Archives

Calendar

February 2013
M T W T F S S
« Jan   Mar »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728  



Archive for February 18th, 2013

Нитянанда Прабху получил заръката да просветлява хората за святото име на Кришна. Но как мислите, Той покорен слуга ли бил или имал лично мнение? Имал лично мнение, защото бил от типа авадхута. Рекъл си: “Получих заръката да правя това, но я по-добре да сторя нещо друго.” Вие понякога имате ли същото чувство? Получавате наставление от своя учител, но после решавате да действате по друг начин. Защото си знаете по-добре, нали!? Тогава се приближавате до този авадхута стил: “Аз си знам по-добре!”

Има една история, в която учителят казва на ученика: “За да получиш тренинг чувствам, че трябва да почнеш да ходиш на някакво бойно изкуство, защото там ще се научиш на дисциплина и ще усвоиш нещо.” Срещат се отново след половин година и учителят пита: “Тръгна ли на бойни изкуства?” Младежът отвръща: “Не.” Учителят казва: “Как не?! Нали ти казах да отидеш!” “Да, каза ми, но аз си мислех за това и си рекох, че може би е по-добре да практикувам йога вместо бойно изкуство.” Учителят казва: “Добре! А започна ли да практикуваш йога?” Той отвръща: „Не!”

Това е стилът авадхута, когато нехаеш практически за нищо. Разбира се, всички ние знаем, че Нитянанда Прабху е бил от типа авадхута. Но тук им малка тайна. Той не просто е пренебрегнал или отхвърлил инструкцията, но е имал специално отношение. В крайна сметка Той не проповядвал за Кришна нам, а започнал да пропагандира нещо друго. Как беше онази мантра? “Бхайа гоуранга, каха гоуранга, лаха гоурангера нам…” Това било Неговото настроение, това било Неговото проповядване. Той не искал да възпява някакъв древен, далечен Бог, Кришна, скрит някъде из Своите обители. Искал да възпява Своя личен, любим Бог.

Но ако искаме да разберем стила авадхута, трябва да разбием кода на авадхута. Какво е авадхута? Първо е А. А е акшара – това означава „нетленен”. Това е началото на авадхута – трябва да сте нетленни. ВА означава вареням – “най-добър, изключителен, необикновен”. ДХУ означава дхута, или „който се е отърсил”. И накрая ТА значи „това”, тат. Така че авадхута означава онзи, който се е отърсил от оковите на материалното съществуване и е много добре запознат с нетленното.

Такива са качествата на един авадхута. Не че нарушава правилата и предписанията; това е много лесно. Дори глупците могат да го правят. Дори хората вън, които не владеят себе си, могат да проявяват някои авадхута черти. Ала без това – да си наясно с абсолютната истина и да си свободен от материалните ограничения – не можеш да станеш истински авадхута. Така че не е достатъчно сам да си измисляш инструкции като някой авадхута, или да променяш мантрата, но трябва да си много силно установен и да си избавен от замърсявания.

А това именно е притежавал Нитянанда Прабху.

 



Feb

18

Nityananda Prabhu got the instruction to enlighten people about the holy names of Krishna. But how do you think, He was an obedient servant or He had some private opinion? He had private opinion, because He was avadhuta type. He thought: “I have got an instruction to do this, but better I do something else.” Sometimes do you have that feeling also? You got an instruction from your master and then you decide to do another way. Because you know it better, right!? This is when you are coming closer to this avadhuta style: “I know better!”

There was a story when a master told a disciple: “Well, in order to get some training I feel that you need to go to some martial arts, because there you will be disciplined and you will learn something.” All right, next time after half a year again they meet, so the master asks: “Have you gone to martial arts?” and the boy says: “No.” The master says: “How not?! I have told you to go there.” “Yes, you have told, but I was thinking about this and I thought that maybe it is better to practice yoga instead of martial arts.” So the master says: “All right! And did you go to practice yoga?” He said: “No!”

This is the avadhuta style, you do not care practically for anything. Of course we all know that Nityananda Prabhu was an avadhuta type. But here is a little secret. He is not simply neglecting or rejecting the instructions, but He had a special mood. Finally He did not preach about Krishna nam, but He started to preach about something else. How was that mantra? “Bhaja Gourang, kaha Gouranga, laha gourangera nam…” This was His mood, this was His preaching. He did not want to glorify some ancient, faraway God, Krishna, hiding in His places. He wanted to glorify His personal, beloved God.

But if we want to understand the avadhuta style, we have to break the avadhuta code. What is avadhuta? First is A. A is akshara – that means “imperishable”. This is the beginning of avadhuta – you have to be imperishable. VA stands for varenyam – “best, exclusive, extraordinary”. DHU stands for dhuta, or “shaken of”. And finally TA stands for “that”, tat. So avadhuta means who have shaken off the chains of material existence and who is very well versed in the imperishable.

This is the quality of an avadhuta. It is not that he goes against the rules and regulations. Because that is very easy. Even the stupid guys can do that. Even the uncontrolled people outside can have some avadhuta features. But without this – being well versed in the absolute truth and being free from material limitations – you cannot become a real avadhuta. So it is not enough to invent instructions for yourself, like an avadhuta, or change the mantra, but you have to be well versed and you have to be free from contamination.

And this was what Nityananda Prabhu had.