Archive for September 5th, 2011

Една от любимите ми истории е… то не е точно история, а по-скоро темперамент, чувство, настроение…. когато Шримати Радхарани е тъжна. Обикновено обичаме да слушаме истории, в които има радост. А радостта идва от йога или самбхога – когато влюбените се срещат, когато са заедно. Знайте, че любовните истории не са измислени в Холивуд. Това е оригиналната история. Но в истински трогателните филми винаги се говори за раздяла – понеже осъществената любов не е толкова интересна – неосъществената любов, тя е интересната! Има тъга. Има болка. Но все пак тази болка е толкова дълбоко емоционална, че на нас историята ни харесва. Подобна любовна история става хит в киното. Милиони хора отиват да видят филма. Свързано е с тези чувства… Когато Радха и Кришна се срещат – това е радост, много силно и много възвишено чувство. Но когато са разделени…. тогава чувствата са дори още по-дълбоки. Само си представете; ето сега ние седим тук заедно, обменяме тези мисли – и е екстазно! Много е хубаво, много удовлетворяващо. Но когато си идете у дома и започне да ви липсва компанията на Шрила Садху Махарадж – тогава ще можете наистина да оцените скъпоценността й. Да бъдем в йога, да имаме общуването е много хубаво. Но когато ни липсва тази връзка, чувството е дори още по-проникновено. Така че срещата между Радха и Кришна е много интензивна и възвишена, в това няма съмнение. Но Тяхната раздяла… Когато изпитват нужда – тогава е много по-интересно.

И понякога тези чувства са толкова силни, че Радхика е близо до смъртта. Температурата Й се покачва, след това спада почти до ледена студенина. Цялото Й тяло е пресъхнало – в него липсва елементът вода…. Жизнената енергия почти Я напуска… Тя не диша, едва диша… Всички във Вриндавана са напълно съкрушени… Защото Вриндавана си няма крал, това не е кралство, това е краличество. Вриндавана си има една-единствена Кралица. И без тази Кралица цялото селце загива!

Друг път, когато Кришна Я е огорчил твърде много, Тя просто се свлича на земята… неспособна да промълви и дума… толкова дълбоко поразена от чувства, толкова разочарована, че може единствено да рисува някакви фигури в пясъка… Това ми е любимата история….

И когато видя бхактите в същото угнетено настроение, това направо ми разтапя сърцето. И аз правя всичко възможно, та те да се доближат до тези чувства, до божествените дълбини на раздялата.

Единственият проблем с раздялата е мисълта, че това е единственият път..



One of my favorite stories is… it is not really a story, but it’s rather a temperament, a feeling, a mood… when Shrimati Radharani is depressed. Usually we want to hear stories where there is jubilation. And jubilation comes from yoga or sambhoga – when they meet, when the lovers are together. So the love story was not invented in Hollywood. This is the original story. But the really touching movies always speak about separation – because fulfilled love is not really interesting – unfulfilled love, that is really interesting! There is sadness. There is pain. Still that pain is so deeply emotional that we like the story. Such a love story becomes a hit on the movies. Millions of people go and watch the story. So something about these emotions… When Radha and Krishna meet – there is jubilation, and it is a very intensive and a very high feeling. But when They are separate… then the feelings are even more deep. Just imagine, now we sitting here and exchanging these views – it’s ecstatic! It is very good, very satisfying. But when you go home and when you miss the company of Shrila Sadhu Maharaj – then you will be able to really appreciate the value. To be in yoga, to have the company – it is very nice. But when we don’t have that connection – it is an even more penetrating feeling. So the meeting of Radha and Krishna is intensive and high, no doubt. But Their separation…! When there is need – then it is much more interesting.

And sometimes these feelings are so intensive that Radhika is close to death. Her temperature rises and then drops almost to ice-cold. Whole the body is dried up – no water element inside… Life energy is almost gone… No breathing or almost no breathing…. Everybody is completely sad in Vrindavan… Because Vrindavana has no king, this is not a kingdom – this is a queendom. There is only one Queen in Vrindavan. Without the Queen the whole village is just dying!

And other times, when Krishna turns Her down too much, then She’s just crushing on the ground… unable to speak… so deeply touched by emotions, so much frustrated, that She is able only to draw some figures in the sand. This is my favorite…

And when I see the devotees in the same depressed mood – that just melts my heart completely. So I try to do my best – in order that they could come closer to these feelings, the divine depth of separation.

The only problem with separation is thinking that this is the only path.