Archives

Calendar

February 2014
M T W T F S S
« Jan   Mar »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728  



Archive for February, 2014

En la cocina Radharani es la cocinera. Por esta razón siempre debemos mantener .la cocina muy limpia ya que es su reino. Ya veis, es cosa muy sencilla y práctica: limpiar la cocina. ¿Con qué motivo? Porque pertenece a Radharani. De este modo podéis prestar servicio para Ella y no por ser vosotros fanáticos de la limpieza. No, se trata de servicio. Precisamente en ello consiste el criterio superior. Cuando limpiáis la cocina, no se trata de quitar el polvo de las superficies sino de completa dedicación de las energías a Krishna. En ello reside el misterio del prema-bhakti. Está al alcance de un solo paso. Hace falta tender el brazo para tocarlo y percibirlo. ¿Para qué tenemos que esperar la felicidad en los corazones? ¿Porqué no alcanzarla ahora mismo? ¡Alto! ¡Hay que detenerse y no hay que echarse a hacer limpieza en la cocina, sin daros tanta prisa!

Paramananda: Tengo una pregunta de cocina. Mantener en buen orden y estado la cocina es servicio para Radharani. Entonces, ¿qué es desordenar en extremo la cocina – será posibilidad de servir?

Tirtha Mjaraj: ¡A-h-a-a! ¡Te has enterado de algo! Krishna nos está implicando en el servicio. Por lo tanto no debemos crear súper desorden para los demás. Si has creado el desorden una vez, tienes que introducir asimismo el orden. Ello quiere decir ser responsable. Debemos ser responsables. Debemos ser suficientemente inteligentes para darnos cuenta del acto y de la consecuencia. Al actuar correctamente, el resultado será bueno. Al actuar como unos necios, el resultado será mixto. Por lo tanto si llegamos a realzar nuestra conciencia, podríamos alcanzar un grado que nos permita ser independientes del resultado. Si ocurre algo bueno, lo aceptamos y si ocurre algo malo, lo aceptamos igual.

Sin embargo, en “Bhoga Arati” podemos ver la cantidad de buenos manjares que Radharani prepara para Krishna. Por ejemplo hay sarpuri. Sarpuri es puri relleno con nata. De modo que cocinar es un arte. Como otro ejemplo, Damodar Prabhu sabe preparar una sopa tan sabrosa que Ishvar siempre se queda encantado. Por esto debéis aprovechar su talento, debéis integrarlo en el proceso de cocinar. Ya sentiréis el sabor superior.

En realidad no sólo la cocina le pertenece a Radharani. El templo entero le pertenece a Krishna. Por esto hay que mantener limpio el templo también. Paso a paso la limpieza se va extendiendo. ¡Y en primer lugar el altar, por favor! Flores frescas, limpieza, fotos bien ordenadas. He visto una vez la foto de un guru puesta boca abajo. Por esto os pido a que mantengáis todo en buen orden porque se trata de la puerta de entrada hacia la esfera divina. Después sigue el aposento del templo, luego la cocina, y las habitaciones en las que estáis viviendo. Es muy importante. Ya que si llegáis a crear buen orden en el exterior, no podréis tolerar el desorden interior. Implantar buen orden en el templo o en una casa – no es gran cosa o no es nada en comparación con la obligación de implantar el orden interior. Purificar todos los rinconcitos escondidos en el corazón. Quitar las telarañas de las ventanas. Ya que el corazón debe ser como un trono – ¿qué trono?

Krishna Priya: De Radha y Krishna.

Tirtha Maharaj: Es cierto, pero en primer lugar debe ser un trono de loto, ¿verdad? Y no un trono de cacto. “¡О, mi querida Radha! ¡Mi trono de cacto te está esperando! ¡Acepta por favor mi corazón de cacto!” Ella es Diosa muy delicada, las plantas de sus pies son suaves y tiernas. No vendrá a vuestro corazón de cacto. Vendrá sólo a un corazón de loto.

Hasta aquí basta con la botánica de Briznaba.

 



English: What is the goal of family life? How does family transform us? Why is this transformation so important? What should we renounce in the process?

 

Български: Каква е целта на семейния живот? Как ни преобразява семейството? Защо тази трансформация е така важна? От какво трябва да се отречем през този процес?



Защото ако Аз някога пропусна да изпълня предписаните си задължения, о Партха, несъмнено всички хора ще последват пътя Ми.”[1]

Върховният Бог дава законите, Той е отвъд законите. Той няма какво да върши в този свят, ала при все това действа. Обсъждали сме с какви дейности се занимава – освен сътворението и подобни повърхностни неща – и сме стигнали до заключението, че основните занимания на Кришна са, например, да се грижи за кравите, да тича насам натам, да вика в празни кладенци и т.н. Това е много важно! А също и да свири на флейта и да танцува в кръга раса. Но за да не смущава човешките същества, понякога Той извършва и някои обикновени дейности. Защото ако Той не действа, всеки ще си рече: бездействието е пътят!

В следващия стих се казва: Ако Аз не изпълнявах предписаните си задължения, всички тези светове биха се сринали в разруха. Бих станал причина за създаването на нежелано население, и по такъв начин бих смутил мира на всички живи същества.”[2]

Хората могат да бъдат считани за партньори или отражения на божественото същество. И ако този пример важи за Кришна, значи важи и за нас. Това означава, че ако вие не изпълнявате предписаните си задължения, тогава рухването на света е сигурно. И ще се появи нежелано население. И със спокойствието на всички живи същества ще е свършено.

Как мислите, спокойствието на живите същества осигурено ли е? Зависи от нашата реализация. Ако гледаме реалностите в живота можем да кажем “не е”. Ако гледаме надеждата на човечеството, казваме “и да, и не”. Но ако говорите откъм оттатъшната страна – тогава е! Затова дейността е нужна за поддържането на мира, за поддържането на бъдещето на света и също за изпълнението на предписаните задължения.

Само по себе си това е цел, към която да се стремим. Защото тези правила идват пряко от Бога и ако изпълнявате Неговата воля, всичко ще бъде осъществено. Постигнете ли Него, постигнали сте всичко. Познаете ли Него, познали сте всичко. По такъв начин изключителната преданост към Кришна всъщност ще включва всичко. Защото Кришна, Върховният Бог, не е обикновен човек. Ако съсредоточиш вниманието си върху нещо изцяло, има опасност да се ограничиш. И тогава можем да кажем: “О, ти си станал фанатик.” Или: “Изгубил си нещо.” Но ако влезеш в близък досег с изначалния извор на цялата вселена, на цялото битие – какво можеш да изгубиш? Затова изпълнението на предписаните задължения е славно само по себе си. Какво да говорим за осигуряване на спокойствието на всички живи същества! Защото не забравяйте, ако сте близо до Бог, сте близо до всички. Ако живеете за себе си, не живеете за никого, но ако живеете за Бога, живеете за всички.

Затова такъв вид служене е много славно.

 



[1] “Бхагавад Гита”3.23

[2] “Бхагавад Гита”3.24



“For if I ever failed to engage in carefully performing prescribed duties, O Partha, certainly all men would follow My path.”[1]

Supreme Lord is giving the laws, He is beyond the laws. He has nothing to do in this world, still He is acting. We discussed what kind of activities he is doing – beyond creation and such superficial things – and we came to the conclusion that the main activity of Krishna is for example to tend the cows or to run here and there and shout into empty wells, etc. This is very important! And also to play the flute and to dance into rasa circle. But in order not to disturb the human beings, sometimes He does some ordinary activities also. Because if He would be inactive, everybody would think: inactivity is the path!

The next verse says: “If I did not perform prescribed duties, all these worlds would be put to ruination. I would be the cause of creating unwanted population, and I would thereby destroy the peace of all living beings.”[2]

Humans can be considered partners or reflections of the divine being. And if this example is appropriate to Krishna, then it is appropriate to us also. That is, if you don’t perform your prescribed duties, then the ruination of the world will be sure. And unwanted population will come. And the peace of all living beings will be finished.

How do you feel, the peace of the living entities is provided? Depends on our realization. If we see the realities of life we can say “it is not”. If we see the hope of humanity, then we say “it is and it is not”. But when you speak from the other side – it is! Therefore activity is necessary to maintain the peace, to maintain the future of the world and also to perform the prescribed duties.

In itself this is a goal to work for. Because these rules are coming directly from God and if you fulfill His desire everything will be fulfilled. If you reach Him, you will reach everything. If you know Him, you will know everything. So in this way exclusive devotion to Krishna will be inclusive of everything. Because Krishna, the Supreme Lord, is not an ordinary man. If you focus your attention on something totally, then there is a danger of being limited. And then we can say: “Ah, you became fanatic.” Or: “You have lost something.” But if you come in close contact with the ultimate source of the whole universe, of the whole existence – what can you lose? Therefore performing these prescribed duties is glorious in itself. What to speak of providing peace of the whole living entities! Because don’t forget, if you are close to God, then you are close to everyone. If you live for yourself you live for nobody, but if you live for God you live for everyone.

So this kind of service is a very glorious service.



[1] “Bhagavad Gita”3.23

[2] “Bhagavad Gita”3.24



(continues from the previous issue)

 

 

If we make false propaganda: “Just join the devotees and be happy!” without strong efforts it will not happen. We should not cheat people. We should tell them that if you join the devotees you will have more troubles. Right, because illusion is sweet, ignorance is deep and when you are deep down in ignorance you feel quite good.

Always remember the example of Indra. Once on some occasion he was cursed to take birth on the planet Earth. Although he is the king of heaven, he had to take birth on this very insignificant Martya-loka, planet of death. And he did not come as a king, he came as a pig. Quite a big jump from one position to another. And you know, pigs are pigs, they act like pigs. They have their mud to take a bath there, to have some ointments on the body and they have their very special foodstuffs; they have very nice sound; nicely shaped like a designer body. And Indra has got a very nice family- a she-pig, small little pigs. He was very satisfied: “This is my realm, just look around, so beautiful! Pile of shit there, here is my pond, this is my family and this is me!” But meanwhile in the heaven some shortage came – they realized: “Hey, where is our king?! We need our king back!” So, a group of messengers came – great demigods, rishis, munis – everybody attended the yard of Indra. And they said: “Ah, Indradev, please come, we need your service up there!” And he said: “How can I go?! I am so happy here. This is my life! I am so satisfied with this.”

The invitation is always there: Come!” And not only to join heaven, but to join the spiritual sky. Still you say: “Ah, yes, yes, but I am satisfied here. This is my life.” From this we can see how strong the illusion is. And under the care of this deep illusion we are happy. But when somebody comes and tells you: “Hey, you live a life of pigs,” then you start to have some problems. Because you face your realities. And you get such a high prospect that from this pond of mud it is very difficult to jump to that high level. That is the period of purification, or we can say the mixed taste. Your ass is still back to the mud, but your eyes are up to the lotus feet of Krishna. You know something, but still you are conditioned with your previous things. So, decide before joining the devotees; if you want to live in your mud, then don’t ask anything. Or – if you want to reach the lotus feet of Krishna, then give up the previous conditionings. And even Rupa Goswami warns everybody: “If you want to enjoy the material world, don’t look at this Gopal who is standing on the bank of Yamuna in a nicely three-fold bending form, in golden shining dhoti, playing the flute and smiling.” Because if you want to enjoy, you will have problems. What problems? You will forget about material illusions. You cannot taste any more the sweet non-halava taste. You are searching for something else. Where to find this? This is the secret – where you can find good halava?

Shrila Prabhupad used to quote a verse from “Bhagavatam”: “IfKrishnaloves somebody, He takes away everything.” When his little shop was bankrupt he said: “Ah, ifKrishnaloves somebody, He takes away…” And many times he repeated this verse. So, don’t be afraid if you are not a great star of the business world. It does not matter. Or if you are not a famous actress inHollywood. Just check out the lives of these great heroes – it is miserable. Most of them are on drugs and alcohol – just to survive the stupid attention of people. Isn’t it? So better keep a humble profile. Don’t go outwards, but work inside.

And therefore I say, don’t waist the time. Although we live in eternity, time in this lifetime is short. We need pure bhakti, not mixed – with calculation, with material motivation, with karma, gyana, moksha and many other things.



(az előző rész folytatása)

Ha hamis propagandát hirdetünk: „Csak csatlakozz a bhaktákhoz, és légy boldog!” – komoly erőfeszítések nélkül nem fog működni. Nem szabad becsapnunk az embereket. Meg kell mondanunk nekik, hogy ha csatlakoznak a bhaktákhoz, megsokasodnak a nehézségeik. Így van? Mert az illúzió édes, a tudatlanság mély, és amikor mélyen elmerülsz a tudatlanságban, egész jól érzed magad.

Emlékezzetek mindig Indra példájára. Egy alkalommal megátkozták, hogy szülessen meg a Föld bolygón. Habár ő a mennyek királya, mégis meg kellett születnie ezen a jelentéktelen kis Martja-lókán, a halál bolygóján. És nem királyként érkezett, hanem egy disznó formájában. Elég nagy ugrás egyik pozícióból a másikba. És tudjátok a disznók már csak disznók, disznómód viselkednek. Ott a sár, amiben fürdőt vehetnek, vagy a testüket kenegethetik vele, és nagyon különleges ételt fogyasztanak; a hangjuk is nagyon kellemes; a testük pedig különösen szép. És Indrának egy szép kis családja is volt – egy disznó hölgy, kismalackák. Nagyon elégedett volt: „Ez itt a birodalmam, csak nézz körül, milyen szép! Ott egy kis trágyarakás, itt a tavacskám, ez a családom, és ez vagyok én!” De ugyanakkor a mennyekben hiány támadt – rájöttek: „Hé, hová lett a királyunk? Vissza akarjuk kapni!” Egy csapat hírnök érkezett tehát – nagy félistenek, risik, munik – Indra udvarába. És így szóltak: „Oh, Indradév, kérünk gyere, szükségünk van a szolgálatodra odafenn!” Ő pedig így válaszolt: „Hogyan mehetnék?! Olyan boldog vagyok. Ez az életem! Olyan elégedett vagyok vele.”

Az invitálás mindig jelen van: „Gyere!” És nem csak a mennyekhez való csatlakozásra, hanem a lelki égbolthoz való csatlakozásra. Mégis azt mondod: „Oh igen, igen, de én elégedett vagyok itt. Ez az életem.” Ebből láthatjuk milyen erős az illúzió. És ezen mély illúzió gondoskodása alatt boldogok vagyunk. De amikor jön valaki és azt mondja: „Hé, te a disznók életét éled,” akkor jönnek a problémák. Mert szembenézel a realitással. És olyan magas kilátást kapsz, hogy ebből a sártócsából nagyon nehéz arra a szinte ugrani. Ez a tisztulás időszaka, vagy mondhatjuk úgy is, hogy a kevert ízé. A feneked még mindig a sárban van, de szemeid már Krsna lótuszlábait nézik. Már tudsz valamit, de még mindig kötnek a korábbi dolgaid. Dönts tehát mielőtt csatlakozol a bhaktákhoz; ha a saradban szeretnél élni, akkor ne kérj semmit. Vagy – ha el szeretnéd érni Krsna lótusz lábait, akkor add fel a korábbi kötöttségeket. Még Rúpa Gószvámí is figyelmeztet mindenkit: „Ha élvezni szeretnéd az anyagi világot, ne nézz rá erre a Gópálra, aki a Jamuna partján áll, három ívben meghajolva, aranyló dhótiban, fuvoláján játszva és mosolyogva.” Mert ha élvezetet szeretnél meríteni, problémáid lesznek. Milyen problémák? Megfelejtkezel az anyagi illúzióról. Nem tudod többé megízleni az édes nem-halava ízt. Mást keresel. Hol találod? Ez a titok – hol találod a jó halavát?

Sríla Prabhupád egy verset szokott volt idézni a Bhágavatamból: „Ha Krsna szeret valakit, mindent elvesz.” Amikor tönkre ment a kis boltja, így szólt: „Oh, ha Krsna szeret valakit, elvesz…” És sokszor ismételte ezt a verset. Ne ijedjetek meg tehát ha nem vagytok az üzleti világ nagy sztárjai. Nem számít. Vagy ha nem vagyok egy híres hollywoodi színész. Csak nézzétek meg ezeknek a nagy sztároknak az életét – szánalmas. A legtöbben a drog és az alkohol rabjai – csak, hogy túl tudják élni az emberek bolond figyelmét. Nem így van? Jobb tehát egy alázatos életet élni. Ne kifelé éljetek, hanem a belsőtökön dolgozzatok.

És ezért azt mondom, ne vesztegessük az időt. Habár az örökkévalóságban élünk, az erre az életre szánt idő rövid. Tiszta bhaktira van szükségünk, nem kevertre – számítgatás, anyagi indíték, karma, gjána, móksa és annyi minden más.



(продължава от предишния брой)

Ако провеждаме лъжлива пропаганда: “Просто ела при бхактите и бъди щастлив!” – без сериозни усилия това няма как да стане. Не бива да подлъгваме хората. Трябва да им казваме, че ако се присъединиш към бхактите, ще имаш още повече проблеми. Защото илюзията е сладка, невежеството е дълбоко и когато си затънал до гуша в невежество се чувстваш съвсем добре.

Винаги си спомняйте примера с Индра. Веднъж по някакъв повод той бил прокълнат да се роди на планетата Земя. Макар да е царят на рая, налагало се да се роди на тази съвсем незначителна Мартя Лока, планетата на смъртта. При това не се родил като цар, а като прасе. Доста голям скок от една позиция на друга. И знаете, прасетата са си прасета, те се държат като прасета. Имат си кал, в която да се къпят, да се украсяват по телата. Имат си и много специфична за тях храна, издават много хубави звуци, имат добре оформени тела. А той си имал и хубаво семейство – свиня и малки свинчета. Бил много доволен: “Това е моето царство, просто се огледайте, каква красота! Там е купчината ми с боклук, тук е езерцето ми от помия, това е семейството ми, а това съм аз!” Обаче междувременно в рая започнала да се усеща липсата му – всички там си рекли: “Чакайте, къде е нашият цар?! Искаме да се върне!” Затова дошла група посланици – велики полубогове, риши, муни – всички пристигнали в задния двор на Индра и казали: “О Индрадев, моля те, ела, нуждаем се от помощта ти там горе!” А той отвърнал: “Как бих могъл да дойда?! Тук съм толкова щастлив. Та това е животът ми! Толкова съм доволен от него.”

Поканата винаги присъства: “Елате!” И то не просто в рая, а в духовното небе. Обаче вие казвате: “О, да, да, обаче тук си ми харесва. Това е моят живот.” Оттук разбираме колко силна е илюзията. И под грижите на тази дълбока илюзия ние сме щастливи. Но когато някой дойде и ви каже: “Хей, живеете живот на прасета,” тогава започват да се появяват някои проблеми. Защото осъзнавате реалността, в която се намирате. И добивате такава извисена перспектива, че от тази кална локва е много трудно да скочите до подобно висше ниво. Това е периодът на пречистване, или можем да го наречем смесеният вкус. Задникът ви все още е в калта, но очите ви се взират нагоре към лотосовите нозе на Кришна. Вече знаете нещо, ала все още сте обусловени от предишните си навици. Затова решавайте преди да се присъедините към бхактите; ако искате да си живеете в своята кал, тогава недейте да искате нищо. Или – ако искате да достигнете лотосовите нозе на Кришна, тогава откажете се от предишните си обусловености. Дори Рупа Госвами предупреждава всеки: “Ако искате да се наслаждавате на материалния свят, недейте да поглеждате към този Гопал, който стои на брега на Ямуна в красива поза с три извивки, със златисто сияйно дхоти, свири на флейта и се усмихва.” Защото ако искате да се наслаждавате, ще имате проблеми. Какви проблеми? Ще забравите за материалните заблуди. Няма да можете вече да вкусвате сладкия не-халвян вкус. Ще търсите нещо друго. А къде да го намерите? Това е тайната – къде да намерите добра халва?

Шрила Прабхупад имал обичая да цитира един стих от “Бхагаватам”: “Ако Кришна обича някого, Той му отнема всичко.” Когато мъничкият му магазин фалирал, той казал: “О, ако Кришна обича някого, Той му отнема…” И много пъти повтарял този стих. Затова не се бойте ако не сте голяма звезда в света на бизнеса. Това няма значение. Или ако не сте известна холивудска актриса. Само вижте живота на тези велики герои – той е мизерен. Повечето от тях са наркомани и алкохолици – просто за да могат да издържат на глупавото внимание на хората. Не е ли така? Затова е по-добре да се живее по-семпло. Не действайте в посока навън, работете навътре.

И затова казвам, не губете време. Макар да живеем във вечността, времето в този живот е кратко. Нуждаем се от чиста бхакти, не от примесена – с пресметливост, с материална мотивация, с карма, гяна, мокша и с какво ли още не.



(Continúa del texto anterior)

 

Caso de que estemos haciendo una falsa y engañadora propaganda: ¡Simplemente ven a juntarte a los bhakta y llegarás a ser feliz!” – esto no hay modo de que ocurra sin esfuerzos serios. No debemos engañar a la gente. Debemos decirle que caso de que se junten a los bhakta legarás a tener aun más problemas. Ya que es dulce la ilusión que te sientes bien o mejor, es profunda la ignorancia y cuando uno está hundido hasta las narices en ignorancia, se trata de un engaño.

Recordad siempre el ejemplo de Indra. Una vez por cualquier motivo fue castigado con la maldición de nacer en el planeta Tierra. A pesar de ser el rey del paraíso, se le impuso a volver a nacer en este tan insignificativo Martya-loka, planeta de la muerte. Y por encima de todo, no nació como rey sino como puerco. Un salto bastante grande desde una posición a otra.

Como sabéis, los puercos – puercos son, se comportan como puercos. Tienen lodo para bañarse, para embellecer sus cuerpos. Tienen también su comida específica, los sonidos que están clamando son muy buenos, sus cuerpos están bien formados. Y él tenía su buena familia – una cochina con los cochinitos. Estaba muy satisfecho: “Lo mío es un reino, simplemente hace falta echar una mirada a su deredor, ¡qué belleza! Allí está mi montón de basura, mi pequeño lago de lavazas, ésta es mi familia, aquí está mi prole ¡y éste soy yo!” Por lo tanto en el paraíso comenzaban a sentir su ausencia – todos decían: “¡¿Esperad, dónde está nuestro rey?! ¡Queremos que vuelva!” Po resta razón vino un grupo de embajadores – grandes semidioses, rishis, munis – todos acudieron al patio detrás de la posilga de Inrda diciendo: “¡O, ven aquí, por favor, necesitamos tu ayuda aquí arriba!” Y él dijo: “¡¿Cómo puedo venir!? Aquí me siento tan feliz. ¡Esta es mi vida! Estoy tan satisfecho con esta vida.”

La invitación vale siempre: “¡Venid!” Vale no sólo y simplemente para el paraíso, sino también para los cielos espirituales. Sin embargo vosotros decís: “¡О, sí, sí, pero estoy tan a gusto aquí! Esta es mi vida.” He aquí como nos damos cuenta de la fuerza que tiene la ilusión. Sometidos a los cuidados que nos procura esta ilusión nos sentimos felices. Cuando alguien viniera para deciros: “Ojo, que estáis viviendo como cochinos.” – sólo entonces comenzarían a aparecer ciertos problemas. Entonces ya os ponéis a comprender la realidad en la que estáis viviendo. Y talvez lleguéis a adquirir una perspectiva superior, dándoos cuenta que desde este charco de lodo os resultará muy difícil saltar hacia un nivel superior. Este es el período de purificación o podríamos llamarlo período del sabor mezclado. Todavía estáis con trasero hundido en el lodo pero vuestros ojos ya están mirando hacia arriba, hacia los pies de loto de Krishna. Ya tenéis cierto saber pero todavía seguís sujetados a vuestros hábitos de antes. Por esto hay que decidir antes de ir a juntaros a los bhakta, debéis tomar la decisión y si queréis quedaros viviendo en vuestro lodo, pues entonces no debéis pedir nada. Y como alternativa – si queréis tocar los pies de loto de Krishna, entonces tendréis que renunciar todos los acondicionamientos anteriores. El mismo Rupa Goswami dice en prevención para todos:

” Si queréis gozar del mundo material, ni siquiera debéis migar a ese Gopal que se queda en la ribera del Yamuna peramneciendo en hermosa postura con tres bellas curvas, vestido de un dhoti dorado y resplandeciente, tocando su flauta y sonriendo.

“Ya que si queréis gozar tendréis problemas.¿Qué tipo de problemas? Olvidaréis los engaños materiales. No podréis gozar del sabor dulce de no-turrones. Buscaréis algo distinto. ¿Y dónde lo encontraréis? Aquí reside el secreto – ¿donde hallaréis buenos turrones?”

Shrila Prabhupad solía citar un verso del “Bhagavatam”: “Cuando Krishna se enamore de alguien, El le quita todo.” Cuando ocurrió la quiebra de su pequeña tienda dijo: “О, cuando Krishna se enamore de alguien, El le quita… “Y estaba repitiendo muchas veces aquel verso. Por resto no debéis temer vuestra condición de no ser gran estrella en el mundo del business. Esto no importa en absoluto. Tampoco no debéis temer la condición de no ser célebre estrella de Hollywood. Mirad pues cómo es la vida de estos grandes héroes – es miserable. La mayoría son adictos de la droga o del alcohol – simplemente no logran a resistir ante la estúpida atención que la gente les está prestando. ¿No es cierto?

Po resto más vale vivir una vida más sencilla. A pesar de que estemos viviendo en la eternidad, el tiempo de esta vida nuestra es breve. Necesitamos pura bhakta y no de una mezcla – mezquinas cuentas, motivación material junto con karma, gyana, moksha y tantas cosas más.



English: The mind as our friend or enemy. Time, place and circumstances in our life are reflected by the mind. How to purify the mind and achieve inner peace?

 

Български: Умът като наш приятел или враг. Времето, мястото и обстоятелствата в живота ни са отразявани от ума. Как да пречистим ума и да постигнем вътрешен мир?



Крипадхам: Гурудев, задължително ли е всички сиддхи да присъстват у онзи, който е постигнал съвършенство?

Тиртха Махарадж: Не е задължително.

Крипадхам: Например, ако някой е преданоотдаден, няма значение дали притежава сиддхи или не?

Тиртха Махарадж: Да. Защото сиддхите са като способността да пееш – един го може, друг също го може, но не чак толкова добре. Така че това е второстепенно, страничен ефект на духовната цел. А ако някой притежава сиддхи, това не значи, че е духовно извисен.

Крипадхам: Това беше въпросът ми. Предаността не зависи от сиддхите.

Тиртха Махарадж: Предаността не зависи от сиддхите, тя не зависи нито от светлинното шоу, нито от дима. При все това трябва да уважаваме постиженията на хората. Обаче трябва да сме способни да видим истинската същност на тези сиддхи. Но дори и в авторитетите йога практики знаят, че това не са цели, а инструменти, с които да се постигне нещо друго, нещо по-висше. Затова не бива да разбираме неправилно тези практики, те не са цели сами по себе си, а по-скоро са инструменти за постигане на амрита, вечността, или за откриване на пътя, водещ вън от тази материална вселена, за получаване на освобождение – основно такива са целите на мистичните йога практики.

Крипадхам: Гурудев, как е възможно някой да постигне подобни сиддхи, а да ги използва за недобри цели? Защо Бог му дава такива сили?

Тиртха Махарадж: О, Бог много лесно дава тези дребни, незначителни неща, които с лекота могат да бъдат добити. Обаче бхакти – това се добива трудно. Когато казваме, че Кришна удовлетворява всички желания, не си мислете, че Той удовлетворява само вашите предани желания. Ако другите хора желаят други неща, Кришна им ги дава. Той осигурява всичко. Каквото ти харесва, можеш да го имаш. Това е Вселенският Мол – каквото ти се нрави, получаваш го.

Крипадхам: Ако някой иска да бъде преданоотдаден, но желанието му не е толкова силно колкото желанието на друг, който иска могъщество – кое желание Бог ще удовлетвори по-лесно?

Тиртха Махарадж: За Него е лесно да удовлетвори всяко желание. Но тъй като Кришна е благоразположен към Своите предани, пристрастен е към тези, които Го обичат, затова казвам, че Той ще намери начин да привлече онзи мързелив преданоотдаден.

Крипадхам: Питам, защото ние понякога се стремим да действаме като преданоотдадени, но много често попадаме в мая, в лицето на някой представител на мая, като някой силно привлекателен мъж ли жена, кама. И се чудя как Кришна предпазва подобни хора и кой е правилният начин те да не се поддават на влияние.

Тиртха Махарадж: В предишната глава се обсъждаше тази тема, защото, помните, там се казваше, че понякога не сте избавени от властта на гуните и на други влияния. Обаче преданият като цяло не попада под тяхно въздействие. Понякога го надмогват, но като цяло не – не през цялото време, не по кое да е време. Защо? Заради посветеността. И така, посветеността е толкова могъща, предаността е толкова могъща, че в крайна сметка ще освободи и спаси човека от това обусловено състояние. В това е въпросът. Затова ние вярваме в посветеността в служене на Кришна, винаги оставайки под водачество, под закрила, мантрувайки имената, извършвайки служенето си, общувайки с бхактите, изучавайки писанията – нещата, които са споменати като основни принципи в нашия духовен живот, никога не бива да ги изоставяме! Защото това означава, че съм се посветил, извършвам своите приношения към Кришна, а резултатите оставяме на Него – каквото ни даде, приемаме. Ако се грижи добре за нас, приемаме; ако имаме някакви проблеми, също приемаме – това е заради предишните ни дела, които сега дават плод. Така че дори и да се случи пропадане, не бива да се обезкуражаваме и обезсърчаваме – продължавайте да служите във ведро настроение, щастливи, блажени, дори и да знаете, че сте направили някакви грешки. В някои отношения не сме сто процента чисти, обусловени сме от определени предишни трудности и ограничения. Не бива да се потискаме от това, но по-добре да продължаваме със служенето и да се молим за пълно пречистване. Защото Кришна може да ни спаси за един миг, за една секунда. Това не е кой знае каква голяма работа за Него. Ние единствено трябва да изразим своята готовност когато Той ни призове. Мисля, че това е подготовката, това е времето на садхана – трябва да сме готови, трябва да се подготвим да тръгнем веднага щом ни повика.