fulfillment that we try to find in the matter are limited. Therefore this ultimate frustration, coming from illusion, makes you search for something else.

And then it starts to function in a different way. As soon as you understand that you belong to the divine world, your connection, your attitude towards illusion will change. You will feel that illusion helps you. It does not only curb you, but it helps you to grow. Because illusion works basically in two ways – giving you the trouble or helping you. “Not this way, not this way”- this is help! However bitter understanding is this. To understand that this is not the way, this is not the way – this is bitter experience. Still it helps. Not to search for happiness in the mud, but to raise your eyes.

And there is another explanation of the benefits of material creation. Without falling from tatastha position – that intermediate position, original position of the soul coming from the demarcation line between the matter and spirit – without coming from that position you could not find your way back. If you are in such unmanifest position, so to say, like in the tatastha-shakti, you cannot feel the ecstasy of devotional life. So from that point of view entering maya helps us to taste higher rasa. Therefore it is said that the original balance of the souls is just kicked out, broken by Radhika. Because She wants you to return. Does it make any sense?

Comment: Looks like material world is given by God as a perfect way to Him.

Tirtha Maharaj: I would say this is given by Him, but it is an imperfect way. From this imperfection we should understand what perfection is.

But finally there is no material world. If you have the vision, this is only spirit everywhere. If that change of vision comes, then hell becomes heaven. But if we don’t have that vision, heaven becomes hell.

This is a complicated question. But still we should respect somehow the divine creation. Because material sphere is the place where Krishna manifests His, so to say, limited pastimes. Spiritual sky is for unlimited pastimes, it is a little bit different. So even the material sky is for Him, not for us.

Question of Dani: I want to ask if we like souls, have the faith and the love inside us, but they are covered, or we receive them from somewhere?

Tirtha Maharaj: It’s a good question. We have to examine where these, so to say, objects exists. Whether inside, or outside? Do we possess it originally or receive it from someone?

Well, some think that love – and, of course, I am always talking about divine love, the spiritual love, the function of the soul – so some think that this is inside of them. Others think that this is only outside of them. The third group says this is inside and outside. We can say that the soul in its original, pure form, possesses practically this capacity – loving, affectionate capacity, aura, energy. This is like inner capacity of love, inside, immanent capacity of the soul. But if we observe that the whole universe is an act of love from God, then we can see that love is outside also. Actually we are swimming in ocean of love.

Therefore it is said in the bhakti process that ashraya and vishaya is very important. Vishaya means the object. Bhakti has an object that we do not only visualize, but we embrace. It is not enough only to visualize the lotus feet of Krishna, we have to capture these. Now you might think that these are poetic words. But if I say: is it enough to visualize the soup? You will immediately understand that this is not enough. You have to do something about it: cut the vegetables, heat the fire, put all the ingredients, offer and eat. In the same way, simply visualizing the object of our dedication is not enough; we have to do it.

Krishna is the object of service, He is the object of approach, the object of love, He is the goal. And who has this capacity to love? This is the jiva. So jiva is the ashraya-tattva of bhakti. That means: bhakti, loving service, takes shelter of the jiva, who is trying to serve Krishna. Ashraya means “shelter”. So, in that sense we can say that love is inside the jiva. This is the capacity of the jiva to approach the Supreme. And then, if the process is pure enough, the magic starts to happen. Because then the serving mood of the jiva attracts the attention of Krishna. For example, if you chant very nicely, very softly, deeply from your heart, then He will hear! “Someone is calling Me! Where is he?” We have to capture His attention. And then Krishna starts to forget about His position of being an object of love and He wants to be the subject of love, the shelter of love.

And actually this was happening in the case of Shri Chaitanya Mahaprabhu. As we know, there were some main objectives why He appeared like a devotee – because He was very curious to understand what the devotees appreciate in Him. And also He wanted to taste the nectar of dedication. Therefore He came as a devotee. And just imagine, if God is ready to become a servant – Chaitanya Mahaprabhu came as a devotee, Krishna started to be the chariot driver of Arjuna, Lord Jesus went on the cross as a sacrifice for you –if God, divine personalities are ready to accept your position as a human being, as a servant, then this is a very glorious position to be a devotee. Be proud to be a servant!

Then these ashraya-vishaya roles are exchanged. Then God starts to be a practitioner and the devotee, pure devotee, starts to be the object of worship of the Supreme.

God is omnipotent, right? Do you agree? Yes, yes, we agree. But is it possible for Him to serve a pure devotee? Whether He is able to exercise His service attitude to a fully renounced and dedicated pure devotee? We can say no. Because, as we had seen, the devotees kidnapped Mahaprabhu, His plan was broken. So the devotee principle is stronger thant the divine, God principle. In the same way God’s omnipotence is curbed by the willpower of the pure devotees. Because they are not ready to accept any service from the Supreme. Then, in such a moment you can see Krishna perplexed. “What am I to do?! This guy does not take anything from Me! I try to give him all mercy, all blessings and he is only chanting this “Hare Krishna”! What am I to do?!” God is perplexed.

But then the solution comes – the simple devotee, who may be not pure hundred percent yet, but he is dedicated to the pure devotees. And he can cook the soup for him. Or he can clean the pots, or he can sometimes wash the dhoti. Then Krishna is very satisfied. Then His attention is focused on this new devotee: “He can do what I cannot! He can serve My pure devotees, what I cannot do, because they are not ready to accept My service. So I give all My blessings to this neophyte! Because he can do what I cannot.”

Therefore we should always feel like neophytes. Because Krishna likes the neophytes. This is the mood that we should preserve. And, nevertheless, cook the soup.

If we mention only ashraya-tattva, vishaya-tattva, everything is so dry, theoretical. But when we understand what it is and then we put it into practice, nectar will come. In the hope that this nectar is showered over you, we stop the discussion now.