Archives

Calendar

February 2013
M T W T F S S
« Jan   Mar »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728  



Archive for February 25th, 2013

The appearance day of Nityananda Prabhu is an auspicious moment because it reminds us that some savior has also entered our life, our consciousness. And this unites the devotees irrespective of their countries, of their lines, of their missions, because somehow everybody is under one banner and this banner is divine love. And we share the same faith that through the parampara, through the specific channel through which we are connected to divinity, we shall reach our final goal and destination.

Gurudev is an expansion of Nityananda. And His name reminds us the quality of a guru – nitya ananda – perfect and eternal happiness. Although the activities and the behavior of Nityananda Prabhu is little difficult to understand, but still we should worship this, because the essential part of Nityananda is represented by our master. He will give us the best. Like a candy. He will give this purification process like a candy.

We belong to the Mercy sampradaya. The Mercy sampradaya is an ever-growing chain of mercy. We expect thatKrishna is merciful. When Radharani is there, She makes the whole situation even more merciful. Then Their mercy is combined in Chaitanya Mahaprabhu, and that condensed mercy is delivered to the audience by Nityananda, the original representative of guru. Our masters distribute the same mercy. So in one sense we can say that Gurudev is most merciful to introduce us to Nityananda and He will take us to Gаuranga, and then They will guide us to Radha Govinda.

But who is at the end of this chain? You are at the end of this chain. The vaishnava is the ultimate cup of mercy. That means: you should be the most merciful!

How to do that, how to understand that? Very easy. In one sense: bring people to the source, where you have taken your happiness. This is the best service. Then we can convey the mercy, which we have received, so that it reaches others. It is very simple. But also you can exercise this mercy in other ways. Sometimes even the merciful incarnation Chaitanya Mahaprabhu was rejecting or chastising some devotees due to some mistakes or some foul behavior. But what did the devotees do? They were trying and inventing methods how to pacify the Lord, how to bring the excluded, the excommunicated devotee back to the devotional circles.

Sometimes your Gurumaharaj will also chastise some of your brothers and sisters. Then what is your duty? If you belong to the Mercy Sampradaya, if you want to expand the mercy you have received from your masters, you have to help – to heal the wounds, to pacify the passions or to bring the devotees with difficulties back on stage. Then we can say that we belong to the Mercy Sampradaya. Then we can convey something that we have achieved, that we have got. If you give you will be given. If you divide you will be supplied.

Feel blessed to belong to this Mercy sampradaya. Because it can heal the wounds.

Now many times we are not glorifying each other enough, but after five hundred years only the beauty will remain, only the achievements will stay. We have to work for that – so that after five hundred years devotees should come together and glorify together and they can feel that somebody have worked for them also. Because we are working for the next generations. We are here not only for ourselves, not only for our fathers – our spiritual masters – but we are here for the next generations. They will chew what you will give to them. So, please, give them extraordinary prasadam.

Be blessed, be happy in your services, be committed to your practices, grow in dedication and… shine! Shine the happiness, the ananda of dedication, because this world is quite dark. We all need light.



Денят на появяването на Нитянанда Прабху е благословен момент, защото ни напомня, че един спасител е влязъл и в нашия живот, и в нашето съзнание. А това обединява бхактите, независимо от държавата, линията или мисията, към която принадлежат, защото по някакъв начин всички сме под едно знаме и то е божествената любов. И споделяме една и съща вяра, че с помощта на парампара, с помощта на специфичния канал, чрез който сме свързани с божественото, ще достигнем крайната си цел и местоназначение.

Гурудев е експанзия на Нитянанда. А Неговото име ни напомня качествата на гуру нитя ананда – съвършено и вечно щастие. Макар дейностите и поведението на Нитянанда Прабху да са донякъде трудни за разбиране, при все това ние следва да ги боготворим, защото същностната част на Нитянанда е представена от нашия учител. Той ще ни даде най-доброто. Като бонбон. Ще ни даде този процес на пречистване като бонбон.

Принадлежим към линията на милостта. Милостивата сампрадая е една вечно нарастваща поредица от милост. Очакваме, че Кришна е милостив. Когато и Радхарани присъства, Тя прави цялото положение дори още по-милостиво. Сетне Тяхната милост се обединява в Чайтаня Махапрабху, а тази сгъстена милост се раздава на всички от Нитянанда, изначалното олицетворение на гуру. Нашите учители разпространяват същата милост. Така че в един смисъл можем да кажем, че Гурудев е най-милостивият, защото ни представя на Нитянанда, а Той ще ни отведе до Гоуранга, и след това Те заедно ще ни напътстват към Радха-Говинда.

Но кой стои в края на тази редица? Вие стоите в края. Ваишнавата е окончателното вместилище на милостта. Това означава, че вие трябва да бъдете най-милостиви!

Как да осъществим това, как да го разберем? Съвсем просто. От една страна: доведете хората до извора, от който вие сте почерпили своето щастие. Това е най-доброто служене. Тогава можем да предадем нататък милостта, която сами сме получили, така че да достигне и до другите. Това е съвсем лесно. Ала можете да упражните тази милост и по други начини. Понякога дори въплъщението на милостта, Чайтаня Махапрабху, е отхвърлял или е мъмрил някои бхакти, заради допуснати грешки или непристойно поведение. Но какво правели отдадените тогава? Те се стремели да измислят начини как да успокоят Бога, как да върнат изпъдения, отхвърлен бхакта обратно в кръговете на преданите.

Понякога вашият Гурумахарадж също ще гълчи някои от братята и сестрите ви. Какъв е дългът ви тогава? Ако принадлежите към школата на милостта, ако искате да разгърнете милостта, която сте получили от своите учители, трябва да помогнете – да изцерите раните, да успокоите страстите или да върнете бхактите, които преживяват трудности, обратно в кръга. Тогава ще можем да кажем, че принадлежим към милостивата сампрадая. Тогава ще можем да предадем нататък нещо, което сме постигнали, което сме получили. Ако даваш ще ти бъде дадено. Ако споделяш, ще имаш.

Чувствайте се благословени, че принадлежите към школата на милостта. Защото тя може да излекува раните.

Колко често ние не се възхваляваме едни други, ала след петстотин години ще остане единствено красивото, единствено онова, което сме постигнали. Трябва да работим за това – така че след петстотин години бхактите още да се събират, да възпяват заедно Бога и да чувстват, че някой е направил нещо и за тях. Защото ние работим за следващите поколения. Не действаме само за себе си, не само за бащите си – нашите духовни учители – но сме тук и за следващите поколения. Те ще дъвчат това, което вие им дадете. Затова, моля ви, дайте им изключителен прасадам.

Бъдете благословени, бъдете щастливи в служенето си, бъдете отдадени на практиките си, израствайте в отдадеността и… блестете! Излъчвайте щастието, анандата на посветеността, защото този свят е твърде тъмен. Всички се нуждаем от светлина.