Sharanagati

English: What is the significance of Vrinda (Tulasi)? Tulasi Devi as an emanation of pure devotion to Krishna. The most important ingredient in the offering to the Supreme.

Български: Каквa е значимостта на Вринда (Туласи)? Туласи Деви като еманация на чистата отдаденост към Кришна. Най-важната съставка в приношението към Върховния.

Podcast: Download

Ще прочетем от Седма Глава на „Шримад Бхагавад Гита”, която е песен на Бога, божествено послание. В тази глава специално се разисква познанието за Абсолюта. Защото ако сме съгласни, че трябва да влезем в досег с Върховния Бог, трябва да разберем как да направим това.

“Бог, Върховната Личност, каза: “Сега чуй, о сине на Притха, как чрез практикуване на йога в пълно съзнание за Мен, с ум, насочен към Мен, можеш изцяло да Ме опознаеш, освободен от съмнения. Сега подробно ще изложа пред теб това феноменално и божествено знание, и когато го разбереш, няма да ти остане нищо повече за научаване.”1

Оттук разбираме, че това е много необикновен тип знание. Успеете ли да го разберете, нищо няма да ви остане повече за научаване. Упанишадите казват, че Върховният Бог е такъв, че като Го познаете, познали сте всичко; като Го постигнете, постигнали сте всичко. Тази връзка донася пълно удовлетворение на душата.

“Измежду хилядите човешки същества едно може би се стреми към съвършенство, а сред постигналите съвършенство трудно ще се намери някой, който наистина да Ме познава.”2

Измежду хиляди, един или неколцина жадуват за съвършенство. Ала това послание не бива да ви обезсърчава – че „рядко някой наистина Ме опознава.” Защо ти да не бъдеш този някой? Ти можеш да станеш този единствен някой, който да се докосне до Всевишния.

А този тип йога на предаността не касае само нашето съвършенство. „Спасил съм себе си, не ме интересува никой друг.” Понякога на унгарски казваме: “след мен и потоп”. “Аз преминах; няма значение какво става с останалите.” В това няма кой знае колко чувства, нали? Егоистично е. Но истинското постижение е, когато си реализирал нещо висше и си готов да се върнеш, за да помогнеш на другите. Това послание е предадено в много различни религии. В нашата традиция се казва: “Колко е хубаво, че съвършените души са прекосили океана на материалното съществуване с една лодка. Те са достигнали оттатъшния бряг, но лодката е все още на отсамния.” Това е прекрасно! И понякога те дори се връщат, за да ни помогнат да се качим.

We shall read from the Seventh Chapter of the “Shrimad Bhagavad-gita”, which is a song of God, a divine message. This chapter specifically deals with the knowledge of the Absolute. Because if we can agree that we should come in contact with the Supreme Lord, we should examine how to do this.

“The Supreme Personality of Godhead said: “Now hear, o son of Pritha, how by practicing yoga in full consciousness of Me, with mind attached to Me, you can know Me in full, free from doubt. I shall now declare unto you in full this knowledge, both phenomenal and numinous. This being known, nothing further shall remain for you to know.” 1

From this we can understand that this is a very special kind of knowledge. If you can understand this, nothing will be there to be known. The Upanishads say that the Supreme Lord is such, that by knowing Him, everything is known; by reaching Him, you have reached everything. This connection is giving full satisfaction to the soul.

“Out of many thousands among men, one may endeavor for perfection, and of those who have achieved perfection, hardly one knows Me in truth.” 2

From many thousands one or few will strive for perfection. But this message should not depress you – that “hardly anyone knows Me in reality.” Why not you become this one? You can become this special one, who comes in contact with the Supreme.

And this devotional type of yoga is not only concerning our perfection. „I have helped myself, I do not care for anybody else.” Sometimes we say in Hungarian: “after me the deluge”. “I’m through; it does not matter what happens to the others.” Not so much feeling is there, right? It’s a kind of selfish. But the real thing is when you have achieved something high and you are ready to return to help others. This message is communicated in many different religions. In our tradition they say: “How beautiful that the perfected souls have crossed the ocean of material existence taking one boat. They have reached the other side, but the boat is still on this side.” That is beautiful! And sometimes they even return to help you to get in.

Mama mana mandire… O my dear Krishna, please always live in the temple of my heart. I will sing beautiful songs about You according to Your desire. Please, accept my dedication and love, the beautiful flower garlands and the sandalwood, because You are my life and death. This is my loving offering at Your worshipable lotus feet. O my Lord Krishna, because You are so beautiful, you have enchanted my heart and mind, therefore I will sing to You, offer arati to You with the lamp of my eyes and the water of my tears. О my dear Giridhari, it is so painful to me that we are not together, therefore I can cry only. Please, come to me!”[1]

What to do in a temple, the temple of the heart? “I will sing for You!” – not about myself, not about my mistakes, not about my crazy life; I will sing to You about You! According to Your taste. This is what should be done in a temple. The temple is for the glorification of the Lord. “Please, accept my offering and love” – so, the temple is a place for dedication and also for making flower garlands. Because we also offer this with other many different ingredients of worship.

“Accept all this, because You are my life and soul, You are my life and death, I live for You and I die for You. This is my offering at Your lotus feet. O Krishna, You are so beautiful, that You have charmed my heart, soul and mind. Therefore I will sing – because what I cannot express with my words I can express with songs; and I offer You worship with the lamp of my eyes and the water of my tears.”

Here comes the question whether it is forbidden to cry in front of the deities or not? If you accept that it is forbidden to cry in front of the deities, then you have to move out from the temple of your heart, collect your tears and then go back to offer. If you think that it is not forbidden to cry in front of the deities, then you can go on with your puja permanently. And I have seen a young Bengali boy once doing a puja in the Madana-Mohan temple, you know, the one with the stairs… He was singing and meanwhile he was crying. So, we can say that this is a full service – all the different senses are engaged – hands for offering the flowers, voice for offering the hymns and tears for offering the water.

“My dear Giridhari, it is so painful for me that we are not together! Therefore I can only cry forever. Please, come to me!”

We can say: “Come on! This is a little sentimental song. All this crying and separation, and prayers… I am a young man, I want to be active! Let’s forget about crying” But once there was a big celebration where young preachers and also an old swami were present. And you know, the young swamis were giving excellent lectures! Everyone was astonished by the knowledge that they have collected. This was a brilliant logic included; and smashing philosophy; and funny stories so everybody was charmed. These were really excellent lectures! And once the old swami was also giving some… well, not really a lecture, because he was old. He was so old, that he was just sitting there and the brahmacharis, when he was sitting there too much or speaking too much, they were bringing a big watch – just to show him: “Swamiji, time is up, you should finish your lecture!” And other times a young one used to come with a handkerchief to clear the eyes of the swamiji, because you know, the old men always cry, at least they have tears in their eyes. Some old men have tears in their eyes due to old age; others have tears in their eyes due to some other reason. And what was his message? He said in a very low voice: “You know, when you enter the temple, try to offer your dandavats with full heart.” This was the message of the lecture. Forget about brilliant logic; perfect philosophical knowledge is useless; laughing is for the children… A little dedication you try to give!

So, is this s sentimental song? Yes, it is! We live due to, by and for sentiments.

Do not forget, you were conceived in love; no doubt, you were born in pain, but you were conceived in love. How you will pass?

Mama mana mandiré… „Kedves Krsnám, kérlek, lakozz mindig a szívem templomában! Kedvedre való szép költeményeket éneklek majd rólad. Kérlek fogadd el odaadásom és szeretetem, a szép virágfüzért és csandant, mert Te vagy az életem és halálom. Ez az én felajánlásom imádatra méltó lótuszvirág lábaidnál. Óh, Krsna, mivel Te oly gyönyörű vagy, hogy elcsábítottad szívem és elmém, ezért énekelni fogok neked és áratit ajánlok fel szemem lámpásának fényével és könnyeim vizével. Óh, kedves Giridhárim, számomra nagyon fájdalmas, hogy nem vagyunk együtt, ezért csak sírok mindig. Kérlek, jöjj el hozzám!”[1]

Mit csináljunk egy templomban, a szív templomában? „Énekelni fogok Neked!” – nem magamról, nem a hibáimról, nem az őrült életemről; Rólad fogok Neked énekelni! A Te kedved szerint. Ez az, amit egy templomban tenni kéne. A templom az Úr dicsőítésére való. „Kérlek, fogadd el a felajánlásom és szeretetem” – a templom tehát az odaadás helye és arra is helyet biztosít, hogy virágfüzéreket készítsünk. Mert ezt is felajánljuk az imádat többi különböző kellékével együtt.

„Kérlek, fogadd el mindezt, mert Te vagy az életem. Te vagy az életem és a halálom, Érted élek és Érted halok. Ez az én felajánlásom lótuszlábaidnál. Óh Krsna, olyan szépséges vagy, hogy megbabonáztad a szívem, a lelkem és az elmém. Ezért énekelni fogok – mert amit nem tudok szavakkal kifejezni azt dalban meg tudom tenni; és imádatot ajánlok Neked szemem lámpásával és könnyeim vizével.”

Felmerül a kérdés, hogy tilos-e sírni a múrtik előtt vagy nem? Ha elfogadod, hogy tilos a múrtik előtt sírni, akkor ki kell lépned a szíved templomából, hogy összegyűjtsd a könnyeidet, majd visszamenj felajánlani azokat. Ha úgy gondolod, hogy nem tilos sírni a múrtik előtt, akkor megszakítás nélkül folytatod az imádatot. Egyszer láttam egy fiatal bengáli fiút púdzsát végezni a Madan-Móhan templomban, tudjátok az, amelyiknél a lépcsők vannak… Énekelt és közben sírt. Mondhatjuk, hogy ez egy teljes szolgálat – a különböző érzékek mind le vannak foglalva a szolgálattal – a kezek felajánlják a virágokat, a hang az dicsőítő énekeket, a könnyek pedig a vizet.

„Kedved Giridhárim, olyan fájdalmas, hogy nem vagyunk együtt! Ezért mindig csak sírok! Kérlek jöjj el hozzám!”

Mondhatjuk: „Ugyan már! Ez egy érzelgős dal. Mindez a sírás, elválás és fohászkodás… fiatal vagyok, aktív akarok lenni! Felejtsük el ezt a sírást” De volt egyszer egy nagy ünnepség, ahol fiatal prédikátorok és egy idős szvámí is jelen voltak. És tudjátok a fiatal szvámík kitűnő leckéket tartottak! Mindenki elámult tudásuk láttán, amit összegyűjtöttek. Briliáns logika; remek filozófia; és vicces történetek, mindenkit ámulatba ejtettek. Tényleg kiváló leckék voltak! És egyszer az idős szvámí is tartott egy… nos, nem igazán leckét, mert már idős volt. Annyira idős volt már, hogy csak ült ott, és amikor már túl soká ült ott, vagy túl sokat beszélt a brahmacsárík hoztak egy nagy órát, hogy megmutassák neki: „Szvámídzsí, lejárt az idő, be kell fejezned a leckéd!” Máskor meg jött egy fiatal egy zsebkendővel, hogy megtörölje a szvámídzsí szemét, mert tudjátok, az öreg emberek midig sírnak, vagy legalábbis könnyes a szemük. Néhány idős embernek könnyes a szeme az életkor velejárójaként; másoknak más miatt könnyes a szemük. És mi volt az üzenete? Nagyon halkan azt mondta: „Tudjátok, amikor beléptek a templomba, próbáljátok meg teljes szívből felajánlani dandavatjaitokat.” Ez volt a lecke üzenete. Felejtsd el a briliáns logikát; a tökéletes filozófiai tudás haszontalan; a nevetgélés a gyermekeknek való… Egy kis odaadást próbálj meg adni!

Szentimentális dal tehát ez? Igen, az! Az érzelmek következtében, az érzelmek által és az érzelmekért élünk.

Ne feledd, szerelemben fogantál; nem vitás, hogy fájdalomban születtél, de szerelemben fogantál. Hogyan fogsz távozni?

Мама мана мандире… О мой скъпи Кришна, моля те, винаги живей в храма на сърцето ми! Ще ти пея прекрасни песни според желанието ти. Моля те, приеми моята отдаденост и любов, красивите гирлянди от цветя и сандаловата паста, защото Ти си моят живот и смърт. Това е изпълненото ми с обич приношение в Твоите лотосови нозе. О мой Господи Кришна, понеже си толкова прекрасен, Ти си запленил сърцето и ума ми, затова ще пея за Теб, поднасяйки ти арати с пламъка на очите си и водата на сълзите си. Мой скъпи Гиридхари, за мен е толкова болезнено, че не сме заедно, затова мога единствено да плача. Моля те, ела при мен!”[1]

Какво се прави в един храм, в храма на сърцето? “Ще пея за Теб!” – не за себе си, не за своите грешки, не за побъркания си живот; ще пея на Теб за Теб! По Твой вкус. Именно това трябва да се прави в храма. Храмът е за прослава на Бога. “Моля те, приеми моите приношения и любов” – и така, храмът е място за посветеност, а също и за низане на цветни гирлянди. Защото ние поднасяме и това, наред с множеството други елементи на обожание.

“Приеми всичко това, защото Ти си моят живот и душа, Ти си животът и смъртта ми, аз живея за Теб и умирам за Теб. Такъв е дарът ми в Твоите лотосови нозе. О Кришна, толкова си красив, че си омаял сърцето, душата и мислите ми. Затова ще пея – защото, което не мога да изрека с думи, мога да изразя с песен; и ти поднасям обожание със светлината на очите си и водата на сълзите си.”

Тук възниква въпросът дали е забранено да се плаче пред муртите или не? Ако приемате, че е забранено да се плаче пред тях, тогава ще трябва да излезете извън храма на сърцето си, да съберете сълзите си и сетне да се върнете да ги поднесете. Ако смятате, че не е забранено да плачете пред муртите, тогава можете да продължавате да извършвате своята пуджа безспир. Видях веднъж един млад бенгалец да прави пуджа в храма Мадана-Мохан, онзи със стъпалата… Той пееше и едновременно с това плачеше. Бихме могли да наречем това цялостно служене – всички различни сетива са заети – дланите поднасят цветя, гласът пее химни, а сълзите са вместо вода.

“Мой скъпи Гиридхари, така ме боли, че не сме заедно! Затова мога само да плача завинаги. Моля те, ела при мен!”

Можем да си речем: “Е, хайде сега! Тази песен е твърде сантиментална. Всички тези плачове, раздели и молитви… Аз съм млад човек, искам да бъда активен! Не ми е сега до плач!” Но веднъж имаше голямо тържество, на което присъстваха неколцина млади проповедници, а с тях и един стар свами. И знаете ли, младите свами даваха превъзходни лекции! Всички бяха поразени от знанието, което бяха насъбрали. Имаше включена брилянтна логика; и необорима философия; и необходимите анекдоти, за да бъдат всички очаровани. Това наистина бяха отлични лекции! Веднъж и старият свами също даде… не точно лекция, защото беше прекалено стар. Беше толкова стар, че просто седеше там и брахмачарите, когато се заседеше твърде дълго или се разприказваше прекалено много, донасяха един голям часовник, за да му намекнат: “Свамиджи, времето изтече, приключвай вече с лекцията!” Друг път един младеж идваше с една кърпичка да бърше очите на свамиджи, понеже, нали знаете, старците винаги плачат, или поне очите им са насълзени. Някои възрастни хора имат сълзи в очите от старост; други имат сълзи в очите по друга причина. И какво бе неговото послание? Той каза със съвсем немощен глас: “Чуйте, като влизате в храма, стремете се да поднасяте своите дандавати от цялото си сърце.” Такова беше посланието на лекцията. Забравете брилянтната логика; съвършеното философско познание е безполезно; смехът е за децата… Мъничко посветеност се опитайте да дадете!

И така, това сантиментална песен ли е? Да, такава е! Ние живеем поради, чрез и за чувствата.

Не забравяйте, били сте заченати в любов; без съмнение, родени сте в болка, но сте били заченати в любов. По какъв начин ще си идете?

Mama mana mandire…O mi amado Krishna, ¡ te ruego que vivas para siempre en el templo de mi corazón! Voy a cantarte los  maravillosos cantos que desees. Te ruego que aceptes mi dedicación y mi amor, así como las hermosas guirnaldas de flores, la pasta de sándalo, ya que Tú eres mi vida y mi muerte. Esta es mi ofrenda amorosa en Tus pies de loto. O señor mío Krishna, puesto que eres tan hermoso, Tú has cautivado mi corazón y mi mente y por ello cantaré para Ti, ofreciéndote arati con el ardor en mis ojos y el agua de mis lágrimas. Mi amado Giridhari, me siento  adolorido que no estemos juntos y lo único que puedo es llorar. Te ruego, ¡ven conmigo!”[1]

            ¿Qué es lo que se hace en un templo, en el templo del corazón?“¡Voy a cantar para Ti!” – no para mí, no cantaré de mis errores, no cantaré de mi vida desordenada, ¡voy a cantar  a Ti y para Ti! A tu gusto y criterio. Eso se hace en el templo. El templo es para glorificar a Dios. “Te ruego, acepte mis ofrendas y mi amor.” – así se hace, el templo es un sitio para dedicación y para ornar guirnaldas de flores ü Eso también, junto con los demás numerosos elementos de la adoración…

“Acepta todo esto, porque Tu eres mi vida y mi alma, Tú eres mi vida y mi muerte, vivo para Ti y muero para Ti. Ese es mi don ofrecido en tus pies de loto… О Krishna, eres tan hermoso que has cautivado mi corazón, mi alma y mis pensamientos. Por eso voy a cantar – porque lo que no puedo formular con palabras, puedo cantarlo en mi canto y te ofrezco mi adoración con la luz de mis ojos y el agua de mis lágrimas…”

Y surge aquí el problema, ¿es prohibido llorar delante de los divinos  murti o no? Al aceptar que es prohibido llorar frente a ellos, debéis salir del templo de vuestro corazón, debéis recoger las lagrimas y volver al templo para ofrecérselas. Si consideráis que no es prohibido llorar frente a los divinos murti, entonces podéis seguir haciendo sin interrupción y en permanencia  vuestra  puja.

Una vez he visto a un joven Bengali que estaba haciendo su puja en el templo Madana-Mohan, el templo de los escalones… Estaba cantando y llorando en el mismo tiempo. Podríamos llamar esto un verdadero servicio completo – están ocupados todos los sentidos – las manos ofrecen flores, la voz canta un himno y las lágrimas en vez de agua.

“Mi amado Giridhari, me siento  adolorido que no estemos juntos y lo único que puedo es llorar por siempre. Te ruego, ¡ven conmigo!”

Podemos decir: “¡Qué va! Ese canto es demasiado sentimental. Todos esos llantos, separaciones, plegarias… Yo soy joven, ¡quiero ser persona activa! ¡No estoy para llantos!”

Celebrábase una vez un festejo en el que asistían unos jóvenes predicadores y con ellos estaba también un viejo swami.  Y sabéis, ¡los jóvenes swami daban unas conferencias perfectas! Todos estaban asombrados con el saber que habían podido acumular. Había en sus conferencias algo de  lógica brillante, de filosofía  irrefutable, había también anécdotas si hacía falta, había de todo para encantar a todos. ¡Eran unas conferencias  sobresalientes!.

En algún momento el viejo swami también presentó…lo suyo no era una conferencia, ya que era ya demasiado viejo. Era tan viejo que simplemente estaba sentado allí  y  los brahmacharis, cada vez que se quedaba para demasiado largo tiempo o cuando se ponía a hablar demasiado, traían un  gran reloj para sugerir: ““Swamiji, se te acabó el tiempo, ¡termina ya con tu conferencia!”

En otra ocasión, venía un joven con pañuelito para secarle  los ojos  al  swamiji,  pues como sabéis, los viejos siempre están llorando, o por lo menos tienen los ojos llenos de lágrimas.  Algunos ancianos tienen en sus ojos lágrimas de pura vejez, otros lloran por otra razón. Pero, ¿cuál era su mensaje?

El dijo con una voz muy débil y sin fuerzas: “Oíd, al entrar en el templo, tratad de ofrecer vuestros dandavati  de todo vuestro corazón…” Ese era el mensaje de su conferencia. Olvidad la lógica brillante, el perfecto saber filosófico es inútil, la risa es para los niños….

¡Tratad de dar un poquito de dedicación!

Entonces, ¿es éste un canto sentimental? ¡Sí, lo es! Vivimos por los sentimientos, a través de los sentimientos y en razón de los sentimientos.

No olvidéis, estáis concebidos en amor, sin duda habéis nacido en dolor, pero estáis concebidos en amor. Y ¿cómo, de qué modo os iréis?

Мама мана мандире… О мой дорогой Кришна, прошу тебя, всегда находись в храме сердца моего! Буду петь прекрасные песни, чтобы удовлетворить твоих желаний. Прошу тебя, чтобы ты принял мою преданность и любовь, красивые гирлянды из цветов и сандаловую пасту, так как Ты – моя жизнь и моя смерть. Это – переполненное любовью жертвоприношение у Твоих лотосовых ног. О мой Господь Кришна, Ты так прекрасен, что моë серцде и мой ум находяться в плену у Тебя, поэтому буду петь о Тебе, предлагая тебе арати с пламенем в глазах и воду моих слëз. Мой дорогой Гиридхари, мне так больно, что мы не вместе, поэтому я только и плачу. Прошу Тебя, иди ко мне!”[1]

Что нужно делать в храме, в храме сердца? “Я буду петь для Тебя!” – не о себе, не о своих ошибках, не о сумасшедшей моей жизни; буду петь о Тебе и для Тебя! На  Твой вкус. Именно это нужно делать в храме. Храм – для прославления Бога. “Прошу Тебя принять моих жертвоприношений и любовь” – так вот, храм – место посвящения себя, а также и место, где делаються цветные гирлянды. Потому что мы подносим и это, наряду с множеством других вещей для обожания.

“Принимай всë это, потому что Ты – моя жизнь и моя душа, Ты – моя жизнь и моя смерть, я живу для Тебя и умираю для Тебя. Такое моë подношение у Твоих лотосовых ног. О, Кришна, Ты так красив, что опутал сердце, душу и мысли мои. Поэтому я буду петь – потому что, то ,чего нельзя выразить словами, можно выразить через песню; и я подношу Тебе обожание светом моих глаз и водой моих слëз.”

Тут возникает вопрос – запрещено ли плакать перед мурти или нет? Если принять, что – да, тогда приходиться выходить из храма своего сердца, собирать слëзы и потом уже вернуться, чтобы их поднести. Если считаете, что не запрещено плакать перед мурти, тогда можете продолжать свою пуджу без конца. Как то я увидел одного молодого бенгальца делать пуджу в храме Мадана-Мохан, тот со ступеньками… Он пел и одновременно с этим плакал.  Можем назвать это служение всеобхватным – самые разные  органы чувств заняты – ладони подносят цветы, голос поëт химны, а слëзы – вместо воды.

“Мой дорогой Гиридхари, так мне больно, что мы не вместе! Поэтому я могу только и плакать бесперерывно. Умоляю Тебя, приходи ко мне!”

Можем сказать про себя: “Да ну, ладно, эта песня  слишком сентиментальная. Все эти рыдания, молитвы… Я же молодой человек, хочу быть активнее! Вовсе и не нужно мне для чего то рыдать!” Но вот однажды был большой праздник, на котором присутствовали несколько молодых проповедников, а также одинь старенький свами. И вы знаете, молодые свами давали превозходнейшие лекции! Все были в восторге от их знаний, которых они так набрались. Тут же – брильянтовая логика; и неопровержимая философия; и все необходимые анекдоты, всë что надо, чтобы очаровывать слушателей. И прямо отличные лекции! И вот однажды старый свами тоже дал лекцию… ну, может и не совсем лекцию, так как был он чересчур старым. Настолько старым, что он просто сидел там и брахмачари, когда он засиживался слишком долго или разговаривался до нельзя долго, приносили к нему огромных часов, так сказать: “Свамиджи, время истекло, закругляйся с лекцией!” В другой раз, парень приходил с носовым платком, чтобы подсушить глаза свамиджи, вы знаете, старики всегда плачут, или хотя бы глаза слезяться. Некоторые старые люди всегда имеют слëзы в глазах от старости; другие имеют слëзы в глазах по другой причине. И что содержалось в его послании? Немощным голосом он сказал: “Услышьте, пожалуйста, как войдëте в храм, постарайтесь поднести свои дандаваты от всего своего сердца.” Такое было послание его лекции. Забудьте всë – брильянтовую логику; совершенное философское знание –  бесполезно; смех – это для детей… Только крошечку посвященности попытайтесь поднести!

И так, это сентиментальная песень? Да, она такова! Мы живëм из-за, через и ради чувств.

Не забывайте, было зачатие ваше осуществлено в любви; безсомненно родились в сильной боли, но зачатие было в любви. Каким образом вы намерены уйти?

Podcast: Download

Ако се събираме заедно с някаква божествена цел, нека знаем, че трябва да практикуваме медитация, но да обърнем внимание и на мотивацията. Медитацията е много популярна в наши дни. Понякога хората медитират над своите потенциални клиенти или над бъдещите си съпрузи. Всички ние медитираме над нещо; обаче каква е мотивацията? Медитация без добра мотивация не върши работа, макар самата тя като процес да е много мощна.

Как, например, се ражда пеперудата? Откъде се появява. Излиза от гъсеницата. Гъсеницата цял живот медитира как да стане пеперуда. Всички харесват пеперудите, с изключение може би на градинарите, но обикновено хората им се радват. Обаче не са чак такива фенове на червеи и гъсеници. Как от гъсеницата става пеперуда? Това е въпрос на медитация.

В своето човешко битие без божествения досег ние сме досущ като гъсеници. Няма значение, че имаме само два крака, положението е същото. Ала, за да изразим божествените качества на своята душа, трябва да се превърнем от гъсеници в пеперуди. Обикновено хората се задоволяват със своето човешко ниво на съществуване. Удовлетворени сме, докато не познаваме нищо по-висше. Незабавно щом нещо по-възвишено докосне съзнанието ни, ние ще се устремим към него. Това е мотивация. Гъсеницата може да пълзи съвсем бавно и е твърде зависима от дърветата и листата, обаче пеперудата може да лети, неограничавана от нищо. В настоящето си положение ние сме ограничени от множество, безчет условности. Да сме мъже или жени предопределя толкова много неща в живота ни. Ако някоя жена се опитва да се бори за правата си, за равни права за жените, казвам ви, това е невъзможно. Защото мъжете не могат да раждат деца. Това е ваше запазено право! И ако искате равни права с мъжете, трябва и да им предоставите равни права. Но е невъзможно; затова трябва да открием собствената си дхарма, собствените си задължения.

При все това е възможно да се преобразим от обикновени човешки същества в съвършени божествени души. Именно затова практикуваме йога. Йога означава да сме свързани. Свързани с какво? С върховния източник на блаженство, вечност и знание. Това е йога; йога значи да бъдем свързани с Върховния Бог. Съществуват множество различни школи в йога. Нашата специфична школа, която следваме, е бхакти-йога. Бхакти означава предани чувства. В действителност, това е езикът на душата. Когато самите вие и Бог си говорите. Такава е истинската медитация; а трябва да имаме и съвършената мотивация – да станем безусловни слуги на Всевишния. Това са възвишени думи. Ала все пак е възможно да бъдат приложени на практика.

Събрали сме се заедно, за да празнуваме. Да честваме победата на душата над материята. Да ознаменуване върховенството на нашата духовна идентичност спрямо телесната ни обусловеност.