Archives

Calendar

December 2012
M T W T F S S
« Nov   Jan »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  



Archive for December 10th, 2012

Question: Would you please explain to us the meaning of those completely material things that we have to do in order to follow the path of devotion? I mean the hygiene of the body, washing our teeth, maintaining order in our home – those most simple material things and what is their meaning? Because may be some people think: “Okay. I am sitting and chanting, connecting with God, pouring water on my plant of devotion, but I am leaving the other things behind.” Is this an obstacle on the way?

Tirtha Maharaj: If you have an obedient wife – no. I chant and the others work – this is a good distribution. I agree, your spiritual development is somehow shown in your activities, reflected in your circumstances. If you have order inside you will have order outside also. But only for the sake of those who has no other measurement than material we follow and we accept some material standards also. Because most of the people can understand that if this is a nice book then this must be a good religion. It is very simple combining one experience with some opinions.

At the same time it is said in the tradition that with black nails you cannot go back to Vaikuntha. Even the shastras, even the acharyas and the high gurus have to educate people on the very simple basic platform also. But if the spiritual teacher discusses the topic how to keep the order in the temple it doesn’t mean that this is his level. Or if you cook together with your spiritual master you should not think that you have the same capacity to stir the dahl. Try it, his dahl will be different. Why? Because of the stirring capacity? Or due to the cleansed fingers? No, I am sure, due to the cleansed heart. So if we keep our fingers very clean, but we cannot purify our hearts, then you knock at the door of Vaikuntha: “I have come. Look at my fingers! Good?” They will say: “Sorry. Go back! Few more rounds down there.”

Yet somehow we have to start a general war against illusion, so that no illusion could enter our fingers, no illusion could enter our hearts, no illusion could enter our consciousness. Cleanliness is next to godliness. Because if there is disorder outside it will be very difficult to keep order inside. First you will have dirt in the corners and then everywhere; and then the worms will also come. So we have to come to the sattvic platform as much as possible.

The body works on the energy input system. If we put bad, or distorted, or improper energy into our system on any level – it will have some effect. Therefore peaceful environment can help our spiritual development. In the shastras there are recommendations what kind of environment you should have: isolated nice place with the chirping of birds and the swans swimming in the nearby lake. And the surface is even, no pebbles, no thorns, no disturbing elements. No people. No noise. And no 20 cm of snow. It is strictly forbidden! And there you can enter deep into your meditation. What do we have? Sofia. Noise. People. No swans – big problem! No chirping of beautiful birds, but only the shouting of crows.

So sometimes we cannot provide all the necessary ingredients, but still we have to provide one main ingredient and that is dedication. By dedication even the mistakes become ornaments.



Въпрос: Бих искал да ни разясните значението на онези чисто материални неща, които трябва да изпълняваме, следвайки духовния път. Имам предвид хигиена на тялото, миене на зъбите, поддържане на ред у дома – на тези най-простички материални неща и какво е тяхното значение? Защото някой може да си рече: “Окей, аз седя и мантрувам, свързвам се с Господ, поливам цветето на своята преданост, обаче изоставям всичко друго.” Това препятствие ли е по пътя?

Тиртха Махарадж: Ако имаш послушна съпруга – не. Аз мантрувам, пък другите работят – хубаво разпределение. Съгласен съм, че духовният ни напредък по някакъв начин се проявява в действията ни, отразява се в обстоятелствата наоколо ни. Ако вътре в нас цари порядък, отвън също ще е подредено. Но ние приемаме и следваме някакви материални стандарти единствено заради онези, които нямат друго мерило освен материалното. Защото повечето хора са с разбирането, че ако това е една прилична книга, то следователно и религията е читава. Много е лесно да се съчетае опитността с определено мнение.

Същевременно в традицията се казва, че с черни нокти не можеш да се върнеш във Ваикунтха. Дори шастра, ачариите и извисените учители се налага да образоват людете за съвсем основни неща. Но ако духовният учител дискутира въпроса как да се поддържа ред в храма, това не означава, че такова е нивото му. Или ако готвите заедно с духовния си учител, не бива да си мислите, че притежавате една и съща способност да разбърквате дала. Опитайте, неговият дал ще бъде различен. Защо? Заради способността му да разбърква? Или може би заради чистите нокти? Не, уверен съм, че е заради чистото сърце. Така че ако поддържате ноктите си в изрядна чистота, но сте неспособни да пречистите сърцето си, потропвате на дверите на Ваикунтха: “Аз дойдох! Вижте ми ноктите. Добре ли е така?” Те ще отвърнат: “Съжаляваме. Връщай се обратно! Още няколко обиколки там долу.”

При все това, по някакъв начин трябва да обявим поголовна война на илюзията, така че никаква илюзия да не може да се промъкне нито под ноктите ни, нито в сърцата ни, нито в съзнанието ни. Чистотата е близо до божествеността. Защото ако отвън цари безпорядък, ще бъде много трудно да поддържаме вътрешна хармония. Най-напред ще се появят валма смет по ъглите, сетне навсякъде; а после ще плъпнат и червеи. Така че доколкото ни е по силите трябва да се стремим да постигнем ниво саттва.

Тялото е система, която действа според енергийния внос. Ако вкарваме лоша, покварена, неподходяща енергия в системата си на каквото и да било ниво, това ще има своя ефект. Затова умиротвореното обкръжение може да спомогне нашето духовно развитие. В шастра има препоръки каква трябва да бъде обстановката: прекрасно, усамотено кътче с чуруликащи птички и с лебеди, плаващи по недалечното езеро. Повърхността трябва да е равна, да няма камънаци и трънаци, и никакви притесняващи елементи. Никакви хора. Никакъв шум. И никакви двадесет сантиметра сняг – това е строго забранено! Там бихте могли надълбоко да навлезете в своята медитация. А с какво разполагаме? София. Шум. Народ. Никакви лебеди – голям проблем! Никакво птиче чуруликане, единствено гракането на гаргите.

Така че понякога не можем да осигурим всички необходими съставки, но трябва да разполагаме с единствената най-важна съставка, а именно отдадеността. Чрез отдаденост дори и грешките се превръщат в украшения.