Sharanagati

Как да бъдем свързани с Всевишния – това е логичен въпрос. Но Кришна в „Гита” постъпва като много добър учител, защото поставя изключително висока цел, обаче обяснява и постепенния процес как да бъде постигната. Той казва – и това е едно прекрасно описание как да виждаме Бога навред:

“О сине на Кунти, Аз съм вкусът на водата, светлината на слънцето и луната, сричката ом във ведическите мантри, Аз съм звукът в етера и талантът у човека.”[1]

Бихме могли да говорим за този стих минимум една седмица. Защото това са различните страни на въпроса как да виждаме Бог навсякъде. Той започва: Аз съм вкусът на водата.” Санскритът гласи: “расо ‘хам” и след това идва “апсу каунтея” –  “Аз съм раса, аз съм вкусът… на водата.”  Аз съм раса, Аз съм есенцията, Аз съм вкусът на всичко. Всеки тича след хубавия вкус. Затова и аз идвам тичайки в София. Ние търсим добрия вкус. Шрила Прабхупада обичал да казва, че ако в сладкарските магазини използваха гхи, нямаше да им трябват никакви реклами. То придава много необикновен и фин вкус. Ако дадете на хората най-добрия вкус, те ще дойдат тичайки. Не се налага да промивате мозъка им с реклами. Вкусът сам ще ги удовлетвори и прикани. А тук Кришна казва: „Аз съм вкусът.”

Не е ли прекрасно? Нима трябва да четем каквото и да било повече от тази „Гита”? Аз съм вкусът – край! Кришна можеше просто да спре дотук и цялата война на Курукшетра просто да не се бе случила. Ако Арджуна беше разбрал всичко на мига, цялото повествование на „Махабхарата” щеше да приключи. Обаче Кришна искал да избегне този проблем в историята, затова казал: “Аз съм вкусът… на водата”, за да не припадне Арджуна веднага на място.

“Аз съм вкусът на водата” – а водата е много специален елемент. Течна, прозрачна, без мирис и без вкус. Пък Кришна казва: „Аз съм вкусът.” И какво сега: водата има ли вкус или няма вкус? Тя има много приятен вкус. Ако не го усещате – това е истинската вода! Когато разпознаете: хей, тази вода има някакъв вкус, тогава нещо не е наред. И така, Кришна се крие като вкус във водата. Не можете да го разпознаете, Той е толкова скрит, ала е там – Той е онзи незнаен, непознаваем вкус на водата.

Цвети: Но когато си жаден водата е вкусна.

Тиртха Махарадж: Да! И каква вода пием – нима черноморска вода? Не, ние пием сладка вода, нали?! Водата е сладка! Тя сладка ли е наистина – не е сладка! Въпреки това ние казваме, че това е сладка вода. Питейната вода наричаме сладка вода, нали? Така че до какъв извод стигаме – че Кришна е сладък! Онзи скрит вкус на водата е сладък, Кришна е много сладък. “Аз съм вкусът на водата.”

Колко пъти сте опитвали вода в живота си – безбройно много! А колко пъти сте си спомнили: “О! Това е вкусът, това е Бог, това е Той.” Затова, едно смирено предложение към вас, за да бъдете винаги свързани е, когато и в живота си да вкусите вода, да не забравяте: “Това е Той.” Това е Той – този скрит, непознаваем, сладък вкус – това е Кришна.

И само си помислете, ако въведението, първият урок, е толкова пленителен и този вкус е толкова сладък, каква ли пък ще е следдипломната квалификация в Бхакти?!

How to be connected with the Supreme – this is a logical question. But Krishna in the “Gita” acts like a very good teacher, because He sets a very high target, but explains the gradual process how to get there. He says – and this is a beautiful explanation how to see God everywhere:

“O son of Kunti, I am the taste of water, the light of the sun and the moon, the syllable om in the Vedic mantras; I am the sound in ether and ability in man.”[1]

We could talk about this verse for a week, minimum. Because here are the different aspects how to see our Lord everywhere. He starts: “I am the taste of water.” The Sanskrit goes: “raso ‘ham” and finally He says “apsu kaunteya” –  “I am rasa, I am the taste… of water.”  I am rasa, I am the essence, I am the taste of everything. Everybody is running after good taste. Therefore I come running to Sofia. We are running for good taste. Shrila Prabhupada used to say that if in sweet shops they use ghee, they do not have to use any advertisement. It gives very special and very delicate taste. If you give best taste to people, they will come running. You do not have to wash their brains with some advertisements. Taste will satisfy them, taste will invite them. And here Krishna says: “I am the taste.”

Is not that beautiful? Shall we read anything else from this “Gita”? I am taste – finished! Krishna could stop here and all the Kurukshetra war would just not be manifested. If Arjuna would understand everything immediately, then the whole Mahabharata story would be finished. But Krishna wanted to avoid this problem in history, therefore He said: “I am rasa… of water” in order Arjuna would not faint immediately.

“I am the taste of water” – and water is a very special element. Liquid, transparent, no odor and no taste. And Krishna says: “I am the taste.” Water has a taste or does not have a taste? It has very pleasant taste. When you do not recognize – this is real water! When you recognize: hey, this water has some taste, then something is wrong with that. So, Krishna is hiding as taste behind the water. You cannot recognize, He is hiding so much, but He is there, He is this unknown, unknowable taste of water.

Tsvety: But when you are thirsty, water is tasty.

Tirtha Maharaj: Yes! And we take what kind of water – we take the Black Sea water? No, we take sweet water, right?! Water is sweet! Is it sweet indeed – it is not sweet! Still we call that this is sweet water. Drinking water you can call sweet water, right? So, to what conclusion we can come? Krishna is sweet! That hidden taste of water is sweet, Krishna is very sweet. “I am the taste of water.”

How many times you have tasted water in your life – unlimited times! And how many times you have remembered: “Ah! This is the taste, this is God, this is Him.” So, one humble offering for you to be connected always: if in your life, whenever you taste water, do not forget: “This is Him.” This is Him – this hidden, unknowable, sweet taste – this is Krishna.

And just think if the introduction, the first lesson, is so charming and this taste is so sweet, what about the post-gradual studies of Bhakti?!