Archives

Calendar

May 2013
M T W T F S S
« Apr   Jun »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  



Archive for May 13th, 2013

Почтителното обожание, вайдхи-бхакти, не е толкова великолепно, колкото спонтанната любов към Бога, избликнала от дълбините на сърцето. Чайтаня Махапрабху считал Рупа Госвами за най-подходящата личност, която да разпространи рагануга-бхакти.”[1]

Какво е вайдхи-бхакти? Към коя категория принадлежи? Съществуват различни видове, различни нива на бхакти; какъв тип е вайдхи? Дамодар?

Дамодар: Предписано предано служене.

Тиртха Махарадж: Правилно. Коя е санскритската дума за това?

Дамодар: Садхана.

Тиртха Махарадж: Садхана-бхакти, разбира се! Вайдхи-бхакти е садхана-бхакти. Ами рагануга? Рагануга проста практика ли е или от висш тип?

Дамодар: Висша.

Тиртха Махарадж: Хм. Към коя категория принадлежи? Това садхана-бхакти ли е или не?

Дамодар: Не.

Тиртха Махарадж: Не? O-o! Лабанга казва: “Спонтанна привързаност…?” без да довърши изречението. Съществуват две школи в бхакти: едната е садхана-бхакти, т.е. следване на принципите; а втората е спонтанната привързаност. Садхана-бхакти, следването на определени правила и предписания, има две подкатегории. Едната е вайдхи-садхана, което означава действително следване на дадени правила и предписания, а другата е рагануга-бхакти, където основният принцип е да се следва такава личност, която има рага. Това трябва да се разбере: че и вайдхи – следването на принципи, правила и забрани – и рагануга, следването на добрия пример, и двете категории спадат към садхана-бхакти. Разбира се, рагануга е от по-висш тип, но все още принадлежи към същата категория. А другият тип, който е по-висш и от по-висшия – това е рагатмика-бхакти. Това означава, че атман (душата) на този вид предано служене е рага, есенцията. Но това се среща много рядко и ние не бива да имитираме рагатмика-бхакти.

И така, ако някой иска да практикува рагатмика – забравете, не можете да практикувате рагатмика; но ако някой иска да практикува рагануга-бхакти без да е осъществил и да е следвал принципите, резултатът е пропадане. Ако захвърлите принципите преди да сте ги постигнали, това е пълен провал. Но ако не захвърлите принципите след като ги постигнали, това също е пълен провал. Във всички мистични школи се потвърждава, че след като постигнеш съвършенство, вече имаш различни задължения от процеса, който те е отвел до тази позиция.

Тук са споменати двете главни школи в бхакти – следване на принципите и следване на добрия пример, вайдхи и рагануга. Затова трябва да следваме правилата, а също и добрия пример, защото те ще ни отведат по-близо до постигането. Някой даде определение за садху-санга или за бхакти-процеса: той каза, че това не е просто компания на няколко човека, които спазват вегетарианска диета и вярват в прераждането – това е нещо повече. И защо садху-санга е нещо повече от просто компания на хора със стомашни проблеми? Отговорът е посветеността. Тя е, която въздига принципа. Защото преданоотдаденият е напълно посветен на Кришна. Само си спомнете онази история, когато преданоотдадената[2] белела банана, изхвърляйки плода и предлагайки кората. Това вайдхи ли е или рагануга? Това е бананануга. Бананатмика. Но ако вие готвите за муртите, моля ви, моля ви, когато белите бананите, използвайте бананите, а не корите.

Мисля, можем да се съгласим, ако направите диаграма на напредъка си, че на първите стъпки си мислите: “О, аз следвам дадени правила и предписания – това е голяма крачка”, но всъщност крачката е съвсем малка. На по-високите нива напредвате едва-едва, но от абсолютна гледна точка това е много висше.

И така, кое да изберем: садхана или садхана? Дамодар?

Дамодар: Това, което е по-близо до нас.

Тиртха Махарадж: Садхана, правилно. Кое е по-близо? Най-вероятно садхана-бхакти е по-близо до практикуващите. Защото повечето бхакти с трудности следват един съвсем ограничен набор от дадени правила и предписания. Какво да говорим за опасността от извършване на някаква спонтанна посветеност? Може би за вас сега това е теоретичен въпрос, но не забравяйте, че елементарните практики не се равняват на висшата цел. 



[1] из „Шри Гуру и неговата милост” от Б.Р.Шридхара Махарадж

[2] съпругата на Видура, Махабхарата



“The respectful worship, like vaidhi-bhakti, is not as majestic as the spontaneous love of Godhead springing from the depths of the heart. Chaitanya Mahaprabhu considered Rupa Goswami the best person to distribute raganuga-bhakti.”[1]

What is vaidhi-bhakti? Which category it belongs to? There are different types, different levels of bhakti, what type is vaidhi? Damodar?

Damodar: Regulated devotional service.

Tirtha Maharaj: Correct. What is the Sanskrit name for that?

Damodar: Sadhana.

Tirtha Maharaj: Sadhana-bhakti, of course! Vaidhi-bhakti is sadhana-bhakti. And what about raganuga? Raganuga is a simple practice or a high type?

Damodar: High.

Tirtha Maharaj: Hm. Belonging to which category? Is this sadhana-bhakti or not?

Damodar: Not.

Tirtha Maharaj: Not? O-o! Labanga says: “Spontaneous attachment…?” never concluding the sentence. There are two schools of bhakti: one is sadhana-bhakti, i.e. following the principles; and the second is the spontaneous attachment. Sadhana-bhakti, following of certain rules and regulations, has two sub-categories. One is vaidhi-sadhana, that means really following certain rules and regulations, and the other is raganuga-bhakti, where our main principle is to follow such a person, who has raga. This should be understood: that both vaidhi – following principles, rules and regulation – plus following a good example, both categories belong to sadhana-bhakti. Of course, raganuga is a higher type, but still belongs to the same category. And the other, the high higher type – this is the ragatmika-bhakti. That means that the atman of that type of devotional service is raga, the essence. But this is very rare and we should not imitate ragatmika-bhakti.

So if somebody wants to practice ragatmika – forget it, you cannot practice ragatmika, but if somebody wants to practice raganuga-bhakti without obtaining and following the principles, then result is fall down. If you throw away the principles before accomplishing them that is total failure. But if you do not throw away the principles after accomplishing them that is total failure also. In all mystic schools they agree that after you have reached perfection you have a different duty then the process that has leading you to that position.

Here the two main schools of bhakti are mentioned – following the principles and following the good example, vaidhi and raganuga. Therefore we have to follow the rules and also the good examples, because they will bring us closer to our achievements. Somebody gave a definition about sadhu-sanga or the bhakti-process, he said that this is not a simple company of few people who follow a vegetarian diet and believe in reincarnation – this is something more. Why sadhu-sanga is more than simply company of people with stomach problems? The answer is dedication. This is what makes the principle.  Because a devotee is fully dedicated to Krishna. Just remember that story when the devotee[2] was peeling the banana, throwing away the flash and offering to Krishna the cover. Is that vaidhi or raganuga? This is banananuga. Bananatmika. But if you are cooking for the deities, please, please, when you peel the bananas, use the banana, not the skin.

I think we can agree, if you make diagram of your progress, the first steps you think: “Ah, I follow certain rules and regulations – that is a big step”, but actually this is a small little step. On the higher levels you make one little-little progress, but on the absolute platform this is very high.

So which one to choose: sadhana or sadhana? Damodar?

Damodar: Which is closer to us.

Tirtha Maharaj: Sadhana, correct. Which is closer? Most probably this is sadhana-bhakti which is more close to the practitioners. Because most of the devotees can hardly follow the very limited number of rules and regulations that are provided. What to speak of the danger of committing some spontaneous dedication? Maybe this is like a theoretical question right now, but do not forget that elementary practices are not equal to the ultimate goal.



[1] from “Shri Guru and his grace”, by Shrila Shridhara Maharaj

[2] the wife of Vidura, Mahabharata