Sharanagati

Кришна дава изключително значимо послание в следния стих:

“О завоевателю на богатства, няма истина по-висша от Мен; всичко е в Мен като перли, нанизани на конец.”[1]

Тази глава разказва за върховното знание за Абсолюта. Но от този стих разбираме, че няма нищо по-висше от Него. Той е върховната истина. Можете ли да дадете определение за Бог?

Крипадхам: От себе си за себе си.

Бхакти Шакти: Върховната абсолютна истина, както бе казано.

Рамвиджай: Расараджа (Царят на сладостта).

Тиртха Махарадж: Да… и в крайна сметка бихме могли да речем – едно палаво момче. Всички тези тълкувания и визии за Върховния съществуват: Творец, Поддръжник, Господ, Наказващ – толкова много различни схващания. Обаче бхакти довежда Бог съвсем близо. Или може би трябва да кажем, че бхакти ни отвежда съвсем близо до Бога, дава ни една много съкровена представа за Него: какво Му се нрави, какъв е вкусът Му, какво харесва, какво не харесва – и толкова много други различни детайли от нрава Му. Ала целта на бхакти е никога да не Го изпускаме от взора си. Бог понякога се крие. Но казва се, че всичко е облечено в дрехата на Бога. Значи зад всичко можем да открием все същото онова божествено присъствие. “Аз съм като нишката, скрита зад перлите.” Кое прави огърлицата – перлите или нишката? Да, и двете, но същественото е нишката. Интригуващото и очевидното са перлите. Обаче същността е в конеца, който държи всичко свързано. Инак перлите може да са разпилени навсякъде наоколо, но няма да е толкова хубаво. Когато са подредени – в това е красотата. По същия начин, когато говорим за творението, това е космос; когато говорим за унищожението, това е хаос. Хаосът е ако е изгубена нишката. Перлите са пръснати навред, ала без свързващия принцип.

Но тук Кришна казва: “Аз съм нишката и всичко почива в Мен, като перли нанизани на конец.” Затова ние практикуваме тази Бхакти-йога. За да не бъдем просто запленени от перлите, но винаги да съзираме скритата нишка зад тях. И ако виждането ни е достатъчно пречистено, никога няма да Го пропускаме, винаги ще можем да Го виждаме.

Както ви казах, Бог понякога се крие. Точно както конецът се крие в перлите, Върховният се крие в творението, Кришна се крие в преданоотдадените или всред дърветата тамала. Понеже Кришна е черен; дърветата тамала са също черни – това са едни необикновени дървета във Вриндавана – и когато Кришна поиска да се скрие, Той просто застава в горичката, сред тези дървета. Тогава го изгубвате! О, това е дърво, това пак е дърво, а къде е Кришна?! Така че понякога Той се крие. Ала виждането ви трябва да е толкова зорко, че никога да не Го изгубвате.

А бхактите имат такова зорко виждане. Например когато веднъж Махапрабху посетил едно място, недалеч от Джаганнатх Пури – това е много известно поклонническо място, а непосредствено край него има малко селце, Алаланатх. Там се обожава Вишну в четириръката Му форма; това изразява красотата и всемогъществото на Бога, не в човешки, а в свръхчовешки облик. Ала когато Махапрабху посетил този храм, Той казал на Вишну, на това божество: “Хей! Защо искаш да се скриеш? Защо се показваш в този четирирък облик, на какво прилича това?! Та аз знам, че Ти си само с две ръце! Хайде, разкрий ми се!” И тогава Вишну се предал: “Не мога да се скрия!” и две от ръцете Му изчезнали. Така се превърнал в тъмноликия, двурък Гопал, Говинда.

Трябва да имаме същия зорък взор, така че когато Бог поиска да се скрие от нас, да не може да го направи. Това е целта на Бхакти-йога – винаги да бъдем свързани.

Krishna gives very important message in the following verse:

“O conqueror of wealth, there is no truth superior to Me. Everything rests upon Me, as pearls are strung on a thread.”[1]

This chapter talks about the supreme knowledge of the Absolute. But from this verse we can understand that there is nothing higher than Him. He is the supreme truth. Can you give a definition of God?

Kripadham: From Himself for Himself.

Bhakti Shakti: The supreme absolute truth, as it was said.

Ramvijay: Rasaraja (The king of sweetness ).

Tirtha Maharaja: Yes… and finally we can say – a naughty boy. All these explanations and visions about the Supreme are there: Creator, Maintainer, Lord, Punisher – so many different conceptions. But bhakti brings God very close. Or maybe we can say bhakti takes us very close to God, gives a very intimate picture about Him: what is His liking, what is His taste, what does He likes, what He does not like – and so many other details about His character. But the goal of bhakti is such, that you never lose Him from your vision. God sometimes is hiding. But again, it is said that everything is dressed in the robes of God. So behind everything you can find the same divine existence. “I am like the thread behind the pearls.” What makes the necklace – the pearls or the string? Yes, both, but the essence is the string. The interesting and obvious thing is the pearls. But the real stuff is the thread, which keeps the whole thing together. Otherwise you can have pearls here and there all over, but it is not really nice. When there is order – that is beautiful. In the same way, when we speak about creation, that is cosmos; when we speak about destruction, that is chaos. Chaos means when you have lost the chord. Pearls are just all around, without the basic principle.

But Krishna says here “I am the thread and everything rests upon Me as pearls on a string.” Therefore we practice this Bhakti-yoga. Not only to be charmed by the pearls, but to always see the thread behind. And if our vision is purified enough, we shall never miss Him, we shall always be able to see Him.

As I told you, God sometimes is hiding. Just like the thread is hiding behind the pearls, the Supreme is hiding behind the creation, Krishna is hiding behind the devotees or the tamala trees. Because Krishna is black; tamala trees are also black – these are special trees in Vrindavana – and when Krishna wants to hide, He just stays there, in the wood, between the trees. Then you miss! Ah, this is one tree, this is another tree, and where is this Krishna?! So sometimes He is hiding. But you must have that sharp vision, never to lose Him.

And the devotees have this power of vision. For example when Mahaprabhu was visiting one place, not far from Jagannath Puri – this is a very famous pilgrimage place, and next to it is a little village, Alalanath. There Vishnu is worshiped in the four-armed feature; this shows the beauty and the superior power of God, in non-human but superhuman form. But when Mahaprabhu visited this temple, He told Vishnu, to this deity: “Hey! Why do you want to hide? You come with this four-armed form – what is this?! I know that You are just two-armed guy, just show me, come!” And then Vishnu submitted: “I cannot hide Myself!” and dropped two hands. In this way He became the dark-complexioned, two-armed Gopal, Govinda.

We should have the same sharp vision, so that when God wants to hide from you, He should not be able to do that. This is the goal of Bhakti-yoga – to be always connected.