Archives

Calendar

February 2013
M T W T F S S
« Jan   Mar »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728  



Archive for February, 2013

Feb

18

Nityananda Prabhu got the instruction to enlighten people about the holy names of Krishna. But how do you think, He was an obedient servant or He had some private opinion? He had private opinion, because He was avadhuta type. He thought: “I have got an instruction to do this, but better I do something else.” Sometimes do you have that feeling also? You got an instruction from your master and then you decide to do another way. Because you know it better, right!? This is when you are coming closer to this avadhuta style: “I know better!”

There was a story when a master told a disciple: “Well, in order to get some training I feel that you need to go to some martial arts, because there you will be disciplined and you will learn something.” All right, next time after half a year again they meet, so the master asks: “Have you gone to martial arts?” and the boy says: “No.” The master says: “How not?! I have told you to go there.” “Yes, you have told, but I was thinking about this and I thought that maybe it is better to practice yoga instead of martial arts.” So the master says: “All right! And did you go to practice yoga?” He said: “No!”

This is the avadhuta style, you do not care practically for anything. Of course we all know that Nityananda Prabhu was an avadhuta type. But here is a little secret. He is not simply neglecting or rejecting the instructions, but He had a special mood. Finally He did not preach about Krishna nam, but He started to preach about something else. How was that mantra? “Bhaja Gourang, kaha Gouranga, laha gourangera nam…” This was His mood, this was His preaching. He did not want to glorify some ancient, faraway God, Krishna, hiding in His places. He wanted to glorify His personal, beloved God.

But if we want to understand the avadhuta style, we have to break the avadhuta code. What is avadhuta? First is A. A is akshara – that means “imperishable”. This is the beginning of avadhuta – you have to be imperishable. VA stands for varenyam – “best, exclusive, extraordinary”. DHU stands for dhuta, or “shaken of”. And finally TA stands for “that”, tat. So avadhuta means who have shaken off the chains of material existence and who is very well versed in the imperishable.

This is the quality of an avadhuta. It is not that he goes against the rules and regulations. Because that is very easy. Even the stupid guys can do that. Even the uncontrolled people outside can have some avadhuta features. But without this – being well versed in the absolute truth and being free from material limitations – you cannot become a real avadhuta. So it is not enough to invent instructions for yourself, like an avadhuta, or change the mantra, but you have to be well versed and you have to be free from contamination.

And this was what Nityananda Prabhu had.

 



Let us dive deep into the ocean of revelation. We can come to the next level after the “Bhagavad-gita” and this is the “Shrimad-bhagavatam”. Although it contains eighteen thousand verses, it is also condensed in four verses. That is quite an achievement – to tell a long story very shortly. Here again Krishna is speaking. Krishna is teaching Brahma, the secondary creator of the universe. Brahma is the highest intellect in the universe. Still God Supreme is teaching this highest intellect: what kind of vision you must have in order to accomplish your duty. I do not know how you feel about yourselves, but I do not feel myself the greatest intellect in this universe. So, if even Brahma needed some guidance to fulfill his duty, what to speak of us?! Maybe our duty is not so complicated as for Brahma – to create a whole universe. In most of the cases your duty as men, for most of the men is to establish your families and take care of your children, of your beloved ones. Still it is complicated enough; we need some guidance to do it nice. And meanwhile not to forget about the highest goal. Because Brahma was arranging the universe, but he was doing that as a devotional service. We should also establish our small little worlds, our private universes with some guidance and not to forget about the highest goal.

These four verses of the “Shrimad-bhagavatam” are contained in the Second Canto. Let us first check the introduction, we can say, which is also a beautiful verse. This verse says: “All of Me, namely My actual eternal form and My transcendental existence, color, qualities and activities — let all be awakened within you by factual realization, out of My causeless mercy.”[1] So, Brahma will understand the message only by the blessings of the Supreme. “Whatever I have, whatever I possess, you will understand, let it be awakened in your heart through My blessings.” And then He says: “aham evasam evagre/ nanyad yat sad-asat param/ pascad aham yad etac ca/ yo ‘vasisyeta so ‘smy aham – Brahma, it is I, the Personality of Godhead, who was existing before the creation, when there was nothing but Myself. Nor was there the material nature, the cause of this creation. That which you see now is also I, the Personality of Godhead, and after annihilation what remains will also be I, the Personality of Godhead.[2]

The three phases of time: past, present and future – it is God Himself. Whatever existed before, whatever is now and whatever will be there in this universe – it is Him. Just think about the dimensions of this verse. Is not it extremely important and interesting „whatever existed before the creation”? We think that everything starts with the creation and there was nothing before. But here Krishna says: “Before anything else existed, I was.” He is Supreme, so He can exist in the past. But then He goes on telling: “The original form of the universe was unmanifested. Now it is manifested. Whatever is here is also a reflection of Me. What you see now, it is Me. And after it will be finished, whatever remains – it will be Me, I will stay.”

Everything that is created on the material platform is temporary. Still this is a reflection of the Supreme – present. And the future is also divine. Everything that is here in this material universe will be finished. Some few little things will remain: you, as spirit souls; God, Shri Krishna; and your love to Him. These will stay, because it is eternal, beyond the limitations of matter. Past is a history, future is a mystery, present moment is a gift. Because we can be happy right now. And as we discussed: where to find God; religion says in the past, mysticism says in the future, bhakti says now. This is our process, because the present moment is a gift.

Try to live your life like this: every moment, every day that is given to us is a gift! If we have such a past that it was Krishna and if we have such a future that it will be Krishna, what is in between the two – it is only the present day and it is also about Him. This is the way to see Krishna always – He is our past, He is our future and He is our present.

Here one small little thing is mentioned also: “Before creation when there was nothing but Myself, nor was there the material nature, the cause of this creation…” Material nature, prakriti, has a very special, double function: in one sense nature is an effect, and also a kind of cause. Nature is a divine power; and it starts to function, manifest and bring so many things to the surface. From this we can understand that if we equate the material world with this divine nature, this divine energy, then we can see the connection back to Krishna. This is the way to transform our vision about nature. Because if we speak about nature, we should always ask: “Whose nature is this?” Right, we always say: “You have a kind nature.” Or: “You have a rough nature.” Krishna has a beautiful nature! And He has the present as a gift! He is such a type of God that His past is eternal, His future is unlimited and His present is just beautiful.

(to be continued)



[1] “Shrimad-bhagavatam” 2.9.32

[2] “Shrimad-bhagavatam” 2.9.33



Merüljünk mélyre a kinyilatkoztatás óceánjában. A Bhagava- gítá után eljuthatunk a következő szintre, ez pedig a Srímad Bhágavatam. Habár tizennyolcezer verset tartalmaz, ez is négy versben foglalható össze. Ez már eredmény – egy nagyon hosszú történetet ilyen röviden elmondani. Itt ismét Krsna beszél. Krsna Brahmát tanítja, az univerzum másodlagos teremtőjét. Brahmá a legmagasabb intelligencia a világegyetemben. Mégis a Legfelsőbb Úr tanítja ezt a legmagasabb intelligenciát: milyen látásmóddal kell rendelkezned, hogy teljesítsd kötelességed. Nem tudom, hogy érzitek ezt magatokkal kapcsolatban, de én nem érzem magam az univerzum legintelligensebbjének. Ha tehát még Brahmának is szüksége volt útmutatásra, hogy eleget tegyen kötelességének, akkor mit szóljunk mi?! Lehet, hogy a mi kötelességünk nem olyan bonyolult, mint Brahmáé – az egész világegyetem megteremtése. Férfiként a legtöbbeknek a kötelessége a családalapítás, gondoskodás a gyermekekről, a szeretteikről. Már ez is elég bonyolult; útmutatásra van szükségünk, hogy jól tudjuk csinálni. És mindeközben ne felejtkezzünk meg magasabb célunkról. Mert Brahmá az univerzum elrendezésével volt elfoglalva, de ezt, mint odaadó szolgálatot tette. Nekünk is létre kell hoznunk saját kis világunkat, privát univerzumunkat az útmutatás segítségével, és közben nem szabad megfelejtkeznünk a magasabb célról.

A Srímad Bhágavatam ezen négy verse a második énekben található. Nézzük meg először a bevezetést, mely szintén egy gyönyörű vers. Ez a vers így szól: „Minden, ami vagyok, valódi örök formám és transzcendentális létem, színem, tulajdonságaim és tetteim – ébredjenek fel benned valós megértésként, indokolatlan kegyem által.”[1] Brahma tehát kizárólag a Legfelsőbb kegyéből fogja megérteni az üzenetet. „Bármim, amim van, bármi, amivel rendelkezem, megérted, éledjen fel szívedben, kegyem által.” Majd így folytatja: „aham évászam évágré  nánjad jat szad-aszat param / pascsád aham jad étacs csa  jó’vjasisjéta szó’szmjaham – Brahmá, én, az Istenség Személyisége vagyok az, aki létezett a teremtés előtt, mikor nem volt semmi más csak Én. Még az anyagi természet, ezen teremtés forrása sem létezett. Amit most látsz, az is Én vagyok, az Istenség Személyisége, és ami a megsemmisülés után marad az is Én leszek, az Istenség Személyisége. [2]

Az idő három fázisa: múlt, jelent és jövő – Isten Maga. Bármi, ami korábban létezett, bármi, ami most létezik és bármi, ami létezni fog az univerzumban – minden Ő. Gondoljatok bele ezen vers dimenzióiba. Hát nem rendkívül fontos és érdekes „bármi, ami a teremtés előtt létezett”? Azt gondoljuk, hogy minden a teremtéssel kezdődik, és előtte semmi sem létezett. De Krsna itt azt mondja: „Mielőtt bármi más létezett volna, Én voltam.” Ő a Legfelsőbb, létezhetett tehát a múltban. De aztán így folytatja: „Az univerzum eredeti formája megnyilvánulatlan volt. Most megnyilvánult. Bármi, ami itt van, mind az Én tükröződésem. Amit most látsz, Én vagyok. És miután vége lesz, ami marad, az is Én leszek, Én maradok.”

Minden, ami az anyagi szinten teremtetett, ideiglenes. Mégis a Legfelsőbb jelen tükröződése. És a jövő is isteni. Minden, ami jelen van itt az anyagi univerzumban, véges. Néhány apróság megmarad: te, mint lelki lény; Isten, Srí Krsna; és a Felé irányuló szereteted. Ezek megmaradnak, mert ezek örök dolgok, túl az anyagi korlátokon. A múlt történelem, a jövő misztérium, a jelen pillanat ajándék. Mert boldogok lehetünk most, ebben a pillanatban. És ahogy beszéltünk róla: hol találhatjuk meg Istent; a vallás azt mondja, a múltban, a miszticizmus azt mondja, a jövőben, a bhakti azt mondja, a jelenben, most. Ez a mi folyamatunk, mert a jelen pillanat ajándék.

Próbáljátok így élni az életeteket: minden pillanat, minden nap, ami megadatott, ajándék! Ha olyan múlttal rendelkezünk, hogy az Krsna volt, és olyan a jövőnk, hogy az Krsna lesz, ami a kettő között van – az a jelen és az is Róla szól. Ez a módja, hogy mindig láthassuk Krsnát – Ő a múltunk, a jövőnk és a jelenünk.

Van itt még egy apró dolog, amiről említést tesz. : „A teremtés előtt, mikor még nem volt semmi, csak Én Magam, még az anyagi természet, ennek a teremtésnek a forrása sem létezett…” Az anyagi természet, prakrti, egy speciális, kettős funkcióval rendelkezik: bizonyos értelemben a természet egy következmény, és egyfajta ok is. A természet egy isteni energia, elkezd működni, megnyilvánul és sok mindent a felszínre hoz. Ebből megérthetjük, hogy ha azonosítjuk az anyagi világot, ezzel az isteni természettel, isteni energiával, akkor megláthatjuk a kapcsolatot vissza Krsnához. Ily módon alakíthatjuk át a természetről alkotott látásmódunkat. Mert ha a természetről beszélünk, mindig meg kell kérdeznünk: „Kinek a természete?” Így van? Mindig azt mondjuk: „Olyan kedves a természeted.” vagy „Durva a természeted.” Krsna természete gyönyörű! Jelene pedig ajándék! Olyan típusú Isten, hogy a múltja örök, a jövője határtalan, jelene pedig gyönyörű.

(folytatjuk)



[1] Srímad Bhágavatam 2.9.32.

[2] Srímad Bhágavatam 2.9.33.



Нека се гмурнем надълбоко в океана на откровенията. Можем да стигнем до следващото ниво след “Бхагавад Гита”, а това е “Шримад Бхагаватам”. Макар да съдържа осемнадесет хиляди стиха, есенцията му също е събрана в четири от тях. Това е значително постижение – да разкажеш една дълга история съвсем накратко. Тук отново Кришна говори. Кришна напътства Брахма, вторичния творец на всемира. Брахма е най-висшият интелект във вселената. При все това, Върховният Бог наставлява този най-висш интелект: каква визия трябва да има, за да изпълни задачата си. Не знам вие как се усещате, но аз не се чувствам най-висшия интелект в тази вселена. Така че щом дори Брахма се е нуждаел от някакви насоки как да се справи със задълженията си, какво да говорим за нас?! Може нашите задължения да не са чак толкова сложни като неговите – да сътвори цяла вселена. В повечето случаи вашият дълг, какъвто е дългът на повечето хора, е да създадете семейства, да се грижите за децата си и за онези, които обичате. Но дори това е достатъчно сложно; нуждаем се напътствия, за да го свършим както трябва. А междувременно да не забравяме и най-висшата цел. Защото Брахма сътворявал вселената, обаче правел това като предано служене. Ние също трябва да организираме своите малки светове, своите лични вселени, следвайки известно ръководство, и да не забравяме за най-висшата цел.

Тези четири стиха от „Шримад Бхагаватам” се намират във Втора Песен. Нека преди това прочетем, така да се каже, въведението към тях, което също е хубав стих. Той гласи: „Нека се пробуди у теб знанието за Мен и нека по безпричинната Ми милост да прозреш Моята истинска вечна форма и Моето трансцедентално битие, Моя цвят, качества и дейности.[1] И така, Брахма ще разбере посланието единствено по благословиите на Върховния. “Ти ще разбереш всичко, което имам и което притежавам; нека то се пробуди в сърцето ти по Моята благословия.” И след това Той казва: ахам евасам евагре/наняд ят сад-асат парам/пашчад ахам яд етач ча/ йо ‘вашишйета со ‘смй ахам – О Брахма, Аз, Божествената Личност, съществувах преди сътворението, когато нямаше нищо друго, освен Мен. Нямаше я и материалната природа, която е причината за това творение. Това, което виждаш сега, също съм Аз, Божествената Личност, и това, което ще остане след унищожението, пак ще бъда Аз, Божествената Личност.”[2]

Трите фази на времето: минало, настояще и бъдеще – това е самият Бог. Каквото е съществувало преди, каквото съществува сега и каквото ще съществува във вселената – това е Той. Замислете се за измеренията на този стих. Не е ли изключително интересно и важно това „каквото е съществувало преди сътворението”? Мислим си, че всичко започва със сътворението и че преди него не е имало нищо. Но тук Кришна казва: “Преди каквото и да било друго да го има, Аз съществувах.” Той е върховен, така че може да съществува в миналото. Ала след това Той продължава с думите: “Изначалната форма на вселената беше непроявена. Сега тя е проявена. Каквото съществува тук, то също е отражение на Мен. Това, което виждате сега, съм Аз. И след като всичко свърши, онова, което ще остане, ще бъда Аз, Аз ще остана.”

Всичко, което е създадено в материалната сфера, е временно. При все това, то е отражение на Върховния – настоящето. А бъдещето също е божествено. С всичко, което съществува тук, в тази материална сфера, ще бъде свършено. Съвсем малко неща ще останат: вие, като духовни души; Бог, Шри Кришна; и вашата любов към Него. Тези неща ще останат, защото са вечни, отвъд ограниченията на материята. Миналото е история, бъдещето е мистерия, настоящият момент е дар. Защото можем да сме щастливи тъкмо сега. Обсъждахме къде да намерим Бога: религията казва в миналото, мистиката казва в бъдещето, бхакти казва сега. В това се състои нашият процес, тъй като настоящият момент е дар.

Стремете се да живеете по такъв начин живота си: всеки миг, всеки ден, който ни е даден, е дар! Ако имаме такова минало, което е било Кришна, ако имаме такова бъдеще, което ще бъде Кришна, какво остава между двете – само днешният ден, и той също е за Него. Това е начинът да виждаме Кришна винаги – Той е нашето минало, Той е нашето бъдеще, Той е нашето настояще.

Тук се споменава и още нещо: “Преди сътворението нямаше нищо освен Мен, нямаше я и материалната природа, причината за това битие…” Материалната природа, пракрити, има много специална, двойна функция: в един смисъл природата е следствие, но също и вид причина. Природата е божествена енергия; тя започва да действа, да се проявява и да изважда толкова много неща на повърхността. Оттук разбираме, че ако приравним материалния свят с тази божествена природа, с тази божествена енергия, ще можем да съзрем и връзката обратно към Кришна. Това е начинът да променим виждането си за природата. Защото ако говорим за природа, винаги трябва да се питаме: “Чия природа е това?” Нали така, ние винаги казваме: “Ти си мил по природа.” Или: “Ти имаш груба природа.” Кришна има прекрасна природа! Той има настоящето като дар! Той е такъв Бог, че Неговото минало е вечно, бъдещето Му е безгранично, а настоящето Му е просто красиво.

(следва продължение)



[1] „Шримад Бхагаватам” 2.9.32

[2] „Шримад Бхагаватам” 2.9.33



Vamos a bucear en lo profundo del océano de revelaciones. Podemos llegar al nivel siguiente después de la escritura  “Bhagavad-gita”  que es  la“Shrimad-bhagavatam”A pesar de que conste de dieciocho mil versos, la esencia se halla concentrada en cuatro de ellos. Es un logro importante – relatar una larga historia muy en breve. De nuevo está hablando Krishna. Krishna alecciona a Brama – creador secundario del Universo. No obstante  el Dios Supremo está aleccionando al intelecto superior en el Universo: ¿qué visión debe tener para cumplir con su objetivo? No sé cómo os sentís pero yo no me siento como intelecto superior en este Universo. Cuando incluso un Brama necesitaba algún curso de orientación para cumplir con sus obligaciones, ni hay que ¡hablar de nosotros! Nuestras obligaciones por cierto no son tan complicadas como las suyas – la creación del Universo. En la mayoría de los casos el deber que tenéis es el deber de cualquiera – fundar una familia, cuidar a los hijos y a los que amáis. Claro que todo eso es bastante  complicado, necesitamos orientación e dirección para realizar como es debido nuestros  objetivos. Entre tanto no debemos olvidar la meta suprema. Ya que Brama había creado el Universo pero lo hacía rindiendo servicio dedicado y devoto. También nosotros debemos organizar nuestros pequeños mundos, nuestros universos personales, siguiendo el rumbo de cierta dirección sin olvidar la meta suprema.

Estos cuatro  versos de la “Shrimad-bhagavatam” se hallan en el Segundo Canto. Leamos previamente la introducción que también queda plasmado en un hermoso verso. Dice así: „ Ojalá despierte en ti el saber de Mi persona y ojalá llegas a vislumbrar Mi gracia inmotivada y Mi verdadera y sempiterna forma así como mi existencia trascendental, Mi color, mis calidades y actividades.”[1]

 De modo que Brama comprenderá el mensaje únicamente a través de la bendición del Supremo. “Te darás cuenta de todo lo que tengo y poseo y ojalá despierte tu corazón por el poder de mi bendición.” Y luego El dice: “aham evasam evagre/ nanyad yat sad-asat param/ pascad aham yad etac ca/ yo ‘vasisyeta so ‘smy aham — О Brama, Yo, la Persona Divina he existido antes de la creación, cuando no había nada más que Yo. No existía la naturaleza material que es la causa de esta creación. Lo que tú estás viendo ahora también soy Yo, la Persona Divina y lo que quedará después del aniquilamiento también va a ser  Yo, la Persona Divina…”[2]

Las tres fases del tiempo: pasado, presente y futuro – no son más que  Dios mismo. Lo que ha existido antes, lo que existe ahora y existirá en el Universo – todo ello es El. Pensad en las dimensiones que abarca este verso. ¿Acaso no sea de interés e importancia exclusivos lo que „haya existido antes de la creación”?

Solemos creer que todo comienza con la creación y que antes no había nada. Pero aquí afirma Krishna: “Antes de que exista cualquier otra cosa, existía Yo.” Siendo El supremo, puede haber existido en el pasado. Por lo tanto El prosigue con las palabras: “La forma inicial y original  del Universo no se había manifestado. Ahora se ha manifestado. Lo que existe por aquí es Mi reflejo. Lo que veis ahora, soy Yo. Y cuando todo se acabe, lo que quedará va a ser Yo. Yo me quedaré.”

Todo lo que ha sido creado en la esfera material es provisorio. A pesar de ello, siendo reflejo del Supremo, es el presente. El futuro también es divino. Todo lo que existe aquí, en la esfera material será aniquilado. Permanecerán muy pocas cosas – vosotros, almas espirituales, Dios, Shri Krishna y vuestro amor por El.  Permanecerán estas cosas ya que son eternas, quedan más allá de las límites materiales. El pasado es historia, el futuro es misterio, el momento presente es regalo. Podemos ser felices ahora, precisamente ahora mismo. Hemos debatido dónde podemos encontrar a Dios: la religión dice que en el pasado, el misticismo afirma que en el futuro, pero bhakti dice que podemos encontrar a Dios ahora mismo.

En esto consiste nuestro proceso ya que el momento actual es un regalo. Aspirad en vivir vuestra vida de este modo: cada instante, cada día  que se nos  ha dado ¡es un regalo! Teniendo como pasado Krishna, un  futuro que será Krishna, entonces lo que se sitúa entre los dos, es sólo el día de hoy y también queda dedicado a El. Es el modo de ver siempre a Krishna – El es nuestro pasado, El es nuestro futuro y también El es nuestro presente.

Se agrega algo más: “Antes de la creación no había nada más  que Mi persona, tampoco había  naturaleza material, causa de esta existencia…”  La naturaleza material, prakriti,  tiene una función muy especial y doble: en un sentido la naturaleza es consecuencia pero también es una especia de causa. La naturaleza es energía divina que se pone a funcionar, a manifestarse y a sacar a la superficie un sinnúmero de cosas.  De aquí comprendemos que al equiparar  el mundo material con la divina naturaleza, con la energía divina, podremos vislumbrar la relación que nos lleva a Krishna.

Es la manera de modificar nuestra visión de la naturaleza. Puesto que hablando de naturaleza siempre debemos preguntarnos: “¿La naturaleza  de quién, cuya es esta naturaleza?”  Ya que solemos decir: Tú eres bueno por naturaleza.” Y también: “Tú eres bruto por naturaleza…” Solemos  afirmar: ¡Krishna  es magnífico por naturaleza! Para El,  el tiempo presente es un regalo. El es Dios cuyo pasado es eterno, Su futuro es ilimitado y Su presente es simplemente hermoso…



 

[1] “Shrimad-bhagavatam” 2.9.32

[2] “Shrimad-bhagavatam” 2.9.33



Давайте нырнём глубоко в океане откровений. Можем достичь уровень, следующий за “Бхагавадь Гитой”, а это “Шримадь Бхагаватам”. Хотя содержит в себе восемнадцать тысяч стихов, эссенция его тоже сосредоточена в четырёх из них. Это значительное постижение – рассказать одну долгую историю совсем коротко. Здесь опять же Кришна говорит. Кришна напутствует Брахма, вторичный творец мира. Брахма – самый высший интеллект во вселенной. При всём при этом Верховный Бог наставляет этого самого высшего интеллекта: какую визию он должен иметь, чтобы выполнить свою задачу. Не знаю как вы чувствуете себя, но я не чувствую себя самым высшим интеллектом в этой вселенной. Так что, если даже Брахма нуждался в каких то указаний как справиться со своими обязанностями, что говорить о нас?! Может быть наши обязанности не такие уж сложные как его – сотворить целую вселенную. В большинстве случаев ваш долг, как и долг большинства людей, это создание семьи, забота о детей своих и о тех, которых любите. Но даже это достаточно сложно; нуждаемся в напутствиях, чтобы сделать это как следует. А междувременно как бы мне не забыть и самую высшую цель. Потому что Брахма сотворил вселенную, однако делал это как преданное служение. Мы также дожны организовать свои маленькие миры, свои собственные вселенные, следуя некоторым руководством, и не надо забывать самую высшую цель.

Эти четыре стиха из „Шримадь Бхагаватам” находяться во Второй Песни. Давайте сначала прочитаем, так сказать, введение к ним – тоже хороший стих: „ пусть просыпаеться у тебя знание обо Мне и пусть по безпричинной Моей милости ты получишь прозрение Моей настоящей вечной формы и Моего трансцендентного бытия, Моего цвета, качеств и деятельностей.”[1] И так, Брахма поймёт послание только с благословления Верховного. “Ты поймёшь всё, что у меня есть и являеться моим; пусть оно проснёться в сердце твоём с Моей благословии.” И дальше Он говорит: “ахам эвасам эвагре/наняд ят сад-асат парам/пашчад ахам яд етач ча/ йо ‘вашишйета со ‘смьи ахам – О Брахма, Я, Божественная Личность, существую раньше сотворения, когда не было ничего другого, кроме Меня. Не было и материальной природы, которая являеться причиной этого творения. То, что видешь сейчас, это тоже я, Божественная Личность, и то, что останеться после уничтожения, опять же буду Я, Божественная Личность.”[2]

Три фазы времени: прошлое, настоящее и будущее – это есть сам Бог. То, что уже существовало раньше, сейчас существует и будет существовать в будущее во вселенной – это есть Он. Задумайтесь об измеренияях этого стиха. Не являеться ли чрезвычайно нтересным и важным то, что „всё, что существовало до сотворения”? Думаем, что всё начинаеться только после сотворения и до него ничего не было. Но здесь Кришна говорит: “Раньше существования чего бы то ни было другого, существовал Я.” Он – Верховный, так что может существовать и в прошлом. Но потом Он продолжает со следующими словами: “Изначальная форма вселенной была непроявленной. Сейчас она проявлена. То, что существует здесь, оно тоже отражение Меня Самого. То, что видите сейчас, это тоже Я. И когда кончиться всё, то , что останеться, тоже буду Я, Я останусь.”

Всё, что создано в материальной сфере – временное. И всё же, оно отражение Верховного – настоящего. А будущее также божественное. Всё, что существует здесь, в этой материальной сфере, будет уничтоженно. Совсем немного вещей  остануться: вы, как духовные души; Бог, Шри Кришна; и ваша любовь к Нему. Эти вещи  остануться, потому что он вечные, выше ограничений материи. Прошлое – история, будущее – мистерия, настоящий момент – дар. Потому что можем быть счастливыми именно сейчас. Обсуждали где найти Бога: религия говорит – в прошлое, мистика говорит – в будущее, бхакти говорит – сейчас. В этом состоиться наш процесс, так как настоящий момент – дар.

Стремитесь жить таким образом свою жизнь: каждый миг, каждый день, который живём – дар! Если имеем такое прошлое, которое – Кришна, а будущее – Кришна, что остаёться – только день сегодняшний, и он тоже предназначен для Него. Это способь видеть Кришну всегда перед собой – Он наше прошлое, Он наше будущее, Он – наше настоящее.

Упоменаеться ещё: “До сотворения не было ничего, кроме Меня, не было материальной природы, не было причины этого бытия…” Материальная природа, пракрити, имеет очень специальную, двойную функциюя: в одном смысле природа – следствие, но также и вид причины. Природа – божественнная энергия; она начинает действовать, проявляться и выводит так много вещей наружу. Отсюда мы  понимаем, что если материальный мир сделаем тождественным с этой божественной природой, с божественной энергии, сможем увидеть и связь наша с Кришной. Это способь поменять наше видение о природе. Потому что если говорим о природе, всегда нужно спрашивать себя: “Чья эта природа ?” Ведь так мы обычно говорим: “Ты очень милый по природе своей.” Или: “У тебя грубая природа.” Кришна имеет прекрасную природу! Он имеет настоящее как дар! Он такой Бог, что Его прошлое – вечное, будущее Его – безграничное, а настоящее Его – просто красивое.

 

(следует продолжение)



[1] „Шримад Бхагаватам” 2.9.32

[2] „Шримад Бхагаватам” 2.9.33



English: Humility is a necessary prerequisite to learn. Why is Nityananda Prabhu called Avadhuta? What is the conclusion of our life’s confession? When surrender becomes real?

 

Български: Смирението е необходима предпоставка за учене. Защо Нитянанда Прабху е наричан Авадхута? Какво е заключението от изповедта на нашия живот? Кога отдаването става истинско?



Question of Yadunath: Are there any objective linguistic proofs that God is a person? Like when He says “Aham”. Because if I try to step out of the bhakti circle I am quite weak and I really do not have a strong answer. How could I explain to them?

Tirtha Maharaj: Proof that God is a person? How can we prove the existence of the sun? Open your eyes, go out in the sun and immediately you will see.

To quote a sloka from “Bhagavad-gita” for those, who have no conception that God is a person is useless. It will have no effect. But once I heard a devotee preaching so sweetly, telling: “There is somebody to take care of you. There is a Supreme Lord, He is embracing you and leading your path. Can’t you feel that?” I think this might be a better explanation. To give a few drops of faith, of hope, of rasa.

I think linguistic proofs are very weak to prove anything. Because if you try to prove something by reason, by arguments, tomorrow comes somebody with stronger arguments and then you lose everything you have got. Thesis, antithesis, synthesis – always fluctuating, always moving. But when you are emotionally convinced, then you can lose your conviction only if you get some more dose of affection.

But actually to prove anything is very difficult. How can you prove the existence of God? There is no way. There are some proofs for the existence of God, but they work only if you accept them. I am not joking, this is true! Only if you accept that this logic is the topic. This creation is type of explanation, there is teleological explanation that God exists, but these different proofs work only if you accept that they are valid. So there is this ontological proof that God exists, there is this cosmological proof that God exists and there is this physical teleological proof – too much complicated – but they work only if you accept them. Yet in the same way you cannot prove that God doesn’t exist either! It is also impossible to prove.

Proving is very basic, very elementary level. Even about the truth they say: It is not necessary to understand the truth – serve it. Can you explain what truth is? Can you prove what truth is? No. We cannot understand, but we can serve. Life – can you explain what life is? You should not think about the mystery of life, you should live your life. Can you explain who God is? Therefore Srila Prabhupad says: “Simply try to love Krishna.”

Concerning your question, in one sense everything – all your conclusions, all your siddhanta, all your grammar – depends on the school where you belong. From the “Bhagavad-gita” you can come to the conclusion that God is impersonal – ah, not God, because that is too specific – but the Ultimate is impersonal. And you can come to the conclusion that God is our Krishna! My Krishna! Why? Because from the milk ocean they churned both poison and nectar. Same ocean – opposite fruits. First was the poison that could kill all the world, hala-hala. And the last one was amrita – the nectar of immortality. From the same source you can bring poison and you can bring nectar. Depends on the school – how you churn the ocean. How you try to understand “Bhagavad-gita” – you can come to nectar and you can come to poison. Therefore the school is very important. Beyond a certain limit there is no other explanation – only the line. And here on the Balkan Peninsula we think that it is a very easy question – how to identify the line, the school. But I tell you, this is very highly complicated question. Because the different shakhas, the different schools, traditional lines of the Vedic explanations have opposing opinions on certain verses. So in one sense we can say: even the school does not really help you. What helps us? Someone who can explain something about the school and the line and the opposing elements. Therefore shakha, line, guru, parampara – they all work for the same transmission: to help you find the path back home, back to Godhead.

Try to prove that God is a person by some emotional surplus.



Въпрос на Ядунатх: Съществуват ли някакви обективни лингвистични доказателства, че Бог е личност? Както например Той казва „Ахам”. Защото ако изляза извън бхакти кръговете, аз съм доста слаб и действително не разполагам с убедителен отговор. Как бих могъл да им обясня?

Тиртха Махарадж: Доказателство, че Бог е личност? Как можем да докажем съществуването на слънцето? Отвори очи, излез навън в светлината и незабавно ще видиш.

Да се цитира шлока от „Бхагавад Гита” пред хора, които нямат разбирането, че Бог е личност, е безполезно. Няма да има никакъв ефект. Но веднъж чух един бхакта да проповядва толкова сладостно с думите: “Съществува някой, който се грижи за вас. Съществува Върховен Бог, Той ви прегръща и ви води по пътя ви. Нима не усещате това?” Мисля, че това би било едно по-добро обяснение. Да дадеш няколко капчици вяра, надежда, вкус.

Смятам, че лингвистичните доказателства са твърде слаби, за да докажат каквото и да било. Защото ако се стремиш да докажеш нещо чрез разсъждения и аргументи, утре ще дойде някой с по-силни аргументи и тогава губиш всичко, което си имал. Теза, антитеза, синтез – те неспирно варират и се променят. Обаче когато си емоционално убеден, тогава можеш да изгубиш убедеността си единствено ако получиш още по-голяма доза любов.

Но всъщност, да се докаже каквото и да било е много трудно. Как можеш да докажеш съществуването на Бога? Няма начин. Има някакви доказателства за съществуването Му, ала те са в сила единствено ако ги приемаш. Не се шегувам, истина е! Единствено ако приемеш, че тази логика върви. Това творение е един тип обяснение; съществува и телеологично обяснение, че Бог съществува, но тези различни доказателства работят само ако приемаш, че са валидни. И така, има онтологично доказателство, че Бог съществува, има космологично доказателство, че Бог съществува, има и физико-телеологично доказателство – твърде сложно е – но те важат единствено ако ги приемаш. Обаче по същия начин не можеш да докажеш пък и че Бог не съществува! Това също е невъзможно да се докаже.

Доказателствата са нещо много базово, на много елементарно ниво са. Дори за истината казват: не е нужно да разбираш истината, служи й. Нима можеш да разбереш какво е истината? Нима можеш да докажеш какво е истината? Не. Не можем да разберем, но можем да служим. Животът – можеш ли да обясниш какво е животът? Не бива да разсъждаваш над мистерията на живота, а да живееш живота си. Можеш ли да обясниш какъв е Бог? Затова Шрила Прабхупад казва: “Просто се опитайте да обичате Кришна.”

Що се отнася до въпроса ти, всичко – всички заключения, до които достигаш, цялата сиддханта, цялата граматика – зависят от школата, към която принадлежиш. От „Бхагавад Гита” можеш да стигнеш до извода, че Бог е имперсонален – о, не Бог, защото това е твърде специфично– но че Върховното е имперсонално. А можеш и да стигнеш до извода, че Бог е нашият Кришна! Моят Кришна. Защо? Защото от млечния океан са избили както отрова, така и нектар. От един и същи океан противоположни резултати. Първа била отровата, която би могла да умъртви целия свят, хала-хала. А последна била амрита – нектарът на безсмъртието. От един и същи източник можете да извадите и отрова, и нектар. Зависи от вашата школа – по какъв начин избивате океана. В зависимост от начина, по който се стремите да разберете „Бхагавад Гита”, можете да достигнете до нектара, а можете да достигнете и до отровата. Затова школата е много важна. Отвъд определена граница не съществува друго обяснение – единствено школата. И тук, на Балканския полуостров, ние си мислим, че това е много лесна работа – да определим линията, школата. Но казвам ви, то е изключително сложен въпрос. Защото различните шакха, различните школи, различните традиционни линии на ведически тълкувания, имат напълно противоположни прочити на определени стихове. Така че в един смисъл можем да кажем: дори школата всъщност не ни помага. Какво ни помага? Някой, който може да ни обясни нещичко за школата, за линията и за противоречивите моменти. Затова шакха, линията, гуру, парампара – те всички работят с една и съща цел: да ви помогнат да намерите обратния път за дома, при Бога.

Стреми се да докажеш, че Бог е личност чрез някакъв емоционален заряд.



Although “Bhagavad-gita” is a very sacred and very high literature, still in the hierarchy of the Vedic literature, this contains the elementary, the basic information that we should understand in order to go further in our studies. Practically “Bhagavad-gita” describes that there is a God. That is very important knowledge, science. Because in Kali-yuga everything tells you that your god – if there is at all god – this is yourself or maybe the dollars; your spiritual master is television, listen to the lecture every evening for hours, etc. etc. So we should firmly establish: there is God! That we should understand from the “Bhagavad-gita”: there is God, there is the soul, there is a connection.

But how is God, who He is really? That we should understand from the “Shrimad-bhagavatam”. And still this is not the end of the hierarchy of the revealed scriptures. What is the next phase? Yes, this is the “Chaitanya-charitamrita”, which will describe to us how to be good bhaktas. Is this the end? Probably not, because there is the “Bhakti-rasamrita-sindhu”, which is the science of divine feelings. And many devotees think: “This is the top!” But actually Shrila Rupa Goswami has written many books. The title of “Bhakti-rasamrita-sindhu” says “The ocean of feelings of divine love” – ocean, feelings towards God are just like an ocean! But this great ocean is not the end of the revealed scriptures, because “Ujvala-nilamani” comes after the “Bhakti-rasamrita-sindhu”. And then you can think that “Ujvala-nilamani” is the end of the story.

Rupa Goswami is the shastra-guru of the sampradaya and we can say that “Ujvala-nilamani” is one of his topmost works. Yet there are some other masters among the goswamis. There is Raghunath das Goswami, for example. He was, so to say, the rasa-guru from among the goswamis. One of his books is entitled “The bouquet of lamentation”. “Vilapa-kusumanjali” – this is the title in Sanskrit. Show me another religion where there is a holy book called “Vilapa-kusumanjali”!

And then you might think that this is the end, this is the top. But actually if you visit the samadhi of Sanatana Goswami in Vrindavana, there you will find a little piece of stone, like this,– this is samadhi for the shastras. Samadhi is the chapel they build over the remnants of the dead body. The goswamis have written some books which are so high that they buried them. It is not for the public.

So where is the end of our scriptures? Full surrender – because if you go to a chapel, to the place of a departed person, what do you do? Only you offer your respects. In this samadhi some of the books of the goswamis are hidden. From this we can understand that the whole process of bhakti – from the very first step to end is to offer your respects.