Archives

Calendar

September 2012
M T W T F S S
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930



Archive for September, 2012

Question of Damodar: In what connection Shrila Shridhara Maharaj said: “I did not come to create forms, but to demolish them”?

Tirtha Maharaj: Exactly he said: “I am not a form-maker, I am a form-breaker.” Well, he was a rasik devotee. He was living in rasa, in divine ecstasy. And you know, when the western practitioners started to approach him, they came with all the rules and regulations that they have understood from the first lectures. Therefore, just to show the different levels and different gradations of spiritual life and spiritual practice he said: “I am not a form-maker, I am a form-breaker.” Once somebody was, so to say, instructing him: the young titan was mentioning Krishna and Shrila Shridhara Maharaj immediately interrupted: “But who is that Krishna?” They said: “Krishna is the Supreme Personality of Godhead!” We have learned the lesson! But then he said: “But who is He for you?! Who is He…” And the he started to cry when he saw that they want to instruct him and misuse him.

But anyway, this is another function of guru. Sometimes he has to break the forms that we are catching on. In order to show the essence. Because from the superficial, from the external, we should come to the internal.

So, please go on cultivating your spiritual practices. Do not be afraid to surrender fully, becauseKrishnais also called Bhakta Vatsala – Protector of His devoteеs.

Question of Yamuna: In his books Shridhara Maharaj mentions that it is said in the shastras,Krishna says: “Those, who follow rules and regulations are very dear to Me. But those who break the rules and regulations in order to please Me, they are really My heart and soul.” I am quoting freely. Any idea from where is this quotation?

Tirtha Maharaj: Well, I am not a shloka-box! You insert a coin and a shloka is coming out…  First of all this is a high topic. But to understand the setup we should read the Tenth Canto of the “Shrimad-bhagavatam”. Because according to our tradition the greatest example of selfless dedication beyond any limit – these are the gopis. And it is described that they were ready to give up all attachment, they were ready to give up even rules of dharma, give up the family ties even – in order to satisfyKrishna. And therefore they are considered the greatest examples of that selfless dedication. In other Puranas Krishna says that “Those who worship Me they are not My real devotees; but My real devotees are those, who worship My devoted devotees.” And that “I have lost My independence, because I am a servant of My servants.”

These are very high conceptions of divinity – when God comes as a servant of His servants. But therefore we are ready to worshipKrishna– because He comes so close, He is ready to come so close. And if He says: “I am your surrendered servant,” He does mean it. From Him this is not only words.



Dámódar kérdése: Mivel kapcsolatosan mondta Sríla Srídhar Mahárádzs: „Nem azért jöttem, hogy formákat hozzak létre, hanem, hogy leromboljam azokat”?

Tírtha Mahárádzs: Pontosan így mondta: „Nem forma követő, hanem forma-bontó vagyok.” Nos, ő egy raszik bhakta volt. A raszában, az isteni extázisban élt. És tudjátok, amikor a nyugati követők elkezdték látogatni, előálltak mindazokkal a szabályokkal és előírásokkal, amiket az első leckékből megértettek. Ezért, hogy megmutatassa a lelki élet és a lelki gyakorlatok különböző szintjeit és átmeneteit, azt mondta: „Nem forma követő, hanem forma-bontó vagyok.” Egyszer valaki, hogy úgy mondjam, okítani akarta: az ifjú titán megemlítette Krsnát és Sríla Srídhar Mahárádzs azonnal félbe szakította: „De ki az a Krsna?” Azt válaszolták: „Krsna az Istenség Legfelsőbb Személyisége!” Megtanultuk a leckét! De Sríla Srídhar Mahárádzs így válaszolt: „De ki Ő a te számodra?! Kicsoda Ő…” Aztán pedig sírni kezdett mikor látta, hogy okítani akarják, és ki akarják használni.

De bárhogy is, ez a guru egy másik funkciója. Néha le kell rombolnia a formákat, amikhez ragaszkodunk. Hogy megmutathassa a lényeget. Mert a felületestől, a külsőségektől, el kell jutnunk a belső dolgokig.

Kérlek hát folytassátok lelki gyakorlataitokat. Ne féljetek teljesen meghódolni, mert Krsnát Bhakta-vatszalának is hívják – Bhaktái Védelmezője.

Jamuná kérdése: Sríla Srídhar Mahárádzs a könyvében megemlíti, hogy a sásztrákban az áll, Krsna azt mondja: „Azok akik követik az előírásokat és szabályokat, nagyon kedvesek Nekem. De azok, akik megszegik a szabályokat és előírásokat, hogy Engem elégedetté tegyenek, ők igazán az Én szívem és lelkem.” Nem szó szerint idéztem. Van valami ötleted, hogy honnan van ez az idézet?

Tírtha Mahárádzs: Nos, nem vagyok slóka-doboz! Bedobsz egy érmét és kijön egy slóka… Először is ez egy emelkedett téma. De hogy megértsük az elrendezést olvassuk el a Srímad Bhágavatam tizedik énekét. Mert a tradíciónk szerint a korlátok nélküli önátadás legnagyszerűbb példái a gópík. És le van írva, hogy készen álltak feladni minden ragaszkodásukat, még a dharma szabályait is, a családi kötelékeket is – hogy elégedetté tegyék Krsnát. Ezért tekintik őket az önzetlen odaadás legnagyszerűbb példáinak. Más puránákban Krsna azt mondja „Akik Engem imádnak, igazából nem bhaktáim; de akik odaadó bhaktáimat imádják, valóban az én bhaktáim.” És az, hogy „Elvesztettem függetlenségem, mert szolgáim szolgája vagyok.”

Ezek az Istenség nagyon magas koncepciói – amikor Isten szolgái szolgájaként jelenik meg. De ezért készek vagyunk imádni Krsnát – mert ennyire közel jön, kész arra, hogy ilyen közel jöjjön. És ha azt mondja: „Meghódolt szolgád vagyok,” Akkor úgy is gondolja. Tőle ezek nem csak szavak.



Въпрос на Дамодар: В каква връзка Шрила Шридхара Махарадж казва: “Не съм дошъл да създавам форми, а да ги сривам”?

Тиртха Махарадж: Точните му думи са: “Аз не съм създател на форми, аз съм разрушител на форми.” Вижте, той е бил преданоотдаден, изпълнен с раса. Живеел е в раса, в божествения екстаз. А пък когато западните практикуващи са започнали да го посещават, те запристигали с всички правила и предписания, научени на първите лекции. Затова, просто за да им покаже различните нива и различните градации в духовния живот и в духовната практика, той казал: “Аз не създавам форми, аз ги руша.” Веднъж се случило някой, така да се каже, да го наставлява: младият титан споменал Кришна и Шрила Шридхара Махарадж веднага го прекъснал: “Но кой е този Кришна?” Отвърнали му: „Кришна е Върховната Божествена Личност!” Научили сме си урока! Ала тогава той казал: „Но кой е Той за вас?! Кой е Той…” А сетне заплакал като видял, че те искат да го поучават и да злоупотребяват с него.

Но както и да е, това е друга функция на гуру. Понякога на него му се налага да разруши формите, в които ние сме се вкопчили, за да посочи същината. Защото от повърхностното, от външното, трябва да стигнем до съкровеното.

Затова моля ви, продължавайте да развивате своите духовни практики. Не се страхувайте да се отдадете напълно, защото Кришна е наричан също и Бхакта Ватсала – Закрилникът на Своите предани.

Въпрос на Ямуна: В своите книги Шридхара Махарадж споменава, че в шастрите е казано, че Кришна казва: “Тези, които следват правилата и предписанията, са Ми много скъпи. Обаче онези, които нарушават правилата и предписанията, за да Ме удовлетворят, те наистина са сърцето и душата Ми.” Цитирам свободно. Някаква идея откъде е този цитат?

Тиртха Махарадж: Не съм машина за шлоки! Пускаш монета и шлоката изскача…  На първо място, това е висша тема. Но, за да разберем обстоятелствата, трябва да прочетем Десета Песен на „Шримад Бхагаватам”. Защото според нашата традиция, най-възвишеният пример за безкористна отдаденост отвъд всякакви предели – това са гопите. И се описва, че те били готови да се откажат от всякакви привързаности, били готови да изоставят дори правилата на дхарма, дори семейните си връзки – само и само да удовлетворят Кришна. Именно затова биват считани за най-великия пример на жертвоготовна посветеност. В други Пурани Кришна казва, че “Онези, които обожават Мен, не са Мои истински отдадени; истински отдадени са Ми тези, които обожават Моите преданоотдадени.” И че “Аз съм изгубил Своята независимост, защото съм слуга на Своите слуги.”

Това са изключително възвишени концепции за божествеността – когато Богът идва като слуга на Своите слуги. Ала именно затова ние сме готови да обожаваме Кришна – защото Той идва толкова близо, готов е дотолкова да се доближи. И когато казва: “Аз съм ваш отдаден слуга,” Той наистина го има предвид. От Него това не са просто думи.



Damodar: in welchem Zusammenhang äußerte Srila Sridhara Maharaj seine Aussage; ich bin nicht da um die Regeln zu schaffen sondern sie zu brechen.

Tirtha Maharaj: Eigentlich hat er gesagt, ich mache keine Regeln, ich beschütze sie. Nun, er war ein Rasik Devotee, er lebte in Rasa, in göttlicher Ekstase. Wenn die westlichen Schüler zu ihm kommen, sie sind schon mit vielen Regeln und Vorschriften von früherer Lehre belastet und haben schon manch Verständnis. Deswegen, nur um viele Unterschiede in vielen Stufen des spirituellen Lebens und spiritueller Praxis aufzuklären sagte er; ich mache keine Regeln, ich breche sie. Einmal, ein Jüngling hat ihm so zu sagen „ unterweist“; der Junge hat Krisnas Name erwähnt, und Srila Sridhara hat ihm sofort unterbrochen. „ Wer ist das, wer ist Krisna?“ Der Junge antwortete: „ Er ist die höchste Persönlichkeit Gottes! Das haben wir gelernt!“ Und Maharaj fragte noch mal: „ Aber, wer ist Krisna für dich, wer ist er…?“ Und der Junge, als er sein Fehler sah,- er wollte einen Guru unterweisen- fing an zu weinen. Das war eine spezielle Rolle des Guru; er bricht manchmal die Formen die wir am Beginn gelernt haben- nur um uns das wesentliche zu zeigen. Weil wir sollen von Oberflächlichen, von Äußeren zu wesentlichen, zu Inneren kommen. So, bitte, pflegt euere spirituellen Praxis, habt keine Angst sich vollkommen zu übergeben, Krisna ist auch Vatsala- Bhakta genant- Der Beschützer seiner Devotees.

Yamuna: In seiner Bücher zitierte Srila Sridhara die Shastren wo steht dass Krisna gesagt hatte; Diejenigen die Die Regeln und Vorschriften folgen sind mir sehr lieb, aber, Diejenige die sie mir zu Liebe brechen, um mich zu erfreuen, solche sind wirklich mein Herz und Seele.

Das habe ich frei zitiert, weißt jemand wo das in Shastren steht?

Tirtha Maharaj: Ich bin wirklich kein Shloka- Box, Sie werfen eine Münze hinein, und die Shlokas kommen hinaus…zuerst einmal, das ist ein sehr hohes Thema. Um die Sache gut zu verstehen, sollen wir den Zehnten Kapitel des Srimad Bhagavatam lesen. Größte Beispiel eine selbstlose Hingabe, nach unserer Tradition, jenseits aller Grenzen, sind die Gopis. Und dort ist beschrieben, wie sie bereit waren alles aufzugeben, alle ihren Anhänglichkeiten, sogar alle Regeln des Dharma, alle Verbindungen mit ihren Familien, nur um Krisna zufrieden zu machen. Deswegen sind sie der größte Beispiel eine selbstlosen Hingabe. In weitern Puranas

sagte Krisna: „ Diejenige die mir Dienste erweisen sind nicht wirklich meine Devotees, meine Devotees sind die, die meinen Devotees Dienste erweisen – ich habe meine Unabhängigkeit verloren, ich bin der Diener meiner Diener“.

Sehr hohe Vorstellung über den Göttlichen- wenn der Gott als Diener seiner Diener, erscheint! Deswegen sind wir bereit Krisna zu verehren- er kommt uns sehr nah, und er ist bereit immer uns näher zu kommen, und wenn er sagt: „ Ich bin dein hingegebene Diener, er meint wirklich so, das sind nicht nur seine Worte!

 



Вопрос Дамодара: В какой связи Шрила Шридхара Махараджа говорит: “я не пришёл создавать формы, а их уничтожать”?

Тиртха Махараджа:Точные его слова: “Я не создатель форм, я разрушитель форм.” Видите ли, он был преданный, утонувший полностью в расе. Жил в расе, в божественном экстазе. А когда западные практикующие начали посещения свои к нему, они знали все правила и предписания, заученные ими на первых лекций. Поэтому, просто чтобы показать им разные уровни, разные градации в духовной жизни и в духовной практике, он сказал: “я не создаю формы, я рушу их.” Однажды случилось так, что кто то, так сказать, наставлял его: молодой титан упоменал об Кришне и Шрила Шридхара Махараджа сразу оборвал его: “Но кто такой Кришна?” Ответ был: „Кришна – Верховная Божественная Личность!” Выучили мы урок! Вот тогда он сказал: „Но кто Он для вас?! Кто Он…” А потом заплакал увидев, что они будут поучать его и злоупотреблять с ним.

Но как бы там ни было, это другая функция гуру. Иногда ему приходиться разрушать формы, в которые мы вцепились, чтобы разрушить сновидения наши. Потому что от поверхностного, от внешнего, нужно достичь до сокровенного.

Поэтому, прошу вас, продолжайте развивать свои духовные практики. Не бойтесь полностью отдасть себя, потому что Кришна называеться также Бхакта Ватсала – Защищающий Своих преданных.

Вопрос Ямуны: В своих книг Шридхара Махарадж упоменает, что в шастрах указано, что Кришна сказал: “Те, которые следуют правила и предписания, Мне они очень дороги. Однако те, которые нарушают правила и предписания, чтобы Меня удовлетворить, они воистину в сердце и душу Мои.” Цитирую свободно. Сказали бы вы, откуда этот цитат?

Тиртха Махарадж: Ну, я не есть машина для шлок! Пускаешь монетку и шлока выскакивает… На первом месте, это высшая тема. Но, чтобы поняли все обстоятельства, нужно прочесть Десятую Песнь „Шримадь Бхагаватам”. Потому что по нашей традиции, самый возвышенный пример бескорыстной преданности выше всяких пределов – это гопи. И описываеться, что они были готовыми отказаться от всяких привязанностей, были готовы  забросить даже правила дхармы, даже семейные связи – лишь бы удовлетворить Кришну. Именно поэтому они считаються самым великим примером  жертвенной посвящённости. В другие Пураны Кришна говорит, что “те, которые обожествляют Меня, не являються Моими настоящими преданными; настоящие преданные Мои – это те, которые обожествляют Моих преданных.”А также “Я потерял Свою независимость, являясь слугой Своих слуг.”

Это чрезвычайно возвышенные концепции о божественности – когда Бог приходит как слуга Своих слуг. Вот именно поэтому мы и готовы для обожания Кришны – потому что Он приходит так близко, готов приблизиться настолько близко к нам. И когда говорить: “Я ваш преданный слуга,” Он действительно это имеет ввиду. От Него услышанные, это не просто слова.



English: Which mantra is emanating from Krishna’s flute? What is his meditation when he plays his flute?

 

Български: Коя е мантрата, излизаща от флейтата на Кришна? Каква е медитацията му, когато свири на флейтата си?



Sometimes we think that if we make another formal step “I will come to higher platform. For example, if I change my dress then I will become a devotee; or I put some special marks on my forehead and immediately it will bring the change of heart also. Or I give the glory to one person that he can be my spiritual master. So I am a serious guy – it is his glory if he accepts me as a disciple. When another guy comes I give him also the chance to teach me, so I take another initiation from him.” There are some people who are collectors of initiations. Especially in India you will find, because people there are very religious and not so fanatic, so to say. So if one teacher comes to your village then everybody joins him: “Ah, Guruji, very nice! “ And he distributes the malas, gives the names and everybody is a follower of this creed. Next week another sadhu is coming from a different line and they say: “Oh, Maharaj, you are so great! We want to follow you!” Once a friend of mine told me that he visited one such village and in one home the different malas were hanging like this. Because for them God is one. If you call Him Shiva, Krishna or Mahadev – at least you should be a sadhu. All sadhus are accepted. And from one point of view this is nice because we should respect all saintly persons, we should respect all special aspects of God. No doubt. But a friend of everyone is a servant of none. And our main ideal is to become servant, right? After service comes friendship. After commitment comes freedom. We should not mix the sequence.

In this way commitment means a very deep connection between the master and the disciple. This is not only a simple similarity or some theoretical understanding, but such a connection that probably in the ideal case is the strongest of everything. Stronger than any other tie in human relationships. Therefore we have to examine what do we join, what list we join. As it is suggested that the disciple should examine the master and the master should examine the disciple.

So if God appeared in our consciousness we should understand that the sadhus will also come. We have understood that God is never alone, He comes in company. That means if you want to invite God in your heart really, then some sadhus will also come with Him. And this makes the whole affair very practical. Because through these servants of God we can express something of our commitment. So when people say that without a guru it is impossible, this is what they mean. Without a guide and without a shelter it is very difficult to express our willingness to serve Lord Krishna.

But this is not a campaign, we are not canvassing people to join a certain mission or group, but we are trying to represent the truth. It is very easy to convince people forcibly to do something. First – quickly brainwash them and then give them a new commitment. This is the neophyte platform.

Do not think that neophyte means that he received initiation only two weeks ago. Fanaticism and neophyte approach does not depend on your age, does not depend on your religion, does not depend on your initiation – it depends on your mental consciousness, on your condition.  If you are stupid – you are stupid, irrespective of any other conditions. Therefore please do not remain on that platform.

So in the beginning we think if I change my dress I will make a big step. You go on doing that for years. Then comes the next step –  “Why should I change my dress, why should I put on my dhoti, what is this sari – I am Bulgarian Why? This is a different culture, this is not my culture.” So this is another step, another phase of your life, of your being engaged in devotional service, in your trying to overcome your neophyte problems. So if you survive the first stupidity – that „if I put on a new dress I will change my consciousness”, this is one very serious disease – then will come the next phase when you do not want to change your dress, when you do not want to do any practice; so if you survive that also, then you will come to the beginner intermediate platform.

Srila Prabhupad in the beginning was very tolerant. When people asked him: “If I want to join your mission should I shave up?” What did he say? No. “Should I change my dress?” No. “Should I give all my money to you?” No. He refused these suggestions. But devotees were so intent and so dedicated that they naturally wanted to follow the good example of their master. Just imagine if you are dedicated to a good example good results you can expect. But if you are dedicated to a bad example what results can you expect?

So definitely from the neophyte platform we should come to the intermediate stage. And sometimes neophyte type problems you can find on higher platforms official ranks, so to say. Because the human shortcomings are not only revealed in the practically neophyte devotees, but on higher platforms also. There was a period when certain preachers were competing each other who had collected more numbers of disciples. If you have 2000 initiates then you are a great guy. If only 1500 – intermediate. 1000 – neophyte. Then the other phase came – who has more money. Because people equals money. The more numbers you have, the more money you can make. How is it said? – sweeter than honey, this is the money. But this was the neophyte competition, I tell you. Intermediate competition came later when we started to count who is more rasik, who can faint when giving a lecture, who can produce some tears when talking about Radha Krishna, who can quote such scriptures that nobody knows on this planet earth. So what is this? This is a neophyte approach, neophyte platform in a very unusual dress. Unfortunately for some people this is reality. Therefore we should be very careful. If our conception that God exists has been born in our heart and mind we should be very careful how to cultivate this conviction. Do not forget – for a competition minimum two parties are necessary. If somebody wants to compete with you do not be so stupid to enter that game.

 



Понякога си мислим, че ако направим още някоя формална стъпка “ще достигна до по-високо ниво. Например, ако си сменя дрехите, ще стана преданоотдаден; или ако си сложа някакъв специален знак на челото, това незабавно ще доведе и до промяна в сърцето. Или пък: допринасям за славата на някого с това, че му позволявам да бъде мой духовен учител. Аз съм стабилен човек – за него е престижно да ме приеме за ученик. Дойде ли някой друг, и на него давам възможността да ме учи, взимам още едно посвещение и от него.” Има хора, които си колекционират посвещения. Това е особено разпространено в Индия, защото хората там са много религиозни и не толкова фанатични, така да се каже. Така че ако някой учител дойде в селото, всички се присъединяват към него: „О Гуруджи! Колко хубаво! “ Той раздава броеници, имена, и вече всички са последователи на тази вяра. На следващата седмица идва друг садху от друга школа и те казват: “О, Махарадж, толкова си велик! Искаме да те следваме!” Веднъж един мой приятел ми каза, че е посетил подобно село и в една от къщите различните мали висели една до друга на стената. Защото за тях Бог е един. Няма значение дали го наричате Шива, Кришна или Махадева стига да сте садху. Всички садху са приети. И от една гледна точка това е много хубаво, защото ние трябва да уважаваме всички свети люде, трябва да почитаме всички аспекти на Бога. В това няма съмнение. Но който е приятел на всички не е слуга никому. А нашият най-важен идеал е да станем слуги, нали? След служенето идва приятелството. След посветеността идва свободата. Не бива да объркваме последователността.

Така че посветеност означава много дълбока връзка между учител и ученик. Това не е просто някакво сходство или някакво теоретично разбиране, а връзка, която вероятно в идеалния случай е по-силна от всичко. По-силна от всяка друга връзка в човешките взаимоотношения. Затова трябва да проверим към какво се присъединяваме, в какъв списък се записваме. Препоръчано е ученикът да проверява учителя и учителят да проверява ученика.

И така, ако Бог се е появил в нашето съзнание, трябва да разберем, че светците също ще дойдат. Знаем, че Бог никога не е сам, Той идва с компания. Това означава, че ако наистина искате да поканите Бог в сърцето си, с Него ще дойдат и някои садху. И това прави всичко съвсем практично. Защото посредством слугите на Бога можем да изразим нещичко от своята посветеност. Затова когато хората казват, че без гуру е невъзможно, това е което имат предвид. Без водач и без подслон е много трудно да изразим своята готовност да служим на Кришна.

Но това не е агитационна кампания, ние не вербуваме людете да се присъединяват към определена мисия или група, а се стремим да представим истината. Много е лесно насила да се убедят хората да направят нещо. Най-напред набързо им промийте мозъка, а сетне им дайте нов ангажимент. Това е нивото на начинаещите.

Не си мислете, че начинаещ означава само някой, който е получил посвещение едва преди две седмици. Фанатизмът и подходът на начинаещ не зависят от възрастта ви, не зависят от вашата религия, нито от посвещението ви – зависят от съзнанието ви и от вашата обусловеност.  Ако сте глупави – глупави сте, независимо от всякакви други условия. Затова, моля ви, не оставайте на това ниво.

И така, в началото си мислим: ако си променя облеклото ще направя голяма стъпка. Продължавате да правите това с години. После идва следващата стъпка –  “Защо пък трябва да си сменям дрехите, защо да си слагам дхоти, какво е това сари – та аз съм българка! Откъде накъде? Това е различна култура, не е моята култура!” Това е друга степен, друга фаза в живота ви, във вашата ангажираност в предано служене, в опитите ви да превъзмогнете проблемите си на начинаещи. Ако преодолеете първата глупост – че „ако си сложа нова дреха ще променя и съзнанието си”, това е една много сериозна болест – тогава идва следващата фаза, когато не искате да си сменяте дрехите, когато не искате да извършвате никаква практика; ако преодолеете и това, тогава достигате началото на средното ниво.

В началото Шрила Прабхупад бил много търпелив. Когато хората го питали: “Ако искам да се присъединя към вашата мисия, трябва ли да си обръсна главата?” Какво отвръщал той? Не. “Трябва ли да си сменям дрехите?” Не. “Трябва ли да си давам всичките пари на вас?” Не. Той отхвърлял тези предложения. Но бхактите били толкова решителни и толкова отдадени, че по естествен начин искали да следват добрия пример на своя учител. Разсъдете, ако следвате добър пример, можете да очаквате добри резултати. Ала ако сте се посветили на лош пример, какви резултати можете да очаквате?

Затова непременно от нивото на начинаещи трябва да стигнем до междинната степен. А понякога проблеми от типа “начално ниво” могат да се открият и сред по-високите официални постове, така да се каже. Защото човешките недостатъци се разкриват не само в практически начинаещите преданоотдадени, но също и на по-висшите степени. Имаше период, в който някои проповедници се състезаваха помежду си кой е събрал по-голям брой ученици. Ако имаш 2000 посветени, значи си велик. Ако са само 1500 – средно ниво. 1000 – начинаещ. След това дойде друга фаза – кой има повече пари. Защото последователи е равно на пари. Колкото повече бройки имаш, толкова повече пари можеш да изкараш. Как е казано? – парите са по-сладки и от мед. Но казвам ви, това бяха състезания между начинаещи. Съревнованията от средна степен започнаха по-късно, когато започнахме да мерим кой има повече раса, кой може да изгуби свяст докато дава лекция, кой може да пусне малко сълзи докато говори за Радха-Кришна, кой може да цитира такова свещено писание, каквото никой не е и чувал на планетата земя. Какво е това? Това е начинаещ подход, начално ниво в твърде необичайни одежди. За нещастие за някои хора това е реалност. Затова трябва да сме много внимателни. Ако разбирането, че Бог съществува се е родило в сърцата и умовете ни, трябва да сме внимателни по какъв начин развиваме тази убеденост. Не забравяйте – за да има съревнование са нужни поне две страни. Ако някой иска да се състезава с вас, не бъдете толкова глупави да влезете в играта.



We should find the platform were we can all agree. We should find the plane where we can be united. This world is separated by names and forms. Therefore this is also the key to be united – the name and the form. So if we are united in the Holy Name and if we are united in front of the Divine Form, then we shall be very fortunate.

On celebrations people lose their control and they think that this is happiness. We should live in permanent celebration. If we do our spiritual practices, we can lose all our controls, still we should come to much higher platform of spiritual cultivation and satisfaction than what is usually done by others. Because if you observe the happiness of a person, you will understand that person. According to the gunas, according to the influences of material nature our happiness is diverse. What is happiness on the lower platform is practically impossible tо understand on a higher platform. And the other way round. If somebody has very simple understanding about life, for him it is practically mind-blowing that people come together and chant God’s names and they derive some spiritual happiness from this – this is impossible! Still this should be the platform where we are united irrespective of creed, religion, gender or whatever. Because if we call out God by the name and if we meditate and if we worship the Supreme by the name – this is the general and best practice.

Krishna’s invitation is resounding. Even the material world is created by sound vibration. So the origin is sound; the way back is also sound. What is the first mantra in “Shrimad-bhagavatam”? This is the invocation, so to say: om namo bhagavate vasudevaya. So the first sound is om. And the first shloka is satyam param dhimahi – “Let us meditate on satyam param, on the absolute truth.” And what is the last verse of “Shrimad-bhagavatam”? The last verse is glorifying the holy name of God: that kali-yuga is full of mistakes, but the holy name can eliminate all the mistakes. So we can say that these eighteen thousand verses are about the inner communication. Invitation: come, join our meditation on the absolute truth. And the ultimate advice: chant the holy names!



Meg kell találnunk azt a platformot ahol mind egyet értünk. Azt a síkot, ahol egyek lehetünk. Ebben a világban a nevek és formák elválasztanak. Ezért ez az egység kulcsa is – a név és a forma. Tehát ha egyesülünk a Szent Névben és egyek vagyunk az Isteni Forma előtt, akkor nagyon szerencsések vagyunk.

Ünnepségek alkalmával az emberek elveszítik a kontrollt és azt gondolják, hogy az a boldogság. Éljünk állandó ünneplésben. Ha lelki gyakorlatainkat végezzük, elveszíthetjük minden kontrollunkat, mégis a lelkiség ápolásának és a lelki elégedettségnek sokkal magasabb szintjére kell kerülnünk, mint amit általában mások csinálnak. Mert ha megfigyeled valaki boldogságát, megérted magát a személyt. A gunák, az anyagi természet befolyása szerint boldogságunk eltérő. Azt, hogy mi a boldogság egy alacsonyabb szinten, gyakorlatilag lehetetlen megérteni egy magasabb szintről. És fordítva is igaz. Ha valaki nagyon egyszerű megértéssel rendelkezik az életről, számára gyakorlatilag észbontó hogy emberek összegyűlnek és Isten neveit zengik, és ebből lelki boldogságot merítenek – ez lehetetlen! Mégis ennek kell lennie annak a platformnak ahol világnézetre, vallási hovatartozásra, nemre, vagy bármi másra való tekintet nélkül egyesülünk. Mert ha Istent a nevén szólítjuk, a nevén meditálunk és a neve által imádjuk – ez az általános és egyben a legjobb gyakorlat.

Krsna meghívása visszhangzik. Még az anyagi világ is a hangvibráció által teremtetett. Az eredet tehát a hang; a visszavezető út is a hang. Mi a Srímad Bhágavatam első mantrája? Úgy is mondhatjuk, hogy ez a megszólítás: óm namó bhagavaté vászudévája. Az első hang tehát az óm. Az első slóka pedig a szatjam param dhímahi – „Meditáljunk a szatjam param-on, az abszolút igazságon.” És mi a Srímad Bhágavatam utolsó verse? Az utolsó vers az Úr szent nevét dicsőíti: hogy a kali-juga tele van hibákkal, de a szent név képes minden hibát megszűntetni. Mondhatjuk tehát, hogy ez a tizennyolcezer vers a belső kommunikációról szól. Meghívás: gyere, csatlakozz az abszolút igazságon való meditációnkhoz. És a végső tanács: zengd a szent neveket!