Archives

Calendar

October 2012
M T W T F S S
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  



Archive for October 8th, 2012

Независимо дали нашите учители ни разрешават или ни забраняват нещо, понякога се налага да прекрачим инструкцията. Да ви дам ли пример? Това е една тежка история. Веднъж един учител казал на един от своите ученици: “Иди при еди-кой си друг ученик и му отнеми джапата от посвещението. Понеже той не спазва стандартите, не си изпълнява служенето, единствено критикува и не сътрудничи, аз го отхвърлям, отдръпвам милостта си от него.”

Скъпи мои, просто си представете да получите подобна задача от своя Гурудев – иди при своя духовен брат, отнеми му джапа-малата и му кажи, че е отхвърлен. Слава на преданото служене! И така, нашият приятел отишъл при този брат, а на сърцето му било тежко. “Каква тъжна вест трябва да предам на този човек, на своя брат!” И така, той се обърнал състрадателно към човека, за да разбере какво се случва. Може постъпките му и отзивите за него да не са кой знае колко положителни, ала какво се крие зад тях? И докато разговаряли, той осъзнал “Чакай малко, та той не е виновен! Той не иска да се откаже от връзката си с Гурудев. Не е чак толкова лош. Определено има някакви проблеми, обаче не е престъпник.” Така че какво било решението му – той решил да не изпълни желанието и пряката инструкция на своя духовен учител: “ Вземи обратно джапата на този човек и му кажи, че е изпъден.” Той не го направил.

Обаче, знаете ли, в една добра система се налага да докладваш за дейностите си. Така че не минало незабелязано, че джапата не била върната и че посланието не било предадено на човека. Нашият приятел трябвало да рапортува какво е свършил. И съвсем смирено следващия път той започнал да дава обяснение на духовния си учител. Учителят го попитал: „Изпълни ли пряката ми поръка?”

Забелязал съм при бхактите една много специална тенденция за измъкване – получат ли директен въпрос, започват да увъртат. “Сготви ли прасадам за Кришна?” “Ами то, Гурудев, днес беше много тежък ден, бях много зает…” Това е измъкване. Пряк въпрос, пряк отговор. “Не, още не съм готов с прасадама.” Защото обикновено учителят не се интересува от вашите извинения, той ги познава до едно, знае много повече и много по-добри извинения, отколкото бихте могли да дадете. Така че не започвайте с оправданията – директен въпрос, директен отговор, моля! “Свърши ли си кръговете?” “Гурудев, знаеш ли, днес…” Не!

Но в класически времена това се случвало: пряк въпрос, пряк отговор. И така, учителят попитал: “Къде е джапата? Изпълни ли поръчението?” И той отвърнал: „Не, Гурудев!” А след това започнал да обяснява защо не, защо така оскърбително е пренебрегнал пряката инструкция на духовния учител. И какво казал духовният учител? „Браво на тебе!”

Считам, че това е много поучителна история. Понякога дори в духовните кръгове има много трудни видове служене. Ако сте фанатици ще идете, ще изтръгнете джапата, ще смачкате човека, ще изпълните задачата си и ще получите потупване по рамото от своя учител. “Да! Той е пръв престъпник! Той е мързеливец, потънал в мая. Ти беше прав, Гурудев – той съвсем е затънал в мая! Знаех си го, че е такъв.” Стараейки се да получите по-добра позиция – като подлизурковците, ритащи онези, които са под тях. Ала не, този човек казал: “Гурудев, не можах да направя това, защото го наблюдавах, разговарях с него и той е един много добър преданоотдаден. Вярно, че е загазил в проблеми, но не постъпвай така. Моля те, не постъпвай така.” Понякога се случва вместо назидателният показалец на своя духовен учител да се превърнете в благославящата му длан.

При все това основният принцип е да казвате „да” на гуру, стремейки се да изпълните служенето, което ви е дадено, колкото и да е трудно, защото без жертва не може да се живее и не се постига успех нито в този живот, нито в следващия.



Even if our masters let us do or do not let us do, sometimes we have to overrun the instructions. Shall I give you an example? This is a difficult, this is a hard story. Once a spiritual master told one of his disciples: “Go to that other disciple and bring his japa from initiation. Because he is not up to the standard, he is not doing his service, he is only criticizing and he is not cooperating, so I reject him, I withdraw my mercy from him.”

My dear ones, just imagine yourselves receiving such a service from Gurudev – go to your brother, snatch the japamala and tell him that „you are rejected”. Devotional service – ki jay! So our friend went to this brother and his heart was a little heavy. “I should come with such a sad message to a person, to my brother.” So with some little compassion he tried to approach the person to understand what is happening. May be the activities, may be the news are not so positive about the person, but what is there? And as they were discussing, he understood that “Wait a minute! He is not an offender. He doesn’t want to give up Gurudev’s connection. He is not so bad. Definitely he has some problems, but he is not an offender.” So what was his decision – he decided not to fulfill the desire, the direct instruction of the spiritual master: “Bring the japamala back from this person and tell him that he is rejected.” He did not do.

But you know in a good system you have to report your activities. So it did not pass unnoticed that the japamala did not return back and the message was not transmitted to the person. Our friend had to report what he was doing. So in a very humble way next time he started to explain to his spiritual master. His master asked: “Did you fulfill my direct order?”

I have noticed a very special type of avoiding mentality within the devotees – when they get a direct question, they come with the excuses. “Have you cooked the prasadam for Krishna?” “You know, Gurudev, today was very difficult and I was very engaged.” This is avoiding. Direct question, direct answer. “No, I was not preparing the prasadam yet.” Because usually the master is not interested in your excuses because he knows all of them, he knows much better and much more excuses than you can give. So don’t come with the excuses – direct question, direct answer, please! “Have you accomplished your rounds?” “Gurudev, you know, today…” No!

But at the classical times it was happening: direct question, direct answer. So the master asked: “Where is the japa? Have you accomplished the mission?” and he said: “No, Gurudev!” And then he gave the explanation why not, why this guy was very offensively overrunning the direct instruction of the spiritual master. And what did the spiritual master say? “Very nice!”.

I think this is a very instructive story. Sometimes, even in spiritual circles there are very difficult services. If you are fanatic – you will go, snatch the japa, smash the person, accomplish your mission and get a patting on the shoulder from your master. “Yes! He is an offender number one. He is lazy, he is in maya. You were right, Gurudev – he is in maya, totally! I also knew him like this.” Trying to get a better position – up licking, down kicking. But no, this guy said: “Gurudev I could not do that, because I was watching, I was observing, I was talking to that guy and he is a very nice devotee. May be little in trouble, but don’t do that. Please don’t do like that.” It happens that sometimes instead of the punishing finger of your spiritual master you can become the blessing hand.

Yet the basic principle is to say “yes” to guru, trying to accomplish the service that is given to us, however difficult it is, because without sacrifice you cannot live and you will not be successful either in this lifetime, or in the next.