Archives

Calendar

May 2013
M T W T F S S
« Apr   Jun »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  



Archive for May, 2013

“Óh Brahmá, csak kövesd ezt a következtetést az elme szilárd összpontosításával, és nem háborgat majd a büszkeség, sem a részleges, sem a teljes pusztuláskor.” [1]

Az emberek általánosságban nagyon békés körülmények között élnek. Életük kilengése nem túl nagy. Nincsenek magasságok és mélységek. Egyszerű, békés és unalmas élet. Semmi nem történik, semmi sem háborgat, kívül és belül is minden rendben. Brahmá élete egy kicsit más volt. Mert képzeljétek csak el magatokat: hírtelen egy elhagyatott szigeten találjátok magatokat. Vagy inkább mondjuk azt, hogy zátonyra futott egy elhagyatott univerzumban. Brahmá először egyedül volt egy nagy feladattal – a másodlagos teremtés véghezvitelével. Igen nehéz feladat. Nem csak csöpp kis lakásod létrehozásáról van szó, hanem az egész univerzum megteremtéséről! Megpróbált kutatni az eredet után. Habár mélyen elmerült a kutatásban, sosem ért a végére. Aztán változtatott a módszeren, mert először a kísérleti módszerrel próbálkozott. Meg akarta figyelni, hogy mi történik; aztán megértette, hogy ez lehetetlen. Aztán belekezdett a mértékletességbe és a meditációba. Aztán a szívén keresztül kapott isteni inspiráció alapján megértette mit kell tennie. És aztán ezek a versek a legfelsőbb Úrral, Krsnával való találkozásáról beszélnek. Úgyhogy azt gondolom minden oka megvolt arra, hogy büszke legyen – tekintélyes pozícióra tett szert, az első és legmagasabb intelligencia az univerzumban, közvetlen találkozás Istennel, igényes munka, tudás, vagyontárgyak, minden. Mégis Krsna különböző témákkal ismertette meg.

Csak, hogy tisztázza a szituációt, mindenekelőtt így szólt: „Itt voltam, itt vagyok és itt is leszek.” Mert Brahmá élete megegyezik az univerzum élettartamával. Nagyon hosszú idő, de mégis jelentéktelen Krsna idejével összehasonlítva, mert az Ő ideje az örökkévalóság. Azt mondják, hogy ez az anyagi idő, egyik szempillájából teremtetett – a test egy igen jelentéktelen része. Mégis testének ezen kicsi része olyan mint ennek a végtelen anyagi időnek a kiáradása. Brahmá úgymond az idő illúziójának befolyása alatt áll, ezért szüksége van az útmutatásra, hogy valami és valaki az idő korlátain túl van. Ezért Krsna azt mondja: „Itt vagyok.” Aztán leírta az illúzió természetét, majd a természet alkotóelemeit és végül útbaigazítást adott: „Kutass! Keress! Folytasd a kutatást!” Majd ez után azt mondja: „Ha követed ezeket az utasításokat, megszabadulsz a büszkeségtől.” Nem csak általánosságban, hanem kivételes helyzetekben is – mint például a világ vége, ez elég rendkívüli helyzet.

Most jöhetnek a kifogások arra, hogy miért nem tudjátok végrehajtani szolgálataitokat. Mit mondtok majd a világ végekor? „Nem tudok imádkozni, mert elfoglalt vagyok.” Az egész világ darabokra hullik körülötted, te azt mondod: „Óh, elnézést, elfoglalt vagyok.” Tanítóink azt mondják, hogy akkora eltökéltségre van szükség, hogy ha látjuk a napot, a holdat és a csillagokat leesni az égről, és ha látjuk a pralaját – az egész univerzum végső pusztulását –, ha látjuk, hogy megtörténik, akkor sem kerülünk a hatása alá. Extrém körülmények között is ragaszkodnunk kell a hitünkhöz, nem csak kényelmes, könnyű helyzetekben. Könnyű jó bhaktának lenni, amikor minden egyszerű. Amikor azonban nehezebb a helyzet, a szolgálat is megbecsültebb.



[1] Srímad Bhágavatam 2.9.37.



“О Брахма, съсредоточи се твърдо върху това заключение и винаги го следвай. Тогава няма да бъдеш завладян от гордост нито по време на частичното, нито по време на пълното унищожение на вселената.”[1]

Обикновено хората живеят при много мирни условия. Амплитудата на живота им не е особено голяма. Няма високи върхове и дълбоки кладенци. Прост, мирен и скучен живот. Нищо не се случва, няма никакви притеснения, и отвън и отвътре всичко е наред. Животът на Брахма бил малко по-различен. Представете си себе си – ненадейно се оказвате на необитаем остров. Или по-скоро да го наречем – изхвърлени в необитаема вселена. Отначало Брахма бил сам и имал много сериозна задача – да се справи със задачата на вторичното сътворение. Това е доста изискваща работа. Не само да спретнеш своя малък апартамент, но да създадеш цяла вселена! Той се стремял да намери източника. Дори и в това търсене бил много вглъбен, но така и не стигнал до края. Тогава започнал да променя тактиката си, понеже отначало действал по метода на експеримента. Искал да изследва какво се случва; но сетне осъзнал, че това е невъзможно. Тогава се заел с аскетизъм и медитация. После разбрал какво да прави чрез божественото вдъхновение, дошло през сърцето. И след това тези стихове разказват за срещата му с Върховния Бог, Кришна. Така че, смятам, той имал всички причини да се гордее – имал много престижната позиция, бил първият и най-висш интелект във вселената, имал среща с Бога очи в очи, взискателна работа, познание, активи, всичко. При все това Кришна му дава напътствия по определени теми.

За да изясни от самото начало ситуацията, Той казва: “Аз бях тук, тук съм и ще бъда тук.” Защото животът на Брахма се равнява на живота на вселената. Това е много дълъг период, но при все това незначителен в сравнение с времето на Кришна, защото Неговото време е вечността. Казва се, че това материално време е създадено от една от Неговите ресници – доста незначителна част от тялото. Ала от тази малка част от тялото Му се излъчва това безкрайно материално време. Все пак Брахма, така да се каже, се намира под илюзията на времето, затова се нуждае от вестта, че нещо и някой се намират отвъд ограниченията на времето. Затова Кришна казва: „Аз съм тук.” И след това Той описва природата на илюзията, после природните елементи, и накрая дава напътствието: “Търси! Търси! Не спирай да търсиш!” И сетне казва: “Ако се придържаш към това напътствие, ще избегнеш гордостта.” Не само в обичайните ситуации, но и в екстремни ситуации – като например края на света, който е доста екстремен.

Сега можете да си измисляте извинения защо сте неспособни да извършвате преданото си служене. Но какво ще кажете при края на света? “Не мога да се моля, зает съм.” Целият свят се разпада край вас, а вие казвате: “Съжалявам, имам работа.” Нашите учители казват, че е нужна такава решителност, че дори да видите как слънцето, луната и звездите падат на земята, дори да видите пралая – финалното унищожение на цялата вселенска система, дори да го видите да се случва, при все това то да не ви повлияе. Така че трябва да се държим за вярата си и в екстремни ситуации, не само когато е удобно и лесно. Лесно е да си добър бхакта когато е лесно. Но когато е по-трудно, служенето е по-ценно.



[1] „Шримад Бхагаватам” 2.9.37



”O Brahma, just follow this conclusion by fixed concentration of mind, and no pride will disturb you, neither in the partial nor in the final devastation.”[1]

Generally people are living in very peaceful conditions. The amplitude of their life is not very big. No high peaks and no deep wells. Simple peaceful and boring life. Nothing happens, no disturbance, outside and inside everything is fine. The life of Brahma was a little different. Because just imagine yourself: all of a sudden you happen to be on a lonely island. Rather we say – stranded in a lonely universe. At the first time Brahma was alone and he had a very great task – to accomplish the duty of secondary creation. This is quite a demanding task. Not only to create your small little flat – to create the whole universe! He was trying to search for the origin. Even in this search he was very deeply penetrating, but never reaching the end. Then he started to change his method, because in the first moment he was trying with the experimental method. He wanted to observe what is going on; then he understood that it is impossible. And then he started with austerity and meditation. Then he had understood what to do by the divine inspiration given to him through the heart. And then these verses tell about his meeting with God Supreme,Krishna. So I think he has got all the reasons to be proud – having a very prestigious position, first and highest intellect in the universe, direct meeting with God, demanding job, knowledge, assets, everything. StillKrishnawas instructing him about different topics.

Just to clarify the situation first of all He told: “I was here, I am here and I will be here.” Because Brahma’s lifetime equals to the lifetime of the universe. It is very long period, but still it is insignificant compared toKrishna’s time, because His time is eternity. So it is said that this material time is created from one of His eyelashes – quite insignificant part of the body. Still this very small part of His body is just like an emanation of this unlimited material time. Yet Brahma is so to say under the illusion of time, therefore he needs the instruction that something and somebody is beyond the limitations of time. ThereforeKrishnasays: “I am here.” And then He was describing the nature of illusion, then the elements of nature and finally He instructed: “Search! Search! Carry on the search!” Then after this He says: “If you stick to these instructions, you will escape pride.” Not (only) in general situations, but in extreme situations – like the end of the world, it is quite an extreme situation.

Now you can come with all your excuses why you cannot perform your devotional service. What will you say at the end of the world? “I cannot do my prayers, because I am busy.” The whole world is falling apart around you, you say: “Ah, sorry, I am busy.” Our teachers say that so much determination is necessary that if you see the sun and the moon and the stars falling on the ground, and if you see pralaya – the final destruction of the whole universal system, if you see it happen, nevertheless you are not influenced by that. So we have to stick to our faith in extreme conditions also, not only in comfortable, easy situations. It is easy to be a good bhakta when it is easy. But when it is more difficult, the service is more appreciated.



[1] “Shrimad-bhagawatam” 2.9.37



Bhajan / Бхаджан



Махапрабху считал, че Рупа Госвами е най-подходящата личност, която да разпространи рагануга-бхакти. Затова той е шастра-гуру, духовният учител, който ни дава напътствия чрез писанията, чрез своите книги. Рупа Госвами не е описал само началните практики в първите стихове на „Упадешамрита”, но също и по-висшите. Затова той е считан за шастра-гуру. Според това какви са практиките ни на началните нива, ще постигнем и по-висшите степени на преданото служене. Както се представяме сега, така ще се представим и на по-високите нива.

Много, много неща разбираме и научаваме в служенето си към преданоотдадените. Затова се казва, че без гуру-бхакти няма кришна-бхакти и че баката сева парама сиддхи – служенето на бхактите е най-висшето съвършенство.

По-нататък се казва: По милостта на моя Гурудев аз получих компанията на Санатана Госвамиказва Рагхунатх даскойто ни води в духа на рагануга-бхакти. Той разкрива пътя на регулираното предано служене, от него научаваме истинското познание самбандха-гяна и се сдобиваме с някакво разбиране за обкръжаващия свят. По негова милост аз научих за Матхура-мандала, където Радха и Говинда се наслаждават на Своите забавления. Тук не само горите и хълмовете, но и храстите, и растенията, и мъничките прашинки са свързани с Радха-Кришна лила. Каквото и да видя – всичко ми напомня за Радха и Говинда. Моят Гурудев ме отведе във Вриндавана, в дома на кравите и пастирите. Стъпка по стъпка и аз ще стана като гопалите и ще чувствам тяхното посветено и ентусиазирано любящо служене към Кришна. По милостта на духовния ми учител аз разбрах Хълма Говардхана и Радха Кунда, които са местата за забавление на Радха-Говинда. И накрая той ми даде надеждата, че някой ден аз също ще мога да служа на Радха и Мадхава. Затова с изпълнено с благодарност сърце, се покланям в лотосовите му нозе[1]

Това е списъкът с постиженията в бхакти. Толкова много неща сме постигнали! Като например общуването с бхактите, красивата практика на мантруването, разбирането, че Бог е жив, и толкова много други прекрасни изражения на нашата посветеност. Ако разгледаме този списък, на практика той е неизчерпаем.

Накъдето и да се огледам, всичко ми напомня за Радха-Говинда!” Нима става дума за физическо място или за ниво на съзнание? Аз мисля, че е ниво на съзнание, защото нашият гуру ни е отвел до това ниво на съзнание, където сме способни да долавяме божественото присъствие навред. В очите на децата ви, в млякото на кравата, в планините, в Седемте Езера… навсякъде; а в сърцата на бхактите могат да се видят толкова много красиви неща. Това не е физическо място, това е визия. Достигнете ли това ниво, можете да пребивавате където си щете. Адът се превръща в рай.

И стъпка след стъпка аз започвам да ставам гопал.” Дамодар, как мислиш, възможно ли е това?

Дамодар: След много стъпки.

Тиртха Махарадж: Да. Но всички дълги пътувания започват с първата стъпка. Трябва да направим първата крачка, независимо колко далечно е пътуването. Ала „стъпка по стъпка аз започвам да ставам като гопал. И аз също чувствам, също споделям тяхната любяща привързаност към Кришна.” Стъпка по стъпка; дали това е вайдхи-садхана или рагануга-садхана? Когато започнете да чувствате посветеността на гопалите – какво е това нивоl? В крайна сметка рагануга. Гопалите са добрият пример – те изпитват тази естествена, спонтанна любов към Кришна. Практикуващият следва стъпките на гопалите и започва да изпитва същото. Това е основният принцип в рагануга-бхакти – да следваме добрия пример. Не става дума за изоставяне на принципите! Какво е главното правило в рагануга-бхакти – да забравим за принципите? Не! Не съм съгласен. Не! Основният принцип е да следваме добрия пример. А преди това трябва да изминете всички различни степени на себеовладяване, следване на принципите, постигане на съвършено ниво на съзнание и т.н.



[1] из „Шри Гуру и неговата милост” от Шрила Шридхара Махарадж



Mahaprabhu thought that Rupa Goswami is the best person to distribute raganuga-bhakti. Therefore he is the shastra-guru, the spiritual master teaching through the scriptures, his book. Rupa Goswami did not describe only the elementary practices in the “Upadeshamrita” first few verses, but the higher types also. Therefore he is considered to be a shastra-guru. According to our practices on the elementary platforms, we shall reach the superior platforms of devotional service. As we perform now, we shall perform on the higher platform also.

Many, many things we understand and we learn through the service of the devotees. Therefore they say that without guru-bhakti there is no krishna-bhakti and that bhakata seva parama siddhi – the service to the devotees is the highest perfection.

Then further it says: “Due to the mercy of my Gurudev I have obtained the company of Sanatan Goswami – says Ragunath Das – who guides us in the spirit of raganuga-bhakti. He reveals the path of regulated devotional service and from him we can understand the real knowledge of sambandha-gyana and some understanding about the surrounding world. From his mercy I have learned about Mathura-mandala, where Radha and Govinda enjoy Their pastimes. Here not only the forests and the hills, but the bushes and the plants, and also the little particles of dust are connected to Radha-Krishna lila. Whatever I see, everything reminds me of Radha and Govinda. My Gurudev has taken me to Vrindavana, in the home of the cows and cowherds. Step by step I will also become like the gopas and I will feel their dedicated and enthusiastic loving service towards Krishna. Due to the mercy of my spiritual master I have understood the Govardhana Hill and Radha Kunda which are the places of Radha-Govinda pastimes. And finally he has given me the hope that one day I will also be able to serve Radha and Madhava. Therefore with a grateful heart I will bow down at his lotus feet.”[1]

This is a list of achievements in bhakti. So many things we have obtained! Like company of the devotees, the beautiful practice of chanting, the conception that God is alive and so many beautiful expressions of our dedication. If we take that list, it is practically unlimited.

“Wherever I look everything reminds me of Radha-Govinda!” Is that a physical place or a state of consciousness? I think it is a state of consciousness, because our guru has taken us to that level of consciousness, where we can see the divine presence everywhere. In the eyes of your kids, in the milk of the cow, in the mountains, theSevenLakes… everywhere, and in the hearts of the devotees so many beautiful things you can see. This is not a physical location, this is a vision. And if you have achieved that platform, then you can stay wherever you want. Hell turns into heaven.

“And step by step I start to become a gopa.” Damodar, how do you think, is this possible?

Damodar: After many steps.

Tirtha Maharaj: Yes. But all the long journeys start with the first step. We have to make the first steps, irrespective of the distance of the journey. But “step by step I start to become like a gopa. And I also feel, I also share their loving attachment to Krishna.” Step by step; whether this is vaidhi-sadhana or raganuga-sadhana? When you start to feel the dedication of the gopals – what is that level? Ultimately raganuga. The gopas are the good example – they have that natural, spontaneous love for Krishna. The practitioner is following the example of the gopals and starts to feel the same. This is the main principle of raganuga-bhakti – that we follow a good example. It is not that you give up the principles! What is the main rule of raganuga-bhakti – to forget about the principles? No! I do not agree. No! The main principle is to follow the good example. And before you have to make all the different steps – of controlling yourself, following the principles, achieving a perfect state of consciousness, etc.



[1] from “Shri Guru and his grace”, by Shrila Shridhara Maharaj



Once it was a very sweet discussion: a very nice devotee raised a question. He said: “Well, if we are dedicated to Krishna, but if we have some other inclination in our heart, some attention, given to somebody else” – that means that I divide my heart betweenKrishnaand somebody else – “then how He will take it?” Now you can come with your expectations: ah, He should be tolerant enough, more tolerant that a blade of grass, more tolerant than a tree, He should tolerate my stupidities. But you know, this person was just newly married; so I asked: “I think you are married, right?” He said: “Yes, I am married.” Then I asked: “Well, how would you feel if your wife is very loving and very obedient to you, but she has somebody else in her heart also?” No more questions.

We cannot do that with our beloved God. “I love you, but I love myself also.” We cannot do that. We should give our love, not preserve it. Because remember, the more you give, the more you will receive. And as Shrila Prabhupad has written: “Life comes from life.” Consciousness comes from consciousness. And love comes from love. And from love love comes. Nothing else. IfKrishnais the love of God, tell me a second thing that comes from Him except love? This should be our vision. This should be our offering.

Giridhari: Still there is some internal contradiction. You cannot love only God without loving anybody else.

Tirtha Maharaj: Of course! I do not feel any contradiction here.

Giridhari: It comes because all our love should be directed to God.

Tirtha Maharaj: Ah, I see. What to do?! It is difficult. Well, if we love God generally, Krishna is so great; to love Him, we cannot encompass Him with our understanding. Let us chose one part. One part of His body. We know that He is transcendental, one little portion can fulfill all the roles, so let us take one piece. One piece is the same like the whole, the whole is too big, so let us take a smaller portion that we can accomplish. My suggestion is: let us take His heart. Because without the heart the body will not function and we know that some essential energies are in the heart, so let us take the heart. And ultimately we are practicing bhakti-yoga, the yoga of emotions, so which other part you can take from God than His heart! And it is suggested that you should continue the search until you find. So, first you search the body of Krishna – this is the feet, this is the chest and inside there is the heart. Then you take your knife and cut: what is there inside the heart? Let see what is there hidden in the heart? And what will you find in the heart of Krishna? Pure devotees. Heart of Krishna contains the pure devotees. So again, we cannot get rid of these vaishnavas around. Yet at least we got rid of those, who are future vaishnavas – who are not pure devotees yet. But then you will meet a great problem. Because there is someone, whose heart is greater even fromKrishna’s heart. Who is that only person, whose heart is greater even fromKrishna’s heart? From the heart of God! This is the heart of the Goddess. Shrimati Radharani’s heart is even greater thanKrishna’s heart. She can invite all in the service.

So, if we take the essential part ofKrishna– His heart – we shall meet the pure devotees there. And if we take a pure devotee, in his heart we shall meetKrishna. Shrila Shridhara Maharaj describes this: what is this exceptional power and vibration that is around the pure devotees? What is their ideal, what is their inspiration? You will find it in their hearts – this isKrishna, residing in the hearts of the pure devotees. This is the way to love Him and His servants. And do not forget, love is not divided, it is multiplied. This is the secret of transcendental love.

Question of Krishna Priya: Does it mean that if you give your love to a human being, you again give it toKrishna? If you give your love to a human being, effectively you give it to the Lord.

Tirtha Maharaj: If you have that vision… But if you do not have that high, spiritual vision then it is a mistake. If we are on the level to see the soul, then it is possible. Because then it is not the body that we love, but it is the soul that we share our feelings with. Until you are not on that platform, focus your attention. And in this perspective see everybody else. Because Krisna is emanating a very special light. Although He is dark, still He is emanating a light, a divine brightness. So in understanding Him you can understand the others. If you see everybody as servant of the lord, then you can freely share your feelings. But we should never mix, we should never misunderstand the distorted earthly feelings and the divine spiritual affection. One is kama, the other is prema. Kama is selfish, involves your selfish enjoyment; prema is divine – only between the souls. So we should not mix. We should not think that one can be exchanged with the other.



Volt egyszer egy nagyon kedves beszélgetés: egy kedves bhakta feltett egy kérdést. Így szólt: „Nos, ha elköteleztük magunkat Krsnának, de vannak más hajlandóságok is a szívünkben, amikor másnak is szentelünk némi figyelmet”- ez azt jelenti, hogy megosztom a szívem Krsna és valaki más között – „azt Ő hogyan fogadja?” Most előállhattok az elvárásaitokkal: óh, hát elég toleránsnak kell lennie, alázatosabbnak egy fűszálnál, beletűrőbbnek egy fánál, el kell viselnie a butaságaimat. De tudjátok, ez a bhakta friss házas volt; ezért megkérdeztem: „Úgy tudom házas vagy, így van?” Így válaszolt: „Igen, házas vagyok.” Majd azt kérdeztem: „Nos, hogyan éreznél, ha a feleségednek, habár nagyon szeret téged és nagyon engedelmes veled szemben, lenne valaki más is a szívében?” Nem volt több kérdés.

Nem tehetjük ezt szeretett Urunkkal. „Szeretlek, de magamat is szeretem.” Nem csinálhatjuk ezt. Adnunk kell a szeretetünket, nem magunknak őrizgetni. Mert emlékezzetek, minél többet adtok, annál többet kaptok. Sríla Prabhupád így ír: „Az élet az életből származik.” A tudatosság a tudatosságból. A szeretet pedig a szeretetből. A szeretetből pedig szeretet származik. Semmi más. Ha Krsna a szeretet Istene, mondjatok valami mást, ami tőle származik, a szereteten kívül? Legyen ilyen a látásmódunk. Legyen ilyen a felajánlásunk.

Giridhárí: Mégis van néhány belső ellentmondás. Nem szeretheted csak Istent, anélkül, hogy bárki mást szeretnél.

Tírtha Mahárádzs: Természetesen! Én nem érzek itt ellentmondást.

Giridhárí: Azért merül fel, merthogy minden szeretetünket az Úr felé kéne irányítanunk.

Tírtha Mahárádzs: Értem. Mit tegyünk? Nem könnyű. Nos, ha általánosságban szeretjük Istent, Krsna hatalmas; ahhoz, hogy szeressük, nem tudjuk körülölelni a megértésünkkel. Válasszunk egy részt. Testének egy részét. Tudjuk, hogy Ő transzcendentális, egy kis rész betölti az összes szerepet, vegyünk hát egy részt. Egy rész olyan, mint az egész, az egész túl nagy, vegyünk hát egy kisebb részt, amit képesek vagyunk befogadni. A javaslatom, hogy vegyük a szívét. Mert a szív nélkül, a test nem működik és tudjuk, hogy a szívben ott van néhány nélkülözhetetlen energia, vegyük hát a szívet. Végül is a bhakti-jógát gyakoroljuk, az érzelmek jógáját, melyik másik testrészt vehetnénk Istentől mint a szívét! És azt javasolják, hogy addig folytasd a keresést, amíg nem találsz. Először tehát Krsna testét vizsgálod meg – ez a láb, ez a mellkas és belül ott van a szív. Aztán előveszed a késed és vágsz: mi van a szív belsejében? Lássuk csak mit rejteget a szív? És mit találsz Krsna szívében? Tiszta bhaktákat. Krsna szíve a tiszta bhaktákat rejti. Megint csak nem tudunk megszabadulni a vaisnaváktól. Mégis legalább a jövőbeni vaisnaváktól megszabadultunk – akik még nem tiszta bhakták. De aztán találkozol egy nagy problémával. Mert van valaki, akinek még Krsnánál is nagyobb a szíve. Ki az az egyetlen személy, akinek még Krsna szívénél is nagyobb a szíve? Isten szívénél! Ez az Istennő szíve. Srímatí Rádhárání szíve még Krsna szívénél is nagyobb. Mindenkit képes meginvitálni a szolgálatba.

Ha tehát Krsna nélkülözhetetlen részét, a szívét vesszük, ott találkozhatunk a tiszta bhaktákkal. És ha veszünk egy tiszta bhaktát, az ő szívében Krsnával találkozhatunk. Sríla Srídhar Mahárádzs így ír erről: mi ez a kivételes energia és rezgés mely a tiszta bhaktákat veszi körül? Mi az ideáljuk, mi inspirálja őket? A szívükben fogod ezt megtalálni – ez Krsna, aki tiszta bhaktái szívében lakozik. Így szerethetjük Őt és szolgáit. És ne feledjétek, a szeretet nem szétoszlik, hanem megsokszorozódik. Ez a transzcendentális szeretet titka.

Krsna-prijá kérdése: Azt jelenti ez, hogy ha egy emberi lénynek adod a szereteted, akkor megint csak Krsnának adod azt? Ha egy embernek adod a szereteted, gyakorlatilag az Úrnak adod.

Tírtha Mahárádzs: Ha rendelkezel ezzel a látásmóddal… Ha azonban nem rendelkezel ezzel a magas szintű, lelki látásmóddal, akkor ez egy tévedés. Ha azon a szinten vagyunk, ahol a lelket látjuk, akkor lehetséges. Mert akkor nem a testet szeretjük, hanem a lélekkel osztjuk meg az érzéseinket. Ameddig nem vagy ezen a szinten, fókuszáld a figyelmed. És eszerint láss másokat is. Mert Krsna egy nagyon különleges fényt áraszt. Habár sötét színű, mégis fénylik, isteni fényességgel. Az Ő megértésében másokat is megértünk. Ha mindenkit az Úr szolgálójaként látsz, akkor szabadon megoszthatod az érzéseid. De soha ne keverjük össze, soha ne értsük félre az eltorzult földi érzéseket és az isteni lelki szeretetet. Az egyik karma, a másik préma. A karma önző, magában foglalja a te önző élvezeted; a préma isteni – csakis a lelkek között. Nem szabad tehát összekevernünk a kettőt. Nem szabad azt gondolnunk, hogy az egyik kicserélhető a másikkal.



 Веднъж имаше много сладка дискусия: един много добър бхакта повдигна въпроса: “Ако сме отдадени на Кришна, но имаме и някаква друго увлечение в сърцето, ако отделяме внимание и на някой друг” – това означава да поделям сърцето си между Кришна и някой друг – “Той как ще приеме това?” Сега можете да изложите своите очаквания: о, Той трябва да е достатъчно търпелив, по-търпелив от стрък трева, по-толерантен от дърво, трябва да понася моите глупости. Обаче този човек беше току-що оженен, затова го попитах: “Ти си женен, нали?” Той отвърна: “Да, женен съм.” Тогава му казах: “А как би се почувствал, ако съпругата ти много те обича и много те слуша, но има и някой друг в сърцето си?” Нямаше повече въпроси.

Не можем да постъпваме така с нашия свиден Бог. “Обичам те, но обичам и себе си.” Не можем да правим това. Трябва да даряваме любовта си, не да си я кътаме. Защото запомнете: колкото повече даваме, толкова повече получаваме. И както пише Шрила Прабхупад: “Животът идва от живот.” Съзнанието идва от съзнание. А любовта идва от любов. И от любовта произлиза любов. Нищо друго. Ако Кришна е Божията любов, кажете ми какво друго би могло да дойде от него, освен любов? Такова трябва да бъде виждането ни. Такъв трябва да бъде дарът ни.

Гиридхари: Все пак има някакво вътрешно противоречие. Не можеш да обичаш само Бога, без да обичаш никой друг.

Тиртха Махарадж: Разбира се! Аз не виждам никакво противоречие в това.

Гиридхари: Нали цялата ни любов трябвало да е насочена към Бога.

Тиртха Махарадж: О, разбирам. Какво да се прави?! Трудно е. Ако обичаме Бог като цяло, Той е толкова велик; не можем да Го обхванем с разбирането си, за да Го обичаме. Нека си изберем една част от тялото Му. Знаем, че Той е трансцендентален, една малка Негова частица може да изпълнява ролята на всички останали, затова нека вземем едно късче. Едно късче е същото като цялото; цялото е твърде голямо, затова нека изберем една малка част, която сме способни да възприемем. Моето предложение е да изберем сърцето Му. Защото без сърцето тялото няма да функционира, а и знаем, че някои съществени енергии се намират в сърцето, затова нека вземем за пример него. Пък и в крайна сметка практикуваме бхакти-йога, йога на чувствата, така че коя друга част бихме могли да изберем от Бога, ако не сърцето! Бяхме посъветвани да продължаваме да търсим, докато не намерим. Така че най-напред претърсваме тялото на Кришна – ето ги нозете, ето я гръдта, а вътре е сърцето. После взимате нож и разрязвате – и какво има вътре в сърцето? Нека видим какво е скрито в сърцето? Какво ще откриете в сърцето на Кришна? Чистите предани. Сърцето на Кришна е пълно с чистите предани. Отново, не можем да се отървем от тези ваишнави! Поне се отървахме от бъдещите ваишнави – от тези, които все още не са отдадени. Но тогава ще се натъкнете на голям проблем. Защото има някой, чието сърце е по-голямо дори от сърцето на Кришна. Коя е тази единствена личност, чието сърце е по-голямо дори от сърцето на Кришна? От сърцето на Бога! Това е сърцето на Богинята. Сърцето на Радхарани е по-широко дори от сърцето на Кришна. Тя може да включи всички в служене.

И така, ако вземем най-съществената част на Кришна – сърцето Му – ще срещнем там чистите предани. А ако вземем чистия предан, в неговото сърце ще видим Кришна. Шрила Шридхара Махарадж описва това: каква е тази изключителна сила и трептение около чистите предани? Какъв е техният идеал, кое е това, което ги вдъхновява? Ще го откриете в сърцата им – това е Кришна, който обитава сърцата на чистите отдадени. Това е начинът да обичате Него и Неговите слуги. И не забравяйте, любовта не се поделя, а се умножава. Такава е тайната на трансценденталната любов.

Въпрос на Кришна Прия: Това означава ли, че ако даваш любовта си на човешко същество, отново я даваш на Кришна? Ако даряваш любовта си на човешко същество, ти всъщност я даваш на Бог?

Тиртха Махарадж: Ако имаш това виждане… Но ако нямаш такова извисено, духовно виждане, тогава това би могло да е грешка. Ако сме на нивото да виждаме душата, тогава е възможно. Защото тогава не тялото ще е това, което обичаме, а ще споделяме чувства с душата. Докато не сте на това ниво, съсредоточете вниманието си. И от тази перспектива виждайте всички останали. Защото Кришна излъчва много специална светлина. Макар да е тъмен, въпреки всичко Той излъчва светлина, божествено сияние. Затова разбирайки Него, можете да разберете и останалите. Ако виждате всеки като слуга на Бога, тогава на воля можете да споделяте чувствата си. Но никога не бива да смесвате и да обърквате изкривените земни чувства с божествената, духовна любов. Едното е кама, а другото према. Кама е себична, тя включва егоистичното ви наслаждение; према е божествена – единствено между душите. Затова не ги бъркайте. Не бива да мислим, че едното би могло да замени другото. 



Había una vez una discusión muy deliciosa: una vez un buen bhakta planteó la pregunta: “Siendo devotos devotados de Krishna, tenemos por lo tanto otro enamoramiento en los corazones al prestar atenciones a alguna que otra persona.” – Esto significa repartir el corazón entre Krishna y otra persona – “¿Cómo lo aceptaría El?”

Bueno, ahora podéis exponer vuestras esperas y esperanzas: o, El debe de ser bastante paciente, más paciente aún que la hierba, más tolerante que el árbol, debería soportar las tonterías. Como se trataba de un recién casado, pregunté: “¿Estás casado, verdad?” Respondió: “Sí, estoy casado.” Entonces yo le dije: “¿Y cómo te sentirías tú si tu esposa a quien amas y quien te obedece guardase en su corazón rinconcito para otra persona?” Ya no había otras preguntas. .

No podemos comportarnos de este modo con nuestro precioso Dios. “Te amo, pero también amo a mi persona.” No podemos hacerlo. Debemos donar nuestro amor y no debemos guardarlo escondido. Ya debéis recordar: cuanto mas damos, tanto más recibimos. Como lo ha escrito Shrila Prabhupad: “La vida proviene de vida.”Asimismo, la conciencia proviene de conciencia. El amor proviene de amor. Nada más ni nada menos. Si Krishna es el Amor Divino, decidme pues, ¿qué es lo que puede provenir de El si no fuera amor? Esta debe ser vuestra visión. Esta debe ser vuestra ofrenda.

Giridhari: Por lo tanto, hay una contradicción interior. No puedes amar sólo a Dios sin amar a otra persona también.

Titha Maharaj: ¡Por supuesto que sí! No veo ninguna contradicción en ello.

Giridhari: Nuestro amor entero debería ir dirigida hacia Dios.

Titha Maharaj: O, lo entiendo. ¿Qué hacer? Es difícil. Si amamos a Dios de manera general, El es tan grande que no nos será posible abarcarLe en nuestra comprensión y llegar a amarLe. Tendremos que escoger una parte de Su cuerpo. Sabemos que El es trascendente y una pequeña partícula Suya puede desempeñar el papel de todas las demás partes y por esta razón podemos guardar un trocito. Un trocito es igual a lo entero, pero lo entero es demasiado grande y por esto tenemos que escoger una pequeña parte, la que nos es posible concebir.

Mi sugerencia es la de escoger Su corazón. Ya que sin corazón el cuerpo dejará de funcionar y además sabemos que algunas energías sustanciales se ubican en el corazón y debemos tomarlo como ejemplo. En fin de cuentas estamos practicando bhakti-yoga, o sea yoga de las emociones y en tal caso, ¿qué otra parte podríamos escoger si no fuera el corazón? Nos han aconsejado de seguir buscando ya que quien busca, halla. Primero hay que hacer pesquisa sobre Su cuerpo – las piernas, los pechos y dentro está el corazón. Luego hay que usar el puñal y cortar – ¿qué es lo que está escondido dentro del corazón? Vamos a ver lo que se esconde dentro del corazón. ¿Qué es lo que vais a descubrir en el corazón de Krishna? Los puros devotos dedicados. El corazón de Krishna está repleto de puros devotos dedicados. De nuevo no llegaremos a librarnos de estos vaishnavs a nuestro derredor. Por lo menos nos hemos librado de los futuros vaishnavas – los que no se han dedicado todavía. Pero surge un gran problema. Es que existe alguien cuyo corazón es aún más grande que el de Krishna. ¿Quien es esta persona única cuyo corazón es más grande que el de Krishna? ¡Del sagrado corazón de Dios! Es el corazón de la Diosa. El corazón de Radharani es más amplio que el corazón de Krishna. Ella puede abarcar a todos en el servicio.

Con que si tomamos la parte más sustancial de Krishna – Su corazón – encontraremos allí a los puros devotos dedicados. Y si tomamos por separado a un devoto dedicado, en su corazón ya veremos a Krishna. Ya lo ha escrito Shrila Shridhara Maharaj: ¿Cuál es la fuerza exclusiva y la vibración al lado de los puros devotos dedicados? ¿Cuál es su ideal, cuál es su inspiración? Ya lo descubriréis en sus corazones – Krishna es el que tiene morada en los corazones de los puros devotos dedicados. Este es el modo de amar a El y a Sus servidores. Y no hay que olvidar: el amor no se comparte, se va multiplicando. Este es el secreto del amor trascendente.