Sharanagati

“Животът и учението на Чайтаня Махапрабху” е вдъхновен, екзотичен и задълбочен разказ за последното посещение на Шри Кришна в земите на Индия през XVI век.
Тази на пръв поглед приказна история постепенно разкрива една по-висша реалност, където единствен господар е любовта.
В този необикновен свят обикновените смъртни встъпват във вечна любовна връзка с Върховния Господ, постигайки абсолютното щастие.

Бхакти Абхай Нараян Свами
/1954-1993/
Роден e в Унгария, където прекарва детството си. В юношеска възраст емигрира в Швеция. Там среща своя духовен учител – Бхакти­веданта Свами Прабхупада, който е основният разпространител на Гаудия Ваишнавизма на Запад.
По негово настояване, Бхакти Абхай Нарайан Свами става първият проповедник на мисията на Шри Чайтаня Махапрабху в страните зад тогавашната “желязна завеса”.
След падането на комунистическия режим в Унгария той преподава Източна философия в университета в Пейч.
През 1985 г. приема монашеския орден саннйаса от Б. Р. Шридхара Дева Госвами Махараджа в Индия.
Благодарение на неговата смелост и изпълнено с любов към Бога сърце, древната мъдрост на Ведите стана част от съвременния живот.

За заявка на книжка: 0886 313 388 Кристи

Тази творба е събрана от лекции на Бхакти Ракшак Шридхара Махарадж и представлява поетичен разказ за живота и учението на Чайтаня Махапрабху. Нейната кулминация е разкриването на стиховете, оставени от Чайтаня Махапрабху. Всеки, който позволи да бъде докоснат и последва посланието на тези стихове, ще се наслади на вечната си връзка с Бога. “Златния Аватар” ни представя поезията на Абсолюта. Поезия, препращаща към дълбините на душата ни и споделяща една от най-висшите философски теми – темата за единението и раздялата в любовта към Бога.
Шрила Шридхара Махарадж е роден в уважавано браминско семейство в Хапания, Западен Бенгал. През 1926 се присъединил към мисията на големия учител Шрила Бхакти Сиддханта Махарадж (1874-1937) като негов посветен ученик. През 1930 приел монашеския орден саннйас и станал един от най-уважаваните представители на Гаудия Ваишнавизма в Индия.
Шрила Шридхара Махарадж постоянно пътувал и разпространявал учението за Божествената Любов. Той е автор на множество беседи, по-късно издадени като книги от неговите ученици: „Милостта на Шри Гуру”, „Златния Аватар”, „Домашен уют” и много други. Уникален с дълбочината и поезията си е неговият коментар върху известната „Бхагавад-гита” – „Скритото съкровище на Сладкия Абсолют”.
За заявка на книга : 0886 313 388, Кристи

“Що се отнася до дълга ти на кшатрия, знай, че няма по-добра работа за теб от това да се сражаваш заради религиозните принципи. Затова не се колебай!”[1]

Малка част от пояснението на Шрила Прабхупада: „Има два вида сва-дхарма (специфични задължения). Докато човек не е освободен, трябва да изпълнява задълженията на собственото си тяло съобразно религиозните принципи, за да постигне освобождение. Когато човек постигне освобождение, специфичният му дълг, сва-дхарма, става напълно духовен и излиза извън материалното телесно схващане. По отношение на тялото, обаче, както брахмана, така и кшатрия трябва да изпълняват съответните специфични задължения, които не могат да бъдат избегнати. Господ е предписал сва-дхарма и тя ще бъде обяснена в четвърта глава. На телесен план сва-дхарма е известна като варнашрама-дхарма или трамплин за духовно разбиране. Човешката цивилизация започва с варнашрама-дхарма, или специфичните задължения, определени от специфичните гуни на природата, преобладаващи в тялото. Когато във всяка област на действие човек изпълнява определения си дълг по указания на по-висшите авторитети, той се издига на по-висше стъпало на живот.”

Сва-дхарма, моят дълг. Трябва да сме много внимателни по отношение на собствените си задължения. Както казва Шрила Прабхупада, има две нива: обусловено и освободено. И когато се намирате на обусловеното ниво, а се опитвате да действате на освободеното, това е бедствие. Нарича се измама, нарича се лицемерие – да не сме на освободената платформа, а да се опитваме да действаме така, сякаш сме. Ако сме на освободената платформа, а действаме на не-освободената, това се нарича помощ. Тогава не отделяме себе си от другите хора: “Аз съм великият освободен, а вие още се трепете в калта.”

Веднъж обсъждахме кое е по-добре: да живееш на нивото на дхарма и да говориш според раса, или да живееш на нивото на раса и да говориш в съответствие с дхарма? По-добре е да живеем, да се намираме в медитативната равнина на раса, равнината на божествената любов, а да помагаме на хората на нивото на дхарма. Раса е вашата лична връзка, личното ви любовно взаимоотношение с Кришна. Там преживявате голяма дълбочина на чувствата. Там можете да забравите за телесните си обусловености. Ала в повечето случаи людете се нуждаят от съвет на други нива. Както говорихме, най-напред трябва да научите от своя учител как да живеете, сетне как да постъпвате – какво да избягвате и какво да вършите – и в крайна сметка как да практикувате преданост и какво е раса. Ако получите прекалено много информация на ниво раса, няма да можете да я асимилирате. А и без да сте осъществили дхарма, няма как да встъпите в раса. Всъщност има достъп, но това е специфичен случай. По-добре да се стремим да изпълняваме задълженията си в съответствие с настоящето си положение, а сетне да подобряваме ситуацията към любяща връзка. Тогава напредъкът ще е много стабилен и истински. Макар благодатта на Кришна да е навсякъде – всъщност тя е нашето обкръжение – трябва да пречистим виждането и сърцата си, за да я доловим.

И така, не изоставяйте своята относителна дхарма докато не сте достигнали освободеното ниво. При все това, не изоставяйте и абсолютната си дхарма, макар да се намирате на относителното ниво.

“Considering your specific duty as a kshatriya, you should know that there is no better engagement for you then fighting on religious principles. And so there is no need for hesitation.”[1]

One little part from the purports of Shrila Prabhupada: “There are two kinds of sva-dharma (specific duties). As long as one is not liberated, one has to perform the duties of his particular body in accordance with his religious principles in order to achieve liberation. When one is liberated, one’s sva-dharma, specific duties, becomes spiritual and is not in the material bodily concept. In the bodily conceptions of life there are specific duties for the brahmanas and kshatriyas respectively and such duties are unavoidable. Sva-dharma is ordained by the Lord and this will be clarified in the fourth chapter. On the bodily platform sva-dharma is called varnashrama-dharma or man’s stepping stone for spiritual understanding. Human civilization begins from the stage of varnashrama-dharma or specific duties in terms of specific modes of nature of the body obtained. Discharging one’s specific duty in any field of action in accordance with the orders of higher authorities serves to elevate one to a higher status of life.”

Sva-dharma, my duty. We should be very attentive about our own duties. As Shrila Prabhupada says, there are two levels: the conditioned and the liberated platform. And when you are on the conditioned platform and you try to act on the liberated platform, that is a disaster. It is called cheating, it is called hypocrisy – when we are not on liberated platform, still we try to act on the liberated platform. If we are on the liberated platform and we act on the non-liberated platform, that is called help. Then we do not separate ourselves from the human beings too much: “I am the liberated great one, and you are still working in the mud.”

Once we were discussing what is better: to live on the dharma platform and to speak according to the rasa platform, or to live on the rasa platform and to speak according to the dharma platform. It is better to live, to be on the meditative platform of rasa, the divine love platform, and help people on the dharma platform. Rasa is your personal contact, your personal love relationship with Krishna. There you feel great depths of emotions. There you can forget about your bodily conditionings. But in most of the cases people need advice on different levels. As we discussed, first we have to learn how to live from our guru, then how to act – what to avoid, what to do – and finally how to practice devotion and what is rasa. If you get too much information on the rasa platform, then you cannot digest that. And without accomplishing dharma, there is no way to enter rasa. Actually there is an entrance, but this is a special case. Better we try to perform according to our present condition our duties, and then to improve the situation into loving connection. Then progress will be very stable and substantial. Although Krishna’s grace is everywhere – actually this is our environment – we have to purify our vision, we have to purify our heart to perceive that.

So, do not give up your relative dharmas until you are not on the liberated platform. Still, do not give up your absolute dharma, although you are on the relative platform.