Archives

Calendar

December 2012
M T W T F S S
« Nov   Jan »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  



Archive for December, 2012

This is a new year ahead of us, plus eternity. What should be our program for this year? To carry on the heavy luggage? Or to put down your burdens…

Usually at the turn of the years, people make some balance about the tempo of the dance rhythm: what was happening, what they expected; what was their goal and what are their achievements.

It is not enough simply to wait for the miracle to happen to us, we also have to act. The chance to grow and the chance to develop ourselves are very inspiring for all of us. But what is this progress? Is it in some achievements that you can measure? In items or numbers, or something like this? We all know that the real development, the real progress is something else. I feel that real progress is when you come closer to God, for example. Or when something that was inaccessible for you before all of a sudden becomes your practice. When the impossible becomes possible – this is real progress. When we repeat, we do the same thing and all of a sudden it becomes ecstasy. And when we see the devotees around us more and more like devotees. When we are able to perceive this divine beauty around. When we understand that the practical dedication is the real answer to all the questions. Or when we understand that collecting the twigs for the fire gives us a lesson about eternity. When you remove a piece of stone and you see the complete whole. When you look around and you see those with whom you will live this lifetime in dedication. Real progress is when Krishna cannot hide anymore from your vision. And this does not concern simply the official formulas: the temple, the deities, the worship, “Bhagavatam” or your japa; but when it is extended and expanded to all the moments of your life.

Desire is natural, this is a natural expression of our existence, of our soul. Desire is very natural, but what we should desire for? Prestige, adoration, distinction? Private fulfillment, material satisfaction or worldly frustration? Money, women, fame? Simplicity, purity, humility? Faith, hope, love? Happiness, happiness, happiness…? What we should desire for? Wherever we start from, we come to love. This is the ultimate word in all respects. And if we can practice divine love, all other spiritual practices are considered insignificant. It is a great art; and this art is humanly beautiful and divinely wonderful. Enough for one lifetime.

Still, how to measure the progress? We agreed, not in the obvious things. Children are born, our services become more and more expanded, devotees join the group – and we can continue. But the greatest proof of progress is the breakdown of blocks. When the barriers are removed. I can see on the faces of the devotees that the misunderstanding is gone. Inner difficulties are removed. And if we have a deeper vision and if we treat each other in a more vaishnava way, more spiritual way – that is real progress. I should tell you a secret. Many times we have seen or heard that devotees were coming together, discussing, making some resolution, etc. And they can go on fighting and complaining and things like this after resolutions. But very, very few times, practically at no times, I have ever seen in my short little time of devotional service that devotees are coming together to improve their services; that they make a “competition”, so to say, who will chant the holy names in a more penetrating, dedicating and more divine way. Therefore I should quote from a letter: “Let me share a secret. I am also trying, and with some success, to chant more rounds and for the first time I really feel happiness, inner satisfaction and that higher taste, impossible to express by words.” What can we say?! Jay Radhe… I consider this real progress. If someone comes closer to this higher taste, do we need any other proofs? Do we need any other achievements? If you are satisfied, do you need anything else? I think not. Then we are completely fulfilled.



Предстои ни една нова година, към нея добавена и вечността. Каква да бъде програмата ни за тази година? Да продължаваме да мъкнем тежките товари? Или да свалим бремето си…

Обикновено в края на всяка година хората си правят някаква равносметка, какво е темпото на танца: какво се е случило, какво са очаквали; каква е била целта им и какви са постиженията им.

Не е достатъчно просто да очакваме да ни се случи чудо, самите ние също трябва да действаме. Възможността да израстваме и да се развиваме е изключително вдъхновяваща за всички нас. Но какво означава развитие? Нима то се изразява в някакви постижения, които можем да измерим? В предмети, в цифри или в нещо подобно? Всички знаем, че истинското развитие, истинският напредък е нещо друго. Моето усещане за истинско развитие е, когато се приближиш повече до Бога, например. Или когато нещо, което досега е било недостижимо за тебе, ненадейно се превръща в твоя практика. Когато невъзможното става възможно – това е истински напредък. Когато повтаряме и вършим едни и същи неща, и изведнъж те се превръщат в екстаз. Когато виждаме бхактите около нас все повече и повече като бхакти. Когато сме способни да прозрем божествената красота наоколо. Когато разберем, че практическата посветеност е истинският отговор на всички въпроси. Или когато проумеем, че събирането на съчки за огъня ни дава урок по вечност. Когато махнем някой камък и зърнем пълното цяло. Когато, оглеждайки се около себе си, виждаме тези, с които ще изживеем живота си в преданост. Истинско развитие е, когато Кришна вече не може да се скрие от очите ви. И това не касае само официалните формалности: храма, муртите, обожанието, “Бхагаватам” или вашата джапа; но когато се разпростира и обхваща всеки един миг от живота ви.

Желанието е нещо естествено, то е естествен израз на нашата виталност, на душата ни. Желанието е съвсем естествено, но какво трябва да желаем? Престиж, слава, признание? Лично себеосъществяване, материално удовлетворение или разочарование от светското? Пари, жени, репутация? Простота, непорочност, смирение? Вяра, надежда, любов? Щастие, щастие, щастие…? За какво да копнеем? Откъдето и да тръгнем, стигаме до любовта.Тя е последната дума във всяко едно отношение. Способни ли сме да практикуваме божествена любов, всички останали духовни практики бледнеят. Тя е велико изкуство; и това изкуство е човешки красиво и божествено удивително. Достатъчно за цял един живот.

Все пак, как да измерим напредъка? Ясно е, че той не е в очевидните неща. Деца се раждат, служенето ни става все по всеобхватно, предноотдадени се присъединяват към групата – можем да продължим да изброяваме нататък. Ала най-голямото доказателство за развитие е рухването на блокажите. Когато бариерите отпадат. Виждам по лицата на бхактите, че неразбирането си е отишло. Вътрешните трудности са отстранени. Ако имаме една по-проникновена визия и ако се отнасяме един към друг по по-ваишнавски, по-духовен начин – това е истински напредък. Ще ви издам една тайна. Много пъти сме виждали и чували бхактите да се събират и да обсъждат, да взимат някакви решения и т.н. И след като са достигнали до решенията, могат да продължават да спорят и да се оплакват до безкрай. Но много, много рядко, на практика никога, не съм виждал в краткия си период на предано служене бхактите да са се събрали, за да подобрят служенето си; да направят, така да се каже, „съревнование”, кой ще мантрува светите имена по-вглъбено, по-посветено и по-божествено. Затова ще ви цитирам ред от едно писмо: “Нека споделя една тайна. Аз също се опитвам, и то с известен успех, да мантрувам повече кръгове, и за пръв път чувствам истинско щастие, вътрешно удовлетворение и онзи по-висш вкус, който е невъзможно да бъде изразен с думи.” Какво можем да кажем?! Джай Радхе… Аз считам това за истински напредък. Ако някой се доближи до този по-висш вкус, нима имаме нужда от каквито и да било други доказателства? Нима се нуждаем от каквито и да било други постижения? Ако сте удовлетворени, мигар имате нужда от още нещо? Мисля, че не. Тогава ще сме напълно щастливи.



“Aham sarvasya prabhavo/ mattah sarvam pravartate/ iti matva bhajante mam/ budha bhaаva-samanvitah – I am the source of all spiritual and material worlds, everything emanates from Me. The wise who perfectly know this engage in My devotional service and worship Me with all their hearts.”[1]

Krishnastarts this verse with aham. What is this aham? Aham means “I, Myself”. But this is a combined word – “a” and “ham”. Actually – “a”, “ha” and “m”. Aha! If we understand this – this is an eureka effect. Aha! We understand something about divinity. He is talking.

“A” is the first letter of the Sanskrit alphabet. In other place Krishnasays in the “Bhagavad-gita” that “From the different sounds I am the “A”[2]. Have you made any research what is the most frequently used sound in Bulgarian language? “A”. You see! You have a divine language.Krishna is hiding in all the “a” that you pronounce.

So “A” is the first step of the alphabet. And what is the last sound of the Sanskrit alphabet? The last letter is “ha”. So Krishnastarts with “a-ha”, He gives everything that can be told. And “m” – “mmmmmmm” – this is Divinity. This is resounding in the “Om”, right? This resonant nasal sound. Letters are there to describe everything that exists. And this nasal sound is the divine touch. So Krishnastarts with aham. Is there anything else to say?! Everything is contained in one word.

Still He tries to put it in a more elaborate form. And the meaning of aham in this verse is “I”. That is very positive about existence. He does not say “nothing”, He says “something”. The divine identity is there, it’s not vain, it’s not nothing, it’s not emptiness. From this we can understand that there is supreme divine identity.

Then the second word He says is “sarvasya”. And “sarvasya” is a genitive; “sya” at the end shows that this is “belonging to something”. “Sarva” means “all”. “I am” – He says “aham” – and next He says “and everybody else”. “Myself and everybody else” – “sarva”.Krishna is a dualistic philosopher. He says: “I and you.” “Me and you all”. This is positively stressing the existence of everything else. He does not say: “I am, but you are only an illusion.” No, He says “I am and you also are.”

And “sarvasya” means “belonging to all”. So He says: “I belong to you.” Our Lord is a loving God: “I belong to you.” He is also selfless. Because He does not say: “You belong to Me.” But He says: “I belong to you.” Krishna is very rasic, too much loving, “I belong to you, I dedicate Myself to you, I give Myself to you.”

But then to help you not to forget your identity He says “prabhavo” – “I am your Lord.”Krishna says: “I belong to you, but you are subordinate and I am a little superior.” This is the way how to teach, how to educate people nicely. Give them friendship first and then tell the truth. “I belong to you, but our position is like this.” Because without that emotional contact is practically impossible to come closer, practically impossible to understand something. Shrila Prabhupad also says: “First make friends with others and then you can preach to them.”

You see how condensed this verse is?! Three words – and the whole philosophy is there. “I exist, you exist, we have a connection and I am a little superior.” We can explain that for hours and years, but this is the essence: “I am, you are, we belong together.”

Then Krishnasays: “mattah”-  “from Me”. “From Me everything emanates, from Me everything comes.” Ultimately everything comes from this divine source. Certain things come from there directly, other things come indirectly. The divine domination, divine signals come directly from His source. But the signals from illusion come indirectly from that source. We can say this is a broken transmission. Yet ultimately everything comes from that source, even illusion comes from that source and starts to function over jivas. That shows that there is a source – an ultimate, a final source of all emanations.

These two lines are just like an ontological lesson. They tell you everything about existence – what exists, what is what, who is who. It describes God, it describes living entities, it describes the connection between the two and then it describes the whole creation, the whole world. And identifies the ultimate source also.

Some people say that the “Bhagavad-gita” is eclectic. Eclectic in a sense that it is not consequent enough according to their understanding. I suggest to them: learn, study and then judge.

 

 

(to be continued)



[1] “Bhagavad-gita”10.8

[2] “Bhagavad-gita” 10.33



“Aham szarvaszja prabhávó/ mattah szarvam parvartaté/ iti matvá bhadzsanté mám/ budhá bháva-szamanvitáh – Én vagyok az eredete a lelki és az anyagi világnak, minden Belőlem árad. A bölcsek, akik tudva tudják ez, megkezdik odaadó szolgálatukat, és tiszta szívből imádnak Engem.” [1]

Krsna az aham szóval kezdi ezt a verset. Mit jelent az aham? Aham, azt jelenti “Én, Magam”. De ez egy összetett szó – “a” és “ham”. Igazából – “a”, “ha” és “m”. Aha! Ha megértjük ezt, az olyan, mint a heuréka effektus. Aha! Megértünk valamit az isteni dolgokból. Ő beszél.

Az „A” a szanszkrit ábécé első betűje. Más helyütt a Bhagavad-gítában Krsna azt mondja, hogy „A különböző hangok közül az „A” vagyok[2]. Folytattatok már bármilyen kutatást azzal kapcsolatban, hogy a bolgár nyelvben melyik a leggyakrabban használt hang? “A”. Látjátok? Isteni nyelvvel rendelkeztek. Krsna ott rejtőzik minden “a” hangban, amit kiejtetek.

Az „A” tehát az ábécé első betűje. És mi a szanszkrit ábécé utolsó hangja? Az utolsó betű a „ha”. Krsna tehát úgy kezdi „a-ha”, mindent elmond, amit mondani lehet. És „m” – „mmmmmmm” – ez az Istenség. Ez visszhangzik az „Óm”-ban. Így van? Ez a rezonáns nazális hang. Ott vannak a betűk mindent leírni, ami csak létezik. És ez a nazális hang az isteni érintés. Krsna tehát az aham-al indít. Van bármi más mondani való?! Minden benne van ebben az egy szóban.

Mégis megpróbálja gondosan kidolgozott formába helyezni. És az „aham” jelentése ebben a versben „Én”. Ez nagyon pozitív dolog a létezéssel kapcsolatban. Nem azt mondja, hogy „semmi”, hanem, hogy „valami”. Az isteni azonosság ott van, nem üres, nem semmi, nem üresség. Ebből megérthetjük, hogy létezik a legfelsőbb isteni azonosság.

A második szó, amit használ a „szarvaszja”. És a „szarvaszja” egy birtokos eset, a „szja” a végén mutatja, hogy ez „tartozik valamihez”. „Szarva” azt jelenti „minden”. „Én vagyok” – azt mondja „aham” – és utána pedig azt mondja „és mindenki más”. „Én magam és mindenki más” – „szarva”. Krsna egy dualista filozófus. Azt mondja: „Én és te.” „Én és ti mind”. Ez pozitívan kihangsúlyozza minden más létezését. Nem azt mondja: „Én vagyok, de te csak egy illúzió vagy.” Nem, azt mondja „Én vagyok és te is vagy.”

És a „szarvaszja” azt jelenti „mindenkihez tartozó”. Azt mondja tehát: „hozzád tartozom”. Az Urunk egy szerető Isten: „hozzád tartozom.” Önzetlen is. Mert nem azt mondja: „Te az Enyém vagy.” Hanem azt mondja: „Én a tiéd vagyok.” Krsna nagyon raszikus, túlságosan szerető, „hozzád tartozom, neked szentelem Magam, neked adom Magam.”

De aztán, hogy segítsen abban, hogy ne felejts el önazonosságod, azt mondja „prabhávó” – „Én vagyok a te Urad.” Krsna azt mondja: „Tiéd vagyok, de te alárendelt vagy és Én pedig egy kicsit felettesebb.” Ez a módja annak, hogy hogyan tanítsuk, hogyan oktassuk szépen az embereket. Először adjatok nekik barátságot és utána mondjátok el az igazságot. „A tiéd vagyok, de ilyen a helyzetünk.” Mert e nélkül az érzelmi kötelék nélkül gyakorlatilag lehetetlen közelebb kerülni, gyakorlatilag lehetetlen bármit is megérteni. Sríla Parbhupád is azt mondja: „Először tedd őket a barátoddá és aztán tudsz prédikálni nekik.”

Látjátok milyen összetett ez a vers?! Három szó – és ott az egész filozófia. „Én létezem, te létezel, kapcsolatban vagyunk és én egy kicsit feljebb vagyok.” Magyarázhatjuk ezt órákig és évekig, de ez a lényeg: „Én vagyok, te vagy, összetartozunk.”

Aztán Krsna azt mondja: „mattah” – „Tőlem”. „Belőlem árad minden, Tőlem ered minden.” Végül minden ebből az isteni forrásból származik. Bizonyos dolgok direkt módon jönnek onnan, mások indirekt módon. Az isteni hatalom, az isteni jelek direkt módon érkeznek. De az illúzió jelei indirekt módon jönnek. Mondhatjuk, hogy ez egy hibás átvitel. Mégis végső soron minden abból a forrásból származik, még az illúzió is és elkezd a dzsívák felett működni. Ez azt mutatja, hogy van egy forrás – egy végső forrása minden kiáradásnak.

Ez a két sor olyan, mint egy lételméleti lecke. Mindent elmondanak a létezésről – mi létezik, mi micsoda, ki kicsoda. Leírja Istent, az élőlényeket, a kapcsolatot a kettő között, majd az egész teremtést, az egész világot. És azonosítja a végső forrást is.

Néhányan azt mondják, hogy a Bhagavad-gítá eklektikus. Eklektikus abban az értelemben, hogy az ő megértésük szerint nem elég konzekvens. Azt tanácsolom nekik: tanuljanak, tanulmányozzák és utána ítélkezzenek.

 

(folytatjuk)



[1] “Bhagavad-gítá”10.8

[2] “Bhagavad-gítá” 10.33



“Ахам сарвася прабхаво/ маттах сарвам правартате/ ити матва бхаджанте мам/ будха бхаава-саманвитаха – Аз съм източникът на всички духовни и материални светове. Всичко води началото си от Мен. Мъдреците, които знаят това съвършено, се заемат с предано служене на Мен и Ме обожават от все сърце.”[1]

Кришна започва този стих с ахам. Какво е това ахам? Ахам означава „Аз”. Но това е съставна дума – а и хам. В действителност – “а”, “ха” и “м”. Аха! Ако разберем това – еврика! Аха! Разбираме нещо за божественото. Той говори.

“А” е първата буква в санскритската азбука. На други места Кришна казва в “Бхагавад Гита”, че “всред различните звуци Аз съм “а”[2]. Правили ли сте изследване кой е най-често използваният звук в българския език? “А”. Виждате ли? Вашият език е божествен. Кришна е скрит във всички “а”-та, които произнасяте.

И така, “а” е първата стъпка в азбуката. А кой е последният звук в санскритската азбука? Последната буква е “ха”. Значи Кришна започва с “а-ха”, изразявайки всичко, което може да бъде изказано. А “м” – “ммммммм” – това е божественото. То отеква в “ом”, този резониращ, назален звук. Буквите са, за да опишат всичко съществуващо. А този назален звук е божественият досег. И така, Кришна започва с ахам. Нима остава нещо за добавяне?! Всичко се съдържа в тази дума.

При все това, Той се старае да даде по-обширно изложение. Смисълът на ахам в този стих е „Аз”. Това е изключително позитивно по отношение на съществуването. Той не казва „нищо”; казва „нещо”. Има божествена идентичност, не е празнота, не е нищо, не е пустота. Оттук можем да разберем, че съществува върховна божествена самоличност.

След това втората дума, която Той казва, е “сарвася”. А “сарвася е в родителен падеж; “ся” в края указва принадлежност. “Сарва означава “всичко, всички”. Той казва “ахам, Аз а сетне добавя “и всички останали”. “Аз и всички останали” – “сарва”. Кришна е дуалистичен философ. Той казва: “Аз и вие; Аз и всички вие”. Това по позитивен начин подчертава съществуването на всичко останало. Той не казва: “Аз съществувам, но всички вие сте илюзия.” Не, казва “Мен ме има и вас също ви има.”

Сарвася означава „принадлежащ на всички”. Така че Той казва: “Аз ви принадлежа.” Нашият Бог е любящ Бог: “Аз ви принадлежа.” Освен това е несебичен. Защото Той не казва: “Вие ми принадлежите.” Но казва: “Аз ви принадлежа.” Кришна е преизпълнен с раса, преливащ от нежност: “Аз ви принадлежа, посвещавам ви себе си, давам ви себе си.”

Ала след това, за да ни помогне да не забравяме позицията си, Той казва “прабхаво – “Аз съм вашият Бог.” Кришна казва: “Принадлежа ви, но вие сте  зависими, а Аз съм малко по-висшестоящ.” Това е добрият начин да се обучават, да се образоват хората. Най-напред им дайте приятелството си, а след това им кажете истината. “Ваш съм; обаче позицията ни е такава и такава.” Защото без този емоционален контакт на практика е невъзможно да се дойде по-близо, на практика е невъзможно да се разбере нещо. Шрила Прабхупад също казва: “Най-напред се сприятелете с хората, пък след това им проповядвайте.”

Виждате ли колко кондензиран е този стих?! Три думи, а в тях е цялата философия. “Аз съществувам, вие съществувате, ние сме свързани и Аз съм малко по-висш.” Можем да обясняваме това часове и години наред, но същината е тази: “Има Ме, има ви, ние си принадлежим.”

После Кришна казва: “маттах”-  “от Мен”. “От Мен се излъчва всичко, от Мен произтича всичко.” В крайна сметка всичко идва от този божествен източник. Някои неща идват оттам директно, други индиректно. Божията воля, божествените знаци идват пряко от Неговия извор. Обаче знаците на илюзията идват непряко от същия този извор. Бихме могли да кажем, че има смущения в предаването. При все това, в крайна сметка всичко произтича оттам, дори илюзията произлиза от този източник, започвайки да въздейства върху дживите. Това показва, че съществува източник – най-висш, изначален извор на всички еманации.

Тези два реда са досущ като урок по онтология. Казват всичко за битието – какво съществува, кое какво е, кой кой е. Описват Бога, описват живите същества, описват връзката помежду им, а сетне обрисуват цялото творение, целия свят, посочвайки също така и изначалния източник.

Някои люде твърдят, че „Бхагавад Гита: е еклектична. Еклектична в смисъл, че не е достатъчно последователна според тяхното разбиране. Предлагам им: четете, изучавайте и сетне съдете.

 

 

(следва продължение)

 



[1] “Бхагавад Гита”10.8

[2] “Бхагавад Гита” 10.33



“Aham sarvasya prabhavo/ mattah sarvam pravartate/ iti matva bhajante mam/ budha bhaаva-samanvitah –Soy el manantial de todos los mundos materiales y espiirituales. Todo tiene su inicio en Mi Los sabios que son concientes de ello y lo saben perfectamente se encargan de servicio devoto dedicado a Mi y Me adoran de todo corazón…”[1]

Krishna comienza este verso con el vocablo aham. ¿Qué significa aham? Significa „Yo”.Es un vocablo compuesto y en realidad  consta de “а”, “ha” y  “m”.Si entendemos este Aha – ¡Eureka! ¡Aha! Es comprensible para lo que es divino. El está hablando.

“А” es la primera letra del alfabeto Sánscrita  En otros lugares Krishna dice en “Bhagavad-gita” que “dentro de los distintos sonidos  Yo soy  el sonido  “а” ¿Habéis investigado cuál es el sonido más usado en el idioma búlgaro?  Es la “А”. Ya veis? Vuestro idioma es divino y Krishna se esconde en todos los “а”-que pronunciáis. [2]

Así que   el “а”es vuestro primer paso en el alfabeto. ¿Y cuál es el último sonido en el alfabeto Sánscrita? La última letra es la “hа”.Conque Krishna comenzando con “а-hа” lo viene expresando todo lo que es posible expresar. Y el sonido “m” es el divino -“mmmmm” Resuena en el “om”, este sonido nasal resonante. Las letras sirven para describir todo lo que existe. Y este sonido nasal es el toque divino. Así es que Krishna comienza con aham. ¿Acaso hace falta agregar algo más? Todo esta dicho, todo queda contenido en este vocablo.

A pesar de ello El se afana en dar un sentido más extenso. El sentido de aham en  este verso es „Yo”.Es una actitud exclusivamente positiva que se refiere a la existencia. El no dice „nada”; sino dice  „algo.”Aquí hay identidad divina, no hay vacío, no hay un nada. De todo ello podemos comprender que existe una suprema identidad divina.

El segundo vocablo que El dice es “sarvasya”. Y sarvasya”.es el genitivo  de sya” indicando pertenencia “Sarva” significa “todo,  todos” El dice “Aham – Yo” y luego agrega “Y todos los demásя, Yo con todos los demás”Sea “Yo y todos vosotros” – “Sarva

Krishna es filósofo dualista. El dice: “Yo con todos vosotros De este modo El subraya positivamente la existencia de todo el resto en el universo. No dice: “Yo existo y todos vosotros no sois más que una ilusión.” No, El afirma. “Yo existo, yo soy y vosotros también sois.

Sarvasya “significa pues “perteneciente a todos”.De modo que El dice: “Yo os pertenezcoNuestro Dios es Dios que ama – . “Soy vuestro, os pertenezco”.Tampoco es egotista. Ya que no dice “Vosotros me pertenecéissino dice: Soy vuestro, os pertenezco

Krishna esta repleto de rasa, exhala ternura: “Soy vuestro, os pertenezco Me dedico, Me entrego a vosotros “

Por lo tanto después como para ayudarnos a que no olvidemos nuestra posición El nos dice: “prabhavo” – “Yo soy vuestro DiosKrishna dice: “Os pertenezco pero sois dependientes y Yo soy algo superior.Este es el buen modo de enseñar y de educar a la gente. En primer lugar hay que dar y demostrar amistad y luego se puede decir la verdad. “Soy vuestro, os pertenezco pero nuestras posiciones son esas o aquellas. Ya que sin contacto afectivo y emocional  en práctica resulta imposible acercarse y comprender algo.

Shrila Prabhupad también dice: “En primer lugar viene la amistad con la gente y sólo entonces se puede predicar.

Ya veis a qué punto está condensado este verso. Son tres palabras y en ellas reside toda la filosofía. “Yo existo, Yo soy, vosotros sois, Yo y vosotros estamos relacionados y Yo soy algo superior” Podemos seguir explicando todo eso durante horas o durante años pero la esencia es: “Yo soy, vosotros sois y nos pertenecemos”

Después Krishna dice: “mattah”-  “a partir de Mí” A partir de Mi, de Mí va irradiando  todo , de Mí proviene todo“.Y en fin de cuentas todo viene o proviene de este manantial divino. Ciertas cosas viene de allí directamente: la Voluntad Divina, las señas Divinas vienen directamente de Su manantial. Por lo tanto señas e ilusiones vienen también indirectamente del mismo manantial. Podríamos decir que a veces hay perturbaciones en las emisiones. A pesar de ello finalmente todo procede desde allí, incluso la ilusión tiene su inicio en el mismo manantial y ejerce su impacto sobre  los jivas. Esto nos indica que existe un manantial –  el manantial supremo e inicial de todas las emanaciones.

Estas últimas dos frases se parecen a una lección de ontología. Lo dicen todo  de la vida y de la existencia, dice qué es qué, quién es quién. Describen al Dios, describen a los seres vivos, describen las relaciones existentes entre ellos y luego forman la imagen de la entera Creación, del mundo entero, indicando el manantial inicial.

Hay quienes afirman que “Bhagavad-gita” es una obra ecléctica. Es ecléctica en el sentido que no es suficientemente consecutiva a su modo de ver. A todos ellos sugiero: leed, examinad bien y luego poneos a juzgar.

 

(Sigue continuación)



[1] “Bhagavad-gita” 10.8

[2] “Bhagavad-gita” 10.33

 



Aham sarvasya prabhavo mattah sarvam pravartate

Iti matva bhajante mam budha bhava- samanvitah

Ich bin der Ursprung aller spirituellen und materiellen Welten. Alles geht von Mir aus. Die Weisen die dies vollkommnen haben, beschäftigen sich in Meinem hingebungsvollen Dienst und verehren Mich von ganzem Herzen.

Krishna beginnt diesen Vers mit „ Aham“. Was bedeutet das? Aham bedeutet „ Ich selbst“. Das Wort ist eine Zusammenfassung von „A“, „Ha“ und „M“. Könnten wir das verstehen, das wäre ein Aha-Erlebnis. „A“ ist erster Buchstabe in Sanskrit-Alphabet. In eine andere Stelle in Bhagavat-Gita, erklärt Krishna; Ich bin der Ursprung der vielen Klangen und Laute. Habt ihr schon mal nachgeforscht, welche ist meist erschienene Laute in euere Sprache? Das ist „ A“, sieht ihr, ihr spricht Göttliche Sprache, in jedem „A“ ist Krishna versteckt.

Also, „A“ ist der erste Buchstabe, und welcher ist der letzte? Das ist „Ha“. Also, Krishna beginnt mit dem Wort „Aham“ und sagt damit alles was muss gesagt sein. Ein „M“ kommt zum Schluss des Wortes, was bezeichnet das Göttliche. Silbe „Om“, nicht war? Resonanz eines nasalen Klanges. So, in diesem Wort ist allumfassende Existenz beschrieben und die Silbe „Om“ deutet auf die göttliche Berührung. So, Krishna beginnt mit „Aham“, ist da noch was zu sagen? Alles ist in einem Wort zusammen gefasst. Diese Silbe hat Bedeutung im Sinne existieren, weil, Er sagt nicht „ Es ist nichts“ damit, in Gegenteil, Er sagt; es ist etwas! es ist keine Leere, es ist etwas, es ist Existenz Gottes, es ist seine Identität.

Weiter sagt Er das Wort „Sarvasya“, und „Sya“ am Ende, deutet an Zugehörigkeit zu etwas- das Wort ist in Genitiv. „Aham“ und „Sarva“- ich und alle andere. Krishna ist ein dualistischer Philosoph, Er sagt; ich und du, und das deutet wieder auf Existenz der Anderen. Er sagt nicht; Ich bin, und du bist Illusion. Nein, Er ist klar und deutlich, „ Ich bin, und du bist!“. Und „Sarvasya“ bedeutet „ gehört zu allem“. Er sagt nicht; du gehörst mir, nein, Er sagt; Ich gehöre zu dir. Er ist ein selbstloser liebender Gott und sagt, Ich gehöre zu dir. Krishna ist im höchsten Rasa-Zustand, in höchsten Liebes-Rasa.“ Ich gebe mich zu dir, Ich bin dir gewidmet“! Und dann,  uns zu errinern, uns zu helfen, spricht Er das Wort „Prabhavo“- Ich bin deins, aber du bist mir untergeordnet, und ich bin dir überlegen.

Das ist der Weg die Menschen gut zu erziehen, zuerst die Freundschaft mit ihnen schließen und dann ihnen die Wahrheit sagen.“ Ich gehöre zu dir, aber wir sind in zwei verschiedenen Positionen“! Ohne emotionale Verhältnisse ist es unmöglich das zu verstehen. Srila Prabhupad sagt das gleiche, zuerst Freunde werden und dann predigen. Sehen Sie wie verdichtet diese Bedeutung im Vers ist? Drei Worte ergeben die ganze Philosophie- Ich bin, du bist, wir gehören zueinander, und Ich bin ein wenig überlegen. Wir können stundenlang, jahrelang darüber sprechen, aber das ist die Essenz und bleibt so. Ich bin, du bist, wir gehören zusammen!

Dann sagt Krishna folgendes; „ Mattah“- von mir. Alles geht von mir aus, alles kommt von mir, letztlich, alles stammt von dieser Göttlichen Quelle. Manche Dinge kommen direkt von Ihm, andere wieder indirekt. Göttliche Herrschaft, Göttliche Signale kommen direkt von seiner Quelle. Erscheinung der Illusion kommt indirekt- wir können sagen, es ist eine gebrochene Übermittlung entstanden. Dadurch dass alles aus einer  Quelle emaniert, so ist es dass die Illusion auch von dort kommt und nur durch die Jivas wirkt. Und das bedeutet wieder dass so eine endgültige Quelle aller Emanationen gibt. Den ganzen Vers kann man mit ontologischer Lektion vergleichen, es ist uns geklärt die ganze Existenz -wer und was ist, es ist der Gott und alle Lebensentitäten beschrieben und die Verbindung zwischen ihnen- es ist die ganze Schöpfung beschrieben. Und die ultimative Quelle ist identifiziert. Manche halten Bhagavat- Gita für eine eklektische Lehre, im Sinne dass sie nicht genug konsequent ist, und nicht genug verständlich ist. Ich schlage ihnen vor; zuerst lernen und studieren, und dann urteilen…





Question: If someone wants to make a compromise, to light a cigarette, just one cigarette for today, or just one beer – in that sense, how does the material cleanliness influence the path? We think at the same time that we shall sing few songs, we shall make our chanting and everything will be wiped away.

Tirtha Maharaj: No doubt, the holy name is very powerful. If you start to follow the practice, the rules and regulations, then you can quickly jump from your previous position. I do not really like compromises, because compromise means that I have to give up something. But I like consensus, that means we both agree on certain points. So instead of compromises we should go for consensus.

But it depends on the situation. Once there was a sixty years old lady, vegetarian for forty years and she had some blood pressure problems. So the doctor told her: “Well, sometimes you can drink coffee.” And she said: “Coffee!? Oh, that is very sinful! How I will go back to Vaikuntha if I drink coffee?!” But if you drink a coffee for your sense enjoyment, to have the feeling – or you take it instead of some pills to regulate your blood pressure – in this special case I think this is not an obstacle. Yet, if in the sampradaya everybody wants to regulate his or her blood pressure by drinking this and that – of course that is stupid!

The basic rule is to keep all the regulations. Actually there are three levels: one is the dharma, the teachings as a whole; then there are the rules and regulations, the prohibitions; and the third one is the recommendations. All three we have to follow. Basically try to understand this whole structure of beautiful philosophy and practice. This is bhakti-dharma. Then follow the rules and regulations, it will help you. Krishna says in “Bhagavad-gita”: “Always think of Me. If you cannot do that – follow the rules, then you can come closer to Me.”[1] But in most of the cases the rules and regulations will tell you what not to do. Do not do this! Do not do that! Then what to do? That is given in the recommendations. Do this, do that. This is the positive side – giving some good advice and if you follow you will see the result. We should take the full story. Not only a limited version. You pick certain parts of the picture which you like and you practice, and for the things you do not like you say: “This is external.” No, we should take the full picture.

But love of Godhead is ultimately not a question of diet. This is not a question of fashion, what kind of robes you wear. Not a question of language – Sanskrit or other. But this is a question of transformation in the heart. And all the knowledge in this divine science – all the rules and regulations, and prohibitions, and all the recommendations work for your benefit. Replace the bad practice with good practice.

And where to learn the good practice? Therefore we go to the saints, therefore we associate with the devotees. Sometimes people learn languages by themselves. We had one writer, who had learned English by himself in a jail. And when he started to speak to English people they ask: “What kind of language you speak?” He thought that he is speaking English, but it was something else. In the same way, if you take your “Bhagavad-gita”, you sit at home and you start to study how to become a devotee, Krishna will ask you: “Sorry, what kind of language you speak?” But if you have a professor, he will tell you the correct pronunciation. Therefore we must have some instructors, therefore we must have some companions, we must have a spiritual master, who will explain to us how to understand, how to go deeper, how to penetrate this high topics. By following the advice of our spiritual masters we can come to a more regulated lifestyle and also we can achieve our spiritual goals. Simply by following  sadhana, a spiritual regime, a practice you can be very effective in your life. But if somebody cannot meet certain standards you should help him or her. Time is on our side.



[1] “Bhagavad-gita” 12.8-9



Въпрос: Ако някой иска да направи компромис, да запали цигара, само едничка за днес, или само една бира – в този смисъл по какъв начин влияе материалната чистота върху пътя? В същото време си мислим, че ще изпеем няколко песни, ще си кажем мантрите и всичко ще бъде отмито.

Тиртха Махарадж: Без съмнение святото име е много могъщо. Започнеш ли да следваш практиката, правилата и предписанията, можеш бързо да надскочиш предишната си позиция. Аз не харесвам компромиса, защото компромис означава, че трябва да се откажеш от нещо. Но ми харесва консенсусът, което значи, че и двамата се съгласяваме по определени въпроси. Така че вместо компромис трябва да търсим консенсус.

Ала всичко зависи от ситуацията. Например една възрастна, шестдесетгодишна дама, вегетарианка от четиридесет години, имаше проблеми с кръвното налягане. Докторът й казал: “Понякога можеш да си пийваш кафе.” А тя отвърнала: “Кафе? Та това е толкова греховно! Как ще се завърна във Ваикунтха, ако пия кафе?!” Обаче дали пиете кафе за собствено удоволствие, за да изпитате усещането; или го пиете вместо някакви хапчета, за да регулирате кръвното си – в този специален случай не считам, че е пречка. Но ако всички в сампрадаята желаят да си регулират кръвното налягане, пиейки какво ли не, това, разбира се, е безсмислица!

Основното правило е да се спазват всички предписания. В действителност има три нива: първото е дхарма, ученията като цяло; след това са правилата и предписанията, забраните; а третото ниво са препоръките. Трябва да съблюдаваме и трите. Най-общо казано, стремете се да схванете цялата тази структура от красива философия и практика. Това е бхакти-дхарма. Сетне, следвайте правилата и предписанията, те ще са ви от помощ. Кришна казва в „Бхагавад Гита”: “Винаги мисли за Мен. Ако не си способен да сториш това – следвай правилата, тогава ще можеш да се доближиш до Мен.”[1] Ала в повечето случаи правилата и предписанията ви казват какво да не правите. Недей да правиш това! Недей да правиш онова! Тогава какво да правя? То е дадено в препоръките. Прави това, прави онова. Тази е позитивната страна – дават се някакви добри съвети, които ако се следват, ще се види и резултат. Трябва да приемаме всичко в пълнота, не само частична версия: взимате само отделни части от цялостната картина, които ви се нравят, и ги практикувате, а за нещата, които не харесвате, казвате: “Това е външно.” Не, трябва да приемаме пълната картина.

Но любовта към Бога в крайна сметка не е въпрос на диета. Тя не е въпрос на мода – какви дрехи обличате. Не е въпрос на език – санскрит или пък някакъв друг. Въпросът е в трансформацията на сърцето. И цялото познание в тази божествена наука – всички правила, предписания и забрани, като и всички препоръки, са за ваше добро. Заменете лошия навик с добър.

А откъде можем да се научим на добрата практика? Именно затова отиваме при светците, именно затова общуваме с преданоотдадените. Понякога хората изучават езици самостоятелно. Ние имаме един писател, който научил английски самичък в затвора. И когато заговорил на някакви англичани, те го запитали: “На какъв език приказвате?” Той си мислел, че говори английски, но било нещо друго. По подобен начин и вие, ако седнете у дома с „Бхагавад Гита” в ръка да изучавате как се става преданоотдаден, Кришна ще ви попита: “Извинявай, що за език говориш?” Ако, обаче, имате преподавател, той ще ви каже вярното произношение. Затова се нуждаем от инструктори, затова се нуждаем от съратници, затова имаме нужда от духовен учител, който ще ни обясни как да проумеем, как да навлезем в дълбочина, как да проникнем в тези висши теми. Следвайки съветите на нашите духовни учители, ще съумеем да възприемем един по-уравновесен начин на живот, а освен това ще можем да постигнем и духовните си цели. Просто като следвате садхана, духовен режим, практика, ще бъдете много ефективни в живота си. Ала ако някой не успява да покрие определени стандарти, трябва да му помагаме. Времето е на наша страна.



[1] „Бхагавад Гита” 12.8-9